Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 27.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Районен съдия: Калин
Тодоров
при секретаря М. Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 3562 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
предявен е иск за присъждане на издръжка на навършило пълнолетие дете с правно
основание чл. 144 от СК.
В исковата молба ищцата М.Г.К. ***
твърди, че ответникът Г.В.К. е неин баща. Поддържа, че е пълнолетна и учи редовна форма на обучение
в Лесотехнически университет, гр.София, Агрономически факултет, специалност "агрономство" с
образователно-квалификационна степен „бакалавър”, където е първи курс. Посочва,
че живее
в студентско общежитие в гр. София и нуждите й са увеличени, тъй като се налага
да се заплащат множество разходи, свързани пряко и косвено с обучението й: заплаща семестриална такса
400.00 лв. и наем за общежитието 63.00 лв. месечно; налага й се да закупува учебници и учебни
помагала за обучението си по различните предмети; преди започване на
академичната година се наложило да се прави ремонт на стаята в
общежитието, като се закупили и различни вещи за обзавеждането й. Изтъква, че
всичко
това е успяла да направи единствено с помощта на майка си Н.Я.,
която осигурява необходимите средства за издръжката, макар и да изпитва сериозни затруднения, докато бащата не е помогнал
по никакъв начин. Твърди, че освен изброеното, са необходими средства и за
ежедневните й нужди, храна, пътувания и други. Поддържа, че не притежава никаква
собственост, която да може да осигури някакъв доход, а предвид обстоятелството, че е
редовна форма на обучение, не може да започне и постоянна работа,
която да й осигурява някакъв доход. Посочва, че бащата от много време не
поддържа никакви контакти с нея и не се интересува какво се случва с нея. Моли съда, след като
установи твърдените обстоятелства, да постанови решение, с което да осъди
ответника Г.В.К., ЕГН ********** да й заплаща издръжка, като пълнолетна, в размер на 300.00 лв. месечно, до настъпване на основание
за нейното прекратяване или изменение ведно с лихвите върху всяка просрочена
издръжка, както и направените в настоящото производство разноски.
Ответникът Г.В.К. ***, в писмения отговор на исковата молба и в съдебното
заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва изцяло предявеният иск
като неоснователен. Твърди, че материалното му състояние и възможности не
позволяват да заплаща претендираната издръжка, на първо място поради
обстоятелството, че има и друга дъщеря Б. Г.К., която е малолетна и която издържа,
във връзка с което има значителни разходи, и на второ място, че е без постоянна работа, не
упражнява дейност като търговец, търговско дружество или управител на такова,
поради което няма постоянни доходи. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Безспорно е по делото, и
от представения препис от удостоверение за
раждане № 0011948 от 10.01.2002г., издадено от Община Враца, въз основа на акт
за раждане № 16 от 10.01.2002г., се установи, че ищцата М.Г.К. ***, родена на ***г.,
е пълнолетна дъщеря на ответника Г.В.К., а нейна майка е Н.Я.К. (И.).
Ищцата е навършила
пълнолетие на 09.01.2020 г. и понастоящем е на 19 години.
Установи се също така от
приложеното уверение № 153 от 08.10.2020г. на Лесотехнически
университет, гр.София, Агрономически факултет, че ищцата е била записана
през 2020/2021г. учебна година като студент в зимен семестър на първи курс,
редовно обучение за висше образование на образователно-квалификационна степен „бакалавър”, специалност "агрономство".
По делото
са представени 8 броя заповеди на ректора на Лесотехнически университет,
съответно от 28.10.2020г., 12.11.2020г., 27.11.2020г., 28.01.2021г.,
16.02.2021г., 19.03.2021г., 31.03.2021г. и 09.04.2021г., с които е наредено в
периода 29.10.2020г. - 21.12.2020г. и 01.02.2021г. - 30.04.2021г. учебният
процес да се провежда неприсъствено, в електронна среда.
Видно е от Заповед №
ЗПС-49 от 12.02.2021г. и указания за записване на летен семестър на учебната
2020/2021г. на ректора на Лесотехнически университет, че срокът
за записване на летния семестър на учебната 2020/2021г. и за заплащане
на семестриалните такси от студентите редовна форма на обучение е бил до
26.02.2021г.
По делото са представени
платежни документи за заплатена от ищцата М.Г.К. такса за ползване на
студентско общежитие: вносна бележка от 30.10.2020г. за сумата 60, 65 лв., вносна
бележка от 05.01.2021г. за сумата 61, 00 лв., вносна бележка от 11.02.2021г. за
сумата 61, 00 лв. и разписка на Изи Пей от 17.03.2021г. за сумата 61, 00 лв.,
както и разписка на Изи Пей от 23.02.2021г. за заплатена от ищцата М.Г.К.
семестриална такса в размер 400,00 лв.
По делото са представени
също стокова разписка от 15.10.2020г. за вертикална щора на стойност 200 лв. с
получател Н.Я. *** и фактура и касов бон от 25.09.2020г. за закупен матрак на
стойност 273 лв.
Установи се също, от
представеното удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания на лице,
издадено на 01.12.2020г. от Служба по вписванията гр.Враца, че за ищцата М.Г.К.
през периода 01.01.2002г. - 01.12.2020г. няма вписвания и отбелязвания. Видно е
от приложената справка за актуално състояние на всички трудови договори,
направена на 11.12.2020г. от НАП-ТД, гр. В. Търново, че ищцата М.Г.К. няма
регистрирани трудови договори.
Ищцата е представила по
делото и декларация за материално и гражданско състояние, с която е декларирала
под страх от наказателна отговорност, че не притежава недвижими имущество, МПС
и влогове на нейно име, че не получава доходи от заплата, наеми, рента и аренда
от земеделски земи и други имоти, а също и дивиденти от акционерни дружества и
от дялово участие в други търговски дружества, пенсия и др. и че единственият й
доход е от издръжка в размер на 150 лв.
В подкрепа на
декларираното ищцата е представила и извлечение от банковата си сметка, открита
в "Райфайзенбанк", от което се установява, че в периода м. март
2020г. - м. юни 2020г. и в периода м. януари 2021г. - м. март 2021г. е
получавала издръжка от ответника Г.В.К. в размер по 150 лв. месечно, за м.
септември 2020г. е получила 155 лв. издръжка от ответника, в периода м.
октомври 2020г. - м. декември 2020г. е получавала издръжка от ответника Г.В.К.
в размер по 160 лв. месечно.
От представената по
делото регистрационна карта, издадена от Дирекция "Бюро по труда",
гр.Враца, се установи, че майката на ищцата
Н.И. е регистрирана като безработна на 19.02.2021г.
От представения дубликат от удостоверение за раждане от ***г***, район
Триадица, въз основа на акт за раждане № 1754 от 30.08.2016г., се установи, че
ответникът Г.В.К. е баща и на друго дете – Б. Г.К., родена на ***г.
с майка П. Ц. К..
По делото са събрани и
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н.Я.И. и Ц.К. Г. - ангажирани
от ищцата, и А. М. А. и К.В.К., ангажирани от ответника.
От показанията на свидетелката
Н.И., майка на ищцата и бивша съпруга на ответника, се установи, че ответникът Г.В.К.
има ново семейство и дете и че постоянно живее и работи като шофьор в Италия от
около 15 години. Свидетелката твърди, че до м. юни 2020 г. ответникът е плащал
на ищцата издръжка и от месец октомври
Свидетелят Ц.К. Г. живее на семейни начала с
майката на ищцата. Същият не познава ответника лично и твърди, че от негови
близки и приятели знае, че има добри доходи. Свидетелят установи, че в момента ищцата
и нейната майка не работят, както и че семестриалната такса за обучението на
ищцата я плаща майка й, а таксата за последния семестър я е платил той.
Свидетелят А.М. А. е
приятел на ответника и го познава от повече от 12 г., както и познава настоящото
му семейство - жена му и детето му, което
е на около 4-5 години. Същият твърди, че ответникът работи като шофьор на
камион и при разговорите им по телефона ответникът му е споделял, че основно
той се грижи за издръжката на новото си семейство, че е в затруднено положение
поради епидемичната обстановка и че жена му не е на постоянна работа.
От показанията на
свидетеля К. В.К., брат на ответника и чичо на ищцата, се установи, че
ответникът живее и работи в И., че работи епизодично, тъй като няма постоянен
трудов договор, а заради Ковид-а не работи половин година. Ответникът е
споделял със свидетеля, че той издържа семейството си (съпруга и дъщеря на 4
години и половина), тъй като съпругата му не работи, не може да си намери
работа, и че му се е налагало да взима заеми. Доколкото знае свидетелят,
ответникът изплаща редовно издръжка на дъщеря си М. по 150,00 лева и преди и
след навършването на пълнолетие.
Съдът
кредитира показанията на посочените свидетели, тъй като същите са логични и
безпристрастни и са в унисон помежду си, считайки, че те са пряко относими към
предмета на доказване в настоящето производство.
При така
изяснената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл. 144 СК – за присъждане на издръжка на навършило пълнолетие дете,
което продължава своето обучение. Съгласно посочената разпоредба, родителите
дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши
учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават
без особени затруднения. Следователно, за уважаване на иска следва да се
докажат следните предпоставки от ищеца: че е пълнолетен син/дъщеря на
ответника; че учи в средно/висше учебно заведение за предвидения курс на
обучение и не е навършил 20, съответно 25 годишна възраст; че не разполага с
възможност да се издържа от своите доходи, респективно от използване на
имуществото си; както и материалната възможност на родителя да дава
претендираната издръжка, без особени затруднения. Несъмнено е, че по отношение
на положителните факти, включени в предмета на доказване, ищецът носи
доказателствената тежест, като следва да проведе пълно и главно доказване по
отношение на тях, създавайки у съда сигурното убеждение, че същите факти са се
осъществили в действителността.
В настоящия случай, от представените по делото
доказателства се установи, че ищцата отговаря на посочените в разпоредбата на
чл.144 от СК изисквания – същата е дете на ответника – неин баща, навършила е
пълнолетие и към датата на приключване на устните състезания не е навършила
25-годишна възраст, учи редовно във висше учебно заведение, като същата не
разполага с имущество, от което да се издържа, нито реализира трудови или други
доходи, с които да покрива своите нужди. С оглед редовната форма на обучение
във висше учебно заведение не е възможно ищцата да реализира доходи от трудово
правоотношение. Несъмнено през време на обучението за ищцата са необходими
средства за нейната издръжка – учебници и помагала, учебни такси, наем
общежитие, дрехи, храна, комунални сметки, транспорт и т.н. При това положение,
за да продължи и завърши успешно висшето си образование, същата може да разчита
единствено на издръжка от своите родители. Следователно доказана е нуждата на
ищцата от издръжка.
Спорна по делото е
предпоставката налице ли са особени затруднения за ответника да дава исканата
от ищцата месечна издръжка в размер на 300 лева.
Според чл. 144 СК
издръжка на навършилите пълнолетие деца, които не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не
съставлява особено затруднение за родителите. За разлика от издръжката на
ненавършили пълнолетие деца, безусловност на задължението в случая не е налице
– трябва да се установи, че даването на издръжката не трябва да създава особени
затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава
средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без
особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо
дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от материалните
възможности на родителя, както и от наличието на други обстоятелства, които
пряко рефлектират върху тези материални възможности – неговите доходи, имущество
и квалификация, възраст, семейното положение, здравословното състояние, начин
на живот, наличие на алиментни задължения към други лица, поети от него
облигационни задължения, както и обичайните разноски, които прави за
задоволяване на свои собствени нужди, надхвърлящи екзистенциалните такива и
т.н. В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното положение, че възможността за
даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото
и от доходите на задълженото лице. В практиката на ВКС също се акцентира върху
обстоятелството, че при присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се
преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени
затруднения за родителите /в този смисъл са Решение № 170 от 24.07.2013 г. по
гр. д. № 1339/2012 г., ВКС, III г. о., Решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д.
№ 944/2010 г., ВКС, III г. о., Решение № 195 от 01.06.2011 г. по гр. д. №
1424/2010 г., ВКС, III г. о., Решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 2/2011
г., ВКС, IV г. о., Решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр. д. № 1269/2010 г.,
ВКС, IV г. о. и др. /.
В настоящия случай по отношение
на доходите на ответника и на възможностите му да дава издръжка, по делото са
събрани гласни и писмени доказателства, от които не се установява по категоричен
начин какви доходи има ответника. Показанията на свидетелите в тази насока са
лаконични, опосредени и противоречиви. От същите се установява безпротиворечиво
само, че от около 15 години ответникът живее с новото си семейство в И. и
работи като шофьор на камион. Свидетелят
Ц. Г. твърди, че от негови близки и приятели знае, че ответникът има добри
доходи, свидетелят А. А. твърди, че при разговорите му по телефона ответникът
му е споделял, че е в затруднено положение поради епидемичната обстановка, а
свидетелят К. К. установи, че ответникът работи епизодично, тъй като няма
постоянен трудов договор, а поради епидемичната обстановка не работи половин
година и му се е налагало да взима заеми, като последните двама свидетели установяват,
че ответникът издържа семейството си (съпруга и дъщеря на 4 години и половина),
тъй като съпругата му не работи и не може да си намери работа.
По делото се доказа също,
както от показанията на свидетелите Н.И. и К. К., така и от представеното от
ищцата извлечение от банковата й сметка, открита в "Райфайзенбанк",
че в продължение на година и понастоящем ответникът изплаща редовно издръжка на
ищцата в размер около 150 лв. месечно. Този факт, безспорно доказан и безспорен
между страните, налага извода, че въпреки затрудненото си положение ответникът
има финансови възможности да осигурява издръжка на пълнолетната си дъщеря,
която продължава образованието си. Следователно, по делото се доказа и
отрицателната предпоставка на иска по чл. 144 от СК - даването на издръжка да
не съставлява за ответника особено затруднение.
За определяне на
размера на издръжката, която ответника следва да заплаща на ищцата, трябва да
се вземе предвид факта, че ответникът е създал ново семейство и има родено
малолетно дете, на което дължи издръжка, както и обстоятелството, че той не е
единственият, който е задължен за това - издръжката следва да се споделя и от
майката на ищцата. С оглед на това съдът намира, че заплащането на издръжка в претендирания
от ищцата размер от 300.00 лева би било не само завишено, но ще бъде и в
нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК, която предвижда размерът на
издръжката да се определя не само според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, но и съобразно възможностите на лицето, което я дължи. Съдебният
състав намира, че във възможностите на ответника е да заплаща издръжка в размер
на 150.00 лева месечно, която сума не би създала неоправдани затруднения за
родителя и ще допринесе за срочното изпълнение на задължението, което също е от
особена важност с оглед характера на този вид престации, осигуряващи
ежемесечното битово и социално осигуряване на издържаните.
При този анализ на
доказателствата по делото съдът намира, че искът по чл. 144 от СК е основателен
и доказан до размер 150.00 лева месечно и за този
размер следва да се уважи, а за разликата
над уважения
до предявения размер от 300 лв. искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Сумата за издръжка следва да се присъди ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска,
считано от падежа й до окончателното й изплащане, както е поискано с исковата
молба.
Относно началният момент
на издръжката, с оглед представените до приключване на съдебното дирене
доказателства за заплащана такава до месец март 2021г., то същата следва да се
заплаща, считано от месец април 2021г.
Относно искането на
ответната страна за определяне на краен срок за присъждането на издръжката до
края на летния семестър в Лесотехническия университет, съдът намира, че не
следва да конкретизира този срок, а издръжката да се присъди до настъпване на
обстоятелства, налагащи нейното изменение или прекратяване, което включва както
изтичане на предвидения срок на обучение във висшето учебно заведение или
навършване на двадесет и пет годишна възраст на ищцата, така и настъпване на
всякакви други обстоятелства, които могат да доведат до изменение или
прекратяване на издръжката, като напр. прекъсване на обучението преди изтичане
на предвидения срок. При предприето принудително изпълнение срещу ответника за
събиране на сумата за издръжка и настъпване на посочените обстоятелства, същият
може да се позове на настъпването им пред съдебния изпълнител.
По отношение на
претенциите на страните за разноски, с оглед изхода на делото, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски
за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска в размер
150, 00 лв., както и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да заплати
разноските на ответника за адвокатски хонорар, съобразно отхвърлената част от
иска в размер 150, 00 лв.
С оглед изхода на делото
ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС-Враца държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 4% върху тригодишните
платежи в размер 216, 00 лева и 5 лева при служебно издаване на изпълнителен
лист.
Въз основа на изложеното,
на основание чл.144 от СК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.В.К. с ЕГН ********** с
адрес ***, ДА ЗАПЛАЩА на М.Г.К. с ЕГН ********** с адрес ***, месечна издръжка
в размер 150, 00 (сто и петдесет) лева, считано от месец април 2021г., до
настъпване на обстоятелства, налагащи изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, считано от падежа й до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в размера над уважения до предявения от 300,
00 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г.В.К. с ЕГН ********** с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.К. с ЕГН ********** с адрес ***, направените в
производството разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената
част от иска в размер 150, 00 лв.
ОСЪЖДА М.Г.К. с ЕГН ********** с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.В.К. с ЕГН ********** с адрес ***, направените в
производството разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената
част от иска в размер 150, 00 лв.
ОСЪЖДА Г.В.К. с ЕГН ********** с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС-Враца държавна такса върху присъдената издръжка в размер 216, 00 лева, както
и 5 (пет) лева такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в
двуседмичен срок, считано от 05.05.2021г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: