Присъда по дело №636/2023 на Районен съд - Сливница
| Номер на акта: | 4 |
| Дата: | 26 февруари 2025 г. |
| Съдия: | Невена Пламенова Великова |
| Дело: | 20231890200636 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 27 септември 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Районна прокуратура – Костинброд е внесла за разглеждане в Районен съд –
Сливница обвинителен акт, с който на подсъдимия Ф.Х. /F.K./, роден на * г. в провинция Л.,
общ. К., ИР А., А.ски гражданин, справка в системата „Афис” № CCLIT00067201,
регистриран в системата „Евродак” под № BD124486C0, с постоянен адрес: провинция .Л.,
общ. К.м, ИР А., образование – начално, безработен, неженен, неосъждан, е повдигнато
обвинение, за това, че на 23.11.2015 г., около 22.50 часа, в землището на село К., общ. Д.,
Софийска област, на около 300 (триста) метра източно от 310 ГП и на около 350 /триста и
петдесет/ метра североизточно от 311 ГП, е направил опит да излезе през границата на
страната – от Република България в Република Сърбия, без разрешение на надлежните
органи на властта и не през определените за това места, като деянието е останало
недовършено поради независещи от волята му причини – намеса на граничните власти,
престъпление по чл. 279, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1 НК.
На основание чл. 269, ал. 3 НПК, делото се разгледа в отсъствието на подсъдимия,
тъй като същият не е намерен на посочения адрес за призоваване, като го е напуснал без да
уведоми съответния орган, местоживеенето му в страната не е известно и след щателно
издирване не е установено, като не е установено и местоживеене в чужбина.
В дадения ход по същество прокурор К. поддържа обвинението и го намира за
безспорно доказано, като моли подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение, като му бъде наложено наказание на основание чл. 54 НК, а именно „лишаване
от свобода“ за срок от 6 месеца и „глоба“, при съобразяване разпоредбата на чл. 279 НК,
действала към момента на извършване на деянието. Моли съдът да приложи разпоредбата
на чл. 66, ал. 1 НК, доколкото са налице предпоставките за това, като изпълнението на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ да бъде отложено с изпитателен срок от три
години.
Служебния защитник на подсъдимия – адв. А.А., моли съда да оправдае подзащитния
й, тъй като от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства не се установяват по несъмнен начин обективните и субективни
елементи на престъплението по чл. 279, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1 НК. В случай че
съдът постанови осъдителна присъда, моли наказанието да бъде определено в минимален
размер, като съдът съобрази ниската степен на обществена опасност на дееца,
обстоятелството, че същият е чужд гражданин и е напуснал страната си поради
извършващите се там военни действия и наличие на реална опасност за живота му, а също и
дългия период на провеждане на наказателното производство. Моли съдът да отложи
изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“, като приспадне и времето
на задържане.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събрания доказателствен материал,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Ф.Х. /F.K./, е роден на * г. в провинция Л., общ. К., ИР А., А.ски
гражданин, справка в системата „Афис” № CCLIT00067201, регистриран в системата
„Евродак” под № BD124486C0, с постоянен адрес: провинция .Л., общ. К.м, ИР А.,
образование – начално, безработен, неженен, неосъждан.
Към 23.11.2015 г. свидетелят Б.В.Б. бил на длъжност старши полицай в РДГП Д., като
за времето от 19.00 часа на 23.11.2015 г. до 08.00 часа на 24.11.2015 г, бил назначен в
гранично-полицейски наряд „Секрет“ заедно с колегата си – свидетелят Б.И.В., младши
инспектор при РДГП Д.. Нарядът бил разстанован в района на 310 гранична пирамида (ГП),
намираща се в землището на с. К., общ. Д..
Около 22.50 часа на 23.11.2015 г. свидетелите чули шумове от гласове на хора, които
приближават към тях, в посока линията на държавната граница. Сред тях бил и подсъдимият
Х., който заедно с групата от хора се движел към линията на държавната граница.
1
Подсъдимият не притежавал покана от ДАБ-МС за получаване на регистрационна карта за
бежанец и не бил регистриран в системите „ЕВРОДАК“ и „АФИС‘ до този момент.
Свидетелите, които използвали уреди за нощно виждане, тъй като било тъмно,
незабавно предприели заградителни мероприятия с цел предотвратяване възможността на
лицата да преминат през държавната граница към която се били насочили, като вследствие
на същите, на 300 метра източно от 310 ГП и на 350 североизточно от 311 ГП, задържали
общо 17 лица чужди граждани, отговарящи на профила „нелегален емигрант“, по техни
данни от А., сред който бил и подсъдимият Ф.Х., който бил задържан със Заповед за
задържане на лице № УРИ 4078зз-2918/23.11.2015 г.
След задържането си лицата, вкл. и подсъдимият Х., били съпроводени до РДГП – Д.,
където на последния била извършена регистрация в системата „АФИС“ – справка
CCLIT00067201, и системата „Евродак” под № BD124486C0.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените
доказателства – обстоятелствен протокол за задържани лица в граничната зона, ведно със
схема на мястото на задържане, справка АИС „БДС“, справка АФИС CCLIT00067201,
заповед за задържане на лице, справка CAFIS за „ЕВРОДАК“ регистрация – карта №
BD124486C0, писмо рег. № 536400-66938/15.11.2023 г. на Дирекция „Миграция“, писмо рег.
№ SIP-11577/26.10.2023 г. на НСлС, писмо рег. № И-13215 от 08.11.2023 г. на ГД „ИН“,
писмо рег. № 328200-22841/14.11.2023 г., писмо рег. № ЦУ-08-615-18/27.10.2023 г. на ДАБ
при МС, писмо рег. № А-16930/11.12.2023 г. на ДМОС, писмо рег. № В-11261 от 15.05.2024 г.
на ДМОС, писмо рег. № И-18359#2/07.01.2025 г. на ГД „ИН“, писмо рег. № SIP-12208/2024
г./31.12.2024 г. на НСлС и справка за съдимост; гласните доказателствени средства –
показанията на свидетелите Б.В.Б. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2
НПК, показания на свидетеля, дадени на досъдебното производство, на л. 11 от ДП), и
Б.И.В. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК, показания на
свидетеля, дадени на досъдебното производство, на л. 14 от ДП).
Описаният доказателствен материал е последователен и почти изцяло
безпротиворечиво, поради което по аргумент от противното (per argumentum a contrario) от
разпоредбата чл. 305, ал. 3, изр. второ НПК не се налага излагането на подробни
съображения защо една част от доказателствения материал се приема, а друга част се
отхвърля.
Съдът обаче намира за нужно да отбележи, че свидетелият В., който възпроизведе
разказа си пред съда беше последователни в думите си и разкри по един логичен и
безпротиворечив начин събитията, довели до образуването на това наказателно
производство. С изключение на детайлите, които е нормално да не си спомнят с оглед на
изминалия период от време от есента на 2015 г. до разпитите му пред съда, свидетелят не
възпроизведе противоречия за важните факти. Поради липсата на конкретен спомен относно
имената на подсъдимия, показанията на свидетеля В., дадени в хода на ДП, находящи се на
л. 14 от ДП, бяха прочетени в цялост по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК, предвид
невъзможността да бъде взето съгласието на подсъдимия, с оглед провеждането на
производството в негово отсъствие по реда на чл. 269 НПК. Показанията на този свидетел,
дадени пред съда и тези, дадени на ДП, не са противоречиви, като показанията от ДП
единствено допълват тези, дадени пред съда, и е обяснимо, предвид изминалия период от
време, че свидетелят няма конкретен спомени за името на лицето и други неспецифични
детайли около задържането на подсъдимия. Нещо повече, показанията на този свидетел са и
в пълно съответствие с показанията на св. Борисов, дадени в хода на ДП, прочетени от съда
на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК, предвид липсата на спомени у свидетеля за
конкретния случай. С оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на
конкретната личност е разбираемо, че разпитаният свидетел описва някои детайли от
събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се
обуславя от човешката перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от
2
обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори,
свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може да ги
запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане –
след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит, е логично възприятията
на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени и/или да са неточни в
сравнение с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
време. В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н.
о., НК, според което установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за
всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори –
възраст, наблюдателност, особености и специфика на умението за точно възпроизвеждане,
интелектуални възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във
възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото.
Пример за изложеното и за разликата във възприятията и способността да се
възпроизвеждат възприетите факти е свидетелят Борисов, който, за разлика от свидетеля В.,
нямаше спомени за случая, но това е напълно обяснимо, тъй като към 2015 г., а и през
годините след това случаите на задържани емигранти бяха ежедневие.
Времето и мястото на осъществяване на деянието се установяват по категоричен
начин именно посредством показанията на разпитаните по делото свидетели, съпоставени и
с писмените доказателства – обстоятелствен протокол за задържани лица в граничната зона,
ведно със схема на мястото на задържане.
Авторството на деянието е установено от преки доказателства, чиито източник са
показанията на свидетели-очевидци, а именно показанията на свид. В. и тези на свид.
Борисов (макар и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК), независимо, че
свидетелят В. не сочи поименно подсъдимия като участник в заловената при описаните
обстоятелства група лица. Авторството се установява и при съпоставянето на тези показания
с писмените доказателства – обстоятелствен протокол за задържани лица в граничната зона,
ведно със схема на мястото на задържане, справка АИС „БДС“, справка АФИС
CCLIT00067201, заповед за задържане на лице, справка CAFIS за „ЕВРОДАК“ регистрация –
карта № BD124486C0. Лисата на спомен у свид. В. относно името на лицето е напълно
обяснима, тъй като всички заловени лица са били напълно непознати за свидетеля и
достоверността на неговите показания не може да бъде поставена под съмнение поради това,
че не може да опише по физически белези и да посочи поименно всички тези 17 лица. Този
факт не внася никакви съмнения в изводите относно авторството на деянието на
подсъдимия, доколкото самоличността на заловените лица, измежду които безспорно е бил и
подсъдимият, е установена непосредствено след залавянето им и привеждането им вкупом в
сградата на РДГП – Д., след проведена беседа с тях и регистрирането им по надлежния ред,
в случай че до този момент не са били регистрирани, какъвто именно е бил случаят с
подсъдимия. В тази връзка напълно неоснователни са доводите на защитата за недоказаност
на авторството на подсъдимия на деянието.
Посредством справката за съдимост на подс. Х. се установява, че същият не е
осъждан.
Относими към правилното изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване
са и останалите находящи се по делото писмени доказателства, които съдът кредитира, и
доколкото са еднопосочни и кореспондиращи помежду си, не намира за необходимо да ги
подлага на по-подробно обсъждане и анализ.
От правна страна:
При така приетото за установено от фактическа страна, въз основа събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, съдът прие от правна страна, че подс. Х. е
осъществил от обективна и субективна страна вмененото му престъпно деяние с
квалификация по чл. 279, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1 НК.
Правната норма на чл. 279, ал. 1 НК субсумира прояви на неправомерно поведение,
3
изразяващи се във влизане или излизане през границата на страната, без разрешение на
надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това
места. Обект на защита срещу това престъпление е установеният ред за преминаване на
държавната граница, охраняван от закона, без оглед на констатирано вътрешно или външно
посегателство спрямо същия.
Съгласно § 1, т. 1 на ДР към Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР),
държавната граница е линията, която огражда територията на Република България, като
вертикалната повърхност, минаваща по тази линия, определя границите на въздушното
пространство и земните недра.
Преминаването на същата съгласно т. 2 е пресичането на очертаната линия, което с
оглед опазване и укрепване на отбранителната способност и вътрешната сигурност на
държавата, се осъществява по нормативно регламентиран начин, през административно
установени гранични зони (гранични ивици) и на определени за това места – ГКПП.
Императивно предписание в тази насока се съдържа и в правната норма на чл. 17 ЗЧРБ.
Същата установява задължение чужденците да влизат в България и напускат територията й
само през граничните контролно-пропускателни пунктове, определени с акт на
Министерския съвет или в международен договор.
Статутът на граничните контролно-пропускателни пунктове, същността и видовете
гранична проверка и правомощията на служителите, контролиращи лицата, превозните
средства и стоките по повод влизане и излизане през границата на нашата държава, или при
присъствие в съответната гранична област, са регламентирани от Наредба за граничните
контролно-пропускателни пунктове. ГКПП са обособени зони (обхващащи територията, на
която са разположени сградите, помещенията, работните места, подземните и надземни
съоръжения, техническите средства и местата за преходи, изчакване и проверка), със
специален режим на пропускане и охрана, които се изграждат на международни шосейни
пътища, международни железопътни гари, летища и пристанища за обществен транспорт,
през които единствено се разрешава пресичането на държавната граница. При
преминаването през зоната на ГКПП физическите лица и намиращите се в тяхно владение
превозни средства, стоки и предмети, са обект на граничен паспортен (паспортно-визов),
митнически и ветеринарно-санитарен контрол, след реализирането на които се получава
разрешение за влизане или излизане от страната.
Съществени промени в установената уредба, обезпечаваща охраната на държавната
граница се констатират след влизането на Република България в Европейския съюз
(01.01.2007 г.) и те касаят фактическото либерализиране на граничните проверки при
преминаване на граждани от страните-членки на тази общност. В настоящия случай обаче
деянието е извършено на външна граница, като следва да се отбележи, че в Регламент (ЕО)
№ 562/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз от 15.03.2006 г.
за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите
(Кодекс на шенгенските граници), е очертано съдържанието на понятията гранично-
пропускателен пункт, граничен контрол и гранични проверки (чл. 2, т. 8, 9, дял I, Общи
разпоредби) и е уредено правоприлагането им. Интерпретацията на последните категорично
обосновава заключение, че и към настоящия момент на определените от компетентните
органи, пропускателни пунктове за преминаване външните граници на държавите от
Шенгенското споразумение, съществуват граничен контрол и проверки, за да се гарантира че
лицата, превозните средства и предметите в тяхно владение, могат да получат разрешение за
влизане или за излизане на територията на държавите-членки. В подкрепа на очертаната
позиция са и представените към регламента нотификации на Р България по чл. 37 от
Регламент № 562/2006 за санкции в съответствие с вътрешното право за незаконно
преминаване на външните граници извън контролно-пропускателните пунктове и извън
определеното работно време – чл. 4, § 3, за възможността на държава от ЕО да предвиди в
законодателството си задължение за притежаване или носене на документи съгласно чл. 21,
б. „в“ и за задължението на граждани на трети държави да докладват за присъствие на
територията на дадена държава-членка, съгласно чл. 21, б. „г“ от Регламента. В този смисъл,
4
макар и Регламент (ЕО) № 562/2006 да цели премахване на всякакви проверки на лица, които
пресичат вътрешните граници на ЕС, същият не само не премахва граничния контрол,
извършван от отделните държави-членки на външните граници, а предвижда такъв контрол
като средство за борба с незаконната имиграция и трафика на хора. Българската държава
третира незаконното преминаване на лица през границата на страната като престъпление по
чл. 279, ал. 1 НК, а в случая поведението на чуждия гражданин Ф.Х. попада в обхвата на
тази норма.
От обективна страна се доказа, че на 23.11.2015 г., около 22.50 часа, в землището на
село К., общ. Д., Софийска област, на около 300 (триста) метра източно от 310 ГП и на около
350 (триста и петдесет) метра североизточно от 311 ГП, подсъдимият непосредствено е
започнал да преодолява надлежния контрол за преминаване на границата на страната, не на
определените за това места, а именно на „зелена граница” и без надлежно разрешение, т.е.
започнал е изпълнителното деяние на престъплението по чл. 279, ал. 1 НК, като
непосредствено се е насочил към границата. Липсата на надлежно разрешение се
удостоверява с липсата на документи за самоличност, позволяващи на подсъдимия да
премине на установените за това места държавната граница. Причината изпълнителното
деяние на подсъдимия да остане в стадия на опита е, че служителите на гранична полиция са
установили предприетите от него действия и той е бил задържан на посоченото място, което
не може да се определи като такова, предвидено за преминаване на границата на страната,
което пък се явява и другият признак от обективната страна, покриващ състава на
престъплението по чл. 279, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1 НК (в този смисъл е
константната практика на съдилищата, обективирана в Решение № 526 от 16.12.2009 г. на
ВКС по н. д. № 491/2009 г., III н. о., НК, с което е потвърдена осъдителна присъда на
Окръжен съд – Хасково, Решение № 36 от 18.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 672/2010 г., I н. о.,
НК, с което е потвърдена осъдителна присъда на Окръжен съд – Враца, Решение № 296 от
4.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 696/2013 г., III н. о., НК, с което е потвърдена осъдителна
присъда на Окръжен съд – Благоевград, а също и много други, вкл. практиката на въззивната
инстанция, обективирана в Решение № 136 от 10.11.2016 г. на ОС – София по в. н. о. х. д. №
555/2016 г., Решение № 8 от 19.01.2017 г. на ОС – София по в. н. о. х. д. № 781/2016 г.
Решение № 82 от 31.08.2022 г. на ОС – София по в. н. о. х. д. № 171/2022 г. и др.).
От субективна страна подсъдимият е извършил посоченото деяние при единствено
възможната форма на вината при опит за извършване на престъпление – пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на своето
деяние – пряко насочване към преминаване границата на страната без да има надлежно
разрешително за това и не през определените за това места. Подсъдимият е предвиждал
конкретните общественоопасни последици от деянието си и е искал настъпването им.
Анализът на действията на подсъдимия сочат за наличието на представи у същия за липсата
на надлежно разрешение за преминаване на границата на страната не през определените за
това места, т.е. за наличието на пряк умисъл. За да достигне до този извод, съдът отчете
безспорно установения факт, че подсъдимият се е намирал в гранична ивица – на около 300
метра от линията на държавната граница, източно от 310 ГП и на около 350 метра
североизточно от 311 ГПК, в зона, в която е разрешено преминаването само на служители на
гранична полиция и е забранено движението на други лица, която представлява територия
със специален режим на пропуск и охрана (чл. 56, ал. 2 ПУДМВР), като е бил не на
определено за преминаването на държавната граница място. Не може да не бъде обърнато
внимание и на обстоятелството, че подсъдимият се движел в група с още 16 лица чужди
граждани, отговарящи на профила „нелегален емигрант“, в тъмната част от денонощието,
които факти допълнително аргументират извода, че целта на подсъдимия е била да премине
границата на страната без знанието и разрешението на надлежните органи. С оглед на
изложеното, съдът обосновава извод, че у подсъдимия съзнаването на общественоопасния
характер на деянието обхваща всички обективни признаци от престъпния състав. От
анализираното и безспорно установено поведение на подсъдимия следва, че той е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици на своето деяние и е целял
тяхното настъпване.
5
Следва да се обърне внимание на разпоредбата на чл. 279, ал. 5 НК, съгласно която не
се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползува от правото на убежище съгласно с
Конституцията. Тази разпоредба изключва наказуемостта на деянията, осъществени от
лицата, търсещи убежище, но на вход – при влизане в Република България, в който смисъл е
неотносима към деянието на подсъдимия, чиято наказателна отговорност е била ангажирана
за опит да излезе през границата на страната – от Република България в Република Сърбия.
По изложените съображения съдът прие, че подсъдимият Х. е извършил
престъплението по чл. 279, ал 1, пр. 2, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1 НК, за което му беше наложено
и съответно наказание.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 279, ал 1, пр. 2, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1 НК, в редакцията,
действала към момента на извършване на деянието, а именно 23.11.2015 г. – ДВ. бр. 103 от
2004 г., в сила от 1.01.2005 г., законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ за
срок до пет години и „глоба“ от сто до триста лева. Именно това е приложимата редакция на
закона, доколкото с последващото изменение с ДВ. бр. 67 от 2023 г. е предвидено по-тежко
наказание, а именно – лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет
хиляди лева, т.е. увеличена е горната граница на наказанието, предвиден е специален
минимум, като е увеличен и размерът на глобата, поради което не е налице по-благоприятен
закон по смисъла на чл. 2, ал. 2 НК и приложима е редакцията, действала по време на
извършване на деянието.
При извършения анализ на релевантните за индивидуализацията на отговорността на
подсъдимия фактори, настоящият съдебен състав прие, че смекчаващо отговорността
обстоятелство е чистото му съдебно минало, като съдът не отчете отегчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства, но независимо от това и доколкото смекчаващото
обстоятелство не е изключително и е единично такова, съдът определи наказанието на
подсъдимия при условията на чл. 54 НК при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. В съответствие с практиката на ЕСПЧ съдът отчете и изключително дългия
период от време от извършване на деянието до постановяване на присъдата, поради което
определи наказание в минимален размер, а именно „лишаване от свобода“ за срок три
месеца и „глоба“ в размер на 100,00 лв. Това наказание съдът счете, че ще постигне
предвидените в чл. 36 НК цели и най-вече индивидуалната превенция на дееца.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл. 66, ал. 1 НК за отлагане изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание
„лишаване от свобода“. Подсъдимия не е осъждан за престъпление от общ характер,
наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е
необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание
чл. 66, ал. 1 НК съдът отложи изпълнението на наказанието три месеца лишаване от свобода
за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
По веществените доказателства и разноските:
По делото не са приобщени веществени доказателства, като не са били сторени и
разноски, поради което съдът не се е произнасял по тях.
По изложените съображения от фактическо и правно естество съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6