РЕШЕНИЕ
№ 978
гр. Варна, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20233110109480 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съеднинени
искови претенции от И. П. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: В., ул. "Н.Б." № *, ет.*,
ап.* срещу „У Е У Ц“ АД, действащо на територията на Република Б. чрез „У Е У Ц – клон
Б.“ КЧТ, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град С., п.к. 1540, район И., ж.к.
зона Л. С., сграда ИВТ:
1/ с искане да бъде постановено решение, по силата на което „У Е У Ц“ АД,
действащо на територията на Република Б. чрез „У Е У Ц – клон Б.“ КЧТ, ЕИК ******, на
основание чл. 7, ал.1, б. „б“ от Регламент ЕО 261/2004 да бъде осъдено да заплати в полза на
И. П. А., ЕГН ********** сумата от 400 евро, представляващо дължимо обезщетение за
претърпени неудобства от реализирано закъснение на полет **** на 25.06.2023 г.,
надхвърлящо пет и половина часа, при разстояние на полета над 1500 км. до 3500 км., ведно
със законната лихва върху сумата от 07.07.2023г. до нейното изплащане;
2/ с искане да бъде постановено решение, по силата на което „У Е У Ц“ АД,
действащо на територията на Република Б. чрез „У Е У Ц – клон Б.“ КЧТ, ЕИК ******, на
основание чл. 12 от Регламент ЕО 261/2004 във връзка с чл. 49 ЗЗД, да бъде осъдено да
заплати в полза на И. П. А., ЕГН ********** сумата от 400 евро, представляващо дължимо
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от липсата на грижа и информиране,
ведно със законната лихва върху сумата от 07.07.2023г. до нейното изплащане;
3/ с искане да бъде постановено решение, по силата на което „У Е У Ц“ АД,
действащо на територията на Република Б. чрез „У Е У Ц – клон Б.“ КЧТ, ЕИК ******, на
основание на основание чл. 12 от Регламент ЕО 261/2004 във връзка с чл. 49 ЗЗД, да бъде
осъдено да заплати в полза на И. П. А., ЕГН ********** сумата от 400 евро,
представляващо дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от препродажба
на закупеното от ищцата място на борда и последващ отказ да бъде допусната на борда на
самолета, както и с оглед действията на служители на авиокомпанията по недопускането на
1
ищцата на борда, ведно със законната лихва върху сумата от 07.07.2023г. до окончателното
й изплащане;
4/ с искане да бъде постановено решение, по силата на което „У Е У Ц“ АД,
действащо на територията на Република Б. чрез „У Е У Ц – клон Б.“ КЧТ, ЕИК ******, на
основание чл. 71, ал.1, т.3 ЗЗдискр. да бъде осъдено да заплати в полза на И. П. А., ЕГН
********** сумата от сумата от 1000,00 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултата на проявено от ответника към ищцата дискриминационно отношение по
признак „обществено положение“, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 25.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът излага следните фактически твърдения: На *г. И. А.
ползвала услугата „въздушен транспорт“ на ответното дружество по осъществен и планиран
полет с номер **** по направление Л. – С.. Билетът бил закупен от туристическа агенция
„А.“ ЕООД като част от ангажимент, поет с договор за туристически пакет № * г. Освен за
нея, били закупени билети и за още около 40 човека. Полетът бил планиран по разписание за
18:05ч. местно за Л. време с пристигане в С. в 23:55ч. на същият ден – 25.06.2023г.
Фактически полетът бил реализиран със закъснение от шест часа, а конкретно кацането на
Л. в С. се случило в около 06:00ч. на 26.06.2023г. На ищцата й била издадена бордна карта с
нулево място, а багажът й бил етикиран с допълнителен картон – „за изчакване“. Ищцата
претърпяла изключителен стрес поради трудностите, с които се е сблъскала при получаване
на бордната карта и етикетирането на багажа, въпреки направената резервация от
туроператора с номер *. Закъснението на полета било обявено на таблата, но пътниците,
включително и ищцата не получили съдействие от въздушния превозвач, както е
предвидено в Регламент 261/2004 г. По време на изчакването на полета, продължила да се
притеснява дали ще се качи на борда и какво ще прави ако остане в непозната страна, без
познания за езика и без да познава никого. Между пътниците се разнесъл слух, че самолетът,
който трябва да ги вземе от Л. е сменен с по-малък и капитанът поел ангажимент, че ще качи
още пет човека, извън регистрираните. Това засилило притеснението й, че може да не успее
да се качи на борда. При изхода за полета, била отделена от останалите, до последно не
знаела дали ще й позволят да се качи на самолета, преживяла и стресови ситуации от
разделянето на пътниците на групи и допълнителната проверка на бордните ни карти.
Липсвало разяснение относно създалата се ситуация, което породило допълнително
напрежение между пътниците и въпреки опитите й да обясни, че билетът й е закупен
групово, а само тя е отделена, не я допускали до самолета, което допълнително породило
паника и страх у нея. След известно време я поканили да се качи в автобуса за отвеждане
към самолета като на ръка написали номера на мястото, на което да седне в самолета. На
стълбата, точно преди борда на самолета, главната стюардеса ги помолила да се разберат
кой доброволно няма да се качи на самолета или няма да допусне никой, което
представлявало превишаване на правата по чл. 4 от Регламента. Това създало допълнително
стрес и напрежение, но за нейна изненада един пътник се отказал и грубо била насочена да
заеме свободно място, а не написаното й на бордната карта. След заемане на мястото се
разплакала и не успяла да се успокои до края на полета, а и в дните след това като имала и
нарушение на съня и помолила личния лекар да й изпише подходящо, щадящо лекарство. На
07.07.2023г. ищцата упражнила правата си по чл. 6 от Регламента и заявила през сайта на
превозвача под формата на иск предвидено обезщетение. Освен иска за закъснението на
полета, предявила и иск за възмездяване на негативните преживявания. На 12.07.2023г.
ищцата получила отказ за удовлетворяване на претенциите. Като мотив за отказ да се
заплати обезщетение били посочено, че към момента на полета били налице „непредвидени
обстоятелства“. Заявява, че не са били налице непредвидени обстоятелства. Ищцата твърди
и че спрямо нея била проявена дискриминация от страна на ответника. Сочи, че за
гражданите, които са се обърнали директно към авиопревозвача, действат извънредни
обстоятелства, освобождаващи от отговорност авиокомпанията, но гражданите, които
2
ползват посреднически услуги от конкретни трети лица се приема, че могат да получат
съответно обезщетение, т.е. различно третиране. Заявява, че част от пътниците ползвали
услугите на „Аероиск“ ООД за съдействие са получили обезщетение, а тя като подаваща
директно пред превозвача не е получила. Налице била дискриминация по признак
„обществено положение“. Моли за уважаване на исковите претенции ведно с
претендираната законна лихва от датата на предявяване на претенцията пред ответника –
07.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на сторените в производството
разноски.
В срока за отговор на исковата молба не е постъпил такъв. Постъпила е
единствено молба ищецът да посочи банкова сметка, по която евентуално да се изплатят
дължимите суми. В първото по делото заседание депозира молба, с която заявява, че
признава единствено искът относно претендираното обезщетение на основание чл. 7, б. „Б“
от Регламент ЕО 261/2004 г. поради закъснение повече от 3 часа. По отношение на
останалите искови претенции заявява, че са неоснователни и недоказани.
Съдът като се запозна с материалите по делото констатира следната фактическа
обстановка, с оглед събраните по делото доказателства и въз основа на същата намира
следното от правна страна:
Като писмено доказателство по делото е представен договор за туристически пакет №
* г. между „А.“ ЕООД, ЕИК * и В. О. М., И. П. А. относно Обиколка на П. от А до Я за
периода от 18.06.2023 г. до 25.06.2023 г. с включен самолетен транспорт с транспортна
фирма „У.Е.“.
По делото е представена бордна карта на И. А., от която е видно, че същата е
издадена за полета Л. – С. на 25.06.2023 г. като на нея се вижда, че има изписване на ръка на
мястото, на което следва да стои в самолета.
Приета като писмено доказателство по делото е кореспонденция между И. П.А. и
превозвача, за периода от 07.07.2023 г. до 21.07.2023 г., от която е видно, че А. е депозирала
оплаквания и жалба във връзка с пътуването от Л. до С., но е получила отказ да бъде
обезщетена, тъй като закъснението се е дължало на непредвидено обстоятелство, а именно
изпращането на по-малка машина.
Представена по делото е и кореспонденция между В. М. и превозвача като на
14.07.2024 г. и на нея е било отказано заплащане на обезщетение като същият се е позовал
на извънредно обстоятелство. На 17.07.2024 г. същата се обръща към „А.“ ООД като в
последствие е уведомена, че искането за обезщетение е уважено.
Като писмено доказателство е представена рецепта от 04.07.2023 г. за изписано
лекарство на името на И. А..
От трето неучастващо по спора лице е предоставена информация за закупуване на
групов билет с резервация *, от който е видно, че И. А. е следвало да лети на място 28С по
време на полета от С. до Л., както и за потвърждаване на направената резервация на
нощувките за В. О. и И. А..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката В. Об.М.,
която заявява, че заедно с И. се познават от 2003 г. като през 2023 г. предприели пътуване до
П. като всичко протекло прекрасно, до момента на завръщането им у дома. Когато отишли
на Л.то на 25.06.2023 г., при чекиране на багажа на И. й казали, че същият е на изчакване и
освен това й издали временна бордна карта. Качили се в чакалнята с надежда да получат
информация, но не получили и това притеснило много И., тъй като не знаела добре език и
били вече привършили парите. Нямало яснота, че полета закъснява, не им предоставили
никаква информация. Заявява, че била в група за пътувания във фейсбук и от там разбрала,
че самолетът, който трябва да ги вземе имал закъснение още от С. като един от пътниците
недоволствал от полета. На таблото, в чакалнята, нямало никаква информация, нито
3
получили какъвто и да е отговор. Давала й валидол и вода. След 6 часа, ги извикали на
паспортна проверка и И. останала с още хора, а свидетелката се качила в последния автобус
и гледала как служители местят ищцата от едната група в друга и обратно. При
настаняването си в самолета, установила, че до нея, на мястото на И., стои мъж, който си е
закупил билета преди час и половина преди полета. Стюардесите обяснили, че самолетът,
който дошъл от С. е по-малък и затова било необходимо да ги проверят, за да видят дали ще
има свободни места. Видяла, че И. слиза от автобуса и на стълбите на самолета започнал
спор, кой да качат, а накрая качили всички. И. при сядането си рухнала и се наложило да й
пръскат вода, тъй като й било много лошо. След завръщането във Варна, продължила да се
чувства зле и дори ходила при личния лекар за изписване на успокоително. Заявява, че и тя
и И. подали жалба до превозвача, но отказали да им изплатят обезщетение като Манолова
потърсила съдействие от „Аероиск“ по съвет и на други от групата, с които били в П.. След
ситуацията се чувствала огорчена и пренебрегната и не можела да разбера защо на нея се
били спрели и само тя от цялата група била в това положение.
От показанията на свидетелката В.Р.И. се установява, че се познава с И. от 2007
година като през 2021 г. започнали да работят заедно. Заявява, че знае за пътуването й до П.,
тъй като и на нея й предстояло по-късно. Разбрала, че са имали проблем на връщане като
част от пътниците не са искали да ги качат, а нея не искали да я качат въобще и предвид, че
трябвало да остане сама и с оглед слабия английски, изпитвала голям стрес. След
завръщането й отложили доста служебни ангажименти, тъй като била в неадекватно
положение. И. работи като адвокат и това преживяване се отразило на работата й и дори
търсила помощ от лекар, понеже през нощта не можела да спи. Знае, че е подала жалба до
превозвача както и че последният й бил отказал заплащане на обезщетение, при което се
чувствала омерзена, тъй като е адвокат и знае юридическите постановки и предвид факта, че
други пътници са получили обезщетение.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 7, пар.1, б. „б“ във чл.6, т.1,
б. „б“ от Регламент ЕО 261/2004 на Европейския парламент и на съвета от 11.02.2011 г.,
намира, че фиксираните обезщетения по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 се дължат при
отказан достъп на борда или при отмяна на полет. Тези обезщетения се дължат и при
закъснение на полета или на свързаните полети, при което загубата на време е по-голяма от
три часа. В този смисъл е решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и С-423/07. В
настоящия случай не е спорно между страните, че е налице сключен договор за въздушен
превоз за реализиране на полет от С. до Л. и обратно като полетът от Л. до С. се е
осъществил с повече от три часа закъснение. Тези обстоятелства се установяват от
съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства – договор за туристически
пакет от 27.04.2023 г. и представените доказателства от третото неучастващо по спора лице
„А.“ ЕООД /списък на пътници от С. до Л. и потвърдени резервации № 81822/5/27.04.2023
г./ и от съвкупния анализ на събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелката
М., които са преки и непосредствени и които съдът кредитира, предвид липсата на
заинтересованост с крайния изход на делото, така и предвид признание на неизгоден факт от
страна на ответника, което е отразено в депозираното становище от 22.02.2024 г.,
представено преди първото по делото заседание. По делото като писмено доказателство е
представена бордна карта на И. А. за полет на авиокомпания „У. Е.“ на 25.06.2023, от която
се установява, че е следвало да пътува от Л. до С. с полет № W 64374. Този факт не се
оспорва от ответника, поради което съдът приема, че ищецът е имал потвърдена резервация
за процесния полет на 25.06.2023 г., че процесния полет е с разстояние над 1500 км., както и
че полетът е бил изпълнен със закъснение. Следователно на основание чл.7, пар.1, б. „б“
ищецът има право на обезщетение в размер на 400 евро, поради което искът се явява
основателен като законната лихва следва да се присъди не от 07.07.2023 г., а от датата на
предявяване на исковата претенция, доколкото не са налице законови основания за
присъждане на законна лихва от 07.07.2023 г.
4
По отношение на други две претенции за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди, в задължителната практика на ВКС също се допуска принципната
възможност за търсене на обезщетение за неимуществени вреди при договорна отговорност,
доколкото тези вреди са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да
бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност
на длъжника - обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди. В
този смисъл е Тълкувателно решение № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС. Обезщетенията за
претендираните в двете последващи претенции се дължат след установяване в хипотезата на
пълно и главно доказване на нанесената вреда.
По отношение на претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди,
претърпени от липсата на предоставяне на грижа и информация, съдът намира, че чл. 9 от
Регламента посочва, че когато се прави позоваване на този член, на пътниците се предлага
безплатно: a) храна и напитки според времето за изчакване; б) настаняване в хотел в
случаите — когато се налага престой за една или повече нощи, или когато се налага
допълнителен престой към първоначално предвидения от пътника; в) превоз между Л.то и
мястото за настаняване (хотел или друго място). В случая е налице закъснение на полета,
поради което на пътниците следва да се предложи безплатно храна и напитки според
времето на изчакване. По делото по реда на пълно и главно доказване не се установява
колко е било времето на изчакване, а освен това при липса на предоставени напитки и
храна, страната е можело да си закупи такива и да претендира съответни имуществени
вреди. При липса на предоставена информация, която се дължи съгласно нормата на чл. 14
от Регламента, всяка страна може да изиска предоставянето на такава. В случая на ищцата
дори не е било необходимо да й се предоставя такава, доколкото по делото от събраните
гласни доказателства се установява, че същата е с юридическо образование и познава
постановките на регламента. Освен гореизложените мотиви, настоящия състав намира, че
исковата претенция е неоснователна и поради обстоятелството, че предоставеното
обезщетение за закъснял полет възмездява именно и липсата на предоставена информация и
също и липсата на предоставена грижа, именно затова размерът му е фиксиран и се дължи
само при установено наличие на обективните предпоставки.
По отношение на претендираните неимуществени вреди от препродажбата на
мястото и отказът да бъде допусната до борда на самолета, както и отношението на
служителите по недопускате до борда на самолета, съдът намира, че претенцията не е
доказана по реда на пълно и главно доказване. Налице са събрани единствено гласни
доказателства, относно това че мястото й в самолета е препродадено като не са представени
доказателства, че същата е имала конкретно място в полета от Л. до С., тъй като са
представени единствено местата от С. до Л. и именно, че нейното място е препродадено.
Фактът, че до свидетелката Манолова е стоял мъж, не доказва, че А. е следвало да стои до
нея, доколкото липсват такива доказателства. Не са представени доказателства за
препродажбата на мястото като е следвало това да се установи с годни писмени
доказателства, а не единствено с гласни такива. В случая не е допуснато процесуално
нарушение от страна на съда по реда на чл. 146, ал.2 ГПК. В този смисъл решение №
287/08.02.2013 г. по гр.д. № 472/2012 г. по описа на второ г.о. на ВКС, както и решение №
314/13.07.2012 г. по гр.д. № 899/2011 г. по описа на четвърто г.о. на ВКС. Фактът, че не е
била допусната до борда на самолета не е доказан, доколкото в действителност тя е
допусната до борда на самолета. Освен това фактът на издадена рецепта за конкретно
лекарство, не установява, че същата е посетила лекар, че е констатирано влошено
психическо и емоционално състояние във връзка с полета от Л. до С. и невъзможност да
спи, а и самото изписано лекарство не се установява, че е във връзка със съня.
По отношение на заявената претенция по чл. 71, ал.1, т.3 Закона за защита от
дискриминация, съдът намира, че исковата претенция е неоснователна по следните
съображения: Съгласно цитирания чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. забранена е всяка пряка или
5
непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност,
човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст,
сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други
признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република Б. е страна.
Според ал. 2 на същия член, пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на
лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а съгласно ал. 3 непряка
дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на
лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко
благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение,
произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако
разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и
средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. В случая не се установява
дискриминационно отношение на твърдяния от ищцата признак. Доказано по делото е, че не
само на ищцата в лично качество е било отказано заплащане на обезщетение, такава е била
ситуацията и със свидетелката Манолова, която в последствие получава обезщетение чрез
използването на специализирана правна услуга. Използването на правна помощ за
получаване на дължимото обезщетение и заплащане на такова в последствие не обуславя
наличието на дикскриминация на твърдяния признак, а води до извод за качество на
предоставяната правна услуга. С оглед гореизложените мотиви и този иск подлежи на
отхвърляне.
По отношение на разноските:
Ищцата претендира сумата от 1600 лева, заплатено адвокатско възнаграждение и
сумата от 150 лева, заплатена държавна такса. С оглед липсата на представени доказателства
за заплатено адвокатско възнаграждение, съдът намира, че единствената сторена разноски,
за която по делото има доказателства е заплатената държавна такса. С оглед уважаване само
на една от претенциите се дължи възмездяване на заплатената само за нея държавна такса, в
размер на 50 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА У Е У Ц“ АД, действащо на територията на Република Б. чрез „У Е У Ц –
клон Б.“ КЧТ, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град С., п.к. 1540, район И.,
ж.к. зона Л. С., сграда ИВТ да заплати на И. П. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: В.,
ул. "Н.Б." № *, ет.*, ап.*, на основание чл. 7, ал.1, б. „б“ от Регламент ЕО 261/2004, сумата от
400 евро, представляващо дължимо обезщетение от реализирано закъснение на полет ****
на 25.06.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от 25.07.2023 г. до окончателното й
изплащане, като отхвърля искането за присъждане на законна лихва от 07.07.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. П. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: В., ул.
"Н.Б." № *, ет.*, ап.* срещу „У Е У Ц“ АД, действащо на територията на Република Б. чрез
„У Е У Ц – клон Б.“ КЧТ, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град С., п.к.
1540, район И., ж.к. зона Л. С., сграда ИВТ иск, с правно основание чл. 12 от Регламент ЕО
261/2004 във връзка с чл. 49 ЗЗД, с искане да се осъди У Е У Ц“ АД, действащо на
територията на Република Б. чрез „У Е У Ц – клон Б.“ КЧТ, ЕИК ****** да заплати в полза
на И. П. А., ЕГН ********** сумата от 400 евро, представляващо дължимо обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от липсата на предоставяне на грижа и информиране,
ведно със законната лихва върху сумата от 07.07.2023г. до нейното изплащане
6
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. П. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: В., ул.
"Н.Б." № *, ет.*, ап.* срещу „У Е У Ц“ АД, действащо на територията на Република Б. чрез
„У Е У Ц – клон Б.“ КЧТ, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град С., п.к.
1540, район И., ж.к. зона Л. С., сграда ИВТ иск, с правно основание чл. 12 от Регламент ЕО
261/2004 във връзка с чл. 49 ЗЗД, с искане да се осъди „У Е У Ц“ АД, действащо на
територията на Република Б. чрез „У Е У Ц – клон Б.“ КЧТ, ЕИК ****** да заплати в полза
на И. П. А., ЕГН ********** сумата от 400 евро, представляващо дължимо обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от препродажба на закупеното от ищцата място на борда
и последващ отказ да бъде допусната на борда на самолета, както и във връзка с действията
на служителите на авиокомпанията по недопускането на ищцата на борда, ведно със
законната лихва върху сумата от 07.07.2023г. до окончателното й изплащане
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. П. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: В., ул.
"Н.Б." № *, ет.*, ап.* срещу „У Е У Ц“ АД, действащо на територията на Република Б. чрез
„У Е У Ц – клон Б.“ КЧТ, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град С., п.к.
1540, район И., ж.к. зона Л. С., сграда ИВТ, иск с правно основание чл. 71, ал.1, т.3 ЗЗдискр.,
с искане да се осъди „У Е У Ц“ АД, действащо на територията на Република Б. чрез „У Е У
Ц – клон Б.“ КЧТ, ЕИК ****** да заплати в полза на И. П. А., ЕГН ********** сумата от
сумата от 1000,00 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултата на
проявено от ответника към ищцата дискриминационно отношение по признак „обществено
положение“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
25.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението
ОСЪЖДА У Е У Ц“ АД, действащо на територията на Република Б. чрез „У Е У Ц –
клон Б.“ КЧТ, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град С., п.к. 1540, район И.,
ж.к. зона Л. С., сграда ИВТ да заплати на И. П. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: В.,
ул. "Н.Б." № *, ет.*, ап.*, сумата от 50 лева, представляваща сторени в производството
разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7