№ 6608
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110153795 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищцата В. И. А. твърди, че сумата от 399,95 лв. е начислена от ответника като стойност на
потребени ВиК услуги в недвижим имот с открита партида на нейно име с клиентски номер
---------. Счита, че не дължи заплащането й поради липса на облигационно отношение с
ответника, доколкото е обитател на жилището, а не негов собственик или ползвател и
следователно нямал качеството потребител по силата на закона. Оспорва доставяните от
ответното дружество услуги да са на претендираната стойност, като поддържа извършването
на нарушения при периодично извършваните отчети на общия и индивидуалните водомери
в сградата. Навежда възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за вземанията.
Обосновава правния си интерес от предявяване на исковете с изпращането на фактури и
покани за плащане, поради което иска да бъде установена недължимостта на сумата от
399,95 лв., представляваща стойност на потребени ВиК услуги за периода 01.04.2016 г. –
01.12.2017 г., начислена по партида с абонатен № --------- за имот, находящ се в гр. С-----------
-.
Ответникът „С------” АД признава иска по основание и размер, като моли разноските да
бъдат възложени в тежест на ищеца, доколкото не е дал повод за завеждане на делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
1
и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че
претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват. С оглед наведените в
исковата молба основания за недължимост на сумите ответникът следва да установи, че през
процесния период между страните е съществувало валидно облигационно отношение, по
силата на което ищецът е бил потребител на ВиК услуги, доставени от ответника, чиято
стойност възлиза поне на претендираната сума, респ. че са налице обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Предвид изричното оспорване от ищеца, че вземането срещу него като потребител на ВиК
услуги е възникнало, в тежест на ответника-кредитор е да докаже неговото съществуване и
изискуемост, но по делото не са представени доказателства, че В и К услуги в
претендираното количество действително са били доставени и потребени от длъжника по
силата на възникнало между страните облигационно правоотношение, напротив –
ответникът признава иска, т.е. между страните по делото е безспорно, че в полза на
ответното дружество не съществуват изискуеми вземания срещу ищцата за посочения
период в претендирания размер, тъй като ищцата не е потребила водоснабдителни и
канализационни услуги на посочената стойност в описания имот по силата на облигационно
правоотношение между страните в качеството й на потребител на В и К услуги.
Следователно, В. И. А. не дължи претендираната сума и предявеният отрицателен
установителен иск следва да бъде уважен.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени направените от нея разноски по делото в размер на 50 лв., заплатена държавна
такса, и 300 лв., адвокатско възнаграждение, което на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да
бъде присъдено в полза на процесуалния представител (по делото е приложима актуалната
редакция на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. към датата на сключване на договора за
правна помощ и съдействие – 26.09.2022 г., т.е. преди измененията с ДВ, бр. 88/04.11.2022
г.). Във връзка с доводите на ответника следва да се отбележи, че в случая не е налице
хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като макар и да е налице признание на иска, ответникът
е дал повод за завеждане на делото с извънсъдебните си претенции за плащане на
задължения, които изначално не съществуват – видно от представените писмо на л. 41 от
делото и справка към него, ответникът е претендирал заплащане на потребени услуги за
периода от м. 09.2012 г. до м. 04.2021 г. в общ размер от 8001,93 лв., като за същите е
подадено и заявление по реда на чл. 410 ГПК и е издадена заповед за изпълнение от
05.09.2022 г. по гр.д. № 46006/2022 г. по описа на СРС, 56 състав. След извършена служебна
справка в ЕИСС се установява, че по посоченото дело е подадено възражение от длъжника и
са дадени указания за предявяване на иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, но такъв не е предявен в
едномесечния срок по чл. 422 ГПК, т.е. заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване и
настоящият отрицателен установителен иск не е недопустим, като е налице и съдебно
2
претендиране на оспорените вземания от страна на ответника преди завеждане на делото.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че ответникът е дал повод за завеждане на
делото, поради което следва да понесе отговорността за разноски в процеса по общото
правило на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. И. А., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. С------, срещу „С------” АД, ЕИК ----, със седалище и адрес на управление: гр. С------
-, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че В. И. А. не
дължи на „С------” АД сумата от 399,95 лв., представляваща стойност на потребени ВиК
услуги за периода 01.04.2016 г. – 01.12.2017 г., начислена по партида с абонатен № --------- за
имот, находящ се в гр. С------------.
ОСЪЖДА „С------” АД, ЕИК ----, със седалище и адрес на управление: гр. С-------, да заплати
на В. И. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С------, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 50 лв., разноски в производството.
ОСЪЖДА „С------” АД, ЕИК ----, със седалище и адрес на управление: гр. С-------, да заплати
на адвокат В. Ф. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА
сумата от 300 лв., разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3