Р Е Ш Е Н И Е
№…….
Димитровград, 09.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на трети септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: С. Димова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№356 по описа
за 2020г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК – установителен за
вземане.
В исковата молба се твърди, че на
20.10.2008г. между „Банка ДСК“ЕАД и ответника Д.С.Д., като кредитополучател,
бил сключен Договор за кредит за текущо потребление, обезпечен с договор за
поръчителство от поръчителя **. Съгласно този договор Банката предоставила на
ответника кредит в размер на 7500 евро за текущо потребление със срок за
издължаване от 84 месеца, считано от датата на неговото усвояване чрез
разплащателна сметка с титуляр Д.Д.. Крайният падеж за издължаване на кредита
бил 17.10.2015г. Погасяването му трябвало да става на месечни вноски, дължими
на всяко 17-о число от месеца, съгласно Погасителен план към Договора.
Предоставеният кредит се олихвявал с променлив преференциален лихвен процент. С
подписването на Договора ответника приела и подписала и Общите условия към
него. Банката предоставила на кредитополучателя уговорената сума и кредита бил
изцяло усвоен по посочената в договора разплащателна сметка. Въпреки това,
ответника не погасила нито една от уговорените погасителни месечни вноски,
поради което кредита бил станал предсрочно изискуем. За настъпването на това
обстоятелство Д.Д. била уведомена с писмо връчено на адреса й в Димитровград на
29.06.2010г. Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, на
11.11.2010г. Банката депозирала в РС-Димитровград Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, срещу ответника и поръчителя.
Образувано било ч.гр.д.№1595/2010г., по което съдът издал заповед за изпълнение
и изпълнителен лист в полза на кредитора, като задължил Д.Д. и нейния поръчител
солидарно да платят на Банката по Договор за кредит за текущо потребление от
20.10.2008г. сумата от 7082,13 евро-главница, договорна лихва за периода от
20.10.2008г. до 11.11.2010г. в размер на 740,03 евро, наказателна лихва за
времето от 11.05.2010г. до 11.11.2010г. в размер на 358,10 евро, деловодни
разноски в размер на 888,98 лева и законна лихва върху главницата, считано от
11.11.2010г. до изплащане на вземането. На 18.04.2012г. по силата на Договор за
покупко-продажба на вземания, „Банка ДСК“ЕАД прехвърлила в полза на ищеца „ОТП **“ЕАД
пакет от свои вземания, сред които и вземането по отношение на Д.С.Д. по
горепосочения договор за кредит. Уведомление за извършената цесия била
изпратена от ищеца на ответника чрез „**“ЕАД на 30.05.2012г., но то останало
невръчено на адресата с отбелязване, че пратката не е потърсена. Предвид това,
ищецът счита, че ответника е била надлежно уведомена за извършената цесия, а
ако съдът не приеме това, следвало да се счита, че уведомлението е направено с
връчването на настоящата искова молба. Поддържа се също така, че по молба на
„Банка ДСК“ЕАД, въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, било образувано изп.д.№986/2010г. по описа на ЧСИ **, което в последствие
било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. В последствие, по молба на
ищеца, въз основа на същите заповед за изпълнение и изпълнителен лист, било
образувано изп.д.№255/2018г. по описа на ЧСИ **. След получаване на покана за
доброволно изпълнение Д.Д. подала възражение, в което твърдяла, че не дължи
изпълнение на вземането. Поради това за ищеца възникнал правен интерес от
предявяване против нея на настоящия иск с правно основание чл.422 от ГПК. Иска
съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Д.С.Д.,
че дължи на „ОТП Факторинг“ЕАД сумата от 7082,13 евро-главница, договорна лихва
за периода от 20.10.2008г. до 11.11.2010г. в размер на 740,03 евро, наказателна
лихва за времето от 11.05.2010г. до 11.11.2010г. в размер на 358,10 евро и
законна лихва върху главницата, считано от 11.11.2010г. до изплащане на
вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от
15.11.2010г. по ч.гр.д.№1595/2010г. по описа на РС-Димитровград. Претендира
присъждане на направените в заповедното и настоящото производство деловодни
разноски.
При условията на евентуалност, в
случай, че установителния иск бъде отхвърлен, като неоснователен поради липса
на надлежно обявена предсрочна изискуемост, иска съдът да осъди Д.С.Д. да
заплати на ищеца сумата от 1740,15 евро, непогасена по давност главница по
процесния Договор, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното плащане, сумата от 527,30 евро- непогасена
по давност наказателна лихва за забава за периода от 23.08.2016г. до 23.08.2019г.,
вкл. върху непогасените по давност главници по вноски с падежи от 17.09.2014г.
до 17.10.2015г. в общ размер на 1740,15 евро. Поддържа, че Договора не е бил
изпълнен от ответника, като изискуемостта на цялото вземане е настъпила след
крайния падеж на 17.10.2015г.
Ответникът Д.С.Д., депозира
отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е недопустим,
тъй като ищецът е пропуснал преклузивния срок по чл.415 от ГПК. Посочва, че на
„Банка ДСК“ЕАД е било връчено уведомление за наличие на възражение от страна на
длъжника, като е предоставен едномесечен срок за предявяване на установителен
иск против ответника. Съобщението за това било връчено на заявителя на
05.07.2018г., като срока за предявяване на установителен иск изтекъл на
05.08.2018г. Този срок не можело да бъде продължаван или възобновен с ново
уведомление, без да е налице съдебен акт, с който да се признае основателността
на едно такова действие и който съответно да може да бъде оспорен от другата
страна по съдебен ред. Въпреки това на „Банка ДСК“ЕАД било изпратено ново
уведомление за възможността да предяви установителен иск против ответника,
което й било връчено на 22.07.2019г. Исковата молба била депозирана в съда на
23.08.2019г., като указания на ищеца едномесечен срок за това отново бил
пропуснат. Поддържа, че предявения иск е неоснователен поради изтекла
погасителна давност за претендиране на вземането. Искът бил напълно
неоснователен и по отношение на претендираните лихви за периода от 22.07.2013г.
до 14.05.2015г. От друга страна липсвало доказателство, че ищеца или Банката са
уведомили ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по
договора за кредит. В представеното по делото Уведомление от 28.06.2010г.
липсвал текст, че кредита се обявява за предсрочно изискуем. Липсвало и валидно
отправено до ответника уведомление за цесия, като исковата молба също не можела
да се счита за такова. На следващо място липсвало доказателство за реалния
размер на отпуснатия кредит, както и за превеждане на договорената сума по
сметка на ответника. В проведеното по делото съдебно заседание на 03.09.2020г.
поддържа ,че предявения иск за сумата над 1740,15 евро следва да бъде
отхвърлен. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетия
като доказателство по делото Договор за кредит за текущо потребление от
20.10.2008г. е, че той е сключен между „Банка ДСК“ЕАД, в качеството на
кредитор, и ответника Д.С.Д.- кредитополучател. Съгласно Договора, Банката
отпуснала на ответника кредит в размер на 7500 евро, който трябвало да бъде
усвоен в 30- дневен срок, чрез разплащателна сметка. Срокът за издължаване на
кредита бил 84 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Кредитът
трябвало да бъде връщан чрез месечни погасителни вноски, съгласно погасителен
план, като падежната дата на тези вноски била 17-о число на месеца. За
предоставения кредит, кредитополучателят дължал лихва, формирана от базов
лихвен процент и надбавка. Кредитът бил обезпечен с поръчителство, като
съгласно Договор за поръчителство от 20.10.2008г., поръчител на ответника
станала **. Според приложения към Договора Погасителен план, първата
погасителна вноска била дължима от страна на длъжника на 17.11.2008г., а
последната – на 17.10.2015г. Всяка от вноските била в размер на 134,21 евро,
като в нея била включена главница и лихва. Освен сумата от 7500 евро, получен
от ответника кредит, тя дължала на Банката лихва в размер на общо 3773,26 евро
и такса от 95 евро или до края на срока общо следвало да върне 11368,26 евро.
С
Покана-уведомление изх.№2373/28.06.2010г. Банката уведомила ответника и
поръчителя, че към 24.06.2010г. по процесния договор е налице забава в
плащанията повече от 90 дни, като сумата от 7082,13 евро главница, договорна
лихва 377,54 евро и наказателна лихва- 88,21 евро е изискуема от 11.05.2010г.
Кредитополучателят и поръчителя й са поканени в 3-дневен срок от датата на получаване на писмото да се явят
в Банката и да погасят доброволно всички просрочени задължения. Тази покана е
била изпратена на адреса на ответника в Димитровград, ул**, който е бил посочен
от нея при сключване на Договора, като е получена с Известие за доставяне срещу
подпис от лице живущо на адреса- **Д..
Съгласно изготвено
от Банката-кредитор Извлечение от счетоводната книга по Договор за кредит за
текущо потребление от 20.10.2008г., сключен с Д.С.Д.- кредитополучател, към
11.11.2010г. тя дължи главница 7082,13 евро, договорна лихва за времето от
29.10.2008г. до 11.11.2020г. в размер на 740,03 евро и наказателна лихва за
периода от 11.05.2010г. до 11.11.2010г. в размер на 358,10 евро, като общия
размер на задължението към тази дата бил 8180,26 евро. В извлечението е
посочено съща така, че на 11.05.2010г., поради нарушение от страна на
кредитополучателя на Договора, а именно допуснато непогасяване на задължението
по него, кредита е превърнат в предсрочно изискуем и е започнало начисляване на
наказателна лихва.
Поради неизпълнение
на задълженията по договора, кредиторът депозирал в РС-Димитровград Заявление
за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК-
горепосоченото извлечение от счетоводната книга на Банката. В тази връзка в
съда било образувано ч.гр.д.№1595/2010г. по което била издадена Заповед
№1191/15.11.2010г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК. С тази заповед съдът разпоредил на Д.С.Д. и **, по процесния
договор за кредит да заплатят солидарно на „Банка ДСК“ЕАД сумата от 7082,13
евро главница, договорна лихва за времето от 29.10.2008г. до 11.11.2020г. в
размер на 740,03 евро и наказателна лихва за периода от 11.05.2010г. до
11.11.2010г. в размер на 358,10 евро, законна лихва от 11.11.2010г. до
окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски от 888,98
лева.
Междувременно, на
18.04.2012г. между „Банка ДСК“ЕАД и „ОТП **“ЕООД, чийто универсален
правоприемник, считано от 15.11.2012г. е ищеца „ОТП **“ЕАД, съгласно извършена
от съда справка в Търговския регистър, бил сключен Договор за покупко-продажба
на вземания /цесия/. С този договор, вземането на Банката към ответника,
произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 20.10.2008г., било
прехвърлено в полза на ищцовото дружество. С Пълномощно от същата дата, Банката
упълномощила „ОТП **“ЕООД да уведоми от нейно име всички длъжници по вземанията
по кредити, които Банката прехвърлила с Договора за покупко-продажба на
вземания. В тази връзка, с писмо от 25.04.2012г. ответника била уведомена за
извършената цесия, както и размера на задължението което следва да заплати на
приобретателя на вземането. По делото не се установи въпросното писмо да е било
връчено на кредитополучателя.
По молба на цедента
„Банка ДСК“ЕАД, въз основа на на горепосочените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, било образувано изп.дело №986/2010г. по описа на ЧСИ ** с
рег.№875 и район на действие ХОС, което в последствие било прекратено на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
По молба на
цесионера „ОТП **“ЕАД, въз основа на така издадените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист било образувано изп.дело №255/2018г. по описа на ЧСИ **. С
Покана за доброволно изпълнение по из.дело №20188750400255 по описа на ЧСИ **
ответникът била уведомена за образуваното изпълнително дело и задълженията
които има по процесния Договор за кредит за текущо потребление от 20.10.2008г.,
като й е даден срок за доброволно изпълнение на тези задължения. Видно от
въпросната покана е, че към нея са били приложени и съответно изпратени на Д.Д.
преписи от подлежащия на принудително изпълнение акт, извлечение от
счетоводните книги и УВЕДОМЛЕНИЕ за прехвърляне на вземания с Договор от
18.04.2012г. Въпросната покана, както и приложенията към нея в т.ч. и
Уведомление за прехвърляне на вземания с Договор от 18.04.2012г. са били
получени от ответника на 22.05.2018г. В тази връзка, на 28.05.2018г. длъжникът Д.С.Д.
възразила срещу така издадената заповед за изпълнение, като твърдяла, че не
дължи изпълнение на задълженията по нея. Поради това, за кредитора възникнал
правен интерес от предявяване на установителен иск против нея.
От приетото като
доказателство по делото Решение №455 от 27.12.2018г. по гр.д.№876/2018г. по
описа на РС-Димитровград се установява, че по иск с правно основание чл.439 от ГПК, съдът е признал за установено, че ** не дължи на „ОТП **“ЕАД сумата в
размер на 5907,07 лева- неолихвяема сума, представляваща законна лихва върху
главницата от 13851,44 лева /7082,13 евро/ за периода до 14.05.2015г., част от
претендирана сума по изп.дело №255/2018г. по описа на ЧСИ ** с рег.№875 КЧСИ,
образувано по изп.лист от 15.11.2010г. по ч.гр.д.№1595/2010г. на РС-Димитровград,
като иска в останалата част до пълния предявен размер от 10126,55 лева отхвърля
като неоснователен. Решението е влязло в сила на 22.01.2019г. В мотивите на
същото решение съдът е посочил, че съгласно заключението на изготвената по това
дело съдебно-счетоводна експертиза неизплатеното задължение по заповедта за
изпълнение и издадения изпълнителен лист към 22.07.2013г. са следните:
главница- 7082,13 евро, договорна лихва- погасена с постъпили към 22.07.2013г.
суми в размер на 740,03 евро, наказателна лихва- погасена с постъпили към
22.07.2013г. суми в размер на 358,10
евро, както и законна лихва върху главницата за периода от 11.11.2010г. до
22.07.2013г. в размер на 3845,75 лева.
На основание чл.176
от ГПК, с определението си по чл.140 от ГПК съдът задължи ответника да се яви
лично в съдебно заседание и да даде обяснение по следните въпроси: Сключила ли
е с „Банка ДСК“ЕАД процесния договор за кредит; Получила ли е уговорената в
Договора парична сума; Плащала ли е погасителни вноски по кредита- кога и в какъв
размер; Известно ли й е задълженията по процесния договор да са били плащани от
поръчителя и ако да- каква е била причината задълженията да се изпълняват от
него. Въпреки тези указания на съда, ответникът не се яви в съдебно заседание,
за да отговори на поставените въпроси, като от нейно име пълномощника й адв.Т.Т.
в проведеното на 23.06.2020г. заседание по делото, от името на клиента си
заяви, че Д.Д. е сключила процесния договор за кредит с Банката; По нейна
сметка е била преведена договорената сума от 7500 евро; Платила била две вноски
за погасяване на задължението, но не си спомня кога е станало това и в какъв
размер са били тези вноски.
За изясняване на
обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша
заключението на съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото
лице Е.Д., предоставения от Банката кредит на ответника е бил усвоен изцяло от Д.Д.
на 20.10.2008г. от разплащателна сметка №15141163 в евро. За периода от
10.10.2008г. до 11.11.2010г. за погасяване на задълженията по договора за
кредит са постъпили 537,25 евро за плащане на главница, 1194,89 евро за плащане
на договорна лихва, 29,99 евро –платена наказателна лихва и 9,77
евро-санкционираща лихва. За същия период дължимата главница е била в размер на
1592,43 евро, договорната лихва- 1994,31 евро, наказателната лихва- 384,57
евро, а санкционната лихва- 13,28 евро. Последното плащане по кредита, видно от
разплащателната сметка на ответника, е направено на 05.03.2010г. Към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, дължимата
главница е в размер на 7082,13 евро. Дължимата договорна лихва за периода от
20.10.2008г. до 11.11.2010г. е в размер на 740,03 евро. Санкциониращата лихва е
в размер на 3,51 евро, а
наказателната лихва за времето от 11.05.2010г. до 11.11.2010г. е в размер на
354,58 евро. Общият размер на задължението към 11.11.2010г. е 8180,25 евро. От
извършена проверка в счетоводството на ищеца вещото лице установява, че по
Справка с клиентски №31401231 за ответника и нейния поръчител счетоводно е
отразено наличие на задължение главница- 7082,13 евро /13851,22 лева/, редовна
лихва 525,81 евро /1028,38 лева/, наказателна лихва – 1166,51 евро /2281,46
лева/ и разходи 239,80 евро /469 лева/.
Общият размер на задължението на кредитополучателят и поръчителят е 9014,25
евро /17630,06 лева/. Дължимите суми към момента на изготвяне на експертизата е
главница от 7082,13 евро, договорна лихва за периода от 20.10.2008г. до
11.11.2010г. в размер на 740,03 евро, наказателна лихва за времето от
11.05.2010г. до 11.11.2010г. в размер на 358,09 евро. Законната лихва върху
главницата за периода от 11.11.2010г. до 31.07.2020г. е в размер на 13726,34
лева. Погасената лихва е 487,14 лева, като остава дължима 13239,120 лева
законна лихва за периода. Общият размер на дълга към датата на изготвяне на
експертното заключение е 15106,63 евро или 29545,99 лева. Според вещото лице,
кредитът става предсрочно изискуем на 19.08.2009г., тъй като не са платени
погасителни вноски на 17.06.2009г., 17.07.2009г. и на 17.08.2009г. На
02.10.2009г. е бил подписан Анекс към Договор за кредит за текущо потребление
от 20.10.2008г. между „Банка ДСК“ЕАД и кредитополучателя Д.Д.. Кредитът е бил
преструктуриран с нов Погасителен план. Той е с дата на усвояване- 02.10.2009г.
и дата на първа вноска – 02.11.2009г. Последната погасителна вноска е била
дължима на 02.10.2015г. На 02.10.2009г. остатъкът от дълга е 7265 евро, а
дължимата погасителна вноска е в размер на 147,57 евро. Преструктурираният
кредит отново е обезпечен с поръчителството на **. На 11.05.2010г. кредита е
станал изискуем, тъй като не са били платени вноски на 02.02.2010г.,
02.03.2010г., 02.04.2010г. и на 02.05.2010г. От същата дата е започнало начисляване
на наказателна лихва. На 11.11.2010г. поради неизпълнение на задълженията от
страна на ответника, Банката е пристъпила към принудително събиране на
вземането си по съдебен ред. Според вещото лице, общият размер на главниците по
вноски с падежи от 17.09.2014г. до 17.10.2015г. е 1740,15 евро. Размерът на
дължимата наказателна надбавка е 529,77 евро /1036,14 лева/, която е непогасена
по давност наказателна лихва за периода от 23.08.2016г. до 23.08.2019г. От
заключението на вещото лице се установява, че по изпълнително дело
№20108750400986 на ЧСИ ** поръчителя **е заплатила през периода от 20.01.2011г.
до 22.07.2013г. /дата на последно плащане/ общо 4389,49 лева. Задължението по
изпълнителното дело към датата на перемция 26.05.2017г. е както следва:
главница 13851,44 лева и лихви – 8764,42 лева. По изпълнително дело №201888750400255/14.05.2018г.
на ЧСИ ** срещу ответника и нейния поръчител, към датата на образуване на
делото задължението е 26769,17 лева.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С предявения
установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато
съществуването на вземането му по отношение на ответника за сумите визирани в
Заповед №1191/15.11.2010г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№1595/2010г.
Между страните не
се спори, че на 20.10.2008г. ответника е сключила с „Банка ДСК“ЕАД Договор за
кредит за текущо потребление, обезпечен с договор за поръчителство от
поръчителя ** От страна на Д.Д. не се
оспорва твърдението, че е получила уговорения кредит от 7500 евро от „Банка
ДСК“ЕАД, както и че не е изпълнила задължението си по договора. Няма спор, че
на основание издадения по ч.гр.д.№1595/2010г. по описа на РС-Димитровград
изпълнителен лист, по искане на кредитора при ЧСИ ** са били образувани първо
изп.дело № 20108750400986/08.12.2010г., а след перемирането му и изп.дело
№201888750400255/14.05.2018г.
Спорно по делото е
легитимиран ли е ищеца да претендира вземането, което „Банка ДСК“ЕАД има към
ответника и уведомена ли е била надлежно тя за настъпилата предсрочна
изискуемост на вземането по договора за кредит, както и за извършеното
прехвърляне на вземането по отношение на нея от Банката в полза на ищцовото
дружество. На следващо място спорно по делото е погасени ли са поради изтекла
давност въпросните задължения, за които съдът е издал заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
На първо място
съдът намира възраженията на пълномощника на ответника за недопустимост на
предявените искове за неоснователни. Исковата молба е депозирана в РС-Хасково
на 23.08.2019г., като е спазен едномесечния срок за това, доколкото
разпореждането на съда по чл.415 от ГПК е било връчено на представител на „Банка
ДСК“ЕАД на 23.07.2019г. На следващо място, неоснователно е възражението на
пълномощника на ответника, че срока за депозиране на искова молба от ищеца е
изтекъл още на 05.08.2018г., когато съдът му е връчил вече едно разпореждане с
указания по чл.415 от ГПК. В тази връзка следва да се има предвид, че с Определение
№846/01.11.2018г. по в.ч.гр.д.№691/2018г. ОС-Хасково е отменил Определение
№889/11.09.2018г. по ч.гр.д.№1595/2010г. по описа на РС-Димитровград, като е
посочил, че РС-Димитровград неправилно е приел за редовно подаденото от Д.С.Д.
възражение вх.№6699/28.05.2018г. и е указал на заявителя да предяви иск по
чл.415 от ГПК. Именно поради това и след направено от ответника уточнение на
подаденото възражение, съдът е указал на заявителя, че може да предяви
установителен иск за вземането си в едномесечен срок. Този срок не се явява
повторно даден, тъй като в горепосоченото определение на ОС-Хасково е прието
изрично, че първоначалното разпореждане на РС-Димитровград по чл.415 от ГПК е
неправилно, поради нередовност на възражението на Д.Д..
На следващо място,
неоснователно е възражението на ответника, че липсва доказателство, че ищеца
или Банката са я уведомили за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането
по договора за кредит. Видно от приетата като доказателство по делото
Покана-уведомление изх.№2373/28.06.2010г. Банката е уведомила ответника и
поръчителя, че към 24.06.2010г. по процесния договор е налице забава в
плащанията повече от 90 дни, като сумата от 7082,13 евро главница, договорна
лихва 377,54 евро и наказателна лихва- 88,21 евро е изискуема от 11.05.2010г.
Макар и в това уведомление да липсва словосъчетанието „предсрочна изискуемост“,
от съдържанието на същото става напълно ясно, че не отделни непогасени вноски,
а цялото задължение- главница и лихви са станали предсрочно изискуеми не поради
настъпването на техния падеж, а поради забава в плащанията, като тази
изискуемост е настъпила на 11.05.2010г. Именно поради това, солидарните
длъжници са поканени от кредитора да изпълнят цялото задължение по договора за
кредит, като им е даден и срок да сторят това доброволно. Въпросната покана е
била изпратена на посочения в Договора за кредит от Д.Д. адрес ***, като е
получена от лице живущо на този адрес на 29.06.2010г. със задължение да го
предаде на адресата. В хода на производството по делото, ответника не оспори
така представеното от страна на ищеца писмено доказателство- известие за
доставяне, нито пък заяви твърдение, че посоченото в него лице не живее на
адреса или не е изпълнило задължението си да й предаде Покана-уведомление
изх.№2373/28.06.2010г. Предвид изложеното, съдът счита, че Д.Д. е била надлежно
уведомена от Банката- кредитор за настъпилата предсрочна изискуемост на
вземането по процесния договор за кредит на 29.06.2010г. Дори да се приеме
противното, то следва да се има предвид, че последната погасителна вноска по
Договора е следвало да бъде платена на 17.10.2015г., след което всички
задължения по него стават изискуеми. Макар и тази изискуемост да е настъпила
след издаването на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№1595/2010г. по описа на
РС-Димитровград, то това обстоятелство е настъпило преди депозиране на исковата
молба в съда- 23.08.2019г., като на основание чл.235 ал.3 от ГПК следва да бъде
взето предвид при постановяване на съдебното решение.
На трето място,
неоснователно е възражението на ответника, че липсвало валидно отправено до нея
уведомление за цесия, като исковата молба също не можела да се счита за такова.
В тази връзка следва да се има предвид, че видно от приетата като доказателство
по делото Покана за доброволно изпълнение по изп.дело №20188750400255 по описа
на ЧСИ ** ответникът била уведомена за образуваното изпълнително дело и
задълженията които има по процесния Договор за кредит за текущо потребление от
20.10.2008г. В тази покана изрично е посочено, че към нея са приложени и съответно изпратени на Д.Д.
преписи от подлежащия на принудително изпълнение акт, извлечение от
счетоводните книги и УВЕДОМЛЕНИЕ за прехвърляне на вземания с Договор от
18.04.2012г. Въпросната покана, както и приложенията към нея в т.ч. и
Уведомление за прехвърляне на вземания с Договор от 18.04.2012г. са били
получени лично от ответника на 22.05.2018г., като именно това е дало повод и за
подаденото от нея възражение по чл.414 от ГПК. От друга страна е видно, че
исковата молба е била връчена на Д.Д. лично, ведно с приложените като
доказателства към нея договор за цесия, писмо-уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД
и пълномощно от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия.
Предвид изложеното, съдът счита, че за прехвърлянето на вземането, което
Банката е имала към ответника в полза на ищцовото дружество, длъжника е била
надлежно уведомена, както от ЧСИ, така и с получаване на исковата молба по
настоящото дело.
По направеното от
страна на ответника възражение за изтекла погасителна давност на вземането по
процесния договор за кредит съдът намира следното:
Процесният Договор
за кредит за текущо потребление е сключен между „Банка ДСК“ЕАД и ответника на
20.10.2008г. Поръчител по този договор е станала **. Задължението по Договора е
следвало да бъде платено на вноски, като първата от тях е дължима на
17.11.2008г., а последната – на 17.10.2015г. Поради неплащане на задълженията
по процесния договор Банката- кредитор е обявила тяхната предсрочна изискуемост,
считано от 11.05.2010г. По нейно искане на 15.11.2010г. съдът е издал Заповед
№1191 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1595/2010г. на РС-Димитровград, като с нея е разпоредил на
ответника и нейния поръчител солидарно да заплатят на Банката задълженията си
по горепосочения договор за кредит, а именно: главница в размер на 7082,13
евро, договорна лихва за времето от 20.10.2008г. до 11.11.2010г. в размер на
740,03 евро, наказателна лихва за периода от 11.05.2010г. до 11.11.2010г. в
размер на 358,10 евро и законна лихва върху главницата от 11.11.2010г. до
окончателното изплащане на вземането.
Съгласно
разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Същевременно, чл.111
б“в“ от ЗЗД предвижда, че с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за лихви.
Предвид тези
законови разпоредби, вземането на ищеца към ответника за дължимата от него по
горепосочената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК главница се
погасява с изтичането на петгодишна давност, а вземането за договорна и
наказателна лихва се погасява с изтичането на тригодишна давност. Тази давност
започва да тече от деня в който вземането е станало изискуемо или в настоящия
случай от 11.05.2010г. Същата се прекъсва с предявяването на иск или с
предприемане на действия за принудително изпълнение.
Съгласно чл.116 б.“в“ от ЗЗД само предприемането на действия за
принудително изпълнение прекъсват давността и от всяко прекъсване започва да
тече нова давност. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. В този смисъл давността се прекъсва с предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане на
взискателя, съгласно чл.18 ал.1 от ЗЧСИ. Такива изпълнителни действия могат да
бъдат насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица. При изпълнителният процес давността се
прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемане на всяко действие за
принудително изпълнение.
Съдът намира, че в
настоящият случай давността е била прекъсната с депозиране на молбата от 08.12.2010г. до
ЧСИ, във връзка с която е образувано изп.д.№ 20108750400986/08.12.2010г. по
описа на ЧСИ ** срещу Д.С.Д. и **. В нея изрично е направено и искане за
налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците, както и върху
вземанията им към трети лица. Поискано е да се наложи възбрана върху техни
вещи. Конкретно е направено искане за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на **, получавано от **“АД. По този начин взискателя е прекъснал
погасителната давност за събиране на вземането си. Видно от съдържащите се в
горепосоченото изпълнително дело материали е, че ЧСИ е извършил проучване на
имуществото на длъжниците, като е наложил запор върху трудовото възнаграждение
на ***със запорно съобщение от 10.12.2010г. Наред с това, ЧСИ наложил възбрана
върху неин недвижими имот. По отношение на ответника Д.Д. ЧСИ наложил запор
върху лек автомобил „***. Във връзка с наложения запор върху трудовото
възнаграждение на **по сметка на ЧСИ са постъпвали суми превеждани от
работодателя й, като последно това е станало на 22.07.2013г., когато давността
по делото е прекъсната за последен път. След този момент, нито взискателя, нито
ЧСИ е предприел каквито и да е действия, прекъсващи давността. Предвид това, че
след образуването на изпълнителното дело, взискателя не е искал извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години, същото е било прекратено от
ЧСИ с Постановление от 26.05.2017г.
На следващо място,
давността е била повторно прекъсната с на 14.05.2018г., когато ищецът повторно
е депозирал до ЧСИ ** молба за образуване на изпълнително дело срещу Д.С.Д. и **
във връзка със задълженията им по Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 15.11.2010г. и изпълнителен лист от
същата дата, издадени по ч.гр.д.№1595/2010г. на РС-Димитровград. С молбата
взискателя изрично заявява, че иска ЧСИ да наложи запор върху трудовото
възнаграждение на ответника, както и върху това на втория солидарен длъжник **.
По образуваното в тази връзка изп.дело №201888750400255/14.05.2018г., със
запорни съобщения от 14.05.2018г. ЧСИ е уведомил работодателите на двамата
длъжници, че налага запор върху трудовите им възнаграждения. В отговор на
полученото запорно съобщение, работодателя на ответника- ***“ уведомила ЧСИ, че
трудовото възнаграждение на Д.Д. е несеквестируемо, поради ниския си
размер,поради което нямало основание за удържане на средства от него.
С оглед изложеното
съдът счита, че претендираното от ищеца вземане за договорна лихва за периода
от 20.10.2008г. до 11.11.2010г. в размер на 740,03 евро и наказателна лихва за
времето от 11.05.2010г. до 11.11.2010г. в размер на 358,10 евро, за които е
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК №1191 от 15.11.2010г. по ч.гр.д.№1595/2010г. на
РС-Димитровград е погасено по давност. Тази давност е 3-годишна, съгласно
разпоредбата на чл.111 б.“в“ от ЗЗД и е изтекла през периода от 22.07.2013г.,
когато е извършено последното плащане от страна на ***по изп.д.№ 20108750400986/08.12.2010г.
по описа на ЧСИ **, до 22.07.2016г. През този период по горепосоченото
изпълнително дело не са били предприети никакви изпълнителни действия от ЧСИ,
нито пък са били поискани такива от взискателя, поради което давността не е
била прекъсвана и вземанията за горепосочените лихви на основание чл.111 б.“в“
от ЗЗД са погасени с изтичането на този давностен срок. От друга страна, следва
да се има предвид и приетото като доказателство по делото влязло в сила Решение
№455 от 27.12.2018г. по гр.д.№876/2018г. по описа на РС-Димитровград, съгласно
което и въз основа на изготвената по него съдебно- счетоводна експертиза е
установено, че договорната лихва в
размер на 740,03 евро, и наказателната лихва в размер на 358,10 евро, са
погасени с постъпилите към 22.07.2013г. по горепосоченото изпълнително дело
суми, платени от солидарния длъжник **.
Предвид изложеното,
съдът счита, че предявения от ищеца иск в частта му за признаване за
установено, че ответника му дължи договорна лихва за периода от 20.10.2008г. до
11.11.2010г. в размер на 740,03 евро и наказателна лихва за времето от
11.05.2010г. до 11.11.2010г. в размер на 358,10 евро, за които е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №1191 от 15.11.2010г. по ч.гр.д.№1595/2010г. на РС-Димитровград, се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на
претендираната с исковата молба главница от 7082,13 евро или 13851,44 лева
погасителната давност съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД е 5 години. Въпросният
давностен срок е бил многократно прекъсван с образуваните против двамата
солидарни длъжници изпълнителни дела изп.д.№ 20108750400986/08.12.2010г. и изп.дело №201888750400255/14.05.2018г., двете
по описа на ЧСИ **, както и предприетите по тях изпълнителни действия.
Последното такова действие по първото дело е извършено на 22.07.2013г., когато **е
платила част от солидарното задължение. Следващото действие с което
погасителната давност е била прекъсната е от 14.05.2018г., когато взискателя е
поискал ЧСИ да образува ново изпълнително дело против двамата солидарни
длъжници и изрично е посочил, че иска върху трудовите им възнаграждения да бъде
наложен запор. С това действие давността е била прекъсната преди изтичане на
5-годишния срок, считано от 22.07.2013г., поради което вземането за главница от
7082,13 евро не е погасено по давност и плащането му се дължи от ответника и
втория солидарен длъжник **.
В подкрепа на
извода, че погасителната давност по отношение на претендираната от ищеца
главница не е изтекла, следва да се има предвид, че двамата длъжници по
изпълнителния лист са осъдени да заплатят солидарно посочените в него суми.
Безспорно солидарното задължение е единно и неделимо и съгласно чл.122 ал.1 от ЗЗД кредитора може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от
длъжниците. След като според разпоредбата на чл.123 ал.1 изр.ІІ от ЗЗД
изпадането в забава на кредитор по отношение на един солидарен длъжник има
действие срещу всички солидарни длъжници, на още по-голямо основание,
предприемането на действия по принудително изпълнение спрямо един солидарен
длъжник, прекъсва давността по отношение и на останалите солидарни длъжници в
изпълнителното производство, като в тази насока е Решение №139/25.11.2016г. по
гр.д.№411/2016г. на Апелативен съд-Бургас. Поради това и налагането на запор
върху трудовото възнаграждение на **и извършените от нея плащания, последното
от които на 22.07.2013г., следва да се счита, че погасителната давност се прекъсва
и по отношение на другия солидарен длъжник- Д.Д., предвид разпоредбата на
чл.122 ал.1 от ЗЗД, тъй като в същата е предвидена правна възможност за
кредитора да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от
длъжниците.
На последно място,
съдът намира за несправедливо и логически необосновано давностния срок за
изпълнение на вземането да се прекъсва в настоящия случай единствено по
отношение на поръчителя **, и то само поради причина, че тя добросъвестно е
плащала чрез ежемесечни удръжки от трудовото си възнаграждение едно чуждо
задължение- това на ответника Д.Д. по Договор за кредит за текущо потребление
от 20.10.2008г., изпълнението на което е обезпечила с договор за поръчителство.
В този смисъл не следва задължението на главния длъжник усвоил изцяло
предоставения му кредит и неплатил нито една вноска за погасяването му, да се
счита за погасено по давност за сметка на поръчителя, единствено по отношение
на който кредитора е предприемал действия за събиране на вземането си,
прекъсващи давността.
Същевременно, на
17.10.2015г. ответникът е следвало да плати последната погасителна вноска по
Договора за кредит, след която дата цялата неплатена сума по него е станала
изискуема. Погасителната давност за това вземане също е 5 години, които не са
изтекли към датата на депозиране на исковата молба в съда- 23.08.2019г.
Предвид изложеното,
съдът намира предявения иск в частта му, с която се иска да бъде признато за
установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 7082,13 евро главница-
неизплатено задължение по Договор за кредит текущо потребление от 20.10.2008г.,
сключен с „Банка ДСК“ЕАД, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №1191/15.11.2010г. по ч.гр.д.№1595/2010г.
по о писа на РС-Димитровград, за основателен и доказан.
Искът за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца законна лихва върху горепосочената
главница, считано от 11.11.2010г. до окончателното изплащане на вземането съдът
намира за неоснователен в частта му за периода до 26.08.2016г., като погасен по
давност.
Предвид уважаването на предявения като главен установителен
иск, съдът не дължи произнасяне по допустимостта и основателността на предявения при условията на евентуалност
осъдителен иск.
При този изход на
делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
и направените в настоящото производство разноски за платена държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и юрисконсулт, съобразно уважената част от иска, а
именно сумата от 937,62 лева, както и деловодни разноски във връзка със
заповедното производство по ч.гр.д.№1595/2010г. по описа на РС-Димитровград.
На основание чл.78
ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от
иска, а именно сумата от 140,15 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д.С.Д., с ЕГН **********,***,
че дължи на „ОТП **“ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „***, универсален правоприемник на преобразуваното
и прекратено без ликвидация дружество „ОТП **“ЕООД, с ЕИК ***, заличен
търговец, считано от 15.11.2012г., представлявано от ***- изпълнителен директор
и ***- прокурист, сумата в размер на 7082,13 евро
/седем хиляди осемдесет и две евро и тринадесет евроцента/ равностойна на
13851,44 лева, представляваща
главница-неизплатено задължение по Договор за текущо потребление от 20.10.2008г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 26.08.2016г. до окончателното изплащане на вземането, за
което е издадена Заповед №1191/15.11.2010г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1595/2010г. по описа на
РС-Димитровград, като иска в частта му за признаване за установено, че Д.С.Д.
дължи на „ОТП **“ЕАД договорна лихва за периода от 20.10.2008г. до 11.11.2010г.
в размер на 740,03 евро и наказателна лихва за времето от 11.05.2010г. до
11.11.2010г. в размер на 358,10 евро, както и законна лихва върху главницата от
7082,13 евро за времето от 11.11.2010г. до 25.08.2016г. ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д.С.Д., с ЕГН **********,***, да
заплати на „ОТП **“ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „***, универсален правоприемник на преобразуваното
и прекратено без ликвидация дружество „ОТП **“ЕООД, с ЕИК ***, заличен търговец,
считано от 15.11.2012г., представлявано от ***- изпълнителен директор и ***-
прокурист, сумата в размер на 937,62 лева /деветстотин тридесет и седем лева и
шестдесет и две стотинки/, представляваща разноски по настоящото дело, както и
сумата от 888,98 лева /осемстотин осемдесет и осем лева и деветдесет и осем
стотинки/ разноски по ч.гр.д.№1595/2010г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА „ОТП **“ЕАД, с ЕИК ***, да
заплати на Д.С.Д., с ЕГН **********, направените от нея деловодни разноски,
съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 140,15 лева /сто и четиридесет
лева и петнадесет стотинки/.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: