№ 14594
гр. София, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110161116 по описа за 2023 година
Т. М. С., ЕГН **********, е предявила срещу “.........” ЕООД, ЕИК ............, седалище и адрес
на управление гр. София, ............, искове за заплащане на следните суми: 885.70 лв.
неплатени ваучери за храна за периода м. март, април, май, юни и юли /до 12.07./ 2022 г.;
147.13 лв. сбор от мораторните лихви върху неизплатените суми за ваучери за храна, за
периода 1.4.2022 г.-6.11.2023 г.; 3803.45 лв. неплатена част от обезщетение по чл.222, ал.3 КТ
и 584.18 лв. мораторната лихва от 8.7.2023 г. до 06.11.2023 г., ведно със законната лихва
върху главниците от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Ищцата
твърди, че работила по трудов договор при ответника с общ трудов стаж при него от 13
години, за който не получила дължимото обезщетение при прекратяване на трудовия
договор /считано от 12.07.2022 г. въз основа на Заповед № 081/12.07.2022 г./ поради
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на 6 БТВ по 816.51
лв. За посочения период работодателят не й платил и месечно изплащаните на работниците
ваучери за храна, по 200 лв. месечно. Ищцата моли да се уважат исковете.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове с правно основание чл. 269, ал. 2 КТ, чл.
222, ал. 3 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Безспорно е по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
прекратено след като ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
считано от 12.07.2022 г., по което ищцата има повече от 10 години трудов стаж, с последно
БТВ в размер на 816.51 лв.
1
По иска с правно основание чл. 269, ал. 2 КТ за сумата от 885.70 лв., съставляваща
стойността на неплатени ваучери за храна за периода м. март, април, май, юни и юли /до
12.07./ 2022 г. – съгласно разпоредбата на чл. 269, ал.2 КТ, допълнителни трудови
възнаграждения или част от тях могат да се изплащат в натура, ако това е предвидено в акт
на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор. Следва да се
направи отграничение между безплатната предпазна храна по смисъла на чл. 285 КТ и
безплатната храна, предоставяна на работниците и служителите по смисъла на чл. 269. ал. 2
КТ. Последната представлява допълнително натурално трудово възнаграждение, предвидено
в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в индивидуалния трудов
договор. Натуралното трудово възнаграждение представлява доход, докато безплатната
предпазна храна е с целево предназначение, а не натурално възнаграждение по трудовото
правоотношение. При прекратяване на трудовото правоотношение, незиплатените ваучери за
храна, които иначе имат натурално изражение, се трансформират в право на обезщетение,
съотвестващо на паричната им равностойност. В случая ищцата твърди поето от ответника
задължение за изплащане на ваучери за храна в посочения размер. Ответникът, задължен по
реда на чл. 190 ГПК, не е представил личното й трудово досие. При приложение на чл. 161
ГПК, следва да се приеме, че е било уговорено изплащането на ДТВ под формата на ваучери
за храна. Доколкото не се установи ответникът да е изпълнил това си задължение, чиято е
доказателсвената тежест да докаже, че е платил, искът следва да се уважи в цялост. Тъй като
се касае до трудово възнаграждение, то е следвало да бъде изплащано до края на съответния
месец, т.е. изискуемостта настъпва от първо число на следващия месец и от тогава се дължи
обезщетението за забава. Изчислена по реда на чл. 162 ГПК върху всяко месечно
задължение, лихвата за забава възлиза на 147.13 лв., за периода 1.4.2022 г.-6.11.2023 г., за
които искът следва да се уважи.
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ - предпоставките за изплащане на
претендираното обезщетение са: съществувало трудово правоотношение между страните,
неговото прекратяване след като ищцата е придобила право на пенсия при прослужени
повече от 10 години при ответника, установен размер на последното брутно трудово
възнаграждение. Обезщетението има възнаградителен характер и целта му е да даде една
допълнителна награда за лоялността на работника/служителя към работодателя, като за
възникване на правото за получаването му е достатъчно да са налице условията за
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без да е нужно то да е
упражнено, като е без значение и основанието, на което е прекратен трудовият договор.
Налице са всички изискуеми предпоставки по чл. 222, ал. 3 КТ и за ищцата е възникнало
правото да получи предвиденото обезщетение. Същото се съизмерява с 6 брутни работни
заплати на база последно брутно възнаграждение за пълен отработен месец. На база БТВ от
816.51 лв., обезщетението възлиза на 4899.06 лв. Ищцата е представила доказателства за
платени от ответника след прекратяване на трудовия договор 1500 лв., без посочено
основание. При приложение на чл. 76 ЗЗД, следва да се погаси с тях частично по-
обременителното задължение, което е това за обезщетението по чл. 222 КТ. От друга страна,
доколкото то е лихвоносно, при прилагане на чл. 76, ал.2 ЗЗД, следва първо да се приспадне
2
съответната лихва, натрупана до датата на всяко частично плащане, или общо сумата от
404.39 лв. Така от главницата за обезщетение по чл. 222 КТ дължима остава сумата от
3803.45 лв. Искът следва да се уважи в цялост.
Относно претенцията за обезщетение за забава върху неплатеното обезщетение по чл. 222,
ал. 3 КТ, предвид чл. 228, ал. 3 КТ, дължимото при прекратяване на трудовото
правоотношение обезщетение се изплаща не по-късно от последния ден на месеца, следващ
месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор
е договорен друг срок. По делото не се установи да е предвиден друг срок за плащане,
поради което мораторна лихва се дължи за периода от 1.09.2022 г. до 06.11.2023 г., която
изчислена на основание чл. 162 ГПК, възлиза на 584.18 лв., за които искът следва да се
уважи.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на ищцата следва да се присъдят в
цялост направените разноски за адвокатска защита в размер на 840 лв. На основание чл. 78,
ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на СРС държавна такса в размер на 216.82
лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 242 от ГПК, когато присъжда обезщетения за работа, съдът
служебно постановява предварително изпълнение. На това основание следва да се допусне
предварително изпълнение относно присъденото обезщетение за ваучери за храна като
форма на ДТВ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “.........” ЕООД, ЕИК ............, седалище и адрес на управление гр. София, ............,
ДА ЗАПЛАТИ на Т. М. С., ЕГН **********, гр. София, .............., следните суми: 3803.45 лв.
неплатена част от обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законната лихва от 7.11.2023 г.
до изплащане на вземането, и 584.18 лв. на основание чл. 86 ЗЗД, мораторна лихва за
периода 1.09.2022 г. – 06.11.2023 г.; 885.70 лв., на основание чл. 269, ал.2 КТ, неплатени
ваучери за храна за периода м. март, април, май, юни и юли /до 12.07./ 2022 г., ведно със
законната лихва от 7.11.2023 г. до изплащане на вземането, и 147.13 лв., на основание чл. 86
ЗЗД, сбор от мораторните лихви върху неизплатените суми, за периода 1.4.2022 г.-6.11.2023 г.
ОСЪЖДА“.........” ЕООД, ЕИК ............, седалище и адрес на управление гр. София, ............,
ДА ЗАПЛАТИ на Т. М. С., ЕГН **********, гр. София, .............., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 840.00 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА “.........” ЕООД, ЕИК ............, седалище и адрес на управление гр. София, ............
да ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата
216.82 лв. за държавна такса.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта относно присъденото
обезщетение от 885.70 лв., ведно със законната лихва от 7.11.2023 г. до изплащането му.
3
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните. В прекратителната част решението има характера на
определение и може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му с частна жалба
пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4