Р Е Ш Е Н И Е №
.......
гр. Враца, 21.05.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на десети май
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Наталия Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Христова гр.
д. № 5387 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 242 КТ и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова
молба от П.А.Н., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Л.В., против
„Малиновец Енерджи“ ООД, ЕИК *********, с която са предявени кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 242 КТ за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 14 104,66
лева, представляваща неизплатени нетни трудови възнаграждения за периода от м.
03.2016 г. до м. 02.2018 г. включително, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 31.12.2018 г. до
окончателното й изплащане, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 2 492,08 лева,
представляваща обезщетение за забава върху всяко просрочено месечно трудово
възнаграждение от деня на забавата /21 число на съответния месец/ до датата на
подаване на исковата молба, а именно за периода от 21.04.2016 г. до 30.12.2018
г.
В исковата молба се твърди, че между
страните било налице трудово правоотношение по сключен между тях трудов договор
№ 02/29.02.2016 г., съгласно който ищецът заемал длъжността „Дежурен оператор
БГЕЦ“, с място на работа БиоЕц Малиновец, с. Царевец, община Мездра, с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 750 лева и допълнително трудово
възнаграждение за придобит стаж и професионален опит в размер на 0,6% годишно.
Сочи се, че трудовото правоотношение било прекратено със Заповед №
39/01.03.2018 г., считано от същата дата. Заявява, че ответникът – работодател
не изплатил на ищеца нетното трудово възнаграждение за периода от м. 03.2016 г.
до м. 02.2018 г. включително в общ размер на 14 104,66 лева. Иска се
постановява на решение, с което „Малиновец Енерджи“ ООД да бъде осъдено да
заплати на ищеца П.А.Н. следните суми: сумата от 14 104,66 лева,
представляваща неизплатени нетни трудови възнаграждения за периода от м.
03.2016 г. до м. 02.2018 г. включително, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 31.12.2018 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 2 492,08 лева, представляваща
обезщетение за забава върху всяко просрочено месечно трудово възнаграждение от
деня на забавата /21 число на съответния месец/ до датата на подаване на
исковата молба, а именно за периода от 21.04.2016 г. до 30.12.2018 г.
Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от „Малиновец
Енерджи“ ООД е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който исковете се
оспорват като неоснователни. Заявява се, че дружеството – работодател напълно,
коректно и изцяло е заплатило на ищеца претендираните суми за трудово
възнаграждение, като сумите са плащани в брой „на ръка“. Иска се постановяване
на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
С протоколно
определение от 10.05.2019 г. на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато
изменение на предявените искове чрез намаляване на техния размер както следва: искът
за главница по чл. 128, т. 2 КТ вместо за сумата от 14 104,66 лева се
счита предявен за сумата от 12 425,74
лева, а искът за лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД вместо за сумата от 2 492,08
лева се счита предявен за сумата от 2 124,41
лева. С протоколно определение от същата дата производството по делото е
прекратено на основание чл. 232 ГПК поради оттегляне по предявения иск за
главница по чл. 128, т. 2 КТ в частта
за разликата над 12 425,74 лева до пълния първоначално предявен размер от
14 104,66 лева или за сумата от 1 678,92 лева и за периода от месец
март 2016 г. до месец април 2016 г., както и производството по предявения иск
за лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в частта за разликата над 2 124,41
лева до пълния първоначално предявен размер от 2 492,08 лева или за сумата
от 367,67 лева и за периода от месец април до месец май 2016 г.
Съдът,
като взе предвид доводите на ищеца и прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа следното:
От Трудов договор № 02/29.02.2016 г.,
сключен между ответното дружество „Малиновец Енерджи“ ООД като работодател и ищеца
П.Н. като работник, се установява, че считано от 01.03.2016 г., ищецът е
назначен на длъжността „Дежурен оператор БГЕЦ“, с място на работа БиоЕц Малиновец,
с. Царевец, община Мездра, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на
750 лева и допълнително трудово възнаграждение за придобит стаж и професионален
опит в размер на 0,6% годишно.
Със Заповед № 39/01.03.2018 г.,
издадена от управителя на „Малиновец Енерджи“ ООД, е прекратено трудовото
правоотношение с ищеца, считано от 01.03.2018 г.
От удостоверение изх. №
060191901043221/22.04.2019 г. от ТД на НАП – Велико Търново с приложена справка
от ТД на НАП – Велико Търново, се установява, че начисляваният месечен облагаем
и осигурителен доход на ищеца за периода от 01.03.2016 г. до 31.03.2018 г. е в
размер на 750,00 лв. месечно.
Приети са 4 бр. РКО, издадени от
„Царевец Енерджи“ ООД и „Малиновец Енерджи“ ООД и подписани за получил сумата,
с които да се изплатят на П.А.Н. следните суми: на 23.03.2018 г. сумата от 900
лева, на 11.04.2018 г. сумата от 675 лева, на 21.05.2018 г. сумата от 550 лева
и на 21.05.2018 г. сумата от 200 лева.
По делото е прието заключение по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което са налице неизплатени
трудови възнаграждения от страна на „Малиновец Енерджи“ ООД за периода от м.
май 2016 година до м. февруари 2018 година включително в размер на 12 425,74
лева. Вещото лице е изчислило, че общият размер на лихвата за забава върху
неизплатените трудови възнаграждения, считано от датата на забава за всяко едно
от тях до предявяването на исковата молба, е в общ размер от 2 124,41 лева
за периода от 21.06.2016 г. до 30.12.2018 г. Вещото лице е взело предвид
данните от 4 бр. РКО, приложени към отговора на исковата молба, както следва:
от 23.03.2018 г., от 05.04.2018 г., от 21.05.2018 г. и от 21.05.2018 г.
Заключението, неоспорено от страните, се
приема от съда като обосновано и компетентно изготвено.
Други относими доказателства в
производството не са ангажирани.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
От ищеца П.А.Н., ЕГН **********, против
„Малиновец Енерджи“ ООД, ЕИК *********, са предявени кумулативно обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 242 КТ за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 12 425,74
лева /след допуснатото с протоколно определение от 10.05.2019 г. изменение на
иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК чрез намаляване на неговия размер/,
представляваща неизплатени нетни трудови възнаграждения за периода от м. 05.2016
г. до м. 02.2018 г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 31.12.2018 г. до
окончателното й изплащане, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 2 124,41 лева /след
допуснатото с протоколно определение от 10.05.2019 г. изменение на иска по реда
на чл. 214, ал. 1 ГПК чрез намаляване на неговия размер/, представляваща
обезщетение за забава върху всяко просрочено месечно трудово възнаграждение от
деня на забавата /21 число на съответния месец/ до датата на подаване на
исковата молба, а именно за периода от 21.06.2016 г. до 30.12.2018 г.
По
иска с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 242 КТ:
За основателността на предявения иск ищецът
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: 1. Наличие на трудово правоотношение по валидно сключен трудов
договор с ответното дружество за процесния период; 2. Полагането на труд от
ищеца в процесния период – м. 05.2016 г. до м. 02.2018 г. включително и 3.
Размерът на нетното месечно трудово възнаграждение за исковия период.
От ангажираните от ищеца доказателства
се установява наличието на горните предпоставки за уважаване на исковата му
претенция, а именно, че въз основа на валидно сключен Трудов договор № 02/29.02.2016
г. е заемал длъжността „Дежурен оператор БГЕЦ“ при ответното дружество от
01.03.2016 г. до 01.03.2018 г., когато трудовото правоотношение е било
прекратено.
От събраните в хода на производството
доказателства се установява, а и от ответното дружество не се оспорва, че
през процесния период – от м. 05.2016 г. до м. 02.2018 г. включително,
ищецът се е намирал в трудово правоотношение с ответното дружество, както
и че е престирал труд. Срещу положения труд за работодателя е възникнало
насрещното задължение да заплати на работника трудово възнаграждение,
съгласно уговореното в индивидуалния трудов договор. Касае се за положен труд
по трудово правоотношение, който съгласно разпоредбата на чл. 242 КТ е винаги
възмезден. По силата на чл. 128 КТ работодателят е длъжен в установените срокове
да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и
служителите за положения от тях труд и да заплаща уговореното възнаграждение за
извършена работа.
Въпреки изложените в отговора на
исковата молба твърдения, ответното дружество не е ангажирало доказателства в
подкрепа на правопогасяващото си възражение – че е изплатил изцяло и в срок
дължимото на ищеца трудово възнаграждение за процесния период. Същият се
домогваше да установи, че плащанията са извършени в брой, чрез гласни доказателствени
средства, за чието събиране ищецът не даде изрично съгласие, поради което и на
основание чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК показанията на свидетели са недопустими и
събирането им не беше допуснато.
Размерът на уговореното месечно трудово
възнаграждение също се установява от писмените доказателства – съгласно
трудовия договор основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е в размер
на 750 лева, както и допълнително възнаграждение в размер на 0,6 % за трудов
стаж и професионален опит, а видно от представената справка от ТД на НАП –
Велико Търново, се установява, че начисляваният месечен облагаем и осигурителен
доход на ищеца за периода от 01.03.2016 г. до 31.03.2018 г. е в размер на
750,00 лева.
Размерът на неизплатеното нетно трудово
възнаграждение за исковия период се установи от заключението по съдебно –
счетоводната експертиза, според която за периода от м. май 2016 година до м.
февруари 2018 година включително е в размер на 12 425,74 лева.
Искът с правно основание чл. 128, т. 2
вр. чл. 242 КТ следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер, а
именно за сумата от 12 425,74 лева,
представляваща неизплатени нетни трудови възнаграждения за периода от м. май
2016 година до м. февруари 2018 година включително.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът служебно
допуска предварително изпълнение, когато присъжда обезщетение за издръжка,
възнаграждение и обезщетение за труд. Тъй като в случая се присъжда трудово
възнаграждение, следва служебно да се допусне предварително изпълнение на
решението в тази му част.
По
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения иск
ищецът следва да докаже настъпване на падежа на главното вземане и размера на
лихвата за забава за процесния период.
След допуснатото с протоколно
определение от 10.05.2019 г. изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК
чрез намаляване на неговия размер искът е предявен за сумата от 2 124,41
лева и за периода от 21.06.2016 г. до 30.12.2018 г. – от деня на забавата /21
число на съответния месец/ до датата на подаване на исковата молба
Установи се по делото, че ответникът не
е изпълнил задължението си за заплащане на дължимото се трудово възнаграждение
на ищцата за периода от м. май 2016 година до м. февруари 2018 година
включително. От заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че дължимата лихва за забава върху неизплатените
трудови възнаграждения, считано от датата на забава за всяко едно от тях до
предявяването на исковата молба, е в общ размер от 2 124,41 лева. Предявеният
иск следва да бъде уважен в пълен размер.
По
разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за ищеца. Същият не е
представил доказателства да е сторил такива.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 27.12.2018
г., упълномощеният от ищеца адвокат Л.В. е предоставила безплатна адвокатска
помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. Ето защо дължимото се адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ответницата следва да бъде
заплатено на адв. В. от ответното дружество. Същото се претендира в минималния
предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съдът определя възнаграждението
на адвоката, предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие съгласно ал.
1, в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. и осъжда
другата страна да го заплати.
За настоящата съдебна инстанция предвид материалния интерес следва да
бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 901,15 лева съгласно чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., съпоставено с първоначално
предявения размер на исковете, което следва да бъде заплатено от „Малиновец Енерджи“ ООД на адв. Л.В..
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – гр. Враца
следващата се държавна такса и разноски по делото, или сумата от общо 802,01 лева,
от които 582,01 лева държавна такса, изчислена съгласно правилото на чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата и 220,00 лева
възнаграждение за вещо лице.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва
да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта за
присъденото възнаграждение за труд.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Малиновец Енерджи“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ******, представлявано от управителя В.Г., ДА ЗАПЛАТИ на П.А.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, следните суми: на основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 242 КТ сумата от 12 425,74 лева /дванадесет хиляди
четиристотин двадесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща
неизплатени нетни трудови възнаграждения за периода от м. 05.2016 г. до м.
02.2018 г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 31.12.2018 г. до окончателното й
изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 124,41 лева /две хиляди сто двадесет и четири лева и
четиридесет и една стотинки/, представляваща лихва за забава върху всяко
просрочено месечно трудово възнаграждение от деня на забавата /21 число на
съответния месец/ до датата на подаване на исковата молба, а именно за периода
от 21.06.2016 г. до 30.12.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от
Закона за адвокатурата „Малиновец Енерджи“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ******, представлявано от управителя В.Г., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Л.Ц.В. ***, с адрес
на кантората: гр. Враца, ул. ****** сумата от 901,15 лева /деветстотин и един лева и петнадесет стотинки/, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Малиновец Енерджи“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ******,
представлявано от управителя В.Г., ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
гр. Враца сумата от общо 802,01
лева /осемстотин и два лева и една стотинки/, от които 582,01 лева държавна
такса и 220,00 лева възнаграждение за вещо лице.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението В ЧАСТТА
относно присъденото трудово възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в
частта по чл. 242, ал. 1 ГПК, имащо характер на определение – с частна жалба
пред Окръжен съд – гр. Враца в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: …………………………….