Решение по дело №540/2020 на Районен съд - Бяла Слатина

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Б.С. 10.03.2021 год.

 

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД,  III наказателен състав, в публичното си заседание на 11 януари, Две хиляди двадесет и първа  година, в състав:

 

                                                         РАЙОНЕН  СЪДИЯ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ

 

при секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладвано от съдия Вельовски АНД № 540/2020г. по описа на РС-Б.Слатина

За да се произнесе взе предвид следното:

Р.Х.Н. ***, с ЕГН **********, е обжалвал НП № 20-0248-000855/18.09.2020г. на Началник РУ-Б.С. към ОД–МВР гр.В., с което са му наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 - 63 ЗАНН.

            В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното НП, като се прави искане за отмяна на същото. В с.з. тези съображения се поддържат от жалбоподателя, който прави искане за отмяна на атакуваното НП.

            Въззиваемата страна РУ - Б.С., редовно призована, не изпраща представител в с.з. и не взема становище по жалбата.

            По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание и надлежна страна. Разгледана по същество тя е основателна.

От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 18.05.2020г. жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фолксваген Шаран”, с рег.№ ВР 1809 СХ, в с.Соколаре, обл.В., по ул.„Георги Димитров”. В това време, около 14.25ч., в с.Соколаре, на същата улица, срещу дом № 10, служителите при РУ-Б.С. – свидетелите Р.Х.М. и Н.П.М., които били на работа по контрол на автомобилното движение, съгласно утвърден план, спрели за проверка водача на автомобила. Служителите на РУ – Б.С. извършили проверка на документите на водача и на автомобила. С техническо средство РСОД – таблет направили справка за редовността на документите, относно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Проверяващите установили, при направена справка, че автомобилът бил със служебно прекратена регистрация  на 26.03.2020г. по чл. 143 ал.10 ЗДвП. За извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП му бил съставен АУАН № 512378/18.05.2020г. от св. Р.Х.М. – мл.полицейски инспектор при РУ – Б.С., в присъствието на свидетел-очевидец Н.П.М. и в присъствието на жалбоподателя.

Била образувана преписка в  РУ-Б.С., ДП № 672/2020г. по описа на РП Б.С.. След кратко разследване с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 06.07.2020 г. решаващата прокуратура е прекратила наказателното производство за извършване на престъплението по чл.345 от НК. Установено е, че собственик на лекия автомобил е Р.Х.Н. от с.Соколаре, който закупил през месец ноември 2019г. Още с регистрацията е  разполагал  с всички други  необходими документи за движението на лекия автомобил. При извършената проверка  се установило, че Св. Р.Х.Н. не е бил уведомяван, че регистрацията на лекия автомобил е прекратена служебно. Липсват  данни Н. да е получил уведомление. Видно от направена справка, на 19.05.2020г. автоматично е възстановена регистрацията на лекия автомобил, след като е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Решаващата прокуратура е приела, че престъпление не е налице, тъй като Н. не е знаел, че регистрацията на автомобила е била прекратена, поради което липсва субективния елемент за извършване на престъплението по чл.345 от НК. Като основание за прекратяване е посочена нормата на  чл.213, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Преписката последващо е била изпратена на Началника на РУ-Б.С. за сведение.

Въз основа на постановлението на РП-Б.С. на 18.09.2020г. било издадено и атакуваното НП. С обжалваното НП, жалбоподателят е санкциониран на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за това, че: „на 18.05.2020г., около 14.25ч., в с.Соколаре, обл.В., по ул.„Георги Димитров”, до дом № 10, управлява лек автомобил „Фолксваген Шаран”, с рег.№ ВР 1809 СХ, собствен, като автомобилът е с прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП, при уведомление от ГФ, без „ГО“, с което виновно е извършил:

1) УПРАВЛЯВА МПС, КОЕТО НЕ Е РЕГИСТРИРАНО ПО НАДЛЕЖНИЯ РЕД, с което виновно е нарушил чл.140 ал.1 от ЗДвП”.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства – АУАН № 512378/18.05.2020г., НП № 20-0248-000855/18.09.2020г., копие от застрахователна полица „Гражданска отговорност”, представена  от жалбоподателя, на Застрахователна компания „Булстрад”, Експертно Решение на ТЕЛК от 20.05.2020г., Разпореждане на НОИ ТП В., възражение срещу АУАН с писмо до жалбоподателя, Постановление за прекратяване на наказателно производство, справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, копие от застрахователна полица „Гражданска отговорност” на ЗАД „Живот и здраве“ с приложения, както и от гласните доказателства – показанията на разпитаните в с.з. свидетели Р.Х.М. и Н.П.М., двамата служители на РУ – Б.С..

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като обективни, безпристрастни, логически последователни, изцяло подкрепящи се от приобщените по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

От изпратената административнонаказателна преписка и намиращите се в нея доказателства е видно, че друго разследване по въпросите за извършеното административно нарушение, касаещо деянието от обективна и субективна страна, не е извършвано. Административно – наказващия орган се е ползвал единствено от констатираното в ИИС - че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 26.03.2020г. и от постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателно производство. Други доказателства не са събрани в настоящето административнонаказателно производство.

От събраните и коментирани по-горе доказателства по безспорен начин се установи, че Р.Х.Н. от обективна страна е извършил визираното в обжалваното наказателно постановление административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, като на 18.05.2020г. е управлявал не регистрирано по надлежния ред МПС – МПС-то е със служебно прекратена регистрация от 26.03.2020г.

От друга страна, обаче, съдът приема, че не е налице субективният елемент на нарушението от страна на жалбоподателя в извършване на административно нарушение. Съгласно чл.7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В настоящия случай се установи, че жалбоподателят не е знаел за прекратената служебно регистрация, като по делото липсват каквито и да било данни да е уведомяван собственика на автомобила, че е прекратена служебно регистрацията на автомобила му по чл. 143 ал.10 ЗДвП, която разпоредба указва служебно прекратяване на регистрация на регистрирано ППС, за което е получено уведомление от Гаранционен фонд по чл.574, ал.11 от КЗ, и се уведомява собственикът на ППС. Към момента на проверката автомобилът  е бил с поставени регистрационни номера, разполагал  с всички други  необходими документи за него и не е  уведомяван за служебното прекратяване на регистрацията, поради което няма как да е знаел, че управлява не регистрирано МПС. Предвид на това настоящата инстанция приема, че жалбоподателят не е извършил деянието виновно - нито умишлено, нито поради непредпазливост.

Недопустимо е издаване на НП при недоказаност на административно-наказателното обвинение по несъмнен начин, когато не са изяснени всички обстоятелства, касаещи същото обвинение. Наказателното постановление не може да почива на предположения, на несигурни изводи относно извършеното административно нарушение и неговото авторство, което е гаранция за реализиране правата на обвиненото в извършеното нарушение лице. Административните наказания се налагат, за да предупредят и превъзпитат нарушителите и да въздействат възпитателно върху останалите граждани. В случая, наказанието е наложено за невиновно деяние и не може да осъществи целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.

   На следващо място при постановяване на наказанието, административнонаказващият орган не е взел предвид и разпоредбата на чл.27, ал.2 вр. чл.28 от ЗАНН, визиращ т.нар. „маловажен случай“ на административно нарушение. В конкретния случай действително се касае за едно строго формално нарушение, но не е съобразил индивидуализиращите обстоятелства. Едно деяние представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.93, т.9 от НК, приложим на основание чл.11 от ЗАНН, когато степента на обществената му опасност е по-ниска от обикновените случаи на нарушения от съответния вид, поради липса или незначителност на вредните последици или при наличие на други смекчаващи обстоятелства. В конкретния случай АНО не е съобразил смекчаващите вината обстоятелства, а именно, че от служебно прекратяване на регистрацията на автомобила са изминали по-малко от два месеца, като още на следващия ден след проверката е възстановена регистрацията на лекия автомобил. Освен това от нарушението не са произтекли никакви вредни последици за трети лица. Също така от представените от жалбоподателя копия Експертно Решение на ТЕЛК от 20.05.2020г. и Разпореждане  на НОИ ТП В. се установява, че същият е с 55% трайно намалена работоспособност, с отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Всички тези обстоятелства дават основание да се приеме, че описаното в АУАН и НП административно нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушенията по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

 Административнонаказващият орган е следвало да направи съвкупна преценка на всички обстоятелства и да констатира, че това нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност на конкретното административно нарушение, като го съпостави с останалите случаи на такова нарушение.

 Административнонаказващият орган е следвало да съобрази, че се касае до маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН и да предупреди писмено нарушителя, че при ново нарушение ще бъде санкциониран. Като не е сторил това, той е издал едно немотивирано наказателно постановление. 

 НП, макар и издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и в предписаната от закона форма, следва да бъде отменено.

           Водим от гореизложените мотиви и на осн.чл.63 ЗАНН, съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ НП № 20-0248-000855/18.09.2020г. на Началник РУ-Б.С. към ОД–МВР гр.В., с което на Р.Х.Н. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС, по реда на АПК в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

         

             

 

                                                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ: