РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Велико Търново , 02.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Любка Милкова
Лилия Ненова
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20204100500948 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.17 ал.5 ЗЗДН вр. чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от С. К. С. с постоянен
адрес гр.В.Т., чрез пълномощника му адв.Ир. Косева от ВТАК, против Решение
№736/27.10.2020г., постановено по Гр.д. №2315/2020г. по описа на РС – Велико Търново, с
което по реда на ЗЗДН са наложени мерки за защита по отношение на К. К. С., ЕГН
**********, по повод осъществено на 22.09.2020г. домашно насилие от страна на С. К. С.,
ЕГН **********, като задължава С. К. С. да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо К. К. С., забранено е на С. К. С., да приближава на по-малко от 100 метра К.
К. С., нейното жилище, находящо се в гр.В.Т., ул.“**“ №, нейната месторабота на адрес
гр.В.Т., ул.“**“ № и ул.“С. С.“ №, както и местата й за социални контакти и отдих, за срок
от 12 месеца, наложена е на С. К. С. Глоба в размер на 500лв., платима по сметка на Районен
съд – гр.В.Търново, С. К. С. е осъден да заплати на К. К. С. сумата от 400лв.,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, и е осъден С.
К. С. да заплати по сметка на РС – Велико Търново сумата от 80,00лв. – ДТ за
производството, както и сумата от 5лв. – ДТ, в случай на служебно издаване на ИЛ.
Във възвивната жалба са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното съдебно решение. Въззивникът не е съгласен с изложените в декларацията
1
по чл.9 ал.3 ЗЗДН твърдения за домашно насилие. Счита, че настоящото производство е
провокирано от конфликта между него и настоящият приятел /Ми. М. Ко./ на вече бившата
му съпруга К. К. С. и не е налице нито психически тормоз, нито закани за физическа
саморазправа спрямо молителката. Счита определението на съда от 29.09.2020г., съдържащо
указания към молителката да представи конкретизирана декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН, в
която да посочи какви са конкретните обидни думи и закани за саморазправа, отправени от
ответника към нея на 22.09.2020г., за постановено в противоречие с разпоредбата на чл.145
ал.2 ГПК и че с него се нарушава обективната преценка на съда. Твърди неяснота, след като
решението е постановено и въз основа на декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, съгласно чл.13
ал.1 т.3 ЗЗДН, защо липсва произнасяне на съда по въпроса има ли упражнено домашно
насилие спрямо непълнолетния син на молителката. Позовава се, че неправилно е приет като
относим и изготвения от ДСП – В.Търново социален доклад за положението на детето, както
и че разпитаният в СЗ свидетел М Ко е заинтересовано лице, първопричина за възникналия
скандал и задал провокативните реплики към бившия собственик и стопанин на конкретния
дом, поради което в показанията си не дава обективна преценка на фактите, свързани с
осъществено домашно насилие спрямо молителката на 22.09.2020г. в дома й, когато е
налице сбиване между Митко Колев и въззивника С. К. С., за което са представени
предупредителни протоколи и за двете лица. Моли съда, да постанови съдебно решение, с
което да отмени обжалваното Решение №736/27.10.2020г., постановено по Гр.д.
№2315/2020г. по описа на РС – Велико Търново, с произтичащите от това последици.
Претендира направените по делото съдебни разноски.
В срока по чл.17 ал.4 ЗЗДН въззиваемата страна К. К. С., чрез пълномощника си
адв.Дамянов от АК – Хасково, депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба
като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно
съдебно решение потвърдено. Претендира направените в хода на двете инстанции разноски,
в т.ч. адв. възнаграждение.
В СЗ въззивникът С. К. С. лично и чрез пълномощника си адв.Ир. Косева от ВТАК
поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Претендира разноски за въззивното
производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В СЗ въззиваемата страна К. К. С. лично и чрез пълномощника си адв.Дамянов от АК
– Хасково, поддържа отговора на въззивната жалба и моли обжалваното първоинстанционно
решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК.
В СЗ въззиваемата К. К. С. лично относно репликата „Къде е боклука?“ заявява, че в
момента на процесната дата може би тази реплика не е била отправена към нея, а за някой
друг, за гостенина й, просто била уплашена и много притеснена от самата ситуация – двама
големи мъже се бият пред очите й, крясъци, обиди.
2
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от
тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в рамките на
предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема от фактическа и
правна страна следното:
РС – Велико Търново е бил сезиран с молба с правно основание чл.8 т.1 от ЗЗДН,
предявена от К. К. С., против С. К. С., за защита от осъществен от ответника по молбата,
неин бивш съпруг, спрямо молителката акт на домашно насилие, изразен в психическо
такова, на дата 22.09.2020г., както и с твърдения за упражняван от ответника по молбата
спрямо молителката системен психически тормоз, довел я до непрекъснато тревожно
състояние и до изпитван постоянен страх за живота и здравето си. Изложени са твърдения,
че страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с развод по реда на чл.51
от СК, че в началото на м. януари 2020г. ответникът нанесъл на молителката побой, няколко
месеца след разпределяне придобитото по време на брака имущество, ответникът започнал
да я заплашва и изнудва, като искал да му „върне“ МПС /мотоциклет и автомобил/, които
били разпределили след прекратяване на брака, през няколко дни й се обаждал по телефона,
като продължавал да я заплашва със саморазправа и побой. В молбата по чл.8 т.1 ЗЗДН са
изложени твърдения, че на процесната дата 22.09.2020г. ответникът по молбата проникнал в
дома на молителката с взлом с цел да се саморазправя с нея, сутринта след 9,00ч., бившият й
съпруг започнал интензивно да й се обажда по телефона, при което молителката му
обяснила, че не е удобно, тъй като има гости, а именно новият й партньор Митко Колев,
около 12,00ч. в същия ден видял, че някой прескача оградата и има човек в двора на къщата,
партньорът й отворил вратата, за да види кой е и в този момент видели, че това е бившия й
съпруг, който без всякакво предупреждение се нахвърлил върху Митко Колев, който се
опитал да я защити, и без причина бил пребит от бившия й съпруг С. С, 14 годишният й син
извикал полиция, полицаите пристигнали на място след около 20 минути и съставили
протокол и актове за влизане с взлом и нанесеният побой от С. С. на М. К. С молбата по
чл.8 т.1 ЗЗДН, съобразно петитума й, е потърсена защита по реда на ЗЗДН само по
отношение на молителката, но не и спрямо непълнолетния й син М. С. С., въпреки
изложени твърдения в същата, че събитията от последните дни се изразяват в постоянен
психически тормоз над молителката и непълнолетния й син, изградили у тях едно постоянно
стресово състояние. Претендира се защита по реда на ЗЗДН от извършени от ответника по
3
молбата спрямо молителката актове на домашно насилие, изразяващи се в психическо
такова, чрез отправяне на словесни закани за физическа саморазправа, което обстоятелство е
породило у нея основателен страх, чрез прилагане на мерките за защита по чл.5 ал.1 т.1 и т.3
ЗЗДН. С молбата е представена Декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН, както и в СЗ конкретизирана
декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН, в изпълнение определение на съда от 29.09.2020г., с което е
съдът е указал на молителката да уточни конкретните обидни думи и закани за
саморазправа, отправени от ответника към нея на 22.09.2020г.
Ответникът по молбата С. К. С. в СЗ оспорва предявената молба по чл.8 т.1 от ЗЗДН и
моли да бъде оставена без уважение. Оспорва като недоказано твърдението в молбата за
системен психически тормоз върху молителката, с което да се застрашава нейното здраве и
живот. Не оспорва факта на конфликт и сбиване между него и свидетеля и настоящ
партньор на молителката Митко Колев на процесната дата 22.09.2020г. с твърдения, че се
касае за отношения между две физически лица, които не попадат под обхвата на ЗЗДН. Не
оспорва, че е прескочил оградата на дома на молителката на 22.09.2020г. с твърдение, че е
бил воден от добри намерения.
Правно релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото
доказателствен материал са следните:
По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че страните са
бивши законни съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с развод по реда на чл.50 СК с
влязло в законна сила на 10.01.2020г. съдебно решение по гр.д.№3581/2019г. по описа на
ВТРС, като от брака си страните имат родено и непълнолетно дете М. С. С. и с
бракоразводното съдебно решение ползването на семейното жилище след прекратяване на
брака, находящо се в гр.В.Т., кв.“*“, ул.“**“ №, е предоставено на молителката и детето.
На процесната дата 22.09.2020г. ответникът по молбата на два пъти звънил по
телефона на молителката, която, според св.М.К., в момента, в който звъннел телефонът и се
изпишело името на ответника, изпадала в панически страх, и обяснила на бившия си съпруг,
че не е удобно да се обажда и да идва в къщата в кв.“*“ в гр.В.Т, защото има гости и
„въобще не е удобно да се появява“, като минавайки покрай телефона св.М.К., настоящ
партньор на молителката, който й гостувал на 22.09.2020г., допълнил „Не ти ли омръзна да
звъниш, бе?“ – това го казал към насрещно говорещия човек. На същата дата 22.09.2020г.
около 12,00ч. молителката и св.М. К. видели човек, който прескача оградата на къщата й,
това бил ответника по молбата, св.К. излязъл на входната врата, молителката била зад него,
и тогава С. С. казал: „Къде е боклука?! и „Ти ли ще ми харчиш парите?!“, нанесъл на св.К.
удар в лицето, св. К. паднал, а ответникът започнал да го налага с юмруци по лицето и
тялото, молителката пищяла и молела ответника по молбата да спре, докато св.К. бил на
земята, М. К. се опитал да се изправи, но С. го повалил отново върху стълбището, което е
каменно, непълнолетният син на страните М. чул пищенето и врявата, слязъл от втория или
таванския етаж, където бил, и извикал полиция, полицаите от РУ В.Търново пристигнали на
4
място и съставили предупредителни протоколи на св. М. К. и на С. С. На св.М М.К. за
нанесения му на 22.09.2020г. от С. К. С. побой е издадено съдебномедицинско
удостоверение №Г-109/22.09.2020г., изд. от д-р Н.Гицов.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в първоинстанционното
производство писмени доказателства, показания на разпитания свидетел М.К.,
кореспондиращи на конкретизираната декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. Във въззивното
производство не са събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявената от молителката молба с правно основание чл.8 т.1 от ЗЗДН е
процесуално допустима, доколкото е подадена от активно процесуално легитимирана страна
по смисъла на чл.3 т.1 пр.2 ЗЗДН – от лице, пострадало от домашно насилие, извършено от
бивш съпруг, в рамките на преклузивния едномесечен срок от акта на домашно насилие по
чл.10 ал.1 ЗЗДН.
Разгледана по същество молбата се явява основателна и доказана.
За да уважи молба с правно основание чл.8 т.1 пр.1 вр.чл.9 ал.1 от ЗЗДН съдът следва
да установи, че спрямо молителя е осъществен акт на домашно насилие по смисъла на чл.2
ал.1 от ЗЗДН, т.е., че описаната в молбата проява отговаря на признаците на домашно
насилие.
На основание чл.2 ал.1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за токова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В закона липсва легална
дефиниция на понятието „психическо насилие“, но като такова могат да бъдат определени
всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно
лице – пораждат отрицателни за него емоции.
В случая, на процесната дата 22.09.2020г. с действията си, изразени в двукратно
обаждане по телефона на молителката, въпреки волята й, при което при изписване на името
му на дисплея Стоянова, според св.Колев, изпадала в панически страх, отиване неканен в
дома й, противно на волята й, неправомерно нахлуване в жилището й, прескачайки оградата
и в осъществено сбиване и нанасяне на побой над настоящия партньор на молителката пред
очите й, при който К. С., установено от св. показания на М. К., е пищяла и е молела
ответника да спре, ответникът по молбата безспорно е осъществил спрямо молителката акт
на домашно насилие по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗЗДН, изразен в психическо такова,
доколкото с тези си действия я е принудил да претърпи нещо, противно на волята си, както
и физическото посегателство пред очите й над настоящия й партньор е въздействало
5
негативно върху психиката на пострадалата, предизвиквайки й негативни емоции, страх и
стрес, което безспорно се установява от събраните по делото гласни доказателства.
Описаните по-горе действия на ответника по молбата на процесната дата на телефонни
позвънявания на молителката, посещение на дома й, въпреки волята й и неправомерно
нахлуване в дома й, прескачайки оградата, могат да бъдат квалифицирани и като
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права на молителката и
съставляват домашно насилие по смисъла на чл.2 ал.1 ЗЗДН. Безспорно акта на физическо
насилие е насочен и извършен от ответника спрямо свидетеля М. К., но осъществяването му
в присъствието на молителката и пред очите й и съобразно начина и обстоятелствата, при
които е извършен, съставлява акт на домашно насилие, изразен в психическо такова спрямо
молителката, доколкото с извършването му, доказано от гласните доказателства, е негативно
въздействано върху психиката на молителката, която е крещяла, молела е ответника да спре,
причинени са й негативни емоции като стрес, ужас, уплаха, като ответникът с това си
поведение спрямо настоящия партньор на молителката от субективна страна е допускал, че
едновременно с акта на физическо насилие спрямо св.Колев, осъществява и акт на домашно
насилие, изразен в психическо такова спрямо молителката. Ответното възражение, че в
постъпката си е бил воден от добри намерения не може да бъде споделено, доколкото се
разколебава от събраните по делото доказателства. Обстоятелството, че е бил предизвикан
от вербална реплика по телефона от св.М.К. не изключва извода, че осъщественото от
ответника спрямо молителката поведение на процесната дата, без да е провокирано от
самата нея, разкрива признаците на домашно насилие по смисъла на чл.2 ал.1 ЗЗДН,
изразено под формата на психическо такова. Св. показания на М. К. въззивният съд прецени
по реда на чл.172 ГПК, отчитайки възможната му заинтересованост, но които кредитира
като достоверни и обективни, доколкото възпроизвеждат преки, непосредствени възприятия
на свидетеля, очевидец, предвид което оплакването във въззивната жалба за недостоверност
на същите е неоснователно. Доказано от св. показания на М. К., кореспондиращи и на
декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН, е отправянето от ответника по молбата на процесната дата
на обидната реплика „Къде е боклука?!“, като дори, с оглед обясненията на въззиваемата,
дадени в СЗ пред въззивния съд, че може би тази реплика не е била отправена към нея, да се
приеме, че не е доказано пълно и главно отправянето й спрямо молителката, макар и
словестната формулировка на обидната фраза да насочва към такъв извод, то по изложените
по-горе съображения деянието на ответника на дата 22.09.2020г. спрямо молителката
безспорно осъществява признаците на домашно насилие, под формата на психическо такова
по смисъла на чл.2 ал.1 ЗЗДН. В разрез с оплакването във възивната жалба, постановеното
определение от първостепенният съд от 29.09.2020г. е в съответствие с правомощията на
съда, съгласно §1 от ЗР на ЗЗДН вр. чл.145 ал.2 ГПК, да указва на страните да конкретизират
твърденията си, съобразно и разпоредбата на чл.9 ал.3 ЗЗДН, според която към молбата по
чл.8 т.1 се прилага и декларация от молителя за извършеното насилие. Съгласно чл.13 ал.2
т.3 ЗЗДН, доказателствено средство в настоящото производство по ЗЗДН е и декларацията
по чл.9 ал.3 ЗЗДН, като съгласно чл.13 ал.3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът
издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН. В
6
тази връзка твърденията на молителката за отправяни й от ответника по молбата и заплахи
за саморазправа и побой се потвърждават от представената декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН от
27.10.2020г. за отправени й конкретно посочени такива в зачестен порядък в началото на
м.септември 2020г. до процесния случай на 22.09.2020г., за които молбата е подадена в
срока по чл.10 ал.1 ЗЗДН, чиято презумптивна доказателствена стойност на декларацията по
чл.9 ал.3 ЗЗДН не е опровергана от ответника в хода на процеса. С оглед изложеното,
оплакването във въззивната жалба, че не е налице нито психически тормоз /психическо
насилие/, нито закани за физическа саморазправа спрямо молителката, е неоснователно. В
процесният случай с предявената молба по чл.8 т.1 ЗЗДН, макар и в обстоятелствената й
част, да са изложени твърдения за постоянен психически тормоз спрямо молителката и
спрямо непълнолетния й син М. С. С., съобразно петитума й, е потърсена защита по ЗЗДН
само в полза на молителката, но не и по отношение на непълнолетното дете, което е
уточнено и в СЗ пред РС, и след като не е бил сезиран и с молба по чл.8 т.2 пр.3 ЗЗДН от
молителката като лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице по см. на чл.2
ал.2 ЗЗДН, съответно първоинстанционният съд не се е произнесъл.
В обобщение, описаната в молбата процесна проява осъществява признаците на
домашно насилие по смисъла на чл.2 ал.1 ЗЗДН под формата на психическо такова, предвид
което молбата по чл.8 т.1 ЗЗДН се явява доказана по основание.
Съдът не е обвързан от поисканите от молителя мерки за защита, като въззивният съд
счита наложените от първоинстанционният съд спрямо молителката мярка за защита по чл.5
ал.1 т.1 ЗЗДН /задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителката/ и мярка за защита по чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН - забрана на
извършителя на домашно насилие да приближава на по-малко от 100 метра молителката,
нейното жилище, находящо се в гр.В.Т., ул.“*“ №, нейната месторабота на адрес гр.В.Т.,
ул.“*“ № и ул.“*“ №, както и местата й за социални контакти и отдих, за срок от 12 месеца,
за адекватни, подходящи и оправдани, с оглед вида на търсената защита.
Продължителността на срока от 12 месеца, за който е наложена мярката по чл.5 ал.1 т.3
ЗЗДН, който е малко над средния, визиран в чл.5 ал.2 ЗЗДН, съответства на тежестта,
интензитета и характера на извършения акт на домашно насилие спрямо молителката и
условията, при които е извършен, при отчитане и на данните за системен психически
тормоз, съобразно представената декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН. На извършителя на
домашно насилие правилно в съответствие с чл.5 ал.4 ЗЗДН е наложена Глоба в размер на
500лв., който е под средния, визиран в закона размер.
Предвид съвпадение в крайните изводи на въззивната и първата инстанция,
обжалваното съдебно решение, с което въззивникът е наказан по реда на ЗЗДН и спрямо
молителката са наложени мерки за защита по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН за осъществен
спрямо нея акт на домашно насилие на 22.09.2020г., разпоредено е издаване на заповед за
защита по чл.15 ал.2 ЗЗДН, на извършителя на домашно насилие е наложена глоба на
основание чл.5 ал.4 ЗЗДН и в негова тежест са възложени направените от молителката по
делото съдебни разноски, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
7
На основание т.22 от ТР 6/2012 от 06.11.2013г. на ВКС, ОСГТК, ДТ в настоящото
производство по налагане на мерки за защита от домашно насилие е в размера по чл.16 от
ТДТКССГПК – 25лв., а не като за неоценяем иск по чл.3 ал.1 от ТДТКССГПК /до 80лв., но
не по-малко от 30лв./, поради което и обжалваното решение следва да бъде изменено в
частта, с която в тежест на извършителя на домашно насилие е възложена ДТ за
първоинстанционното производство в размер на 80лв., в която част решението е с характер
на определение, като съдът намалява възложената ДТ в размер на 80лв. до дължимата ДТ в
размер на 25 лв.
По разноските:
Изходът на делото обуславя неоснователност на претенцията на въззивника за
присъждане на направените в хода на въззивното производство съдебни разноски.
С оглед изхода на делото и на основание чл.11 ал.2 ЗЗДН направените от
въззиваемата страна съдебни разноски за въззивното производство /за заплатено адв.
възнаграждение за един адвокат/, в доказан размер от 500лв., следва да бъдат възложени в
тежест на въззивника.
Макар и с оглед разпоредбата на чл.17 ал.2 ЗЗДН, при подаване на жалбата да не се
внася ДТ, дължимата в процесният случай от въззивника, съгласно чл.11 ал.2 ЗЗДН, ДТ за
въззивното производство е внесена от същия с въззивната жалба, поради което и съдът с
настоящото решение не възлага в негова тежест ДТ.
Водим от горното и на основание чл.17 ал.5 ЗЗДН, Великотърновският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №736/27.10.2020г., постановено по Гр.д.№2315/2020г.
по описа на РС – Велико Търново, с което са наложени мерки за защита по чл.5 ал.1 т.1 и т.3
ЗЗДН по отношение на К. К. С., ЕГН ******** по повод осъществено на 22.09.2020г.
домашно насилие от страна на С. К. С., ЕГН **, разпоредено е издаване на заповед за
защита по чл.15 ал.2 ЗЗДН, на С. К. С. е наложена глоба и е осъден да заплати на
молителката направените по делото разноски.
ИЗМЕНЯ Решение №736/27.10.2020г., постановено по Гр.д.№2315/2020г. по описа
на РС – Велико Търново, В ЧАСТТА, в която е с характер на определение, с която С. К. С.,
ЕГН ********** е осъден да заплати по сметка на Районен съд – гр.В.Търново държавна
такса за производството, като намалява възложената ДТ от 80лв. /осемдесет лева/ до
дължимата ДТ от 25лв. /двадесет и пет лева/.
ОСЪЖДА С. К. С. с постоянен адрес с.П., общ.Велико Търново, с ЕГН ********,
8
ДА ЗАПЛАТИ на К. К. С. от гр.В.Т., п.к.5000, кв.“*“, ул.“*“ №, сума в размер на 500 лв.
/петстотин лева/, представляваща направени във въззивното производство съдебни разноски.
На основание чл.17 ал.6 ЗЗДН решението е окончателно.
На основание чл.16 ал.3 ЗЗДН препис от решението да се връчи на страните и на РУ
на МВР - Велико Търново.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9