ОПРЕДЕЛЕНИЕ
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в закрито заседание на пети април две хиляди
и седемнадесета година в състав:
Съдия:
Катерина Енчева
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 6965
описа за 2015 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.130
от ГПК.
Ищецът
К.И.Б. претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от Софийски
Районен съд. Обстоятелствата, на които се основава иска са следните: срещу бившата
съпруга на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и
изпълнителен лист по искане на Т.С. ЕАД.
Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело при
ЧСИ М. и от заплатата на бившата му съпруга била удържана сумата 751.30 лева.
Ищецът твърди, че заповедта за изпълнение и призовката за доброволно изпълнение
не били връчени на съпругата му, тъй като тя не живее на адреса, посочен в
заповедното производство. Твърди, че съпругата му го обвинявала, че е осъдена
за суми за неплатена топлоенергия и изисквала от него той да заплаща сумата по
изпълнителния лист, а хора от обкръжението му се усъмнили в неговата искреност
и добросъвестност, от което ищецът бил морално увреден. Сумата от 751.30 лева
ищецът възстановил на бившата си съпруга. Поддържа още, че изпълнителният лист
бил издаден след оказан корупционен натиск върху съда, разгледал искането за
издаването му. Председателят на СРС не противодействал и не потърсил
отговорност на съдията, издал изпълнителния лист. От унижението да търпи
упреците на бившата си съпруга, че той е виновен за създалата се ситуация и от
поведението на Председателя на СРС, ищецът претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в накърнена чест и достойнство, изживян стрес и опетняване на
името му. За тези неимуществени вреди от претендира обезщетение в размер на 17 100 000
лева. Претендира и обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата, която
трябвало да възстанови на съпругата си.
Съдът
намира предявените искове недопустими, като предявени срещу ненадлежен
ответник. От изложените в исковата молба твърдения и обстоятелства, на които е
основано искането за защита и които изясняват фактите, довели до настъпване на
твърдените вреди, става ясно по несъмнен начин, че вредите не са причинени от
служители в ответния съд. Всъщност вредите, които ищецът твърди да са
възникнали са въз основа на водено съдебно и изпълнително производство, по
което ищецът не е страна. Твърди се и възникване на вреди, в резултат от
упреците на бившата съпруга на ищеца спрямо него, които също не могат а бъдат
приписани на поведение на служители в ответния съд. Съдът счита, че при
решаване на въпроса дали ответника притежава пасивна процесуално-правна
легитимация да отговаря за твърдяното нарушение на права на ищеца, следва да се
вземе предвид смисъла на изложените твърдения, а не механичното използване на
изрази от типа лично понесени вреди, собствено нарушено право и т.н. Както вече
беше посочено настъпването на вреди за ищеца, вследствие създадени отношения
между него и ответника не се твърди. Не се твърди и действие, което ответникът
е бил длъжен да предприеме спрямо ищеца и да не е било предприето. Всъщност
между ищеца и ответника не са били налице никакви правоотношения, съгласно
изложеното в исковата молба, от което да са могли да възникнат твърдените
имуществени и неимуществени вреди. Още по-малко в тежест на ответника могат да
се възложи отговорността за вреди, настъпили за ищеца от твърдяното
противопоставяне с бившата му съпруга.
Независимо
от горното, подробното изложение на обстоятелствата, на които е основан искът,
не сочи на наличие на причинно-следствена връзка между поведение на ответника и
настъпили вреди за ищеца. Ищецът е трето лице на процесуалното и материално
правоотношение между бившата му съпруга и Т.С. ЕАД. В този смисъл неубедителни
са твърденията, че действията на съда във връзка с производството между тези
трети на настоящия спор лица, може да доведе до настъпване на вреди в тежест на
ищеца, който не е участник в развилите се събития. Що се отнася до твърдението,
че вредите са настъпили от липсата на противодействие и непотърсена отговорност
на съдията, издал изпълнителния лист, то Председателят на СРС няма такова
задължение спрямо ищеца, а и последният би могъл самостоятелно да адресира
искания и оплаквания до компетентните органи и институции, без да има нужда от
посредничеството на трети лица.
Отделно
от това искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е недопустим на
още едно основание. В случаите, когато ищецът твърди да е заплатил – независимо
дали правомерно или неправомерно – чуждо задължение (това на бившата си
съпруга) , той разполага с други правни възможности да си възстанови платената
сума, включително той разполага с право на иск срещу надлежния ответник,
какъвто ответният съд не е.
По
изложените съображения производството по делото следва да бъде прекратено,
поради недопустимост на исковете.
С
оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.№ 6965/2015 год. по описа на Софийски Градски съд, I-15 състав.
Определението
може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на ищеца, с частна
жалба пред Софийски Апелативен съд.
Съдия: