Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 17.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд V гр. състав, в публично заседание, проведено
на 02.12.2016 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Г.Н., като разгледа докладваното от съдията, гр.д. № 5037 по описа на съда за 2016г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе взе предвид следното
Искове с правно основание чл. 422
във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба
от,,Топлофикация Плевен” ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Й.В.,
чрез юрк. В.В., против И. ***, с която е предявен иск с правно основание чл.
422, ал.1 във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на следните суми: 907.57 лв.- главница, представляваща
стойността на незаплатената, но консумирана топлинна енергия за периода от
01.04.2013г. – 31.03.2016г.; 122.29 лв. – представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 02.04.2013г. – 30.03.2016г. или общо сумата от 1029.86
лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. №3432/2016г. до окончателното изплащане на сумите. Ищецът
твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение от ПлРС. Ответникът е подал
възражение в законоустановения срок, като съдът е указал на ищеца, че може да
предяви установителен иск по чл. 415 от ГПК. Ищецът твърди, че ответникът е
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на Закона за енергетиката
за негов топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, с абонатен номер ***, като не е погасил своите
задължения към ищцовото дружество за периода от 01.04.2013г. – 31.03.2016г.
Публикувани са общите условия за договора за доставка на топлоенергия съгласно
изискванията на чл. 150 от ЗЕ. Претендират се разноски.
Ответникът твърди, че искът е
недопустим - че основанието и размерът на иска по чл. 422 от ГПК трябва да
съответстват на основанието и размера на първоначално заявените в заповедното
производство, като сочи, че в конкретния казус предявения иск се различава по
основание, размер и процесен период от първоначално заявените претенции. Сочи,
че така изходът на делото може да бъде друг и това би затруднило защитата на
ответника. Твърди, че искът е и неоснователен, тъй като през твърдения период не
е ползвал топлинна енергия и топла вода, радиаторите му са отрязани, а
водомерът отчита нула – той не е използвал топла вода. Възразява срещу
претендирания в заповедното производство период от 01.08.2003г. до 12.05.2013г.
поради изтекла погасителна давност. В становището си по същество оспорва, че
поради липса на индивидуален договор той не може да бъде принуден да бъде
абонат на ищеца и да му се начислява сградна инсталация без негово съгласие.
Позовава се на чл. 62 от ЗЗП.
Третото лице – помагач – „Холидей и Райзен”
ЕООД гр. Варна, представя писмени доказателства по делото, не дава становище.
Съдът, като обсъди становищата и
изявленията на страните и предоставените по делото доказателства, намери за
установено следното: На 12.05.2016г., ищецът „Топлофикация-Плевен” ЕАД, е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред ПлРС, по
което е образувано ч.гр.д.№ 3432/2016г. на ПлРС и по което е издадена Заповед
за изпълнение № 2219 от 13.05.2016г. за следните суми: 4821.67 лв. - главница
за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.08.2003г. –
31.03.2016г. и 3487.16 лв. - лихва за забава за периода 01.10.2003г. –
04.05.2016г., както и законната лихва върху главницата от 12.05.2016г. до
окончателното изплащане на сумата. По тази заповед е постъпило възражение от
длъжника – И.Х.Х. в законоустановения срок. Кредиторът „Топлофикация-Плевен”ЕАД
е подал иск в срока по чл. 415 от ГПК, в изпълнение на указанията на съда,
който е допустим, предвид спазването на сроковете за възражение и подаване на
иск.
Видно от приложеното копие от в.
„Посоки”, бр. 239 от 10.12.2007г., в същия вестник са публикувани общите
условия на „Топлофикация Плевен” ЕАД. Не е спорно по делото, че ответникът е
собственик на жилището гр. ***, аб. № ***.
От приложеното към заповедното производство – л.6-12 – препис-извлечение от
сметка за задълженията на консумирана ТЕ на посочения адрес с потребител И.Х.Х.,
е видно, че начислените суми не са заплащани редовно, и за периода 01.08.2003г.
– 31.03.2016г. главницата е 4821.67 лв. , а лихвата върху нея е 3487. 16 лв. за
периода 01.10.2003г. – 04.05.2016г. От тези суми, в исковото производство са
претендирани само част от сумите – за последните три години преди предявяване
на вземането – 907.57 лв. - главница за потребена, но незаплатена топлинна
енергия за периода 01.04.2013г. – 31.03.2016г. и 122.29лв. - лихва за забава за
периода 02.04.2013г. – 30.03.2016г. Изискуемостта на главницата за исковия
период се установява от справката и подробните месечни справки, съставени от третото
лице-помагач, от неоспорената справка-разбивка на ищеца на стр. 64 от делото, с
разбивка за сума за отопление, сума за ТЕ, отдадена от сгр.инсталация, БГВ и
сума за дялово разпределение. Консумацията на ТЕ, вкл. и за БГВ се потвърждава
и от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, която сочи, че
собственикът на имота И.Х.Х. е с монтирани 3 бр. отоплителни уреди, оборудвани
с топлоразпределители и че в жилището се ползва топла вода, която се измерва с
водомер за топла вода. Констатирано е наличието на щранг –лира в имота, същата
е описана и е изчислено изразходваното количество топлина от нея. Съдът
кредитира изцяло заключението на изготвената по делото СТЕ, като компетентно и
изготвено след подробно запознаване с данните в АС и фактическото състояние на
имота. Впрочем, това заключение не се оспорва от ответника, т.к. същия заявява,
че е объркал жилищата, за които е исковата претенция и действително в
процесното жилище се използва топла вода. По делото е приета и ССчЕ, която
обаче, въпреки че не е оспорена от страните, не следва да е предмет на
обсъждане в настоящето производство, доколкото тя касае данните за другото
жилище на ответника.
При така събраните по делото
относими доказателства, съдът прави следните правни изводи: Спазени са
изискванията на закона, като ищецът съобразно разпореждането на съда и
законоустановения срок е предявил настоящите искове по чл.415 от ГПК. Исковете
не са недопустими при разликата между претендираното в заповедното производство
и това в исковото, т.к. исковите суми са част от заповедните и не излизат извън
техните рамки, т.е. били са предмет на производството по чл. 410 от ГПК, а и
законът допуска частични претенции, с оглед редакцията на чл. 414 ал. 1 и чл.
415 ал. 2 от ГПК, допускащи частично възражение и частично обезсилване на
заповедта. Обстоятелството, че между ищеца и ответника съществуват договорни
отношения за доставка на топлоенергия, при които ищецът е продавач, а ответната
страна - купувач, въпреки че е оспорено първоначално от ответника, се доказа по
делото от всички събрани по него писмени доказателства и доказателствени
средства. Липсата на представен индивидуален договор между страните не сочи
липса на облигационна връзка между тях, т.к. тя се замества с императивната
разпоредба на закон – чл. 153 ал. 1 от ЗЕ, съгласно която всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. При това положение, възражението на ищеца за непоискана от него
услуга и нищожност на договора между страните на това основание, се явява
неоснователно. Що се касае за изискуемостта на сумите по перо - сума за ТЕ,
отдадена от сгр.инсталация, то тази сума е дължима поради наличието на участие
на ответника в етажната собственост на сградата, като собственик на ид.ч. от
общите ѝ части, част от които е и сградната инсталация за отдаване на ТЕ
до абонатите. Доказа се по делото от събраните писмени доказателства и че към
датата на подаване на заявлението – 12.05.2016г., цялата искова сума е била
дължима като главница и като лихви, след редуцирането ѝ за период в
рамките на три години преди подаване на заявлението в съда. Независимо от
заявеното от ответника възражение за погасяване по давност на задълженията му до
12.05.2013г., съдът намира, че в случая, при приложимата тригодишна погасителна
давност, не са налице основания за уважаването на това възражение. Съгласно чл.31, ал.1 от Общите условия,
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В съответствие с
нормата на чл. 111, б. "в" ЗЗД, вземанията за стойност на доставена
топлинна енергия се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, т.к.
се касае за периодични плащания. Ищецът е депозирал заявлението си по чл.410 от ГПК на 12.05.2016г., от когато се счита предявен иска в съответствие с
разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК. Претенцията на ищеца включва и месец април
2013г., но съгласно петитума на ИМ – той претендира плащането за този месец за
отдадена от него ТЕ, като предоставяне на услуга, а не като вече възникнало
облигационно вземане. Отново съгласно чл.31, ал.1 от Общите условия,
доставената през м. април 2013г. ТЕ се отчита, т.е. става ликвидна /установена
като основание и размер/, едва след изтичане на периода, за който се отнася –
най-рано на 01.05.2013г. За целия м. май тази сума е дължима от ответника, но
не е изискуема от ищеца, т.е. той не може принудително да я събере, т.к.
ответника има право да избира на кой ден от 30-дневния срок след изтичане на
периода, да я плати доброволно. Доколкото по делото предмет е облигационното
вземане, а не доставката на ТЕ, съдът намира, че в тригодишния срок преди
подаване на заявлението влиза, и е дължимо и вземането за отдадена ТЕ за м. април
2013г., т.к. то е било станало ликвидно през м. май и доброволно е можело да се
заплати през целия месец. Поради горното, исковите претенции следва да бъдат
уважени изцяло, а т.к. е налице разлика между предявените искови суми и тези,
претендирани по ч.гр.д. № 3432/2016г. на ПлРС, за разликата, за която иск не е
предявен, Заповед за изпълнение № 2219 от 13.05.2016г., следва да се обезсили.
При този изход на делото, и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди разноските в
исковото производство в размер на 535 лв. на ищеца. Съгласно т.12 от ТР
№4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и
разноските, направени от ищеца в заповедното производство. С оглед обезсилването
на заповедта за част от сумите, съдът следва да осъди ответника да заплати
редуцирани разноски в размер на 107.74лв. за заповедното производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ И.Х.Х., ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „Източна
индустриална зона” №128 с представител Й.В.В., следните суми: 907.57 лв.-
главница, представляваща стойността на незаплатената, но консумирана топлинна
енергия за периода от 01.04.2013г. – 31.03.2016г.; 122.29 лв. – представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 02.04.2013г. – 30.03.2016г., ведно със законната лихва от
12.05.2016г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2219 от
13.05.2016г. по ч.гр.д. №
3432/2016г. на ПлРС.
ОБЕЗСИЛВА
Заповед за изпълнение № 2219 от
13.05.2016г. по ч.гр.д. №
3432/2016г. на ПлРС за сумите над 907.57 лв. - главница за потребена, но
незаплатена топлинна енергия за периода 01.04.2013г. – 31.03.2016г. и 122.29
лв. - лихва за забава за периода 02.04.2013г. – 30.03.2016г.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, И.Х.Х., ЕГН **********, с адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, „Източна индустриална зона” №128 с представител Й.В.В., разноски в исковото производство в
размер на 535 лв.
ОСЪЖДА И.Х.Х., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „Източна
индустриална зона” №128 с представител Й.В.В., разноски по ч.гр.д. № 3432/2016г. на ПлРС в размер на 107.74лв.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на ищеца „Холидей и Райзен “ ЕООД, гр. Варна.
Решението може да се обжалва пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: