№ 1380
гр. Пазарджик, 04.07.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело
№ 20245220101774 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищецът П. И. се явява лично. Представлява се и от пълномощника си
адв. Д..
Ответникът Н. Н. се явява лично и с пълномощника си адв. Т..
Не се явява представител за Дирекция „Социално Подпомагане“ – гр.
Пазарджик, редовно уведомени. От Дирекцията е постъпил социален доклад.
Във връзка с процедурата по изслушване на детето се явява главен
социален работник от Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално
Подпомагане“ – гр. Пазарджик – Ю Н.
Всички страни са редовно и своевременно призовани.
АДВ. Д.: - Господин съдия има формална причина за недаване ход на
делото. Има един пропуск, от промяната на подсъдността, аз от електронния
достъп видях, че има насрещен иск и отговор на искова молба, а те не са ни
връчени. Смятам, че това е пречка. Районен съд П е прекратил производството
по делото и единствено определението за прекратяването ни е връчено. Нито
ни е връчил отговора, нито ни е връчил насрещния иск, а ние знаем, че
насрещният иск следва да бъде администриран, от датата на връчване следва
едномесечен срок за отговор, каквато възможност не ни е дадена. Но, също
така, следва да заявя, че и в момента пред залата с колегата възникнаха
предложения, такива бяхме правили опити да се спогодим, защото тук
споразумение не може да има, защото те нямат брак, мое спогодба да се
1
случи, да се спогодим, но към онзи момент другата страна не изяви такова
желание, сега обаче, доколкото разбирам е възможно да се сключи такава
спогодба, и при положение, че сключим такава спогодба, то това няма да е
пречка, че насрещният иск не е администриран от тази гледна точка Ви го
заявявам, за даване на ход на делото. Ще се опитаме да се спогодим, ако ни
дадете едни пет-десет минути да коментираме.
АДВ. Т.: - Уместно е искането да ни дадете почивка. Има основание, да
се счита, че могат да се конкретизират детайлите, тъй като съм в течение, че
страните по делото вече са обсъждали конкретни въпроси, така ,че моля да ни
дадете 10 минути почивка.
Съдът, въз основа на молбата на страните
О П Р Е Д Е Л И:
В 13:35 часа ОБЯВЯВА 15 минути почивка.
Уведомява страните, че съдебното заседание ще се поднови в 13:50 часа.
В 13:55 часа съдебното заседание продължава в присъствието на
страните, техните пълномощници и главен социален работник от Отдел
„Закрила на детето“ при Дирекция „Социално Подпомагане“ – гр. Пазарджик
– Ю Н.
АДВ. Д.: - Да се даде ход на делото. За съжаление не можахме да
постигнем спогодба.
АДВ. Т.: - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, тъй
като настоящото производство е с характера на спорна съдебна
администрация на гражданските отношения, в което правилата за размяна на
книжа и предявяване на насрещен иск не са пряко приложими, а съдът е
длъжен да разреши спора между родителите въз основа на техните становища
и доказателствата по делото и като се ръководи от интересите на детето, за
които е длъжен и служебно да следи. Ето защо възражението на
пълномощника на молителя по хода следва да се остави без уважение и делото
да се разгледа в днешното съдебно заседание. По изложените съображения,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на молбата на адв. Д. за недаване ход на
2
делото.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
И ГО ДОКЛАДВА:
Производството е за спорна съдебна администрация на гражданските
отношения. Образувано е по молба с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, в
която молителят П. И. И., твърди, че с ответникът Н. И. Н. са родители на
детето И П И., родено на 3** г. Твърди, че родителите са разделени, че детето
живее при майката, и че родителите не могат доброволно да уредят въпросите
относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режимът на
личните отношения и издръжката на детето. Иска от съда да разреши този
спор, като му предостави той да упражнява родителските права, детето да
живее при него в гр. П, да се определи режим на лични отношения с другия
родител, и той да бъде осъден да изплаща месечна издръжка на детето.
От страна на майката е постъпил отговор, в който не оспорва, че
страните по делото са родители на детето, както и че са разделени. Не е
съгласна спорът да се разреши по посочения от бащата начин. Иска тя да
упражнява родителските права, детето да живее при нея, да се определи
режим на лични отношения на бащата с детето и той да бъде осъден да плаща
месечна издръжка.
Съдът УКАЗВА на страните, че за основателността на молбата следва
да установят качеството си на родители по отношение на детето, което
предмет на родителския спор, както и да установят всички обстоятелства от
значение за опазване интересите на детето от гледна точка на упражняването
на родителските права, местоживеенето, режима за лични отношения и
неговата издръжка.
Съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 533 от ГПК в настоящото
производство те могат да твърдят обстоятелства и да сочат доказателства по
всяко време до началото на устните състезания, като съдът е длъжен и
служебно да следи за спазване интереса на детето, в т.ч. може и служебно да
събира доказателства когато намери това за необходимо.
АДВ. Д.: - Единствено, господин съдия, не чух допълване на доклада по
отношение на насрещния иск. Моля да допълните доклада.
АДВ. Т.: - Нямам възражения по доклада.
3
Съдът намира за неоснователно възражението на адв. Д., че не е
докладвал насрещния иск, тъй като на два пъти вече посочи, че в настоящото
производство насрещен иск не може да се предявява, а е достатъчно
изявяването на желание от всеки от двамата родители да поеме грижите за
детето, и съдът се счита сезиран да реши спора, както в полза на единия, така
в полза на другия родител, през призмата на интересите на детето и без да е
сезиран с насрещен иск. При решаването на този спор съдът не е ограничен от
процесуалните позиции на родителите.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Д., за допълване на доклада
с насрещния иск с който майката е заявила желание да гледа детето.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА СТРАНИТЕ ДА СОЧАТ ДОКАЗАТЕЛСТВА
И ДА ПРАВЯТ ПРОЦЕСУАЛНИ ИСКАНИЯ.
АДВ. Д.: - Господин съдия, Вие сте допуснали до разпит двама души
свидетели, но до последната минута когато проследих, видях, че социален
доклад от П не е постъпил. Ако е постъпил, след 11 часа, когато бях на дело в
Пския съд, аз не съм видяла да е постъпил, ние държим на този доклад, но
водим свидетелите, които сте ни допуснали и искаме те да бъдат разпитани.
АДВ. Т.: - Аз имам искане за доказателства, господин съдия. Твърдим, че
в исковата молба, в отговора на исковата молба, сме посочили, че
доверителката ми има жилище дадено под наем. В тази връзка, ще Ви
представя заверен препис от договора за наем, с препис за колегата, съгласно
който, тя получава по 400 лв. на месец наем, което е доход. Следващо
доказателство, това е договор за обучение на детето в частна занималня, сега
през летния период, с фискални бонове за плащане на 300 лева за първия
месец и 180 лв. за следващия, тъй като посещението е за по-кратко.
Представям фискални бонове, осем страници, с фискални бонове, понеже
преди малко ги донесоха, тези фискални бонове, господин съдия са за
установяване на закупени дрехи, обувки, вещи игри, за посещаване на
културни мероприятия, с всички тях искаме да установим разходи, които
съпътстват ежедневието на детето, и това е за период след подаване на
отговора, в този смисъл представляват интерес. Това не е на месец, в един
период от време ще видите закупуване на дрехи - това не са всички разходи,
4
но са част от разходите. Има закупена геймърска игра, ходене на кино, това е
във вр. с разходите за детето, които майката прави за детето. Тук имаме
договор за мобилни услуги, два са, единият телефон е за детето, а другият е на
майката. Понеже двата договора са сключени на името на майката, тъй като
детето е малко, телефонът, който завършва на 10 е на детето, а другият е на
майката. Ще установим, че майката заплаща месечни разходи за телефона на
детето. Представям ги с препис за колегата. На този етап нямам други
доказателствени искания по доказателствата. Водим и свидетелите, които са
ни допуснати.
АДВ. Д.: - Моля да ми се даде възможност, в тридневен срок, да взема
становище по представените доказателства. На основание чл. 127, ал. 3 от СК,
правя искане за открИе на производство по привременни мерки, в което до
произнасяне на съда с решение по молбата по спорна съдебна администрация
за родителски права, да ни определите режим на лични отношения, два пъти
месечно от четвъртък до неделя включително, всяка първа и трета седмица от
месеца, плюс един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен
отпуск на майката. Тъй като астрономическото лято е от 22 юни до 22
септември, и все пак в момента юли месец е започнал, то може и този един
месец да бъде разделен в два пъти по 15 дни, като моля да задължите майката
да каже кога ще е в платен годишен отпуск, за да може съдът да се съобрази с
това.
Съдът счита молбата за основателна. Ще следва да се даде възможност
на адв. Д. да се запознае с днес представените писмени доказателства и да
изрази становище относно тяхното приемане. По молбата за привременни
мерки съдът ще се произнесе след разпита на доведените в днешното съдебно
заседание свидетели. По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДОСТАВЯ едноседмичен срок, в който пълномощникът на бащата
адв. Д., да вземе становище по приемането на днес представените от майката
писмени доказателства.
СЪДЪТ счита, че следва да се изслуша детето И И., тъй като същото е
навършило 10 годишна възраст, и съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт изслушването
е задължително.
Изслушването се извършва в присъствието на двамата родители, техните
5
пълномощници, както и главен социален работник от Отдел за закрила на
детето при Дирекция „Социално Подпомагане“ гр. Пазарджик – Ю Н.
АДВ. Т.: - Господин съдия, извинете, не е ли по удачно родителите да
напуснат залата, ако искате да го чуете то какво мисли. Смятам, че, например,
поставянето на въпроса: „При кого искаш да останеш да живееш?“, е въпрос
на кръстопът, и детето би могло да се затрудни, да се смути, и да не Ви каже
това, което наистина мисли, заради присъствието на родителите в залата.
Нямам някакви обективни обстоятелства, които да ме карат да мисля така, но
казвам, по принцип дете на тази възраст, и от общуването с деца, които са
минали през тези въпроси, без изключение, всички, това е ключов въпрос, да
поставиш на едно дете, което е незряло – ти при мама или при татко искаш?
АДВ. Д.: - По принцип, не само считам, но и от наложилата се практика,
няма регламент законодателно уреден за това как се извършва изслушването,
но от наложилата се практика, изслушването се извършва единствено в
присъствието на съда, секретаря, социален работник или детски психолог,
защото се сита, че както страните, а още повече процесуалните
представители, които са чужди на детето, го карат да се чувства некомфортно,
да не може да се отпусне, и обикновено те се извършват в Закрила на детето, в
сини стаи, които са специално подготвени за децата, за да не им се
предизвиква стрес и да не се чувстват като на разпит.
ДЕТЕТО СЕ ВЪВЕДЕ В СЪДЕБНАТА ЗАЛА.
Съдът не споделя аргументите на страните, че не е уреден редът за
изслушване на детето, тъй като съгласно чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт съдът провежда
изслушването в присъствието на родителите, настойника, попечителя или
друго лице, което полага грижи за детето, или друг близък, когото детето
познава, с изключение на случаите, когато това не отговаря на интересите на
детето. В настоящия случай конкретни аргументи в посока, че присъствието
на родителите не отговаря на интересите на детето и следва да се направи
изключение от закона не са изтъкнати, поради което, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение молбата на пълномощниците на страните
изслушването на детето да се проведе в отсъствието на родителите.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ДЕТЕТО:
6
ДЕТЕТО И И.: - Не се притеснявам. За първи път съм тук. До сега не
съм идвал в съда. Не се смущавам, спокоен съм. Когато мама и тате са при
мен, да, няма от какво да се притеснявам. Не знам защо сме тук. Мама ми е
казвала, че ще дойдем в съда. Не си спомням какво ми е казала мама – защо
ще ходим в съда, но ми каза, че ще ходим в съда. Не съм я питал какво е това
съд и за какво трябва да ходя там.
Мама и тате са разделени, да. Януари месец тази година се разделиха.
Докато мама и тате бяха заедно живеех с тях в Пазарджик. Не съм живял в П.
Когато се разделиха, тате си тръгна. Аз останах да си живея там, където бяхме
тримата. От началото на годината, откакто са разделени ние се виждаме с тате,
чуваме се. Откакто се разделиха мама и тате, през седмица отивам на гости
при татко ми, събота и неделя, в П ходя на гости на тате. Той там живее в П.
Баба ми и дядо ми също живеят с него. Когато ходя в П се виждам с тате, с
баба ми и с дядо ми. Добре си прекарваме, обичам да ходя там..
Другите ми баба и дядо те също живеят в Пазарджик, близо до
училището ми. Виждам се и с тях, когато съм при мама. Ходя на училище, в
Пазарджик. В ОУ „**“, в Пети „б“ клас съм, за шести клас. От първи клас съм
в това училище и си имам приятели там.
Не съм мислил по този въпрос, да отида да живея при тате и да уча в П.
Бих казал, че искам да се променят нещата – искам, майка ми и татко ми
да са заедно, както беше по-рано. Като резервен вариант нямам план „Б“. Да,
единственото ми желание е да се съберат.
АДВ. Д.: - Считам, че трябва да съхраним детето и не следва да му бъдат
задавани въпроси.
АДВ. Т.: - Аз искам, господин съдия, да попитаме детенцето, В
Пазарджик, при мама ли иска да остане да живее, или при тате в П?“.
ДЕТЕТО И И.: - При майка ми в Пазарджик. Предпочитам да остана в
Пазарджик. Стана ми лошо.
СЪДЪТ отразява в съдебния протокол, че детето се оплака, че му е лошо
и напусна съдебната зала.
С оглед състоянието на детето съдът намери за необходимо да прекрати
изслушването му.
Родителите напуснаха съдебната зала.
7
АДВ. Т.: - Законът допуска изслушване, но изслушването трябва да е
щадящо.
ГЛ. СОЦ. РАБОТНИК Ю Н: - Не смятам, че беше прекрачена границата
при изслушването на детето. Самото дете има емоционална привързаност и
към двамата си родители. То беше напрегнато от това, че може би трябва да
избере единият от двамата, а на него му е трудно. То се чувства обичано и от
двамата си родители, но в разговора, който проведохме с него, детето
действително показа лек превес, то отговори по същия начин, по който
отговори на въпроса на адв. Т., че то предпочита да живее с майка си.
АДВ. Д.: - А майка му присъстваше ли?
ГЛ. СОЦ. РАБОТНИК Ю Н: - Не. Никога не провеждаме разговори с
деца, в присъствие на родителя. Ние ги предразполагаме, да знаят, точно къде
ще проведем разговора, успокояваме ги до степен, да могат, а той е в такава
една възраст и действително с него може да се разговаря и без присъствието
на майката.
АДВ. Т.: - Господин съдия, аз не смятам, че Вие сте водили изслушването
по някакъв нещадящ начин. Просто присъствието на родителите прави
ситуацията такава. Не е в интерес на детето. Аз внесох този текст в Закона за
закрила на детето.
Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА адв. Т. да не репликира съда и да спазва реда
в залата.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ ДОВЕДЕНИ ОТ
БАЩАТА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ, КАКТО
СЛЕДВА:
И Г И.: - 60 години, български гражданин, женен, неосъждан, баща съм
на П. И..
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
СВ. И И.: - Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. И И.: - Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината. Синът
ми и Н. Н., доколкото си спомням аз 2008-а година, като се пенсионирах
8
заминах за Г, след това разбрах, че са заедно, 2009-та година някъде. Те имат
син, на 12 години, роден е на 31 август 2012 г. След като се роди детето
живееха в П, на квартира. Бяхме наели апартамент, в който живееха тя той и
по-големият ми син – всеки си имаше стая, и детето живееше с тях. Имаше
период, в който живях с тях. 2013-та година, като се върнахме от Г, някъде
април месец се върнах аз от Г, тогава, някъде около шест месеца живяхме
заедно.
Докато бяхме заедно ние помагахме за детето. Тя беше в майчинство,
гледаше си детето, той работеше. Мисля, че работеше тогава във фирма „Г“, в
П се намираше тази фирма – те живееха в П тогава. Те живяха в П, 2013-2014
тогава още живееха в П, доколкото си спомням аз. После заминаха в чужбина,
2015-2016 г. някъде.
След като изтече майчинството на Н., помня, че синът ми работеше – в
същата фирма си продължаваше да работи докато заминат за И. Той замина в
И заедно с нея и детето. Като заминаха за И, доколкото ми е известно тя е
работила, той се е грижил за детето – това ми е известно.
Колко време са прекарали в И – ами, 2016-та, докато детето да тръгне
предучилищна, то тръгна предучилищна тук в България, в Пазарджик. Всички
се върнаха в Пазарджик. Първо П. се върна, защото той беше в А, върна се, и
след време се върна и тя с детето. Живееха в Д, в къщата на Н. – на баба й, и
дядо й. Ремонт на тази къща е извършван и от нея, и от него.
АДВ. Д.: - Какъв ремонт извърши той?
СЪДЪТ прекъсва въпросите, тъй като ремонтът на жилището не е от
значение за решаването на родителския спор, а има имуществен характер,
който може да бъде предмет на друго производство.
АДВ. Д.: - Бихте ли казали Вашият син предоставя ли средства за
семейството, за ремонта предостави ли, и за семейството за издръжката
предостави ли?
СВ. И И.: - Да, предостави. За ремонта, аз му дадох лично.
СЪДЪТ отново прекъсва свидетеля, тъй като вече обясни, че ремонтът
на жилището в Д не е от значение за решаването на родителския спор, а
въпросът за предоставянето на средства следва да се интерпрепира през
призмата за преките разходи и издръжката на детето.
9
АДВ. Д.: - Бихте ли казали, участваше ли в издръжката на семейството и
на детето Вашият син, известно ли Ви е, в този период?
СВ. И И.: - Доколкото знам е участвал. В И, доколкото знам, не е
работил. После, тук, като се върна в България, работи в две фирми – в едната
беше малко, някъде около 20 дни, после в друга фирма, тя беше нещо от рода
на термопомпи ли, нещо от този род, за отопление. Доколкото знам, той
работи там година ли, две ли – до Ковида, до Ковида и след това вече фирмата
прекрати дейност. От Ковида насам е работил. Той, след Ковида започна в
акумулаторния завод тук, в „И“, и все още продължава там да работи.
В А е работил преди детето за започне училище. Близо две години
работи в А. Доколкото знам от него, от А имаше спестени някъде около 2-3
хиляди паунда, и двамата с него се върнахме с неговата кола, която я закупи от
там, Н А, и заедно с него се върнахме от А.
АДВ. Д.: - Известно ли Ви е, през този период, имате ли впечатления,
той дали е давал пари в семейството, дали се е грижил за детето, дали му е
купувал вещи?
СВ. И И.: - Доколкото ми е известно, те бяха тогава в И, идвали са в А на
негова сметка, на гости.
АДВ. Д.: - Колко време прекараха те в И, знаете ли – детето и майката?
СВ. И И.: - Ами 2016-та до 2018-та ли, 2019-та ли – нямам точно спомен.
Сега в момента са разделени страните. От края на миналата година са
разделени – края на декември началото на януари.
Разбира се, всеки месец синът ми превежда пари за издръжката на
детето, доколкото ми известно 300 лева превежда.
Детето, идва, един – два, айде, може би и три пъти в месеца, за по два
дни – петък до неделя. В повечето случаи синът ми го взима, и той-синът ми
го връща детето. Когато детето е с баща си, те живеят вкъщи, ние живеем
заедно. Нормално се държи бащата с детето, като баща и син, каквото е
нормално, винаги, както се е държал тук, така се държи и там, няма промяна в
държанието. В началото имаше някаква промяна – някакъв стрес, нали, от
това, че се разделиха. После вече се отпусна. Детето се чувстваше зле, да.
Изразяваше се в това, че детето, сега, не знам, внушавано ли му е, говорено ли
му е, че детето баща му не го обича. Детето така каза – така сподели с нас – с
10
мен, и с баба си. Не ни е попитало дали баща му го обича, просто говорейки,
говорихме си нали, такова, и баба му го пита: – „В, защото така бе бабо?“ –
„Бабо, тате не ме обича, вече. Затова ни напуска“. Не съм го питал защо
мисли така.
АДВ. Д.: - А Вашият син разговаря ли с него по този въпрос?
СВ. И И.: - Синът ми е разговарял, доколкото знам, аз лично не съм
присъствал, доколкото знам от него, са говорили, и му е казал, че си обича и
него, и няма никакъв проблем с това за детето. Разбира се, детето се успокои.
Ами, да, след този разговор се успокои. Това отне някъде около месец, месец и
половина отне това, то не може веднага да го възприеме детето за какво става
въпрос. Постепенно, с обяснения, с такова.
АДВ. Д.: - Често ли идва детето, имаше ли някакъв период, в който не
идваше при баща си?
СВ. И И.: - Ами, миналия месец, например, дойде само веднъж – петък
дойде. Ами доколкото знам, предната седмица е бил във Велинград с негов
съученик при баба му на гости, а преди това по какви причини не е идвал при
нас – нямам идея.
АДВ. Д.: - Има ли един период от няколко месеца, в който да не е идвал
месец?
СВ. И И.: - Не си спомням. Разбира се, бащата се занимава с детето,
когато е при него, разбира се, че се интересува се от учебния му процес. Той
получава – електронният дневник излиза при него на телефона. Доколкото
знам, той е бил и блокиран във фейсбук, там от класа, но те се оправиха после.
Винаги му е звънял по телефона. Контактувал е с него, доколкото, сега, нямам
представа дали е идвал след училище тук, защото той е до четири или пет часа
на училище, следобед, и той свършва в пет часа работа, в четири и половина
ли. Синът ми работи в Пазарждик.
Когато синът ми си го взима за П, той си го взима и го връща в неделя
следобяд.
АДВ. Д.: - Нямам повече въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. Т., СВ. И И.: – Да, върнах се от А заедно със
сина ми. Не живея и не работя в А, аз летях със самолета до там, той имаше
намерение да с е прибира в България и заедно се прибрахме. Доколкото знам,
11
тези 2-3 хиляди паунда, за които казах, че синът ми е спестил, ги е похарчил за
семейството си. Той ми каза, че ги е похарчил за семейството. Колата е
продадена – питайте нея (свидетелят сочи ответницата). Аз Ви казвам, че е
продадена. Сега, за колко е продадена – не знам, нямам идея, не се бъркам и не
съм се интересувал.
Не съм казвал, че бащата е изпращал пари от А, казах, че сега праща
пари. За А Ви казах – две години работи там синът ми. Не е изпращал от А
пари за издръжка на детето и жена му.
От моя гледна точка няма нищо лошо в поведението на майката, като
родител, и нищо притеснително.
Изобщо не съм виждал детето, докато е живяло в И – как да го видя, ние
сме тук в България?
Съдът УКАЗВА на свидетеля, че преди да отговори на въпроса, той
следва да бъде допуснат от съда.
АДВ. Т.: - Искам да Ви попитам, във Вашия дом в П, детето срещало ли
се е с новата приятелка на баща му,
СВ. И И.: – Не.
АДВ. Т.: - още преди бащата да напусне семейството в Пазарджик?
СВ. И И.: – Не. Доколкото ми е известно не.
АДВ. Т.: - На Коледа, беше ли у вас с детето?
СВ. И И.: – На Коледа? Детето беше у нас.
АДВ. Т.: - А приятелката беше ли?
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА СВИДЕТЕЛЯ, ЧЕ СЛЕДВА ДА НЕ
ОТГОВАРЯ НА ВЪПРОСИТЕ, ПРЕДИ СЪДЪТ ДА ГИ ДОПУСНЕ.
СВ. И И.: – Нещо каза за Коледа, и затова. Синът ми не е имал
приятелка, докато е съжителствал с ответницата. Детето не е виждало такава
жена.
АДВ. Т.: - Получило ли е детето, за Коледа, подарък за 1000 лева от
колежка или близка приятелка на Вашия син – подарък за 1000 лева?
СВ. И И.: – Да, получил е подарък. Имаше такъв подарък – детето
получи подарък „Плейстейшън“ колко беше, 5 ли беше, нямам представа, за
Коледа миналата година. Дали са били заедно родителите не знам. Той си
12
дойде в началото на януари за И.ден. На Коледа детето беше у нас с него, тя
(свидетелят сочи ответницата) доколкото знам, беше на работа. Не знам дали
родителите са били заедно като семейство за Коледа. Момент, не съм сигурен
дали е било за Коледа или за И. ден подаръкът. Не съм присъствал на
връчването на този подарък. Знам за този подарък – той го донесе (свидетелят
сочи ищеца), обясни, че някаква негова приятелка е подарила това за детето.
Той го предаде на детето. Синът ми му каза от кого е. Възможно е детето да я
е познавал тази жена, аз не съм я виждал, не съм я познавал – до ден днешен
не съм я виждал и не я познавам. Да, баща му му подари подаръка и му обясни
от кого е. Как беше сега, точно – синът ми донесе кашона, и детето го
разпечата там, и видя, че е „Плейстейшън“, това беше. Бащата каза, че този
подарък е от К. Възможно е и да е знаело детето коя е К. Аз Ви казах, не съм я
виждал.
На Коледа стана въпрос – питах, защо не е с нас майката Н., синът ми
отговори, че е на работа.
Може би около две години живяха семейството и детето в И, и през този
период бащата гледаше детето, а майката работеше.
Доколкото знам синът ми не е знаел испански, за да търсиш работа
трябва да знаеш език, първото което е, минал съм по този път. Доколкото знам
е търсил работа.
АДВ. Т.: - Нямам други въпроси.
Разпитът приключи.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ, ДОВЕДЕН
ОТ СТРАНА НА ИЩЕЦА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Е А И.: - на 60 години, българско гражданство, омъжена, неосъждана,
майка съм на П. И..
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
СВ. Е И.: - Желая да бъда свидетел.
Свидетелката предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
СВ. Е И.: - Разбрах отговорността. Заклевам се – обещавам да кажа
13
истината.
Страните имат дете, което е в момента на 12 години, И П И., и след
раждането на детето те двамата съвместно са се грижили за детето, с наша
помощ, когато са поискали. Моята помощ като баба, когато съм можела с
каквото съм можела винаги съм била на разположение. Децата живееха в с. Д
Пазаржишко. Преди това имаше момент в началото, когато живеехме заедно,
когато се върнахме от Г – около два-три месеца живеехме заедно. В Д, ами
къщата която Н. наследи от баба си и дядо си, тя беше в доста окаяно
състояние, и синът ми се наложи да прави ремонт, за да може в тази къща да
се създаде дом за едно семейство. Да, създаде се такъв дом. Като се върнаха с
детето – Н. и детето, те живееха заедно, бяха заедно, живяха заедно, и когато
са искали моята помощ – петък, събота и неделя, винаги съм се отзовавала да
им помогна. Имало е периоди, в които моят син не е работил. Точно годините
не мога да си спомня, но Ви казвам, че моят син боледува от дископатия и има
скъсани на корема мускули, които той трябваше да ходи на лекар, и по
препоръка на лекарите той не трябваше да работи тежка физическа работа.
Когато моите деца – двамата ми синове дойдоха в П, 2008-ма година, П.
започна работа във фирма, която си спомням, че беше „Г“ и работеше като
служител на тази фирма, която е фирма за компютри. След раждането на
детето, П. работеше в тази фирма, която споменах, нали, пътувайки между П и
Пазарджик, но за другите фирми, честно казано, не знам как са имената,
защото аз лично работех в Г до 2013-та година. Когато се върнахме от Г и
заживяхме заедно, да, детето беше с нас, в периода на трите месеца, в които
живяхме заедно в една квартира, детето живееше с нас. Н. и П. полагаха
грижи за детето тогава.
АДВ. Д.: - В какво се състояха грижите, които П. полагаше за детето?
СВ. Е И.: - Ами, осигуряваше памперси, това, като един родител, храна,
която детето трябва да яде от кухнята, да се купуват пюрета – всичко което е
необходимо за едно бебе. Значи, трудно е на три месеца, но той се грижеше за
детето, излизаха двамата заедно на разходка, общуваха с детето – те бяха
заедно. Ние живеехме заедно. Ние семейството, което сме аз, съпругът ми и
другият ми син, това е едно семейство, П., Н. и детето са другото семейство –
ние живеехме в много голяма квартира, която бяхме наели – мезонет.
С годините, в които детето порастваше и живееше вече в Д, П. – знаех,
14
че Н. работи събота и неделя и П. се грижи за това дете – води го на училище,
взема го от училище, трябва да провери домашни, уроци, а всичко това трябва
да се провери от един родител, той полагаше грижи всичкото това да бъде,
нали подготвен за понеделник за училище.
Доколкото знам, и до ден днешен, Н. работи в някакво заведение, не
помня имена, но работи като барманка и сервитьорка там, и предимно тя
работеше събота и неделя. Знам, че и други работни дни има, но. В тези дни –
събота и неделя, грижите за детето моят син ги полага. Много рядко е искал
помощ в събота и неделя да вземем детето да е при нас, може би са излизали,
може би е почивала – нещо съвместно да свършат.
П. и Н. се разделиха тази година, 2024 година, на И.ден – на седми
януари. П. се обади на баща си и каза татко: „Ела да ми помогнеш с багажа“.
Първите думи на моя мъж, които бяха, беше: „Какво стана?“ Нещо говориха
по телефона, той стана, запали колата, взе другия ми син и отидоха в Д.
Връщайки се донесоха багаж, на П., в куфари, в чанти. Детето остана при
майка си. Детето идваше при нас, след раздялата, когато майка му прецени и
каже. Имало е три седмици поред да е при нас. Синът ми се интересува от
учебния процес на сина си, разбира се. Ходене на родителски срещи, той
имаше електронният дневник, този, който имат в училище, той винаги ми е
показвал оценките на И. Ако има някаква забележка, той отива в училище,
проверява, викали са го в училище. Споделял ми е, и пред мен го е правил
когато И е вкъщи, че той трябва да се държи добре в училище, че трябва с
неговите приятели да се отнася добре, да слуша учителите, които влизат в час
в различните часове, че трябва да е добро дете, с добър успех, както до сега е
било. Но И беше разстроен първите месеци. Защото, когато П. и Н. се
разделиха, първите два месеца, в дните, в които И е идвал при нас, той беше
много стресиран, уплашен, така да се каже. В началото не смеех дори да го
попитам какво му е. П. казваше: „Мамо, моля те, остави И, не говори нека ние
двамата да се разберем, да поговорим, да се разберем като родител и дете. И
го правех. В един момент, аз не издържах, признавам си, говорих с В, и го
попитах: „Защо? Какво се случва?“, че той се държи така странно. Ако има
нещо лошо, нека да го сподели, и това ще остане наша тайна – между баба и
внук. И ми каза: „Бабо аз съм разстроен, защото ми се говори против татко“ –
тате, не татко, а тате – „а аз обичам тате“. Викам: „Знам, ти обичаш и тате,
обичаш и мама“ Но има такива моменти, когато трябва да се разделят, за да
15
бъдат те двамата щастливи.
Да, И се успокои. След разговора, И започна да се успокоява, нали,
върна се онова нормалното дете, което играеше с мен, което водех на кино.
Това стана два месеца след тяхната раздяла. Не е имало друг подобен случай
– той вече е спокоен, когато е идвал у нас. Не е споделял за други такива
притеснения, че продължават да говорят против баща му. Снаха ми, която аз
все още смятам за моя снаха, доведе детето на 21-и март, на моя имен ден,
това беше най-щастливият ден, който съм преживяла след тяхната раздяла.
Да, разбира се, че синът ми, след раздялата, му помага в училище в този
период, занимава се с него – имало е случаи, когато В идва с раницата, че има
домашни за писане, уроци за учене, П. сяда, поглежда какво трябва да се
направи, напътства го, дава му до някъде някаква насока как да постъпи с
домашните, с уроците – това съм го виждала, това съм го чувала. Когато е с
баща си, не чете книги. Идвал е с приятели – най-напред дойде с единия му
приятел, и втория път, когато той искаше да дойде с неговите двама приятели,
най-напред се обърна към мен и ме попита: „Бабо, може ли да дойдат моите
приятели?“. Викам: „Разбира се, как да не може“. Да, синът ми се грижи за
тези деца, когато дойдоха. Децата дойдоха в петък вечерта и в неделя следобяд
моят син ги закара по домовете – такава беше уговорката с родителите. Детето
беше щастливо, ходиха на кино, на разходка, ядоха пици, бургери – всичко,
което децата обичат.
Според мен, моят син може да се грижи – като майка, казвам моето
становище – той може да се грижи за детето. Доколкото знам, работата му е
срещу училището на В. Може да го взема от училище, да го връща, да
поглежда уроците, да го връща в деня, в който трябва да се върне на училище.
Моят син не работи в събота и неделя.
АДВ. Д.: - Нямам повече въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. Т., СВ. Е И.: - Н. е превъзходна майка. Да
разбира се. Всяка майка се грижи за детето си. Тя се грижи за детето, детето,
когато е идвало при мен винаги е бил с изпрани дрехи, чисти, изгладени, с
приготвена раничка, бельо, дрехи, куфар ми е изпратила с дрехите, каквото е
било необходимо, ако е трябвало ми се е обаждала. За мен тя е грижовна
майка.
Ами, някакси – те са млади, ние сме друго поколение, и така, така
16
решиха да излязат на квартира – нещо някъде покуца. Никога не е имало
неразбирателство. Искали са да бъдат самостоятелни, затова само два месеца
живяхме заедно. Никога с Н. не сме се карали.
Живяха заедно в И като семейство. Значи, първия път когато заминаха В
беше на една година и се върнаха когато В беше на три. Но следващия период
годините точно не мога да Ви кажа, но бяха заедно тримата.
АДВ. Т.: - Знаете ли кой е издържал семейството в И?
СВ. Е И.: - Не, моят син никога не е споделял нещо такова. Не ми
споделял. Знаех, че първия път, когато отидоха, И беше на една годинка, Н.
работеше, П се грижеше за детето, защото е твърде малко. Но след това, какво
е, не ми е споделял, и никога той не се е оплаквал през съвместните си години
от Н. – никога, никога.
Разбира се, моят син има трудови навици. Моят син никога не е имал
проблеми с работодателите си. Поне единият, който познавам аз лично от
фирма „Г“, работодателят му се казва Кирил, и имат добри отношения и до
ден днешен – като напуснал работник фирмата, и като човек, който си
собственик на фирмата. Има изградени трудови навици, има трудова
дисциплина. Не, не, не – синът ми няма несериозно отношение към работата.
Синът ми работеше в А. Не знам годините, в които е работил там.
Докато работеше в А, споделял ми е, че той изпраща пари на Н. от А, но
колко, кога, как – това не ми е споделял. Знам, че е изпращал пари за детето.
Дори, Н. беше ходила на гости при него в А.
Не съм споделяла с моя съпруг, че синът ми е изпращал пари от А на Н..
Случвало се е – не съм му казала.
Разбира се, познавам майката на Н.. Да, тя – майката на Н., също помага
при отглеждането на детето.
АДВ. Т.: – Нямам повече въпроси.
Разпитът приключи.
Свидетелката напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ ДОВЕДЕНИ ОТ
СТРАНА НА МАЙКАТА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ, КАКТО
17
СЛЕДВА:
Д Т Н.: - на 60 години, българско гражданство, вдовица, неосъждана,
майка съм на Н. Н..
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
СВ. Д Н.: - Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. Д Н.: - Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината.
Страните имат дете. Повечето време, доколкото знам дъщерята се
занимава с него, дори, когато беше в И, той от година и половина, все си е с
нея, повече е с нея, той не се дели от нея. Доколкото знам, детето беше на
година и половина, когато отидоха в И, тримата отидоха там, и трябваше баща
му да го гледа, тя работеше, защото някой трябваше да го гледа. Той П. беше с
тях, аз доколкото знам той си е търсил работа, обаче на едната от работите,
като се беше хванал, тя е била тежка, той е имал дископатия, и не можел да
работи тежка работа. Не мога да Ви кажа дали е търсил друга работа, защото
аз през това време не бях в И. Тогава дъщерята работеше, той гледаше детето.
След това, 2016 година ходиха в И, обаче аз бях с нея тогава. 2016-та
година, аз бях, първия път, отидох за седем месеца аз да го гледам. И след
като, не си спомням кога се прибрахме, обаче знам, че бяха седем месеца, и се
прибрахме, и след това 2017-та година пак отидохме с дъщерята и внука.
Тогава, доколкото знам, втория път, когато бяхме, защото ние отидохме
в И с тях тримата – а баща му беше в А. Отидохме тримата – аз, дъщеря ми и
детето. Защото аз бях с тях, и това, което аз съм видяла мога да Ви кажа –
втория път аз бях с тях в И, втория път таткото беше в А. Защото така се бяха
разбрали, бяха се разбрали така да събират пари за апартамент. Дъщеря ми се
грижи за детето. Дъщерята се грижи повече за него. Доколкото знам, той не е
изпращал пари от А за издръжка на детето, и на майката не е изпращал пари
от А. Никакви пари не е пращал от там. Доколкото знам, в смисъл такъв, че с
кола е дошъл, и си е закупил кола от там, а за някакви пари дали е донесъл не
знам, мисля, че не – не знам. Знам само за колата.
Според мен дъщеря ми е много добра майка. Тя без детето не може да
живее. След като с малко отиде в И и откакто се родило тя от него не се е
делила, нито пък той от нея се е делил. Детето е много привързано към майка
18
си. Разбира се, че майката помага на детето за подготовката за училище, и
всичко, което поиска да знае, тя му обяснява. В смисъл такъв, малкият, тя ако
каже: „Искаш ли да ти купя нещо?“, първо се пита то да си хареса нещо, да
изяви желание, то да го поиска, а не тя да му го купи и направо да му го даде.
Възпитава го, доколкото знам, той първо я пита дали има парички да му купи
това, което си е харесал. Може би детето вижда, или така го възпитава, но съм
видяла, че е скромно дете, първо я пита дали има парички да му го купи,
обаче, прави всичко възможно да му го вземе.
АДВ. Т.: - Знаете ли защо се разделиха семейството и детето как прие
тази раздяла?
СВ. Д Н.: - Доколкото знам, точно преди И. ден, П беше казал, че не е
щастлив с нея, и че си е имал приятелка, и тя като дойде вкъщи сподели, че
малкият бил казал: „С леля К, бахме“ – на Макдоналдс ли са били, някъде са
били отишли тримата заедно. Ами, знаел е, че леля К е приятелка на баща му.
Това се случва преди да се разделят – още докато бяха заедно с дъщеря ми.
Ами, той не е казал, че тя му е любовница, само е казал, че с леля ти К ще те
заведем на Макдоналдс.
АДВ. Т.: - А детето сетило ли се е? Споделило ли е нещо? Споделило ли
е на майка си?
СВ. Д Н.: – Да, беше й казал. Баща му, бешже го предупредил да не й
казва, обаче той не може да крие от майка си, и беше отишъл, и беше й казал.
АДВ. Т.: - Знаете ли таткото полага ли някакви грижи за детето, дава ли
издръжка?
СВ. Д Н.: – Да. Ами, различно – 300 лева.
АДВ. Т.: - Нямам повече въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. Д., СВ. Д Н.: - Разбира се, след раздялата
детето ходи при своя баща. Той никога не е спиран. След като поиска П да го
вземе, и го взима, дори и от училище го взима. Не мога да Ви кажа колко често
го взима. Аз работя, обаче, от дъщерята знам, че никога не е отказано да отиде
детето при тях. П не се е оплаквал, защото не съм го виждала. Не знам за
случай, в който му е отказала да му даде детето, само знам, че П, когато го
поиска го взима.
Условията в къщата в с. Д са добри. Значи, тази къща е наследствена от
19
баща й. Много ясно, че в къщата, те като младо семейство като влезнаха
решиха да направят подобрения – те както си харесват. Направиха ремонт.
Ремонтът се правеше, когато ние бяхме в И, и доколкото знам, дъщерята и П. –
той е свидетел след мен, изпращаха пари на тези, които правеха ремонта. Не П
е изпращал пари, а този П., който живееше с нас в И. Ние бяхме в И, от там
му пращаха пари, а П като е бил тука в България, много ясно, че той е бил
покрай тези, които извършваха ремонта, обаче, парите се изпращаха от
дъщерята. Той, демек, един вид поставено лице. Дъщеря ми много рядко се
оплаква. Как ще знам той дали е давал пари, като той е бил в България – аз бях
в И. Не знам дали той – П., е давал пари за този ремонт. Дъщеря ми не ми е
казвала дали П. е давал пари за ремонта.
АДВ. Д.: - Нямам повече въпроси.
Разпитът приключи.
Свидетелят напусна съдебната зала.
Съдът ПРЕКЪСВА съдебното заседание и ще продължи неговото
разглеждане по-късно днес, след като разгледа оставащите две дела, чиято
продължителност се очаква да бъде значително по-кратка.
УВЕДОМЯВА страните в 15:38 часа, че ще продължи съдебното
заседание, днес, в 16:00 часа.
НА ИМЕННОТО ПОВИКВАНЕ В 16:25 ЧАСА, В СЪДЕБНАТА ЗАЛА
СЕ ЯВЯВАТ ДВАМАТА РОДИТЕЛИ ЗАЕДНО С ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ СИ.
Съдът продължи със събиране на допуснатите доказателства с разпит на
втория свидетел доведен от страна на майката.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
П. П А: - на 64 години, българско гражданство, женен, неосъждан, без
родство по смисъла на чл. 166, ал. 1, т.2 от ГПК.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. П. А: - Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината. Н я
познавам откакто се родила, него го познавам, откакто станаха приятели.
Основно се грижеше Н за детето, да, докато бяха заедно, Н се грижеше за
20
детето, тя си поемаше майчинските права. Сега, от някъде колко месеца точно,
мисля, че от януари ли, декември се разделиха. Детето е при майката, Н си го
гледа. П си тръгна, понеже имаше негови причини. Бащата няма проблеми с
общуването с детето, виждат се с детето, Н си му го дава нормално. Нямат
проблеми двамата родители. Отношенията между тях са нормални като на
родители. Те живяха в чужбина, живяха при мен в И, в гр. Д. Дойдоха 2013-та
година някъде, живееха при мен, дойдоха да събират пари за жилище, в И,
обаче П. не е много по работата, не че искам да го обиждам, ходи на едното
место да работи, не знам, аз съм селянин човек, да чисти на гроздето мъжките
клонки да се махат, да останат женските, ама там някъде към един час и
половина, не знам колко е работил, ще Ви излъжа, беше набоцкал си
пръстчето, не знам, и ми се обади този работодателят да го взимам, и аз му
казах, викам: „Ще ти дам 50 евро дръж го до обед“, той вика: „100 ще ти дам,
веднага да го вземеш“, и от там, вече приключихме с това. После отиде на
друго место да работи, като, той там и не почна, да подкарва интернет, ама
понеже той е с претенции, пък този човек, мисля, че не беше висшист, той
вика: „Аз съм висшист, тоя не е никакъв, как да бачкам при него?“ и то там, и
до там вече приключи. И, не че искам да го обиждам, той може да си го каже,
бяха го кръстили „дИчето“, че той, като дойдат у нас да ме търсят, той беше
все на дИа с телефона, както и това му е постоянното нещо. И тя работеше,
издържаше го. И другото, за „И“, че той я чака като си дойдат от работа, да
отидат на кафе, тя се е утрепала например от работа, не й съчувствам, ама
това си е тяхен проблем, нали, отиват на кафета. Тя го води съответно.
АДВ. Т.: - Коя е И?
СВ. П. А: - Н..
АДВ. Т.: - Защо й викаш И?
СВ. П. А: - Ами, защото тя е робинята, бачка, тя се връща, той цял ден
лежи на дИчето, „Айде да идем на кафе“ – ами, да почине малко детето.
АДВ. Т.: - А тогава в И той ли гледаше детето?
СВ. П. А: - Ами, може да се каже че го е гледал чат-пат и то. Той И е
изключително кротък и няма проблеми за гледане, имаше – В го гледаше,
много хора са, и тя си го гледаше.
АДВ. Т.: - А защо тя го гледаше, а той да работи?
21
СВ. П. А: - Ами, защото тя работеше. Тя работеше и тя го издържаше.
АДВ. Т.: - Колко пъти са живели в И?
СВ. П. А: - Ами, мисля, че два пъти ли идваха, ще Ви излъжа. Той идва,
ама после е идвал само на гости, не да работи, а тя си е идвала да работи,
защото, нали, да събират пари. Тя внесе и вноска за жилището, което в
момента го взе, и трябваше да го изплатят двамата, обаче, доколкото тя си
дойде, П. беше излъгал, нали дойдоха, защото той каза, че ще плати
половината жилище и да е общо. Дойдоха тука в България, тя отиде и той
нямаше пари, нали, отидоха някакви, обаче той пък тегли някакви пари, и от
там разбра, че е теглил той пари, и тя затова се върна отново в И, за да може да
изплати жилището.
Да, той ходи в А да работи. Ходи в А, работи, обаче от там нищо не е
донесъл, нито е пращал някакви пари. Идва от А на гости в И, при нея, но само
на гости. Знам, че по едно време, тя, когато се прибра, той си дойде с някаква
кола, и някакви пари ли очакваше да взима от А, ама нищо пак не взе, и така.
И по принцип, може да го попитате, той е тука, откакто живее с нея той дали е
имал личен автомобил, и кой му купи „Ш“-та, тя тегли пак заем, той да е
добре, една Ш му купи, да може той да се вози с нея, нали, тази Ш, която му
купи тя. Може да го питате, той е тука, „Шта“ тя му я купи.
И добре, ще Ви кажа и нещо друго – питайте го, за какво я излъгаха пак,
та тегли тя пари, и в момента му изплати борчовете, къде го търсят банките.
Сега тегли борчове, излъга – „Мило“ – не искам, питайте други хора, които
срещнете – „Мило, златно пиленце“, защото го търсиха банките, не може да
си взима от предприятието парите, и излъгаха я, и баща му е свидетел, на нея,
та тя си заложи апартамента и тегли пари да му оправи борчовете на него.
Това стана ей-сега скоро, тука, миналата година, аз понеже си бях в И, и тя,
той беше я завъртял, докато бяха заедно, да – той е добър манипулатор, и я
завъртя, та тегли пари, може да проверите и в банките. Тя има борч, който в
момента тя го връща този борч, но може да проверите и кои пари е изгасила.
Изгаси неговия борч, който той го дължи на държавата от много години. И
затова не му плащаха и парите в сметката, от предприятието. Нали, има там
някакви измами – не ги знам.
За Н., аз не мога да кажа нищо лошо, защото тя си е като мое дете, тя си
е уникална майка. Гледа си детето перфектно, обръща му внимание, не го
22
лишава от нищо, купува му всичко, и така. Даже и другото й дете гледаше, ей-
там, къде е на това (свидетелят сочи бащата). Той й е другото дете. Може да
питате други хора, не мен, случайно там къде живеят покрай тях. Ами някъде
от две години горе-долу някъде как работи, мисля, че толкова работи, работи
си момчето вече.
Детето се чувства добре с майката, ами, води го на училище, обръща му
внимание. Даже, аз, извинявам се, даже й бях казал, като иска, да се събере с
него, с мъжа си де-факто, за да не страда И.
АДВ. Т.: - Аз нямам въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. Д., СВ. П. А: - Уважавам я Н., защото е като
мое дете. Такъв ми е характера, аз съм по-емоционален.
Не мога да Ви кажа какво плаща бащата, като издръжка за детето след
раздялата. Знам само, че И, беше казал на неговия приятел, а не на майка си,
че баща му си е хванал някаква приятелка, която му е купила, ще Ви излъжа,
нещо за 1000 лева, и вика: „Чудя се, татко защо е купил това нещо“. Не мога
да Ви кажа тези подробности, не знам дали бащата плаща издръжка.
Да, знам, първоначално живееха в П, с на П брат му живееха първо – не
съм бил там, и после се преместиха да живеят при майка и му баща му, че ще
им е по-добре – и там не съм ходил. Отидоха да живеят на квартира, в П. Да,
ходил съм там. Ами, аз не го познавам много добре П, на третия или четвъртия
етаж беше това жилище, той И беше малък. Където живееха двамата, съм
ходил в квартирата им. Ами, от квартирата дойдоха в И.
След това, ами къде живееха двамата с П и после дойдоха в И от
квартирата им. След И отидоха да живеят в къщата в Д.
АДВ. Д.: - В тази къща имаше ли условия за живот, когато се нанесоха
там?
СВ. П. А: - Ами вижте сега, как да Ви кажа, не знам кой по какъв начин
го разбира, живееха баба й и дядо и там. Н прави ремонт, има фирма, Н, има
строителна фирма. Не Н има строителна фирма, човекът, който прави къщата
има строителна фирма, той прави покрива, алуминиевата дограма. Познавам
го този човек. Да, Н го прави, защото аз съм пращал парите. Ами тя плащаше
парите за ремонта, тя беше в И и пращаше на човека парите за ремонта, той е
жив и здрав. П. не е участвал в тея работи по ремонта. Банята я е правил
23
циганин. Един циганин я прави банята, той – ей го е, тука (свидетелят сочи
молителя), даже той викаше на цигаН., защото лепеше плоскостите, и вика,
нещо взе да му пада, „Това не ми харесва“, и той вика: „Шефе, дай пари“, ти
кво казва бе, П? „ Ей това е шефът, не е тя, не съм аз“ – така ли беше?
АДВ. Д.: - Питам Ви давал ли е пари за банята?
СВ. П. А: - Не, не е давал нищо. Аз съм свидетел, аз Ви казвам.
АДВ. Д.: - Бихте ли казали, бащата взима ли детето след раздялата и
колко често?
СВ. П. А: - Взима го. Ами, не мога да Ви кажа колко често, те се
разбират двамата, но си го взима, тя си му го дава винаги, когато са се
разбрали. Има условията, които го дава. Ами напримерно, в петък се разбират,
в петък го взима, както са се разбрали.
АДВ. Д.: - Бихте ли казали, имало ли е период в който след раздялата, Н.
да не е давала детето на бащата?
СВ. П. А: - Не е имало такова нещо.
АДВ. Д.: - А колко често му го даваше месечно, знаете ли?
СВ. П. А: - Пак Ви казвам.
АДВ. Д.: - Какво ми казахте, нищо не ми казахте.
СВ. П. А: - Ами както са – петък се разбират, например, тази седмица го
взима П., другата седмица го гледа Н. Как си е по закон.
АДВ. Д.: - През седмица ли имате предвид, всяка седмица ли имате
предвид? Кога го взима?
СВ. П. А: - Пак Ви казах. Знам, че тя казва, П. идва да взима с детето, и
петък го взима П. от училище и в неделя го връща.
АДВ. Д.: - Нямам други въпроси.
Разпитът приключи.
Свидетелят напусна съдебната зала.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към изслушването на родителите съгласно чл. 127,
ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 59 от СК
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕТО НА БАЩАТА П. И.:
БАЩАТА П. И.: - Не смятам, че ще му сменя училището, но смятам че
24
при мен в П също има същите условия от които детето има нужда, за да
получава адекватни родителски грижи. Ако уважите моята молба, буквално
моето работно време започва в осем всяка сутрин, аз в осем без петнадесет
съм на работа, оставям детето, буквално ми отнема от две до три минути, за да
се преместя от неговото училище до моята работа. И смятам, че последните
няколко години, когато съм полагал грижите за детето, да го водя на училище,
да го взимам от училище, да му проверявам уроците, когато се е отнасяло до
мен, съм полагал същите неща, които съм полагал и сега.
Няма нещо, което да ме притеснява и тревожи. Ами, това, че имаше
период, в който не искаше да говори два месеца с мен. Наложи ми се да
проведем мъжки разговор, да ми каже за какво става въпрос. След като
преодоляхме тази криза, няма други такива състояния.
Когато взимам детето при мен, той е радостен, щастлив, прави си
планове как да прекараме времето, какво да направим, да играем заедно, да се
разходим, да идем на кино, да гледаме филми, такива неща.
Винаги когато е имало проблеми с ученици, училище, учители винаги
ми е споделял и ми е казвал какво го тревожи. Разбира се, че съм взимал
отношение, дори и последният път бях извикан от учителя по български и от
класната му ръководителка, защото те предприемат, когато са момчета, първо
да говорят с бащата, за да може да се вземат съответните мерки като родител.
Разбира се, след раздялата помагам на детето – да си напише
домашните, да му се проверят уроците, дали има нещо за учене за следващия
ден – винаги.
Не съм го питал детето при кого иска да живее, не съм го питал по този
въпрос, въобще не съм разговарял с него по този въпрос, защото според мен,
като родител, това за него да избира между единия и другия е много труден
избор, защото знам, че обича и двамата много.
Нямало е периоди, в които да съм оставал продължително без работа,
винаги съм си намирал. Разбира се, че съм участвал в издръжката на
семейството. Участвал съм с това дори да се купува храна, да се готви вкъщи,
ако се наложи нещо да се почисти, да се направи. Поделяли сме си ги битовите
сметки, когато е трябвало да се плати нещо, ако имам аз, или има тя, някой от
двамата ни, ги плаща. Само и единствено кредит съм теглил, когато трябваше
да се направи ремонт на къщата в Д.
25
Към настоящия момент всеки месец плащам издръжка за детето в
размер на 300 лева.
Аз няма как да заместя майка му, но смятам, че ще положа всички
необходими грижи той да се чувства добре и да знае, че ще бъде отгледан и
възпитан в правилните норми
Разбира се, че мога да разчитам на помощта на родителите ми. Майка ми
работи, но това, че всеки ден се прибира в, примерно, между пет и седем, и ако
ми се наложи да остана по до късно има кой да гледа детето.
Не считам, че мога да съм по-добър родител от майката.
Не считам, че тя може да ме замести като баща.
Не съм забелязал отчуждение на детето от мен откакто сме разделени.
АДВ. Д.: - Нямам повече въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. Т., БАЩАТА – Н. е прекрасна майка.
АДВ. Т.: - Аз нямам други въпроси.
ПРИКЛЮЧИ ИЗСЛУШВАНЕТО НА БАЩАТА П. И..
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕТО НА МАЙКАТА Н. Н..
МАЙКАТА Н. Н.: – В интерес на детето е да живее при мен, понеже
винаги сме живели заедно, никога не сме се разделяли. Социалният му живот
с приятели, в детска занималня, ходи на училище, в кварталът където живеем
в село всичките си приятели ги познава, споделя ми, има близък контакт с мен,
приятно му е, добре му е, аз се грижа за него, обичам го, той обича двамата си
родители.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. Т., МАЙКАТА Н. Н.: - Таткото не ми е помагал
за издръжката за детето, в годините в И, в А. Винаги съм разчитала на себе си
в издръжката. Не ми е изпащал издръжка от А. В И, като не работеше, аз
гледах да работя да си издържам семейството. Тука също така шест години без
прекъсване работя, за да не ни липсва нищо. След раздялата ни получавам
издръжка – 300 лева за тези 6 месеца, които сме разделени. Април месец не
плати, но я вкара май месец за април. Февруари месец 150 лева, и след това
започна триста. От март до юни 300 лева, като пропусна април месец.
Детето се чувства приятно, удобно, добре му е, контактно е.
В училище си е отличник. Непрекъснато му помагам, всеки ден му
26
следя домашните, четем заедно, упражняваме се по български и математика,
даже му се повишават оценките. Да, рядко работя следобед. Ами, първа смяна
работя до три часа. Много рядко в месеца веднъж да работя втора смяна, която
е от три до вечерта. Да, имам на кого да разчитам, когато се наложи някой друг
да вземе детето – на майка ми, тя живее срещу училището, може да взима
детето, както и другият ми свидетел П. и той живее там, има кола. Ако
случайно съм на работа и детето трябва да се прибере от училище, вкъщи ме
изчакват да свърша работа, и се прибирам, и детето си е вкъщи.
Да, майка ми ми помага финансово – винаги когато съм й поискала, ми е
помагала. Имам хора, на които мога да разчитам за детето на 100%.
АДВ. Т.: - Нямам повече въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. Д., МАЙКАТА Н. Н.: - В събота и неделя
работя понякога. Ами, в месеца се случва, когато детето в момента не е при
мен, а е при баща си, да се пиша на работа, понеже персоналът самички си
управляваме графика, кога да сме на работа.
АДВ. Д.: - Нямам повече въпроси.
ИЗСЛУШВАНЕТО НА МАЙКАТА Н. Н. ПРИКЛЮЧИ.
Съдът ДОКЛАДВА писмените доказателства постъпили след
насрочването на делото, а именно, справка от НАП за доходите на двамата
родители и социален доклад От Дирекция „Социално подпомагане“ гр.
Пазарджик.
АДВ. Д.: - Да се приемат, държим само на социалния доклад от П.
АДВ. Т.: Да се приемат. Становището на социалните от П е коментирано
в социалният доклад от Пазарджик.
АДВ. Д.: - Не може да се преразказва. Държим на социалният доклад от
П. Да се приемат постъпилите доказателства, казах, запозната съм.
АДВ. Т.: - Да се приемат постъпилите доказателства.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства справките представени от НАП
касаещи доходите на двамата родители, както и социален доклад от Дирекция
„Социално Подпомагане“ гр. Пазарджик постъпил по делото с вх. №
27
16786/28.06.2024 г.
АДВ. Д.: - Поддържам си искането за допълнителен срок, за изразяване
на становище по доказателствата, както и искането за привременни мерки,
както и държа на социалния доклад, който сте възложили на Дирекция
„Социално Подпомагане“ гр. П.
АДВ. Т.: – По делото не е възлаган доклад на Дирекция „Социално
Подпомагане“ гр. П. Практиката е, че Дирекция „Социално Подпомагане“ гр.
Пазарджик възлага определени действия на Дирекция „Социално
Подпомагане“ гр. П, и това е видно от социалния доклад, в който има
позоваване на становище от П. Считам, че не е необходимо в момента да се
произнасяте за привременни мерки, тъй като се събраха доказателствата за
едно окончателно произнасяне, освен, ако не решите, че делото ще се отложи
за следваща дата. Това е моето мнение.
АДВ. Д.: - Господин съдия, освен срока за писмените доказателства, аз
държа и моля да назначите Социален доклад от Дирекция „Социално
Подпомагане“ гр. П, защото е налице спор за родителски права, бащата живее
в П, и те са длъжни да изследват условията за живот на детето в П, както и да
изготвят такъв социален доклад.
АДВ. Т.: - Условията на живот вече са изследвани, и са сведени до
знанието на съда. Това се намира в доклада, който е представен по делото.
Считам, че абсолютно не е необходимо, това ще доведе до ненужно отлагане
на делото. Показано е хубавото жилище, в което живее бащата. Описано е
подробно на страница втора от доклада, втори абзац. Така, че не виждам какво
друго може да се случи. Детето се отглежда в Пазарджик, и това, което е
същественото е Дирекцията по местонахождението на детето, така, че моля да
не отлагате делото за друга дата, а да дадете почивка. Ако това е единствената
причина, да се отлага делото, молбата ми е да преразгледате определението си
за този дълъг срок, за тези фискални бонове, и ако само това е причината за
отлагане на делото, моля да бъдем информирани, то тогава ще говоря с
доверителката си, да ги оттеглим. Ако счетете, че делото следва да се отлага
само за обсъждане на днес представените от мен писмени доказателства, то
тогава не поддържам искането си за тяхното приемане.
АДВ. Д.: – Господин съдия, моля Ви да се произнесете по искането ми за
социален доклад, няма пречка, след произнасянето да бъде обсъден въпросът с
28
оттеглянето на доказателствата. Държим на привременните мерки – те са, до
приключване на производството по делото, да бъде установен режим на лични
контакти на бащата с детето, от четвъртък вечерта до неделя вечерта, и един
месец през лятото, който може да бъде разделен и на два пъти по 15 дни,
според ангажиментите на майката, ако има платен годишен отпуск, разбира се
ние трябва да се съобразим с нея.
АДВ. Т.: - Не е в интерес на детето. Не е в интерес на детето, същото да
бъде взимано в четвъртък, до понеделник сутринта, и през лятото да бъде
разделяна ваканцията на две. Това зависи от възможностите на майката, така,
че едномесечният срок през лятната ваканция по принцип е напълно
достатъчен, и не може да се очаква, че майката ще изнудва работодателя да й
разделя почивката на два пъти по 15 дена, защото другата страна желае.
АДВ. Д.: - Ние го искаме за удобство. Ние не искаме да се разделя,
искаме го за цял месец детето. Просто казахме, че може да се раздели и на
две, според нейния отпуск.
Съдът счита, че социален доклад от Дирекция „Социално Подпомагане“
гр. П не е необходим, тъй като нужната за делото информация се съдържа в
днес приетият такъв, който е представен от Дирекция „Социално
Подпомагане“ гр. Пазарджик. От неговото съдържание е видно, че по
служебен път органите за закрила на детето са събрали необходимите свеД, за
да изразят становище за най-добрия интерес на детето. Доколкото други
доказателства не се налагат да бъдат събирани, то следва да се уважи
направеното под условие искане на адв. Т., с което е оттеглила молбата за
приемане на днес представените от нея писмени доказателства, те не следва да
се обсъждат, на насрещната стана не се налага да се определя срок и
доказателствата следва да се върнат на страната, която ги е представила.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на адв. Д. за изискване на социален доклад от
Дирекция „Социално Подпомагане“ гр. П, който да предостави свеД за
условията на живот в жилището на бащата.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на адв. Т. за приемане като
писмени доказателства на днес представените документи – 2 броя договори за
29
мобилни услуги, фискални бонове и електронни касови бележки за разноски
направени от майката в интерес на детето, както и договор за наем от
17.06.2024 г., като всички документи СЕ ВЪРНАХА на адв. Т..
ОТМЕНЯ определението си произнесено по-рано в днешното съдебно
заседание, с което е определил срок на адв. Д., най-късно в следващото
съдебно заседание да изрази становище по приемането на горепосочените
писмени доказателства.
АДВ. Д.: - Въпреки, че делото няма да се отлага, ние поддържаме
искането си за привременни мерки, с оглед на обстоятелството че решението е
обжалваемо и е необходимо отношенията да се регламентират до
приключването на делото.
АДВ. Т.: - Единственото, което ще кажа, е че практически, до настоящия
момент, няма никакъв спор, никаква конфликтна ситуация детето да посещава
баща си, майката го отглежда, наистина не се налага да се прави нещо
форсмажорно, с оглед на конкретните отношения между страните и начина,
по който общуват с детето. Ако делото приключи днес и има произнасяне
скоро – решението е обжалваемо, но страната може да реши да не го обжалва.
РЕПЛИКА АДВ. Д.: - Господин съдия, събраха се доказателства, че
майката дава детето на бащата, когато тя реши, затова е нужен ясен регламент
до приключване на производството с влязло в сила съдебно решение, и затова
го правим това искане, то е в интерес на детето, да се вижда с баща си.
Съдът счита, че дължи произнасяне по молбата на бащата за
привременни мерки, тъй като независимо от събраните по делото
доказателства за това, че майката не възпрепятства личните отношения с него,
то съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 3 от СК, съдът постановява
привременните мерки винаги, когато някой от двамата родители поиска
такива. Единственото условие е съдът да е изискал становище от Дирекция
„Социално Подпомагане“ , което вече е направено и по делото е приет като
доказателство Социален доклад. По отношение обема на привременните
мерки съдът е обвързан от искането, в случая бащата е сезирал съдът с молба
да определи режим на лични отношения с детето, и съдът намира молбата за
основателна, тъй като другият родител също има право да общува и да се
вижда с детето, за да се предотврати евентуално родителско отчуждение.
Съдът счита, че поисканите от бащата привременни мерки са в достатъчен
30
обем, за да гарантират необходимото време за общуване между бащата и
детето по такъв начин, че връзката между тях да се заздрави и бащата да се
изгради като авторитет пред детето, за да може да го възпитава по правилния
начин, като пълноценна личност.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата П. И. И. с ЕГН:
**********, от гр. П, ул. „** и детето И П И. с ЕГН **********, родено на 3**
г., съгласно което бащата ще може да вижда и да взима детето при себе си
всяка първа и трета седмица от месеца от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в
неделя, с преспИе в дома на бащата, както и един месец през лятото, който не
съвпада с годишния отпуск на майката, като периодът може да бъде разделен
на две равни части или по друг начин, по взаимно съгласие на родителите.
Така определеният режим на привременни мерки има действие до
приключването на делото с влязло в сила решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, но режимът на
привременните мерки може да бъде изменен при промяна на обстоятелствата
по молба на всеки от родителите.
АДВ. Д.: - Считаме делото за изяснено. С оглед оттеглените писмени
доказателства, ние също няма да ангажираме други, моля да дадете ход по
същество.
АДВ. Т.: - Да се приключи делото.
АДВ. Д.: - Господин съдия, в хода по същество, предпочитаме да
представим писмени бележки в подходящ срок.
АДВ. Т.: - Не, достатъчно е да пледираме. Толкова дълго трябва да
пишем.
АДВ. Д.: - Аз предпочитам на мен да ми предоставите срок, аз не
възразявам другата страна да пледира, но аз предпочитам да ми се предостави
срок за представяне на писмени бележки.
АДВ. Т.: - Ако съдът предостави на едната страна писмени бележки, аз
ще бъда принудена да поискам срок за писмени бележки. Господин съдия, аз
31
бих искала да пледираме, но искам и двете с колегата да пледираме, защото,
поради обстоятелството, че, тъй като ищецът ще бъде поставен в условие да
даде становище след нашата пледоария, а ние сме ответници. Обикновено,
следва да вземем становище след като се запознаем с доводите на ищцовата
страна. Ето защо, ако дадете срок за писмени бележки, моля да ми дадете по-
дълъг срок от този на ищеца.
Съдът като съобрази, че е събрал всички допуснати доказателства счете
делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Д.: - Моля да уважите предявените искове от доверителя ми като
основателни и доказани, и да ми предоставите подходящ срок за писмени
бележки, за да изложа подробно аргументите си. Да отхвърлите предявения
насрещен иск. Представям и списък на разноските и договор за правна защита
и съдействие, които моля да бъдат присъдени. Представям и списък на
разноските и на другата страна, съгласно изискванията на чл. 80 ГПК.
Представляваното от мен дружество е регистрирано по ДДС, затова същото е
начислено съгласно закона.
АДВ. Т.: - Моля, уважаеми господин председател, да оставите без
уважение предявения иск, тоест, те са няколко иска, и да уважите насрещния
иск, а именно, да постановите съдебен акт, с който предоставите
упражняването на родителските права на майката, местоживеенето на детето
при нея, така, както подробно е описано в книжата по делото, да определите
размер на издръжката в размер на 350 лева, както е поискано, да присъдите
разноските, и съответно подробни съображения ще изложа в писмените
бележки, като моля срокът да бъде по-дълъг от този на ищеца.
Съдът УВЕДОМЯВА страните, че ще постанови решение в установения
от закона едномесечен срок.
УВЕДОМЯВА страните, че ще им предостави срок за писмени бележки,
който ще бъде еднакъв и за двете страни, тъй като в процедурата за защита
чрез писмени бележки не е предвидена възможност за неравноправно
третиране на страните, като се предостави по-дълъг срок на едната, от този,
който е предоставен на другата. Това се налага от факта, че в защитата чрез
32
писмени бележки не е предвидена възможност за писмени реплики и дуплики.
По изложените съображения съдът предоставя двуседмичен срок, в който
всяка страна може да представи писмена защита.
Протоколът се изготви в съдебно заседание което приключи в 17:22 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
33