Р Е Ш Е Н И Е   № . . . . . .

13. ІІ. 2015 година, Велинград.

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на шестнадесети декември, две хиляди и четиринадесета година, в открито съдебно заседание в състав:

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВАНЯ ТОТОЛАКОВА

СЕКРЕТАР: Ц.К.

като разгледа докладваното от районния съдия ВАНЯ ТОТОЛАКОВА гражданско дело №38 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:  

 

            негаторен иск за прекратяване на неоснователно действие, което пречи на собственик да упражнява своето право с правно основание чл. 109, ал. 1 от Закона за собствеността и иск за поправяне на вреди, виновно причинени в следствие на непозволено увреждане, с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и насрещен негаторен иск за прекратяване на неоснователно действие, което пречи на собственик да упражнява своето право с правно основание чл. 109, ал. 1 от Закона за собствеността, разгледани по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на Гражданския процесуален кодекс

            Д.Б.С. ЕГН**********,***, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа във Велинград на ул. „Иван Вазов” №11 чрез пълномощника адвокат Д.К. К., е предявил против Д.Б.К. ЕГН**********,***, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в град Пазарджик на ул. „Цар Самуил” №28 чрез пълномощника адвокат Т.Г.З., кумулативно съединени негаторен иск за прекратяване на неоснователно действие, което пречи на собственик да упражнява своето право с правно основание чл. 109, ал. 1 от Закона за собствеността и иск за поправяне на вреди, виновно причинени в следствие на непозволено увреждане, с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът поддържа, че е собственик на недвижим имот, находящ се във Велинград на ул. „***” №20, представляващ дворно място с площ от 559.00 м², парцел VІІ, отреден за имот с планоснимачен №248 в квартал 319 по плана на Велинград, ведно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки. Ответникът е собственик на съседния парцел ІІ, отреден за имот с планоснимачен №226 в същия квартал. Между двата имота съществувала стара каменна ограда с дължина от 04.10 метра, височина 01.20 метра и дебелина около половин метър, попадаща изцяло в имота на ищеца. В имота на ищеца били изградени стари стопански постройки с площ от 15.00 м² и 26.00 м², като една от ограждащите стени съвпадали с описания зид. Ответникът надградил зида без разрешение с около 0.70 метра и така повредил покривната конструкция на постройките на ищеца: образували се цепнатини, които предизвикали течове в постройките, каменният зид и вътрешната стена между постройките подгизнали и мазилката се разрушила. Ответникът изградил и навес, чийто покрив пъхнал под покрива на стопанската сграда на ищеца и така го разместил. В собствения си имот ответникът изградил в груб вид жилищна сграда на разстояние 03.00 метра от вътрешната регулационна линия. Балконите на сградата обаче били издадени пред вътрешните линии на повече от метър и половина. Ищецът взема становище, че изграждането на балконите по този начин противоречи на чл. 88 от Наредба №7 от 22. ХІІ. 2013 година за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В следствие на изграждането на балконите се нарушавало отстоянието между сградите.

Искането е ответникът да бъде осъден да премахне изградения надзид върху съществуващата между имотите каменна ограда, да премахне изградения навес, да премахне частта от балконите, която е издадена на повече от 0.90 метра пред вътрешната линия на застрояване от запад, както и цялата част от балконите, които заемат еднометровата ивица в краищата на западната и северната страна на сградата, изградена в имота на ответника, както и да заплати на ищеца обезщетение в размер на 2 000.00 лева за повредените покривни конструкции и вътрешни стени на стопанските постройки, изградени в имота на ищеца.     

Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че оградата между имотите не е построена изцяло в имота на ищеца. Стопанските сгради се намирали на разстояние от около половин метър от стената. Стопанските постройки в имота на ищеца били изградени в разрез със строителните правила и норми, като покривите им били изградени на самата имотна граница. Покривите им били наклонени към имота на ответника. От тях се изливала вода в имота на ответника. В същия имот се изливала и вода от жилищната сграда, изградена в имота на ищеца, тъй като улуците на тази сграда били изведени към покривите на стопанските постройки. Във връзка с горното ответникът бил принуден да изгради стреха, която ищецът неправилно приемал като навес. Съществуващата ограда била „попълнена” с цел „да се затвори пространството” до покрива. Били одобрени книжа за изграждането на балконите на жилищната сграда в имота на ответника. Искът с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите бил неоснователен, тъй като действията на ответника били извършени с цел да се предпази самият той от попадането на води в имота му. Били предпазени от срутване и самите сгради на ищеца.

С отговора на исковата молба ответникът предявява насрещен негаторен иск с правно основание чл. 109 от закона за собствеността по реда на чл. 211 от Гражданския процесуален кодекс. Искането е ищецът да бъде осъден да премахне съществуващия между имотите каменен зид, който не отговарял на изискванията на чл. 48 от Закона за устройство на територията и пречел на ответника да огради имота си, и стопанските постройки с площ от 12.00 м² и 25.00 м². постройките не отговаряли на строителните правила и норми, водата от покривите им се изливала в имота на ответника.

Ищецът оспорва изцяло предявения насрещен иск. Посочва, че зидът и постройките са изградени още от праводателите на ищеца преди повече от четиридесет години и са заснети по предходните кадастрални планове. Ищецът взема становище, че същите не са незаконни, а допустим и търпим строеж, отразен в плановете на Велинград още през 1967 година. Зидът попадал в имота на ищеца. Що се отнася до наклона на покривите на постройките, водата започнала да се стича в имота на ответника след като той надградил зида и премахнал улуците на ищеца.    

Велинградският районен съд, след преценка на събраните доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Удостоверение за наследници на Б.Г. С. ЕГН**********, издадено от Велинградска община на 07. І. 2014 година под №096, приложено по делото, явства, че същият е починал на 31. ІІІ. 1986 година и е оставил като наследници по закон преживялата съпруга М.Д.С. ЕГН**********, живееща във Велинград на ул. „***” №20, дъщеря си А.Б.Г. ЕГН**********,***І, и сина си, конституиран като ищец по първоначалния иск.

На 10. ІІ. 1975 година във Велинград е сключен договор, по силата на който М.Д.С. и Б.Г. С. отстъпват веднага и безвъзмездно на А.Б.С. и на ищеца по първоначалния иск собствеността на втори етаж от двуетажна къща с площ от 76.00 м², построена в дворно място във Велинград, квартал Каменица, съставляващо имот с планоснимачен №1211 в квартал 319, за който е отреден парцел VІІ, което дворно място не е предмет на дарението. За посочения договор е съставен нотариален акт №178, том І, нотариално дело №278 от 1975 година, приложен по делото.

На 23. ХІІ. 1993 година във Велинград е сключен договор, по силата на който М.Д.С. и А.Б.Г. отстъпват веднага и безвъзмездно на ищеца по първоначалния иск собствеността на ⅚ идеални части от недвижим имот, находящ се във Велинград в квартал Каменица, дворно място, застроено и незастроено, с площ от 510.00 м², съставляващо парцел VІІ, отреден за имот с планоснимачен №248 в квартал 319 по плана на Велинград, при съседи: улица, Г.С. и братя П., ведно с ⅚ идеални части от първия етаж на намиращата се в имота двуетажна масивна къща с площ от 76.00 м². За посочения договор е съставен нотариален акт №57, том V, нотариално дело №1299 от 1993 година, приложен по делото.

На 21. ІІІ. 2008 година във Велинград е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който М.Д.К. ЕГН********** и С. Д.С. ЕГН**********, и двете живеещи във Велинград, първата на ул. „***” №1, втората на бул. „***” №19, се задължават да прехвърли на ответника собствеността на дворно място с площ от 278.00 м², находящо се в строителните граници на населеното място, образуващо урегулиран поземлен имот ІІ-226, с приложена регулация за парцела, в квартал 319 по плана на Велинград, при граници на парцела: от югоизток – урегулиран поземлен имот ІІІ-228, от североизток – улица и урегулиран поземлен имот Х-227, от северозапад урегулиран поземлен имот І-225 и от югозапад урегулирани поземлени имоти VІІ-248 и ІV-247, ведно с всички подобрения в парцела, срещу цената от 2 946.80 лева, която ответникът се задължава да им заплати. За посочения договор е съставен нотариален акт №18, том ІІ, регистрационен №1226, нотариално дело №212 от 21. ІІІ. 2008 година, приложен по делото.

На 11. І. 2013 година длъжностни лица към Велинградска община извършват проверка на място в процесните имоти. За проверката е съставен приложен по делото протокол. Установява се наличието на масивна постройка в имота на ищеца, която не е заснета в действащия кадастрален план на града и за нея не са представени строителни книжа. Покривът е изпълнен с наклон към имота на имота на ответника. По продължението е направена стреха, която да обхваща водите от стопанската постройка. Постройките в имота на ищеца не отговаряли на строителните норми, тъй като били изградени на границата между имотите и не били поставени улуци, които да отвеждат водата. С надзиждането на оградата се е получил лек наклон на покрива на навеса към жилищната сграда.

По делото са разпитани като свидетели И. З. Т. ЕГН**********, И.Н.П., А.Г.Г. ЕГН**********, А.М.М. ЕГН********** и М.А.М. ЕГН**********, първите трима живеещи във Велинград съответно на ул. „***” №11, на ул. „***” №11 и на ул. „***” №23^а, а четвъртият и петият в гр. Костандово, Ракитовска община, на ул. „***”, съответно на №№31^а и 31.

Първият свидетел подменял покрива на постройките в имота на ищеца. Бил счупен етернитовия покрив на сайванта на ищеца. Поправката била извършена преди надстрояването на дувара между имотите. Етернитовите плочи били напукани, тъй като били изложени на атмосферните влияния. Под етернита бил поставен талашит, който се надул. В последствие свидетелят бил повикан и видял, че покривът е повдигнат от надстрояването на дувара между имотите. От повдигането на покрива се стичала вода. Водата от покривите на стопанските постройки се стичала в имота на ищеца. По времето, когато свидетелят работил в имота на ищеца, улуци не били поставени.

Вторият свидетел депозира показания, че стопанските сгради са построени в имота на ищеца преди тридесет или четиридесет години. От тогава състоянието им не се било променило. Преди време свидетелят посещавал имота на ищеца и видял, че под покрива е подпъхната стреха.

Третият свидетел депозира показания, че стената между имотите е стара. К. не строили нищо до оградата. Не били направени улуци. Водата се отичала в имота на ищеца.

Четвъртият и петият свидетел са работили в двора на ответника по негова поръчка. Депозират показания, че майката на ищеца се съгласила да се строи върху стария зид, но после бутнала построеното. Без изграждането на козирката надпочвените води от имота на ищеца се стичали в имота на ответника.

На 03. ХІ. 2014 година вещото лице инженер С.Г.Б. представя в съда допълнително заключение, според което двете сгради в имота на ищеца се ползват като склад, т. е. са второстепенни постройки. Най-високата част на северозападната сграда е 02.50 метра. Не надвишава надзиданата ограда. Тъй като оградата е била по-ниска, част от стената над предишния зид е дъсчена. Втората сграда е на височината на съществуващия каменен зид. Двете сгради не са заснети и нанесени в предходния план от 1983 година. Същите не са идентични с постройката от 1957 година. Нанесени са в кадастралния план от 2013 година. Няма данни кога са изградени сградите. Допустима и търпима е югоизточната сграда.

На 09. ХІІ. 2014 година вещото лице инженер С.Г.Б. представя в съда допълнително заключение, според което в предходния план на Велинград от 1955/1957 година е заснета и нанесена сграда в североизточната част на парцела на ищеца. Същата попада върху част от жилищната сграда на ищеца. Тази сграда не е идентична с процесните две сгради в имота на ищеца.

На 09. ХІІ. 2014 година вещите лица инженер С.Г.Б., И.И.Ш. и Б.З.Г. представят в съда повторно заключение, според което между имотите съществува стар каменен зид, надграден със суха зидария с височина от 0.60 до 0.80 метра. Оградата е разположена с равни части в двата имота. По сградата с площ от 15.00 м² не са открити увреждания. Стрехата на другата сграда в имота на ответника е премахната за сметка на изградения от ответника навес. Жилищната ограда на ответника отстои на 02.90 метра от плътната ограда и на 03.22 метра от страничната граница. Външните балкони излизат през северната и западната фасадна плоскост на 0.98 метра и заемат цялата еднометрова ивица в края на дължината на ограждащата стена към регулационната линия и имотната граница на имота на ищеца.

   

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна намира, че:

Искът с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползуване на вещта, според нейното предназначение от собственика й. Основание за защита чрез този иск се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно смущаващо въздействие, но които субективно пречат или ограничават тези на потърсилия правната защита. При упражняването на негаторния иск ищецът трябва да докаже правото си на собственост и редом с него обстоятелствата (основанията), които са предизвикали потърсената съдебна защита и намеса. Основанието за защита чрез иска се поражда само от състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което пък пречи на упражняването на правомощията от страна на собственика - правото да владее, да ползва или да се разпорежда с вещта си. Ето защо ищецът следва да докаже, че е собственик на претендираната от него вещ, че ответниците са извършили твърдяното в исковата молба действие, което е противоправно и със същото му пречат да упражнява едно или няколко от правомощията си на собственик.

Между страните не се спори, че са собственици на съседни имоти. Горното обстоятелство се установява и от представените нотариални актове. От събраните гласни доказателства, протокола, изготвен от служителите на Велинградската община, както и от заключенията на допуснатите експертизи се установи, че в имота на ищеца са изградени две стопански постройки. Според заключението на вещото лице, едната е търпима. Другата не се счита за търпима, тъй като покривът й е подпрян върху изградената от ответника стреха (навес), а не върху каменния зид между имотите. Поради горното съдът намира, че и тази постройка би била търпима, ако се възстанови първоначалното положение. От събраните гласни доказателства се установи още, че след изграждането на стрехата в поне една от построените в имота на ищеца стопански постройки се излива вода. Във връзка с горното е извършен ремонт, но не се установи стойността на извършените работи. Установи се още, че стрехата е изградена, за да може надпочвените води от имота на ищеца да не се изливат в имота на ответника.

Според чл. 88, ал. 2 от Наредба №7 пред вътрешните линии на застрояване, когато разстоянията между сградите в съседните имоти и до регулационните линии са равни на изискуемите, се допускат балкони до 0,9 м. Според ал. 5 балконите по ал. 2 не могат да заемат еднометровите ивици в краищата на съответните фасади към вътрешните регулационни линии. Видно от заключението на повторната експертиза, ответникът не е спазил изискванията на посочените разпоредби.

Съдът намира обаче, че не се установи самото изграждане на постройките или на зида да пречи на ответника да упражнява правото си на собственост. За упражняването на правото на собственост на ответника е достатъчно ищците след като стрехата бъде премахната, да бъдат задължени да отведат водите от покрива на стопанските си постройки в своя имот, но такова искане не е направено.

Според чл. 48, ал. 1 от Закона за устройство на територията урегулираните поземлени имоти могат да се ограждат към улицата и към съседните урегулирани поземлени имоти. В случая такава ограда е изградена и тя попада с равни части в двата имота според повторното заключение на вещите лица (съгласно ал. 3). Поради горното съдът приема, че само по себе си наличието на оградата не пречи на осъществяването на правото на собственост на ответника. Ето защо насрещният иск в тази му част следва да бъде отхвърлен.

Според чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Съдът намира, че за да бъде уважен иск с правно основание цитираната разпоредба е необходимо наличието на следните предпоставки: виновно противоправно поведение на ответника; настъпили за ищеца вреди; причинно-следствена връзка между двете. В настоящото производство се събраха доказателства, че изграждайки стрехата (навес) ответникът е повдигнал покрива на едната от стопанските сгради на ищеца, в следствие на което е започнало отичането на вода в сградата. Единият от разпитаните свидетели депозира показания, че е извършвал ремонт на покрива на ищеца. Не се установи обаче размерът на настъпилите щети. Съдът намира, че доказването на горното обстоятелство е в тежест на ищеца. Не се установи дали същият размер отговаря на търсената от ищеца сума в размер на 2 000.00 лева. Поради горното съдът намира, че искът с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите следва да бъде отхвърлен. 

 

            Водим от изложеното до тук съдът на основание чл. 109 от Закона за собствеността и чл. 45 от Закона за задълженията и договорите съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            ОСЪЖДА Д.Б.К. ЕГН**********,***, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в град Пазарджик на ул. „Цар Самуил” №28 чрез пълномощника адвокат Т.Г.З., да преустанови неоснователните действия, които пречат на Д.Б.С. ЕГН**********,***, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа във Велинград на ул. „Иван Вазов” №11 чрез пълномощника адвокат Д.К. К., да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху недвижим имот, находящ се във Велинград на ул. „***” №20, представляващ дворно място с площ от 559.00 м², парцел VІІ, отреден за имот с планоснимачен №248 в квартал 319 по плана на Велинград, ведно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки, като ответникът Д.Б.К. ЕГН**********,***, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в град Пазарджик на ул. „Цар Самуил” №28 чрез пълномощника адвокат Т.Г.З., премахне изградения надзид върху съществуващата между недвижим имот, находящ се във Велинград на ул. „***” №20, представляващ дворно място с площ от 559.00 м², парцел VІІ, отреден за имот с планоснимачен №248 в квартал 319 по плана на Велинград, и парцел ІІ, отреден за имот с планоснимачен №226 в същия квартал, каменна ограда, премахне изградения до каменната ограда навес и премахне частта от балконите, която е издадена на повече от 0.90 метра пред вътрешната линия на застрояване от запад, както и цялата част от балконите, които заемат еднометровата ивица в краищата на западната и северната страна на сградата, изградена в парцел ІІ, отреден за имот с планоснимачен №226 в същия квартал.

            ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, иск за поправяне на вреди, виновно причинени в следствие на непозволено увреждане, с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, предявен от Д.Б.С. ЕГН**********,***, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа във Велинград на ул. „Иван Вазов” №11 чрез пълномощника адвокат Д.К. К., против Д.Б.К. ЕГН**********,***, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в град Пазарджик на ул. „Цар Самуил” №28 чрез пълномощника адвокат Т.Г.З., за осъждане на за осъждане на Д.Б.К. ЕГН**********,***, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в град Пазарджик на ул. „Цар Самуил” №28 чрез пълномощника адвокат Т.Г.З., да заплати на Д.Б.С. ЕГН**********,***, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа във Велинград на ул. „Иван Вазов” №11 чрез пълномощника адвокат Д.К. К., сумата от 2 000.00 лева обезщетение за повредените покривни конструкции и вътрешни стени на стопанските постройки, изградени в недвижим имот, находящ се във Велинград на ул. „***” №20, представляващ дворно място с площ от 559.00 м², парцел VІІ, отреден за имот с планоснимачен №248 в квартал 319 по плана на Велинград.

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, насрещен негаторен иск за прекратяване на неоснователно действие, което пречи на собственик да упражнява своето право с правно основание чл. 109, ал. 1 от Закона за собствеността, предявен от Д.Б.К. ЕГН**********,***, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в град Пазарджик на ул. „Цар Самуил” №28 чрез пълномощника адвокат Т.Г.З., за осъждане на Д.Б.С. ЕГН**********,***, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа във Велинград на ул. „Иван Вазов” №11 чрез пълномощника адвокат Д.К. К., за осъждане на Д.Б.С. ЕГН**********,***, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа във Велинград на ул. „Иван Вазов” №11 чрез пълномощника адвокат Д.К. К., да премахне съществуващия между недвижим имот, находящ се във Велинград на ул. „***” №20, представляващ дворно място с площ от 559.00 м², парцел VІІ, отреден за имот с планоснимачен №248 в квартал 319 по плана на Велинград, и парцел ІІ, отреден за имот с планоснимачен №226 в същия квартал, каменен зид, и стопанските постройки с площ от 12.00 м² и 25.00 м², находящи се в недвижим имот, находящ се във Велинград на ул. „***” №20, представляващ дворно място с площ от 559.00 м², парцел VІІ, отреден за имот с планоснимачен №248 в квартал 319 по плана на Велинград.

 

            На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

 

                                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: