Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 87 20.08.2020 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на двадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно
дело № 98 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 – 178 от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.211 от Закона за Министерство на
вътрешните работи ( ЗМВР).
Образувано е по
жалба на С. Х. Ц. от с. Р., ул. *** № *, срещу Заповед № 330з-975 от 28.04.2020 год. на
директора на ОДМВР – Разград, с която му е наложено дисциплинарно наказание
”Писмено предупреждение за срок от три месеца”
В жалбата се
твърди, че заповедта е издадена в нарушение на изискванията за форма, при
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на
материалния закон и целта на закона. Излагат се доводи, че заповедта е издадена
в нарушение на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Че деянието не е извършено виновно,
поради което не е налице нарушение. Твърди се, че нарушението е резултат от
липсата на актуализация на програмите,
инсталирани в служебните таблети на полицейските служители, поради което те
работят със стари текстове от Закона за движение по пътищата, че не му е
извършено обучение за работа с таблетите във връзка с установените проблеми при
работа с тях. Излага доводи, че при определяне размера на наказанието не са взети предвид обстоятелствата, при
които е извършено нарушението и по същество заповедта не е мотивирана.
Оспорващият иска от съда да отмени оспорената заповед и да му присъди
направените по делото разноски.
Ответникът по
жалбата – директорът на ОДМВР Разград, чрез процесуалния си представител –
главен юрисконсулт С. М., оспорва жалбата като неоснователна.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установено следното:
Към момента на издаване на обжалваната заповед
оспорващият Ц. е държавен служител от МВР
по смисъла на чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. От 03.04.2015 год. е
назначен на длъжност младши автоконтрольор I степен в група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“,
отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР Разград. Съобразно представената типова
длъжностна характеристика от младши автоконтрольор I степен се изисква
да познава Закона за движение по пътищата и издадените на негова основа
подзаконови нормативни актове, да познава нормативните документи свързани с
контрола на автомобилния транспорт и
безопасността на движението. Съобразно представения протокол № 330р-2890 от
18.02.2016 г. /л.50/ Ц. е запознат с типовата длъжностна характеристика на
12.02.2016 год.
Със справка рег. № 330р-28686 от 08.11.2019 год.
/л.81-89/ началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Разград е уведомил
директора на дирекцията, че по повод на писмо на Главна дирекция „Национална
полиция“ е извършена проверка в дирекцията за спазване на правилата при
издаване на фишове за налагане на наказание глоба за нарушения на ЗДвП, за
които се отнемат контролни точки. При проверката са констатирани данни, че
служители на ОДМВР Разград, сред които и оспорващия, са допускали нарушение на правилата при
издаване на фишове за този вид нарушения, в т.ч. и прилагане на санкционни
норми, които са отменени с изменението на ЗДвП през 2015 и 2017 година.
Във връзка с
тази справка директорът на ОДМВР – Разград
е издал заповед № Заповед № 330з-492/27.02.2020 г. /л. 42-43/, с която
на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР е разпоредил да се извърши проверка за
изясняване на постъпилите данни, за допуснати от оспорващия Ц., пет
дисциплинарни нарушения, подробно описани в пет точки в обстоятелствената част
на заповедта. Извършването на проверката е възложено на началника на група „Организация на движението, пътен
контрол и превантивна дейност“ сектор „Пътна полиция“ на отдел „Охранителна
полиция“ при ОД МВР – Разград. Определен е и срок за приключване на проверката. С докладна записка рег. № 330р-8115 от 24.03.2020 год./л.39/ дисциплинарно
разследващият орган е поискал от директора на ОДМВР Разград да удължи срока на
дисциплинарната проверка. Със заповед 330з-747 от 27.03.2020 год. /л.37/
директорът на ОДМВР – Разград е удължил срока на дисциплинарната проверка до
27.04.2020 год. Тази заповед е връчена на оспорващия на 03.04.2020 год. /л. 38/
Съгласно протокол
рег. № 330р-9523 от 09.04.2020 год. /л.36/ оспорващият Ц. е бил запознат
с всички материали, събрани в хода на дисциплинарната проверка.
Дисциплинарно разследващият орган е приключил
дисциплинарната проверка с изготвяне на справка
рег. № 330р-9815 от 14.04.2020 год.
В нея е посочено, че в пет случая оспорващият по реда на чл. 186, ал. 3 от Закона за движение по
пътищата е наложил с фиш глоба от 30 лв.
по чл. 183, ал. 3, т. 2 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл.
98, ал. 2, т. 2 от същия закон, извършени от различни водачи на ПМС. Фишовете са издадени както следва: фиш серия М № 0663938/21.11.2018 г; фиш
сер. Н № 0174862/02.02.2019 г., фиш
сер. Н № 0174863/02.02.2019 г.; фиш сер. Н и № 613539/09.03.2019г. и фиш Н и
№ 613540/09.03.2020 г. ДРО е посочил, че
приложената от оспорващия в посочените фишове
санкционна норма на чл. 183, ал.
3, т. 2 от ЗДвП е била отменена още през
2015 год. със ЗИД на ЗДвП публикуван в ДВ бр. 37 от 22.05.2015 год. и той е следвало да приложи новоприетата
санкционната норма на чл. 178е от ЗДвП, която предвижда наказание глоба от 50
до 200 лв. В справката са изложени данни
за наказанията и наградите на оспорващия. ДРО е направил извод, че оспорващият
е допуснал 5 отделни дисциплинарни нарушения, които следва да се квалифицират
като „маловажни” по смисъла на чл. 198, ал. 1 от ЗМВР и предлага на основание
чл. 194, ал. 1, чл. 204, т. 3 и чл. 199, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ЗМВР да му бъде
наложено наказание „писмено предупреждение”. Оспорващият Ц. е запознат със справката на 13.04.2020
год.
С покана рег. №
330р-10205 от 21.04.2020 год. /л. 25/, връчена на оспорващия в 13 40 часа на 22.04.2020 год. , Дисциплинарно
наказващият орган е поканил на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР Ц. в срок от 24
часа от момента на получаване на поканата да представи писмени обяснения,
посочи доказателства и факти във връзка с извършената проверка за допуснати от
него пет отделни нарушения.
Съгласно
протокол рег. № 330р-10345 от 23.04.2020
год. /л.24/ оспорващият Ц. не се е възползвал от правото си да даде обяснения в
дадения в поканата срок.
Въз основа на
представената справка директорът на ОДМВР – Разград е издал заповед № 330з-975 от 28.04.2020 год., с
която е наложил на оспорващия на основание чл. 197, ал. 1, т. 2 и чл. 194,
ал. 2, т. 2 дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение за срок от три
месеца“, за това, че е съставил 5 фиша и наложил глоба в размер на 30 лв. на
основание чл. 183, ал. 2 от ЗДвП- отменена разпоредба с ДВ бр. 37 от 22.05.2015
год. деяние, съставомерно по чл. 201, ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 2
и ал. 2 от ЗМВР. В заповедта подробно в пет точки ДНО е описал от фактическа
страна всяко едно от деянията. Посочено е, че във всеки един от фишовете
глобата е наложена на основание чл. 183,
ал.3, т. 2 от ЗДвП, която е била отменена с ДВ бр. 37 от 22.-5.2015 год. Прието
е, че всяко едно от описаните деяния е нарушение по чл. 194, ал. 2 т. 2 от ЗМВР
– неизпълнение на служебните задължения и съставомерно по чл. 199, ал. 1, т. 5
от ЗМВР - пропуски в изучаването и
прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност; В мотивите на
заповедта ДНО е посочил, че петте
отделни нарушения са извършени в рамките
на една година и представляват системни нарушения на служебната дисциплина, при
което е осъществен съставът на нарушението по чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. При
преценка тежестта на нарушението ДНО е приел, че е налице незначително
отклонение от изискванията, няма настъпили вредни последици, че деянието е извършено
по непредпазливост. Оценил е характеристичната справка на оспорващия като
добра, с оглед на добрата дейност по установяване и санкциониране на нарушения
по ЗДвП. ДНО е приел, че предвиденото
наказание „Забрана за повишаване в длъжност“ дори в минималния срок за
нарушението по чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР
се явява несъразмерно тежко
с оглед на извършените нарушения и
липсата на настъпили вредни последици.
Предвид на изложените мотиви е приел, че деянието на служителя Ц. следва да се квалифицира като
„системни маловажни нарушения на служебната дисциплина“ по чл. 199, ал. 1, т. 2
от ЗМВР. Заповедта е връчена на оспорващия на 07.05.2020 год., а жалбата срещу
нея е депозирана непосредствено в съда на 22.05.2020 год.
В хода на
съдебното производство като свидетели са
разпитани Х. Д. и С. Н. – колеги на оспорващия Ц., работили в екип с
него при съставяне на процесните фишове. Същите заявяват, че през процесния
период, когато издават фишове чрез служебните таблети, програмата позволява те
да въвеждат от падащо меню само нарушението по ЗДвП, Когато те въведат
нарушението от падащото меню, програмата сама генерира номера на санкционната
норма от ЗДвП и те разпечатват фиша. Те заявяват, че по това време програмата,
не е позволявала служителят да въвежда ръчно санкционната норма от ЗДвП. От
писмо рег. № 5290р-12184 от 16.07.2020 год. на директора на дирекция
„Комуникационни и информационни системи”
при МВР е видно, че до 20.09.2019 год.
при издаване на фиш за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 2 са били възможни в шест изброени хипотези на нарушението да се
приложат като санкционни норми чл. 183,
ал. 2, т. 1, чл. 183, ал. 3, т. 2 и чл. 178Е от Закона за движение по пътищата.
С оглед на така
установените факти по делото, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, като подадена от надлежна страна срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и в срока, предвиден в чл. 149, ал. 1 от АПК, е
процесуално допустима.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган –
Директора на ОДМВР - Разград, съгласно разпоредбата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР.
Според тази норма ръководителите на структурите по чл. 37 от ЗМВР, сред които
са и областните дирекции, могат да налагат на служителите на изпълнителска
длъжност наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР.
Заповедта е издадена и в регламентираните от закона
срокове. Съгласно чл.195, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година
от извършването му, а според ал. 3 сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато
държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за
неотклонение задържане под стража или домашен арест. Според разпоредбата на чл.
69 от ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по
установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания,
събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и
дисциплинарната практика в МВР /ДВ бр.34/2015 год./ в случаите на системност
едногодишният срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР започва да
тече от датата на извършване на последното дисциплинарно нарушение, а
двумесечният – от датата на откриване на системността. Моментът на откриване на
дисциплинарното нарушение е юридически факт, който в закона е дефиниран
легално. Според чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР
дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато компетентният
орган е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, като
законодателят изрично е определил момента на установяване на дисциплинарното
нарушение - когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
този орган.
В случая е посочено, че първото от петте нарушение в
условията на системност е извършено на 21.11.2018 год., а последното на 09.03.2019 год. Материалите от
дисциплинарното производство са постъпили при ДНО на 14.04.2020 год., а заповедта е издадена на 28.04.2020
год., т.е. спазен е двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съдът намира, че е спазен и едногодишният
срок. Следва да се има предвид, че през периода от 09.03.2019 год. – датата на
последното нарушение от системността до 28.04.2020 г. – датата на издаване на
оспорената заповед оспорващия Ц. е ползвал 156 календарни дни отпуск по болест от 13.06.2019 год. до
15.11.2019 год. включително, и 29
работни дни платен годишен отпуск.
Доколкото в разпоредбата на чл. 195, ал. 3 от ЗМВР е
употребен термина законоустановен отпуск, то предвид нормата на чл. 189, ал. 1
от ЗМВР, когато се касае до платен отпуск се вземат предвид само работните дни по време на ползване на отпуска, а предвид нормата на чл. 6, ал. 3 от
Наредбата за медицинската експертиза /ДВ бр. 51/2017 год./ и Приложение 3 към
чл. 13, ал. 1 от НАРЕДБА за реда за представяне в Националния осигурителен
институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването
им ДВ бр. 67/2014 год./ при отпуск по болест се зачитат календарните дни. Следователно едногодишният срок по чл. 195, ал. 1 във вр. с ал. 3 от ЗМВР,
който е започнал да тече от 10.03.2019
год. - денят следващ деня на последното нарушение от системността, в случая все
още не е изтекъл. Този едногодишен срок не е изтекъл и по отношение на първото нарушение от
системността извършено на 21.11.2018 год.
– срокът е започнал да тече на 22.11.2018 год. и в хипотезата на чл.
195, ал. 3 от ЗМВР е изтекъл на 26.05.2020 год.
Предвид изложеното възражението на оспорващия, че
оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР е
неоснователно и недоказано. Съдът не споделя твърдението на оспорващия, че в
случая срокът по чл. 195, ал.1 от ЗМВР следва да тече от представянето на
справка рег. № 330р-28686 от 08.11.2019 год., тъй като тя не е изготвена в хода на дисциплинарното производство,
образувано с издаване на заповедта по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, а само съдържа
данни за допуснато от оспорващия нарушение.
Заповедта е в установената писмена форма по чл.210,
ал. 1 от ЗМВР и съдържа изискуемите от тази разпоредба реквизити.
Съдът намира, че при издаване на оспорената заповед е
допуснато нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба
преди налагане на дисциплинарното
наказание дисциплинарно наказващият орган е длъжен да изслуша държавния
служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от
държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени
обяснения. С правилото на чл. 206, ал. 1 ЗМВР се
гарантира правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице в
дисциплинарното производство. Законосъобразното му прилагане означава да се
даде възможност на служителя да представи позицията си по вмененото му
дисциплинарно нарушение преди налагане на дисциплинарното наказание. Съгласно
правилото на чл. 26 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 година дисциплинарно наказващият орган не е длъжен да
изслуша държавният служител, извършил нарушението, ако той е дал писмени
обяснения преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Анализът на цитираните разпоредби води до извод, че двата способа са
алтернативни – или следва да се приемат писмени обяснения или служителят да се
изслуша.
Няма пречка дисциплинарно наказващият орган да укаже и
предостави на държавния служител възможност да представи само писмени
обяснения, без да укаже и предостави възможност за неговото изслушване по
аргумент от чл. 26 от Инструкцията, каквото е сторено в случая. В настоящият
случай оспорващият е бил поканен да даде писмени обяснения в срок от 24 часа
считано от 13 40 часа на 22.04.2020 год.
т.е. до 13 40 часа на 23.04.2020 год.
По преписката е представен протокол, в който се сочи,
че служителят не е представил такива обяснения, в дадения срок. Този протокол
е регистриран в деловодството на ОДМВР Разград на 23.04.2020 год. В него
обаче не е отбелязано в колко часът е съставен, поради което съдът намира, че
не е безспорно установено, че в дадения от ДНО срок до 13 40 часа на 23.04.2020 год. оспорващият
не се е явил да даде писмени обяснения по зависещи от него причини. След като
този протокол не удостоверява това обстоятелство по безспорен начин и след като
не са постъпили други писмени обяснения
от оспорващия, които да са приети от
ДНО, то той е бил длъжен да покани в нов срок държавния служител да бъде
изслушан или да даде писмени обяснения и едва при отказ да даде такива или да
бъде изслушан, който отказ бъде удостоверен по предвидения в закона и
инструкцията начин, да издаде заповед за
налагане на дисциплинарно наказание.
Като не е сторил това, а е приел, че оспорващият не е
дал в дадения от него срок писмени обяснения по зависещи от него причини и е
разпоредил с резолюция от 24.04.2020 год. да се изготви заповед за налагане на
дисциплинарно наказание, съгласно предложението в справката, Дисциплинарно
наказващият орган е допуснал нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, което е
съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като е
нарушено правото на защита на наказания държавен служител и е самостоятелно
основание за отмяна на заповедта.
По отношение на
материалната законосъобразност на оспорената заповед съдът намира следното:
В мотивите на оспорената заповед ДНО е приел, че за периода от 21.11.2018 год. до 09.03.2019
год. в пет случая оспорващият Ц. е наложил глоба с фиш на различни водачи на МПС, като е приложил
санкционната норма на чл. 183, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, която към този момент е
била отменена с изменението на ЗДвП, публикувано в ДВ бр. 37/2015 год. Приел е, че са налице пет нарушения неизпълнение
на служебните задължения, изразяващо се в пропуски в изучаването и прилагането
на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност и е квалифицирал всяко едно
от тях по чл. 199, ал1, т 5 от ЗМВР. С
оглед на разпоредбата на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР е приел, че е налице
системност в нарушенията. ДНО е счел, че предвиденото в чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР наказание за системни нарушения на служебната дисциплина „Забрана
за повишаване в длъжност” и в минимално предвидения в закона срок е
несъразмерно и предвид добрите
характеристични данни на оспорващия Ц. е счел, че нарушенията следва да се
квалифицират, като системни маловажни нарушения на служебната дисциплина” по
смисъла на чл. 199, ал.1, т. 2 от ЗМВР и да му се наложи наказание „ писмено
предупреждение за срок от три месеца”.
В диспозитива на оспорената заповед обаче, ДНО е посочил, че налага наказанието „писмено предупреждение за срок от три
месеца” на основание чл. 201, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Следователно налице е противоречие между изложените в мотивите фактически
и правни изводи на ДНО и направената в
диспозитива правна квалификация на нарушението, въз основа на която е наложено
наказанието. Такава правна конструкция като основание за налагане на този вид
дисциплинарно наказание е невъзможна. Разпоредбата на чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР се прилага за системни нарушения на
служебната дисциплина, които не са маловажни и предвижда налагане на наказание
„забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години", докато
разпоредбата на чл. 199, ал. 1, т. 2 от ЗМВР се прилага за системни маловажни нарушения на служебната
дисциплина и предвижда налагане на наказанието "писмено
предупреждение". В случая от
посоченото правно основание в диспозитива на заповедта не става ясно за какво
нарушение и по коя дисциплинарно санкционираща норма е наказан оспорващия – дали по чл. 201, ал.
1, т. 2 от ЗМВР или по чл. 199, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че
оспорената заповед като издадена при допуснато съществено нарушение на
административно производствените правила и в нарушение на материалния закон следва
да бъде отменена на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
С оглед изхода на делото искането на оспорващия за
присъждане на сторените по делото разноски като своевременно направено е
основателно. Същото е доказано до размер на 417 лв. и 45 стотинки, от които 400 лв. адвокатски хонорар, 10 лв.
държавна такса и 7.45 лв. държавна такса за фотокопия. Внесеният депозит за
свидетели в размер на 30 лв., включен в списъка за разноските, не е изплатен поради отказ на свидетелите.
Същият не следва да се включва в разноските по делото и да се присъжда. Възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от ответника по
делото, е неоснователно. Договореният и заплатен адвокатски хонорар съответства
на минималния размер, посочен в чл. 8, ал. 2, т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Мотивиран така, съдът на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 330з-975 от 28.04.2020 год. на
директора на Областна дирекция на министерството на вътрешните работи –Разград.
ОСЪЖДА Областна дирекция на министерството на
вътрешните работи –Разград да заплати на С. Х. Ц. от с. Р., ул. *** № * сумата от 417,45
лв. / четиристотин и седемнадесет лева и четиридесет и пет стотинки/ разноски
по делото.
На основание чл. 211, изречение трето от ЗМВР решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Съдия: /п/