Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 29.11.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №1535 по описа на
СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени
са искове по чл.284 ал.2 ЗЗД .
Д.О.Т. ЕГН ********** и З.Д.К. ЕГН **********
*** искат да се осъди И.Г.Р. ЕГН ********** да им заплати на основание чл.284
ал.2 ЗЗД суми от по 28 000 лева обезщетение /отчет/ по договор за
поръчка за закупуване на автомобили сключен преди 01.02.2012 г ; ведно със
законната лихва от 01.02.2017 г до окончателното заплащане на сумата .
Ищците твърдят ,че са предоставили на
ответницата суми от по 28 000 лева , за да закупи автомобили и да им ги
предостави ва преференциялни цени . Ответницата нито им предоставила автомобили
, нито им върнала парите .
Ответницата /чрез особения представител
адв.П.Й./ оспорва исковете като неоснователни . Счита , че не са налице писмени
доказателства за договор за поръчка , а е недопустимо последният да се доказва
със свидетелски показания . Прави възражение за погасяване на вземанията по
давност .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Ищците представят извлечения от сметка
за 01.02.2012 г , според които са превели по сметка на ответницата по 28 000
лева с основание „превод за моторни превозни“ респ.“превод за МПС“.
Според разпитания пред съда свидетел В.В.,
ответницата се представяла като бизнесдама с широк обхват на дейност ,
включително твърдяла , че „урежда“ съдебни дела . В края на 2011 г ищецът казал
на свидетеля , че Р. иска да го включи в бизнес с употребявани автомобили на
държавни ведомства , които се предлагат на занижени цени . Впоследствие - в
началото на 2012 г – свидетелят присъствал на среща между ищеца и Р. , на която
се потвърдили уговорките за предоставяне на пари на Р. , за да купува
автомобили и предоставянето им на ищеца на ниски цени . Срокът бил 3-4 месеца
. Ответницата искала парите в брой , но
после казала , че е дала парите , но не са й свършили работа .
Според разпитания пред съда свидетел И.Н.,
на 12.12.2011 г Р. предложила на ищеца да участва в придобиване на употребявани
автомобили като предостави пари , а ответницата му прехвърли подходящи
автомобили на изгодни цени . Впоследствие се оказало , че търг въобще не е
имало , а Р. въобще нямала позиции да купи изгодно тези коли .Парите не се
върнали , нито се предоставили коли .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявени
са искове по чл.284 ал.2 ЗЗД . Съгласно чл.280 ЗЗД договорът за
поръчка е договор по силата на който едната страна, наречена довереник се
задължава да извърши за сметка на другата страна, наречена доверител
възложените му от него правни действия. Довереникът е длъжен да извърши
поръчаните му действия, да действа с грижата на добър стопанин и да съблюдава
интересите на доверителя и да пази имуществото, което получи във връзка с
поръчката - чл. 281 ЗЗД. Според чл. 284 ЗЗД довереникът е
длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, да даде на
доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на
поръчката.
Правата
на ищците произтичат от сключен между страните
договор за поръчка , който ответницата не е изпълнила - не е отчела
придобити употребявани автомобили , нито
е отчела и върнала получените парични суми.
В тежест на ищците е да докажат , че
са предоставили на ответницата паричната сума от 56 000 лева и че между страните е бил сключен договор за
поръчка като ответницата е следвало да извърши действия по придобиване на
автомобили и да ги прехвърли на ищците .
Съдът
счита , че исковете са доказани и основателни . С описаните по-горе извлечения от сметка се доказва , че ищците са
превели на ответницата по 28 000 лева . Основанието на банковите преводи е
„за моторни превозни средства“ .
С показанията на св.В.В.и И.Н.се
установяват какви са били уговорките между страните /ищците са живели на
съпружески начала/ и че ответницата е трябвало да извърши отчет по възложената
й поръчка за придобиване на автомобили респ.да върне предоставените й средства
, ако автомобили не са били придобити . От показанията на свидетелите се
доказва , че автомобили въобще не са били придобити , и нещо повече , оказало
се , че ответницата въобще няма възможност да придобие изгодно въпросните
автомобили . Не са върнати и процесните суми . Налице са всички предпоставки на
исковете по чл.284 ал.2 ЗЗД и ответницата трябва да върне на ищците
предоставените средства .
Неоснователно е възражението на
ответницата , че са недопустими свидетелски показания за доказване на
уговорките между страните . Както е посочено в решение №59 от 06.03.2014
г
по гр.д.№4617/13 г на ВКС , IV ГО и решение №239 от 08.06.2015 г по гр.д.№7200/14 г
на ВКС , IV ГО за договора за поръчка
няма изискване за форма. Възможно е съгласието за изпълнение на определени
правни действия да бъде постигнато писмено, устно , както и с конклудентни
действия, поради което доказването на мандатното правоотношение се извършва с всички доказателствени средства.
Когато претенцията е за последиците от договор за поръчка, свидетелски
показания са недопустими само когато цената на договора надвишава ограничението
на чл.164 ал.1, т. 3 ГПК (чл. 133, ал.1, б. „в” ГПК (отм.) – когато договорът е
възмезден при уговорено
възнаграждение на довереника над 5000 лева. В случая няма данни за
уговорено такова възнаграждение .
Ответницата е направила възражение за
погасяване на исковете с общата
5-годишна давност , но същото е неоснователно . Според показанията на
св.Велчев уговорката между страните била ответницата да се отчете по поръчката
до 3-4 месеца след предоставяне на парите , което е станало на 01.02.2012, т.е.
до 01.06.2012 г . Исковете са предявени на 01.02.2017 г и на тази дата не е
била изтекла общата 5 годишна давност . Възражение за погасяване с кратката
давност по чл.111 б.б ГПК не е направено в отговора на исковата молба , а
съгласно чл.120 ЗЗД давността не се прилага служебно .
С оглед уважаване на исковете в тежест
на ответницата са деловодни разноски на ищците в размер на по 3500 лева
/държавна такса , възнаграждение на особен представител на ответника , адвокатско
възнаграждение /. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатските
възнаграждения на ищците , тъй като са платени 1400 лева , а минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 1370 лева .
Водим от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.Г.Р. ЕГН ********** да заплати на всеки от Д.О.Т.
ЕГН ********** и З.Д.К. ЕГН ********** *** , на основание чл.284 ал.2 ЗЗД ,
суми от по 28 000 лева обезщетение /отчет/ по договор за поръчка за
закупуване на автомобили сключен преди 01.02.2012 г ; ведно със законната лихва
от 01.02.2017 г до окончателното заплащане на сумата .
ОСЪЖДА И.Г.Р. ЕГН ********** да заплати на всеки от Д.О.Т.
ЕГН ********** и З.Д.К. ЕГН ********** *** по 3500 лева деловодни разноски по
делото .
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване
на страните .
Да се изплати
на адв.П.А.Й. *** възнаграждението за особен представител в размер на 1960 лева
по вносна бележка от 20.06.2017 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :