№ 617
гр. Варна, 14.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20223100500288 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх.
№ 281624/05.04.2021 г. на М. Б. УЗ., чрез пълномощника адв. М.Д., против Решение №
260835/09.03.2021г., постановено по гр.д.№ 12597/2019 г. по описа на ВРС, 35-ти състав, в
частта, в която е прието за установено в отношенията между страните, че М. Б. УЗ., ЕГН
**********, с адрес: Г.В. дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33 сумата от
479.26 лева (четиристотин седемдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки),
представляваща сбор от главници, представляващи цена за доставени ВиК услуги, за което
са издадени фактури, както следва: № ********** от 19.04.2016 г. за сума от 2,39 лв.; №
********** от 18.05.2016 г. за сума от 2,39 лв.; № ********** от 17.06.2016 г. за сума от
2,39 лв.; № ********** от 20.07.2016 г. за сума от 2,54 лв.; № ********** от 22.08.2016 г. за
сума от 5,09 лв.; № ********** от 26.09.2016 г. за сума от 5,09 лв.; № ********** от
26.09.2016 г. за сума от 1,00 лв.; № ********** от24.10.2016 г. за сума от 5,09 лв.; №
********** от 24.10.2016 г. за сума от 0,73 лв.; № ********** от 24.11.2016 г. за сума от
15,26 лв.; № ********** от 21.12.2016 г. за сума от 15,26 лв.; № ********** от 30.01.2017 г.
за сума от 10,18 лв.; № ********** от 20.02.2017 г. за сума от 7,63 лв.; № ********** от
17.03.2017 г. за сума от 10,18 лв.; № ********** от 21.04.2017 г. за сума от 10,18 лв.; №
********** от 23.05.2017 г. за сума от 12,52 лв.; № ********** от 23.06.2017 г. за сума от
12,65 лв.; № ********** от 24.07.2017 г. за сума от 11,70 лв.; № ********** от 24.08.2017 г.
за сума от 11,70 лв.; № ********** от 19.09.2017 г. за сума от 11,70 лв.; № ********** от
19.10.2017 г. за сума от 11,70 лв.; № ********** от 20.11.2017 г. за сума от 11,70 лв.; №
********** от 12.12.2017 г. за сума от 11,70 лв.; № ********** от 21.01.2018 г. за сума от
11,80 лв.; № ********** от 16.02.2018 г. за сума от 11,89 лв.; № ********** от 21.03.2018 г.
за сума от 11,89 лв.; № ********** от 23.04.2018 г. за сума от 11,89 лв.; № ********** от
21.05.2018 г. за сума от 11,89 лв.; № ********** от 25.06.2018 г. за сума от 11,89 лв.; №
********** от 23.07.2018 г. за сума от 11,89 лв.; № ********** от 23.08.2018 г. за сума от
193,28 лв.; № ********** от 25.09.2018 г. за сума от 11,89 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.03.2019 год.
до окончателно изплащане на вземането, сумата от 52.59 лева (петдесет и два лева и
1
петдесет и девет стотинки), съставляваща обезщетение за забава върху уважената част от
главницата, начислена върху задължението по всяка фактура, за периода от датата на падежа
й до 22.03.2019 год., за което вземане по ч. гр. д. № 4768 по описа на ВРС за 2019 год. е
издадена Заповед № 2537/28.03.2019 год. за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както
и в частта, в която ответницата е осъдена да заплати направени в заповедното и исковото
производства разноски.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо,
евентуално неправилно, поради нарушения на материалния закон (ЗЗП, Директива
93/13/ЕИО), допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила (чл.7, ал.3
ГПК) и необоснованост. Излага, че не й е връчен подлежащия на обжалване съдебен акт,
произнесен от ВОС, който е преюдициален за спора. Нарушена е доказателствената тежест и
императивните правила по докладване на делото. Отправеното до въззивния съд искане е да
обезсили първоинстанционното решение, евентуално да го отмени, ведно с присъждане на
разноски за всички инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, чрез ю.к. Петя
Д., в писмен отговор оспорва жалбата и от своя страна излага коментар на изложените в нея
оплаквания. Счита, че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него
мотиви са в унисон със събраните в хода на производството доказателства и при правилно
приложение на материалните и процесуални правни норми. По същество счита решението
на ВРС за допустимо, правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за
потвърждаването му, ведно с присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирано лице, чрез
пълномощник, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК. Не се констатира
необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане
на процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения на
съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба вх.№
281624/05.04.2021 г. подадена от М. Б. УЗ., чрез пълномощник адв. М.Д..
НАСРОЧВА в о. с. з. на 15.03.2022 г. от 13.30 ч., за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на въззивника и препис от
отговора на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2