Присъда по дело №328/2021 на Районен съд - Асеновград

МОТИВИ към присъда №4/24.09.2021г. по нчхд №328/21г. на АРС, ІІІ-ти н.с.

С подадена на 27.04.2021г. частна тъжба от тъжителят А. Д. Н., против подсъдимият Г. Т. С.
от гр. Асеновград, обл. Пловдивска, е повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл.148, ал.1,т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, а именно затова, че на 17.11.2020 г. около 15,00 часа в
гр. Асеновград, обл. Пловдивска, на ул. „Клокотница“ е казал нещо унизително за честта и
достойнството на А. Д. Н. в негово присъствие, като го нарекъл „помак“, „глупак“,
„боклук“, „педераст“, както и го е напсувал с изразите „ще ти еба майката“ и „ще ти еба
майката, помашка“, като обидата е била нанесена публично.
В процеса на водено наказателно производство, частният тъжител А. Д. Н. се явява лично и
заедно с надлежно упълномощения от него в качество на повереник адв. Т.К. от АК
Пловдив.
В хода на съдебните прения, адв. Т.К. изразява становище, с което поддържа изцяло
обвинението против подсъдимият, така както е повдигнато с частният тъжба. Намира
същото за доказано по несъмнен начин, поради и което счита, че подс. С. следва да бъде
признат за виновен, като му се наложи определено от съда справедливо наказание. Пледира
за присъждане на направените по делото разноски.
Частният тъжител А. Д. Н. подкрепя казаното от неговия повереник.
Адв. М.П. в качеството на защитник на подсъдимият, изразява становище противоположно
на повереника на тъжителят. След подробен анализ на събраните по делото доказателства и
акцентирайки най-вече тези от полза на защитата, по същество счита, че в случая са налице
условията за приложението на института на „реторсията“ по смисъла на чл.146, ал.2 от НК.
Алтернативно все пак ако съдът счете, че подс. С. следва да бъде наказан, то е на становище,
че спрямо него следва да се приложи текста на чл.78а от НК, като същия се освободи от
наказателна отговорност и му се наложи административно наказание в глоба. В зависимост
от крайния акт на съда, моли да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Подсъдимият Г. Т. С. не се признава за виновен, като по същество моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства по
делото,обясненията на подсъдимият, показанията на свидетелите, събраните писмени и
веществени доказателства приложени по делото, намира за установено следното:

От фактическа страна:
Подсъдимият Г. Т. С. е роден на 12.05.1951 г. в гр. Асеновград, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, с ЕГН **********.
Подс. С. и съпругата му св. Е.Б. С.а са пенсионери, като двамата живеят в апартамент на
първи жилищен етаж, в кооперация намираща се на адрес в гр. Асеновград, ул.
„Клокотница“ № 39. На третия етаж в същата къща живее дъщеря им- св. С.Г. С.а.
В съседната кооперация, на адрес ул. „Клокотница“ № 37, в гр. Асеновград, в апартаменти
на различни етажи, живеят тъжителят А. Д. Н., неговата сестра-св. К.Д.В. и майка им-св.
М.Т. Н.а.
Кооперацията в която живее подс. С. и тази на тъжителят Н. конструктивно са свързани на
„калкан“, като на нивото на улицата, под двете къщи имало изградени гаражи. Един от
гаражите се ползвал постоянно от тъжителят Н., като същия държал в него и различни
инструменти. От към улицата, на гаража имало монтирана „ролетна врата“, която се
отваряла и затваряла ръчно от ползвателя му. До датата на инцидента, тъжителят Н. не
обръщал внимание, как точно ползва въпросната гаражната врата, като нерядко той правел
това доста шумно. Същия този гараж се намирал непосредствено под всекидневната стая на
подс. С., като много често шума предизвикан от тъжителят чрез използване на гаражната
врата, предизвиквал неговото възмущение и негодувание. Въпреки, че това се случвало
почти ежедневно, подс. С. и съпругата му, се въздържали да правят забележки на тъжителят,
още повече, че двете им семейства от значителен период от време не били в добри
1

отношения, като не комуникирали помежду си.
На 17.11.2020г., в следобедните часове подс. С. и съпруга му се намирали в дома си, като се
били установили във всекидневната стая. Както обикновено, подс. С. бил задрямал на
дивана, а св. С.а четяла книга на другия диван. Около 15.00 часа двамата се стреснали от
силен трясък, който предположили, че идва ролетната врата на гаража тъжителят Н.. Тъй
като това не било за първи път, подс. С. се ядосал и решил да направи забележка на
тъжителя Н.. Докато излизал на терасата, която била непосредствено над гаража на
тъжителя, се чул и втори трясък, което обстоятелство още повече разбалансирало
подсъдимия. Той запалил цигара и язвително попитал тъжителят Н. „така ли се отваря и
затваря гаражната врата и дали знаел колко е часа“. Тъжителят му се усмихнал и му заявил
да повтори това което е казал. Подс. С. му отвърнал с израза: „Това което чу!“. В този
момент тъжителят бил застанал до лекия си автомобил на улицата и отвърнал на
подсъдимия с израза: „Защо не ти еба майка!“. Подс. С. се засегнал от чутото и заявил на
тъжителят: „ Не мога ли аз да ти еба майката!“ Чутото предизвикало яростта на тъжителя,
като същия почервенял и изрекъл спрямо подс. С. думите „педераст“, „тъпанар“ и „глупак“.
Последния от своя страна не му останал длъжен като също го нарекъл „педераст“, „тъп
помак“, „боклук“ и „глупак“. В последствие и двамата си отправили още псувни на майка и
обиди съдържащи думите „педераст“ и „тъпак“. Взаимно отправените между двамата
обидни изрази и псувни били изречени на висок глас, поради и което те били чути от св. Е.Б.
С.а. Възникналата разправия междувременно била възприета и от св. С.Г. С.а, която се
намирала в дома на третия етаж, в стаята непосредствено над всекидневната на родителите
й. Тя от своя страна излязла също на терасата, от където видяла намиращия се долу, пред
гаража си тъжител. Освен част от обидните изрази, които св. С. С.а чула, на същата
направило впечатление, че тъжителят е силно зачервен. От възприетите обективирани от
страните действия тя заключила, че най-вероятно скандала е между нейния баща и
тъжителят А.Н.. Междувременно докато св. С. С.а била на терасата, тя забелязала, че по
улицата идва лек автомобил, който разпознала, че е този собственост на св. К.Д.В..
Управлявайки лекият си автомобил, св. В. заобиколила и подминала автомобила на
тъжителя, като спряла недалеч и в близост до входната врата на тяхната кооперация.
Слизайки от автомобилът си, св. В. отворила задната му врата за да свали торбите с
покупките, които била направила. В този момент св.В. разбрала, че има разправия, като
чула отправените от страна на подс. С. спрямо тъжителят изрази „тъпак“, „помак“, „ще ти
еба майката помашка, педераст“. Св. В. чуло също така, че и тъжителят отвърнал на подс. С.
с подобни обидни изрази. За св. В. ситуацията била необичайна, като след нейната намеса,
тъжителят я придружил и двамата тръгнали да се прибирал. Насочвайки се към входната
врата на кооперацията, те видели, че там стои и тяхната майка- св. М.Т. Н.а.
Тъжителят се почувствала емоционално засегнат от случилото се, като на 25.11.2020г.
същия подал заявление до РУ Асеновград. Въз основа на същото било образувана
полицейска преписка с рег. № 239000-18551/26.11.2020г. В хода на същата били снети
обяснения от запознатите лица, като бил съставен и протокол по чл.65, ал.2 от ЗМВР за
предупреждение спрямо подс. С.. Поради липса на достатъчно данни за извършено
престъпление от общ характер, с докладна записка на полицейския инспектор от
16.12.2020г., преписката била докладвана на Началника на РУ Асеновград.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от обясненията на подс. Г. Т.
С., показанията на свидетелите- Е.Б. С.а, С.Г. С.а,К.Д.В. и М.Т. Н.а.
Съдът кредитира в пълнота показанията на свидетелките- Е.Б. С.а и С.Г. С.а, като отчете, че
първата от тях е съпруга, а втората дъщеря на подсъдимия и като такива следва да се считат,
за заинтересовани от изхода на делото. Все пак като прецени техните подробни показания
съдът ги кредитира изцяло, като добросъвестни, последователни, логични и подкрепящи се
от останалите гласни и писмени доказателства които съдът кредитира. От показанията на
двете свидетелки безспорно се установява какви са отношенията между семействата на
2

подсъдимия и тъжителя и каква е причината за тяхното влошено състояние. От показанията
и на двете свидетелки се установява, каква и причината за възникналата на 17.11.2020г. в гр.
Асеновград, ул. „Клокотница“ № 39 разправия между тъжителя Н. и подс.С.. В пълна
степен тези обстоятелства се установяват от показанията на св. Е.Б. С.а, която е била и пряк
очевидец на случилото се между нейния съпруг и тъжителя. Св. Е. С.а е била в една стая с
подсъдимия, като двамата са били стреснати от трясъка на отварянето, а в последствие и
затварянето, на ролетната гаражна врата, от страна на тъжителя. От нейните показания се
установява, че това не се е случвало за първи път, като в този случай търпението на подс.С.
е било на крайния си предел. В стремежът си да внесе някаква корекция в поведението на
тъжителя, С. е излязъл на терасата намираща се непосредствено над гаража от където му е
направил забележка. Именно и отправената забележка е станала повод за разправията при
която, най-напред тъжителя, а в последствие и подсъдимия, взаимно са си отправили обидни
думи и псувни. Всички те по своето съдържание са били възприети от св. Е. С.а, а част от
тях и от св. С. С.а. От показанията и на двете свидетелки се установява, какви точно изрази
са били употребени спрямо подс.С., като те не отричат и това, че той самия е казал думи
сходни на тези, които тъжителят е употребил спрямо него. По отношение на изразите казани
от тъжителя Н. то и двете свидетелки са значително по обстоятелствени, като в тази насока
съдът намира това за обяснимо предвид факта, че са близки на подсъдимия.В тази им част
показанията им се подкрепят от обясненията на подс. С., а логически и по същество и от
показанията на св. В.. Последната от своя страна, също не отрича, че във връзка с
отправените му обиди, тъжителят Н. е отвърнал с подобни такива на подс.С..
Съдът кредитира в по-голямата им част показанията на свидетелките- К.Д.В. и М.Т. Н.а,
като отчете, че първата от тях е сестра, а втората майка на тъжителя и като такива следва да
се считат също за заинтересовани от изхода на делото. Все пак като прецени техните
показания и ги съпостави с останалите събрани по делото доказателства, съдът счете, че
няма пречка да ги кредитира в по-голямата им част. От показанията и на двете свидетелки се
установява, какво е разположението на техните имоти, и в частност тези на подс. С. и
тъжителят Н.. Както от показанията на първата група свидетели, а така и от показанията и
на св. В. безспорно се установява, че от дълги години отношенията между тъжителя и
подсъдимия не са добри. По отношение на това обстоятелство св. Н.а е доста по-пестелива,
в сравнение със св.В., но доколкото тъжителят е неин син то все пак съдът намира това
нейно поведение за обяснимо. По отношение на случилото се на 17.11.2020г. показанията на
свидетелките К. В. и М. Н.а, по същество, не опровергават приетата от съда фактическа
обстановка, нито пък обясненията на подсъдимия, както и показанията на свидетелките Е.
С.а и С. С.а. От показанията на св. В. се установява, че прибирайки съм дома си на ул.
„Клокотница“, в Асеновград, посредством управлявания от нея лек си автомобил „Форд
Галакси“ на цвят сив металик, тя е подминала спрения пред гаража на тъжителя лек
автомобил „Хонда Шатъл“ и е спряла пред входната врата на тяхната кооперация. Това в
пълна степен съответства и на показанията на св. Н.а и тези на св. С. С.а. По този начин,
кореспондиращите си показания на трите свидетелки в тази им част, обаче опровергават
показанията на св. А.А.Б., като това беше и една от причините неговите показания да не
бъдат кредитирани от съда. Относно причината за некредитирането на неговите показания,
съдът ще се спре по-подробно по-надолу в своето изложение. От показанията на св. В. се
установява също така, че когато тя е слязла от автомобила е отворила задната врата за да
изкара от там торбите с направените покупки, като в същото време разбрала, че зад нея, в
посока гаража на тъжителя има суматоха. Обръщайки се натам, тя видяла брат си, който се
намирал пред гаража си, в позиция с лице към терасата на подс. С.. Св. В. заявява и това, че
е чула как подс. С. е отправил изразите „помак“, „тъпак“, „ще ти еба майката, помашка,
педераст“. По отношение на това обстоятелство, показанията на св. В., са в унисон с
показанията на св. Н.а, според която пък, в този момент се намирала в двора на къщата. Тя
от своя страна заявява, че въпреки липсата на пряка видимост към мястото на случката, в
3

първия момент е разпознала именно гласа на подс. С., който е отправил обидните изрази.
Излизайки на входната врата водеща към улицата, за която се установи, че е на една линия с
тази на вратите на гаражите под кооперациите, то св. Н.а видяла както дъщеря си, а така и
сина си -А.Н.. Последния от своя страна се намирал непосредствено до гаража си и
съответно под терасата на подсъдимия. В същото време от страна подс. С. била отправена
нова „серия“ обидни думи, като за св. Н.а станало ясно, че те касаят личността на тъжителя.
Както и по отношение на св. В., така и по отношение на св.М. Н.а, съдът не кредитира
нейните показания в частта им относно твърденията й, че в момента на разправията, тя
забелязала присъствието на седнал човек в автомобила на тъжителя Н.. По отношение на
това обстоятелства събраните по делото доказателства са твърде противоречиви, поради
което, след тяхната преценка и анализ съдът прие за недостоверни в тази им част
показанията на св. Н.а и св.В.. От показания на св.Н.а се установява и това, че след намесата
на св.В., все пак тъжителят се е поуспокоил, като същия се е прибрал в дома си.
Съдът не кредитира показанията на св. А.А.Б., в частта им относно наведените от него
твърдения, че е бил очевидец на разправията случила се на 17.11.2020г. между тъжителя и
подсъдимия. В действителност от показанията на св. Б. се установява, че на този ден, той
бил придружил тъжителя, който управлявайки личния лек автомобил „Хонда“ зелен на цвят,
спрял пред гаража си на ул. „Клокотница“ за да вземе някаква машина от там. Св. Б. също
така заявява, че докато той изчаквал седнал на предна дясна седалка на автомобила,
тъжителят бил слязъл и се бил насочил към гаража. По отношение на първото
обстоятелство, неговите показания, донякъде са в корелация с показанията на св. Н.а и св.В..
В останалата им част обаче, депозираните показания св. Б. изцяло се опровергават от
събраните по делото други доказателства. Доколкото по делото безспорно се установи, че
разправията между подс. С. и тъжителят е възникнала поради оправената забележка за
начина на отваряне на ролетната гаражна врата, то се явяват недостоверни показанията на
св. Б., че едва ли не още със слизането си от автомобила тъжителят е бил посрещнат с
псувня от подс. С.. След като по делото безспорно се установи, че най-напред тъжителят е
отворил и затворил гаражната си врата, което именно предизвикания шум е довел до
появата на терасата на подс. С., няма как да се приемат за достоверни показанията на св.Б.,
че все пак тъжителят бил взел машината от гаража след скандала. Доколкото по делото
безспорно се установи, че прибирайки се към дома си, св.В. е заобиколила автомобила на
тъжителя и е спряла пред него, то няма как да се приемат за достоверни и твърденията на
св.Б., че докато той бил седял на предната дясна седалка забелязал на огледалото за обратно
виждане пристигането на автомобила на св. В., която обаче била спряла зад автомобила на
тъжителят. По никакъв начин не кореспондират със събраните доказателства и твърденията
на св. Б., че той бил слязъл съвсем за малко от автомобила на тъжителя, като едва ли не
дори се бил поздравил със св.В. и св.Н.а. Дори те самите не твърдят, че на въпросния ден са
видели именно Б., а само че в автомобила на Н. е имало човек. Породи посочените причини
съдът не кредитира показания на св.Б. в тази им част, като поради установените съществени
противоречия с останалите събрани по делото доказателства прие, че св.Б. не е бил пряк
очевидец на случилото се на 17.11.2020г. между тъжителят и подс.С..

Съдът кредитира в пълнота обясненията на подс. Г.С., като отчете, че те освен защитно
средство, представляват и гласно доказателство, което наред с всички други доказателства
по делото, следва да бъде преценявано, а освен това същото служи за изясняване на
обстоятелствата във връзка с повдигнатото обвинение. Съдът като прецени същите счете, че
няма пречка да бъдат кредитирани в пълнота обясненията на подс. С., като добросъвестни,
логични и последователни, като те намират опора и в събраните по делото гласни и писмени
доказателства, които съдът кредитира. От обясненията на подс. С. безспорно се установяват
редица обстоятелства свързани с личният му живот, както и такива свързани с отношенията
му с тъжителят Н.. Безспорно е това, че причината за възникналата на 17.11.2020г.
4

разправия между тях е била направената от страна на подс.С. забележка на тъжителят Н..
Както се установява и от обясненията на подсъдимия това е било свързано най-вече с шума
предизвикан от тъжителят Н. във връзка с начина по който същия отварял и затварял
ролетната гаражна врата. В действителност това не е било единичен случай, но на този ден
търпението на подс. С. се изчерпало като същия излязъл на терасата и направил забележка
на тъжителят. В тази им част обясненията на подс. С. освен, че се логични и
последователни, то в пълна степен намират и подкрепа от показанията на св. Е. С.а. По
отношение на това, кой пръв е отправил обидните изрази и тяхното съдържание, съдът
отново кредитира в пълна степен обясненията на подс.С., като добросъвестни, логични и
последователни. Самият той признава и факта, че след отправените му от страна на
тъжителят обидни изрази и псувни, той също е казал обидни думи и изрази с подобно
съдържание. По отношение и тези обяснения, следва да се посочи, че те кореспондират с
останалите събрани по делото гласни доказателства, които съдът кредитира.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства.

От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, Съдът намери, че от обективна и субективна
страна подсъдимият Г. Т. С. е осъществил съставомерните признаци и на престъплението
по чл.148,ал.1,т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, като на 17.11.2020 г. около 15,00 часа в гр.
Асеновград, обл. Пловдивска, на ул. „Клокотница“ е казал нещо унизително за честта и
достойнството на А. Д. Н. в негово присъствие, като го нарекъл „глупак“, „боклук“,
„педераст“, както и го е напсувал с изразите „ще ти еба майката“ и „ще ти еба майката,
помашка“, като обидата е била нанесена публично.
Безспорно по делото се установи, че подс. С. в присъствие на А. Д. Н. му е отправил обида,
изразяваща се в казване на унизителни за честта и достойнството й неща, като го е
нарекъл„глупак“, „боклук“, „педераст“, както и го е напсувал с изразите „ще ти еба
майката“ и „ще ти еба майката, помашка“. В случая налице е квалифициращия признак на
чл.148,ал.1,т.1 от НК, тъй като обидата е била нанесена публично, като обидните изрази са
били чути свидетелките Е.Б. С.а, С.Г. С.а,К.Д.В. и М.Т. Н.а..
С оглед обаче, възприетата от фактическа обстановка и правна квалификация на
извършеното, в случая по отношение на това деяние, съдът счете, че следва да намери
приложение разпоредбата и чл.148, ал.3 вр. ал.1,т.1 вр. чл.146, ал.2 от НК, тъй като е налице
реторсия. Установи се, че по същото време и преди изричане на обидните думи от страна на
подсъдимия към тъжителя Н., той също е отправила към подсъдимия С. обидни думи и
изрази представляващи псувни на майка, като те също представляват казани унизителни за
достойнство и честта на С. неща. Това, че изразите са били изречени публично и
подсъдими е възприела също отправените към него от страна на тъжителят обидни думи и
псувни, се установява от събраните по делото гласни доказателства. Именно за това, след
като призна подсъдимия за виновен за извършване на престъпление по чл.148,ал.1,т.1 вр.
чл.146, ал.1 от НК то на основание чл. 148, ал. 3, вр. чл.146, ал. 2 от НК съдът освободи и
него и тъжителят Н. от наказание за извършеното от него престъпление по същия текст.
По делото е безсъмнено установено, че на 17.11.2020г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска,
на ул. „Клокотница“ подсъдимият освен обидните думи и псувните отправени спрямо
тъжителят то го е нарекъл и „помак”. Анализа на тази дума и нейното отправяне не би
могло да се счита и третира като обида. Защото не е /за разлика от другите изрази и
псувните/ обективно годно да засегне честта и достойнството на „обидения”. Липсва
обективната страна на тази част от инкриминираното поведение на подсъдимия С.. Това е
така защото произхода на тази дума е гръцки, като тя е придобила широка гражданственост
в нашата страна, като включително е обяснена в енциклопедичния речник : използва се за
означаване на българо-мохамедани, на българоезични мюсюлмани – население, чийто
майчин език е българският, но чиято религия е ислямът, като помаците имат българско или
5

турско самосъзнание и определят етническата си група като българска или като турска. При
преброяването през 2001г. помаците в България, които се числят към българския етнос, са
изброени като 131 531 души. /справка в интернет на адрес: bg.wikipedia.org/wiki/Помаци/.
Причислявайки тъжителят към тази група, подс. С. му е създал неприятни емоции, при
положение, че той няма чувство за такава принадлежност. Твърдяното в тъжбата
„обиждане” не представлява обида и то съставомерна по чл.146 НК. Явно е подс.С. е
изрекъл тази дума, без да има предвид религиозната принадлежност на тъжителя, който от
своя страна е възприел казаното като негативна личностова оценка, като от това се е
засегнал и почувствал унизен. Но този резултат не е съставомерен по чл.146 НК. Няма как
да се приеме, че по наказателното право може да има осъществен състав на обида, чрез
наричане на друго лице с дума, изразяваща принадлежност към официално призната група
от българското население, която дори не е с друго етническо самосъзнание. Поради което на
основание чл.304 от НПК, съдът призна подсъдимия Г. Т. С. за невинен в това, че по
същото време и място (на 17.11.2020 г. около 15,00 часа в гр. Асеновград, обл. Пловдивска,
на ул. „Клокотница“) е казал нещо унизително за честта и достойнството на А. Д. Н. в
негово присъствие, като го нарекъл „помак“ и обидата да е била нанесена публично и го
оправда по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.
148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК в тази му част.
Тъй като за по-голяма част от обвинението за което беше предаден на съд, подс. Г. Т. С. бе
признат за виновен, но спрямо него приложи института на реторсията, то на основание
чл.189, ал.2 от НПК, съдът осъди същия да заплати на частния тъжител А. Д. Н. сумата от
514 лева, представляваща разноски направени от него по водене на делото.Действително
направените разноски от страна тъжителят възлизат в размер на 814 лева, но съдът ги
намали предвид факта, че подс.С. бе признат за невинен в една част от обвинението.
Предвид това, че подс. Г. Т. С. бе оправдан в една част от обвинението, то и частния
тъжител А. Д. Н. бе осъден пропорционално да заплати на подсъдимия част съответна част
от направените от него разноски, а именно сумата от 200 лева.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, Съдът постанови присъдата
си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	4
Дата:	24 септември 2021 г. (в сила от 12 октомври 2021 г.)
Съдия:	Иван Георгиев Шейтанов

Дело:	20215310200328
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	27 април 2021 г.

Присъда по дело №328/2021 на Районен съд - Асеновград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите