Районна прокуратура Луковит
е внесла обвинителен акт срещу Р.С.Р. с ЕГН ********** за престъпление по ч.
216, ал. 1 НК за това, че на 14.03.2016г., около 23.20 часа, в гр. Луковит,
обл. Ловеч, в игрална зала на ул. „Възраждане" № 68, противозаконно
унищожил чужда движима вещ - стъкло на функционален екран на игрален автомат
марка „Баргейм”, на стойност 480,00 лв., собственост на „ABB 2003” ООД, с.
Зетьово, с управител М.Б.Н..
Представителят на Районна прокуратура
- Луковит подържа обвинението срещу подсъдимия както е повдигнато и предлага
същият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което е
обвинен. В хода на съдебните прения, анализирайки подробно доказателствения
материал, прокурорът прави извод, че на инкриминираната дата подсъдимият
извършил деянието по начина, описан в обвинителния акт, поставяйки акцент върху
непротиворечивостта на част от свидетелските показания, подкрепящи същия
механизъм на удряне с ръка. Прокурорът счита, че не следва да се кредитират
показанията на останалата част от свидетелите и обясненията на подсъдимия,
според които Р.С.Р. чукнал по-силно дисплея с пръст, за да спре играта, тъй
като те са противоречиви и не намират опора в доказателствения материал. Стигайки
до извод за несъмнена доказаност на деянието, извършителя и вината,
представителят на държавното обвинение счита, че подсъдимият е извършил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 216, ал. 1 НК.
Прокурорът предлага след като бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение, на подсъдимия за бъде наложено наказание лишаване от свобода в
размер десет месеца, чието изпълнение да бъде отложено за срок от три години.
Защитникът на подсъдимия, правейки
подробен анализ на доказателствения материал счита, че не се установява по
несъмнен начин подсъдимият да е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. Според защитника, подсъдимият безспорно се намирал в
игралната зала и играел на една от машините в нея, но счупването на стъклото не
е причинено по начина, описан в обвинителния акт. Защитникът поставя акцент на
част от свидетелските показания, според които подсъдимият е бил спокоен и пиел
безалкохолно, поради което не може да се възприеме посоченото от обвинението
състояние на раздразнение от претърпяната загуба на пари. Защитникът счита, че
е налице единствено счупване стъклото на дисплея, което било резултат от
обичайната употреба на игралните автомати и често се случвало, позовавайки се
на показанията на свидетеля, осигурявал техническа поддръжка на залата. Според
защитника, при евентуален удар с юмрук, последицата би била счупване и на
видеодисплея, а не само на стъклото му, което потвърждава обясненията на
подсъдимия. Защитникът приема, че от наличните по делото факти не може да се
изведе пряк умисъл, като доказателствата разкриват наличие на случайно деяние,
изключващо вината на подсъдимия, поради което последният следва да бъде
оправдан.
Участвайки в съдебното заседание
подсъдимият дава обяснения, според които на инкриминираната дата е присъствал в
игралната зала, че казал на крупието да му зареди пари на инкриминирания
игрален автомат, че чукнал с пръст по силно дисплея, в опит да спре играта, от
който удар се счупило стъклото на дисплея. Подсъдимият обяснява, че не е имал
намерение да причини счупването и че при появата на охраната предложил
възстановяване на щетата, но бил откаран с белезници в полицията. В хода на
съдебните прения подсъдимият поддържа пледоарията на защитника си, заявява, че
не е виновен, обяснявайки, че игралните автомати са стари. В дадената му
последна дума моли да бъде оправдан и обещава да плати, каквото има да се
плаща.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Р.С.Р. e роден на ***г***,
български гражданин, с начално образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН
**********.
На 14.03.2016г., вечерта, той бил в дома
си, където употребил алкохол. Решил да излезе и минавал покрай игрална зала,
находяща се на ул. „Възраждане” № 68, в гр. Луковит, решил да се отбие в нея,
за да си пробва шанса за печалба. В игралната зала по това време имало и други
посетители. Помещението на игралната зала е наето от „ABB 2003” ООД, с.
Зетьово, с управител М.Б.Н., като находящите се в него машини вътре са
собственост на същото дружество.
След като поискал от персонала да му
заредят пари на една от машините, подсъдимият започнал да играе, но
непрекъснато губел. Състоянието на подсъдимия станало раздразнено от
употребения алкохол и от инкасираните загуби. Около 23.20 часа, докато
продължавал да играе, при поредната загуба подсъдимият ударил с ръка по
стъклото на функционален екран на игрален автомат марка „Баргейм”, от който
удар същото се счупило.
Чувайки удара от счупването, А.Д.Г.,
крупие в игралната зала, се обадил по телефона на охранителната фирма,
обслужваща залата. На подадения сигнал се отзовали трима охранители, които
разпоредили всички посетители да напуснат залата, с изключение на подсъдимия Р..
Охранителите поискали от Р. обяснения за случилото се и му казали, че ще трябва
да възстанови щетите, след което го отвели в РУ на МВР Луковит, където бил
задържан.
На следващия ден бил извършен ремонт на
функционалния дисплей на игралния автомат марка „Баргейм” чрез подмяната на
счупеното му стъкло с ново, като стойността на ремонта, включващ труд и
материали, е в размер на сумата от 480 лв.
Така изяснената фактическа обстановка
съдът приема за несъмнено установена след като обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото гласни доказателства чрез обясненията на
подсъдимия /частично/, показанията на свидетелите А.Г., К.М., Ф.М., С.П., И.Ц.
/на последния и дадените на досъдебното производство, приобщени чрез прочитане
при условията на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК/, Г.Я., П.Н. и З.И., заключението
на стоково-икономическата експертиза, приобщено по реда на чл. 282 НПК, както и
от
прочетените и приобщени по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства и
доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум
/л.5-9/; докладна записка рег.№
297р-4246/16.03.2016 г. на РУ МВР-Луковит; заверено копие от Заповед за
задържане на лице Рег. № 297р-20/15.03.2016 г./л.11/; Заверено копие от Фактура
№**********/15.03.2016 г. /л.14/; удостоверение за актуално състояние на „АВВ-2003“
ООД /л.15/; автобиография /л.35/; декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние /л.36/; справка за съдимост Рег.№ 131/16.03.2016 г. издадена
от РС Луковит /л. 38-40/; Заверено копие от Карта за сервиз и поддръжка на
игрално оборудване №000290.
От всички гласни доказателства, с
изключение показанията на свидетеля З.И., който не е очевидец, се установява,
че вечерта на инкриминираната дата подсъдимият се появил в игралната зала,
находяща се на ул. „Възраждане” № 68, в гр. Луковит. Този факт се признава и от
подсъдимия, който обяснява, че след като се почерпил вкъщи, излязъл навън и
решил да изиграе малко пари в игралната зала, за да си „пробва късмета”.
Неговата поява и играта му в залата на инкриминираната машина се установява от
показанията на свидетелите А.Г., И.Ц., Г.Я. и П.Н., които са присъствали там по същото
време, като първият от тях, като крупие, е обслужвал подсъдимия и му е пускал
кредити на играта, а останалите трима са посетители и с изкл. на И.Ц. играели
на игрални автомати в близост до подсъдимия. Присъствието на подсъдимия в
залата се потвърждава и от показанията на свидетелите К.М., Ф.М. и С.П., които го заварват там, появявайки
се по повод подадения сигнал за счупено стъкло.
Настъпилият
главен факт по нанасяне на удар по стъклото функционален екран на игрален автомат марка „Баргейм” съдът изведе от
показанията на свидетелите И.Ц., Г.Я. и П.Н., който
казват, че чули звук от удар, дошъл от машината, на която играел подсъдимия, и
видели, след което въдели, че стъклото й е напукано. Единодушно тези свидетели
казват, че на тази машина играел подсъдимият и че преди да започне играта му,
до нанасяне на удара, стъклото на екрана било здраво. От тези показания съдът
възприе за установено, че именно подсъдимият е ударил стъклото на игралния
автомат. В тази насока са обясненията и на подсъдимия, конто признава за удара,
но уточнява, че него е нанесъл със сила, за да причини счупване, а е целят да
преустанови играта си, спирайки я от съответния бутон на дисплея. Съдът не дава
вяра на обясненията им в тази част, тъй като те са в противоречие с показанията
на св. И.Ц., дадени на досъдебното
производство, приобщени чрез прочитане при условията на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 1 НПК, и на св. З.И.. От показанията на първия свидетел се установява, че губейки пари,
подсъдимият се ядосал и ударил стъклото с юмрук, от който удар то се счупило,
но дисплеят продължавал да свети. Показанията на този свидетел кореспондират с
тези, на св. З.И., от които се установява, че счупването се проявило само по
стъклото на дисплея, което е чувствително на докосване, че дисплеят е останал
здрав, поради наличие на разстояние между него и стъклото от около два милиметра.
Независимо, че са наситени техническо съдържание, съдът кредитира показанията
на последния свидетел, който като лице, със съответната квалификация, е
натоварено от обслужващата фирма с функция по техническа поддръжка и ремонт на
игралните автомати. В тази връзка, този свидетел казва, че обичайните ремонти,
които се извършват при поддръжката на игралните автомати, са по подмяна на
бутони, вкл. подмяна на неработещи видеодисплеи, но конкретното счупване не е
резултат от нормално докосване на дисплея, а е причинено от удар, за какъвто
казва и свидетелят очевидец И.Ц.. Показанията на двамата свидетели относно
силата и резултата от удара се подкрепят и от протокола за оглед, от чиито
фотоалбум е видно счупване, във форма на „паяжина”, обхващащо почти цялото стъкло
на дисплея.
От показаният
на св. З.И. и заключението на стоково-икономическата експертиза се установява,
че стойността на щетата е 480 лв. и че във фактурираната цена на ремонта са
включени труд и материали. От показанията на свидетеля И. се установява, че
счупеното стъкло не подлежи на възстановяване и при поражения, като
конкретното, то се подменя с ново.
Подсъдимият Р.С.Р. е извършил от обективна
и субективна страна престъплението по чл. 216, ал. 1 НК, тъй като на 14.03.2016г.,
около 23.20 часа, в гр. Луковит, обл. Ловеч, в игрална зала на ул.
„Възраждане" № 68, противозаконно унищожил чужда движима вещ - стъкло на
функционален екран на игрален автомат марка „Баргейм”, на стойност 480,00 лв.,
собственост на „*** ****” ООД, с. З..
От обективна страна на 14.03.2016г. около 23.20 часа, в гр. Луковит, Ловешка обл., в игрална зала на ул.
„Възраждане" № 68, подсъдимият
противозаконно унищожил чужда движима вещ - стъкло на функционален екран
на игрален автомат марка „Баргейм”. Посочената
вещ се характеризира с белега корпоралност, има определена стойност и правото
на собственост върху нея не принадлежи на подсъдимия, а на трето лице, поради
което тя е годен предмет на престъплението.
Подсъдимият е осъществил изпълнително деяние, характеризиращо
се като действие, обособено по време, място и обстановка /14.03.2016г.
около 23.20 часа, в гр.
Луковит, Ловешка обл., в игрална зала на ул. „Възраждане" № 68/ и
конкретни обективни признаци /удар с юмрук/. От обективна страна подсъдимият осъществил непосредствено
фактическо въздействие
върху структурата на вещта, довело до нейната отрицателна промяна, с оглед
първоначалното й състояние – напукване цялата площ на стъклото, изключващо
функционирането на екрана като активен дисплей.
Налице е предвидения съставомерен резултат от
деянието – унищожаване на стъкло на
функционален екран на игрален автомат марка „Баргейм”. Касае се за неговото счупване, което по
същността си е качествено изменение в структурата на вещта, което я прави
окончателно негодна за бъдещо използване според предназначението й.
От субективна страна
подсъдимият е извършил деянието умишлено, тъй като е съзнавал, че въздейства
върху вещта /стъклото на функционалния екран на игралния автомат/, че същата е чужда,
предвиждал е нейното счупването като последица от това въздействие и се отнасял
с безразличие към счупването й. Престъплението по чл. 216, ал. 1 НК може да
бъде извършено и при евентуален умисъл, при какъвто в случая подсъдимият е
действал.
Съдът не сподели
разбирането на защитника за наличие на случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.
Дефинитивно, това е обстоятелство, изключващо единствено небрежността, като
форма на вина. Установените по делото факти и по конкретно характерът и
интензитета на удара, нанесен от подсъдимия, състоянието на яд, породено у
подсъдимия поради настъпилата загуба на пари, естеството на счупената вещ и
нейното функционално предназначение, изключват възможността да се приеме, че
удряйки дисплея, подсъдимият не е предвиждал настъпване счупването на стъклото
му. След като това е така, не би могло да се приеме наличие не само на случайно
деяние по чл. 15 НК, но и действие на подсъдимия при небрежност.
За престъплението по чл. 216, ал. 1 НК
е предвидено наказание лишаване от свобода до пет години. В рамките на
посочената санкция съдът индивидуализира наказанието на подсъдимия за
извършеното от него престъпление, ръководейки се от критериите, установени в
разпоредбата на чл. 54 НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
изведе от доказателствата по затрудненото материално положение на подсъдимия и
състоянието на раздразнение, предизвикано от загубата на пари. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът изведе от доказателствата по делото миналата
съдимост на подсъдимия, пияното му състояние и размера на щетата, който е
относително висок /480 лв./. Ръководейки се от горните критерии и с оглед
постигане на целите по чл. 36 НК, съдът определи наказанието на подсъдимия за
престъплението по чл. 216, ал. 1 НК в размер на седем месеца лишаване от свобода.
Констатирайки, че подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер /за миналите осъждания с налагане на такова наказание е настъпила
реабилитация/ и съобразявайки размера на наложеното му наказание лишаване от
свобода, съдът прецени, че за постигане на адекватно и достатъчно интензивно
репресивно и възпитателно-поправително въздействие върху него, не е наложително
определеното наказание лишаване от свобода да се изтърпява ефективно. Предвид
това и на основание чл. 66, ал. 1 НК, съдът отложи изпълнението на определеното
наказание лишаване от свобода, за срок от три години, считано от датата на
влизане на присъдата в сила.
С оглед отлагане изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода и за постигане на поправително и
превъзпитателно въздействие спрямо личността на подсъдимия /т.е. на две от
целите, установени в чл. 36 НК/, съдът прие, че е наложително през изпитателния
срок спрямо Р.С.Р. да бъде изпълнявана пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2,
т. 3 НК – /ограничение в свободното придвижване/ – забрана да посещава игрална
зала, находяща се в гр. Луковит, на ул. „Възраждане” № 68. При прилагане на конкретната мярка спрямо подсъдимия, не
само ще се постигнат посочените две цели, но и ще се минимизира риска от
рецидиви на подобни негови прояви. Водим от горната преценка и отчитайки, че на
подсъдимия е наложено наказание седем месеца лишаване от свобода /в размер,
по-висок от установения в чл. 67, ал. 3 НК/, чието изпълнение е отложено, съдът
прие наличие на предпоставките на чл. 67, ал. 3 НК за прилагане в изпитателния
срок на посочената пробационна мярка.
С оглед изхода на процеса съдът осъди
подсъдимия на основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на РС
Луковит сумата от 20 лв., представляваща разноски на съдебното производство, а
в полза на ОД на МВР Ловеч – сумата от 48,30 лв., представляваща разноски по
делото, сторени на досъдебното производство.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: