РЕШЕНИЕ
№ 352
гр. Варна, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20223110105706 по описа за 2022 година
Предявен е иск от И. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., и А. А. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., срещу Г. Б. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., с правно
основание чл. 108 от ЗС, за приемане за установено по отношение на Г. Б. А., ЕГН
**********, че И. С. И., ЕГН **********, и А. А. И., ЕГН **********, са собственици на 87
кв.м. реална част от ПИ ********, с адрес: гр. В., повдигната в червено на скица на л.50 от
делото, находяща се в североизточната част на имота, с дължина 29 м и широчина 3 м,
придобита по давност чрез упражнявано владение в периода от 5.3.1993г. до 30.6.2020г. и
осъждане на ответника да предаде владението върху реалната част на ищците.
В условията на евентуалност, в случай, че искът по чл. 108 от ЗС, бъде отхвърлен, са
предявени искове от И. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., и А. А. И., ЕГН **********,
с адрес: гр. В., срещу Г. Б. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., с правно основание чл. 124
от ГПК за приемане за установено по отношение на Г. Б. А., ЕГН **********, че в полза на
И. С. И., ЕГН **********, и А. А. И., ЕГН **********, е учредено право на преминаване
през ПИ ********, с адрес: гр. В., до ПИ ********, с адрес: гр. В., в процесната реална част
от 87 кв.м. от ПИ ********, повдигната в червено на скица на л.50 от делото, находяща се в
североизточната част на имота, с дължина 29 м и широчина 3 м, и с правно основание чл.
109 от ЗС, за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия, с които
пречи на ищците да упражняват правото си на преминаване през ПИ ********, с адрес: гр,
В., до ПИ ********, с адрес: гр. В., в реална част от 87 кв.м. от ПИ ********, повдигната в
червено на скица на л.50 от делото, находяща се в североизточната част на имота, с дължина
29 м и широчина 3 м, като премахне изградените 2 бетонови колони с височина 1.20,
размери 50/30 см, находящи се североизточната част на ПИ ********.
Ищците твърдят, че са собственици на 87 кв.м. реална част от ПИ ********, с адрес:
гр. В., находяща се в североизточната част на имота, с дължина 29 м и широчина 3 м.
Излагат, че по силата на нот. акт за покупко-продажба № **, том **, дело № ***.
1
придобили от М. Г. А., Ц.Д.Ж. и Г. Д.А. собствеността върху ЛОЗЕ с пространство от 800
кв.м., находящо се в местността ''К.", землището на гр. Варна, в зона за земеделски нужди,
при съседи: път, К.П.С., С.Б., Г. Г.ев, Е.П., К.П.Й. и път за право на преминаване върху
площ от 87 кв.м. на наследниците на Г. К.Д., като по настоящем по КККР имотът
представлява ПИ с идентификатор ******** с адрес: гр. В., район "М.", с.о. "К.", площ 894
кв.м., трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 88, съседи: ********, ********,
********, ********, ********, ********, ********, ********. Поддържат, че на
01.03.1993г. с нотариално заверен Спогодителен протокол, заверен с peг. № 9792/1.3.1993г.
на ВН, между собствениците на настоящ имот ******** - наследници на Д.К.А., а именно:
М. Г. А., Ц.Д.Ж., Г. Д.А., от една страна, и собствениците на съседния имот - настоящ имот
******** - наследници на Г. К.Д., а именно: Ц.Г. Д., К.Г. А.а била договорена размяната на
площи от по 87 кв.м. от двата имота, с цел право на преминаване на собствениците на имот
№ 88 през имот № 89 - път с дължина 29 метра и ширина 3 м., с обща квадратура от 87 кв.м.
Собствениците на имот № 88 са отстъпили от своя страна същата площ в долния край
/южен/ на собственото им място с размери 14 м. на 6.21 м.
Твърдят, че владението на собствениците върху взаимно отстъпените реални части от
имотите било установено веднага със закупуването на имота от ищците на 05.03.1993г. и
върху процесната реална част от ПИ ********-пътят с площ от 87 кв.м. се осъществявало
необезпокоявано до към 30.6.2020г. Навеждат, че с изтичане на 5-годишен, от 5.3.1993г. до
5.3.1998г., евентуално – 10-годишен период, от 5.3.1993г. до 30.6.2020г., са придобили
добросъвестно, евентуално - недобросъвестно собствеността върху процесната част от 87
кв.м. от ПИ с идентификатор ********.
Поддържат, че в средата на 2020г. ответникът, придобил имот № ******** по
дарение от Ц.Г. Д.и К.Г. А.а с нот. акт № **, том **, дело № *** на АВ – Варна, при
реализиране на строеж в собствения му имот, започнал да възпрепятства достъпа до имот
********., като изградил две бетонови колони с височина от около 1.20 м., размери 50/30 см.
в североизточната част на имот ********. до границата с път с идентификатор ******** в
три метровата ивица, част от отстъпения път на 01.03.1993г. и по този начин отнел
владението на ищците върху процесната ивица, осигуряваща достъп до имот ********. В
процесната ивица било предвидено изграждане на водопроводно отклонение от имот
******** до водопровода, изграден в пътя с идентификатор ********. През нея
преминавало подземното ел. захранване на сградата в ПИ ********.
Излагат, че са сезирали кмета на Община Варна с искане за осигуряване на достъп до
ПИ ******** с оглед невъзможността за достъп до имота си и било инициирано
производство по чл. 190 ЗУТ за прокарване на временен път, но със Заповед №
1493/3.6.2021г. кметът постановил отказ, тъй като спогодителния протокол от 01.03.1993г.
представлявал договор за осигуряване на достъп, който бил нарушен от ответника, поради
което ищците следвало да търсят правата си по съдебен път. Ищците обжалвали отказа, но с
Решение от 18.4.2022г. по адм.д.№ 1440/2021 г. на Адм. съд - Варна съдът оставил в сила
Заповедта на кмета.
Ответникът оспорва исковете. Възразява, че ищците нямали намерение да своят
вещта, защото със Спогодителен протокол от 01.03.1993г. ищците са допуснати от
тогавашния собственик на имота да преминават през него. Твърди, че даденото от
предишния собственик съгласие не го обвързвало и се е противопоставил на преминаването.
Навежда, че дори и да са преминавали през имота му, ищците не са го правили явно.
Посочва, че в спогодителния протокол изрично било записано, че праводателите му си
запазват собствеността върху ид.ч.
Излага, че е узнал за Спогодителен протокол от 01.03.93г. едва с прилагането му към
настоящата искова молба. Поддържа, че при придобиването на собствеността върху ПИ
2
******** през 2009г. заварил оградено дворно място, сменил бравата на съществуващата в
имота постройка за инвентар и сложил нов катинар на входната врата, ограничавайки по
този начин достъпа на външни лица до имота, а след като започнал да реализира
инвестиционните си намерения в имота през 2020г. демонтирал входната метална врата, за
да влиза строителна техника, но понастоящем тя била в имота.
Твърди, че около 2000г. собственикът на имот ПИ ********, граничещ с имота му с
ПИ ********, изградил масивна ограда между двата имота, която навлизала в имота му, но в
името на добросъседските отношения праводателите му и самият той търпели това
навлизане в имота им, като едва през 2020г. при започване на строителни дейности, при
замерване на място от геодезисти се установило, че оградата била навлязла в имота му на
места с до 1-1,5 м, затова ищецът не е бил в съС.ие да осъществява право на преминаване,
нито на владение в твърдения обем.
Счита, че правото на преминаване през чужд поземлен имот не е било надлежно
учредено, защото към датата на подписване на Спогодителния протокол от 1993г.,
българското законодателство не познавало учредяване на право на преминаване през чужд
урегулиран поземлен имот за осигуряване на достъп до собствен урегулиран поземлен имот
чрез правна сделка или по давност, а учреденото право на преминаване преди урегулирането
на имотите, с влизане в сила на регулационния план, в случая - на ПУП-ПРЗ на СО „К." на
26.10.2005 г., се погасявало.
Поддържа, че не тече давност върху идеални части.
Счита предявените в условията на евентуалност искове за неоснователни.
Смята, че клаузата в нот. акт за покупка от ищците на имот - Лозе и „път с право на
преминаване" относно т.нар. „път" не представлявала надлежно учредено право на
преминаване, понеже нямало индивидуализация на пътя с параметри на същия, посока на
пътя спрямо имота, координатни точки, посочване на служещ и господстващ имот, цена, и
сервитутното право не било учредено в предписаната от закона форма за действителност,
поради което нот. акт бил нищожен в тази част. Сочи, че при липса на надлежно учредено
право на преминаване по административен ред, то нямало как да бъде прехвърлено.
Посочва, че доколкото в кадастралния регистър нямало вписване на дА. по
отношение на правото на преминаване през собствения му имот, нито имало такова
отразяване в имотния регистър по партида на двата имота и границите им не били
променяни съобразно постигнатата спогодба за правото на преминаване, то той не е го е
имал предвид при реализиране на инвестиционните си намерения.
Твърди, че изработеният ПУП - ПРЗ на СО "К." предвиждал достъп до имота на
ищеца. Сочи, че така очертаният път преминавал непосредствено пред входната врата на
построената в имота му след издадена виза за строителство и разрешение за строеж
жилищна сграда и засягал входната площадка, а двете бетонни колони били част от оградата
на имота.
Моли, искът да бъде отхвърлен като неоснователен и им бъдат присъдени разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №20, том VІІ, дело
1659/93г. на нотариус при ВРС М. Г. А., Ц.Д.Ж., и Г. Д.А. продават на И. С. И. и А. А. И.
недвижим имот, който притежават по наследство от общия им наследодател Д.К.А., а
именно: лозе с пространство от 800 кв.м., находящо се в м. К., в землището на гр.Варна в
зона за земеделски нужди при съседи: път, К.П.С., С.Б., Г. Г., Е.П., К.П.Й. и път от право на
преминаване върху площ от 87 кв.м. и наследниците на Г. К.Д.-А..
Видно от спогодителен протокол от 01.03.1993г. с нот заверка на подписите рег.
№9792 на нотариус при ВРС наследниците на Д.К.А., а именно М. Г. А., Ц.Д.Ж., Г. Д.А. и
3
наследниците на Г. К.Д., а именно Ц.Г. Д. и К.Г. А.а, собственици на лозе в м. К. в
землището на гр.Варна са се споразумели за следното: Наследниците на Г. К.Д.
предоставят път с дължина 29 м. и ширина 3 м. с обща квадратура от 87 кв.м. , изчертан на
скицаата със зелено. Наследниците на Д.К.А. отстъпват срещу предоставената ивица за път
същата площ в долния край /южен/ на собственото им място с размери 14м. на 6.21 м. или
общо 87 кв.м. на скицата зачертано със синьо.
Видно от нот.акт за дарение на недвижим имот №**, том **, дело ** г. на нотариус
при ВРС Ц.Г. Д. и К.Г. А. даряват на Г. Б. А. ПИ №89 в кв.6 по плана на С.о.К., район
Младост на гр.Варна, по скица с площ от 838 кв.м.
С нотариален акт за собстеност на недвижим имот по писмени доказателства №**,
том **, рег.№**, дело №*** на нотариус при ВРС,вписан под №549 в регистъра на НК,
Ц.Г.Д. и К.Г. А. е признато правото на собственост върху ПИ №89 по плана на С.О. К.,
район Младост на гр.Варна, по скица с площ от 838 кв.м., при граници: ПИ 90, ПИ 88, ПИ
165 и път.
По делото са пердставени заявление рег.№АУ063680ВН/14.07.20г. за издаване на
заповед за прокарване на временен път за осигуряване на достъп до поземлен имот, писмо
от Община Варна, рег.№АУ063680ВНІ010ВН от 06.10.20г.
С решение №513/22г. по адм. д.№1440/21г. на Адм.съд Варна е отхвърлена жалбата
на А. А. Г. и И. С. И. против Заповед на Зам. кмета на Община Варна, с която на
осн.чл.190,ал.6 от ЗУТ на тях и на Стойчо И. С. е отказано прокарване на временен път до
собствения им имот с идентификатор ******** в м-ст К., р-н Младост, гр.Варна.
От заключението на назначената и приета от съда, неоспорена от страните СТЕ се
установява, че Поземлиният имот описан в нот. акт №**, том **, дело №**г. на ВРС,
представляващ лозе с площ 800кв.м. в м. „К." при съседи: път, К.П.С., С.Б., Г. Г.ев, Е.П.,
К.П.Й. и път е издаден при действието на Кадастрален план на „Северно от ж.к. „В.",
технически приет през 1983г. От предоставеното графично копие на плана и вписването на
собствениците в разписните листи към него се установява, че на описания поземлен имот в
документа за собственост съответства ПИ 1342 . От комбинираният цифров модел между
КП от 1983г. и ПИ ******** по КК се установява, че на имота описан в документа за
собственост съответства на ПИ ********. Описаният в документа за собственост поземлен
имот не е идентичен с ПИ ******** по КК, защото площта и границите на ПИ 1344 по КП
не са идентични с площта и съответните граници на ПИ ******** по КК. Поземлените
имоти са отразени схематично с нанесени размери на границите им на скицата от
споразумителния протокол от 01.03.1993г. Поземлените имоти от скицата на
споразумителния протокол не са идентични по местоположение и размери с границите на:
ПИ 1344 и ПИ 1345 по КП от 1983г. и ПИ ******** и ПИ ******** по КК. В Н.А.№ ** и
Н.А.№5** на СВ-Варна е описан поземлен имот находящ се в СО „К." с пл. номер 89 и с
площ 838 кв. при граници: ПИ 90, ПИ 88, 165 и път. Действащ план при съставянето на
документите за собственост е КП на ж.к. „В. V и VI", одобрен със Заповед №РД-02-14-
951/28.08.1998г. на ММРБ. Поземленият имот описан в документите за собственост е
идентичен с ПИ ******** по КК на р-н „М." . За СО „К." е одобрен ПУП-ПРЗ с Решение
№2483-5 по Протокол №33/19 и 26.10.2005г. на ОС-Варна. За процесният ПИ ******** е
осигурено лице на улица тупик определена от осови точки с номера: 100 и 101 (приложение
№4). Одобреният ПУП-ПРЗ е отменен в частта на улицата тупик определен от ос. точки с
номера: 100 и 101 с Решение №426/15.06.2009г. по адм. дело №1520/2006г. на ВОС. ПИ
10135.3523.90 е с площ 649кв.м. по КК. За имота е отреден парцел XI-90, кв.6 с площ
486кв.м., т.е. площта от поземленият имот попадаща под трасето на проектните улици е 25%
от цялата площ на имота. ПИ ********е с площ 617кв.м. по КК. За имота е отреден парцел
Х-91, кв.6 с площ 463.4кв.м., т.е. площта от поземленият имот попадаща под трасето на
проектните улици е 25% от цялата площ на имота. Денивелацията между осови точки: 100 и
4
101 е 1.20м. определена от хоризонталите на ПНИ на СО „К.". Надлъжният наклон е 8% при
разС.ие между осовите точки 15.9м. по ПУП-ПРЗ и не надхвърля максимално допустмия
наклон на улица -12%. Комисията за определяне на достъп до имоти, назначена със Заповед
№0415/06.02.2019 на Кмет на Община Варна е изследвала и определила трасета за
осигуряване на достъп до ПИ ******** от съседните му поземлени имоти, а именно: По
Протокол №8 на Комисията за определяне на достъп до имоти и решение по т. 8-2 се
допуска процедура по прокарване на времен път с ширина Зм. до ПИ ******** по КК на
гр.Варна през част от УПИ III-89, кв.6 по югозападната граница . Допуснатото трасе за
достъп е определено като най-икономично и поземленият имот се засяга с площ от 145 кв.м.
от трасето на пътя. Предложеното трасе за път за достъп до ПИ ******** е възразено от
собствениците на ПИ ******** и ПИ ******** с основание за одобрени инвестиционни
проекти за изграждане на жилищни сгради, наличие на подземен водопровод ф-100 на
дълбочина 0,5м. попадащ в определеното трасе за достъп, постройка в ПИ ********
попадаща в трасето за достъп и изграждането на подпорна стена по одобрения
инвестиционен проект за укрепване на терена по общата граница на ПИ ******** и ПИ
********; С решение 2-6 по Протокол №2/18.02.2021г. на Комисията за определяне на
достъп до имоти е определено трасе с ширина Зм. за достъп до ПИ ******** по КК по
общата граница на УПИ VIII-168 и УПИ VII-167, кв.6, като от УПИ VIII-168 се засягат
86кв.м., а от УПИ VII-167 се засягат 41кв.м. . Определеното трасе за достъп до ПИ ********
през УПИ VIII-168 и УПИ VII-167, кв.6 е възразено от собственика на ПИ ******** на
основание засягане от определеното трасе за достъп на: тръбопровод, овощни дървета,
електрически стълб с електромери и кладенец; С решение 1-6 по Протокол №1/14.01.2021г.
на Комисията за определяне на достъп до имоти е определено трасе с ширина Зм. за достъп
до ПИ ******** по КК , което преминава по южната граница на УПИ IX-86 и УПИ VII-167,
кв.6. От определеното трасе се засягат: 104кв.м. от ПИ ******** и 39кв.м. от ПИ ********.
Определеното трасе минаващо през ПИ ******** и ПИ ********. 167 е възразено от
собственика на ПИ ********, защото в трасето на пътя попадат: изгребна яма, бетова
площадка с кладенец и хидрофорна уредба;Изследвана е възможността за определяне на
достъп до ПИ ********. През ПИ ******** не може да се прокара времен път, защото по
северната граница има сгради, а по южната и западна граници денивелацията със съседните
имоти е 1.5м. Това е записано в Протокол №7/27.08.2020г. в т.7-4 на Комисията за
определяне на достъп до имоти. По Протокол №2 от 25.03.2021г. Комисията за определяне
на достъп, в т.3-6 е взето решение да се издаде заповед за отказ за прокарване на временен
път до ПИ ******** на основание чл.190, ал.6 от ЗУТ. Основание за отказа е сключеният
спогодителен протокол от 1993г., който представлява договор между собствениците, на
който са нарушени клаузите. Собствениците на ПИ ******** следва да търсят правата си по
съдебен път.В спогодителен протокол от 1993г. е посочен път с дължина 29м. и ширина от
Зм., който е по северната граница на поземления имот на наследниците на Г. К.Д.. На
спогодителният протокол поземлените имоти са изчертани схематично. На спогодителният
протокол северната граница на поземления имот е изчертана с права линия, а на действащия
кадастрален план от 1983г. по време на съставяне на спогодбата е видно, че северната
граница представлява откос и е начупена линия. При ширина на пътя 3 м. е възможено
транспортно и пешеходно преминаване. На КК северната граница на процесния ПИ
******** е отразена с масивна ограда и също представлява начупена линия. Правото на
преминаване по КК се ограничава от северната граница и успоредната и линия отстояща на
Зм. от нея. При огледа на място се установява, че северната граница представлява подпорна
стена с височина средно около 70см. и на нея е монтирина ограда изградена от метални
колове и оградна мрежа Бетонната подпорна стена навлиза в ПИ ******** до 1.40м., с което
се намялява правото на преминаване до 1.60м.На комбинираната скица е видно, че правото
на преминаване не засяга жилищната сграда, но минава през част от алеята свързваща входа
на поземления имот с площадката пред входа на сградата С построяването на подпорната
5
стена в ПИ ******** става невъзможно преминаването на транспортни средства по пътя
договорен за достъп до поземления имот на наследниците на Д.К.А. съгласно спогодителен
пртокол от 1993г. Изградената подпорна стена в северната част на имота със средна
височина 80см. навлиза в имота на ответника (ПИ ********) до 1.40м., което представлява
пречка за автомобилно преминаване през ПИ ******** до ПИ ********, в реалната част от
87кв.м., с дължина 29м. и ширина Зм, повдигната в червено на л.50 от делото. С намалената
ширина на пътя за достъп до ПИ ******** през ПИ ******** става невъзможен достъпа до
имота на ищците и на колите със специално предназначение. Скицата към споразумителен
протокол от 1993г. представлява схематично отразяване на поземлените имоти. Границите
на поземлените имоти не са идентични с действащия кадастрален план от 1983г. С оглед на
горното не може точно да се пренесат границите на правото на преминаване върху
кадастралната карта. Пътят за достъп до ПИ ******** през ПИ ******** се определя от
северната граница на ПИ ******** и отстоящата на З м. линия на пътя. Няма изградени
бетонни колони в североизточната част на процесния поземлен имот. Така наречените
бетонни колони представляват част от масивна ограда изградена от бетонна стена с височина
средно 0.70м., а останалата и част е метална ажурна конструкция .Част от оградата попада
върху трасето на пътя за достъп до ПИ ********, а останалата част от трасето попада в ПИ
********. На изградената масивна ограда е оставен вход с монтирана входна врата за
поземления имот. Масивната ограда, входната врата, изградената подпорна стена в ПИ
********, както и навлизането на съседа от север в ПИ ********, представляват пречка за
преминаване през ПИ ********. Навлизането в ПИ ******** от съседа от север и
изграждането на подпорната стена е заснето през мес. Април 2012г. Масивната ограда с
входна врата представлява начупена линия, като върховере на чупките съм означил с цифри
в червен цвят. РазС.ието между чупките на оградата и входната врата съм посочил с надпис
в син цвят .
От заключението на назначената и приета от съда, неоспорена от страните СТЕ се
установява стойността на разходите за премахване на частите от оградата, площадката за
паркиране и алеята, попадащи в зоната мужду т.1, 21 3 и 4 и зелената пунктирна линия по
приложение 10 на инж. Ст.К. е 587 лв.
По делото са разпитани като свидетели И.Д.И. и М.Т.М.по искане на ищците и
свидетелите Р.Г.Д. и С.Г.Д.за установяване владеенето на процесната част от имота.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи, без да има основание за това. Следователно при иск по чл.108 от ЗС е
необходимо да се докаже: 1. че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, 2. че вещта
се намира във владение или държане на ответника и 3. че ответникът владее или държи
вещта без основание.
Ищците се легитимират като собственици на ПИ с идентификатор ******** по КККР
на гр.Варна по силата на нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №**, том **, дело
** на нотариус при ВРС.
Предмет на спора е собствеността върху 87 кв.м. реална част от ПИ ********, с
адрес: гр. В., повдигната в червено на скица на л.50 от делото, находяща се в
североизточната част на имота, с дължина 29 м и широчина 3 м. Ищците твърдят
собственост, придобита по давност чрез упражнявано владение в периода от 5.3.1993г. до
30.6.2020г. и осъждане на ответника да предаде владението върху реалната част на ищците.
Съобразно установената практика на ВКС самата придобивна давност, като институт
е един от регламентираните в чл. 77 ЗС способи за придобиване право на собственост върху
вещи. Предвид разпоредбата на чл. 79 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако
владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години. От своя
6
страна нормата на чл. 68 от ЗС дава и легално определение на термина "владение" – това е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго, като своя. Следователно е редно да се акцентира върху две обстоятелства – това са
т. нар. "фактическа власт" и факта, че веща се държи " като своя". Презумпцията относно
субективния елемент на владението, т. е. намерението за своене на вещта (animus), е
въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество
тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение.
Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС следва да се установят по делото при
условията на пълно и главно доказване.
Съобразно твърденията на ищците за установена фактическа власт върху процесната
част от имота от 1993г. то предвид удостовереното в нот.акт за собственост, същите са
закупили и път за право на преминаване върху площ от 87 кв.м., не се установи да са
манифестирали намерение за владение върху тази част. От събраните по делото
доказателства се установи точно обратното, а именно, че е било ограничено правото им на
преминаване, поради което същите са инициирали адм. процедура за прокарване на
временен път, видно от заявление рег.№АУ063680ВН/14.07.20г.-л.16 от делото.
Същевременно така установените факти, изложеното от свидетелите И.И. и М.М.не
дава основание да се приеме, че същите имат възприятия за действия, които да бъдат
окачествени като прояви на упражнявано от ищците владение върху площта от 87 кв.м.
Двамата свидетели говорят за ползване на тази част от ищците, за да осъществяват достъп до
имота си- Св. И. : „..имаше порта,беше демонтирана..“, „..Преди това И. имаше ключ за тази
порта и винаги като съм ходил имаше достъп“; Св.М. „…През тази вратичка се влизаше в
имота до И., а през път, който е около 3 м и дълъг около 30 м, излизахме на големия път да
ходим и много често сме минавали по този път. Пътят беше ограден с телена мрежа и с
бетонни колони.., Отпреде имаше врата и съм го питал /И./ защо си е сложил под верев, че
трудно ще влизат колите, под ъгъл 45 успоредно на пътя. Той ми отговори да могат да я
ползват ако искат и комшиите от долу, ако искат.“ Изложеното от свидетелите по никакъв
начин не обосновава намерение за своене върху процесната реална част от имота.
Нито един от свидетелите, разпитани по искане на ищците не сочи ищците да са
упражнявали фактическа власт върху процесната част от имота.
С оглед на което предявения владелчески иск по чл.108 от ЗС следва да се отхвърли
като основателен .
Предвид неоснователнсотта на предявения главен иск по чл.108 от ЗС, съдът следва
да разгледа и предявените в условията на евентуалност иск по чл.124 от ГПК и чл.109 от
ЗС.
Ищците твърдят учредено право на преминаване върху процесните 87 кв.м. площ.
Ищците излагат единствено твърдения за учредяване право на преминаване със
спогодителен протокол от 01.03.1993г. с нот.заверка на подписите рег.№9792/01.03.1993г.
на нотариус при ВРС.
Нобходимо е да се изследва и въпросът каква е била правната регламентация за
учредяване право на преминаване към сочената дата за учредяването му 01.03.1993г. със
споразумителен протокол. Към този момент е действал ЗТСУ и ППЗТСУ, като въпросът е
регламентиран в чл. 208 от ППЗТСУ, съгласно която норма правото на преминаване през
чужд имот се установява със заповед на Председателят на ИК на ОбНС в хипотезата, когато
няма друг подходящ начин за проход. Следва да се посочи и, че тази хипотеза е по-скоро
изключение и е мислима само в крайни случаи, при които няма никакъв друг начин за
осигуряване на достъп до имот, като строителните правила и норми на ЗСТУ не предвиждат
съществуване на подобни възможности. По делото не се и твърди да е издавана подобна
заповед. Следователно не би могло да е налице учредяване на подобно право. В този смисъл
се явява и без значение въпросът дали е налице съгласие от собствениците на обслужващия
7
имот или не, т. к. дори и такова да е давано, то няма никакво правно значение, а по-скоро би
довело само до едно търпимо положение, което може да се преустанови във всеки момент, в
който собствениците поискат преустановяването му. Доколкото ЗТСУ не е предвиждал
учредяване на право на преминаване през урегулирани имоти чрез правна сделка, а само по
административен ред, то това право не би могло да бъде придобито по договор, нито по
давност за времето на действие на този закон. В този смисъл е налице и непротиворечива
съдебна практика / виж Р№ 1493/17.08.1999 г., гр. д. № 228/99 г., IV г. о., ВКС и др/.
За пълнота следва да се отбележи, че по делото не се установи да е учредено право на
преминаване впоследствие между ищците и ответника Г. Б. А..
Разпоредбата на действащия към момента чл. 192 ЗУТ урежда договорното
учредяване на право на преминаване през чужд поземлен имот. То се учредява с писмен
договор с нотариална заверка на подписите, а когато не е постигнато съгласие и друго
техническо решение е явно икономически нецелесъобразно – със заповед на кмета на
общината след заплащане на определена по реда на 210 ЗУТ цена. С правото на
преминаване не могат да се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да се
възпрепятства установеният начин на трайно използване на поземлените имоти и да се
засягат разрешени строежи или съществуващи сгради, освен при изрична уговорка за това в
договора, с който се учредява правото на преминаване. По делото не се ангажираха
доказателства за сключен договор между страните с учредено право на преминаване, нито
издаване на Заповед на кмета на Общината. Поради което искът по чл.124 от ГПК за
признаване на установено в отношенията между страните учредено право на преминаване
със спогодителен протокол от 01.03.1993г. с нот.заверка на подписите рег.
№9792/01.03.1993г. на нотариус при ВРС през ПИ ********, с адрес: гр. В., до ПИ ********,
с адрес: гр. В., в процесната реална част от 87 кв.м. от ПИ ********, повдигната в червено
на скица на л.50 от делото, находяща се в североизточната част на имота, с дължина 29 м и
широчина 3 м., следва да се отхвърли като неоснователен.
Искът по чл.109 от ЗС: Намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 109
ЗС, съгласно която собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право. За да бъде основателен този иск,
ищецът трябва да докаже следните кумулативно дадени предпоставки, а именно: правото си
на собственост и обстоятелствата /основанията/, които са предизвикали търсената съдебна
защита и намеса, в случая - неоснователните действия, които пречат на ищеца да упражнява
своето право /Тълкувателно решение № 31/84 г. от 6.II.1985 г. по гр. д. № 10/84 г., ОСГК/.
Искът, основан на чл. 109, ал. 1 ЗС, предоставя правна защита на правото на собственост
срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно
отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява
владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта
/имота/, според нейното предназначение. Основание за защита чрез иска се поражда само
при съС.ия, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие,
което произтича от упражняване на правомощия, но които субективно пречат и/или
ограничават тези на потърсИ. правната защита /така отново ТР № 31/84 г./. Функцията на
иска е да отрече във всичките тези и други аналогични случаи правомерността и да
предотврати неоснователните действия, поведение и съС.ия, както и премахване на
последиците от тях.
Искът по чл.109 ЗС предоставя защита както на правото на собственост, така и на
ограничените вещни права срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие,
което без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване
на вещта или имота според предназначението му. Такава защита може да бъде упражнена
както спрямо лице, което разполага с права върху вещта или имота, така и срещу всяко
трето лице. Този иск дава вещноправна защита срещу посегателства, които без да отнемат
8
владението, пречат на собственика да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието
си да ползва собствения си имот.
Тъй като сервитутът е ограничено вещно право, съгласно чл. 111 ЗС, той се защитава
по реда, по който се защитава правото на собственост. Сервитутите се защитават с иск по чл.
109 ЗС за осъждане на ответника да прекрати всяко неоснователно действие, с което се
пречи на упражняване на сервитута. В този смисъл е Определение № 212/1978 на ВС, Първо
г.о.. За да има сервитутно право е необходимо съществуването на два имота – един, който
да се обременява със сервитут и един друг, господстващ, заради ползването на който се
учредява сервитутното право. Носителят на сервитутното право е собственикът на
господстващия имот. Това право обаче е неделимо по своя характер – за него е характерно
следването на вещта, на имота. Затова, ако се смени собственикът на служещия или на
господстващия имот, новия собственик също ще трябва да търпи ограниченията,
произтичащи от сервитутното право. Сервитутът създава ограничения на служещия имот,
което се отразява и на неговия собственик. Но сервитутът не налага извършването на
действия от страна на собственика на служещия имот. Той трябва да търпи сервитута в
неговите тежести. Този принцип ангажира собственика на служещия имот със задължение
да не противодейства на наложения сервитут.
В конкретния случай, предвид липсата на установено право на собственост върху
процесните 87 кв.м. или учредено право на преминаване върху тях в полза на ищците, то и
предявеният иск по чл.109 от ЗС се явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
Предвид заключението на вещото лице по приетата СТЕ дадено в т. 8, че „скицата
към споразумителен протокол от 1993г. представлява схематично отразяване на
поземлените имоти. Границите на поземлените имоти не са идентични с действащия
кадастрален план от 1983г. и не може точно да се пренесат границите на правото на
преминаване върху кадастралната карта. Пътят за достъп до ПИ ******** през ПИ ********
се определя от северната граница на ПИ ******** и отстоящата на З м. линия на пътя. То се
налага извод за несъвпадение на предявената от ищците претенция относно 87 кв.м. реална
част от ПИ ********, с адрес: гр. В., повдигната в червено на скица на л.50 от делото и
изготвената по делото от в.л. скица с нанесено право на преминаване по отС.ие.
Претенцията е предявена по очертаната в черно граница по скица на ПИ с идентификатор
********, като очертаното от в.л. /приложение 8/ не съвпада с тези граници. Поради което,
съдът следва да се произнесе по исковете така както са предявени, а именно съобразно
обозначението от ищците на скица л. 50 от делото.
По разноските: На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищците следва да бъде осъдена да
заплати на ответникът сторените в производството разноски.
Направено е възражение от ищците за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ответника. Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна
помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не
може да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния вид
правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.Съобразно Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
В случая се касае до адвокатско възнаграждение, което определено съобразно нормативната
9
уредба Наредбата №1/9.07.2004г. по чл.7 ал.5 от Наредба №1/04г. , /в редакцията си към
датата на заплащане/ в минимален размер е 600 лв. без ДДС за всеки един от предявените
искове. Поради което, изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.,
предвид предявените три иска и проведените съдебни заседания, не следва да бъде
намалявано поради прекомерност.
Поради което ищците следва да заплатят на ответника сумата от 400 лв. за СТЕ и
1000 лв. за адв.възнаграждение или общо 1400 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. С. И., ЕГН ********** и А. А. И., ЕГН ********** и
двамата с адрес в гр.В. иск с правно основание чл.108 от СК, за приемане за установено по
отношение на Г. Б. А., че ищците И. С. И. и А. А. И., са собственици на 87 кв.м. реална
част от ПИ ********, с адрес: гр. В., находяща се в североизточната част на имота, с
дължина 29 м и широчина 3 м, повдигната в червено на скица на л.50 от делото,
приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, придобита по
давност чрез упражнявано владение в периода от 05.3.1993г. до 30.6.2020г. и осъждане на
ответника да им предаде владението върху реалната час, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. С. И., ЕГН ********** и А. А. И., ЕГН ********** и
двамата с адрес в гр.В. срещу Г. Б. А., ЕГН **********, с адрес в гр.В. иск с правно
основание чл.124 от ГПК, за приемане на установено, че в полза на ищците е учредено
право на преминаване със спогодителен протокол от 01.03.1993г. с нот.заверка на
подписите рег.№9792/01.03.1993г. на нотариус при ВРС през ПИ ********, с адрес: гр. В.,
до ПИ ********, с адрес: гр. В., в процесната реална част от 87 кв.м. от ПИ ********,
находяща се в североизточната част на имота, с дължина 29 м и широчина 3 м, повдигната в
червено на скица на л.50 от делото, приподписана от съда и представляваща неразделна част
от решението, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. С. И., ЕГН ********** и А. А. И., ЕГН ********** и
двамата с адрес в гр.В. срещу Г. Б. А., ЕГН **********, с адрес в гр.В. иск с правно
основание чл.109 от ЗС, за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си
действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на преминаване през ПИ
********, с адрес: гр, В. до ПИ ********, с адрес: гр. В., в реална част от 87 кв.м. от ПИ
********, находяща се в североизточната част на имота, с дължина 29 м и широчина 3 м,
повдигната в червено на скица на л.50 от делото, приподписана от съда и представляваща
неразделна част от решението, като премахне изградените 2 бетонови колони с височина
1.20, размери 50/30 см, находящи се североизточната част на ПИ ********.
ОСЪЖДА И. С. И., ЕГН ********** и А. А. И., ЕГН ********** и двамата с адрес в
гр.В., ап.71 да заплатят на Г. Б. А., ЕГН **********, с адрес в гр.В. сумата от 1400 лв.
(хиляда и четиристотин лева) разноски в производството, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10