РЕШЕНИЕ
№ 14480
гр. София, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20231110151403 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 – чл. 330 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е предявен е от Р. З. Х. против Б. И.а С. иск за развод с правно основание
чл. 49 ал.3 вр.ал.1 СК, чл. 56 и чл.53 от СК. В исковата молба се твърди, че страните са
сключили граждански брак на 14.09.1904 г., от който имат едно пълнолетно дете- Б. Б. С.,
роден на 16.09.2005г. Ищецът твърди, че сключване на брака съпрузите заминали за Канада,
където се родил сина им. След това отношенията между съпрузите се влошили, като цялата
отговорност в семейството останала изцяло върху ищцата. През 2009г. семейството се
прибрало в България, след което ищцата заедно със сина си заминала във Великобритания,
където си намерила работа по специалността. Ответникът също се установил в Англия при
семейството си, но работел спорадично, не помагал в домакинството или във финансово
отношение, имал проблеми с алкохола. Така след скандал на 26.07.2020г. настъпила
окончателната раздяла между съпрузите. Съпругът се върнал в България. Съпрузите не
поддържат връзка помежду си и са напълно отчуждени, което положение продължава и към
настоящия момент. Моли брака да бъде прекратен по изключителна вина на съпруга,
претендира ползването на семейното жилище и желае занапред да носи предбрачното
фамилно име Х.. Претендира разноски.
Ответникът се представлява от особен представител- адв.Р., който счита иска за
допустим, но недоказан, излага доводи за това.
Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи на страните, прие за
установено от фактическа страна следното:
Р. З. Х. и Б. И. С. са сключили граждански брак на 14.09.2004 г. с Акт за граждански
брак №0034/14.09.2004 г. на гр.Трявна, общ.Трявна, обл.Габрово. При сключването му
жената не е приела фамилията на съпруга си, а е продължила да носи предбрачното си
1
фамилно име Х.. От брака страните имат едно дете: Б. Б.ов С., ЕГН **********.
На 17.03.2011 г. съпрузите са закупили ателие № 13, находящ се в гр. София, ж.к.
Зона Б-5, ...... По делото не се твърди и не се установява договорен режим на разделност в
имуществените отношения между съпрузите, поради което на основание чл. 21, ал. 1 СК
придобитият по време на брака апартамент в режим на съпружеска имуществена общност и
до прекратяване на брака е бездялова съсобственост между двамата съпрузи, а след
прекратяването му – обикновена съсобственост при равни квоти. Претенция за наем при
условията на евентуалност е предявена от ответника.
По делото е разпитан само свидетел за ищеца С.Д.М.. Същият твърди да му е
известно, че съпругът е алкохолик, не работи и не се грижи за семейството, знае, че
съпрузите са се разделили през 2020г. Свидетелят живее с ищцата на семейни начала от
2020-2021г. Сочи, че преди да се запознае с ищцата няма впечатления от семейния й живот.
За скандалите в семейството знае от ищцата. Знае, че към момента тя работи в България и
във Франция, където има кабинети. Известно му е, че съпрузите не поддържат никаква
връзка и бракът им не би се заздравил.
По иска с правно основание чл. 49 СК.
Страните не спорят, че са във фактическа раздяла от 2020 г., провокирана от
поведението на ответника.
Съдът намира, че дори да се приеме за установено, че съпругът не е полагал грижи за
семейството, макар да не се събраха категорични доказателства в тази насока, то това не е
причина за развода, предвид назад във времето да се твърди, че същият е употребявал
алкохол и е предизвиквал скандали. Явно причина за развода е по-скоро настъпилата
фактическа раздяла поради постоянното пребиваване на съпругата в друга държава и
невъзможността на съпруга да се установи пълноценно при съпругата си.
Двете страни не оспорват влошените им отношения до степен, препятстваща
продължаването на съпружеското съжителство в дух на взаимно уважение, общи грижи и
разбирателство (арг. от чл. 14 СК). По делото обаче не бяха събрани доказателства, въз
основа на които да се изгради извод, че влошаването на отношенията е по вина само на
единия от съпрузите. Св. М. не бил очевидец на влошените отношения между съпрузите, за
тях той е научил от ищцата, а с нея живее на семейни начала и в известна степен е
заинтересован от изхода на делото. Други доказателства в тази насока не се представиха.
Няма данни по делото някой от съпрузите да е положил усилия и да е предприел действия
за заздравяване на семейните отношения.
Съобразно така установената фактическа обстановка съдът счита, че предявеният иск
за развод е основателен. Така установените обстоятелства са разрушили трайно и
необратимо семейната общност. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от
предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и
ненужна, следва да се прекрати, но по вина на двамата съпрузи.
По иска с правно основание чл. 53 СК
След прекратяване на брака жената следва да носи предбрачното си фамилно име, в
който смисъл е изразира желание.
По иска с правно основание чл. 56 СК.
Не се спори, че към датата на фактическата раздяла съпругът се завърнал в България
и се твърди да обитава апартамент- ателие № 13, находящ се в гр. София, ж.к. Зона Б-5,
......, съсобствен между съпрузите на основание чл. 21, ал. 1 СК. Съпругът чрез особения си
представител адв. Р. претендира ползването на семейното жилище. Иск с правно основание
чл. 56 СК е предявен от ищеца. Предвид общата вина за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака и факта, че никой от съпрузите не живее в посоченото
жилище/за съпруга вж. съобщение на л.16, където е отразено, че по данни на
2
домоуправителя лицето Б. С. не живее на този адрес/ , за което няма данни по делото то да е
семейното жилище на съпрузите, то съдът следва да остави това искане без уважение.
По разноските
На основание чл. 329, ал. 1 ГПК, държавната такса при решаване на делото по иска за
развод в размер на 50 лева се дължи от двете страни. Сторените разноски в производството
следва да бъдат възложени в тежест на ищеца така, както са направени.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА между Б. И. С., ЕГН ********** и Р. З. Х., ЕГН
**********, сключен на 14.09.2004 г. и за който е съставен Акт за граждански брак
№0034/14.09.2004 г. на гр. Трявна, общ. Трявна, обл. Габрово, като дълбоко и непоправимо
разстроен, на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49,ал.3 вр. ал. 1 СК по вина на двамата съпрузи.
След прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име Х., на
основание чл. 53 от СК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за предоставяне на основание чл. 56, ал. 1 СК
ползването на семейното жилище, а именно: апартамент- ателие № 13, находящ се в гр.
София, ж.к. Зона Б-5, ..........
ОСЪЖДА Б. И. С., ЕГН ********** да заплати по сметка на СРС сумата от 25.00
(двадесет и пет) лева – държавна такса при решаване на делото по исковете за развод.
ОСЪЖДА Р. З. Х., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 329, ал. 1 ГПК по
сметка на СРС сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева – държавна такса при решаване на
делото по исковете за развод.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. З. Х., ЕГН ********** за присъждане на
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3