РЕШЕНИЕ
№ 938
гр. Кюстендил, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Михаела Ив. Атанасова
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Гражданско дело №
20251520101000 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба с вх. № 4664/22.04.2025г., депозирана от А. Ц. К.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. *******, ул. ********* №**, бл. **, ет. *, ап. *, против
Прокуратурата на Република България.
В исковата молба се твърди, че били образувани прокурорска преписка вх. №
1671/2024 г. и ДП № 743/2024 г. по описа на РУ – Кюстендил, следствено дело №
5882024 г. по описа на ОСлО при ОП – Кюстендил, срещу А. Ц. К.. В хода на
досъдебното производство било установено, че предвид събраните доказателства е
налице основание за привличане на ищеца в качеството на обвиняем, за това че за
времето от 29.12.2022г. до 29.05.2024г. в град Кюстендил осуетява изпълнението на
Решение № 317/10.05.2022г. по гр.д. № 2272/2021г. по описа на КРС, влязло в законна
сила на 29.12.2022г. – престъпление по чл. 296, ал. 1, пр. 2 от НК. С Постановление от
20.01.2025г. на прокурор при Районна прокуратура - Кюстендил наказателното
производство срещу ищеца било прекратено.
Твърди се, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
държавата за вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, тъй като срещу ищеца
било повдигнато обвинение за извършване на престъпление от общ характер, което
внесло сериозен дискомфорт в неговия живот, а впоследствие производството било
прекратено.
Сочи се, че отговорността на държавата е обективна и следва да бъде
ангажирана дори и формално да са били налице предпоставките за образуване на
наказателно производство – законен повод и достатъчно данни за престъпление.
1
Заявява се, че причинените на ищеца неимуществени вреди са ясни и не се
нуждаят от доказване, защото висящото и безрезултатно наказателно производство
винаги води до негативни преживявания, свързани с психически стрес, неудобство
пред обществото, злепоставяне сред близки и познати, загуба на вяра в закона и реда,
представляващи негативни преживявания, които се презюмират от съда. За периода от
29.05.2024г. до 20.01.2025г. /осем месеца/ ищецът претърпял неимуществени вреди
свързани със страх от постановяване на осъдителна присъда и ограничаване на
правната му сфера, което би настъпило при евентуалното му осъждане. Изпитвал
безпокойство и неудобство, влошило се здравословното му състояние – загубил апетит
и страдал от безсъние. Ограничил социалните си контакти, отчуждил се и от членовете
на семейството си. Идването на органи на МВР на работното му място провокирало
колегите му да странят от него, ръководителите му да се държат резервирано,
считайки го за нарушител на закона, което продължило дълъг период от време.
С молба вх. № 5164/05.05.2025г. в изпълнение на дадени от съда указания,
ищецът уточнява, че с привличането му като обвиняем не са му налагани мерки за
процесуална принуда.
Ето защо се поддържа искане да бъде постановено съдебно решение, по
силата на което съдът да осъди Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.
София, бул. „Витоша“ №2, да заплати на А. Ц. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.
*******, ул. ********* №**, бл. **, ет. *, ап. *, сумата от 4 000,00 лв. (четири хиляди
лева), представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие
на повдигнатото му незаконно обвинение по ДП № 743/2024 г. по описа на РУ –
Кюстендил, пр. пр. вх. № 1671/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Кюстендил,
за престъпление по чл. 296, ал. 1, пр. 2 от НК, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.05.2024г. (датата на образуване на ДП) до окончателното й
изплащане.
Претендират се и разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Сочи, че исковата молба е редовна и допустима, но неоснователна и недоказана, с
оглед на което претенцията се оспорва изцяло по основание и размер поради следните
съображения: исковата молба била неподкрепена с писмени доказателства. Липсвали
доказателства за връзка между действията на прокуратурата и твърдените болки и
страдания. Следвало при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди
да се вземе предвид критерият за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като бъде съобразена
и тежестта на обвинението, продължителността на разследване, какви мерки за
неотклонение са приложени спрямо лицето, има ли други мерки за процесуална
принуда и тяхната продължителност. Акцентира се, че А. К. имал качеството обвиняем
само за периода от 04.10.2024г. до 20.01.2025г., като наказателното производство
приключило още на досъдебната фаза на процеса, а прокуратурата по никакъв начин
не огласила разследването. Размерът на претендираното обезщетение не бил съобразен
с посочените обстоятелства и бил изключително завишен. Сочи се, че при
основателност на главния иск акцесорната претенция за законна лихва би се дължала
не от датата на образуване на наказателното производство, а от датата, на която
прокурорският акт за прекратяване на производството бил стабилизиран.
Поради което се иска или изцяло отхвърляне, като неоснователна и недоказана,
на исковата претенция, или, алтернативно - частичното й уважаване, до размер, който
съответства на претърпените вреди.
2
При евентуалното уважаване на претенцията се иска съдът да присъди на
ищеца адвокатско възнаграждение около минималните размери, предвидени в Наредба
№ 1 от 09.07.2004г.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца чрез пълномощника
му, а ответната страна оспорва основателността на иска, алтернативно - размера му. От
ответната страна се оспорва началният момент, от който би била дължима законна
лихва за забава като се сочи, че определящ е моментът на стабилизиране на
прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство.
След приключване на съдебното дирене, а и след края на устните състезания,
по делото е депозирано писмо от Районна прокуратура – Кюстендил изх. №
2070/20250 от 24.07.2025г., към което е приложен постъпил в КРП сигнал от
23.07.2025г., подаден от лицето Славка С. Илиева, в който същата уведомява КРП, че е
подала жалба до Главна прокуратура на Република България за преразглеждане на пр.
пр. 1671/2024г. поради незаконосъобразност на постановлението от 20.01.2025г. за
прекратяване на наказателното производство против А. К.. В сигнала се сочи, че за
подателя бил налице правен интерес от атакуване на акта на КРП. В сигнала е
отправено и искане за спиране на производството по настоящото дело.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, намери за установено следното:
Страните не спорят, че ДП № 743/2024 г. по описа на РУ – Кюстендил, пр. пр.
вх. № 1671/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Кюстендил, образувано срещу
ищеца А. Ц. К., е прекратено с Постановление от 20.01.2025г. на прокурор при Районна
прокуратура – Кюстендил.
От приетата и приложена по делото прокурорска преписка с №1671/2024 г. по
описа на Районна прокуратура - Кюстендил, ДП743/2024 г. от описа на Районна
прокуратура – Кюстендил, се установява, че с постановление от 29.05.2024 г. е
образувано досъдебно производство за това, че от 22.12.2022г. до 29.05.2024 г. се
осуетява изпълнението на Решение № 317/10.05.2022г. на КРС. Ищецът А. К. е бил
привлечен като обвиняем за горното престъпление с правна квалификация по чл. 296,
ал. 1, пр. 2 от НК с постановление от 02.10.2024г. като спрямо него не е взета мярка за
неотклонение или друга такава за процесуална принуда. Ищецът фактически е узнал за
това обстоятелство на 14.10.2024 г., когато постановлението за привличане като
обвиняем, както и разследването, са му били предявени. На тази дата е извършен
разпит на същия. А. К. е разпитван като свидетел на 12.06.2024 г., а на 13.06.2024г.
ищецът доброволно е предал описаните в протокол от същата дата документи на
следовател в ОСлО при Окръжна прокуратура град Кюстендил.
С постановление на наблюдаващия прокурор от 15.11.2024 г. е приключено
разследването по ДП №743/2024г. по описа на КРП, сл. дело № 58/2024г. по описа на
ОСлО при Окръжна прокуратура – Кюстендил.
С постановление на наблюдаващия прокурор от 20.01.2025 г. е прекратено
досъдебното производство във връзка с горепосоченото обвинение, доколкото е
прието, че не е извършено съставомерно деяние. Препис от постановлението е връчен
на обвиняемия за сведение на 30.01.2025г., видно от известие за доставяне на пратка от
„Български пощи“ с баркод ИД ************. Посочено е, че постановлението не
подлежи на обжалване по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК поради липса на пострадал, а
престъплението по чл.296 от НК е формално. Влизането в сила на горепосоченото
постановление не е оспорено от страните.
3
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетел – Г. В. А.. Свидетелят съобщава, че познава ищеца, тъй като били колеги и
работили заедно от 2022 г. до края на месец май 2025г. Твърди, че ищецът споделял,
че има проблеми с правосъдието. Ставало дума за проблем със съсед, свързан с
вдигане на шум от отглежданото от ищеца куче. Свидетелят заявява, че знае от други
свои колеги, че служители на МВР са идвали на работното място на ищеца да го
търсят, но не са го открили, защото бил командирован. Предполага, че е търсен във
връзка с процесното досъдебно производство. Твърди, че преди случилото се А. К. бил
много комуникативен, отзивчив, споделял с колегите си. След посещението на
служителите на МВР и след като споделил на свидетеля за ситуацията, А. К. станал
„малко по-дистанциран от нас, пак ни помагаше и съдействаше, но беше по встрани от
нас“. Бил по-тих и малко по-разсеян, влошило се здравословното му състояние, поради
което посетил лекар. Започнал да пие по-голямо количество кафе. Според свидетеля
всички колеги се притеснили и поинтересували поради каква причина ищецът е търсен
от служители на МВР и изразили своята загриженост.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви, както и на
събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел.
При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
По допустимостта:
Съгласно Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК
на ВКС исковете за обезщетение по чл. 2 от ЗОДОВ се предявят срещу Прокуратурата
на Република България, която е единно и централизирано юридическо лице (чл. 7
ЗОДОВ).
В Решение № 5 от 5.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1984/2020 г., III г. о., ГК е
възприето, че изразите "обвинение в извършване на престъпление" и "ако
образуваното наказателното производство бъде прекратено поради неизвършване на
деянието от лицето", по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, следва да се
тълкуват разширително, като се включат и случаите, когато е образувано досъдебно
производство въз основа на законен повод и наличие на достатъчно данни за
извършено престъпление, срещу конкретно посочено лице, за точно определено
деяние и са предприети точно определени процесуални действия и след това
производството е прекратено, включително и когато това лице е разпитвано само в
качеството на свидетел. С оглед дадените разяснения искът е предявен срещу
надлежна страна от активно легитимирано лице и е допустим.
По основателността:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.
В нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ законодателят е предвидил, че
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано. Основанието за ангажиране на тази отговорност е обективният факт,
че спрямо лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено в
качеството му на обвиняем, а по-късно досъдебното производство е било прекратено.
Това обстоятелство е достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като
4
незаконно, независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били
извършени в съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен
орган, доколкото законът разглежда незаконосъобразността на плоскостта на крайния
резултат от наказателното производство, а отговорността на държавата следва да бъде
ангажирана дори и когато формално са били налице предпоставки за образуване на
наказателно производство – законен повод и достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ , а отговорност в случая носи Районна прокуратура - Кюстендил,
под чието ръководство е осъществявано наказателното производство и която е
упражнявала ръководство и надзор в хода на разследването, проучвала е и е
проверявала всички материали по делото, давала е указания (чл. 196, ал. 1 от НПК) в
досъдебното производство.
Само за прецизност съдът намира за необходимо да посочи следното :
Доказателствата по делото сочат на това прекратителното постановление на
Районна прокуратура - Кюстендил да е влязло в законна сила в деня на
постановяването му като необжалваемо – 20.01.2025г. Не може да се приеме, че е
образувано производство по чл. 243, ал. 10 от НПК, доколкото липсват доказателства в
тази насока от една страна (налични са само индиции, че такова производство е в ход),
а от друга, депозирането на писмо изх. №2070/24.07.2025г. на Районна прокуратура –
Кюстендил е извършено след приключване на съдебното дирене по настоящото дело
(15.07.2025г.) и дори след приключване на устните състезания и обявяване на делото за
решаване, поради което съдът не може да го обсъжда по същество.
Съдът счита, че не е налице основание и за спиране на производството по
делото, доколкото не се констатират фактическите предпоставки на никоя от
хипотезите, визирани в чл. 229, ал. 1, т. 1 – т. 7 от ГПК. Формално, такова искане не е
и заявено от коя да е от страните по настоящото дело, като в горецитираното писмо от
прокуратурата единствено се възпроизвежда искането за спиране на Славка С., която
не заема каквото и да е процесуално качество по настоящото дело. Съдът счита, че
представеното по делото писмо, ведно с приложен към него сигнал от г-жа С., не е
основание за отмяна хода по същество, респ. - спиране на производството поради
преюдициалност, доколкото категорични данни, че е в ход производство по чл. 243, ал.
10 от НПК не са налични. Подобно искане, в случай, че бъде изрично заявено от някоя
от страните по делото, респ. в случай, че бъдат представени доказателства за реално
сезиране на главния прокурор в хипотезата на чл. 243, ал.10 от НПК, може да бъде
преценявано от контролната инстанция. В настоящото производство, към момента на
приключване на съдебното дирене, са били налице категорични данни за стабилитета
на прекратителното постановление на Районна прокуратура – Кюстендил от
20.01.2025г. като липсва и наведено оспорване от страните в тази насока.
При тези факти съдът намира, че е осъществен първият елемент от сложния
фактически състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – прекратено наказателно производство с
влязло в сила постановление на прокуратурата. А това на свой ред влече след себе си
незаконност на осъщественото наказателно преследване.
Като последица от горното безспорно са последвали вреди, които следва да
бъдат репарирани. В съдебната практика е застъпено становището, че
неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, които нямат парична равностойност, не биха могли да бъдат
възстановени, заради това и чл. 52 от ЗЗД предвижда, че обезщетението за тях следва
5
да се определи по справедливост от съда и съгласно ППВС № 4/1968 г.
Наред с това при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 от
ЗОДОВ, съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване
наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. В т. см.
последователно в практиката си Върховният касационен съд приема, че повдигането
на незаконно обвинение в извършване на престъпление винаги е съпроводено с
изпитване на притеснение и страх от несправедливо осъждане и е нормално да се
приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето изпитва неудобство,
чувства се унизено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности у
личността, както и социалното му общуване (в т.см. Решение № 480 от 23.04.2013 г.
по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС).
За настоящия съдебен състав е безспорно, че участието на едно лице в
качеството на обвиняем в наказателно производство със сигурност е довело до
комплекс от неприятни житейски изживявания. Съществуването им в душевния свят
на ищеца не е непременно да се доказва посредством способите по ГПК, а е
достатъчно да се твърдят в степен, ненадхвърляща обичайната такава, съответна на
тежестта на обвинението, приложените мерки за процесуална принуда и
продължителността на цялото наказателно производство. Тоест, ищецът безспорно е
изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, поради което и следва
да бъдат компенсирани.
Досежно размера:
Справедливото обезщетяване на вредата, както сочи чл. 52 от ЗЗД, изисква
съдът да определи точен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице
във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии – пострадалото лице
следва, както изисква законът, да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер, и той
е различен за всеки отделен случай (Решение № 111/17.03.2014 по гр. д. № 4207/13 , ІV
ГО на ВКС), вкл. с оглед на факта, че всяко отделно лице има различна психика и
субективно по различен начин възприема едни и същи факти, свързани с повдигнатото
обвинение.
При исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, от ЗОДОВ правнорелевантните обстоятелства
за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на
повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали
ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден;
продължителността на наказателното производство; видът на взетата мярка за
неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните
негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство,
приятели, професия, обществен отзвук и пр. В този смисъл и Решение № 60323 от
11.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 517/2021 г., IV г. о., ГК.
В петитума на исковата молба обезщетението, което ищецът претендира е във
връзка с повдигнато обвинение за престъпление по чл. 296, ал. 1, пр. 2 от НК, за което
законът предвижда наказание „лишаване от свобода“. Видно от справката за съдимост,
ищецът е бил неосъждан към периода на привличането му като обвиняем, поради
което тревогите, изразени в исковата молба, за постановяване на осъдителна присъда и
ограничаване на правната му сфера, са били обосновани. За това обвинение ищецът е
6
бил привлечен като обвиняем на 02.10.2024 г., когато е съставено постановлението за
привличане на А. К. и съответно е подписано постановлението от наблюдаващия
прокурор, но последното е предявено на обвиняемия на 14.10.2024 г., от който момент
се приема, че ищецът е започнал да търпи неблагоприятни изживявания с по-висока
степен на интензивност.
От друга страна, макар настоящият съдебен състав да приема, че образуването
на всяко едно наказателно производство е от естествено да предизвика състояние на
стрес, притеснения и тревожност, то в настоящия случай не се доказаха толкова силни
отрицателни изживявания, явяващи се следствие от действията на органите на
прокуратурата, извън нормално обичайните психически страдания при повдигане на
обвинение за подобно престъпление.
В горния смисъл следва да се отбележи, че евентуалните неимуществени вреди,
понесени от ищеца за периода до момента на привличането му като обвиняем се
обхващат от обичайно изживените за процесния случай негативни изживявания.
Установи се по делото единствено това, че на 12.06.2025г. същият е разпитан като
свидетел. Постановлението за прекратяване на наказателното производство е от
20.01.2025 г. По отношение на ищеца не е взимана мярка за неотклонение или друга
такава за процесуална принуда. Производството не е влизало в съдебна фаза. По това
обвинение са извършвани процесуални действия, включително предявяване на
постановлението за привличане като обвиняем и разпитите на същия като обвиняем,
както и като свидетел, проведени на 14.10.2024 г. и 12.06.2024г., протекли в рамките на
не повече от 30 минути всеки. Недоказани остават твърденията за промяна в негативна
насока на отношението на колегите и ръководителите на ищеца вследствие на
воденото срещу него наказателно производство. Напротив, събраните по делото гласни
доказателствени средства установяват, че отношението на колегите му към него не се е
променило, нещо повече, ползвал се с тяхната подкрепа. В хода на досъдебното
производство са предприети процесуално-следствени действия /извършени съгласно
закона/ за установяване на обективната истина по делото. Съдът дава вяра на
твърденията на ищеца, че същият в резултат от привличането му като обвиняем е
изпитвал срам, което е житейски логично, но това обстоятелство само по себе си не се
свързва с поведение на ответника, доколкото не беше установено фактите по
разследването да се разпространени по какъвто и да било начин от прокуратурата или
разследващите органи. Напротив, от свидетелските показания се установи, че ищецът
сам е решил да сподели на колегите си за воденото наказателно производство.
Търсенето му от органите на реда на работното му място не е нарушило неговите
законни права. Не се установиха и данни за влошено здравословно състояние на
ищеца (вън от обсъденото по-горе психологично състояние на К.), в т.ч. предприето в
тази връзка лечение, домашно или в лечебно заведение, приемане на медикаменти и
др. Соченото от свидетеля влошено здравословно състояние на ищеца, детайлизирано
посредством изявлението, че същият започнал да пие повече кафе, не могат да
послужат за направата на подобен извод.
С оглед горното следва да се приеме, че периодът, през който К. е търпял
неблагоприятни емоции и изживявания (в степен и интензитет такива, че да обосноват
репариране на същите), вследствие от незаконно обвинение, е в рамките на около три
месеца – 14.10.2024 г. /предявяване на обвинението/ до 20.01.2025 г. /влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство/. Тоест, само за
период от около три месеца е съществувала реална опасност да бъде повдигнато
обвинение срещу ищеца в съда.
7
При тези съображения съдът намира за справедливо обезщетение такова в
размер на 1000 лв., като за разликата над тази сума до пълната претенция от 4 000 лв.
ще я отхвърли като неоснователна и недоказана. Съдът определя този размер глобално
за всички претърпени от ищеца душевни болки и страдания, съобразявайки т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2022 г., ОСГК.
Настоящият състав не намира да е налице съпричиняване на вредите от ищеца
по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, като липсват каквито и да е данни в тази насока, поради което и
определеният размер на обезщетението не следва да се редуцира.
Досежно акцесорната претенция следва да се посочи, че това право възниква от
момента на влизане в сила на постановлението за прекратяване на досъдебното
производство – 20.01.2025 г., от който момент и същото става изискуемо, респ.
възниква задължението на ответника да възмезди пострадалия за претърпените от него
вреди - Тълкувателно решение №3 от 22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС.
По отговорността за разноски:
С исковата молба е направено искане за присъждане на разноски, което се
поддържа и в открито заседание. Доказано сторените разноски са в общ размер на
720,00 лв., включваща адвокатски хонорар от 700 лв. и 20 лв. – заплатена държавна
такса по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 2в, ал. 3 ЗОДОВ за дължимите такси и разноски се
прилагат чл. 9а и чл. 10 ЗОДОВ. Нормата на чл. 9а, ал. 1 ЗОДОВ определя, че за
делата по този закон се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата,
приета от Министерския съвет. Съгласно чл. 2, т. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК по искове за обезщетение по ЗОДОВ от
граждани, еднолични търговци и ЮЛНЦ се събира такса в размер на 10 лв. при
предявяване на иска. Надплатената над този размер сума не следва да се възлага в
тежест на ответника. Съдът не намира основание да се произнася по евентуалната
прекомерност на договорения между ищеца и процесуалния му представител хонорар,
доколкото в отговора на исковата молба се иска, при уважаване на претенциите,
присъждане на адвокатско възнаграждение в минималния размер, предвиден в
Наредба №1/2009г. В настоящия случай от ищцовата страна се претендира
възнаграждение именно в предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.), размер.
С оглед уважената част от исковата претенция /25 %/ съдът ще осъди ответника
за сумата от 177, 50 лв. – разноски по делото.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, да заплати на А. Ц. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. *******, ул.
********* №**, бл. **, ет. *, ап. *, сумата в размер на 1000,00 лв. (хиляда лева),
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
вследствие на повдигнатото му незаконно обвинение по ДП № 743/2024 г. по описа на
РУ – Кюстендил, пр. пр. вх. № 1671/2024 г. по описа на Районна прокуратура –
Кюстендил, за престъпление по чл. 296, ал. 1, пр. 2 от НК, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 20.01.2025г. до окончателното й изплащане, като
8
исковата претенция за разликата над уважения размер до пълния предявен такъв от 4
000, 00 лв., ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“№2,
да заплати на А. Ц. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. *******, ул. ********* №**, бл.
**, ет. *, ап. *, сумата от 177,50 лв. (сто седемдесет и седем лева и петдесет стотинки),
представляваща разноски съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9