Решение по дело №18107/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1787/25.4.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.К.

 

при участието на секретар Д. Д., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18107 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск от П.К.Г. ЕГН ********** и В.М.Г. ЕГН **********,*** срещу „Е.п.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ** за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответника сумата от 6660,53лева, представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период 20.10.2016г.- 19.10.2017г. за обект на потребление, находящ се в **, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което вземане е издадена фактура № **********/31.07.2018г.

Ищците основават исковата си претенция на следните фактически твърдения: Собственици на електрифициран имот в **и поради това потребители на ел.енергия доставяна от ответното дружество. Титуляр на партидата е бил техният наследодател М.Г., починал на 26.10.1993г. При плащане на текущите си задължения на каса, установили наличието на процесното задължение по партидата на имота. Разполагали само с констативен протокол изготвен от служители на Електроразпределение Север АД по повод подмяна на стария електромер в имота в нов. Твърдят, че липсва основание за начисляване на процесната сума, като не са налице и предпоставките на чл. 50 ПИКЕЕ. Нарушена е била разпоредбата на чл. 20 от Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване, регламентираща задължение на ЕРП за защита елементите на СТИ. Извън това, електроразпределителното дружество е собственик на СТИ, достъп до което потребителят няма, и съответно е негова отговорността по поддържане изправността му, респ. контрола за това. Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Оспорва се материалната легитимация на ищците, доколкото техният наследодател е починал през 1993г., а процесното задължение е възникнало далеч след смъртта му, поради което и не е част от наследството. Твърди, че процесната сума в случая представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ. Предвид наличието на договорни отношения с наследодателя на ищците, то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ. На 19.10.2017г. е извършена в присъствието на двама свидетели и на ищеца. За проверка е бил съставен констативен протокол с № 1201903. Извършено е замерване с еталонен уред и са отчетени показанията по регистри, както следва: регистър 1.8.1- 1713кВтч, 1.8.2- 5892кВтч, 1.8.3- скрит регистър- 41515кВтч. и регистър 1.8.0- 49121кВтч. Потребената ел. енергия в третия регистър не е била визуализирана и съответно отчетена при редовните отчети. Електромерът е бил демонтиран и изпратен на БИМ, РО Варна за експертиза. Такава е била извършена и е изготвен протокол № 1106/23.07.2018г.- АУ-Е-000029-62737/24.10.2017г., в който е документирано, че е налице намеса в тарифната схема на електромера. При софтуерното прочитане показанията на дисплея на СТИ е установено наличие на преминала ел. енергия от 41516,8кВтч по тарифа, която не е визуализирана на дисплея му, поради което и не е била отчетена. На 25.07.2018г. е изготвено становище за начисляване на ел. енергия, с което така отчетеното количество по скрития регистър е било конкретизирано по размер и период. На 31.07.2018г. е издадена фактурата остойностяваща така допълнително начисленото количество енергия. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно в отношенията между страните, а и е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството за наличието на договорни отношения между тях за доставка на електроенергия за обект, находящ се в **, с клиентски №********** и абонатен №**********.

Представен е по делото Констативен протокол за техническа проверка № 1201903/19.10.2017г., от който се установява, че е извършена проверка на електромер с фабричен № 1115031700817790, обслужващ обекта на ищеца. Видно от същия протокол е, че служителите на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД са установили, че е с повреден броителен механизъм, не могат да прочетат данните от дисплея и същият е подменен с нов електромер № 1127021803997898 с нулеви начални показания. Отчетени са показанията по регистри, както следва: регистър 1.8.1- 1713кВтч, 1.8.2- 5892кВтч, 1.8.3- скрит регистър- 41515кВтч. и регистър 1.8.0- 49121кВтч.. В протокола е отразено, че електромерът е демонтиран от служителите на дружеството, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба 448666.

Видно от съдържанието на цитирания протокол проверката е извършена в присъствието на представител на абоната и един свидетел.

Въз основа на констатациите от проверката ответното дружество е съставило становище за начисление на електрическа енергия от 25.07.2018. за обекта, а за периода от 20.10.2016г. до 19.10.2017г. е начислено допълнително количество енергия от 41515   квтч, отчетено в регистър 1.8.3. Издадена е фактура от **********/31.07.2018 г. на стойност 6660,53 лв. с ДДС.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СТЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено се установява, че в настоящия случай не е извършена корекционна сметка, като количеството електроенергия от 41515 квтч. е записано в регистър 1.8.3. В констативния протокол не е документирано наличието на неправомерно вмешателство върху измервателната схема на СТИ. Не е налице техническа неизправност на електромера. Информацията записана в регистър 1.8.3. не е възможно да се види на дисплея, без използване на специализиран софтуер. Прочетеното показание от 41515  квтч в регистър 1.8.3. не е ясно в коя часова зона е отчетено. В случая не е налице неотчитане от измервателната система на СТИ на преминалата от захранващия кабел към потребителя, нощна, дневна и върхова електроенергия. Процесният електромер не е включен в системата за дистанционно отчитане. Прочетените показания в регистър 1.8.3. не са доказателство, че в този регистър е записано действителното количество, доставена и потребена ел. енергия. Показанията, прочетени в регистър 1.8.3. не са от редовен отчет. Схемата на свързване на СТИ не е променена, а е налице софтуерна промяна, евентуално намеса или манипулация от трети лица, чрез инфрачервения порт на електромера.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. При действащия ГПК образуването на изпълнителен процес срещу ищеца не е предпоставка за допустимост на иска. Условие за надлежното му упражняване е наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесните суми, без да е необходимо по отношение на същите да е инициирано принудителното събиране. В настоящата хипотеза интересът на ищеца произтича от качеството му на потребител и от обвързаността му с Общите условия на ответника, регламентиращи възможност за едностранното спиране на електрозахранването в имота му. По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по същество на спора.

В процесния случай между страните не е налице спор, че ищецът се явява потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия, както и че е начислена процесната сума като потребена ел. енергия. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършеното начисляване на процесното количество ел. енергия за релевирания период.

Първият спорен по делото въпрос е относно приложимостта на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети от ДКВР (сега КЕВР), обн. в ДВ  бр. 98/12.11.2013 г. в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. На съда е служебно известно, че към момента на извършване на проверката от „Е.п.“ АД на 19.10.2017г.,  с Решение № 1500/ 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 15/14.02.2017 г, са отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр. 98 от 12.11.2013г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт. Следователно разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ, са неприложими към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 19.10.2017г., което е след отмяната на гореописаните разпоредби от ПИКЕЕ. Съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Към настоящия момент КЕВР, по предложение на енергийните предприятия, не е приела нови ПИКЕЕ на мястото на отменените норми чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ по реда на чл. 83, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ, поради което енергийните предприятия не могат да се ползват от собственото си бездействие като запълнят по друг начин съществуващата към момента нормативна празнота на обществените отношения като процесното.

От изложеното следва, че към момента на проверката – на 19.10.2017г., а и в настоящия такъв, липсва приложима нормативна уредба (процедура), по силата на която да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Това е така, защото с решението на ВАС е отменена включително разпоредбата на чл. 47 от ПИКЕЕ, регламентираща специалните изискванията към констативния протокол (оправомощно лице да го състави, изискуем брой свидетели при отсъствие на абоната и т.н.), който е елемент от фактическия състав пораждащ правото на оператора на разпределителната мрежа да извърши едностранна корекция. След отмяната на чл. 41 - 47 от ПИКЕЕ липсва също ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. Отпаднало е и действието на заключителните и допълнителните разпоредби, регламентиращи използваните понятия, както и приложенията, определящи общата точност и допустимите граници на грешката. Отмяната на чл. 1-47 от ПИКЕЕ не може да бъде заместена по аналогия с правни норми, съществуващи в други източници на правото. А действащите към 19.10.2017г. чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ, не могат да запълнят обема на възложеното с чл. 83, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.6 от ЗЕ правомощие на КЕВР. Чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ регламентират материалноправните предпоставки при наличието на които може да бъде извършена едностранната корекция, но не определят процедурата, респ. реда и условията за извършване на корекционната процедура при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Следователно извършените от ответника в тази връзка действия към 19.10.2017г. не са изрично регламентирани от закона, поради което и не са основани на него. Доколкото законодателят не е предвидил друга процедура и ред, освен този по ПИКЕЕ, по който да се извърши проверката и коригирането на сметката, то доставчикът няма правомощия да извършва такива действия на друго непредвидено в закона основание, поради което извършването им няма юридическа стойност. Този извод се налага и предвид строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел да бъдат защитени потребителите от неправомерни действия на монополистите.

С оглед действието занапред на решението на Петчленния състав на ВАС и поради съществуващата законова делегация в чл.83 от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, нито операторът на разпределителната мрежа, нито ответникът, могат да се ползват от корекционната процедура по чл. 50 от ПИКЕЕ, за която към датата на проверката, е липсвал ред за извършването й. Ето защо, съдът приема, че към 19.10.2017г., правото на „Е.п.“ АД да начисли исковата сума на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, въз основа на констатациите от проверката извършена на тази дата, следва да се отрече изцяло. Същевременно по делото не е наведено, съответно доказано, наличието на друго основание, което е годно да породи в полза на въззивника твърдяното от него право за начисляване и претендиране на процесната сума.

По твърденията за редовния отчет: За пълнота следва да бъде разгледана и възможността исковата сума да съставлява стойност на реално потребена ел. енергия. В тази връзка обаче е от значение обстоятелството, че отчетът по незаявена от потребителя тарифа е в противоречие с нормативите на чл. 120, ал. 4 ЗЕ, които въвеждат изискване за зоново в денонощието измерване на потребеното ел. напрежение, когато това е възможно, както е и в разглеждания случай.

Нещо повече - напълно неясно остана по делото в кой часови диапазон са действително консумирани натрупаните в скрития регистър показатели.

В заключение по изложените групи съображения съдът намира, че по делото не се установи по надлежен начин наличието на основание и законосъобразност на извършеното „начисляване” на сметката на абоната, с оглед на което се явява недоказано от ответната по иска страна, че процесна сума му се следва. Поради това искът е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода от спора следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените от същия разноски в хода на производството в размер на 665,00 лв. за адвокатско възнаграждение и 274,13 лв. за държавна такса, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и писмените доказателства.

Въз основа на гореизложеното, съдът

 

Р    Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.К.Г. ЕГН ********** и В.М.Г. ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖАТ на „Е.п.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 6660,53 лева претендирани от ответника по фактура № **********/31.07.2018 г. за периода 20.10.2016г.- 19.10.2017г., представляваща стойността на начислена без правно основание електроенергия за обект на потребление в **, с абонатен № ********** и клиентски № **********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „Е.п.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на П.К.Г. ЕГН ********** и В.М.Г. ЕГН **********,*** сумата от 939,13 лева (деветстотин тридесет и девет лева и 13 ст.) разноски по делото за държавни такси и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: