Р Е
Ш Е Н
И Е №1985
гр.
Русе, 28.11. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри
гр.състав в публично заседание на 12-
ти ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ
при
секретаря Т. ПЕТРОВА и в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 3027 по описа за 2019
год. за да се произнесе съобрази:
Ищецът Д.Ц.С.
твърди, че считано от 08.04.2015г., по силата
на допълнително споразумение към трудов договор №100/30.10.2013 г. бил назначен
на длъжност „зонов супервайзор" с място на работа „Каменица" АД- гр.
Пловдив, отдел „Търговски-Североизток"'. На 09.01.2017г.
работодателят му връчил заповед
№1011/09.01.2017 г., с която считано от 10.01.2017 г. прекратил трудовото му правоотношение
на основание чл.328, ал.2 КТ.
Горепосочената заповед била отменена с влязло в сила
решение по гр. д. № 400/2017 г. по описа на Районен съд – Разград и ищецът бил
възстановен на длъжността, която заемал преди уволнението. Заявява, че на 25.01.2019 г. с Протокол за встъпване в
длъжност на основание чл.345, ал. 1 КТ бил възстановен на длъжност „зонов
супервайзор", в Регион Североизток.
На 12.03.2019 г. подписал Допълнително споразумение към трудов договор
№100/30.10.2013г., по силата на което бил
преназначен па длъжност „зонов супервайзор " на територията на Регион
Север, зона №5. В Допълнителното споразумение работодателят посочил, че на
01.02.2019г. е приел заповед, с която е утвърдил ново териториално
разпределение на търговските региони и зони. На 12.03.2019 г. получил и нова
длъжностна характеристика, а на 20.03.2019 г. работодателят му връчил при
условията на отказ за получаване предизвестие, с което го уведомил, че считано
от 20.03.2019г. трудовия му договор ще бъде прекратен на основание чл.328, ал.
1. т.2, предл.2 КТ. На с.д. му била връчена заповед №1057 без дата, с която
работодателят прекратил трудовото правоотношение на осн. чл.328, ал. 1. т.2,
предл.2 КТ -съкращаване на щата, във вр. заповед №1130А/ 11.03.2019 г. на работодателя за съкращаване на длъжността „зонов мениджър
продажби"/"зонов супервайзор"/ в Търговски отдел, регион Север,
зона №3, считано от 11.03.2019г. и прието ново щатно разписание в сила от
11.03.2019г.
Счита уволнението си за незаконосъобразно, поради немотивираност
на уволнителната заповед и поради факта, че не били налице предвидените в закона
основания за прекратяване на трудовото правоотношение.Твърди и че съкращаването на щата не е реално, тъй като
трудовата му функция е запазена и след 11.03.2019г. Сочи и че уволнението е незаконосъобразно, тъй като към
11.03.2019г. все още бил заемал реално
длъжността „зонов супервайзор" в зона №5, респективно не бил преназначаван
на длъжност „зонов супервайзор" в зона №3, поради което неправилно бил
включен в подбора от работодателя.
Оспорва и реалността на извършения подбор. Счита, че
такъв подбор не е провеждан. Заявява и
че утвърдените от работодателя критерии
за подбор били незаконосъобразни по подробно изложени съображения.
Счита и че е налице недобросъвестно упражняване на трудови права
от страна на работодателя/злоупотреба с права/, като всички негови действия
след отмяната на уволнението му от 09.01.2017г. сочели на категорично намерение
да го уволни с последваща заповед. Твърди и че е дискриминиран по признака членство в обществена организация и
политически убеждения но смисъла на чл.8, ал.З КТ, т.к. първоначалното му
уволнение през 2017 г., и уволнението му с процесната заповед са извършени от
работодателя поради членството му в политическа
партия „ГЕРБ".
Счита, че подбора е
незаконосъобразен, тъй като в него не са включени всички „зонови
супервайзори"/“зонови мениджър продажби"/ в регион „Север" на
„Каменица" АД.
Поради всичко изложено моли
съда да постанови решение, с което да отмени заповед заповед №1057 /без дата/ на изп.директор на „Каменица"
АД- гр.Пловдив, като незаконосъобразна и да бъде
възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид изложените от ищеца фактически обстоятелства, на които се основават
претенциите и формулираните петитуми квалифицира правно предявените обективно
съединени искове по чл.344,ал.1 т.1 и т.2 КТ.
Ответното дружество „Каменица"
АД- гр. Пловдив оспорва изцяло предявените искове и моли да се
отхвърлят. Прави и възражение за погасяване на исковите претенции по давност, т.к. не
бил спазен срока за предявяване на иска по чл.358, ал.1, т.2 КТ. Претендира
разноски.
Съдът
като взе предвид събрания по делото доказателствен материал намира за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че страните са
били в трудовоправни отношения. Със заповед №1057 /без дата/ на изп.директор на „Каменица" АД- гр. Пловдив, С. е уволнен от длъжността „зонов супервайзор", регион „Север"
зона №3 в Каменица" АД- гр. Пловдив, считано от 20.03.2019г. Посоченото фактическо основание за уволнението е съкращаване
на щата, а правното - чл.328, ал.1,т.2, предл.
2 КТ. Заповедта е връчена на ищеца срещу подпис
на 20.03.2019г. /л.38/.
От приложените писмени доказателства- заповед № 1129А/11.03.2019 г. на работодателя /л.81/ е утвърдено ново
териториално разпределение в регион
„Север“ на дружеството, като са обединени съществуващите зона №3 и зона №5 в
нова зона №3, вкл. обл.В.Търново, обл.Русе, и
обл.Силистра. Със заповед № 1130А/11.03.2019 г. на работодателя в
сила от 11.03.2019г./л.82 и сл./, е утвърдено ново щатно разписание на „Каменица" АД, с което щатно разписание е съкратен щатът за
длъжността „зонов супервайзор“ в регион „Север“, зона №3 от
2 щата на 1 щат. Не се спори, че на процесната
длъжност към 11.03.2019г. са работили двама служители, както и че съгласно представените длъжностни характеристики функциите на „зонов супервайзор“ и на „зонов мениджър продажби“
се припокриват.
Със заповед № 1132А/11.03.2019 г. на изп.директор
на „Каменица" АД /л.88/ се назначава комисия от трима члена за
извършване на подбор между служителите К., заемащ
длъжността „зонов мениджър продажби“ и
ищеца С., заемащ длъжността „зонов супервайзор“ в зона №3, регион „Север“, уточнени са и
показатели и критерии към тях за подбор на персонала. С протокол от 15.03.2019г. /л.90/ и след запознаване с изготвените и за двамата служители, участващи
в подбора справки, комисията е класирала на първо място служителя К., като е предложила на изп.директор да
съкрати ищеца.
По делото е приета неоспорена от
страните икономическа експертиза, разпитани са свидетели.
При
така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
На първо място съдът следва да
се произнесе по направеното възражение в отговора на ИМ за погасяване на
исковите претенции по давност, т.к. не бил спазен срока за предявяване на иска
по чл.358, ал.1, т.2 КТ. Същото е неоснователно. Видно от доказателствата по
делото, уволнителната заповед е връчена на ищеца на 20.03.2019г., а ИМ е
подадена чрез куриерска служба на 20.05.2019г./вж.товарителница-л.46/, т.е. в
законоустановения 2-месечен срок.
Безспорно
е че ищеца е уволнен поради съкращаване в щата.
Процесната заповед №1057 /без дата/ на изп.директор на „Каменица" АД- гр. Пловдив е мотивирана. Видно от съдържанието й, в
заповедта ясно е посочена волята на работодателя да прекрати правоотношението с
ищеца. Записани са длъжността на С., мястото
му на работа и основанието за уволнение- чл.328, ал.1,т.2, предл. 2 КТ поради съкращаване на щата. Следователно
съдържанието на заповедта ясно показва причината за прекратяване на трудовото
правоотношение, която причина съответства на посочената с цифри законова
разпоредба. Следва да се има предвид, че в случая не се касае за дисциплинарно
уволнение, само при което законът е поставил императивни изисквания за подробно
мотивиране на заповедта. В конкретната хипотеза е налице извършено уволнение на
безвиновно основание, поради което не е необходимо заповедта да съдържа
подробни мотиви. Достатъчно е да се посочи основанието за уволнение и правната
норма, под която е подведено, което в случая е сторено от работодателя.
Съгласно чл.329 КТ работодателят е
длъжен да извърши подбор между работниците, на чиято длъжност се съкращават
щатни бройки като в интерес на работата може да предпочете да остави на работа
тези, които работят по добре и да уволни тези, чиито щат не се съкращава. При
извършването на подбора работодателя следва да се води от критериите посочени в
чл.329 КТ като подбора, който извръшва следва да касае работници, заемащи
сходни по естество, близки длъжности- при извършването на подбор работодателя
има право да включи в него работниците имащи сходни трудови функции.
В разглеждания случай съдът приема за
установено по делото, че работодателят е съкратил щата за
длъжността „зонов супервайзор“ в регион „Север“, зона №3 от
2 щата на 1 щат.
При съкращаването на част от повече
еднакви длъжности работодателят е длъжен да извърши подбор, защото иначе той не
може да определи кои работници да уволни и кои да остави на работа. При
определяне кръга на лицата, които да участват в подбора не се изхожда от
наименованието на длъжностите нито от сходствата във възложените трудови
функции, а от техните различия, като определящо е дали различията са
съществени. Две длъжности със сходни наименования може да включват съществено
различаващи се трудови функции, както и две длъжности с различни наименования
може да включват несъществено различаващи се трудови функции. За да бъде
изпълнено "задължението за подбор", в него трябва да бъдат включени
всички лица, изпълняващи несъществено различаващи се трудови функции/ в т.см.
Решение № 492 от 21.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1696/2011 г., IV г. о./. А
съобразно мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по т. д.
№ 3/2011 г., ОСГК, „При задължителност на подбора, работодателят преценява
какъв да бъде обсега на същия - между работниците и служителите, чиито
длъжности се съкращават, съответно се намират в звено с намален обем на
работата или в по-широк кръг, чрез включването и на работници и служители,
заемащи близки или сходни длъжности”.
В настоящият случай съдът
приема, че работодателят не е извършил законосъобразен подбор и е бил задължен да включи
и други служители в него, а именно
всички служители заемащи длъжността„зонов
мениджър продажби“ в регион „Север“, а не само тези заемащи длъжността в зона
№3 на регион
„Север“ по следните съображения:
При тълкуването на закона /чл. 329, във вр. с чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ/ с оглед
конкретните обстоятелства по настоящото дело, следва да се изхожда от трайно
застъпеното в практиката на съдилищата принципно положение, че работодателят е
задължен да упражни правото си на подбор тогава, когато се съкращават една или
повече, но не всички от няколко еднородни /еднакви
или подобни, сходни/ длъжности /щатни бройки/. В тези случаи
подборът е задължителен, тъй като работодателят неизбежно следва да извърши
преценка - именно да подбере съобразно двата императивно установени
икономически критерия в чл. 329 КТ, кои от работниците или служителите,
осъществяващи еднакви или сходни трудови функции, да остави на работа на
несъкратените щатни бройки и кои от тях да уволни - според броя на съкратените
щатни бройки. Същото принципно положение важи и когато съкращението засяга не
цялото предприятие на работодателя, а негово обособено, относително
самостоятелно структурно звено /поделение,
клон, цех, отдел, сектор, група и пр./. В тези случаи
работодателят е длъжен да извърши подбора поначало само в рамките на
обособената структура - само измежду работниците и служителите, осъществяващи
еднородни трудови функции в това обособено звено. Ако последното се закрива
изцяло или се съкращават всички еднородни длъжности в него, подборът не е
задължителен. Критерият за наличието на такова обособено структурно звено в
предприятието на работодателя не може да е само териториален /населено място, регион, област/, каквато теза
поддържа ответното дружество в отговора на ИМ. Този белег, както и функционалният /осъществяването на относително обособена дейност от общата дейност
на предприятието/ не е
определящ, в повечето случаи той е второстепенен и не винаги е налице.
Основната характеристика за относителната самостоятелност на съответното
обособено структурно звено е организационно-управленската. В този смисъл, това
структурно звено във всички случаи следва да е именно обособена и относително
самостоятелна организационна единица в цялостната структура и организация на
предприятието /негово поделение, клон, цех, отдел,
сектор, група и пр./, с относително
самостоятелно ръководство в управленската йерархия на предприятието /ръководител на поделението или клона, началник на цеха, отдела или
сектора, отговорник на групата и пр./. Понякога
обособеното структурно звено има относително самостоятелен източник на приходи
и/или самостоятелна разходна сметка, много често то осъществява определена част
от общата дейност на предприятието или
пък осъществява цялостната му дейност на територията на дадено населено място,
община, област и пр.; но както беше посочено, тези белези не винаги са налице и
не са определящи. От друга страна, в почти всички случаи спецификите на
организацията на работа и на управление, съчетани със специфичен предмет на
осъществявана дейност и начинът на нейното финансиране, и дори предвид
специфичните местни условия в съответния териториален регион, обуславят
специфики и на самите трудови функции на работниците и служителите, работещи в
съответното обособено структурно звено, в сравнение с трудовите функции на
работниците и служителите в другите структурни звена на предприятието на същия
работодател, дори когато техните длъжности са с еднакви наименования. Това
поначало води до наличието на различни, а не на еднородни /еднакви или сходни/ трудови
функции за длъжности с еднакви или близки наименования, но осъществявани в
различни обособени структурни звена в предприятието на работодателя, предвид
което и неговото задължение за извършване на подбор, поначало се ограничава
само в рамките на съответното обособено структурно звено. От гореизложеното
следва, че при извършването на преценката дали работодателят е задължен да
извърши подбор при съкращаване на щата или на закриване на цяло обособено
структурно звено, предпоставена от преценката дали е налице или не такова
относително самостоятелно обособено структурно звено в рамките на предприятието
и в рамките на общото щатно разписание, не е определящ единствено
териториалният критерии, респ. - не е определящо само мястото на работа за
съкращаваните длъжности. Определящи при тази преценка са най-вече наличието или
не на организационно-управленска обособеност, респ. относителната
самостоятелност на такова структурно звено, която /ако е налице/, в съчетание
със специфични функционални, финансово-икономически и/или териториални
характеристики /ако и такива са налице/, до голяма степен определя естеството на трудовите функции в такова
обособено структурно звено, поради което и естеството на трудовите функции е
определящ критерий, както в общия случай на задължителност на подбора/ в т.см. Решение
№ 329/ 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1073/2010 г., IV г.
о., ГК/ .
Предвид изложеното и установеното, че зона №3 на регион „Север“ не е относително
самостоятелно обособено структурно звено в рамките на предприятието, а такова е именно регион „Север“
, факта, че в регион „Север“ процесната длъжност се заема от общо 4 лица,
съгласно щатното разписание от 11.03.2019г. и посоченото в експертизата, че
служителите от зони №№ 1, 2 и 4, заемащи процесната длъжност не са участвали в
подбора, то уволнението е незаконно на посоченото основание.
От всичко гореизложено, съдът
приема, че постановявайки заповед заповед №1057 /без дата/,
работодателят на ищеца е действал
незаконосъобразно, поради което и уволнението на С. се
явява незаконно и следва да бъде отменено.
Само за яснота, съдът следва да отбележи, че изцяло
недоказани останаха твърденията на ищеца за злоупотреба с права от страна на
работодателя и за наличието на дискриминация по
признака членство в обществена организация.
С оглед основателността на иска за отмяна на заповедта за уволнение, като незаконосъобразна, като основателен следва да уважи и искът за
възстановяване на заеманата от ищеца длъжност преди
уволнението.
На осн. чл.78,ал.1 ГПК в тежест на ответника са
направените от ищеца разноски по делото в размер на 600.00лв.-заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, съгласно списък по чл.80 ГПК/л.182/. На
осн.чл.78,ал.6 ГПК ответникът дължи по сметка на РРС сумата от
160.00лв.-държавна такса за всеки един от двата иска/80.00лв.+80.00лв./.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ заповед №1057 /без дата/ на изпълнителния директор на „Каменица" АД- гр.Пловдив, ЕИК:
*********, с която на осн. чл. 328,
ал.1,т.2, предл. 2 КТ е прекратено трудовото правоотношение на Д.Ц.С., ЕГН **********,***, като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д.Ц.С., ЕГН ********** на
заеманата от него длъжност преди уволнението- „зонов супервайзор“
в регион „Север“, зона №3 в „Каменица" АД- гр.Пловдив, ЕИК: *********.
ОСЪЖДА „Каменица"
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.
"Източен" № 69, представлявано от А.Й. К. да заплати на Д.Ц.С., ЕГН **********,*** сумата от 600.00
лв.- направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Каменица"
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.
"Източен" № 69, представлявано от А. Й. К. да заплати д.т. по см. на Районен съд-Русе в размер на 160.00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :