№ 58
гр. Кубрат, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
при участието на секретаря Павлина П. Петрова
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело №
20223320100004 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание в разпоредбите на чл. 79 и чл. 92 сл.
ЗЗД, предявени по реда на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК. На
основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът претендира разноски по делото.
Ищецът - „ЮБЦ“ – ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *********, адрес – гр. София,
1404, р-н „Триадица“, **, представлявано от управителя Ю.Б.Ц., като частен правоприемник
на вземания на БТК“ – ЕАД, ЕИК *********, по договор за цесия от 01.10.2019 г., като
твърди, че в изпълнение на Договор за мобилни услуги от 12.09.2018 г., сключен между
„БТК“ – ЕАД, ЕИК *********, ответникът Д.Д. е абонат на дружеството-доставчик на
мобилни услуги „БТК“ – ЕАД; потребил и неплатил мобилните услуги, фактурирани за
четири последователни месеца – м. 11/ 2018, 12/ 2018 и 01/ 2019 г., като към всяка издадена
фактура има извлечение – детайлизирана справка за потреблението на ползвания номер,
поради което доставчикът едностранно прекратил индивидуалния договор, сключен с
ответника и издал крайна фактура № **********/ 01.02.2019 г., с която начислил за плащане
от ответника на договорена неустойка в размер на сбора от три месечните такси, без ДДС, за
сумата 67.47 лева лева, задължението по която също не е платено; вземането по този
договор е прехвърлено в полза на „С.Г.Груп “ ЕАД, ЕИК ********* с Договор за цесия от
16.10.2018г., а впоследствие прехвърлени на заявителя по настоящото производство “ЮБЦ”
ЕООД, ЕИК ********* с последващ Договор за цесия от 01.10.2019г., за които се твърди
длъжника да е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, поради което моли съда да приеме за
установено по отношение на ответника, уведомен по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК за издадената
1
Заповед № 246/ 11.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.дело № 593/ 2021 г. по описа на РС – Кубрат, че той дължи на ищеца претендираните с
нея за плащане суми:
67.47 лева (шестдесет и седем лева, четиридесет и седем стот.) – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер **********/12.09.2018 г., сключен с мобилния
оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК 83164218, като вземането
по този договор е прехвърлено в полза на „С.Г.Груп “ ЕАД, ЕИК ********* с Договор за
цесия от 16.10.2018г., а впоследствие прехвърлено на заявителя по настоящото
производство “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ********* с последващ Договор за цесия от 01.10.2019г.
Исковата претенция намира правно основание в разпоредбите на чл. 79 и сл., във вр. с чл. 92
ЗЗД, предявена по реда на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК. На
основание чл.78, ал.1 ГПК претендира разноски по делото.
Ответникът - Д. Н. Д., ЕГН ********** с пост. и наст. адрес **, редовно уведомен,
чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Д. Г., на
04.03.2022 г., изпраща писмен отговор в 1-месечния срок за това, постъпил с вх. № 903/
28.05.2022 г., с който заявява становище за допустимост, но неоснователност на исковите
претенции, предвид липсата на доказателства за това до ответника, като длъжник, да е
достигнало уведомление за прехвърлянията на вземанията по сключения между него и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК 83164218, договор; договарянето и
начисляването на претендираната неустойка за предсрочно прекратяване на договора не е
„компенсаторна“, а е „регулаторна“, поради което противоречи на принципа на
справедливостта. Заявява възражение за недължимост на разноски, тъй като ищецът е
злоупотребил с процесуални права, тъй като най-вероятно за неизпълнение на задължения
на ответника, произтичащи от същия договор – твърдяното неплащане на услуги,
предоставяне му за три последователни отчетни месеци: м. 11/ 2018, 12/ 2018 и 01/ 2019 г., е
образувал срещу същия друго – отделно, заповедно производство и е направил
претендирани отделно държ.такса в размер на 25.00 лева и адвокатски хонорари, в
следствие на което при парични задължения от неизпълнение на договорни клаузи в размер
на 82.43 лв. – неплатени доставени му услуги, и 67.47 лева – претендирана неустойка, срещу
него се претендират разноски от приблизително 1 500.00 лева, в разрез с принципа по чл. 3
ГПК за добросъвестно упражняване на процесуални права.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235
ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа
страна следното: От приложените към исковата молба и приложеното ч. гр.дело № 593/ 2021
г.по описа на РС – Кубрат, приети като доказателство по делото в заверени фото-копия,
Договор за мобилни услуги от 12.09.2018 г., сключен между „БТК“ – ЕАД, ЕИК *********,
и ответникът Д.Д. се установи по несъмнен начин, че на посочената дата праводателят на
ищцовото дружество е договорил и започнал да предоставя на ответника
далекосъобщителни услуги за срок от 24 месеца, а ответника се е задължил да заплаща в
2
срок месечна абонаментна такса, както и всяка от предоставените му допълнителни услуги;
ответникът е потребил и не е платил мобилните услуги, фактурирани за четири
последователни месеца – м. 11/ 2018, 12/ 2018 и 01/ 2019 г., като към всяка издадена фактура
има извлечение – детайлизирана справка за потреблението на ползвания номер, поради
което доставчикът едностранно прекратил индивидуалния договор, сключен с него и издал
крайна фактура № **********/ 01.02.2019 г., с която начислил за плащане и договорена
неустойка в размер на сбора от три месечните такси, без ДДС, за сумата 67.47 лева лева,
задължението по която също не е платено.
Ищецът твърди, че ответника не е платил чрез месечните абонаментни такси, съгласно
договора, задълженията за които са издадени фактури за м. 11/ 2018, 12/ 2018 и 01/ 2019 г.,
на стойност общо 82.43 лева, като обратното не се установява чрез проведено от
задълженото лице положително доказване - ответникът не твърди и не установява да е
извършил плащания по тях.
Договорът, ведно с цитираните в него приложения – общи условия, не оспорени от
ответника, носят подписите на двете страни.
Приетите като писмени доказателства договор за мобилни услуги за предоставяне в
полза на ответника на услуги чрез собствената на ищцовото дружество далекосъобщителна
подвижна клетъчна мрежа, съгласно общите условия на доставчика и разпоредбите на
договора, вкл. и клаузата на стр. 6 – л. 13, стр.2 от делото, съгласно която, ако договорът
бъде прекратен преди изтичане на уговорения срок – 24 месеца в случая, по искане или по
вина на абоната, вкл.при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ – ЕАД
неустойка, равна на оставащите до края на срока, но не повече от 3-кратния им размер,
месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява,
съставляват частни диспозитивни документи, подписани и от двете страни, са годно
доказателствено средство, относно съдържащите се в тях изявления на посочените
договаряли лица. Съобразно разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК, тези документи, не
оспорени от ответника относно тяхната автентичност, имат обвързваща съда
доказателствена сила, поради което и въз основа на същите е установен факта на
договореност между страните за плащане на месечни такси по уговорената тарифа – план за
потребление, както и за плащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва и неустойка.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за
установено следното: Безспорно установено по делото е, че страните по същото са
установили помежду си облигационно правоотношение, произтичащо от сключени между
тях Договор за мобилни услуги, посочен по – горе, за предоставяне в полза на ответника на
услуги чрез собствената на ищцовото дружество далекосъобщителна подвижна клетъчна
мрежа, съгласно общите условия на доставчика и разпоредбите на договора, чрез конкретно
посочените СИМ – карти и избрания от абоната тарифен план.
Също безспорно установено по делото е, че считано от 03.01.2019 г. достъпът на
ответника до номерата за услуги е спрян, т.е. по отношение на него ищцовото дружество е
3
преустановило предоставянето на дължимите му се далекосъобщителните услуги.
За да бъде уважен предявения положителен установителен иск по чл. 415 ГПК е
необходимо ищецът да е доказал съществуването на валидно и изискуемо вземане в негова
полза срещу ответника. В процесния случай, на първо място, ищецът успя да докаже
наличието на валидно облигационно отношение между „БТК” ЕАД и ответника, което да
съставлява източник на претендираното задължение на ответника. То е възникнало въз
основа на сключен между тях Договор за мобилни услуги от 12.09.2018 г., за периода
12.09.2018 – 03.01.2019 г., чието изпълнение е преустановено по инциатива на доставчика
на 03.01.2019 г., поради продължило 3 месеца неизпълнение на задължението на
потребителя да заплаща цената на предоставените му мобилни услуги.
По заявеното от особения представител на ответника възражение: Прехвърлянето на
вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на едно вземане (цедент) го прехвърля на
трето лице (цесионер). Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със сключването
на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера, вземането
преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия
момент, заедно с акцесорните му права – арг. чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Тъй като цесията засяга
интересите освен на страните по договора и на трето лице – цедирания длъжник, се налага
извършването на допълнително действие – съобщаване на длъжника за цесията – чл. 99, ал.
3 и 4 ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента – чл.
99, ал. 3 ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има
значение с оглед на третите лица – цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на
цедента и на цесионера.
Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между
длъжника и стария кредитор (цедента), напълно логично е въведеното от законодателя
изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария
кредитор (цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на
задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75,
ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението
до длъжника, извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението, извършено от
цесионера (новия кредитор). При договора за цесия носителят на едно вземане го отстъпва
на трето лице. При това положение, става промяна в субектите на облигационното
правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането
си. Вземането преминава от предишния кредитор върху новия кредитор в момента на
сключване на договора, като правото на цесионера е все още неконсолидирано до момента
на съобщаване на длъжника за цесионния договор. Тъй като длъжникът не знае за цесията,
за него не съществува задължение да престира на цесионера. Задължението ще възникне
4
едва след получаване на съобщението от предишния кредитор.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС обективирана в Решение № 78 от
09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., второ Т.О., ТК; Решение № 123 от 24.06.2009 г.
на ВКС по т.д. № 12/2009 г., второ Т.О., ТК и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. №
1711/2013 г. първо Т.О., ТК, уведомление, изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера – л. 20 от делото, и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване на цесия съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва
да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на
иска на основание чл.235, ал. 3 ГПК.
Длъжникът не доказа, че е изпълнил изискуемите се задължения за заплащане на
стойността на предоставените по договора мобилни услуги, за които са издадени фактури за
периода фактури за м. 11/ 2018, 12/ 2018 и 01/ 2019 г., на стойност общо 82.43 лева, както и
начислената му с фактура № **********/ 01.02.2019 г. неустойка в размер на 3 месечни
абонамента - 67.47 лева, - л. 15 от делото, и именно тези негови задължения са прехвърлени
от стария кредитор цедент БТК ЕАД на новия кредитор цесионер „СГ ГРУП” ООД с
Договор за цесия от 16.10.2018 г. Цедентът изрично упълномощава цесионера да уведоми
длъжника за извършената цесия по см. на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Уведомлението е изпратено на
длъжника, но същият не го получил. От своя страна с Договор за цесия от 01.10.2019 г. „СГ
ГРУП” ООД прехвърла същото вземане на ищцовото дружество, като вземането било
изцяло индивидуализирано напълно по основание размер и длъжник в Приложение № 1/
10.03.2020 г. към Договор за цесия от 01.10.2019 г. – л. 21 от делото, срещу Д. Н. Д. за
сумата от 64.47 лева, съставляваща неплатена неустойка за едностранно прекратяване на
договора преди изтичане на договорения срок по вина на ответника. Уведомление за
втората цесия също е изпратено от цедента по нея, но длъжникът не го е получил.
Длъжникът може да се счете за редовно уведомен за двете цесии с връчването на
исковата молба по делото, към която е приложено уведомлението за цесията, изходящо от
цедента по договора за цесия от 12.05.2016 г. „С.Г. ГРУП”ООД и уведомление за договора
за цесия от 29.05.2015 г. също от „С.Г. ГРУП”ООД, но като изрично упълномощено да
упражни правата на цедента по тази цесия „БТК“ ЕАД съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Предвид изложеното исковите претенции за установяване на претендираното вземане,
за което срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, постановена по
ч.гр.дело № 593/ 2021 г. по описа на РС – Кубрат, следва да се уважи като основателен и
доказан.
С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на ищеца за осъждане на
ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца направените от него разноски
по делото в претендирания по списък размер на: 25лв. – платена държ.такса, 180.00 лв. –
платено адв.възнаграждение, и 300.00 лв. – платен депозит за възнаграждение на особен
представител на ответника, общо 505.00 лв.
5
Освен тези разноски, ищецът претендира и разноски за заповедното производство в
размер на 25.00 лева – платена държ.такса, и 180.00 лева – платено адв. възнаграждение,
общо 205.00 лв.
Съдът намира, искането за разноски неоснователно.
По инициатива на особ.представител на ответника, съдът извърши служебна проверка
относно предявените от ищеца спрямо ответника заявления за издаване на заповед за
изпълнение, както и за предявени искови производства във връзка с вече издадени заповеди
по чл. 415 от ГПК и установи следното:
Спрямо ответника са предявени две заповедни производства – по приложеното ч.гр.
дело № 593/ 2021 г. по описа на РС – Кубрат за сумата от 64.47 лева, съставляваща
неплатена неустойка за едностранно прекратяване на договора преди изтичане на
договорения срок по вина на ответника, както и с ч.гр. дело № 566/ 2021 г. по описа на РС –
Кубрат за сумата 52.43 лв. - незаплатени електронни съобщителни услуги, по което срещу
същия потребител е постановена Заповед за изпълнение № 232/ 21.09.2021 г.. за установява
вземанията по което е образувано и приключило с постановено Решение № 40/ 07.04.2022 г.
по гр.дело 706/ 2021 г. по описа на РС – Кубрат.
Основание за предявените в две заповедни, респ. две искови производства са
договорните отношения между страните по Договор за мобилни услуги от 12.09.2018 г.
За всяко от тези производства, заповедни и искови, заявителят, респ.ищецът „ЮБЦ"
ЕООД претендира разноски в размер на платените ДТ и адвокатско възнаграждение.
Адвокатското възнаграждение е в размер на по 180.00 лв., а платените по делата ДТ са в
размер на по 25.00 лв.
Освен разноските за ДТ и адвокатско възнаграждение по настоящето дело, както и в
производството по гр.дело 706/ 2021 г. по описа на РС – Кубрат е назначен и особен
представител, за който е платено възнаграждение в размер на 300.00 лв. Така сумата на
направените и претендирани разноски за едно вземане, включващо заповедното
производство и исковото производство е в общ размер на 710.00 лв. За вземанията,
произтичащи от един и същ договор - тези по двете заповедни и по двете искови
производства, ищецът претендира общо 1 420.00 лв., при вземания в общ размер от 116.90
лв., за които, ако бяха предявени в едно производство, биха се дължали само 25.00 лв. за ДТ
и евентуалното адвокатско възнаграждение, както и толкова по исковото производство.
Всичко това свидетелства за целенасочено поведение на ищеца, той й заявител по
заповедните производства, целящо увреждане на интересите на длъжника на незначително
по размер вземане.
Съдът намира, че е налице очевидната злоупотреба с права, които дава гражданският
процес за водене на гражданските дела, като вместо предявяване на едно заявление за
всички произтичащи от договора вземания, както и евентуално един иск за всички тях, са
заведени общо 4 самостоятелни дела.
В съответствие с практиката на СЕС, изразена в решение по съединени дела С- 427/16
6
и С-428/16 г. на СЕС, както и по редица други решения № 31107/96. § 54, ECHR 2000-XI на
възстановяване подлежат онези разноски, за които ищецът докаже, че са били действително
и необходимо извършени и че са били в разумен размер.
Съдът намира, че направените по настоящето дело разноски не са били необходими,
предвид на обстоятелството, че това дело е можело и да не бъде водено, както е можело да
не се води и заповедното производство, което го обуславя, а всички вземания да се поискат
в рамките на първото по време заповедно производство - ч.гр.д. № 566/ 2021 г. и евентуално
в първото по време исково производство по гр.д. № 706/ 2021 г. по описа на РС - Кубрат.
Разделянето на производствата съставлява злоупотреба с процесуалните права, тъй като
несъмнено води до несправедливо облагодетелстване на едната страна - ищец и заявител в
заповедното производство, за сметка на другата – ответник и длъжника в заповедното
производство, и несъмнено е в противоречие с принципа за добросъвестност по чл. 3 ГПК
относно задължението на страните по гражданските производства да упражняват
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Ищецът,
който нарушава общите принципи на гражданското право - тези по чл. 3 ГПК, не може да
извлича ползи за себе си от разпоредбите на чл. 78, ал. 1 от ГПК, особено в случаите, за
които вече е известно, че ответника отсъства от страната и е призован по реда на чл. 47, ал.6
от ГПК.
Доказателство, че ищецът злоупотребява с процесуалните си права, е това, че самият
той не е уведомил съда за водените дела за вземания, произтичащи от едно и също
основание, като не е посочил в първото си по време заявление, че предявява частично
вземанията си, произтичащи от договора с БТК, предмет и на настоящето производство,
респ. във второто, че вече има присъдени вземания за главница и лихва.
На следващо място не е посочил относно исковете по чл. 415 от ГПК в рамките на
настоящето производство за заведеното първо по време дело, подчинено на същия договор,
което би било основание за тяхното съединяване по реда на чл. 215, т. 2 от ГПК.
Всичко гореизложено мотивира съда да отхвърли претендираните разноски по делото,
поради нарушаване на принципите на чл. 3 от ГПК за упражняване на предоставените им
процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.
Относно разноските в заповедното производство.
Разноските направени от ищеца по заповедното производство в общ размер на 205.00
лв., от които 25.00 лв. за платена ДТ и 180.00 лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от TP № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася и по
разноските в заповедното производство.
Съдът намира, че освен изложените по — горе мотиви относно разноските по
настоящето дело, които в пълна сила важат и за разноските по заповедното производство,
като претендирани в нарушение на принципите на чл. 3 ГПК добросъвестно и съобразно
добрите нрави упражняване на предоставените им процесуални права, като проява на
7
злоупотреба с права, водеща до значително неравенство на страните и утежняваща
положението на ответника. Разноски за водените първо заповедно и исково производство в
полза на страната – заявител и ищец са присъдени, видно от приложеното Решение № 40/
07.04.2022 г., поради което разноски за воденото успоредно друго заповедно производство,
като ненужни и направени в неразумен размер, не следва да се присъждат
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Н. Д., ЕГН ********** с пост. и
наст. адрес **, чрез назначен му на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв.
Д. Г., АК – Разград, вземането на „ЮБЦ“ – ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *********,
адрес – гр. София, 1404, р-н „Триадица“, **, представлявано от управителя Ю.Б.Ц., като
частен правоприемник на вземания на БТК“ – ЕАД, ЕИК *********, за сумата:
67.47 лева (шестдесет и седем лева, четиридесет и седем стот.) – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер **********/12.09.2018 г., сключен с мобилния
оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК 83164218, като вземането
по този договор е прехвърлено в полза на „С.Г.Груп “ ЕАД, ЕИК ********* с Договор за
цесия от 16.10.2018г., а впоследствие прехвърлено на заявителя по настоящото
производство “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ********* с последващ Договор за цесия от 01.10.2019г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
на 08.10.2021 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 246/
11.10.2021 г. по ч.гр.д.№ 593/ 2021 г. по описа на РС – Кубрат.
ОТХВЪРЛЯ исканията на „ЮБЦ“ – ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *********,
адрес – гр. София, 1404, р-н „Триадица“, **, представлявано от управителя Ю.Б.Ц., като
частен правоприемник на вземания на БТК“ – ЕАД, ЕИК *********, по чл. 78, ал. 1 ГПК,
предявени срещу Д. Н. Д., ЕГН ********** с пост. и наст. адрес **, за присъждане на
разноски по настоящото в размер на 505.00 (петстотин и пет) лева и сумата 205.00 (двеста и
пет) лева за разноски в заповедното производство, като неоснователно – предявено в
нарушение на принципа за добросъвестност, съгласно чл. 3 ГПК .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
На назначения на ответника особен представител да се издаде РКО за изплащане на
определеното му възнаграждение в размер на 300.00 (триста) лева.
8
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
9