Р Е Ш Е Н И Е
№260081
гр. В., 20.11.2023 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 14402
по описа на ВРС за 2020 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Х.Д.М., ЕГН **********,
с адрес: *** с която са предявени обективно съединени искове, както следва: 1)
иск по чл.109 от ЗС за осъждане на ответника да отстрани причините за
увреждането на собствения на ищеца недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 30497.502.280 по КК и КР , одобрени със Заповед № .....06.03.2015г.
на ИД на АГКК, находящ се в с. З., общ. В., обл. В.,
местност „О.“, с площ от 600 кв.м., като извърши необходимите действия за това,
а именно да запълни направените от него изкопи в имота, защриховани в жълт цвят
на скица на имота, приложена към исковата молба, със земна маса и пръст и да
изравни нивото на терена; 2) иск по чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3000
лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания, безпокойство, нервно и психическо разстройство, причинени
от противоправни действия на ответника в имота на ищеца, изразяващи се в
изравяне на изкопи в гореописания имот, защриховани в жълт цвят на скица на
имота, приложена към исковата молба, ведно със законната лихва от 14.11.2015г.
до окончателното плащане.
В исковата молбата са изложени твърдения, че ищецът е
собственик на силата на договор за покупко-продажба от 26.08.2015г. на недвижим
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 30497.502.280 по КК и КР на
гр. В., одобрени със Заповед № .....06.03.2015г. на ИД на АГКК, находящ се в с.
З., общ. В., обл. В., местност „О.“, с площ от 600
кв.м. На 14.11.2015г. родителите му установили на място, че земята в имота е
изровена и липсва част от пръста, дръвчетата в имота – 2 бр. орехи, 1 бр.
слива, 1 бр. череша, 1бр. Круша и 1 бр.
бор, както и 10 броя бетонни оградни колове, 51 броя
отнети „Г“-образни бетонни профили и метална врата. Незабавно сигнализирали
органите на полицията и било образувано наказателно производство, в хода на което
бил установен извършителя – Х.Д.М.. На същия не било повдигнато обвинение,
независимо от признанията му, че е увредил имота на ищеца, както и че е отнел
посочените движими вещи, тъй като бил налице гражданско-правен спор. До
подаване на исковата молба ответникът не бил предприел действия да поправи
стореното. Освен имуществените вреди ищецът претърпял и неимуществени вреди,
изразяващи се в безпокойство, нервно и психическо разстройство, болки и
страдание. Имотът бил неизползваем след изравянето на изкопите.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че
ищецът е собственик на имота. Оспорва през 2015г. в имота да са съществували
посочените в исковата молба дървета, както и да са съхранявани собствени на
ищеца оградни колове, бетонни профили и метална
врата. Твърди, че през 2014г. и до края на 2020г. имотът не е бил ограден и е бил обрасъл със самозалесили се храсти и дървета. Съседни на процесния имоти,
а именно ПИ 30497.36.9 и ПИ 30497.36.16 са били собственост на майката и брата
на ответника, като последният ги е стопанисвал. През 2014г. е почиствал с багер
двата имота, при което е закачил стара, метална, ръждясала порта, като се
виждали разхвърляни бетонни фундаменти и остатъци от такива, които били
избутани встрани до череп път, където престояли до лятото на 2015г. През същото
лято ответникът наел багер, който да изравни стопанисваните от него имоти, като
била взета почва от намиращ се в близост скат. Счита, че при това е възможно
багеристът да е навлязъл в имота на ищеца, но не и до обозначения на
приложената към исковата молба скица „втори изкоп“. Твърди, че земната маса от
същия изкоп е изровена в периода 1993-2001г., когато в същия имот е правен
изкоп за „подземна селскостопанска постройка“. Оспорва да е отнел 141,59 кум.м.
глинеста почва от имота на ищеца. По отношение на 14 броя бетонни профили и
метална порта прави възражение за придобиване по давност на движими вещи,
изтекла в периода м.април 2015г. - м.май
2020г. Оспорва твърдението на ищеца, че е претърпял неимуществени вреди, както
и че имотът е бил неизползваем вследствие на действията на ответника. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите за
неимуществени вреди, тъй като давността тече от момента на увреждането, а
действия в имота са извършвани в периода от м.април до юли 2015г.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника оспорва
предявените искове и поддържа депозирания отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за продажба на недвижим имот с № 63,
том 3, рег. № 6289, дело № 418/2015г. на
нотариус Орлин Стефанов, с рег. № 168 в регистъра на НК, С.Н.Н. е придобил от Николай Сотиров Н. и Павлина Христова
Николова собствеността върху поземлен имот с идентификатор 30497.502.280 по КК
и КР , одобрени със Заповед № .....06.03.2015г. на ИД на АГКК, с площ от 600
кв.м. ид.ч. трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: друг вид нива.
Прието по делото е ДП № 521/2015г. по описа на
04-РУ-ОД_МВР-В., образувано по жалба на Николай Сотиров Н. от 17.11.2015г., в
която се сочи, че на 14.11.2015г. е посетил имот с идентификатор 30497.502.280
по КК и КР на гр. В., собственост на сина му С.Н.Н. и
установил, че в имота са влизали непознати лице без негово или на сина му
знание и съгласие, като са извършили изкопни работи с тежка строителна техника
и са изнесли земна маса, с което е нарушена цялата първа и част от втората
тераса на имота, както и противозаконно са отнети движими вещи. Първоначално
производството е водено срещу неизвестен извършител, а на 28.03.2018г. като
обвиняем е привлечен Х.Д.М. за престъпления по чл.216, ал.1, предл.1, вр. с чл.26, ал.1,
л.216, ал.5, пр.1 вр. ал.1, пр.2 вр.чл.26,ал.1 и
чл.195мал.1, т.4,пр.1 вр.чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1
от НК. Производството е прекратено с постановление от 25.06.2018г. ма прокурор
при ВРП, поради недоказаност на обвинението. В мотивите се сочи, като
установено обстоятелството, че Х.Д.М. е навлязъл с багер в процесния имот, но недоказана
е останала субективната страна на престъплението. По отношението на увреждането
на самия имот е прието, че недоказано е било с категоричност състоянието на
имота към момента на извършване на деянието с оглед изтеклия период от време.
Представено от ответника е разрешение за стоеж от
22.12.2014г., издадено в полза на Елена Димитрова Василева чрез пълномощника й Х.Д.М.,
да изгради едноетажна селскостопанска постройка
за съхранение на инвентар и селскостопанска продукция, находяща се имот
с номер 036009 в землището на с. З., гр. В..
Представена е и жалба от Николай Сотиров Н. от
12.11.2001г. до Варненски окръжен съд, с която се иска да бъда вписан в
разписната книга към ПНИ като собственик на 600 кв.м. от имот, който му е бил
предоставен за ползване в землището на с. З., местност „О.“, като в жалбата
излага, че е терасирал имота, оградил го е, монтирал е двукрила желязна врата и
поставил железобетонни панели за подземна селскостопанска постройка, за която
направил изкоп.
От заключението на допуснатата по делото
съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж. М.И., което съдът кредитира
изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че в процесния имот
има два изкопа по границата с имот 036016, като изкопа по границата с улицата е
по-голям. Двата изкопа са обрасли с трева и храсти, почвата е ерозирала и на
места се е свлякла към изкопа. Процесният имот е на наклонен терен и
възстановяването му в първоначалния му вид би било много трудно, дори
непостижимо. Имотът се намира в местност с голяма денивелация. В случая не би
било достатъчно да се запълнят и заравнят изкопите, необходимо е да се
възстанови и наклона на терена, за да може да се използва имота по
предназначение и да има достъп. При запълване на изкопа, ще се получи голям
наклон и ще има реална опасност от ерозия на терена. Най-горната почва е
плодородният почвен хоризонт до дълбочина от 20 до 30 см. Той представлява
ограничен природен ресурс, съставен от хумус, хранителни вещества, безброй
почвени организми и неорганични минерали. Възстановяването му ще отнеме много
години в зависимост от влагата, вида и качествата на почвата за запълване.
Съгласно заключението
на съдебно-техническата експертиза, изготвено от инж. С.К., се
установява, че процесните изкопи към момента на огледа са започнали да се
залесяват с храсти и са с обрушени и отчасти свлечени
откоси, като дъната на изкопите са започнали да се запълват със свлечената пръст.
Изкопите са разположени терасовидно. С помощта на геодезическа
техника вещото лице е изчислило размера на изкопите и обема на изкопните
работи. Общият обем на необходимата пръст за възстановяване на поземления имот
е 193,9 куб.м. – 144 куб.м. за единия и
49,9 куб.м. за другия. Въз основа на изчисленията от посочената експертиза,
вещото лице инж. М.И. е изготвило повторна експертиза, съобразно която са
необходими 214 тона глинеста почва за запълване на единия изкоп и 74 тона почва
за запълване на другия, или общо 288 тона глинеста почва.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на двама свидетели на страната на ищеца – Георги Геров и Николай
Н. (баща на ищеца) и двама свидетели на страната на ответника – Калина
Димитрова и Васко Петров.
Съгласно показанията на св. Геров и св. Н. през лятото
на 2015г. ищецът придобил от родителите си процесния имот в местността „О.“.
През 2007г. геодезист трасирал имота и бащата на ищеца го оградил с метални
тръби. Към 2015г. в имота имало плодни дръвчета, бил ограден и имал метална
врата. Същият бил терасиран на три тераси, които били естествено оформени от
природата. На втората тераса имало бетонни платформи /п-образни мостови панели/
за покриване на гъбарник, който ищецът планувал да
построи в имота. През есента на 2015г. /м.ноември/ св. Н. заварил имота в
увредено състояние, съобщил и на св. Геров, който лично посетил имота и видял
състоянието му. Двамата свидетели констатирали, че в имота на ищеца имало големи
изкопи, като първата тераса била изцяло унищожена, както и част от втората,
били изкоренени дръвчета. До третата тераса нямало достъп след унищожаването на
първата и увреждането на втората. Свидетелите забелязали следи от грайфер на
багер, които водели към съседния имот през пътя и се виждало, че пръста в
последния е прясна и със същия цвят. Така стигнали до извода, че неизвестно
лице е влизало в имота с багер и е отнело голяма част от пръста, която е
преместена в съседния имот под пътя. Металната врата /с имената на св. Н./ също
била в съседния имот. И понастоящем състоянието на имота не било възстановено.
Според св. Геров имотът не може да се възстанови по естествен път, а и дори да
се насипе пръст, тя ще ерозира. Според св. Н., за да се постигне отново формата
на терена и да се изградят терасите, трябва да се поставят подпорни стени.
Свидетелите сочат, че ищецът много тежко е преживял увреждането на имота,
защото след него вече не било възможно изграждането на гъбарника,
съответно ищецът не можел да развие бизнеса, който планувал. Мястото било
подходящо за гъбарник поради естествено образуваните
тераси, а след унищожаването им вече не можело да се използва за такава цел.
Ищецът пожелал да го продаде, но не намерил купувачи поради лошото състояние на
имота, което не позволявало и жилищно строителство, заради голямата
денивелация. Близо година след увреждането ищецът бил много разстроен, не можел
да спи, отслабнал, имал главоболие, спрял да контактува с родителите си, пиел
успокоителни. Свидетелите сочат още, че след констатиране на уврежданията по
имота било образувано досъдебно производство, в рамките на което било
повдигнато обвинение срещу Х.Д.М., когото те не познавали преди това. Св. Геров
бил процесуален представител на ищеца по досъдебното производство. И двамата
свидетели сочат, че по инициатива на Х.М. /ответника/, който се обадил на св. Н.,
между тях се провела среща, на която присъствал и св. Геров. Х. искал да си
уредят отношенията, защото имал предишна условна присъда. Св. Н. му предложил
да купи имота по пазарна цена, но ответникът отказал, тъй като цената била
висока. Предложил да заплати част от необходимата сума за възстановяване на
имота, но по-късно не се обадил повече. Според св. Н. тази среща се е провела в
края на 2015г. след разпитите, а според св. Геров през 2018-2019г. По отношение
на направен от св. Н. изкоп в процесния имот, същият сочи, че е правил изкоп от
около 30 кв.м., за да се закрепят бетонните панели между втората и третата
тераса, които да служат за покрив на бъдещия гъбарник.
Съгласно показанията на св. Димитрова и св. Петров
ответникът също имал имот в местността „О.“. Имот в местността притежавала и
св. Димитрова от 2007г. /през един имот от този на Х.М./. През пролетта на 2015г. ответникът започнал да
прави подобрения в имота си, да го чисти и да го заравнява, тъй като имало
храсти и дървета. Срещу имота на Х., през пътя имало един скат /според св.
Герова/ или гора /според св. Петров/ с голяма денивелация. И двамата сочат, че
това пространство не е било оградено, било залесено с дървета и храсти и не
приличало на такова, което има собственик, включително и към 2015г. Св. Герова
твърди, че не е виждала и метална врата. Преди 2015г. свидетелката сочи, че е
посещавала имота си в местността „О.“ 1-2 пъти годишно /след това отсъствала от
България за около 5 години/, а св. Петров посещавал местността 3-4 пъти годишно
от преди 2015г. През м. април, 2015г.
св. Петров изградил кабел до оградата на ответника Х.М. и сложил табло за
бъдещата къща. По това време ответникът заравнявал имота и подготвял фундамент
за сглобяеми къщи. По същото време се виждало, че от гората срещу имота на
ответника имало взета пръст. Първоначално свидетелят сочи, че Х. е казал, че
взема пръст, за да заравни имота си, а после, че Х. не му е казвал да е вземал
пръст от гората насреща, като свидетелят само си мислел това, без да е
коментирано с ответника. Свидетелят сочи, че не знае как е вземана пръста.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска по чл.109 ЗС
Предявения иск е процесуално допустим.
Наведени са твърдения, че собственият на ищеца имот е
увреден от действия на ответника, вследствие на които за ищеца съществуват
затруднения за използване на имота по предназначение. Заявеният петитум е за възстановяване на имота в състоянието, което е
бил преди увреждането. Съгласно мотивите към т.1 от тълкувателно решение №
4/2015г. на ОСГК на ВКС негаторният иск, като иск за
защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост
срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или
вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение,
но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това
неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати
последиците от него. Възможност за предявяване на негаторен
иск с петитум за осъждане на ответника да извърши действия,
с които да възстанови вещта в състоянието преди неоснователното въздействие е
приета и с решение № 57 от 26.03.2013г. по гр.д. № 907/2012г. по описа на ВКС, II г.о. и в определение № 123 от 16.07.2020г. по ч.гр.д. №
11320/2020г. по описа на ВКС, I г.о.
Разгледан по същество, искът е основателен.
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК ищецът следва да
докаже твърденията си, че е собственик на процесния имот на твърдяното от него
основание, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие
/действие или бездействие/, както и че това действие или бездействие на
ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот
по-големи от обикновените /мотиви към т.3 от тълкувателно решение № 4/2015г. на
ОСГК на ВКС /.
Не е спорно между страните, а и се установява от
представения по делото нотариален акт, че ищецът е собственик на процесния имот
с идентификатор 30497.502.280 по КК и КР на гр. В., находящ се в с. З., общ. В.,
обл. В., местност „О.“ по силата на договор за
покупко-продажба от 26.08.2015г., сключен с родителите му.
Съдът намира за установено обстоятелството, че
ответникът е осъществил неоснователно въздействие върху имота на ищеца по
следните съображения:
Съдът кредитира показанията на св. Геров и св. Н. в
частта, с която сочат, че през м. ноември 2015г. са открили, че в имота на
ищеца са извършени изкопни работи с тежка техника, като унищожена е била изцяло
първата и част от втората тераса на естествено терасирания на три тераси имот.
Показанията на свидетелите в тази част са еднопосочни, детайлни, не съдържат вътрешни
противоречия и непротиворечат на останалия събран по делото доказателствен,
включително на жалбата на св. Н., по която е образувано досъдебно производство
и в която имотът е аналогично описан.
Досежно извършителя на деянието свидетелите са посочили, че
са научили, че това е ответникът от досъдебното производство. В рамките на
същото, а и с отговора на исковата молба в настоящото производство Х.Д.М. не е
отрекъл, че действително е ползвал тежка техника – багер, като е посочил, че
със същотосредство е разчиствал имота на брат си
/съседен на процесния/ и е вземал пръст със съгласието на последния за
заравняване имота на майка си /през пътя от процесния/. Навел е възражения, че
не е знаел, че навлиза в чужд имот поради липсата на обозначение на същия, като
оспорва и навлизането до степента, в която се сочи от ищеца. Съгласно
показанията на св. Геров и Н. ответникът е поискал да уреди отношенията си със
св. Н. като го е поканил на среща и такава се е осъществила в тяхно присъствие.
Действително посоченото от двамата свидетели значително се разминава в частта
за годината на провеждане на срещата, но
същите сочат, че е била след разпитите в досъдебното производство. Такива е
имало както в края на 2015г., когато ответникът е разпитван като свидетел, така
и през 2018г., когато е привлечен като обвиняем. Така или иначе, налице е индиция, че същият е признал, че е извършил част от
увреждането на имота /видно и от показанията му в досъдебното
производство/. На следващо място, св. Геров
и Н. са констатирали, че следите от багера водят към съседния имот през пътя, в
който има натрупана прясна пръст със същия цвят като тази в имота на ищеца.
Показанията им в тази част кореспондират и с тези на свидетеля на страната на
ответника – Васко Петров, който също сочи, че е видял, че от гората/баира срещу
имота на ответника е взета пръст, която вероятно е използвана за заравняване на
терена на ответника – дейност, която Х.М. е извършвал именно в същия период от
време съобразно показанията на св. Димитрова и св. Петров. Показанията на св.
Петров съдържат вътрешно противоречие досежно това
дали Х.М. му е казал, че е вземал пръст от терена отсреща или не, но така или
иначе свидетелят е останал с такова убеждение.
Противоречиви са показанията на свидетелите на ищеца и
на ответника в частта дали процесният имот на ищеца е бил обозначен/ограден.
Съдът кредитира показанията на св. Геров и Н. /макар и последният да е
заинтересован от изхода на делото/, предвид тяхната еднопосочност,
обстоятелството, че св. Геров ежегодно е посещавал имота, а Н. е бил
собственик, както и предвид събраната в досъдебното производство информация, в
частта, че имотът е имал поне някакво обозначение, включително и метална врата,
дори и да не е бил напълно ограден. Свидетелите на ответника съобразно
собствените им показания са посещавали местността преди 2015г. по 1-2 пъти за
св. Димитрова и 3-4 пъти за св. Петков, но не сочат да са посещавали конкретния
имот. Въпреки това, по отношение на пролетта на 2015г. и двамата сочат, че са
виждали терена срещу този на ответника /съответен на имота на ищеца/ и той
приличал на гора/скат/баир. Дори и да се възприемат техните показания, съдът
намира, че това обстоятелство не се явява съществено за отговорността по чл.109
от ЗС. Дори и имотът да не е бил ограден/обозначен и ответникът да е мислил, че
взема пръст от имота на брат си, резултатът, изразяващ се в неоснователно
увреждане на имота на ищеца, е налице. Ответникът преди да пристъпи към
действие, е следвало да се увери, че не навлиза в чужд имот. Отделно от това, даже
и имотът да изглежда нестопанисван /както сочат свидетелите/, това не означава,
че няма собственик и че е правомерно да се нарушава целостта му.
По отношение на конкретното увреждане, съдът намира,
че от показанията на свидетелите в съвкупност със заключенията на вещите лица и
данните от досъдебното производство категорично се установява, че в имота на
ищеца са извършени мащабни изкопни работи, вследствие на което е същият е
загубил естествената си терасовидна форма., както и от него е отнето значително
количество пръст/почва. Съгласно заключението на вещото лице М.И. иззетият
най-горен слой на почвата е именно този, който е плодороден, като
възстановяването му ще отнеме много години и понастоящем имотът не може да се
ползва по предназначение. При изслушването си вещото лице е посочило, че имотът
не може да се ползва за земеделска продукция. Очевидно, че в състоянието, в
което се намира имота, същият не може да се използва и за строителство. Според
показанията на св. Геров и Н. ищецът е правил опити да продаде имота, но не е
намерил купувач. От изложеното се налага извода, че увреждането на имота е
толкова съществено, че неминуемо създава за ищеца пречки за използването му,
значително по-големи от обикновените, та
дори до степен на пълна неизползваемост.
Ответникът е навел възражение, че част от изкопите са
извършени от бащата на ищеца още в периода 1993-2001г. Действително се
установи, че в жалба на Николай Н. от 2001г. същият е посочил, че е направил
изкоп в имота за селскостопанска постройка. Същото съдът намира за недостатъчно
да докаже възражението на ответника. Съгласно показанията на св. Геров преди м.
ноември 2015г., имотът е бил на три тераси, без налични изкопни работи, още
по-малко такива, които да съответстват на последвалото му състояние. Самият св.
Н. сочи, че действително е правил малък изкоп в размер на около 30 кв.м. за
поставяне на П-образните бетонни блокове.
Досежно изкопните работи, съдът приема, че към настоящия
момент не би могло да се установи с абсолютна прецизност точния размер на
изкопите към момента, в който са направени. Въпреки това, доколкото увреждането
е налице, следва да се извършват възстановителни работи, които да приведат
имота във вид, максимално съответен на този, който е имал преди увреждането.
Това е постижимо при запълване на изкопите, които и понастоящем са налични в
имота и заравняване на терена в съответствие с терасирането. Следва да се има
предвид, че ищецът, който е повдигнал в цвят на скицата към исковата молба
местонахождението на изкопите, не е специалист и е посочил същите
приблизително. Това се отнася и до вещото лице М.И., която не е геодезист и не
разполага с техника, но е очертала изкопите, които е видяла при огледа на място
и които визуално съответстват на посоченото от ищеца. Същевременно вещото лице геодезист
С.К. е начертало изкопите на скицата на имота след извършване на съответните
измервания. Макар и да не отговарят в пълна степен на посоченото от ищеца към
исковата молба, очертаните от вещото лице изкопи са с подобна форма и на
приблизително същото място / единият – в североизточната част на имота, а
другият – в югоизточната/.
Съгласно изложеното от вещото лице М.И., а и от
свидетелите Н. и Геров, запълването на изкопите с пръст няма да е достатъчно да
възстанови в пълна степен състоянието на имота преди увреждането, доколкото с
времето почвата ще ерозира. Посочено е, че за да се върне трайно терасовидната
форма на терена, ще има нужда от поставяне на подпорни стени. Въпреки това, с
оглед изрично заявения от ищеца петитум за осъждане
на ответника само да запълни изкопите и да заравни терена, съдът следва да се
произнесе в посочения смисъл, без допълнения. Отделно от това, не са събрани
данни какви конкретни други дейности следва да бъдат извършени, за да се
възстанови имота в състоянието му, преди увреждането. С оглед данните от
съдебно-техническа експертиза на инж. К. и повторната такава на инж. И.,
ответникът следва да бъде осъден да запълни изкопите, очертани на скицата на
вещото лице инж. К. /налична на л.170 от делото и приподписана
от съдията-докладчик/, като положи 214 тона глинеста почва в северно разположения изкоп и 74 тона
глинеста почва в южно разположения изкоп и заравни участъците съобразно
естествения терасовиден релеф на терена.
По гореизложените съображения предявеният иск следва
да бъде уважен.
По иска по чл.45 от ЗЗД
Предявеният иск е допустим.
Разгледан по същество, същият е частично основателен.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест ищецът
следва да докаже твърдяното противоправно поведение на ответника, причинените му
неимуществени вреди и техния размер, както и причинната връзка между
противоправното поведение на ответника и вредите.
При съобразяване с изложените по-горе мотиви по иска
по чл.109 от ЗЗД съдът намира за установено противоправното поведение на
ответника. Установи се, че в периода м.април 2015г. до м.ноември 2015г.
ответникът е навлязъл с тежка техника в имота на ищеца и е нанесъл увреждания
на същия. Не се установи същият да е имал правно основание да извърши подобно
действие, поради което е нарушил общата забрана на чл.45 от ЗЗД да не вреди
другиму.
Установи се от заключението на вещото лице, че след
нанесените на имота увреждания, същият не може да се ползва по предназначение и
в него не могат да се отглеждат земеделски култури, като дори и да се запълнят
изкопите, възстановяването на плодородния слой на почвата ще отнеме много
години. Същевременно от свидетелските показания стана ясно, че ищецът е
възнамерявал да построи в имота си гъбарник и да
отглежда гъби, предвид че естествено оформения релеф на терена е много
подходящ. След като разбрал за увреждането на имота, ищецът бил много разстроен
и притеснен от обстоятелството, че е лишен от възможността да развива
плануваната търговска дейност, както и от това, че дори не може да продаде
имота поради липса на интерес от купувачи да закупят имот в такова състояние.
Близо година след увреждането ищецът страдал от безсъние, ставал нощем да пие
успокоителни, видимо отслабнал, имал главоболие, дистанцирал се от родителите
си. И двамата свидетели сочат, че тези усещания не са изчезнали в пълна степен
и до сега.
Причинната връзка между противоправното деяние и
вредоносния резултат, изразяващ се в страдания и неудобства за ищеца, също се
установява от свидетелските ползвания, доколкото и двамата свидетели са
категорични, че сочените промени в поведението на ответника са възникнали
непосредствено след като е научил за увреждането на имота и неговата тревожност
е били предизвикана именно от това.
В практиката на ВКС е приета възможността за
присъждане на неимуществени вреди от противоправно лишаване от ползване на
имот/възпрепятстване на ползването му – в този смисъл Решение № 13 от
03.02.2022г. по гр.д. № 1979/2021г. по описа на ВКС, IV г.о. и Решение № 50144 от 04.04.2023г.
по гр.д. № 79/2022г. по описа на ВКС, I г.о. В
настоящия случай резултатът от деликта е сходен –
ищецът е лишен от възможността да ползва имота по предназначение, при това с
възможност за възстановяването му след период от поне няколко години. С оглед
на изложеното и на гореописаните страдания на ищеца, се налага извода, че
същият е претърпял неимуществени вреди от процесния деликт.
Ответникът е направил възражение за погасяване на
вземането на ищеца за неимуществени вреди по давност, което съдът намира за
неоснователно. Съгласно чл.114, ал.2 от ЗЗД за вземания от непозволено
увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. Самото увреждане е
открито на 14.11.2015г., а деецът дори по-късно. Исковата молба е заведена на
09.11.2020г., предвид което не е изтекла петгодишната погасителна давност,
която съобразно чл.110 от ЗЗД е относима към
вземанията за обезщетение от непозволено увреждане.
Размерът на дължимото обезщетение за вреди от непозволено увреждане
съгласно чл.52 от ЗЗД се определя от съда по справедливост. Същото следва да
представлява паричен еквивалент на търпените болки и страдания. Съдът намира,
че за определяне размера на обезщетението следва да съобрази поведението на деликвента,
характера на увреждането, настъпилия вредоносен резултат, възрастта на увредения, отраженията в психиката му и моралните страдания и т.н. Както се посочи, от увреждането ищецът е търпял душевни страдания,
свързани с безсъние, безпокойство и тревожност, включително с физическо
изражение като отслабване и главоболие. По-интензивни са били негативните
усещания на ищеца в период от около една година след увреждането, но и
след това не са изчезнали напълно.
Следва да се съобрази и обстоятелството, че ищецът към извършване на деянието е
бил едва на 21 години, току-що закупил имота от родителите си и с планове за
бъдещото си развитие в определена насока, които са били осуетени поради неправомерната
намеса на друго лице. Предвид всичко изложено съдът намира за справедлив
поисканият размер на паричното обезщетение от 2000 лева.
По гореизложените съображения предявеният иск следва
да бъде уважен за сумата от 2000 лева и да бъде отхвърлен за разликата до
предявения размер от 3000 лева.
С оглед основателността на иска за главница,
основателно се явява и искането за присъждане на законна лихва за забава от
14.11.2015г. – датата на узнаване на деянието, предвид че се касае за
непозволено увреждане.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски съобразно с уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски за
платена държавна такса в размер на 354,40 лева за иска по чл.109 от ЗС и 120
лева за иска по чл.45 от ЗЗД, 400 лева за депозит за вещо лице /също във връзка
с иска по чл.109 от ЗС/ и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1200
лева по иска по чл.109 от ЗС и и 600 лева по иска по чл.45 от ЗЗД. От
посочените ответникът следва да заплати всички разноски по иска по чл.109 от ЗС
в общ размер от 1954,40 лева и 480 лева по иска по чл.45 от ЗЗД.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
разноски съобразно с отхвърлената част от исковете. По частично отхвърления иск
по чл.45 от ЗЗД ответникът е направил разноски в размер на 900 лева за платено
адвокатско възнаграждение /договор за правна защита и съдействие – на л.105 от
делото/, от които ищецът следва да заплати 300 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Х.Д.М., ЕГН **********, с адрес: *** да възстанови собствения на С.Н.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 30497.502.280 по КК и КР , одобрени със Заповед № .....06.03.2015г.
на ИД на АГКК, находящ се в с. З., общ. В., обл. В.,
местност „О.“, с площ от 600 кв.м., в състоянието, в което се е намирал преди
причиненото от ответника на имота в периода от м.април 2015г. до 14.11.2015г.
увреждане, изразяващо се в извършване на изкопни дейности в имота, като запълни
изкопите, очертани на скицата на вещото лице инж С.К.,
налична на л.170 от делото и приподписана от
съдията-докладчик, чрез полагане на 214 тона глинеста почва в северно
разположения изкоп и 74 тона глинеста почва в южно разположение изкоп и
заравняване участъците съобразно естествения терасовиден релеф на терена, на
основание чл.109 от ЗС.
ОСЪЖДА Х.Д.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С.Н.Н., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 2000 лева, представляваща
обезщетение за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в страдания,
безпокойство, нервно и психическо разстройство, причинени вследствие на извършено
в периода от м.април 2015г. до 14.11.2015г. увреждане на собствения на ищеца недвижим
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 30497.502.280 по КК и КР ,
одобрени със Заповед № .....06.03.2015г. на ИД на АГКК, находящ се в с. З.,
общ. В., обл. В., местност „О.“, с площ от 600 кв.м.,
изразяващо се в извършване на изкопни дейности в имота, ведно със законната
лихва от 14.11.2015г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над сумата от 2000 лева до предявения размер от 3000 лева, на основание чл.45
от ЗЗД.
ОСЪЖДА Х.Д.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С.Н.Н., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 1954,40 лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА С.Н.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Х.Д.М., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 300 лева, представляваща
направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: