Определение по дело №99/2021 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 37
Дата: 20 декември 2021 г.
Съдия: Виктор Динев Атанасов
Дело: 20217120700099
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юни 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер

 

      година

   20.12.2021

       град

          Кърджали

 

Кърджалийският 

    административен  съд                   

            състав

 

 

На

        20.12.

                                                            година

             2021

 

В

    закрито

    заседание и следния състав:

 

                                                                       Председател:

 АНГЕЛ  МОМЧИЛОВ

                                                                              Членове:        ВИКТОР  АТАНАСОВ

                                                                                                      АЙГЮЛ  ШЕФКИ

 

 

като  разгледа  докладваното  от

  съдията  Виктор  Атанасов

 

 

Кас. Адм. Нак. Дело

    номер

          99

  по описа за

    2021

  година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.248 от Гражданския процесуален кодекс/ГПК/, във връзка с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по молба, подадена от Н. Й. - процесуален представител на Дирекция „Митническо разузнаване и разследване” в Централно митническо управление ***, с която, на основание чл.248, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.144 и чл.143 от АПК, във вр. с чл.63, ал.3 от ЗАНН, моли съда да измени Решение №117 от 11.10.2021 год., постановено от Административен съд - Кърджали, в частта, с която е уважена претенцията на ответника по касация за заплащане на направени разноски, представляващи разход за адвокатско възнаграждение и е осъдена Агенция „Митници” да заплати на „Ес Ес Ес Груп” ООД сумата от 528 лева, представляваща направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита и съдействие по КАНД №99/2021 год. по описа на Административен съд - Кърджали.

В така подадената молба, на първо място молителят счита, че липсват доказателства за реално извършен разход за заплащане на адвокатско възнаграждение, като сочи, че към представения към молбата на адв.М. списък разноски е представена единствено Фактура №*** от *** год. Излага се довод, че последната, в качеството си на първичен счетоводен документ относно предоставянето на услугата по договор, съдържа единствено данни за стопанската операция, но не удостоверява плащане по стопанската операция и по аргумент от разпоредбата на чл.113, ал.4 от Закона за данък добавена стойност, издаването на данъчната фактура, когато в нея не е отразено плащане на възнаграждението в брой, не означава, че издателят фактически е направил разхода, а освен това, в тази фактура нямало отбелязване за начина, по който ще се извърши плащането и същата не съдържала подпис и печат на дружеството, в полза на което е предоставена услугата и следователно, отсъствали доказателства за установяване на реалното плащане на адвокатско възнаграждение. Молителят счита, че приложената фактура не може да бъде призната за годно доказателство, което да докаже разход на страната по делото по смисъла на чл.143, ал.1 от АПК. Според молителя, отделен бил въпросът, че претендираната сума съставлява размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство КАНД №99/2021 год. по описа на Административен съд - Кърджали, каквото реално не било осъществено, т.к. адвокатът на дружеството не се е явил в съдебно заседание, като единствено е изготвил и депозирал преди съдебното заседание писмена молба в неголям обем. Предвид това молителят счита, че отсъстват доказателства за реално сторени разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като сумата от 600 лева била договорена за осъществяване на процесуално представителство по касационното дело, каквото реално не било осъществено от адв.М. На следващо място, независимо от обстоятелството, че било уважено възражението за прекомерност, молителят счита, че неправилно съдебният състав е определил минималния размер на адвокатското възнаграждение по реда на чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като според него, минималният размер на адвокатското възнаграждение пред касационната инстанция следвало да се определя по реда на разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредбата, съгласно която, за процесуално представителство, за защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал.2, възнаграждението е 300 лева. Молителят счита също, че в процесния случай, определеният от съдебният състав минимален размер на адвокатското възнаграждение от 440 лева е несъразмерен с оглед правната и фактическа сложност на делото и като се отчете обстоятелството, че единствената дейност на адвоката на ответника по касация се изразявала в депозиране на писмена молба, то присъждане на разноски в такъв размер било несправедливо и не съответствало на целта на закона и че съдебният състав не съобразил мотивите си с посоченото в молбата решение на Съда на ЕС от 23.11.2017 год. по съединени дела С-427/2016 и С-428/2016, в което Съдът на ЕС приел, че чл.101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с чл.4, параграф 3 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба на България, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат, под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката, да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер. Според молителя, след постановяване на въпросното решение на Съда на ЕС и като се има предвид предимството на първичното общностно право - чл.101, пар.1 от ДФЕС пред националното законодателство, следвало по всяко дело, по което има направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, националният съд задължително, наред с величината на защитавания интерес, трябвало да извършва преценка на правната и фактическа сложност на делото, на реално извършените дейности от пълномощника, като не следвало да се ограничава от определените в Наредба №1 от 09.07.2004  год. минимални размери за конкретните видове правна дейност. Предвид изложеното, моли съда да измени Решение №117/11.10.2021 год., постановено от Административен съд - Кърджали, в частта за разноските, като отхвърли претенцията на ответника по касация като неоснователна и недоказана, алтернативно, да го измени, като присъди справедлив размер с оглед правната и фактическа сложност на делото и ненадвишаващ съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение за действително положения труд на адвоката.

Ответникът по молбата – „Ес Ес Ес Груп” ООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя му С. Р. Н., е депозирал в законоустановения едноседмичен срок писмен отговор по частната жалба, чрез упълномощения си процесуален представителадв.Н.М. от АК-***. В отговора заявява, че счита подадената молба да допустима, но по същество за неоснователна и недоказана. В отговора се развиват подробни доводи и аргументи в насока, че по делото са представени и са налице достатъчно доказателства за действително заплатено адвокатско възнаграждение и в този смисъл, изложените оплаквания в молбата за липса на доказателства за действително направени разноски са в противоречие с приложените доказателства по делото. В депозирания отговор ответникът счита твърдението в молбата, че присъденият размер на заплатеното адвокатско възнаграждение, е прекомерно завишен, за неоснователно. Сочи, че съставът на АдмС - Кърджали е разгледал направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК и е изложил подробни мотиви, които следва да бъдат споделени и че съдът е намалил претендирания размер на направените разноски, като правилно и обосновано е приел, позовавайки се на чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, че дължимият минимален размер на адвокатското възнаграждение по делото е в размер на 440.00 лева, върху която сума следва да бъде начислен и ДДС, в размер на още 88.00 лева или дължимите разноски по делото са били определени в размер на 528.00 лева, които са възложени в тежест на Агенция „Митници”, ЦМУ - София. При така изложената фактическа обстановка намира молбата за изменение на влязлото в сила решение на АдмС - Кърджали, постановено по КАНД №99/2021 год., в частта за разноските, за неоснователна и недоказана. С оглед на изложеното, ответникът моли в писмения отговор съдът да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение молбата на процесуалния представител на Дирекция „Митническо разузнаване и разследване” в ЦМУ, Агенция „Митници” - София, с правно основание чл.248, ал.З от ГПК, във вр. с чл.144 и чл.143 от АПК, във вр. с чл.63, ал.3 от ЗАНН, за изменение на решението на АдмС - Кърджали от 11.10.2021 год., постановено по КАНД №99/2021 год., в частта му, с която е била уважена претенцията на ответника за заплащане на направените разноски, представляващи разход за адвокатско възнаграждение и Агенция „Митници” е била осъдена да заплати на ответника разноски, в размер на 528.00 лева, като неоснователна и недоказана, ведно с всички законни последици В писмения отговор ответникът претендира за заплащане на направените по делото разноски при условията на чл.7, ал.1, т.7, във вр. с чл.11 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Към писмения отговор са приложени Договор за правна защита и съдействие №*** от *** год., ведно с адвокатско пълномощно към него от 13.12.2021 год., Фактура №*** от *** год., издадена от Н.В.М., за сумата в размер на 240.00 лева с начислен ДДС; удостоверение от 30.05.2016 год. за регистрация по ЗДДС на адвокат Н.В.М.; списък от 13.12.2021 год. за направените по делото разноски.

По допустимостта на молбата за изменение на решението в частта му за разноските, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, приложима субсидиарно, съгласно чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая, решението, чието изменение се иска в частта му за разноските е постановено по касационно административнонаказателно дело и същото е окончателно, т.е. необжалваемо, предвид което, изменението му може да се иска в едномесечен срок от постановяването му. Решение №117 по КАНД №99/2021 год. по описа на Административен съд – Кърджали е постановено на датата 11.10.2021 год., от което следва, че срокът в който може да се иска изменението му в частта за разноските, изтича на 11.11.2021 год. вкл. Видно от положеното пощенско клеймо върху пощенския плик с баркод ***, с който е изпратена молбата за изменение на това решение, пощенската пратка съдържаща тази молба е приета на датата 10.11.2021 год. и е получена в съда на следващия ден – 11.11.2021 год. При това положение следва да се приеме, че молбата с искането за изменение на посоченото решение в частта му за разноските, е подадена в преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, считано от датата на постановяване на това решение. Молбата освен това е подадена от надлежна страна – касационен жалбоподател в производството по КАНД №99/2021 год. по описа на съда и като такава е процесуално допустима, за разглеждане и произнасяне по същество.

За да се произнесе по така подадената молба за допълване на решението в частта му за разноските, съдът съобрази следното:

Разгледана по същество тя е неоснователна поради следните фактически и правни съображения:

С Решение №117 от  11.10.2021 год., постановено по КАНД №99/2021 год., чието изменение в частта за разноските се иска с молбата, Административен съд – Кърджали е отменил Решение №260126 от 10.05.2021 год., постановено по АНД №210/2021 год. по описа на Районен съд – Кърджали, в ЧАСТТА МУ, с която е ОТМЕНЕНО наказателно постановление №2746/2020 от 12.01.2021 год., издадено от С.Д. заместник-главен директор на Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване” при Централно митническо управление на Агенция „Митници”, в частта му по т.2, с която, на основание чл.124, ал.2 от ЗАДС, са отнети в полза на Държавата средствата – 5/пет/ броя метални накрайници за зареждане на газови бутилки, различни от бутилките за газови уредби на автомобили, послужили за извършване на нарушението по чл.118, ал.1 от ЗАДС, вместо което е изменил наказателно постановление №2746/2020 от 12.01.2021 год., издадено от С.Д. заместник-главен директор на Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване” при Централно митническо управление на Агенция „Митници”, в частта му по т.2, като на основание чл.124, ал.2 от ЗАДС, е постановил отнемане в полза на Държавата на средството – 1/един/ брой метален накрайник за зареждане на газови бутилки, различни от бутилките за газови уредби на автомобили, послужил за извършване на нарушението по чл.118, ал.1 от ЗАДС. Със същото решение Административен съд - Кърджали е оставил в сила Решение №260126 от 10.05.2021 год., постановено по АНД №210/2021 год. по описа на Районен съд – Кърджали, в останалата му и е осъдил Агенция Митници - Централно митническо управление,***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ес Ес Ес Груп” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 528.00/петстотин двадесет и осем/ лева, представляваща направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение с начислен ДДС, за осъществена правна защита и съдействие по КАНД №99/2021 год. по описа на Административен съд - Кърджали. Тук следва да се посочи, че с оставената в сила част на Решение №260126 от 10.05.2021 год., постановено по АНД №210/2021 год. по описа на Районен съд – Кърджали, е било отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление №2746/2020 от 12.01.2021 год., издадено от с.д. заместник главен директор на Главна дирекция Митническо разузнаване и разследване/„МРР”/ в Централно митническо управление/ЦМУ/ към Агенция Митници, с което, на Ес Ес Ес Груп ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителите му С. Р. Н. и С. Р. Н., на основание чл.118, ал.1 от ЗАДС, е било наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 3000.00/три хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл.95, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове/ЗАДС/. Против това решение на Районен съд – Кърджали е била подадена в срок касационна жалба от процесуалния представител на Централно митническо управление/ЦМУ/ към Агенция Митници и по този повод е било образувано и КАНД №99/2021 год. по описа на Административен съд – Кърджали. По това КАНД №99/2021 год. по описа на съда, от процесуалния представител на ответника по касация е бил представен и съответно приложен по делото, договор за правна защита и съдействие №*** от *** год., ведно с пълномощно към него от същата дата/л.18/, в който договор е посочено като договорено и запратено в брой, цифром и словом, адвокатско възнаграждение, в размер на 600.00 лева с ДДС. Представена е била и съответно приложена към делото и данъчна фактура №*** от *** год., издадена от Н.В.М., за сумата в размер на 500.00 лева, без ДДС, съответно 600.00 лева с начислен ДДС, като стойност на вписаната в нея услуга – „Процесуално представителство по КАНД №99/2021 год. по описа на АдмС – Кърджали”/л.21/; Представено е било и е приложено и удостоверение от 30.05.2016 год. за регистрация по ЗДДС, на адвокат Н.В.М./л.20/, като за претендираните разноски своевременно е бил представен и Списък от 27.09.2021 год. за направените по делото разноски/л.19/, т.е. искането за заплащане на разноските по делото е направено своевременно от процесуалния представител на ответника по касация - до приключване на устните състезания, в подадената от същия молба с Вх.№1983/27.09.2021 год./л.17/. По делото е било направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на процесуалния представител на касационния жалбоподател, като с решението по делото  съдът е уважил това възражение, като е намалил претендираното адвокатско възнаграждение от 600 лева с ДДС, на 528 лева с ДДС, за което е изложил и подробни мотиви и съответно, с решението е осъдил Агенция Митници - Централно митническо управление, да запрати на ответника по касация сумата в размер на 528.00 лева, представляваща направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение с начислен ДДС.

Така, предвид горното, съдът в настоящия състав намира, че разгледана по същество, молбата за изменение на Решение №117 от  11.10.2021 год., постановено по КАНД №99/2021 год. по описа на АдмС - Кърджали, в частта му за разноските е неоснователна, по следните съображения:

На първо място съдът намира за неоснователни твърденията в молбата, за липсата на доказателства за реално извършен разход за заплащане на адвокатското възнаграждение. Както бе отбелязано и по-горе, в хода на касационното производство своевременно са представени доказателства за действително договорено и изплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по КАНД №99/2021 год. по описа на АдмС – Кърджали - договор за правна защита и съдействие №*** от *** год., в който изрично е посочен заплатеният размер на възнаграждението и начина на плащането му - 600.00 лева/вписано цифром и словом/ с ДДС, платени в брой; фактура с №*** от *** год. на стойност 600.00 лева с ДДС, в която противно на твърденията в молбата за изменение на решението, редом с всички други реквизити, е направено изрично отбелязване, че сумата е платена в брой, а не с платежно нареждане. Неоснователно е и твърдението, че липсват доказателства за действително заплатено адвокатско възнаграждение, тъй като липсвал подпис на получателя на фактурата, в чиято полза е била издадена същата, тъй като в същата, в графата „Услугата получена от” е вписан С. Н., който е един от управителите на дружеството - ответник по касация и който в същата фактура е вписан като представител на дружествотоЕс Ес Ес Груп” ООД *** *** – получател на услугата. Освен това, в нормата на чл.6, ал.1 от Закона за счетоводството/ЗСч/ са определени изискванията и реквизитите, които следва да съдържа един първичен счетоводен документ, адресиран до външен получател: 1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри; 2. дата на издаване; 3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя; 4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция/услугата. Независимо от това в чл.6, ал.5 и ал.6 от ЗСч изрично е посочено, че документална обоснованост е налице, когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал.1 и 3, но за нея има документи, които я удостоверяват, както и че освен в случаите по ал.5, документална обоснованост е налице и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на този закон, и в документа липсва част от изискуемата информация по ал.1, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция, в случая услугата. С други думи, от това следва, че подписът и печатът на получателя на счетоводния документ/в случая фактурата/, не е негов задължителен реквизит, поради което и представената фактура е валиден счетоводен документ, обосноваващ и доказващ извършената стопанска операция/предоставената услуга. Във връзка с това, отново следва да се посочи, че в настоящия случай е налице приложен, надлежно попълнен и подписан от представител на ответника по касация, Договор за правна защита и съдействие №*** от *** год., ведно с надлежно попълнено и подписано пълномощно към него, по образуваното пред Административен съд - Кърджали КАНД №99/2019 год. по описа на същия съд, които са били основание за осъществяване на процесуално представителство и защита по това АНД и според който договор, е налице плащане, в брой, на възнаграждение, в размер на 600.00/шестстотин/ лева, за един адвокат, осъществил процесуалното представителство и защита по това дело. В този договор ясно е посочено, че договореното възнаграждение е именно 600.00/шестстотин/ лева с ДДС, изписано цифром и словом, както и ясно е посочено и изписано, отново цифром и словом, че това възнаграждение, в размер на 600.00 лева с ДДС, е платено изцяло и в брой. Така, този договор за правна защита и съдействие следва да е и той, по разбиране на настоящия съдебен състав, е достатъчно доказателство за това, че разходът реално е сторен от ответника по касация в производството по КАНД №99/2021 год. на Административен съд – Кърджали, а именно от Ес Ес Ес Груп” ООД *** ***.

На следващо място, съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (в действащата редакция) в съдебните производства по оспорване на наказателни постановления, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, като съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН (в действащата редакция), ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Законодателят изрично е посочил, че съдът е обвързан от нормативно определените минимални размери на адвокатските възнаграждения и не може да присъжда разноските в по-ниски размери от тях.

По аргумент от чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания акт, респ., когато остави в сила съдебен акт, с който е отменен обжалвания акт, който обжалван акт в случая е наказателно постановление, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт.

Отново следва да се посочи, че повод направеното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът е изложил подробни мотиви и го е уважил, като за да определи окончателния размер на това възнаграждение, се е обосновал с ясната регламентация на тези минимални размери на адвокатските възнаграждения, дадена в Наредба №1 от 09.07.2004 год., приета от Висшия адвокатски съвет, на основание чл.121, ал.1, във връзка с чл.36 и 38 от Закона за адвокатурата. Според чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 год., ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 от нея върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Към случая е относима разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год., според която, когато наложената глоба/имуществена санкция е в размер от 1000 до 5000 лева, минималното адвокатско възнаграждение се определя в размер на 300 лева + 7% за горницата над 1000 лева. Следователно, при наложена имуществена санкция в размер на 3000/три хиляди/ лева, както в настоящия случай, минималното адвокатско възнаграждение възлиза в размер на 440.00 лева без ДДС (по арг. на §2а от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004 год.)., респ., в размер на 528.00 лева с ДДС, като по делото е безспорно, че ангажирания от ответника по касация процесуален представител – адв.Н.В.М. е регистриран по ЗДДС и то още от 30.05.2016 год., като при това положение, дължимият данък върху добавената стойност следва да се начисли върху минималният размер на възнаграждението, определен по Наредба №1 от 09.07.2004 год. и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност, съобразно §2а, предл.II/второ/ от ДР на същата Наредба №1 от 09.07.2004 година.

В случая, определеното от съда с Решение №117 от  11.10.2021 год., постановено по КАНД №99/2021 год. по описа на АдмС – Кърджали, адвокатско възнаграждение от 528.00 лева с ДДС, за заплащането на което е осъдена Агенция „Митници” – Централно митническо управление, е в минималния размер, предвиден от §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004 год. и няма основание то да бъде присъждано в по-малък размер. Неоснователен е в тази връзка доводът, изложен в молбата, че минималният размер на адвокатското възнаграждение пред касационната инстанция следвало да се определя по реда на разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 год., като този довод не е обоснован по никакъв начин. Посочената норма от тази Наредба регламентира, че „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административно-наказателен характер извън случаите по ал.2, възнаграждението е 300 лева.”, т.е. този минимален размер на адвокатското възнаграждение е предвиден за случаите, когато се осъществява процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер, в които административното наказание не е под формата на глоба, имуществена санкция и/или не е наложено имуществено обезщетение, каквото обаче не е производството по КАНД №99/2021 год. по описа на настоящия съд. Предмет на съдебен контрол в това производство е било обжалвано решение на Районен съд – Кърджали, с което е било отменено наказателно постановление, издадено от С.Д. заместник-главен директор на Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване” при Централно митническо управление на Агенция „Митници”, с което наказателно постановление, наложеното административното наказание е било именно под формата на имуществена санкция и то в размер на 3000/три хиляди/ лева. Освен това, Наредбата никъде в разпоредбите си не обвързва посочените минимални размери на адвокатските възнаграждения със задължително присъствие на ангажирания процесуален представител в поне едно или в повече съдебни заседания, нито пък с определен брой и обем на изготвени молби, писмени становища или писмени защити в тези производства.

Несъстоятелно е и позоваването на посочените решения на Съда на ЕС, доколкото, както е цитирано в молбата, според същите, адвокатът и неговият клиент не могат, под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката, да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите/каквато е Наредба №1 от 09.07.2004 год., приета от Висшия адвокатски съвет/ и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер. С подадената молба за изменение на посоченото съдебно решение в частта му разноските, молителят всъщност иска от съда да наруши второто правило, цитирано по-горе, което искане няма как да бъде удовлетворено.

Ето защо, по изложените по-горе съображения съдът в настоящия състав намира, че молбата, подадена от Н. С. Й. - процесуален представител на ДирекцияМитническо разузнаване и разследване” в Централно митническо управление ***, за изменение на Решение №117 от 11.10.2021 год., постановено по КАНД №99/2021 год. по описа на Административен съд - Кърджали, в частта му за присъдените деловодни разноски в полза на ответника по касация „Ес Ес Ес Груп” ООД *** ***, с ЕИК ***, е неоснователна и че като такава, следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на спора по настоящото производство, съдът намира за основателна и своевременното изразената от процесуалния представител на ответника по молбата претенция за присъждане на направените разноски, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение, възлизащо в размер на 240.00/двеста и четиридесет/ лева с ДДС, съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие №*** от *** год., ведно с адвокатско пълномощно към него от 13.12.2021 год./л. / и данъчна фактура №*** от *** год., издадена от Н.В.М., за сумата в размер на 200.00 лева и начислен ДДС, в размер на 40.00 лева/л. . За заплащането на дължимите на ответника по молбата разноски по делото следва да бъде осъдена Агенция „Митници” - Централно митническо управление, която, съгласно чл.3, ал.1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници”, е юридическо лице с адрес: *** и чиито директор, съгласно чл.3, ал.2 от същия Устройствен правилник, е второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на финансите.

Следва да се посомчи, че според правилото на  чл.248, ал.3, изр.II/второ/ от ГПК, определението по разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В случая, решението, което с молбата се иска да бъде изменено в частта му за разноските, е постановено в касационно административнонаказателно производство и като такова, това решение е окончателно и не подлежи на обжалване. От това следва, че в конкретната хипотеза, и настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване и по-нататъшен контрол.

Водим от горното и на основание чл.248, ал.3, предл.І/първо/ от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, Административният съд

 

                                                                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от Н. С. Й. - процесуален представител на Дирекция „Митническо разузнаване и разследване” в Централно митническо управление ***, за изменение на Решение №117 от 11.10.2021 год., постановено по Касационно АНД №99/2021 год. по описа на Административен съд - Кърджали, В ЧАСТТА му за присъдените в полза на ответника по касация „Ес Ес Ес Груп” ООД *** ***, с ЕИК ***, деловодни разноски, в размер на 528.00 лева.

ОСЪЖДА Агенция „Митници” - Централно митническо управление,***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ес Ес Ес Груп” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата в размер на 240.00/двеста и четиридесет/ лева, представляваща направени разноски за заплатено в брой адвокатско възнаграждение, с начислен ДДС, за осъществена правна защита и съдействие в настоящото производство.

Препис от определението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, незабавно да се изпрати или връчи на страните по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                           

 

                                                                                                         2.