РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Бургас , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20212100500444 по описа за 2021 година
Производството е по чл.435 ал. 1 ГПК и е образувано е по повод жалба на ЕТ
„Вега – 80- Галин Желев”, ЕИК *********, чрез пълномощника адвокат Миглена
Христова, с адрес: гр. Бургас , ул. „Трайко Китанчев” № 47, ет. 2 , офис 6, против
разпореждане № 7487/09.12.2020 г. на ЧСИ Илко Бакалов ,рег. № 705,с което е постановен
отказ за прекратяване на изп.дело о № 20187050400575 по описа на ЧСИ Илко Бакалов,
поради настъпила перемция.
В жалбата са изложени твърдения, , че с изтичане на две годишен срок, считано от
20.03.2012 г. е. на 20.03.2014 г., съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по отношение на ищеца е
настъпила перемпция, тъй като валидни действия са извършвани само по отношение на
другия солидарен длъжник. Поддържа се, че предприемането на действия спрямо един от
солидарните длъжници не води до прекъсване на срока по чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК по
отношение на останалите. Излагат се доводи, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, като в процесния случай спрямо жалбоподателя-длъжник
давността е прекъсната на 20.03.2012 г. с налагането на запора на лекия автомобил, което е
последното валидно изпълнително действие. Поддържа се, че настъпилата перемпция се
1
явява релевантен юридически факт, доколкото след посочената дата не е имало основание за
извършване на нови действия на принудително изпълнение, с които да бъде прекъснат
давностният срок. Навеждат се съображения, че извършените действия спрямо длъжника
„Мирър инвестмънт“ ООД не прекъсват давността по отношение на ищеца на основание чл.
125, ал. 1 33Д, тъй като всяко действие, предприето във връзка с конкретен изпълнителен
способ, прекъсва давността по отношение на конкретен длъжник в изпълнителното
производство. Моли се за отмяна на атакуваното разпореждане и присъждане на разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемото
дружество „Централна кооперативна банка” АД чрез пълномощника адвокат Вирджиния
Хайк. Твърди се, че по изпълнителните дела, по които ищецът е солидарен длъжник с
„Мирър инвестмънт“ ООД, в периода 2012 г. - 2019 г. са искани от взискателя и са били
предприемани и извършвани от съответния съдебен изпълнител множество изпълнителни
действия, с всяко от които давността по отношение на вземанията по изпълнителното дело
се прекъсва и започва да тече нова давност по отношение на всички длъжници по
изпълнителното дело, в т. ч. и за жалбоподателя . Поддържа се, че не е изтекъл 2-годишен
период до следващото предприето и извършено изпълнително действие. Отбелязва се, че
прекъсването на 2-годишния срок по чл. 433 ал. 1 т.8 от ГПК по отношение на един
солидарен длъжник има абсолютно действие и по отношение на останалите солидарни
длъжници . Счита, че преклузивният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не тече
самостоятелно за всеки солидарен длъжник, а общо за солидарните длъжници по
изпълнителното дело.
В писменото си становище по реда на чл. 436 ал. 1 от ГПК съдебният изпълнител
излага съображенията си за неоснователност на жалбата .
Съдът, като съобрази доводите на страните и приложените по изпълнителното
дело доказателства, счита за установено следното:
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице ,против подлежащ на
съдебен контрол акт на съдебния изпълнител ,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА .
Видно от приложените по изпълнителното дело документи , че въз основа на заповед
№ 7872/21.12.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК по ч. гр. д. № 11776/2011 г. на Районен съд – Бургас е издаден изпълнителен
лист от 29.12.2011 г., по който е висящо изпълнително дело № 20187050400575 на ЧСИ
Илко Бакалов с взискател „Централна кооперативна банка” АД и длъжници „Мирър
Инвестмънт” ООД и ЕТ „Вега – 80 -Галин Желев”,като последният –в качеството си на
поръчител е солидарен длъжник Делото многократно е прехвърляно между различни
съдебни изпълнители ,като през 2018 г. е върнато отново на ЧСИ Илко Бакалов и е
образувано настоящото изпълнително дело .
2
Сочи се в жалбата , че по отношение на длъжника ЕТ „Вега – 80 -Галин Желев”
последното изпълнително действие е извършено на 20.03.2012 г. чрез налагане на запор на
МПС, а по отношение на длъжника „Мирър инвестмънт“ ООД са извършвани регулярно
множество изпълнителни действия. Спорно по делото е обстоятелството дали с
извършването на изпълнителни действия по отношение на главния длъжник „Мирър
инвестмънт“ ООД се прекъсва погасителната давност по отношение на поръчителя ЕТ „Вега
– 80 -Галин Желев”.
Този въпрос е бил предмет на обсъждане и решен с влязло в сила решение по в.гр.д.
№ 1665/2020 г. по описа на Бургаския районен съд ,образувано между същите страни –
длъжника ЕТ„Вега 80-Галин Желев“ и взискателя ЦКБ АД /по повод предявен
установителен иск за установяване недължимост на част от вземането спрямо солидарния
длъжник-жалбоподател по настоящото дело /.В решението по това дело съдът е приел
следното :
„На основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия
за принудително изпълнение. С т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.
д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд, съгласно което погасителна давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Прието е, че
при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Това тълкувателно решение не изследва въпроса за
прекъсването на погасителната давност в рамките на изпълнително производство,
образувано и висящо по отношение на няколко длъжници, които отговарят при условията на
солидарност.
На основание чл. 141 ЗЗД поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник.
Съгласно чл. 125, ал. 1 ЗЗД прекъсването на давността срещу един солидарен длъжник не
произвежда действие спрямо останалите съдлъжници. Разпоредбата на чл. 148 ЗЗД също
гласи, че прекъсването на давността по отношение на длъжника няма действие спрямо
поръчителя. Посочените разпоредби са нормативен израз на т. нар. относително действие на
солидарността, при което извършените по отношение на един солидарен длъжник правни
действия нямат сила за другите солидарни длъжници. Ето защо на основание чл. 148 ЗЗД
следва да се приеме, че с извършването на изпълнителни действия по отношение на главния
длъжник не се прекъсва погасителната давност по отношение на поръчителя.
Настоящият съдебен състав споделя становището, че прекъсването на 2-годишния срок
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по отношение на един солидарен длъжник има абсолютно
действие и по отношение останалите солидарни длъжници. Това е така, защото
удовлетворяването на взискателя чрез осъществяването на отделни изпълнителни способи с
предмет имущество на един от солидарните длъжници има действие по отношение и на
3
останалите съдлъжници. Съобразно правилата на солидарността кредиторът може да иска
изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците (чл. 122, ал. 1 ЗЗД), като
изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници (чл.
123, ал. 1 ЗЗД). За пасивната солидарност е характерно, че има един кредитор и двама или
повече длъжници, като облигационните отношения между тях са свързани по такъв начин,
че когато един от тези солидарни длъжници изпълни, се погасяват и задълженията на всички
останали, т.е. налице е единна престация. При пасивната солидарност всеки длъжник се
намира в самостоятелно, отделно правоотношение с кредитора, но всички тези отделни
правоотношения са свързани помежду си посредством целта – да се удовлетвори интересът
на кредитора. Единството на престацията – предмет на изпълнението, обуславя извода, че не
необходимо взискателят да иска извършването на изпълнителни действия срещу всеки един
от солидарните длъжниците, за да поддържа съществуването на изпълнителното
производство. Макар и длъжниците да са повече, вземането е едно и целта на
изпълнителното производство е то да бъде удовлетворено, като изпълнението може да се
насочи към имуществото на един, на някои или на всички солидарни длъжници.“
Това е и отговорът на спорния по настоящото дело въпрос ,като следва да се подчертае
,че в частната жалба се смесват институтите на погасителната давност и перемцията по чл.
433 ал. 1 т. 8 от ГПК .Както е казал съдът в цитираното въззивно решение „погасителната
давност и перемпцията са отделни правни институти, чиито същност и последици не следва
да се приравняват. Субективното право, което е погасено по давност поради изтичане на
предвидения в закона давностен срок, не подлежи на принудително изпълнение, като
основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК
представлява влязлото в сила уважително решение по чл. 439 ГПК. Бездействието на
взискателя в продължение на повече от две години не се отразява върху дължимостта на
вземането, а е основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, което не изключва възможността за последващо образуване на друго изпълнително
дело, в рамките на което субективното право да бъде принудително осъществено“
В този смисъл следва да се отбележи , че не е налице период, по-дълъг от две години,
през който да не са извършвани изпълнителни действия в полза на взискателя, нито има
данни самият взискател да се е дезинтересирал от изпълнението след изричното възлагане
по реда на чл. 18 от ЗЧСИ, както и че отговорността на длъжниците е солидарна и
действията по събиране на дълга не се разграничават поотделно за всеки от тях, т.е. – не е
налице хипотезата на чл. 433, т. 8 от ГПК, при която да не е следвало продължаване на
действията спрямо жалбоподателя в качеството му на един от солидарните длъжници. В
тази връзка следва да се посочи, че солидарните длъжници в изпълнителното производство
са равнопоставени и от всеки от тях може да бъде събрано вземането, като че в случая не е
налице неяснота относно обема на присъденото имуществено право, нито относно
индивидуализирането на длъжниците и техния кредитор-взискател, като солидарността е
изрично посочена в изпълнителния лист, т.е. – не е налице хипотеза, при която паричното
задължение, присъдено в тежест на повече лица, да се дължи от тях съразмерно, от което
4
следва, че всяко действие по събиране на дълга касае и останалите солидарни длъжници. По
тези съображения жалбата следва да бъде оставена без уважение ,поради което Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №313/20.01.2021 г. по описа на ЧСИ
Илко Бакалов , подадена от ЕТ „Вега – 80- Галин Желев”, ЕИК *********, чрез
пълномощника адвокат Миглена Христова, с адрес: гр. Бургас , ул. „Трайко Китанчев” №
47, ет. 2 , офис 6, против разпореждане № 7487/09.12.2020 г. на ЧСИ Илко Бакалов ,рег. №
705,с което е постановен отказ за прекратяване на изп.дело о № 20187050400575 по описа
на ЧСИ Илко Бакалов, поради настъпила перемция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5