Присъда по дело №787/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 28.01.2022г. ПО НОХД № 787/2021 г. ПО
ОПИСА НА ПРС, НО, ДЕСЕТИ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Б.
А. А., ЕГН **********, за това че на 29.06.2020г. в село Триводици, обл.
Пловдив, повторно в немаловажен случай, след като е бил осъден с влязла в
сила присъда за друго такова престъпление, чрез използване на моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с
неустановен регистрационен номер, сам и използвайки наказателно
неотговорните лица Й.К.Г. /невменяем/ и В.А.К. /малолетен/, отнел чужди
движими вещи – 1 бр. моторна машина за рязане на дърва марка „Хускварна“
на стойност 469 лева и 60 литра дизелово гориво на стойност 97.20 лева, или
всичко на обща стойност 566.20 лева, от владението на С. Й. Д., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по
чл.195, ал.1, т.4 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло фактите
от обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение. Счита за безспорно доказано
извършеното престъпление. Предлага на подсъдимия А. да се определи
наказание в размер на 1 година „лишаване от свобода“, което да се редуцира с
1/3 по правилата на чл. 58А от НК, като наложеното наказание бъде в размер
на 8 месеца, което да се изтърпи при съответния режим по ЗИНЗС.
Защитникът на подсъдимия адв. П., счита, че обвинителната теза е
доказана по несъмнен начин, като подсъдимият изразява съжаления за
стореното и се признава за виновен. Моли наложеното наказание да бъде
ориентирано към минимума и да бъде редуцирано. Акцентира, че
подзащитният й е на млада възраст, а извършената кражба е била от отворен
гараж, като стойността на откраднатите вещи е под минималната работна
заплата.
Подсъдимият А. в правото си на лична защита поддържа казаното от
защитника му и изразява съжаление за случилото се. В последната си дума
сочи, че съжалява за стореното и че няма да се повтаря в
бъдеще.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

1

Подсъдимият Б. А. А. е роден на **** г. в ***, живущ в ***, ***,
български гражданин, без образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН
**********
Подсъдимият А. е осъждан за престъпление от общ характер, а именно с
определение на РС-Пловдив по НОХД №5641/2018г. в сила от 10.10.2018
година, за извършеното от него престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, вр.
с чл.194, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3 и чл.26, ал.1 от НК, като му е наложено
наказание в размер на единадесет месеца лишаване от свобода, изтърпяването
на което е било отложено с изпитателен срок от две години.
Подсъдимият А. не живеел на постоянния си адрес, а на неустановен
такъв в ***. Въпреки че бил в трудоспособна възраст и добро здравословно
състояние, не работел никъде и нямал изградени трудови навици. Поради
тази причина, с течение на времето, извършването на различни по вид
престъпления, главно срещу собствеността на гражданите, се превърнало в
основен метод за набавяне средства за посрещане ежедневните му нужди.
Престъпната си дейност обвиняемият осъществявал не само в гр. Перущица,
но и в околните населени места от обл. Пловдив. Подсъдимият А. бил
неправоспособен водач на МПС.
На 29.06.2020г., след полунощ, подсъдимият и малолетният свидетел
В.К. пътували в управляван от подс. А. лек автомобил марка „Опел“, модел
„Вектра“ с неустановен регистрационен номер. Намирали се в село Йоаким
Груево, когато забелязали на крайпътна спирка Й.Г., за когото знаели, че е
„малко луд“. Подс. А. спрял автомобила и предложил на Г. да се качи и да се
разходят заедно с колата. Г. познавал както А., така и К., и с охота се качил в
автомобила.
Известно време тримата младежи обикаляли с колата безцелно по
улиците на село Йоаким Груево, след което подсъдимият се отправил към
близкото село Триводици, обл. Пловдив. Докато шофирал по улица “18-та“ на
селото, подсъдимият забелязал, че гаражът на дома пред № *** не е заключен,
нещо повече – вратите му дори били в отворено положение. Това бил гаражът
на пострадалия свидетел С.Д.. Във вътрешността му, наред с други вещи и
пособия, пострадалият съхранявал 8 пластмасови туби от по 10 литра всяка,
съдържащи дизелово гориво /нафта/, както и моторна машина за рязане на
дърва марка „Хускварна“.
Подс. А. предложил на спътниците си К. и Г. да влязат в гаража и да
извършат кражба на намиращи се вътре вещи. Двамата свидетели се
съгласили с това предложение.
Подс. А. спрял колата на улицата пред гаража и заедно с двамата си
спътници, влязъл в помещението. Там тримата видели именно тубите с
дизелово гориво и моторната резачка. Решили, че именно тези вещи са най-
лесни за транспортиране с управлявания от подсъдимия автомобил и се
насочили към тях. Всеки един от тримата взел по две туби с дизелово гориво,
а Г. взел и моторната резачка. Така отнетите вещи тримата сложили в
2

багажното отделение на автомобила, управляван от подсъдимия, и напуснали
село Триводици, отправяйки се за гр. Перущица.
След като пристигнали в П., подсъдимият откарал двамата свидетели в
*** махала на града, където те слезли от колата и се прибрали по домовете си.
Отнетите от гаража на пострадалия Д. вещи останали в автомобила.
На следващия ден подсъдимият продал моторната резачка на непознати
за него лица от *** произход, а дизеловото гориво пресипал в автомобила и
по този начин го употребил за свои цели. След няколко дни предал
автомобила в пункт за вторични суровини срещу сумата от 350 лева.
Сутринта на 29.06.2020г. пострадалият свидетел Д. установил кражбата
от гаража си и подал сигнал до органите на МВР.
В хода на образуваното вече досъдебно производство била назначена и
изготвена съдебно-оценителна експертиза, която в заключителната си част
определя оценката на вещите, както следва: за 60 литра дизелово гориво –
97.20 лева, а за моторната резачка марка „Хускварна“ – 469 лева, или общо за
всичко – 566,20 лева.
По делото била назначена и съдебно-техническа експертиза, от
заключението на която се установява, че снимковите кадри, извлечени от
видеофайла от диска на л. 54 от ДП, имат съдържание и качество, които не
позволяват разграничаването на съвкупности от общи и никакви частни
признаци, характеризиращи заснетите лица и са негодни за извършване на
лицево-идентификационно изследване. Установява се и че върху видеофайла
не са били установени следи от манипулация или намеса при записаната
информация.
С оглед събраните данни за психичното състояние на Й.Г., била
назначена комплексна психолого-психиатрична експертиза /л.65-72 от ДП/.
Според заключението на същата, Г. страда от параноидна шизофрения и към
датата на инкриминираното деяние е действал в условията на продължително
разстройство на съзнанието. Не е бил в състояние да възприема фактите от
значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Не е могъл и не
може да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.
Категорично не може да участва в наказателния процес в никакво качество.
Била назначена и комплексна психолого-психиатрична експертиза на св.
К. Според заключението на същата, св. К. не страда от психично разстройство
нито по принцип, нито към момента на инкриминираното деяние, като е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, както и да възприема правилно факти от обективната
действителност, които имат значение за делото, и да дава достоверни
показания за тях, включително с възможността да участва в наказателното
производство като свидетел във всички негови фази.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
3

Гореизложената фактическа обстановка се установява от признанията
на подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от събраните на
досъдебна фаза доказателствени материали, а именно:
- показания на свидетелите С.Д., А.А.а, С.М., В.К.,
- от приложените по ДП писмени доказателства, включително и
справка за съдимост, характеристична справка, протокол за оглед на ВД,
- от назначените и приети заключения на съдебно-оценъчна експертиза,
съдебно-техническа експертиза, комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертизи на Й.Г. и на св. В.К.;
- от вещественото доказателство – диск, находящ се на л. 54 от ДП.
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за
обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно
задължителната съдебна практика –т.4 от ТР № 1 ОТ 06.04.2009 Г. по т. д. №
1/2008 Г., ОСНК НА ВКС - изискуемата се от закона подкрепа на
самопризнанията от приобщения доказателствен материал не следва да се
отъждествява с необходимост от изключителна и пълна еднопосочност на
фактическите данни. Необходимо и достатъчно условие за приложението на
диференцираната процедура е доказателствата убедително да потвърждават
фактите, при това правно релевантните. Принципно незначителните
противоречия не представляват процесуална пречка за прилагане на
процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК. В този изричен смисъл Решение № 432
от 26.11.2014 г. по нак. д. № 1182/2014 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 347 от 23.10.2015 г. по н. д.
№ 956 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение №
318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то
нак. отделение.
В конкретния случай предвид констатираната абсолютна еднопосочност
и безпротиворечивост на събрания доказателствен материал, поставеният от
ВКС критерий за подкрепеност на признанието от доказателствата по делото
не само е достигнат, но и е надминат. Признанието на подсъдимия по
отношение на авторството на деянието напълно се подкрепя от показанията
на св. К., който е бил на мястото на престъплението и разяснява за механизма
на извършването му. Посоченото от свидетеля от своя страна се допълва в
пълна степен и от приобщения по делото диск, на който се вижда
гореописаната фактическа обстановка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
С оглед гореизложената фактическа обстановка, се установява от
4

правна страна, че Б. А. А., ЕГН **********, е извършил престъпление по
чл.195, ал.1, т.4 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, за това че на
29.06.2020г. в село Триводици, обл. Пловдив, повторно в немаловажен
случай, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление, чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Опел“, модел „Вектра“ с неустановен регистрационен номер, сам и
използвайки наказателно неотговорните лица Й.К.Г. /невменяем/ и В.А.К.
/малолетен/, отнел чужди движими вещи – 1 бр. моторна машина за рязане на
дърва марка „Хускварна“ на стойност 469 лева и 60 литра дизелово гориво на
стойност 97.20 лева, или всичко на обща стойност 566.20 лева, от владението
на С. Й. Д., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои
Налице са всички елементи от обективна и субективна страна за
квалифициране деятелността на подсъдимия А. като престъпление по чл.195,
ал.1, т.4 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК
Предмет на престъплението са чужди за дееца движими вещи, които се
установява да са принадлежали на св. С.Д., намирали са се в негово владение,
доколкото са били в гаража на пострадалия - на място, представляващо частна
собственост, до която външни лица нямат достъп.
Подсъдимият е прекъснал фактическата и разпоредителна власт на
собственика върху инкриминираните вещи, като е установил своя собствена
трайна фактическа власт, чрез преместването им, с което и престъплението е
довършено.
Отнемането е противозаконно, доколкото за деецът е липсвало правно
основание да го извърши, както и е липсвало съгласие на собственика и
владелец на вещите.
Наличен е квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 28 от
НК, а именно – кражбата е извършена повторно в немаловажен случай. Подс.
А. е бил осъждан НОХД №5641/2018г. в сила от 10.10.2018 година, за
извършеното от него престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, вр. с чл.194,
ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3 и чл.26, ал.1 от НК. Така посоченото осъждане е за
същото по вид престъпление по смисъла на чл. 28 от НК – предходното
осъждане също е за кражба. Случаят не се явява маловажен, доколкото макар
стойността на отнетите от подсъдимия А. вещи да е под размера на
минималната работна заплата, стойността не е незначителна – общата
стойност на отнетото е в размер на 566,20 лв. Отделно от това се касае за
извършена кражба на няколко вещи, след проникване в собствеността на
пострадалия, във вечерно време. Освен това, в случая кражбата е извършена
както от подсъдимия, лично осъществил изпълнителното деяние, така и чрез
използването на наказателно неотговорни лица – малолетно лице – св. К., и
невменяемо лице – Й.Г., което също води на извод за по-висока обществена
опасност на деянието, което изключва същото да е маловажно.
Наличен е и квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК – за
извършването на кражбата е използвано моторно превозно средство. В случая
5

безспорно е установено от фактическа страна, че за установяването на
трайната фактическа власт на подсъдимия върху откраднатите вещи, същите
са били извадени от гаража на пострадалия, след което са били натоварени в
лекия автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, управляван от подс. А..
Поради това и моторното превозно средство е било използвано именно за
отнемането на инкриминираните вещи, като същото е спомогнало деецът да
ги премести от гаража на пострадалия до желаното от него място.
От субективна страна деецът е действал с пряк умисъл – съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
противоправните последици и пряко ги е целил. Отнемането е извършено със
специфично намерение – вещите да бъдат противозаконно присвоени, като
същото е изводимо от последвалите разпоредителни действия от страна на
подсъдимия, който от една страна е продал (юридическо разпореждане)
отнетата машина за рязане на дърва, а от друга страна е употребил
(фактическо разпореждане) отнетото гориво.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

За по чл.195, ал.1, т.4 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК,
извършено от подсъдимия А., се предвижда наказание лишаване от свобода
от една до десет години. При определяне на размера на наказанието, съдът
обсъди степента на обществена опасност на деянието и на дееца, подбудите за
извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Като смекчаващи обстоятелства съдът цени младата възраст на
подсъдимия, който към момента на извършване на деянието е бил на ***
години, изразеното съжаление за стореното и стремеж за поправяне и ниската
стойност на предмета на престъпно посегателство – под размера на една
минимална работна заплата. Като смекчаващо обстоятелство съдът цени и
направеното самопризнание, с което подсъдимият А. значително е улеснил
процеса на доказване и бързото приключване на делото. В тази връзка следва
да се посочи, че поначало, в производство, протекло по чл. 371, т. 2 от НК,
каквото е настоящото, стореното формално самопризнание не се отчита при
определяне на наказанието като смекчаващо обстоятелство, а впоследствие се
взема предвид при редукцията по чл. 58а от НК – така и т. 7 от ТР № 1/09 г.
на ОСНК на ВКС. Същевременно обаче, съдебната практика приема, че
направените самопризнания могат да се отчетат като смекчаващи такива и
при индивидуализация на наказанието, в случаите, когато подсъдимият е
спомогнал своевременно и съществено за разкриване на престъпното
посегателство и неговите извършители още в хода на досъдебното
производство, а не е вследствие единствено от ефективната дейност на
компетентните органи. В тази насока съдът съобрази цялостното процесуално
поведение на подсъдимия А. в хода на наказателното производство,
включително непосредствено след извършването на деянието, и по-конкретно
6

- че същият е посочил в пълнота пред органите на разследването извършените
от него и от наказателно неотговорните лица действия и подбудите за
извършването им. С оглед на изложеното, налице са основанията, визирани в
ТР № 1/09 г. на ОСНК на ВКС стореното от дееца самопризнание да се цени
като смекчаващо обстоятелство.
Като отегчаващо обстоятелство съдът цени наличието на две
квалифициращи обстоятелства по чл. 195 от НК по отношение на подсъдимия
А. – извършването на кражбата както при повторност, така и чрез
използването на моторно превозно средство. Като отегчаващо обстоятелство
съдът цени и фактът, че кражбата е извършена не само лично, но и чрез
използване на наказателно неотговорни лица, което сочи на една по-висока
степен на обществена опасност на деянието и на дееца.
При ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по
отношение и подсъдимия А. настоящият състав споделя трайната практика на
ВКС, че при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен
формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за
различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към
конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. В този
смисъл, при отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната
специфика. В този изричен смисъл Решение №144/20.02.2019 по дело
№598/2018 на ВКС, Решение №75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС,
Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен
съд, 3-то нак. отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело №329/2018 на
ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно дело № 600 по
описа за 2018г.
Въз основа на горното, съдът намира, че в случая, с оглед обществената
опасност на деянието и на дееца и гореизложените смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, по отношение на подс. А. следва да се определи наказание в
предвидения в закона минимален размер, а именно – наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 1 година. Макар и при наличието на отегчаващи
обстоятелства, според настоящия състав с оглед на всички гореизложени
смекчаващи обстоятелства и най-вече с оглед младата възраст на
извършителя, съдействието на органите на разследването и ниската стойност
на отнетите вещи, определянето на наказание над този размер би се явило
несправедливо тежко.
На основание чл. 58а, ал.1 НК, така определеното наказание в размер на
една години лишаване от свобода следва да се редуцира с 1/3 и на
подсъдимия А. да се наложи наказание лишаване от свобода в окончателен
размер от 8 месеца.
Съдът намира, че така определеното наказание, редуцирано с 1/3 на
основание чл. 58а, ал.1 НК ще съдейства за постигане целите, както на
7

генералната, така и на специалната превенция, без същевременно прекомерно
да се засягат правата на подсъдимия. Определеният размер на наказанието
съответства и на степента на обществена опасност на престъплението и на
дееца.
Според съда неприложим в случая е чл. 55 НК, доколкото по делото не
са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито
макар и само едно, но изключително такова, което би обусловило извода, че и
най – лекото, предвидено в закона наказание, се оказва несъразмерно тежко.
Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от
типичните случаи, нито са изключителни по своя характер, което налага и
определяне на наказанието по реда на чл. 54 НК в посочените размер. Още
повече, че по делото са констатирани и отегчаващи обстоятелства.
Доколкото настоящото деяние е извършено след предходно осъждане на
подсъдимия А. по НОХД № 5641/2018г. по описа на РС-Пловдив, за което му
е наложено наказание „лишаване от свобода“ за престъпление от общ
характер – кражба, то не са налице основанията на чл. 66, ал. 1 от НК за
отлагане на изпълнението на така определеното по-горе наказание. Поради
това и следва наложеното наказание да се изтърпи ефективно.
Тъй като сборът на наказанията, наложени по настоящото дело- 8
месеца лишаване от свобода и по НОХД № 5641/2018г. по описа на РС-
Пловдив - единадесет месеца лишаване от свобода, не надхвърля 2 години, то
и така определеното в настоящото производство наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 8 месеца, следва на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от
ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
След служебна справка се установи, че по отношение на отложеното
изпълнение на наказанието по НОХД № 5641/2018г. по описа на РС-Пловдив
е било постановено определение по НОХД № 2408/2021г. по описа на РС-
Пловдив, с което определение съдът се е произнесъл във връзка с
изтърпяването на наложеното наказание по НОХД № 5641/2018г. по описа на
РС-Пловдив. Поради тази причина и повторно произнасяне в настоящото
производство би се явило незаконосъобразно.
По отношение на приложението на чл. 59 от НК, съдът съобрази, че
спрямо подсъдимия е определена с протоколно определение от 30.11.2021г.
мярка за неотклонение „задържане под стража“. Същият е бил задържан на
07.12.2021г. Същевременно, с Протоколно определение № 7504/06.12.2021г.
на РС-Пловдив по НОХД № 2408/2021г. е одобрено споразумение и на
подсъдимия е определено наказание в размер на 3 месеца „лишаване от
свобода“ при първоначален „общ“ режим. Упоменато е в писмо от Затвора-
Пловдив, ГД „ИН“ към Министерство на правосъдието, че наказанието по
това определение е приведено в изпълнение с начало 15.12.2021г.
Същевременно обаче не са представени съответните доказателства за
конкретната дата, посочена в писмото, до която подсъдимият е изпълнявал
мярката „задържане под стража“, както и за посочената дата, от която същият
8

търпи наказанието. Поради това и следва след запознаване с всички налични
документи по привеждането в изпълнение на наказанието по НОХД
№ 2408/2021г. по описа на РС-Пловдив, съответното приспадане по
определеното в настоящото производство наказание „лишаване от свобода“
да се извърши от прокуратурата при условията на чл. 417 от НПК.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ.

Вещественото доказателство – диск, находящ се на л.54 от досъдебното
производство, следва да остане в кориците по делото.
Следва на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият А. да бъде
осъден да заплати сторените в производството разноски в общ размер на
1 188,20 лв. (от които 45 лв. за СТЕ, 115 лв. за СОЕ, 552,40 лв. за КСППЕ на
Й.Г. и 475,80 лв. за КСППЕ на В.К.), по сметка на ОДМВР-Пловдив.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................
9

Номер на акта:	29
Дата:	28 януари 2022 г. (в сила от 15 февруари 2022 г.)
Съдия:	Николай Христов Ингилизов

Дело:	20215330200787
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 февруари 2021 г.

Присъда по дело №787/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите