Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260128
гр.Добрич
01.06.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и втори март 2021 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар:РУМЯНА РАДЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
гражданско дело №732 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е образувано по повод
искова молба вх.№6636/17.10.2019 г. по описа на ДОС /респ. вх.№15597/31.07.2019
г. по описа на ДРС,по повод на която е образувано гр.д.№2734/2019 г. на
ДРС,прекратено и изпратено по подсъдност на ДОС/,уточнена по реда на чл.129
ал.2 от ГПК с молби вх.№18872/25.09.2019 г. по описа на Д.кия районен съд /на
лист 41 от делото на ДРС/,вх.№7246/11.11.2019 г. /на лист 8 от делото на
ДОС/,вх.№7305/13.11.2019 г. /на лист 11 от делото на ДОС/ и вх.№155/07.01.2020
г. /на лист 19 от делото на ДОС/,с която е предявен ревандикационен иск на
основание чл.108 от ЗС от „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД-гр.Д. срещу
„Многопрофилна болница за активно лечение Д.“ АД-гр.Д. за установяване правото
на собственост на ищцовото дружество върху поземлен имот с идентификатор
72624.624.4812 по кадастралната карта на гр.Д. и построената върху него
четириетажна сграда с идентификатор 72624.624.4812.1 по кадастралната карта на
града,както и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху
описания недвижим имот.Претендирани са и сторените от ищеца разноски по делото.
Ответникът „Многопрофилна болница за
активно лечение Д.“ АД-гр.Д. счита иска за неоснователен и настоява за
отхвърлянето му.
Като обсъди събраните по делото
доказателства,съдът намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Изложено е в исковата молба,че съобразно
АДС №1766/13.12.1966 г. държавата е отстъпила за ползване и за нуждите на ОСП
„Водоснабдяване и канализация“-гр.Т. недвижим имот в гр.Д.,ул.“К.М.“,включващ
дворно място с площ от 2 095 кв.м,съставляващо парцел /УПИ/ ІV в кв.345 по
плана на града,ведно с построената върху него четириетажна сграда със застроена
площ от 340 кв.м,служеща за административни цели,и водомерна работилница.В
посочената четириетажна сграда се помещавало т.нар.“старо ВиК“.Горното
твърдение се подкрепяло от издадената към месец декември 1995 г. оценка на
земята на „В и К“ ЕООД-гр.Д.,в която процесният имот фигурирал като собственост
на дружеството.Ищцовото дружество извежда правото си на собственост по
правоприемство от „В и К“ ЕООД-гр.Д.,а за праводателя си навежда придобиване на
собствеността по силата на закона-чл.17а от ЗППДОбП /отм./,доколкото в
уточняващите исковата молба молби излага обстоятелства,които могат да се
подведат под цитираната правна норма,а именно че процесният имот е заведен като
ДМА на праводателя „В и К“ ЕООД-гр.Д.,т.е. е включен в капитала на
преобразуваното търговско дружество,а преди това още през 1966 г. според
данните в АДС №1766/13.12.1966 г. е бил предоставен от държавата за нуждите на
държавното предприятие ОСП „В и К“-гр.Т..Сочи се от ищеца,че ответното
дружество владеело понастоящем имота без правно основание,поради което се
настоява след установяване правото на собственост на ищеца ответникът да бъде
осъден да му предаде владението върху имота.
В отговора на исковата молба ответникът „Многопрофилна
болница за активно лечение Д.“ АД-гр.Д. изразява становище за недопустимост и
неоснователност на иска.Искът бил недопустим поради силата на пресъдено нещо на
влязлото в сила решение по гр.д.№1322/2002 г. на Д.кия районен съд,с което бил
отхвърлен предявен от „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД-гр.Д. срещу „МБАЛ Д.“
АД-гр.Д. иск за установяване правото на собственост на ищеца върху процесния
недвижим имот.
Искът бил и неоснователен.Съгласно
вписванията в АДС №1766/13.12.1966 г. първоначално бил предоставен на ОСП „В и
К“ парцел IV в кв.345 по плана на гр.Т. с
площ от 2095 кв.м.До 1970 г. в имота били построени 4-етажна административна
сграда,водомерна работилница и склад.На основание заповед №1312/01.08.1979 г.
на ИК на ОНС-гр.Т. процесният имот /земя и сгради/ бил предоставен за
стопанисване и оперативно управление на „Окръжна болница“-гр.Т.,което
обстоятелство било вписано в цитирания АДС от 1966 г.През 1980 г. спорната
4-етажна сграда била преустроена в болнично заведение,където се помещават
„Кръвен център“,“Кожно-венерическо отделение“,отделение „Уши,нос,гърло“ и
„Рентгеново отделение“.На 02.01.1981 г. сградата била включена в баланса на
„Окръжна болница“-гр.Т. като ДМА.За имота били съставени още АДС /частна/
№614/13.06.2000 г. с вписани предоставени права на „Обединена районна
болница“-гр.Д. и АДС /частна/ №1160/17.10.2000 г. за включване на имота в
капитала на ответното АД,както и нотариален акт №141,т.ХХ,д.№3394/17.09.2019 г.
на СВ-Д..Със заповед №РД-19-02/18.08.2000 г. на министъра на
здравеопазването,издадена на основание чл.101 ал.1 и ал.5 във вр. с чл.104 и
чл.38 от Закона за лечебните заведения,“Обединена районна болница“-гр.Д.
/правоприемник на Окръжна болница-гр.Т./ била преобразувана в лечебно заведение
„Многопрофилна болница за активно лечение Д.“ АД-гр.Д.,което поело активите и
пасивите на „Обединена районна болница“-гр.Д. по баланса й към 31.07.2000
г.Имотът бил включен в капитала на горното АД въз основа цитираната заповед на
министъра на здравеопазването.Изложените обстоятелства сочели,че ответникът е
собственик на имота.Последният бил предоставен от държавата на праводателя на
ответника „Окръжна болница“-гр.Т. за стопанисване и управление,респ. включен в
баланса му като ДМА.Собствеността върху имота преминала в патримониума на
ответника по силата на чл.104 от Закона за лечебните заведения.Наведено е и
евентуално придобиване на имота от ответника по давност при осъществявано
владение от праводателите на ответника и от самия ответник от 1979 г. до
настоящия момент.Сочи се,че ответникът владеел имота на годно правно основание
като собственик.Ищецът не се легитимирал като собственик на процесния
имот.Настоява се за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените от
ответника разноски по делото.
Съдът намира възражението на ответника
за недопустимост на предявения иск за неоснователно.За да е налице сила на
пресъдено нещо на решението по цитираното гр.д.№1322/2002 г. на ДРС спрямо
страните по настоящото дело,следва вече воденото дело и настоящото да са между
същите страни,на същото основание и за същото искане.От депозираните по делото
решение №42/17.03.2004 г. по гр.д.№1322/2002 г. на ДРС и решение №**7/01.10.2004
г. по в.гр.д.№361/2004 г. на ДОС става ясно,че по предходното дело страни са
били праводателят на настоящия ищец „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-гр.Д. и
настоящият ответник „МБАЛ Д.“ АД-гр.Д.,т.е. е налице идентитет на
страните,доколкото последващият правоприемник на ищеца е обвързан от силата на
пресъдено нещо.Установява се и частична идентичност между недвижимите
имоти-предмет на двете дела,в частност на дворното място и четириетажната
административна сграда върху него,които са предмет на исковете по двете дела.Не
е налице обаче идентичност на основанието,на което е претендирано от ищеца да е
титуляр на правото на собственост.В производството по предходното дело ищецът
се е позовал на придобиване на собствеността по силата на заповед
№646/04.11.1966 г. на председателя на ИК на ГОНС-гр.Т. за отреждане на
строително петно и площадка за строеж и заповед №748/19.12.1966 г. на
председателя на ИК на ГОНС-гр.Т. за предоставяне на държавно дворно място на
ОСП „В и К“-гр.Т.,а в настоящото производство ищцовото дружество извежда
правото си на собственост по правоприемство от „В и К“ ЕООД-гр.Д.,а за
праводателя си навежда придобиване на собствеността по силата на закона-чл.17а
от ЗППДОбП /отм./,доколкото в уточняващите исковата молба молби излага
обстоятелства,че процесният имот е заведен като ДМА на праводателя „В и К“
ЕООД-гр.Д.,т.е. е включен в капитала на преобразуваното търговско дружество,а
преди това още през 1966 г. според данните в АДС №1766/13.12.1966 г. е бил
предоставен от държавата за нуждите на държавното предприятие ОСП „В и К“-гр.Т..С
оглед изложеното исковете за собственост се явяват заведени на различни
основания,т.е. не са идентични,поради което настоящият иск е допустим и подлежи
на разглеждане по същество.
Правоприемството между ищеца
„Водоснабдяване и канализация Д.“ АД-гр.Д. и „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД-гр.Д. не е спорно,като не е спорно и правоприемството между
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-гр.Д. и държавното предприятие ОСП
„Водоснабдяване и канализация“-гр.Т. /в тази насока изявления на страните в
съдебно заседание на 28.09.2020 г./.Въз основа на план за преобразуване на „В и
К“ ООД-гр.Д. от 12.07.2016 г. /на листи 315 и сл. от делото/ праводателят на
ищеца е преобразуван във „В и К Д.“ АД,като според чл.2 от Устава на АД /на
листи 327 и сл. от делото/ „В и К“ ООД-гр.Д. се преобразува чрез промяна на
правната форма и се превръща в АД,като новоучреденото АД става правоприемник на
преобразуващото се дружество ООД,което се прекратява без ликвидация /в тази
насока и данните от търговския регистър на листи 24-26 от делото/.Не е спорно
по делото,че държавното предприятие ОСП „В и К“-гр.Т.,функционирало преди
обществените промени през 1989 г.,е преобразувано след промените в търговско
дружество „В и К“ ЕООД-гр.Д.,което е било регистрирано с държавно
имущество,преминало от ОСП „В и К“-гр.Т. в капитала на преобразуваното „В и К“
ЕООД-гр.Д..
Правоприемството между ищцовото АД и
праводателя му „В и К“ ЕООД-гр.Д. е безспорно установено по делото.В тежест на
ищеца е обаче да докаже,че неговият праводател ЕООД е бил титуляр на правото на
собственост върху процесния недвижим имот.Твърди се,че имотът е бил включен в
капитала на ЕООД при преобразуването му с държавно имущество,като преди
преобразуването е бил предоставен за стопанисване и управление на
преобразуваното държавно предприятие ОСП „В и К“-гр.Т.,респ. с акта на
преобразуване е преминал в собственост на учреденото „В и К“ ЕООД-гр.Д..Навежда
се придобиване на правото на собственост от праводателя на ищеца „В и К“
ЕООД-гр.Д. по силата на закона-чл.17а от ЗППДОбП /отм./.Фактическият състав на
придобивния способ,уреден в чл.17а от ЗППДОбП /отм./,включва следните
елементи:държавата да е собственик на конкретното имущество;това държавно
имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно
предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното
предприятие в търговско дружество това имущество да не е изрично изключено от
имуществото,което се включва в капитала на търговското дружество.При наличие на
тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт на
преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на
възникване на това търговско дружество.Текстът на разпоредбата не включва други
елементи-не изисква извършване на други действия като
осчетоводяване,заприходяване в баланса,в зависимост от които да е поставено
настъпването на прехвърлителния ефект на посочения придобивен способ /в тази
насока т.2г от ТР №4/14.03.2016 г. по тълк.д.№4/2014 г. на ОСГК на ВКС/.Горните
предпоставки на чл.17а от ЗППДОбП /отм./ в случая не са налице.
От книжата в преписката към АДС
№1766/13.12.1966 г.,предоставена от Община-гр.Д. /на листи 117-136 от делото/,се
установява следното:
В АДС №1766/13.12.1966 г. /на лист 119
от делото/ е отразено,че със заповед №646/04.11.1966 г.,издадена от ОНС-гр.Т.,на
ОСП „Водоснабдяване и канализация“ е предоставено ползването на държавен
недвижим имот,представляващ цял парцел,находящ се в гр.Т. /сега гр.Д./,по ул.“К.М.“,съставляващ
парцел IV в кв.345,с площ от 2 095 кв.м при
граници-изток-Окръжна болница,запад-път,север-ул.“К.М.“,юг-гаража на ОК на
БКП.Посочено е,че през 1970 г. парцелът е застроен със сгради-четириетажна
сграда със застроена площ 340 кв.м,служеща за административни цели,водомерна
работилница и едноетажен склад със застроена площ 225 кв.м.,като на гърба на
акта са допълнени навес за мотоциклети и масивен склад за нафта от 60 кв.м.Със
заповед №646/04.11.1966 г. на председателя на ИК на ГОНС-гр.Т. /на лист 125 от
делото/ е разпоредено отреждането на строително петно и площадка за
административна сграда на „В и К“ на мястото на строително петно на гаража на
МВР.С писмо №III-А-1620/12.11.1966 г. /на лист
124 от делото/ директорът на ОСП „В и К“-гр.Т. е поискал от ГОНС,отдел
„Архитектура и благоустройство“ предприятието да бъде въведено във владение на
определената площадка по ул.“К.М.“ в кв.345 по регулационния план на града,за
да се осъществи подготовка на строителния терен и за складиране на строителни
материали.В отговор на горното е издадена заповед №748/19.12.1966 г. /на лист
123 от делото/ на председателя на ИК на ГОНС за безвъзмездно предаване в полза
на ОСП „В и К“ на държавно дворно място от 2 095 кв.м,находящо се по ул.“К.М.“,включено
в парцел IV,кв.345 по плана на гр.Т..Горното
безвъзмездно предаване на дворното място е обективирано в протокол-опис от
19.12.1966 г. /на лист 122 от делото/,като протоколът според отразяването в
него е изпратен на ОСП „В и К“ за вписване на имота в актива на предприятието
като основно средство.Фактът,че именно ОСП „В и К“-гр.Т. е построило нови
сгради върху процесното дворно място през 1970 г.,сред които и процесната
четириетажна административна сграда със застроена площ от 340 кв.м,не е спорен
по делото,а и се установява както от записването в цитирания АДС
№1766/13.12.1966 г.,така и от приложената към преписката към него
кореспонденция между ГНС и ОСП от 1971 г. /така писма на листи 120 и 121 от
делото/.Горните факти са установени и от вещото лице Д.Д. в заключението му по
допуснатата от ДОС съдебно-икономическа експертиза на листи 269-278 от делото.Според
констатациите на експерта процесните дворно място и четириетажна сграда са били
включени в баланса на ОСП „В и К“ на основание АДС №1766/13.12.1966 г.Само
дворното място с площ 2095 кв.м е включено впоследствие в сметките за ДМА на „В
и К“ ЕООД и на правоприемника му-ищеца „В и К Д.“ АД през периода 2005-2020 г.
От заключението на вещото лице М.Х. по
допуснатата съдебно-техническа експертиза /на листи 335-337 от делото/ се
установява,че по одобрения със заповед №2873/15.05.1958 г. регулационен план на
гр.Д. процесният имот все още не съществува като самостоятелно обособен и заснет
имот.Същият попада в улица.Процесната 4-етажна сграда е нанесена допълнително с
молив.Същата е оцветена в жълт цвят на скица-приложение №1.През 1963 г. е
изработен нов ЗРП на ЦГЧ на гр.Д.,но липсва заповедта за одобряването му.В
плана от 1963 г. процесният имот попада в кв.345 в терен,отреден за
„Градина“,но за него няма отреден самостоятелен парцел,т.е. парцел IV в кв.345,както е описан имотът в АДС №1766/13.12.1966
г.,не съществува.Теренът,отреден за „Градина“ в кв.345,е част от имот с
пл.№5908,записан в разписния лист като „държавно“ /скица-приложение №2/.По
одобрения със заповед №РД-02-14-399/16.11.1987 г. ЗРП на ЦГЧ на гр.Д. процесният
имот попада в кв.61,парцел I-„За Окръжна болница“ /скица-приложение №3/.Процесната
сграда е заснета и нанесена в северозападната част на парцела със сигнатура „4
Мсбж“ и е част от имот с пл.№4811,записан на Окръжна болница в разписния
лист.За процесния имот няма отреден самостоятелен парцел.По ПУП-ПРЗ,одобрен с
решение на ОбС-Д. №38-3/31.01.2006 г.,имотът по АДС №1766/13.12.1966 г. с площ
от 2 095 кв.м и 4-етажната сграда са част от имот с пл.№4811,за който е
отреден УПИ VIII в кв.61-„За болничен комплекс
и озеленяване“ /скица-приложение №4/.Вещото лице е идентифицирало процесния
поземлен имот и 4-етажната сграда в него по сега действащата кадастрална карта
на гр.Д. като ПИ с идентификатор 72624.624.4812 с площ от 2 081 кв.м и
сграда с идентификатор 72624.624.4812.1 със застроена площ от 341 кв.м.
Доказателствата по делото сочат,че
процесните дворно място и 4-етажна сграда са били предоставени за стопанисване
и управление на държавното предприятие ОСП „В и К“-гр.Д. само през периода 1966
г.-1979 г.Към момента на преобразуване на горното държавно предприятие във „В и
К“ ЕООД-гр.Д. след 1989 г. правото на стопанисване и управление на имота
/дворно място и сграда/ по ул.“К.М.“ вече не е било в патримониума на ОСП „В и
К“,поради което и няма как с акта на преобразуването му да е станало
собственост на създаденото с държавно имущество,управлявано от
предприятието,ново еднолично търговско дружество.Върху гърба на АДС
№1766/13.12.1966 г. /на лист 83 от делото и на лист 14 от преписката към АЧДС
№614/13.06.2000 г. и 616/16.06.2000 г.,изпратена от Областна управа-гр.Д./ е
отразено след предходните упоменати записвания,че на основание заповед
№1312/01.08.1979 г. на ИК на ОНС-гр.Т.,приемо-предавателни протоколи между СП
„В и К“ и Окръжна болница-гр.Т. и счетоводна справка на Окръжна болница от
месец декември 1981 г. сградата е включена в баланса на болницата.Отметката е
от 13.01.2000 г.Заповед №1312/01.08.1979 г. на ИК на ОНС-гр.Т. не е съхранена и
не е представена по делото,но събраните доказателства подкрепят факта на
отнемане на процесните дворно място и сграда от управлението на ОСП „В и К“-гр.Т.
и предоставянето им за стопанисване и управление на болницата в гр.Д. /тогава
гр.Т./.Към преписката,предоставена от Областна администрация-гр.Д.,е приложена
цитираната в отбелязването върху АДС от 1966 г. счетоводна справка на Окръжна
болница от месец декември 1981 г.,в която е визирано „осчетоводяване
протоколите за получените сгради и инвентар към Окръжна болница“,като
получените от „В и К“ сгради са отразени на стойност 199 660 лв.Приложен е
и протокол,в който се сочи,че на основание заповед №1312/01.08.1979 г. и във
връзка с разпореждането на ИК на ОНС-гр.Т. се е събрала назначена комисия със
задача да се извърши предаването и приемането на административната сграда на СП
„В и К“-гр.Т. и на намиращите се в нея съоръжения-основни средства.Обективирано
е в протокола предаване от СП „В и К“-гр.Т. на Окръжна болница-гр.Т. на основни
средства,като под т.1 е визирана процесната „административна сграда
четириетажна със сутерен“.Според друг протокол към преписката също въз основа
на заповед №1312/01.08.1979 г. СП „В и К“ предава на Окръжна болница друга
сграда-едноетажна с паянтова конструкция,състояща се от четири помещения и
гараж.Процесната 4-етажна административна сграда на ОСП „В и К“ е преустроена
впоследствие в „Кръвен център“ на болницата,което се установява от приложен към
преписката на Областна администрация протокол,както и от показанията на
разпитаните по делото свидетели М.В.В. и П.Г.Ш..Еднопосочно свидетелите В. и Ш.,работили
като медицински работници в процесната сграда-първата от 1980 г.,а вторият от
1997 г.,заявяват,че от 1980 г. до 2000 г. в сградата са се намирали отделения
на болницата /кръвен център,УНГ,ТУБ-диспансер,кожно отделение,кабинети на
лекари и лаборатории/.Съгласно визирания протокол СД „Изграждане на населените
места“-гр.Т. предава „Преустройство сграда „В и К“ в „Кръвен център“.Преустроеният
„Кръвен център“ със „застроена площ от 340 кв.м,4 етажа,монолитна
конструкция,строен 1970 г.“ е актуван като частна държавна собственост с Акт
№614/13.06.2000 г. с предоставени права върху имота на Министерство на
здравеопазването-Районна болница-гр.Д..Освен сградата с горния АЧДС е актувано
и самото дворно място,върху което е построена,като включено в земя с площ
59 660 кв.м,съставляваща целия парцел I в кв.61 по ЗРП на ЦГЧ на гр.Д. от 1987 г. /действащ
към 2000 г.,когато е съставен АЧДС/,в който попада и процесният поземлен имот
според данните от заключението по СТЕ.Последното сочи,че освен предаване на
сградата е осъществено фактически и предаване от ОСП „В и К“ и на самото дворно
място,върху което е изградена,за стопанисване от Окръжна болница.
Промените в наименованието на болницата
в гр.Д. са видни от представената от ответника архивна справка на лист 141 от
делото и инвентарен опис от ТД „Държавен архив“-гр.Д. на лист 166 от делото,според
които през периода на предаване на процесния имот от ОСП „В и К“ /1978-1988 г./
болницата се именува Окръжна клинична болница,а към 2000 г.,когато е съставен
АЧДС №614/13.06.2000 г.,се именува Районна болница.За промяната на
наименованието през годините са депозирани от ответника писмени доказателства
на листи 145 и сл. от делото.Със заповед №РД19-02/18.08.2000 г. на Министъра на
здравеопазването /на лист 160 от делото/ на основание чл.101 ал.1 и 5 във вр.с
чл.104 и чл.38 от Закона за лечебните заведения Обединена районна болница-гр.Д.
е преобразувана в лечебно заведение с наименование „Многопрофилна болница за
активно лечение-Д.“ АД,което поема активите и пасивите на Обединена районна
болница-гр.Д. по баланса й към 31.07.2000 г.“МБАЛ-Д.“ АД е регистрирана с
решение №2835/04.09.2000 г. по ф.д.№1005/2000 г. на Д.кия окръжен съд
/приложено към преписка от Община-гр.Д.-„Изменение ПУП-ПР за УПИ I и IV кв.61 в ЦГЧ/.Съставен
е АЧДС №1160/17.10.2000 г. /на лист 80 от делото/,с който процесната сграда под
наименование „Кръвен център“ ведно с целия парцел I в кв.61 по ЗРП от 1987 г.,включващ и процесното
дворно място,са актувани като частна държавна собственост с предоставени права
върху имота от Министъра на здравеопазването на „МБАЛ-Д.“ АД съгласно заповедта
му от 18.08.2000 г.Посочено е в акта,че имотът е включен в капитала на АД.Според
заключението на вещото лице Д.Д. по СИЕ дворното място и сградата са били
включени първоначално в баланса на ОСП „В и К“,а след предаването им въз основа
на заповед №1312/01.08.1979 г. са вписани в баланса на „Окръжна болница“-Т.,респ.
въз основа на АЧДС №614/13.06.2000 г. в баланса на Обединена районна болница-Д.,а
въз основа на заповед №РД 19-02/18.08.2000 г. на Министъра на здравеопазването са включени в баланса на ответника „МБАЛ Д.“
АД.Протоколите за получени от ОСП „В и К“-Т. сгради и инвентар,приложени към
преписката на Областна управа-Д.,са осчетоводени в счетоводството на Окръжна
болница-Т. /в тази насока цитираната по-горе счетоводна справка от месец
декември 1981 г./.Процесните дворно място и сграда са включени по сметките за
ДМА на „МБАЛ Д.“ АД през периода 2000-2020 г.
Посоченият от вещото лице факт,че по
сметките за ДМА на „В и К“ ЕООД и „В и К Д.“ АД за периода 2005-2020 г.
фигурира само дворното място,но не и процесната четириетажна сграда,косвено
потвърждава всички данни от обсъдените по-горе писмени доказателства,че въз
основа на заповед №1312/01.08.1979 г. действително е осъществено отнемане на
правото на управление и стопанисване на сградата от ОСП „В и К“ и сградата е
предадена за управление на Окръжна болница.Фактът на включване на терена,върху
който е построена сградата,в парцел I кв.61
по ЗРП на ЦГЧ от 1987 г.,който е отреден „за Окръжна болница“,респ. липсата на
самостоятелното му заснемане като отделно обособен имот /самостоятелен парцел/,удостоверяват,че
процесната сграда е предадена на болницата за управление фактически ведно с
прилежащия към нея терен.Последното се потвърждава и от включването след 1979
г. в баланса на Окръжна болница както на сградата,така и на дворното място.
Горните констатации сочат,че към момента
на преобразуване на държавното предприятие ОСП „В и К“-гр.Т. във „В и К“
ЕООД-гр.Д. процесните дворно място и сграда не са част от имуществото,което
държавното предприятие стопанисва и управлява.Следователно при преобразуването
те не са преминали в патримониума на „В и К“ ЕООД-гр.Д.,респ. впоследствие по
правоприемство в собственост на ищеца „В и К Д.“ АД-гр.Д..Ищецът не се
легитимира понастоящем като собственик на същите.Липсата още на първия елемент
от фактическия състав на разпоредбата на чл.108 от ЗС,а именно ищецът да е собственик
на вещта,обосновава неоснователност на предявения ревандикационен иск.Поради
този извод не се налага обсъждане на доводите на ответника в отговора на
исковата молба,че именно той е титуляр на правото на собственост на визираните
от него основания-по силата на чл.104 от Закона за лечебните заведения и
евентуално по силата на изтекла придобивна давност.Липсата на доказана
собственическа легитимация на ищеца е достатъчна за отхвърляне на
ревандикационния иск,без да е необходимо изследване на останалите елементи от
фактическия състав на чл.108 от ЗС-дали ответникът владее/държи имота и дали
осъществява това на годно правно основание.
Предвид изложеното искът като
неоснователен подлежи на отхвърляне.
Двете страни са претендирали присъждане
на сторените от тях съдебно-деловодни разноски.Поради отхвърляне на иска ищецът
„В и К Д.“ АД няма право на разноски и такива не следва да му се присъждат.На
основание чл.78 ал.3 от ГПК право на разноски има ответникът по делото „МБАЛ Д.“
АД.Същият е сторил разноски,както следва:430 лв възнаграждение за вещо лице по
СИЕ съгласно платежни нареждания на листи 241 и 300 от делото;15629,32 лв
адвокатско възнаграждение,уговорено с договора за правна защита и съдействие на
лист 349 от делото и изплатено по банков път съгласно платежното нареждане на
лист 348 от делото-общо 16 059,32 лв.Сумата следва да се присъди в цялост
в полза на ответника,доколкото ищцовото дружество не е навело възражение по
чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът констатира,че ищецът „В и К Д.“ АД
не е изпълнил задължението си,вменено му в последното открито съдебно заседание
от 22.03.2021 г.,да заплати в едноседмичен срок от датата на заседанието
остатъка от окончателно определеното възнаграждение за вещото лице по
допуснатата съдебно-техническа експертиза в размер на 245,50 лв.В този случай
на основание чл.77 от ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати
горната сума по сметка на Д.кия окръжен съд.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от
„Водоснабдяване и канализация Д.“ АД-гр.Д. с ЕИК *********,със седалище и адрес
на управление гр.Д.,бул.“Т.м.“ №**срещу „Многопрофилна болница за активно
лечение Д.“ АД-гр.Д. с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Д.,ул.“П.
Х.“ №**,с който се настоява за установяване,че „Водоснабдяване и канализация Д.“
АД-гр.Д. е собственик по правоприемство от праводателя си „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД-гр.Д.,придобил собствеността по силата на чл.17а от ЗППДОбП
/отм./ при преобразуването на държавното предприятие ОСП „Водоснабдяване и
канализация“-гр.Т.,на недвижим имот в гр.Д.,включващ поземлен имот с
идентификатор 72624.624.4812 по кадастралната карта на гр.Д. с площ от
2 081 кв.м /2 095 кв.м по АДС №1766/13.12.1966 г./ и построената върху
него четириетажна сграда с идентификатор 72624.624.4812.1 по кадастралната
карта на града със застроена площ от 341 кв.м /340 кв.м по АДС №1766/13.12.1966
г./,както и за осъждане на „Многопрофилна болница за активно лечение Д.“ АД-гр.Д.
да предаде на „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД-гр.Д. владението върху
описания недвижим имот.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Д.“
АД-гр.Д. с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Д.,бул.“Т.м.“ №**да
заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение Д.“ АД-гр.Д. с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.Д.,ул.“П. Х.“ №** сторени в
първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 16 059,32 лв
/шестнадесет хиляди петдесет и девет лева и тридесет и две стотинки/,от които
430 лв възнаграждение за вещо лице и 15 629,32 лв адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Д.“
АД-гр.Д. с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Д.,бул.“Т.м.“ №**да
заплати по сметка на Д.кия окръжен съд остатъка от окончателно определеното
възнаграждение за вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза в
размер на 245,50 лв /двеста четиридесет и пет лева и петдесет стотинки/.
Решението подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд-гр.Варна.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: