№ 71
гр. София, 17.02.2022 г.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Христина Ив. Боровинова
в присъствието на прокурора Кр. Г. Д.
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно частно
наказателно дело № 20211800600526 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 318, вр. чл. 436, ал. 2 НПК, като е образувано
по частен протест от прокурор при Районна прокуратура- И. срещу
определение от 03.06.2021 г., постановено по н. ч. д. № 253/21 г. по описа
Районен съд – И., с което молбата на Д. ИЛ. М. за съдебна реабилитация по
реда на чл. 87 НК за осъждането му по НОХД №239/2017г. по описа на
Районен съд- И. е оставена без разглеждане.
В частния протест се сочи, че първоинстанционният съд неправилно и
незаконосъобразно е преценил, че молбата за съдебна реабилитация на Д. ИЛ.
М. е недопустима поради липса на правен интерес, тъй като е бил
реабилитиран по право и за второто си осъждане.
Излагат се аргументи за това, че срокът за изтърпяване на наложеното с
присъдата наказание се счита за изтекъл едва след изтичане на определения
изпитателен срок, от когато започва да тече и предвиденият в чл. 87 НК
реабилитационен срок. Твърди се, че по този начин ще бъде премахнато
значението на изпитателния срок, предвиден в закона като условие, за да се
обективира постигането на целите на наказанието и да се счете, че то е
изпълнено. Отбелязва се, че е възможно прилагането повторно на института
на реабилитацията по право, но това може да стане при наличие на
визираните в разпоредбата на чл. 88а НК предпоставки, но не и по реда на чл.
86 НК.
В съдебно заседание пред въззивния съд протеста се поддържа от
прокурора от СОП с посочените в него доводи.
Осъденият Д. ИЛ. М. не взема писмено становище по протеста.
В съдебно заседание пред въззивния съд осъденият Д. ИЛ. М., редовно
1
призован не се явява.
Депозирана е молба от А.А., защитник на осъденото лице М., с която се
отправя искане за даване ход на делото по същество, в негово отсъствие.
Оспорва се частния протест, като се отправя искане за потвърждаване на
обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото
и като взе предвид изложените в частния протест доводи, намира за
установено следното:
Съдебното производство по н.ч.д. № 253/21 г. по описа Районен съд – И.
е образувано по молба от Д. ИЛ. М. от гр. София за реабилитация по чл. 87
НК. С определение, постановено в открито съдебно заседание на 03.06.2021 г.,
първоинстанционният съд е оставил молбата за реабилитация без
разглеждане, като недопустима и е прекратил производството по делото.
Първоинстанционният съд се е позовал на т. 6 от ТР № 2 от 28.02.2018 г. на
ВКС и е аргументирал своя извод с липсата на правен интерес у молителя да
иска съдебна реабилитация, тъй като по отношение на осъжданията му е
настъпила реабилитация по право.
От представената справка за съдимост се установява, че Д. ИЛ. М. е
осъждан, както следва:
1. С присъда №104 от 28.04.1987 г., постановено по НОХД № 430/1987 г.
по описа на СГС, влязла в законна сила на 04.08.1987 г., за извършено на
30.12.1986 г. престъпление по чл. 343, ал.2 НК, на М. е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, като на
основание чл. 343 б „Б“ е лишен от правото да управлява МПС за срок от
шест месеца. С определение от 27.04.1989 г. постановено по дело
№711/1989г., М. е освободен предсрочно с изпитателен срок от една година,
седем месеца и двадесет и четири дни.
2. С одобрено от съда споразумение по НОХД № 239/2017 г. по описа на
Районен съд- И., влязло в законна сила на 05.04.2017 г., за извършено на
07.03.2017 г. престъпление по чл. 343 б, ал. 1 НК, на М. е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от четири месеца, като на основание чл. 66, ал. 1
НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от
три години. На основание чл. 343г НК осъденият е лишен от право да
управлява МПС за срок от три месеца.
Наказанието лишаване от свобода за срок от четири години и шест
месеца, наложено с присъда №104 от 28.04.1987 г. по НОХД № 430/1987 г.
по описа на СГС, е изтърпяно от осъдения на 28.10.1991 г., а наказанието
лишаване от право да управлява МПС е изтърпяно на 04.08.1987 г. -
установено от справки от ГДИН и РП И., като на основание чл. 88а, ал. 1, вр.
чл. 82, ал. 1, т. 3 от НК осъденият е реабилитиран за това осъждане на
28.10.2001 г.
С оглед горното е налице правен интерес за молителя от търсената
съдебна реабилитация по чл. 87, ал. 1 НК за второто осъждане, тъй като по
отношение на него е настъпила реабилитация по право по смисъла на чл. 88а,
ал.1 НК.
2
Пълната реабилитация е институт в НК, който предвижда, че с изтичането
на един относително по-дълъг срок от изтърпяването на наказанието и
сбъдването на допълнителни условия, осъждането и последиците му се
заличават изцяло – независимо от предвиденото в друг закон или указ.
Реабилитацията по чл. 88а НК настъпва по право и след като веднъж е
приложена, тя отключва забраната на чл. 86, ал.2 НК, според която
реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено от
пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано. Ето защо, при
извършване на ново престъпление, последващо настъпване на непълна
реабилитация по реда на чл. 86 НК с изтичане на изпитателен срок или на
определен срок от изтърпяването на наказанието е невъзможно.
След като по изложените съображения в конкретния случай се
установява, че за молителя е налице правен интерес от съдебна реабилитация
по второто от посочените по-горе осъждания, следва да се извърши преценка
дали са налице предпоставките за постановяването й.
Съдебна реабилитация е възможна, когато лицето е било реабилитирано
по право, като за това е необходимо да са налице предпоставките на чл.87, ал.
1 НК, а именно:
1. да са изтекли три години от изтичане на срока на наложеното с
присъдата или намалено с работа или помилване наказание;
2. в този срок осъденият да не е извършил друго престъпление, наказуемо
с лишаване от свобода или по-тежко наказание;
3. осъденият да е имал добро поведение след осъждането;
4. да е възстановил причинените вреди в случаите на умишлено
престъпление или да са налице уважителни причини за невъзстановяването
им;
5. когато наред с наказанието лишаване от свобода е наложено наказание
лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 или пробация, да е изтекъл
срока на това наказание, а ако е наложена глоба, тя трябва да е изплатена.
Наличието на посочените материално-правни предпоставки е основание
за реабилитация на осъдения.
По отношение на второто посочено по-горе осъждане настоящият
съдебен състав намира следното:
Вярно е, че разпоредбата на чл. 87 НК не предвижда по какъв начин се
изчислява тригодишният срок от изтичане на срока на наложеното с
присъдата наказание при условно осъждане, за разлика от разпоредбата на чл.
88а, ал. 3 НК за пълната реабилитация по право – когато изрично е посочено,
че този срок тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок. Вярно е също
така, че в съдебната практика е налице и становище, според което
разпоредбата на чл. 87 НК не разграничава лицата, изтърпели наказанието
лишаване от свобода ефективно и тези, по отношение на които изпълнението
на наказанието лишаване от свобода е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1
НК и следователно за съдебната реабилитация е от значение срокът на
наложеното наказание, след изтичането на който и след изтичането на още
3
три години след това, осъденото лице добива правото да иска съдебна
реабилитация (в посочения смисъл Решение № 555 от 26.01.2009 г. на ВКС по
н. д. № 556/2008 г., ІІІ н. о.).
Настоящият състав на въззивния съд се солидаризира със становището,
изразено в преобладаващата практика на ВКС, че при условното осъждане
срокът по чл. 87, ал. 1 НК за съдебна реабилитация на осъденото лице започва
да тече след изтичане на определения изпитателен срок, от който момент
отложеното наказание става неизпълнимо. В този смисъл са Решение №
491/19.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1756/2013 г., II н. о., Решение №
119/06.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 22/2011 г., I н. о., Решение №
216/04.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 647/15 г., II н. о., аргументи в същия
смисъл са изложени и в ТР № 2/28.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.
ОСНК- а именно, че при неизпълнено наказание началният момент е този, от
който наказанието става неизпълнимо и от този момент текат сроковете по чл.
86 – 88а НК.
В конкретния случай с одобреното от съда споразумение по НОХД №
239/2017 г. по описа на Районен съд- И., влязло в законна сила на 05.04.2017
г., за извършено на 07.03.2017 г. престъпление по чл. 343 б, ал. 1 НК, на М. е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, като на
основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода
е отложено за срок от три години и на основание чл. 343г НК осъденият е
лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца. Срокът на
наложеното наказание лишаване от свобода е изтекъл с изтичането на
определения изпитателен срок - на 05.04.2020 г., от който момент текат
предвидените в разпоредбата на чл. 87, ал. 1 НК три години. Следователно,
към момента не е налице предвиденото в чл. 87, ал. 1 НК условие да са
изтекли три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата
наказание лишаване от свобода, а осъденото лице би могло да бъде
реабилитирано по съдебен ред едва след 05.04.2023г.
По тези съображения е безпредметно да се обсъжда наличието на
останалите предпоставки по чл. 87, ал. 1 НК.
Предвид изложеното, частният протест от прокурор при Районна
прокуратура- И. се явява основателен и постановеното протоколно
определение от Районен съд- И., следва да бъде отменено, а молбата на Д.М.
за извършване на съдебна реабилитация, като неоснователна, следва бъде
оставена без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 436 НПК, вр. чл. 87, ал. 1
НК С. окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 03.06.2021 г., постановено по н. ч. д. № 253/21
г. по описа Районен съд – И., с което молбата на Д. ИЛ. М. за съдебна
реабилитация по реда на чл. 87 НК за осъждането му по НОХД №239/2017г.
по описа на Районен съд- гр. И. е оставена без разглеждане.
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Д. ИЛ. М. за съдебна
реабилитация по осъждането му по НОХД № 239/2017 г. по описа на Районен
съд- И..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5