РЕШЕНИЕ

Номер   260575                         22.06.2021г.                  Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На тридесети юни                                    двехиляди  и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер    864 по описа за    2020   година

намира и приема за установено следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 16-002551/17.06.2019г. на ** на Дирекция ”Инспекция по труда” -гр.Пловдив, с което на „Крон Секюрити“ ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лв. за нарушение по чл.152, вр.с чл.414, ал.1  от КТ.

          Търговецът жалбоподател моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна - Дирекция „ИТ“ – Пловдив, чрез своя представител моли да бъде потвърдено процесното НП. Претендира и разноски.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Дружеството жалбоподател използвало в дейността си наемен труд. На 03.04.2019г. била извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив в супермаркет „Лидл“, находящ се  в гр.Пловдив, на бул.“Източен“ № 30. Там физическата охрана се осъществявала именно от „Крон Секюрити“ЕООД. В тази връзка били изискани документи, сред които и графици за работа и присъставени форми за работещите в обекта. Такива били представени на 15.04.2019г. След прегледа на документацията свид.Н.Б. установил, че на 01.03.2019г. не е била осигурена непрекъсната междудневна почивка в размер не по-малко от 12 часа на Б.М.– **. Същият е работил на 28.02.2019г до 22.00ч, а на 01.03.2019г. започнал работа в 07.00ч. Така почивката била само 9часа. Ето защо на 29.05.2019г. свид.Б. съставил срещу дружеството жалбоподател АУАН № 16-002551 за нарушение по чл.152 КТ. Въз основа на него било издадено и атакуваното НП. В процеса на обжалването му били представени нови графици, според които на 01.03.2019г. свид.М. почивал, а на 28.02.19г. работил втора смяна.

          Тази фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Н.И.Б., както и от представените в хода на проверката от Инспекция по труда представени от самото дружество графици за присъствени форми, които Съдът възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си. Не кредитира показанията на свидетелите В.Т.и Б. М., че всъщност последният се разменил с колега и на 01.03.19г. всъщност не полагал труд. Пак в тази връзка едва пред съда са представени нови графици, отразяващи това положение. На първо място очевидно е , че това са документи изхождащи от самото дружество жалбоподател. На следващо място същите настоящата инстанция намира изготвени за нуждите на делото, тъй като нямат достоверна дата от преди образуването му. Но всъщност не се и спори , че те са изготвени едва след проверката извършена от контролните органи. На следващо място свидетелите три месеца след проверката се сетили как са сменили смяната на М., но според показанията на свид.Т.това е станало в нарушение на утвърдената практика дори. Ако е имала такава размяна, тя е следвало да стане с предварително съгласие и одобрение на Т.. Това в процесния казус не е станало. При това положение настоящата инстанция намира, че няма как едва след ангажиране отговорност на дружеството, негови служители със свидетелски по.казания да оборят констатациите по документи, представени от самото дружество в хода на проверката пред свид.Б..

          Ето защо правилен е изводът, че на 01.03.19г. М. е работил без 12 часова почивка, а само 9 часова такава.

          При тази установена фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че правилно актосъставителя, а и административнонаказващият орган са квалифицирали извършеното от търговеца жалбоподател нарушение.  Изрично чл.152 от КТ сочи, че работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. На това право пък съответства задължение на работодателя да я осигури. Като не е сторило горното, дружеството жалбоподател е извършило с действията си вмененото нарушение. Правилно е приложена и нормата на чл.414, ал.1 от с.з. като е наложено по вид наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ, а размера от 2 000лв е малко над минимума установен от законодателя и значително под максимума от 15000лв. От друга страна не се установиха допуснати съществени процесуални нарушения както при съставяне на АУАН, така и при издаване на процесното НП. Не е налице и маловажност на случая, тъй като се засягат правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите.

          С оглед този изход на делото на въззиваемата страна, но в случая самостоятелния правен субект – ИА „Главна инспекция по труда“, следва да получи и разноски по делото за осъщественото представителство от лице с юридическо образования по делото. Претендираната сума от 120 лева съдът намира за съответна на извършеното, ето защо тази сума следва да бъде възложена в тежест на дружеството „Крон Секюрити“ЕООД.

          Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 16-002551/17.06.2019г. на ** на Дирекция ”Инспекция по труда” -гр.Пловдив, с което на „Крон Секюрити“ ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лв. за нарушение по чл.152, вр.с чл.414, ал.1  от КТ.

          ОСЪЖДА „Крон Секюрити“ ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **да заплати на ИА“Главна инспекция по труда“ София сумата от 120 лева разноски за юрисконсултско обслужване пред настоящата инстанция.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.