№ 1
гр. Свиленград, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20245620200940 по описа за 2024
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от Н. С. К. с ЕГН ********** от село
**************************, със съдебен адрес: град Димитровград, ул.
„Цар Борис I” № 7, етаж 2, офис № 3, област Хасково, се оспорва Електронен
фиш (ЕФ) серия К № 9719448 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя
за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер 50 лв. С Жалбата са
релевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ – липсвали
задължителни реквизити от съдържанието му, била налице неяснота относно
мястото на нарушението и не било посочено с кой пътен знак е въведено
ограничението.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Н. С. К., не се явява.
С Писмено становище иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ на
основанията, изложени в Жалбата.
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
1
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на оспорвания ЕФ
(въззиваемата страна): ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 17.06.2024 година в 10.14 часа по първокласен път № 8, при км.
365+500, на територията на община Свиленград, област Хасково, до
бензиностанция „Евроойл”, с автоматизирано техническо средство или
система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е
регистрирано и заснето движещото се в посока метанстанцията моторно
превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „С 500 4
матик” с държавен регистрационен номер **********, със скорост 70 км/ч,
при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 20
км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР -
Хасково е издаден ЕФ серия К № 9719448 на името на жалбоподателя в
качеството му на собственик на превозното средство, видно от Справка за
собствеността на автомобила към датата на деянието (това обстоятелство не
се оспорва от жалбоподателя). ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед №
8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с
образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената
Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за
установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно
вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така
констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182,
ал. 2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 50 лв. Фишът е връчен на дата 30.09.2024 година (, видно
2
от Справката за нарушител, от Картона на ЕФ, от Писмо с рег.№ 351000-7013
от 25.10.2024 година и Известието за връчване по ССЕВ, като в същия смисъл
е и изявлението на жалбоподателя, направено в Жалбата) (възражения
относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в
настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е
даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена
Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от
Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят
не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави
възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на
процесната дата - 17.06.2024 година, когато е установено процесното
нарушение, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните
работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство. От
съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването
на АТСС - 17.06.2024 година, времето (09.10 часа до 11.40 часа) и точното
местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата –
първокласен път № 8 при км. 365+500, община Свиленград, област Хасково,
за ограничението на скоростта - 50 км/ч разрешена скорост, въведена с пътен
знак В26, режима на измерване - стационарен, номера на служебния
автомобил, където е поставено, посоката на задействие, номерът на първия
видеозапис – 27974 и номерът на последния видеозапис – 27975, така и броя
на установените нарушения – 6 и други сведения, съгласно реквизитите на
образеца. Протоколът е проверен срещу подпис от Началника на структурното
звено. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение
по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, като са налични
четири снимки за конкретния клип, на които е виден автомобил. От същите се
установява, че е заснет автомобил в процес на приближаване към мобилната
система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 73 км/ч (преди
приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км/ч.
От представения Протокол № 7-52-24/09.05.2024 година, издаден от
3
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.
В публичния Регистър на Българския институт по метрология (БИМ),
който е общодостъпен на интернет-страницата на посочения институт, след
извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен
тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на
делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно и родово компетентен Съд –
Районен съд – Свиленград (след изпращане на делото по подсъдност от
Районен съд - Димитровград).
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят има наложени множество административни наказания
„Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП), за нарушения
на ЗДвП, като няма налагани принудителни административни мерки.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП видно от датата на която е депозирана в Регистратурата на Районен съд -
Димитровград, от надлежно легитимирано за това действие лице – лично
нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд (след изпращане на
делото по подсъдност от Районен съд - Димитровград). Ето защо същата е
4
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64,
б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП Съдът констатира, че
процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Справката за
нарушител/водач и от Писмо с рег.№ 351000-7013 от 25.10.2024 година, ето
защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на
ЕФ в резултат на плащане на финансовата санкция.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага
следващите правни съображения:
Липсват каквито и да е доказателства по делото, от които да се установи
явно и несъмнено конкретният размер на скоростта, с която се твърди от АНО,
че е бил засечен да се движи процесният автомобил. В приложения по
постъпилата Административнонаказателна преписка (АНП) снимков
материал има снимки и е посочен номер на АТСС, но регистрационният номер
на заснетия автомобил не се установява, не се вижда. Поради това не може да
се направи съпоставка и извърши проверка с отбелязването в представения
Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 23.06.2023 година.
Изложеното определя снимките като обективно негодно веществено
доказателство, което да установи стойността на измерената скорост на
конкретния автомобил, тъй като единствено в оспорения ЕФ е посочен
регистрационния номер и конкретната възприета от органа скорост.
Наличието на Справка за данните на нарушението не променя горните
изводи на Съда предвид факта, че на снимките не се вижда регистрационният
номер на автомобила. За пълнота на настоящото изложение следва да се
посочи, че в описанието на лист, озаглавен „Снимка към ЕФ”, който не е част
от посочените снимки, а е обективиран на отделен лист е посочена дата на
нарушението, регистрационен номер на автомобила, превозно средство, място
на нарушението, издател на Фиша и идентификационен номер на уреда, както
и отбелязване за „разпознато от АТСС”, но не е посочен размерът на
установената според ЕФ скорост на заснетия автомобил, а наред с това в
приложението към снимковия материал липсват и задължителните за АТСС
географски координати на пътния участък. За посочените писмени данни на
лист „Снимка към ЕФ”, се установява, че са възпроизведени след снемане на
изображението, тъй като сред тях фигурира номерът на съответния ЕФ. В
5
действителност тези установени данни са приложени в изпълнение на
задължението на АНО по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, касаещо комплектоването на
преписката за Съда.
Горното е основание съставеният ЕФ да бъде определен за
незаконосъобразен, поради което и следва да бъде отменен, тъй като
нарушението е абсолютно недоказано от обективна страна. Макар в
представената преписка да се съдържат други писмени доказателства –
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Протокол за проверка,
Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година и др.,
нарушението се явява недоказано. Изводите на АНО относно установена
скорост на посочения автомобил са неправилни, непочиващи на годно
създаден и приложен снимков материал, тъй като няма доказаност на
скоростта на движение на конкретния, посочен в ЕФ, автомобил.
Задължението да докаже явно и несъмнено всеки един от признаците на
нарушението е изцяло в тежест на АНО. Това задължение в случая не е
изпълнено, съответно не може да се приеме, че вмененото на Н. С. К.
административно нарушение е безспорно установено и доказано.
В изложения смисъл са и Решение № 716 от 31.10.2022 година,
постановено по КАНД № 800/2022 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Цветомира Димитрова, Решение № 340 от 20.05.2022
година по КАНД № 102/2022 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Павлина Господинова, Решение № 3987 от 07.10.2024
година по КАНД № 665/2024 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Пенка Костова и др.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Обжалваният ЕФ би бил законосъобразен от формална,
процесуалноправна страна.
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в
качеството му на собственик на процесното МПС, би била правилно
6
ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 2, т. 2, вр.чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от
ЗДвП, установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против него
ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се в
разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП
представлява електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. Съдът би
приел, че ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни
реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. При
наличие в ЕФ на посочените в цитираната разпоредба обективни признаци,
Съдът би приел, че се покриват основните съществени елементи от
административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 2, т. 2, вр.чл. 21, ал. 2, ал.
1 от ЗДвП, твърдян в ЕФ за осъществен и вменен в отговорност на
жалбоподателя.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица: ОДМВР - Хасково
в структурата на Министерството на вътрешните работи (МВР). ОДМВР
представлява основна структура на МВР по силата на нормата на чл. 37, ал. 1,
т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е след
задължителните реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към Акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
процедури (включително срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ.
Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно решение (ТР) № 1/2014
7
година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен състав би
намерил, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не
следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба (в този
смисъл са и Решение № 185 от 26.03.2019 година на Административен съд –
Хасково по КАНД № 902/2018 година, докладчик Съдията Василка Желева,
Решение от 29.12.2020 година на Административен съд – Хасково по КАНД
№ 965/2020 година, докладчик Съдията Антоанета Митрушева и др.). Дори и
да се приеме обратното, релевантно в случая би било, че към датата на
връчване на ЕФ не е бил изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия давностен
срок - една година от извършване на нарушението, според неговия вид (с
основание по ЗДвП извън изключенията с предвидена по-дълга давност).
Мобилното средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията (ЗИ), притежава надлежното Удостоверение № 4835,
издадено от БИМ и регистрирано във водения Регистър, констатация от
служебната проверка на Съда в същия - общодостъпен на интернет -
страницата на органа и видно от наличното по делото Удостоверение. Същото
Съдът би приел, че е в съответствие с метрологичните изисквания, технически
изправно и преминало последваща проверка, както би се установило от
приетите доказателства от АНП. Съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗИ, когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип (както би било в настоящия
случай), се считат от одобрен тип. Извършена е последваща проверка на
процесната АТСС в съответствие с чл. 43 от ЗИ. Фактът на извършване на
последваща проверка на посочената в ЕФ АТСС в Лаборатория на МВР не би
било основание за приемане на Протокола за извършена последваща проверка
№ 7-52-24 от 09.05.2024 година за негодно доказателство (в този смисъл е
Решение от 01.03.2021 година по КАНД № 1131/2020 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова). Т.е.
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа наименованието на
АТСС, използвано за измерване на скоростта, както и номерът му. В този
смисъл не би имало нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната
Наредба. Действително в кориците на делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от
посочената Наредба за анализ относно избора на място за контрол с АТСС, но
в случая това би било ирелевантно, тъй като мястото за контрол с АТСС е
8
определено от контролния орган и дори да не отговаря на критериите,
посочени в ал. 2 на чл. 6 това не би представлявало нарушение на цитираната
Наредба, тъй като по безспорен и категоричен начин би било установено
нарушението.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
От приложените по делото доказателства се установява, че след
съобщаването на ЕФ на жалбоподателя, той не е посочил друго лице като
извършител на нарушението, при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал.
5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба възможност
за анулиране на Фиша.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
процесуално основание поради недостатък във формата на акта или допуснато
друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
От обективна страна, Съдът би приел, че са установени часа на
нарушението, регистрационния номер на автомобила и скоростта на
движението му, както и мястото на нарушението. Тези доказателства,
обсъдени в съвкупност Съдът би приел, че доказват обективните признаци на
процесното нарушението и биха били основание за санкцията на чл. 182, ал. 2,
т. 2 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства, Съдът би направил извод, че са
спазени изискванията на ЗДвП и на посочената Наредба при използването на
АТСС за контрол на скоростта - мобилна камера за контрол на скоростта TFR
1-М № 656.
Видно от снимковия материал, който Съдът би приел за надлежно
доказателство би станало ясно, че процесното МПС е категория В съгласно чл.
150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 година е въведено изискването при работа с временно
разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта, Протоколът
9
по ал. 1 на същата норма да се попълва за всяко място за контрол и да се
съпровожда със снимка на разположението на уреда. Като част от АНП по
делото е представен Протокол за използване на АТСС, съставен по образец –
Приложение към чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба. Представена е и снимка
на разположението на уреда на патрулния полицейски автомобил, с който се
извършва заснемането.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика мобилното такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
В случая Съдът би приел, че правилно е пристъпено към издаване на
процесния ЕФ в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение първо
от ЗДвП. ЕФ за санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може да
бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно
АТСС, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 година, какъвто би бил и настоящия случай.
Съдът би приел, че не е необходимо като неразделна част от веществените
доказателства - клип и съответно снимки, да бъдат приложени и снимки на
пътния знак, въвеждащ ограничение на скоростта за конкретния пътен
участък, предвид посоченото в Протокола за използване на АТСС наличие на
ограничаване на скоростта в конкретния участък, въведено с пътен знак.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият
орган я е посочил по следния начин: чл. 21, ал. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, не
би довело до различни правни изводи, тъй като този подход не би засегнал
правото на защита на наказаното лице, защото в ЕФ се съдържат конкретните
факти по случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какво е извършил).
Т.е. налице би било пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която би била нарушена, а
приложената от АНО санкционна норма би съответствала на установеното
нарушение.
Нарушението по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП касае управление на МПС
10
със скорост над допустимата, въведена с пътен знак. Само пътните знаци от
група „В” въвеждат забрана или отменят въведена забрана и единствено
пътният знак В26 въвежда забрана за движение със скорост, по-висока от
общата, установена в ЗДвП. Т.е. в случая не би била налице неяснота относно
вида на знака, респ. не ни било необходимо в ЕФ да се посочва вида на знака,
тъй като единствено пътният знак В26 въвежда забрана за движение със
скорост, по-висока от общата, установена в ЗДвП. Конкретната стойност на
въведеното ограничение би била изводима от данните, съдържащи се в ЕФ.
Действително разстоянието от пътния знак до АТСС не е посочено в
Протокола за използване на АТСС, но Съдът би възприел тази липса като
несъществен и неоказващ влияние върху констатациите, направени с
контролния уред, пропуск.
По отношение на мястото на извършване на нарушението - същото Съдът
би приел, че е посочено коректно с текстово описание и координатите,
индивидуализиращи точно определено място на извършване. По делото са
представени и снимки, на които са отразени локацията, включително с GPS
координати. От изготвения от полицейските служители Протокол, Съдът би
приел, че също се установява точното място, на което е извършено
нарушението, както и посоката на движение. Действително в
Придружителното писмо е посочено, че мястото на нарушението е в населено
място и че е налице общо ограничение на скоростта вместо правилното:
извъннаселено място и при въведено с пътен знак ограничение на скоростта,
но това не би променило изводите на Съда при този вариант на разсъждение,
тъй като има достатъчно данни относно мястото на нарушението и вида на
ограничението.
Действително е налице разминаване в данните, съдържащи се в
Протокола за използване на АТСС относно броя на констатираните нарушения
– 6 броя, предвид факта, че номерът на първия видеозапис е 27974, а номерът
на последния видеозапис е 27975, т.е. има 2 броя видеозаписи, а нарушенията
са посочени като 6 броя, което не е възможно от математическа гледна точка.
Но това несъответствие на данните в тази част на Протокола за използване на
АТСС, Съдът би приел, че не води до негодност на посоченото доказателство,
тъй като сред номерата на видеозаписите фигурира и номерът на процесния
такъв.
11
Няма спор по отношение собствеността на процесното МПС и правилно е
приложена хипотезата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, според която собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил МПС.
За да се приеме деянието за довършено от обективна страна, не се
изисква настъпването на допълнителни вредни последици. Настъпването или
липсата на такива последици подлежи на преценка при индивидуализацията
на наказанието, ако такава възможност е предвидена и не е определящо само
по себе си за съставомерността му. Достатъчно е да е налице обективно
проявена дейност по управление на МПС със скорост над допустимата,
въведена с пътен знак, като доказателствата по делото биха затвърдили извода
за формалната съставомерност на деянието от обективна страна към датата,
посочена в санкционния акт. В конкретната хипотеза, доколкото
отговорността е ангажирана не на водача, не следва да бъдат обсъждани дали
са налице и други обстоятелства, стоящи извън формалната страна на въпроса
осъществени ли са обективните признаци от състава на нарушението, а
именно: тези обосноваващи, респ. изключващи субективния момент, тъй като
отговорността на собственика на МПС е обективна и безвиновна.
В конкретния случай скоростта е превишена с 20 км/ч (стойност,
получена след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване
скоростта на движение), поради което за нарушението би била приложима
санкцията по т. 2 от разпоредба на чл. 182, ал. 2 от ЗДвП. Последната
предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост във
фиксирано допустим размер точно фиксирано по размер наказание – „Глоба”
от 50 лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл.
27, ал. 2 от ЗАНН.
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът би намерил за
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент би се отчел и
би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
12
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28, вр.§ 1,
ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение. Отделно
от това съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения по този закон не се прилага
чл. 28 от ЗАНН.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 73 км/ч до
приетата за установена скорост от 70 км/ч би било в интерес на
жалбоподателя, тъй като би изключило възможните неблагоприятни
последици за него от допусната грешка на измерване с техническото средство
TFR 1-M. Освен това така извършеното редуциране би било в съответствие с
основния принцип в административното право, наказание да се налага само
тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния
случай обсъжданото редуциране не би довело до промяна на правна
квалификация на нарушението или до друго основание за налагане на
различно наказание.
При този вариант на разсъждение Съдът би изградил изводите си на базата
на писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът
изцяло би кредитирал писмените доказателства, приложени в АНП, както и
другите такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН.
Същите биха се ценили изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените
в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен
ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени
доказателства биха били пряко относими към изпълнителното деяние на
процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като биха потвърдили фактическото му извършване от
жалбоподателя в качеството му на собственик на процесното МПС, с оглед
установения факт на управление на това МПС със скорост над разрешената,
въведена с пътен знак В26.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1, вр.ал. 3, т. 1
от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
13
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 9719448 на ОДМВР - Хасково, с който на Н. С.
К. с ЕГН ********** от село **************************, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер 50 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
14