№ 293
гр. София, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110207452 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на Б. В. ИЛ. срещу Наказателно постановление (НП) №
21-4332-005648 от 26.03.2021г., издадено от Началник група към Отдел „Пътна
полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с което на жалбоподателя И. на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП му е наложена „глоба” в
размер на 300 (триста) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
(шест) месеца. Отделно от това на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети на
жалбоподателя и 10 контролни точки.
В жалбата на Б. В. ИЛ. се твърди, че Наказателното постановление е
незаконосъобразно поради издаването му от некомпетентен орган, поради допуснати
съществени процесуални нарушения и заради явна несправедливост на наложеното
наказание. Иска се СРС да отмени изцяло Наказателното постановление.
Пред СРС, НО, 10 състав в съдебно заседание на 05.01.2022г. жалбоподателят Б.
В. ИЛ. се явява лично и с адвокат Г. М.. И двамата заявяват, че поддържат жалбата. По
време на съдебните прения пред СРС в същото съдебно заседание адвокатът пледира за
отмяна на Наказателното постановление. Въз основа на свидетелските показания
защитата посочва, че е доказано, че МПС е било регистрирано, но регистрацията му е
била служебно отменена. По съществото на спора се посочва, че конкретният случай е
маловажен по смисъла на чл.28, ал.1 от ЗАНН. Изтъква се, че нарушението е формално
и не са настъпили вреди. Адвокатът моли да се отчете индивидуалната особеност на
1
деянието и „значително ниската“ степен на обществената му опасност, както и това, че
не са накърнени правата на други лица. Посочва се, че след издаването на съответните
документи от страна на СДВР и МВР са били предприети всички действия за
регистриране на съответния автомобил, поради което се прави извод, че ефект в
конкретния случай имат други мерки извън тези по ЗАНН. Адвокат М. заявява, че
обществените отношения са засегнати незначително и с малък интензитет. Посочва се,
че приложението на чл.28, ал.1 от ЗАНН не почива на преценка за целесъобразност. С
оглед на това се иска СРС да отмени Наказателното постановление като издадено в
противоречие със закона. Жалбоподателят И. твърди пред СРС, че поддържа казаното
от неговия адвокат и няма какво да допълни.
Въззиваемата страна ОПП-СДВР /до 23.12.2021г./, респ. Началник група при
ОПП – СДВР /след 23.12.2021г. – с оглед измененията в ЗАНН/ не изпраща
представител и не взема становище по съществото на спора.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
Б. В. ИЛ. и .... се намирали във фактическо съжителство и имат общо дете – .....
И.а, родена на 13.03.2015г.
На 08.10.2020г. бил сключен договор за покупко-продажба на МПС между Б. В.
ИЛ. /като продавач/ и .... /като купувач/. Предмет на договора бил лек автомобил марка
.... На същата дата договорът бил нотариално заверен и регистриран в
автоматизираната информационна система на КАТ /АИС-КАТ/.
Новият собственик на автомобила ...., обаче, не регистрирала МПС-то в
законоустановения срок в КАТ и поради това на 09.12.2020г. на основание чл.143,
ал.15 от ЗДвП регистрацията на превозното средство била служебно прекратена със
съответното отбелязване в АИС-КАТ.
На 23.12.2020г. в 05:57 часа, докато Б. В. ИЛ. управлявал лек автомобил .... в гр.
София по бул. „Евлоги и Христо Георгиеви” с посока на движение от бул. „Черни
връх” към ул. „Милин камък“, бил спрян за проверка от свидетелите Токев и Василев
(младши автоконтрольори в ОПП-СДВР). В хода на проверката се установило, че
автомобилът е със служебно прекратена регистрация поради липса на пререгистрация в
2-месечен срок от покупко – продажбата на автомобила. Поради това св. ..., в
присъствието на св. ...., съставил срещу Б. В. ИЛ. Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия GA № 338718 от 23.12.2020г. за нарушение
на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Видно от отбелязванията в Акта Б. В. ИЛ. се е запознал
със съдържанието, подписал е АУАН и е получил екземпляр от него на 23.12.2020г.
На 23.12.2020г. в 13:08 часа пред КАТ било подадено заявление №
204134230507 от .... за промяна на регистрацията на МПС с рег. .... и променената
собственост на МПС-то от 08.10.2020г. била отразена в базата данни на ОПП – СДВР.
2
С твърдения за съставомерност по чл.345, ал.2 от НК преписката, образувана по
случая, ведно с АУАН, е изпратена от ОПП – СДВР на Началника на 04 РУ – СДВР с
писмо рег. № 4332р-4076 от 22.01.2021г. Била е образувана пр. пр. № 9819/2021г. по
описа на СРП.
С Постановление на прокурор от СРП от 26.02.2021г. (изведено в деловодството
на СРП на 02.03.2021г.) е отказано да се образува наказателно производство по
материалите, съдържащи се в пр. пр. № 9819/2021г. по описа на СРП и преписката е
върната на ОПП – СДВР за преценка дали е налице нарушение на ЗДвП и дали да се
налага административно наказание на Б. В. ИЛ..
На 26.03.2021г. Г.Б. – Началник Група към ОПП – СДВР издала процесното
Наказателно постановление № 21-4332-005648, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е санкционирала Б. В. ИЛ. с „глоба” в
размер на 300 лева, „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и
отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Наказателното постановление е получено на 27.04.2021г. и е обжалвано с жалба,
депозирана чрез ОПП – СДВР до СРС на 29.04.2021г.
С писмо на ОПП - СДВР до СРС с вх. № 6738 от 26.05.2021г. е изпратена
жалбата на Б. В. ИЛ., ведно с административно-наказателната преписка от наказващия
орган в съда, където на 28.05.2021г. е образувано настоящото НАХД № 7452/2021г. по
описа на СРС, НО, 10 състав.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите ... и ...., както и от писмените доказателства, приобщени
към доказателствения материал по делото на основание чл. 283 от НПК : Заповеди №
8121К-13180 от 29.10.2019г. и № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи; Акт за встъпване в длъжност; писмо от ОПП – СДВР с вх. №
37277/05.08.2021г.; писмо от ОПП - СДВР с вх. № 60587/28.09.2021г. с приложени към
него справка по история на превозно средство с рег. ...., справки за собственост на лек
автомобил .... (лист 40-45 от делото), заявления за промяна на регистрация на МПС и
документи, свързани с регистрацията и пререгистрацията на процесния автомобил
(лист 46-68 от делото); заявление № 204134230507, подадено от .... (лист 69 от делото);
договор за покупко – продажба на МПС от 08.10.2020г., документ за технически
преглед, свидетелство за регистрация на МПС – част I; писмо от СРП с вх. № 54707 от
15.09.2021г. с приложени материали от пр. пр. № 9819/2021г. по описа на СРП
(Постановление на СРП за отказ от образуване на досъдебно производство от
26.02.2021г., писмо рег. № 4332р-4076/22.01.2021г. от ОПП – СДВР до Началника на
04 РУ – СДВР; АУАН серия GA № 338718 от 23.12.2020г., справки от АИС – КАТ за
собствеността и за промяна на регистрацията на МПС с рег. .... /нов № СВ 0758 СВ/ и
справка за нарушител/водач); Удостоверение за раждане на ..... И.а; свидетелство за
3
регистрация на МПС – част II; Глоба с фиш и платежни документи от 23.12.2020г.
Приложените в пр.пр. № 9819/2021г. по описа на СРП Докладна записка и
писмено сведение (лист 98-99 от делото) не следва да се подлагат на анализ, тъй като
те не представляват писмени доказателства. Тези документи съдържат свидетелски
показания от подписалите ги лица, но не следва да се приемат и за гласни
доказателства /свидетелски показания/, тъй като не са дадени устно и непосредствено
пред съда. Поради това СРС приема, че въпросните документи са били изготвени в
хода на проверката, протекла в СРП, но не подлага тяхното съдържание на анализ, тъй
като приема, че чрез писмените сведения и Докладната записка не може да се
приобщава по реда на НПК съдържащата се в тях информация, още повече, че тези
документи са били изготвени в хода на едно друго производство, различно от
настоящото.
Настоящият съдебен състав счита, че следва да се подложат на анализ
цитираните по-горе писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по делото на основание чл.283 от НПК, тъй като те се явяват достоверни,
непредубедени, обективни и имат доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. Поради това СРС им се доверява напълно. Въз основа на справката за
нарушител/водач (лист 104-106 от делото) се установява, че освен процесното деяние,
жалбоподателят И. е имал и други /предишни/ нарушения по ЗДвП. От съвкупната
преценка на писмо с рег. № 4332р-4076 от 22.01.2021г. от ОПП – СДВР до Началника
на 04 РУ – СДВР и АУАН серия GA № 338718 от 23.12.2020г. СРС установява, че на
23.12.2020г. на Б. В. ИЛ. е бил съставен АУАН за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
но поради твърдения за съставомерност по чл.345, ал.2 от НК преписката, образувана
по случая, ведно с АУАН, е била изпратена от ОПП – СДВР на 04 РУ – СДВР. От
Постановлението на СРП от 26.02.2021г. се установява, че СРП, в лицето на
компетентния прокурор, е отказала да образува наказателно производство.
Приложените по делото договор за покупко – продажба на МПС от 08.10.2020г.
/с нотариална заверка/, справките от АИС – КАТ за история на превозно средство с рег.
...., справките за собственост на лек автомобил .... (лист 40-45 и лист 102 от делото) и
заявлението с № 204134230507 (лист 69 от делото) се характеризират като
информативни, относими, обективни, достоверни и взаимно допълващи се. Те намират
опора и в другите, приложени по делото, заявления за промяна на регистрация на МПС
и документите, свързани с регистрацията и пререгистрацията на процесния автомобил
(лист 46-68 от делото), които също се явяват обективни и достоверни писмени
доказателства. Съдът кредитира тези писмени документи като непредубедени и
взаимно допълващи се и съответно установява, че на 08.10.2020г. .... е придобила
правото на собственост върху лек автомобил ....като данни за покупко-продажбата на
това МПС са постъпили в ОПП – СДВР на 08.10.2020г. и договорът е бил регистриран
4
в АИС-КАТ на 08.10.2020г. От справките на лист 38-39 и лист 103 от делото се
установява още, че на 09.12.2020г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП регистрацията
на превозното средство е била служебно прекратена и е било направено съответното
отбелязване в АИС-КАТ, а на 23.12.2020г. (няколко часа след процесното деяние и
съставения на И. АУАН за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП) е било заявено, че
собствеността на посоченото по-горе МПС е променена с договор от 08.10.2020г. и е
била възстановена регистрацията на автомобила, за което е направено и съответното
отбелязване в АИС-КАТ.
Приложените по делото документи за технически преглед на МПС-то,
свидетелство за регистрация на МПС – част I и част II и Удостоверението за раждане
на ..... И.а са официални удостоверителни документи, които имат доказателствена сила
за посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС ги кредитира и установява, че към
процесната дата 23.12.2020г. автомобилът е бил технически изправен, като
собственикът на МПС и нарушителят /жалбоподателят/ имат общо дете.
Представените от защитата Глоба с фиш и платежни документи от 23.12.2020г.
също следва да се кредитират от съда, тъй като са обективни и взаимно се подкрепят.
От тях, както и от заявление № 204134230507 (лист 69 от делото) се доказва, че новият
собственик е заявил промяна в собствеността на автомобила на 23.12.2020г., т.е.
веднага след процесния момент и след съставянето на АУАН на И.. Това не
освобождава дееца от отговорност, тъй като към момента на извършване на деянието
/05:57 часа на 23.12.2020г./ автомобилът е бил дерегистриран, но следва да се отчете
при индивидуализация на наказанието като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Като обективни и с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства
съдът кредитира и приложените по делото Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г.
и Заповедите на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13180/29.10.2019г. и с №
8121з-515/14.05.2018г. Въз основа на тези писмени доказателства се установява, че Г.В.
Б. е заемала длъжността Началник на 01 група „Административно – наказателна
дейност” на 03 Сектор „Административно обслужване” към ОПП – СДВР и съответно
по силата на т.2.10. от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи е имала правомощието да издава Наказателни постановления,
включително и процесното НП. Поради това СРС приема, че процесното Наказателно
постановление е издадено от компетентно лице и направеният в обратния смисъл довод
в жалбата се явява неоснователен.
Показанията на свидетелите ... и .... се явяват информативни относно процесното
нарушение, тъй като и двамата, макар и не в детайли, имат съхранен спомен за
автомобила, водача, мястото и часовия диапазон на извършване на нарушението и
естеството на самото деяние. Нещо повече, св. Токев дори е запомнил, че старата
собственост на МПС е била на нарушителя, а новата – на жена. Думите на свидетелите,
5
че процесният автомобил е бил със служебно прекратена регистрация /поради липса на
пререгистрация в 2-месечен срок от договора за покупко – продажба на МПС/ намират
опора, както в самия АУАН, така и в кредитираните по-горе писмени доказателства.
Поради това СРС кредитира гласните доказателства и приема за безспорно доказано, че
на 23.12.2020г. в 05:57 часа свидетелите Токев и Василев са спрели за проверка Б. В.
ИЛ. докато е управлявал лек автомобил .... с рег. .... в момент, в който автомобилът е
бил със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП, заради което е бил
съставен на И. и АУАН серия GA № 338718/23.12.2020г. за нарушение на чл.140, ал.1,
пр.1 от ЗДвП. В категорична подкрепа на този извод са не само свидетелските
показания на Токев и Василев, но и приложените по делото договор за покупко –
продажба на МПС от 08.10.2020г., справки за история на превозно средство с рег. ....,
справки за собственост на лек автомобил ...., заявления за промяна на регистрация на
МПС и документи, свързани с регистрацията и пререгистрацията на процесния
автомобил. По аргумент на противното този извод следва и от заявлението с №
204134230507, подадено от ...., свидетелството за регистрация на МПС – част I и II,
справката за собствеността на МПС с нов рег. № СВ 0758 СВ, Глобата с фиш и
платежните документи от 23.12.2020г. От тях се налага като единствен изводът, че .... е
заявила промяна в собствеността на МПС-то едва на 23.12.2020г. и то в час, следващ
този на проверката на И.. Това означава, че към процесния момент автомобилът с рег.
.... е бил със служебно прекратена регистрация. Коментираните тук гласни и писмени
доказателства подкрепят напълно констатациите от АУАН серия GA № 338718 от
23.12.2020г. Поради това и с оглед нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП съдът приема, че
следва да кредитира и Акта от 23.12.2020г.
Като съобрази гореизложеното и като взе предвид всички налични
доказателства по делото, които са обективни, еднопосочни, непротиворечиви и не се
налага да бъдат обсъждани по-подборно от изложеното по-горе (по аргумент от чл.84
от ЗАНН, вр. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК), съдът достигна до гореизложените
фактически изводи.
При така установените факти и в предвид направения по-горе доказателствен
анализ, СРС приема следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред
съда административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок
и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че процесното Наказателно постановление е
издадено от компетентно за това лице /с оглед на изложените по-горе мотиви в тази
връзка/. Доколкото след съставянето на АУАН на 23.12.2020г. е последвало
препращане на преписката, образувана по случая, ведно с Акта, от ОПП – СДВР на
6
Началника на 04 РУ – СДВР с твърдения за съставомерност по чл.345, ал.2 от НК и е
била образувана прокурорска преписка (пр. пр. № 9819/2021г. по описа на СРП), след
което е било издадено Постановление на СРП за отказ от образуване на досъдебно
производство от 26.02.2021г. и чак тогава е било издадено процесното Наказателно
постановление, настоящият съдебен състав счита, че в случая разпоредбите от ЗАНН
относно АУАН, вкл. и сроковете по чл.34 от ЗАНН, се явяват неприложими, тъй като
следва да се приеме, че обжалваното НП е издадено при условията на чл.36, ал.2 от
ЗАНН.
След служебна проверка СРС – 10 състав прие, че са спазени процесуалните
правила на ЗАНН относно съставяне на Наказателното постановление. В него
нарушението е ясно и разбираемо описано. Посочени са датата, мястото, посоката на
движение на МПС-то и това, че същото е с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от
ЗДвП от 09.12.2020г. Деецът и автомобилът са в достатъчна степен
индивидуализирани. Налице е съответствие между фактическото и цифровото
описание на нарушението в обжалваното Наказателно постановление.
Водим от изложеното СРС – 10 състав прие, че в случая не са допуснати
процесуални нарушения в хода на административно - наказателното производство, не
са ограничени правата на нарушителя да разбере срещу какво нарушение следва да се
защитава, релевираните от жалбоподателя аргументи са неоснователни и спорът следва
да бъде решен по същество.
За да е реализиран съставът на нарушението по чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП /с
оглед конкретиката на настоящото административно – наказателно обвинение/ е
необходимо да се докаже, че Б.И. е привел в движение превозно средство по пътищата,
отворени за обществено ползване и че превозното средство към същата дата не е
регистрирано или е било с прекратена вече регистрация.
Събраните по делото доказателства показват, че жалбоподателят действително е
управлявал лек автомобил .... в гр. София по бул. „Евлоги и Христо Георгиеви” с
посока на движение от бул. „Черни връх” към ул. „Милин камък“ на 23.12.2020г. в
05:57 часа и че към този момент МПС-то е било със служебно прекратена регистрация.
В подкрепа на този извод са приложените по делото АУАН, договора за покупко –
продажба на МПС от 08.10.2020г., справките от АИС – КАТ и справките за
собствениците на МПС с рег. ..... От тези писмени доказателства, както и по аргумент
на противното от заявлението с № 204134230507, свидетелството за регистрация на
МПС – част I и II на името на ...., справката за собствеността на МПС с нов рег. № СВ
0758 СВ, Глобата с фиш и платежните документи от 23.12.2020г., следва, че на
08.10.2020г. е била променена собствеността на лек автомобил ...., но едва на
23.12.2020г. след 05:57 часа /след установяване на нарушението и съставянето на
АУАН/ новият собственик .... е подала заявление в ОПП – СДВР за регистриране на
превозното средство. Това означава, че доколкото в 2-месечния срок по чл.143, ал.15 от
7
ЗДвП новият собственик на лек автомобил .... не е регистрирал МПС-то в КАТ, то
автоматично на 09.12.2020г. се счита прекратена регистрацията на автомобила. В
случая от справката от АИС – КАТ се доказва, че именно на 09.12.2020г. е било
направено и отбелязването в АИС – КАТ, че е служебно прекратена регистрацията на
лек автомобил ..... Поради това съдът счита, че са изпълнени, както изискванията на
чл.143, ал.15 от ЗДвП, така и е доказано, че към 05:57 часа на 23.12.2020г., когато И. е
управлявал същия този автомобил в гр. София по бул. „Евлоги и Христо Георгиеви” от
обективна страна е реализиран съставът на нарушението по чл.140, ал.1, изр.1, предл.1
от ЗДвП.
От субективна страна съдът също счита, че е реализиран съставът на вмененото
на И. нарушение, тъй като управляваният от него лек автомобил е бил продаден от
него на жената, с която имат общо дете и живеят съвместно – .... на 08.10.2020г., т.е. И.
е знаел, че автомобилът е продаден от него на Попова и че по закон е следвало да се
регистрира МПС-то в КАТ. Незнанието на закона не извинява никого. С
автоматичното изтичане на 2-месечния срок от прехвърляне на собствеността на
автомобила на новия собственик /в случая на жената, с която живее жалбоподателят/ и
отбелзване в АИС – КАТ се счита прекратена по служебен път регистрацията на
превозното средство. Нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП не поставя като изискване /за
разлика например от чл.143, ал.10 от ЗДвП/ да се уведомява собственика и/или
продавача на МПС-то и това е напълно логично, тъй като новият собственик (в
процесния казус – ....) знае, че е придобил собствеността върху МПС-то, знае на коя
дата е сменена собствеността на автомобила и кога изтича 2-месечния срок от
придобиване на собствеността. Това знание е имал и жалбоподателят – Б.И. от една
страна като продавач на МПС-то, а от друга страна и като лице, намиращо се във
фактическо съжителство с новия собственик на процесния автомобил. Същевременно,
с оглед разпоредбите на ЗДвП, жалбоподателят е могъл и е бил длъжен да предположи,
че с изтичане на този 2-месечен срок (в случая от 08.10.2020г. до 08.12.2020г.)
регистрацията на МПС може да бъде служебно прекратена и отбелязана в АИС – КАТ
и като е управлявал автомобила на дата след 08.12.2020г. следва да се приеме, че И. е
съзнавал обществено-опасния характер на извършеното. Нещо повече – видно от
предоставените по делото материали с писмо с вх. № 60587 от 28.09.2021г. (лист 63-64
от делото) е видно, че на 08.01.2018г. същият този автомобил .... с рег. .... е бил закупен
от жалбоподателя И., а близо месец по-късно (на 14.02.2018г.) е подадено заявление от
Б. В. ИЛ. за промяна в данните на МПС-то, т.е. жалбоподателят И. няма как да не е
знаел за съществуващата процедура по промяна в данните и собствеността на МПС-то.
Поради всичко това СРС приема, че жалбоподателят виновно е нарушил чл.140, ал.1 от
ЗДвП.
Съгласно чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред се наказва с „лишаване
8
от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 6 до 12 месеца и с
„глоба” от 200 до 500 лева. В случая отговорността на И. се смекчава от това, че е
бивш собственик на МПС и че промяната на собствеността на същото е била
променена преди малко повече от 2 месеца спрямо момента на деянието, като новият
собственик е лице във фактическо съжителство с И.. Отговорността на нарушителя се
смекчава и от това, че веднага след процесното деяние е била регистрирана промяната
на собствеността на МПС и е било направено съответното отбелязване в КАТ.
Същевременно отговорността на И. се отегчава от предишните му нарушения по ЗДвП.
С оглед съотношението на смекчаващите към отегчаващите отговорността
обстоятелства и тяхната относителна тежест съдът прие, че на Б.И. следва да бъдат
наложени предвидените в чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП административни наказания в
размер над минимума и под средния размер, предвиден в закона, т.е. „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство” за срок от 7 месеца и „глоба” в размер
на 300 лева. Доколкото, обаче, с процесното Наказателно постановление на И. е било
наложено административно наказание „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство” в по-нисък размер (а именно за срок от 6 месеца) и съществува
забрана за влошаване положението на жалбоподателя, а настоящото производство е
образувано по жалба на Б. В. ИЛ. – съдът не може да увеличи размера на това
административно наказание на лицето, поради което следва да потвърди размера,
наложен на И. с обжалваното Наказателно постановление. Относно размера на
наказанието „глоба“ – определеният от наказващия орган и от съда размер съвпадат,
поради което не са налице основания за изменение на НП и в тази му част.
Съгласно чл.6, ал.1, т.5, предл.1 от Наредба на МВР № Із-2539 от 17.12.2012г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането
и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение (на кратко Наредба № Із-2539 на МВР) при
управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред
/чл.175, ал.3 от ЗДвП/ на нарушителя се отнемат и 10 контролни точки. Определеният
отнапред от законодателя размер на контролните точки, които подлежат на отнемане
при извършено нарушение по чл.175, ал.3, вр. чл.140, ал.1 от ЗДвП не дава право на
съда да преценява отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и на това
основание на И., освен административните наказания „глоба” и „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство”, са отнети и 10 контролни точки, което е изцяло
законосъобразно с оглед на приложението на Наредба № Із-2539 на МВР.
Настоящото нарушение представлява типичен пример на нарушение по чл.140,
ал.1, предл.1 от ЗДвП. То е формално и е довършено в момента, в който И. е привел в
движение въпросното МПС след повече от 2 месеца след като е прехвърлил
9
собствеността на автомобила и е знаел, че същият не е бил регистриран в КАТ, а го е
управлявал по пътищата, отворени за обществено ползване. Доколкото са налице
отегчаващи отговорността обстоятелства, а смекчаващите не са нито изключителни,
нито многобройни, правилно административно – наказващият орган не е приел, че
конкретният случаят е маловажен и съответно не е приложил чл.28 от ЗАНН.
Нарушението е формално. Поради това не е необходимо да са настъпили вредни
последици от него. Ето защото и липсата на такива не следва да се приема като
изключително оневиняващо обстоятелство.
Доколкото никоя от страните не е претендирала разноски по настоящото дело,
то СРС не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от всичко изложено до тук настоящият съдебен състав прие, че
атакуваното Наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-005648 от
26.03.2021г., издадено от Началник група към ОПП - СДВР, с което на Б. В. ИЛ. на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложена
„глоба” в размер на 300 (триста) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 6 (шест) месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети и 10
контролни точки.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по
реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10