Р Е Ш Е Н И Е
№
______
Гр.София, 06.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
IV-Д въззивен
състав, в публичното съдебно заседание на
седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Анелия Груева като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 16454 описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
С решение №
426629 от 11.06.2018 г., постановено по гр. д. № 70855/2014 г. на СРС, I ГО, 43 състав, е признато за установено по искове с
правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр.
чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД, съотв. чл. 92, ал.1 ЗЗД, предявени от „С.Г.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, против М.А.И., ЕГН **********, е адрес:
***, че М.А.И. дължи на „С.Г.“ ЕООД сумата от 2120,00 лв. /две хиляди сто и
двадесет лева/, представляваща дължими наемни вноски за периода от 21.11.2012 г.
до 30.11.2012 г. в размер на 180 лв.; за периода от м. август 2013 г. до м.
октомври 2013 г. в размер на 1800,00 лв. и за периода от 01.11.2013 г. до
07.11.2013 г. в размер на 140,00 лв., по договор за наем от 21.09.2012 г. с
нотариална заверка на подписите с рег. № 25981/21.09.2012 г. на нотариус Р.Д.,
с район на действие РС София, вписан в регистрите на НК с рег. № 274, с
предмет: отдаване под наем на недвижим имот, а именно: Дентален кабинет в
медицински център, находящ се в гр. София, бул. „*******, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 21.07.2014 г. - датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 40073/2014 г. по описа на СРС, 43 с-в, до окончателното й
изплащане, и сумата от 2187,40 лв.
/две хиляди сто осемдесет и седем лева и четиридесет ст./, представляваща
неустойка за забава по чл. 16 от горецитирания договор за наем, за периода от
06.11.2012 г. до 08.11.2013 г. като е
отхвърлен предявеният иск за
разликата над 2187,40 лв. до пълния претендиран размер от 7572,20 лв. за
периода от 08.11.2013 г. до 20.07.2014 г., като неоснователен. Със същото
решение М.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, е осъден да заплати на „С.Г.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, направените разноски в исковото производство в размер на 263,97
лв. /двеста шестдесет и три лева и деветдесет и седем ст./, както и сумата 86,21
лв. /осемдесет и шест лева и двадесет и една ст./, представляваща направените
разноски за държавна такса в заповедното производството по ч. гр. дело № 40073/2014
г. по описа на СРС, ГО, 43 с-в.
Недоволен от така постановеното
решение в частта, с която е отхвърлен предявеният
иск за неустойка за забава по чл. 16 от горецитирания договор за наем за
разликата над 2187,40 лв. до пълния претендиран размер от 7572,20 лв. за
периода от 08.11.2013 г. до 20.07.2014 г., като неоснователен, е останал ищецът
„С.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност поради нарушение
на материалния закон. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел,
че неустойка за забава се начислява само за периода от изпадането на длъжника в
забава до прекратяване на правоотношението и че неустойка би се дължала след
прекратяването на договора за наем, ако такава е била уговорена от страните. Моли
решението в обжаланата част да бъде отменено и вместо него искът бъде уважен в
цялост. Претендира разноски.
От въззиваемия М.А.И. в срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор.
Решението, в частта, в която е
признато за установено по искове с правно основание чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД,
съотв. чл. 92, ал.1 ЗЗД, предявени от „С.Г.“ ЕООД против М.А.И., че М.А.И. дължи на „С.Г.“ ЕООД сумата от
2120,00 лв. /две хиляди сто и двадесет лева/, представляваща дължими наемни
вноски за периода от 21.11.2012 г. до 30.11.2012 г. в размер на 180 лв.; за
периода от м. август 2013 г. до м. октомври 2013 г. в размер на 1800,00 лв. и
за периода от 01.11.2013 г. до 07.11.2013 г. в размер на 140,00 лв., по договор
за наем от 21.09.2012 г. с нотариална заверка на подписите с рег. №
25981/21.09.2012 г. на нотариус Р.Д., с район на действие РС София, вписан в
регистрите на НК с рег. № 274, с предмет: отдаване под наем на недвижим имот, а
именно: Дентален кабинет в медицински център, находящ се в гр. София, бул. „*******,
ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 21.07.2014 г. - датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч. гр. дело №
40073/2014 г. по описа на СРС, 43 с-в, до окончателното й изплащане, и сумата от 2187,40 лв. /две хиляди сто
осемдесет и седем лева и четиридесет ст./, представляваща неустойка за забава
по чл. 16 от горецитирания договор за наем, за периода от 06.11.2012 г. до
08.11.2013 г., като необжалвано от
страните е влязло в законна сила.
Според уредените в чл. 269 от ГПК
правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото
решение, а по допустимостта - само в обжалваната му част. Относно проверката на
правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата. При тези правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства по делото, съдът намира следното:
Районният
съд е установил пълно и изложил правилно и точно фактическата обстановка по
делото, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към
тази част от мотивите на CPC, 43 състав, като фактическа
обосновка на своето решение. Следва да се съобрази и това, че в частта, с която
е уважен предявеният иск с правно основание чл.232, ал.2, пр.1 от ЗЗД за сумата от 2120,00 лв., представляваща дължими наемни
вноски за периода от 21.11.2012 г. до 30.11.2012 г., за периода от м. август
2013 г. до м. октомври 2013 г. и за периода от 01.11.2013 г. до 07.11.2013 г.
по договор за наем от 21.09.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 21.07.2014 г. до окончателното й изплащане, решението на СРС, 43
състав е влязло в сила и понастоящем е установено с влязло в сила решение, че
ответникът - наемател дължи на наемодателя си наемна цена по договора за наем за
посочените периоди. С влязло в сила решение е
установена и валидността на неустоечната клауза и обвързаността на страните с
уговорката на чл. 16 от договора за наем от 21.09.2012 г. с нотариална заверка
на подписите с рег. № 25981/21.09.2012 г. на нотариус Р.Д., с район на действие
РС София, вписан в регистрите на НК с рег. №274, за заплащане на неустойка за
забава в размер на 1% върху дължимото плащане на наема за всеки ден забава до
окончателното изпълнение на задължението. Разпоредбата на чл.4, ал.2 от
договора за наем следва да се тълкува в смисъл, че задължението за плащането на
цената е уговорено с точно определен момент на изпълнение. Следователно по
отношение всички наемни вноски падежът настъпва с изтичането на срока за
плащането им /съответното пето число на месеца/ и в този смисъл намира
приложение разпоредбата на чл.84, ал.1, изр.1 ЗЗД, поради което не е необходимо
допълнително действие от страна на наемодателя за поставянето на ответника в
забава. В този смисъл между страните понастоящем може да е спорен периодът, за
който се дължи обезщетение за забавено изпълнение на задължението за заплащане
на наемна цена в предварително договорен размер, но не може да се преразглежда
спора за обвързаността на страните с тази неустоечна клауза. Този въпрос е
решен със сила на пресъдено нещо. Неустоечната клауза, договорена в чл.16 от
договора между страните от 21.09.2012 г., поражда действие и последиците на
забавата на наемателя следва да се уредят съобразно договореното, на основание
чл.20а от ЗЗД. По отношение на периода, за който ответникът-наемател дължи
заплащане на така договорената неустойка за забавено изпълнение на задължението
за заплащане на наемна цена, въззивната инстанция приема, че неправилно
районният съд е ограничил действието на неустоечната клауза по отношение на
възникнала по време на действието на договора за наем забава, до момента на
прекратяване на облигационното отношение.
Не е спорно между страните и видно от представеното по делото предизвестие
за прекратяване, наемното правоотношение е било прекратено на основание
чл.12, ал.5 от договора, по инициатива на ответника, със срока на
предизвестието, изтекъл на 07.11.2013 г. Прекратяването на договора за наем с
предизвестие, на основание чл.238 от ЗЗД, има действие занапред. От
момента на прекратяване на договорната връзка страните не могат да претендират изпълнение
по договора занапред. Това означава, че след прекратяването на договора
наемодателят не дължи предоставяне на ползването на наетия имот и няма право на
наемни вноски, а наемателят не може занапред да търси държането на имота на
това основание и не дължи заплащане на наеми за него. След отпадането на
договорната връзка не може да възникне ново вземане на договорно основание,
освен ако изрично не е договорено между страните да възникне право, съответно
задължение при прекратяване на договора. Възникналите до момента на
прекратяването на договора права и задължения обаче, липсва основание да се
считат погасени с прекратяването му. С прекратяването на договора не се
погасява нито породеното вече задължение за заплащане на договорените наемни
вноски, дължими се до този момент, нито се погасяват акцесорните на тях
задължения. Страните са договорили начина на обезщетяване при забава на
наемателя чрез заплащане на неустойка и след като не са обвързали неустоечното
задължение с период следва извод, че то има действие до изпълнение на главното
задължение на длъжника. Изводът, че неустоечната клауза следва главното
задължение и действието й не е обвързано от действието на договора, който я е
породил, може да се извлече и по аргумент от законовата разпоредба на чл.119 от ЗЗД.
Процесният договор за наем, сключен между
страните, има характера на двустранен, с периодично изпълнение -
на месечна наемна цена. Прекратяването с предизвестие на такъв договор по
волята на една от страните, на основание чл.238 от ЗЗД, няма обратно действие,
а настъпва за в бъдеще.
Предвид изложеното, въззивната
инстанция приема, че неправилно районният съд е приел, че
прекратяването на договора за наем между страните погасява занапред възникналото
вече право на наемодателя на договорна неустойка. Според Тълкувателно решение
№7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, неустойка за забава не
се дължи само в хипотезата на разваляне на двустранен договор, който не е за
продължително или периодично изпълнение, тъй като обратното действие на
развалянето заличава цялото негово съдържание с обратна сила. Зачитайки обратното действие на развалянето, такъв договор се счита за
несключен и вземанията по него (главни и акцесорни) са отпаднали (така и
решение № 17 от 09.03.2010 г. по т. д.- № 414/2009 г. на ВКС, I т.о.) Когато договорът е за периодично изпълнение, какъвто е и процесния
случай, развалянето, както и всяко друго прекратяване на облигационната връзка
между страните, има действие само занапред. Поради това, с отпадане на
обвързаността на страните за вбъдеще не отпадат вече възникналите права – както
за наемната цена, така и за обезщетението за забавата на плащането й.
Прекратяването на договора занапред не заличава с обратно сила нито правото на
мораторна неустойка, нито самата забава. Ето защо, върху неплатените наемни
вноски ответникът дължи уговорената в чл.16 от договора за наем неустойка за
целия период до предявяването на исковата молба, както следва: върху
непогасената наемна вноска от 180,00 лв. - неустойка в размер на 1117,80 лв. за
621 дни забава /за периода от 06.11.2012 г. до 20.07.2014 г./; върху
непогасената наемна вноска от 140,00 лв. - неустойка в размер на 358,40 лв. за
256 дни забава /за периода от 06.11.2013 г. до 20.07.2014 г./; върху
непогасената наемна вноска от 600 лв. за месец август 2013 г. - неустойка в
размер на 2088,00 лв. за 348 дни забава /за периода от 06.08.2013 г. до
20.07.2014 г./; върху непогасената наемна вноска от 600 лв. за месец септември
2013 г. - неустойка в размер на 1902,00 лв. за 317 дни забава /за периода от 06.09.2013
г. до 20.07.2014 г./; върху непогасената наемна вноска от 600 лв. за месец
октомври 2013 г. - неустойка в размер на 1722 лв. за 287 дни забава /за периода
от 06.10.2013 г. до 20.07.2014 г./. Ответникът М.И. дължи също така неустойка
за забава върху заплатените със забава наемни вноски, в това число: върху
платената със забава наемна вноска за месец декември 2012 г. - неустойка в
размер на 96 лв. за 16 дни забава /от 06.12.2012 г. до 21.12.2012 г./; върху
платената със забава наемна вноска за месец януари 2013 г. - 120 лв. неустойка
за 20 дни забава /от 06.01.2013 г. до 26.01.2013 г./; върху платената наемна
вноска за месец март 2013 г. - 30 лв. неустойка за 5 дни забава /от 06.03.2013 г.
до 11.03.2013 г./; върху платената със забава наемна вноска за месец април 2013
г. - неустойка в размер на 54 лв. за 9 дни забава /от 06.04.2013 г. до
15.04.2013 г./; върху платената със забава наемна вноска за месец май 2013 г. -
неустойка в размер на 48 лв. за 8 дни забава /от 06.05.2013 г. до 14.05.2013
г./; върху платената със забава наемна вноска за месец юни 2013 г. - неустойка
в размер на 36 лв. за 6 дни забава /от 06.06.2013 г. до 12.06.2013 г./.
Ето защо, решението в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск за неустойка за забава по чл. 16 от договора за наем от 21.09.2012
г. за разликата над 2 187,40 лв. до пълния претендиран размер от 7 572,20 лв.
за периода от 08.11.2013 г. до 20.07.2014 г. следва да бъде отменено и на ищеца
да се признае съществуването на вземанията за неустойка по чл.92 от ЗЗД вр. чл.16
от Договора между страните върху неизплатените наемни вноски и за периода от
08.11.2013 г. до 20.07.2014 г. в размер на 5 384,80 лв. Предвид гореизложеното,
искът за забава по чл.92, ал.1 от ЗЗД вр. чл.16 от Договора между страните се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като поради несъвпадане на
изводите на двете инстанции, в тази част обжалваното решение следва да бъде
отменено и вместо него – постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен
в цялост.
При този изход на делото на въззивника се следват сторените в настоящото
производство разноски, които възлизат на сумата 107,69 лева, представляваща
платена по сметка на СГС държавна такса, както и сторените в цялост разноски в
първоинстанционното производство в размер на 787,68 лева, които суми въззиваемият
следва да бъде осъден да му ги заплати.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 426629 от 11.06.2018 г., постановено по гр. д. № 70855/2014 г. на
СРС, I ГО, 43 състав, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявеният иск за неустойка за забава по чл. 16 от договор за
наем от 21.09.2012 г. с нотариална заверка на подписите
с рег. № 25981/21.09.2012 г. на нотариус Р.Д., с район на действие РС София,
вписан в регистрите на НК с рег. №274, с предмет: отдаване под наем на недвижим
имот, а именно: Дентален кабинет в медицински център, находящ се в гр. София,
бул. „*******, за разликата над 2 187,40
лв. до пълния претендиран размер от 7 572,20 лв. за периода от 08.11.2013
г. до 20.07.2014 г., като неоснователен,
както и В ЧАСТА, с която М.А.И. е осъден да заплати на „С.Г.“ ЕООД, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените
разноски в исковото производство
в размер на 263,97 лв., като вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал.1 ЗЗД, предявен
от „С.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, против М.А.И., ЕГН **********, е адрес: ***, че М.А.И. дължи на „С.Г.“ ЕООД и сумата за разликата над
2 187,40 лв. до пълния претендиран размер от 7 572,20 лв., представляваща неустойка
за забава за периода от 08.11.2013 г. до 20.07.2014 г. по чл. 16 от договор
за наем от 21.09.2012 г. с нотариална заверка на подписите с рег.
№25981/21.09.2012 г. на нотариус Р.Д., с район на действие РС София, вписан в
регистрите на НК с рег. №274, с предмет: отдаване под наем на недвижим имот, а
именно: Дентален кабинет в медицински център, находящ се в гр. София, бул. „*******.
ОСЪЖДА М.А.И., ЕГН **********, е адрес: ***, да заплати на „С.Г.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 787,68 лева, представляваща направените
разноски пред първата инстанция - за платена по сметка на СРС държавна такса в
размер на 387,68 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева,
както и да му заплати сумата в размер на
107,69 лева, представляваща направените от въззивника разноски пред въззивната
инстанция за заплатена по сметка на СГС държавна такса.
Решението в частта, в която е признато за установено по искове с правно основание чл. 422,
вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД, съотв.
чл. 92, ал.1 ЗЗД, предявени от „С.Г.“ ЕООД против М.А.И., че М.А.И. дължи на „С.Г.“
ЕООД сумата от 2120,00 лв. /две
хиляди сто и двадесет лева/, представляваща
дължими наемни вноски за периода от 21.11.2012г. до 30.11.2012г. в размер
на 180 лв.; за периода от м. август 2013 г. до м. октомври 2013 г. в размер на
1800,00 лв. и за периода от 01.11.2013 г. до 07.11.2013 г. в размер на 140,00
лв., по договор за наем от 21.09.2012 г. с нотариална заверка на подписите с
рег. № № 25981/21.09.2012 г. на нотариус Р.Д., с район на действие РС София,
вписан в регистрите на НК с рег. №274, с предмет: отдаване под наем на недвижим
имот, а именно: Дентален кабинет в медицински център, находящ се в гр. София,
бул. „*******, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 21.07.2014 г. - датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.
гр. дело № 40073/2014 г. по описа на СРС, 43 с-в, до окончателното й изплащане,
и сумата от 2187,40 лв. /две хиляди
сто осемдесет и седем лева и четиридесет ст./, представляваща неустойка за забава по чл. 16 от
горецитирания договор за наем, за периода от 06.11.2012 г. до 08.11.2013
г., като необжалвано от страните е
влязло в законна сила.
Решението може
да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му чрез връчване на препис от
същото на страните с касационна жалба пред ВКСпри условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.