М О Т И
В И по
П Р И С Ъ Д А №140/19.06.2017г.,постановена
по НОХД№2/2017г. по описа на РС-гр.Кнежа
Против подсъдимият И.В.Б.,роден на ***г***
българин,български гражданин,неженен,средно образование,безработен към момента
на деянието,осъждан, с ЕГН********** е
повдигнато и се поддържа обвинение от Районна Прокуратура-гр.Кнежа за
престъпление по чл.343в,ал.2 от НК.
Повдигнатото на подсъдимият И.В.Б. обвинение е за това ,че на
27.01.2016г. в с.Долни Луковит, на кръстовището, образувано от ул.„Цар Симеон”
и ул.“Раковски“ управлявал МПС - лек автомобил Фолксваген Пасат с per.№ CO 5803 АВ без да притежава съответното
свидетелство за управление на моторно превозно средство в едногодишния срок от
наказването му по административен ред с НП № 15-0257-000087/18.06.2015г. на
Началника на РУМВР - гр.Долни Дъбник,за същото такова деяние.
Съдебното производство по това дело се
проведе по общия ред в общо 5 о.с.з. на
05.01.2017г.,27.02.2017г.,13.03.2017г.,02.05.2017г. и 19.06.2017г. на които
се събраха всички заявени от страните
доказателства.
Бяха разпитани свидетелите на обвинението :Б.И.
и М.М..
Съответно бяха разпитани и свидетелите
на защитата: Н.Б.-майка на подсъдимия,С.Д. и Анастасия Александрова-първа
братовчедка на подсъдимия.
Видно от показанията на свидетеля Б.И.,обективирани в протокол от
о.с.з. на 13.03.2017г.-лист 3-6 ,който първоначално каза,че било през месец
февруари 2016г.,но след като му се предяви АУАН и си спомни се коригира ,че
било през месец януари 2016г., бил на работа с колегата си М.М. и работили по
безопасност на движението в с.Долни Луковит.По думите на свидетелят И. на съответната
дата,която не си спомня ,срещу тях дошъл лек автомобил „Форксваген“,управляван
от подсъдимия като колегата му М. подал стоп с палка ,за да го спре,но водача
не се подчинил ,не спрял и продължил към
центъра на с.Долни Луковит,а те тръгнали след него със служебния автомобил
„Опел Астра“и на едно от кръстовищата водача реализирал ПТП с друг автомобил
,за което му били съставени АУАН. Свидетелят И. е категоричен ,че водач на този автомобил е бил подсъдимият И.Б.,когото
посочи в съдебната зала.Според свидетелят И. ,АУАН бил съставен на подсъдимия
за това ,че не притежавал СУМПС и не изпълнил разпореждане да спре на подадения
сигнал от полицейските органи.Този свидетел си спомни ,че той е съставил АУАН
,а колегата му М. е бил свидетел по акта като разясни ,че когато са последвали
управлявания от подсъдимия автомобил не са го губили от погледи,защото бил на
20-30 метра през тях и не си спомня в
този автомобил освен подсъдимия дали е имало и други хора ,а причината за
ПТП-то била в това,че той е
неправоспособен водач и не си спомня неговия механизъм.
Свидетелят И. разказа,че на мястото на ПТП-то
е съставил АУАН на подсъдимия като колегата му написал протокола за ПТП-то и
АУАН за това и преди това извършили справка чрез дежурния от РУ МВР и
установили ,че подсъдимия е неправоспособен водач.
Видно от показанията на свидетеля М.М., обективирани в протокол от
о.с.з. на 13.03.2017г.-лист 6-7 на посочената дата в АУАН,като не си спомня
същата и месеца, с колегата си И. били съвместно на работа в с.Долни Луковит
като свидетеля М. спрял за проверка по ЗДвП лек автомобил „Фолксваген
Пасат“,който идвал към тях в посока към центъра на селото и бил управляван от
подсъдимия. Свидетелят М. разказа,че в автомобила освен подсъдимия имало и
други хора като не си спомня точно и повод да подаде стоп палка на управлявания
от подсъдимия автомобил било това ,че се движел бързо към центъра на селото,но
понеже не спрял с колегата си го последвали със служебния автомобил без да го
изпускат от очи около 100-на метра и след като реализирал ПТП му съставили АУАН
за това и,че не спира на подаден му сигнал за това.
Според
свидетелят М. ,водача не е бил употребил алкохол ,но след справка са
установили ,че няма свидетелство за управление на МПС.Свидетелят М. разясни ,че
ПТП-то е било реализирано от управлявания от подсъдимия лек автомобил ,а от
автомобила са слезли подсъдимия,майка му и е имало и една друга жена освен
майка му като майка му е казала ,че баба му е имала здравословен проблем и за
това са бързали. Свидетелят М. е категоричен ,че никой не е поискал „Спешна помощ“,въпреки че с колегата си
изрично са питали за това.
След като му бяха предявени находящите се на
лист 12 и лист 13 от НП№1/2016г. по описа на РУ МВР-Долни Дъбник ,АУАН този свидетел каза ,че този АУАН на лист 12
го е съставил той на 27.01.2016г. като свидетел по него е колегата му ,а другия
на лист 13 е бил съставен от колегата му като той е свидетел по него.
Бабата
на подсъдимият И.Б., А.К.
след като й се разясниха правата от съда отказа да бъде свидетел по делото и
беше заличена като такава.
Видно от показанията на свидетелката Н.Б.-майка на подсъдимия,обективирани в протокол от о.с.з. на
19.06.2017г.-лист 3-5,майка й А.А.К. страда от множество заболявания като на
27.01.2016г.,рано в 6,50ч. сутринта двете отишли с автобус от с.Долни Луковит в
гр.Плевен на болница в „Окръжна болница“ като тя не е разбрала ,че майка й не
си е сложила инжекцията с инсулин.След като направили съответните медицински
изследвания в гр.Плевен ,според свидетелката Н.Б. ,двете с майка й А.К. си
тръгнали от там с автобус ,който спира на кръстопътя за с.Долни Луковит-с.Глава
и гр.Искър –гр.Кнежа и не преминава през с.Долни Луковит като още в автобуса на
възрастната жена й ставало зле и три пъти шофьора е спирал заради нея като тя я
плискала със студена вода. Свидетелката Н.Б.
каза ,че с майка си са слезли на посочения разклон към 14,20ч.-14.30ч. като се
е обадила на сина си подсъдимия И.Б. по телефона още в автобуса и му казала да
намери човек,който да дойде да ги вземе от
разклона ,понеже баба му е много зле.Тази свидетелка каза ,че синът й е звънял на
момчета от селото ,но никой не се е отзовал ,защото били извън селото ,което го
принудило да вземе на баща си колата,която
до тогава никога не е бил пипал и да
дойде да ги вземе от съответния разклон. След което подсъдимият Б. дошъл и ги
взел с автомобила на баща си като св.Б. седнала отпред при него ,а майка й
,която е и негова баба била отзад в с.Долни Луковит по пътя до детската градина
ги спрели двама полицаи като тя посочи намиращите се в залата св.И. и М. ,но
синът й не спрял на подадения сигнал,тъй като сигнала за спиране му бил подаден
от тях от автомобила им продължили като
полицаите тръгнали след тях без да пускат светлини и буркан и без да ги
гонят,но в центъра на селото,където имало увеселение били блъснати от друг
автомобил,управляван от човек на име Тихомир.
Свидетелката разказа ,че ударът е бил отзад от
към главата на майка й и синът й се е бил уплашил ,а полицаите са дошли и са му
съставили актове.Свидетелката Б. е категорична ,че синът й е дошъл да ги вземе
от разклона ,тъй като не е могъл да осигури друг начин за това ,а след станалото
ПТП се е обадила на човек на име И.Р. ,който е дошъл и е взел майка й от
блъснатата им кола и я е закарал у дама й,където св.Анастасия Александрова й
сложила инсулина,а тя останала на мястото на станалото ПТП заедно със сина си.
Свидетелката Б. разказа подробно ,че понеже по това време имало увеселение в центъра на с.Долни Луковит на мястото на ПТП-то
се събрал много народ,а относно здравословното състояние на майка си каза ,че
тя не е била приета в болницата ,защото не е имало места ,но след два дни е
получила кръвоизлив и е била вкарана с „Бърза помощ“.
Понеже по делото беше установено ,че в о.с.з.
на 31.10.2016г. по първоначалното НОХД
№16/2016г. по описа на РС-гр.Кнежа в съдебната зала е присъствал като слушател
заявения от защитата св.И.Р.,съдът предостави възможност за отношение на
страните относно това и след като защитата се отказа от него заличи този
свидетел.
Видно от показанията на свидетелят С.Д. Илиев,за когото се установи ,че е
съпруг на свидетелката Анастасия Александрова-първа братовчедка на подсъдимия И.Б.,обективирани
в протокол от о.с.з. на 19.06.2017г. –лист 6 и 7, е това ,че познава се с
подсъдимия от повече от 10г. и са приятели като през месец януари 2016г.
подсъдимия му е звънял за помощ да
отидат до кръстошката да вземат баба му
,че й е зле ,но той му казал,че пътува от гр.Плевен и ще дойде.Този свидетел
каза ,че когато подсъдимия му се е обадил не е имал уговорка с него да вози
някой.
Видно от показанията на свидетелката Анастасия Александрова-първа братовчедка на подсъдимия и
съпруга на св.С. Илиев, обективирани в протокол от о.с.з. на 19.06.2017г.
–лист 7 и 8, същата познава бабата на подсъдимия А.А.К.,която
придружава по болници и на други места,по психиатри и въобще навсякъде. Тази
свидетелка разказа ,че бабата е болна от около 15г. като от 5-6години отговаря за нея ,бие й инсулина и й дава хапчетата.
Свидетелката Александрова разясни ,че е с основно образование ,няма медицинско
обучение,но слага инжекциите инсулин на бабата на подсъдимия като на
27.01.2016г. тя вдигнала висока захар и едно момче И. ,чиято фамилия не знае я
докарало като бабата била изпотена,пребледяла и не била контактна и след като й
била инсулина тя се съвзела като казала ,че е била зле.Свидетелката каза ,че през тези години ,когато се грижи за бабата
на подсъдимия се е случвало да има и други подобни случаи ,но не посочи
нито един. Свидетелката Александрова разказа ,че тя слага инсулин на бабата на
подсъдимия два пъти в денонощието-сутрин и вечер ,а на въпросния ден не е
придружила бабата до гр.Плевен ,тъй като с нея е отишла дъщеря й Н. ,а колата
им заедно с мъжа й не е била в селото.
Тази свидетелка каза ,че на
съответната дата не е имала уговорка да вози бабата на подсъдимия и не си
спомня какво е наложило съпругът й да отиде до гр.Плевен и не е разбрала преди това момче И. да докара
бабата ,че тя не е добре.
По делото по искане на защитата на подсъдимия Б.
изискана и приета медицинска документация,
касаеща здравното състояние на бабата на подсъдимия А.К..Освен това от защитата
на подсъдимия бяха представени трудов договор №016/28.09.2016г. и
характеристика на подсъдимия.
Съдът счита показанията на свидетелите И. и М. за достоверни,обективни,непротиворечиви
по между си и с останалите свидетелски показания и незаинтересовани,поради
което ги кредитира изцяло.
По отношение на показанията на свидетелката Н.Б.,майка на подсъдимия в частта им,че
синът и се е обаждал на момчета ,но не са могли да му помогнат да дойдат и да
вземат баба му от съответния разклон ,тъй като са били извън града съда не дава
вяра,тъй като се установи,че по това време само св.С. *** и се е прибирал от
там,но в центъра на с.Долни Луковит дори е имало тържество и е имало много хора
между които е бил и И.Р.,както и други хора ,които са могли да окажат такава
помощ ,ако им е била поискана. В останалата им част приема за обективни и
достоверни показанията на свидетелката Н.Б..Приема за достоверни показанията на свидетелите С. Илиев и Анастасия Александрова като
ги кредитира изцяло.
Съдът установи,че обвинението се подкрепя
от събраните на Незабавно производство №1/2016г. по описа на РП-Кнежа имащо
№ЗМ-32/2016г.по описа на РУ МВР-гр.Долни Дъбник писмени доказателства : копия от АУАН446042/27.01.2016г. и АУАН
№446005/27.01.2016г.,находящи се на лист 12-13, Копие от НП №15-0257-000087/18.06.2015г.
на Началник на РУ МВР-гр.Долни Дъбник,находящо се на лист 14 ,справка за
нарушител от лист 15 и справка за съдимост от лист 16-18.
Вземайки предвид събраните в незабавното производство и съдебното следствие
доказателства, правните доводи на защитата и на обвинението,съдът счита
за безспорно установена и доказана следната фактическа обстановка :
Подсъдимият И.В.Б. ***, на кръстовището, образувано от ул.„Цар Симеон” и
ул.“Раковски“ управлявал МПС - лек автомобил Фолксваген Пасат с per.
№ CO 5803 АВ без да притежава съответното
свидетелство за управление на моторно превозно средство в едногодишния срок от
наказването му по административен ред с НП№15-0257-000087/18.06.2015г. на
Началника на РУМВР - гр.Долни Дъбник,за същото такова деяние.
По
делото е безспорно ,че подсъдимият И.Б. ***,на кръстовището, образувано от
ул.„Цар Симеон” и ул.“Раковски“ управлявал МПС - лек автомобил Фолксваген Пасат
с per. № CO 5803 АВ без да притежава съответното
свидетелство за управление на моторно превозно средство в едногодишния срок от
наказването му по административен ред с НП № 15-0257-000087/18.06.2015г. на
Началника на РУМВР - гр.Долни Дъбник,за същото такова деяние.
Спорно е дали деянието на подсъдимия Б. е
извършено при условията на чл.13,ал.1 от НК т.е. при условията на крайна необходимост ,поради което той не носи наказателна
отговорност за него.
Определение за крайна необходимост е дадено в чл. 13,ал.1 от
Наказателния кодекс на България:
"Не е общественоопасно деянието, което е
извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или
обществени интереси, както и свои или на другиго
лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да
избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни
от предотвратените."
Относно това са нужни
няколко важни разяснения.
На първо място, за разлика от неизбежната
отбрана, при която се нанасят вреди на нападател с цел отблъскване на негово
нападение, при крайната необходимост е
налице състояние на опасност като при тази опасност се налага да се жертват
правно защитени интереси, за да се предотвратят по-съществени вреди при липса
на друга възможност за това. Опасността
при крайната необходимост трябва да е непосредствена - да е налице
вероятност от предстоящо засягане на правно защитени интереси. Причините за тази опасност могат да бъдат
различни: стихийни или обществени бедствия (буря, наводнение, пожар, бомбардировка,
транспортна катастрофа), действие на други сили (аварии в инсталации или
съоръжения), внезапни остри болестни състояния или злополуки, нападения на
животни и др. Няма значение чии интереси са застрашени от това състояние на
опасност, нито какъв е техния характер (държавни или обществени интереси,
свързани със собствеността на гражданите, тяхната личност и пр). Освен това положението на крайна необходимост
съществува, докато трае непосредствената опасност, но то се прекратява с
преминаването на тази опасност.
На
второ място, действието при крайна необходимост е
насочено към спасяване на застрашените интереси. Но тук не се нанасят вреди
на нападател, а се засягат интереси на други- трети лица, които нямат отношение
към опасността.
На трето и четвърто място,за да е налице крайна
необходимост, трябва да са изпълнени още две условия, посочени кумулативно
(едновременно):
- да не съществува друг начин за избягване на опасността т. е. става дума за едно
крайно,
последно средство за избягване на опасността и
-причинените от деянието
при крайна необходимост вреди да са по-малко значителни от предотвратените.
Тази хипотеза ще бъде
налице, ако, например, за спасяването живота на хора при стихийно бедствие
(наводнение, пожар) се наложи причиняване на вреда върху чужд недвижим имот.
При наличие на всички предпоставки, изброени
по-горе, деянието ще бъде извършено при крайна необходимост и за причинените
вреди няма да се носи наказателна
отговорност.
Обаче според настоящият първоинстанционен
съдебен състав по отношение на деянието на подсъдимия И.Б. не е налице крайна необходимост ,тъй като :
-независимо от това ,че
в здравето на баба му А.К. на 27.01.2017г. е имало влошаване ,поради не приет от
нея инсулин сутринта ,то тази опасност
не е била за живота й защото на същата дата преди това майката и бабата на
подсъдимия са били на болница в гр.Плевен,където бабата е преминала на
съответни изследвания и ако е имало
опасност за живота й непременно е щяло да бъде приета в болницата ,а не
пусната да се връща с автобус от гр.Плевен до с.Долни Луковит,
-подсъдимият Б. знае,че
има предходно наказание по административен ред за същото такова деяние с НП№
15-0257-000087/18.06.2015г. на Началника на РУМВР - гр.Долни Дъбник и освен
това знае ,че е осъждан по НОХД №14/2014г. по описа на ОС-гр.Кнежа на лишаване
от свобода 2г. ,чието изпълнение е било отложено на осн.чл.66,ал.1 от НК с 4г.
изпитателен срок ,както и че ако извърши престъпление от общ характер в този
изпитателен срок ще следва да търпи и това наказание,
-предвид това ,че става
дума за период от време около обяд и след обяд на 27.01.2017г. т.е. през светлата част от денонощието
,както и че в населеното място с.Долни Луковит има и много други правоспособни водачи на МПС освен св.С. Илиев ,което
се удостоверява и от обстоятелството ,че когато майката на подсъдимия св.Н.Б.
се обадила на лицето И.Р.,*** ,това лице веднага се е отзовало и е откарало
майка й А.К. в дома й като е логично да
се приеме ,че същото лице И.Р. или друго правоспособно лице е могло да се
отзове и да осигури транспорта на бабата на подсъдимия до с.Долни Луковит и
-дори чисто хипотетично
да се приеме ,че живота на бабата на подсъдимия Б., А.К. е бил в опасност и за
подсъдимия е била налице единствена възможност въпреки това ,че е
неправоспособен водач на МПС да дойде да я вземе с такова, то от неговите
действия не може да се съди ,че ги е извършил с цел спасявайки живота на баба
си ,понеже е могъл да вземе със себе си
инсулина й или да вземе със себе си и свидетелката Александрова,заедно с
инсулина на бабата и тази свидетелка да е поставила веднага и на място
необходимата доза от медикамента като отстрани каквато и да е опасност за
здравето и живота й.
Видно от показанията на самата св.Н.Б. след
настъпването на ПТП-то между управлявания от сина й автомобил и друг лек
автомобил в с.Долни Дъбник, те са били толкова загрижени за живота на баба му А.К.
,че я поверяват на лицето И.Р. да я откара в дома й и остават на мястото на
ПТП-то.
Освен това,ако животът на бабата на подсъдимия
Б., А.К. на истина е бил в сериозна опасност е имало още две средства за оказване на квалифицирана спешна помощ
– обаждане на телефон 112 още в автобуса на път от гр.Плевен за кръстопътя за
с.Долни Луковит-с.Глава и гр.Искър-гр.Кнежа ,както и поискване на оказване на
спешна помощ от полицаите, свидетели И. и М. след станалото ПТП в с.Долни
Луковит които не са били направени.
Предвид изложените обстоятелства,съдът счита
,че на 27.01.2016г. за подсъдимия И.Б. не е била налице крайна
необходимост,която да изключи наказуемостта на деянието му.
Съобразно това се стига до правния
извод,че на инкриминираната дата подсъдимия И.В.Б. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.343в,ал.2 от НК.
Обект на престъплението е автомобилния
транспорт в Р.България.
Предмет на престъплението е повторното
управление на МПС без свидетелство за правоуправление в срок от 1г. от
наказването на подсъдимия за това по административен ред.
Субект
на престъплението подсъдимият И.В.Б. с описана по-горе самоличност .
От
обективна страна престъплението е извършено от подсъдимия И.В.Б. с описана по-горе самоличност на
27.01.2016г. в с. Долни Луковит, на кръстовището, образувано от ул.„Цар Симеон”
и ул.“Раковски“ управлявал МПС - лек автомобил Фолксваген Пасат с per.
№ CO 5803 АВ без да притежава съответното
свидетелство за управление на моторно превозно средство в едногодишния срок от
наказването му по административен ред с НП № 15-0257-000087/18.06.2015г. на
Началника на РУМВР - гр.Долни Дъбник,за същото такова деяние.
От
субективна страна подсъдимия
И.В.Б. с описана по-горе самоличност
е извършил престъплението виновно при условията на пряк умисъл,тъй като е съзнавал
общественоопасния му характер,предвижда неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването им.
При определяне наказанието на подсъдимият
в производството
като съобрази събраните в досъдебното
производство доказателства, съдебно минало на подсъдимия,младежката му възраст
към момента на деянието,семейното му положение- живущ на семейни начала с малко
дете,представения трудов договор и добри характеристични данни,съдът му
определи наказание при лек превес на
смекчаващите вината му обстоятелства-младежката му възраст към момента на
деянието,семейното му положение- живущ на семейни начала с малко
дете,представения трудов договор и добри характеристични данни като осъди
подсъдимият И.В.Б. със снета по-горе
самоличност на 1г./една година/ „лишаване от свобода“ при първоначален „общ
режим“ на изтърпяване и на „глоба“ от 500лв./петстотин лева/.
Освен това на
осн.чл.68 от НК приведе в изпълнение наложеното на подсъдимия И.В.Б. наказание
по НОХД №14/2014г. по описа на
ОС-гр.Враца от 2г./две
години/лишаване от свобода,което на осн.чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС да се изтърпи
при първоначален общ режим на изтърпяване.
На осн.чл.301,ал.1,т.12
от НПК осъди подсъдимия И.В.Б. да заплати по сметка на съда направените по
делото разноски от общо 99,40лв./деветдесет
и девет лева и четиридесет ст./.
Причина за извършване на
престъплението е ниското правосъзнание на подсъдимия.
При
тези мотиви ,съдът постанови присъдата си.
Районен съдия
:..........................
/ Пл.
Тодоров /