Решение по дело №2027/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 963
Дата: 20 юли 2020 г. (в сила от 13 октомври 2020 г.)
Съдия: Николай Симеонов Гемеджиев
Дело: 20202120202027
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

  Р Е Ш Е Н И Е

 

_____963_

 

20.07.2020 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 08.07.2020 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

секретар М.М.,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 2027 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „….”, с ЕИК 20…. със седалище в гр.Поморие, област Бургас и адрес на управление гр.Поморие, област Бургас, улица „**“ №3, представлявано от М. Г.С., ЕГН **********.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №496061-F535640/20.02.2020 г., издадено от С.И.Д.– Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Бургас, упълномощена със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.178 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл.96, ал.1 във връзка с ал.10 ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер от 500.00 лева.

            С жалбата се изразява несъгласие с процесното НП и се отправя искане за неговата отмяна. Отправя се искане за присъждане на разноски.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се представител, който моли за потвърждаване на процесното НП и за присъждане на разноски.      

 

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е получено на 13.05.2020 г., видно от разписката, която е неразделна част от него. Жалбата е постъпила при наказващия орган на 15.05.2020 г. с вх.№ИТ-00-3655/15.05.2020 г. Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 24.01.2020 г. в ТД на НАП – Бургас въз основа на заявление вх. №023912000176030/21.01.2020 г. за регистрация по ЗДДС бил издаден Акт №020422000234203/24.01.2020 г. В резултат на извършена проверка на представени документи (касови книги, отчети от фискално устройство, банкови извлечения, справки, договори и др.) се установило, че реализираният облагаем оборот от 109 458.12 лева, въз основа на който е възникнало основание за задължителна регистрация по ЗДДС, е реализиран за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. по реда на чл.96, ал.10 ЗДДС от последователно извършване на еднородна дейност (търговия на дребно с дрехи в един и същ обект – магазин, находящ се на адрес: гр.Поморие, област Бургас, улица „Княз Борис I“ №63) от три дружества, както следва:

-        „АНМАРКЕТ“ ООД, ЕИК ********* с оборот от 31 103.91 лева, реализиран в периода 01.01.2019 г. – 30.06.2019 г.;

-        „СИВИНСКИ ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК ********* с оборот от 33 520.20 лева, реализиран в периода 01.07.2019 г. – 31.08.2019 г. и

-        „**“ ООД, ЕИК 20**(дружеството-жалбоподател) с оборот от 44 834.01 лева, реализиран в периода 13.08.2019 г. – 31.12.2019 г.

 

Било установено също така, че управителите и съдружниците на дружествата са едни и същи лица. Тези констатации са влезли в мотивната част на акта за регистрация по ЗДДС (л.6 от делото).

 

В резултат на посоченото и на 07.10.2019 г. в гр.Бургас и в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, главен инспектор по приходите Д.М. съставила против дружеството-жалбоподател Акт №F535640/27.01.2020 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел Стела Николаева Коба.

Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид за това, че в като задължено лице дружеството-жалбоподател не е подало в законоустановения срок (01.01.2020 г. – 15.01.2020 г.) заявление за регистрация на основание чл.96, ал.1 във връзка с ал.10 ЗДДС – цифрово изражение на квалификацията на вмененото деяние.

На същата дата и срещу подпис на управителя на дружеството-жалбоподател бил връчен препис от АУАН. Като възражение е написано: „Имам възражение.“

В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН било депозирано възражение (л.8 от делото). В него се посочва, че дружеството-жалбоподател е подало на 07.01.2020 г. в законоустановения срок заявление по чл.96, ал.10 ЗДДС при последователно извършване на еднородна дейност в един търговски обект от две или повече свързани лица, действащи съгласувано във връзка с новия влизащ в сила от 01.01.2020 г. ЗДДС.

На 20.02.2020 г., в рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, както и в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, С.И.Д.– Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Бургас, упълномощена със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, издала процесното наказателно постановление. Конкретно посоченото нарушение, вменено на дружеството-жалбоподател, е идентично с отразеното в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид.

На 13.05.2020 г. на управителя на дружеството-жалбоподател лице бил връчен препис от НП, а както бе прието по-горе - в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с чл.183, ал.3 и ал.4 НПК – на 15.05.2020 г., в ТД на НАП – Бургас била подадена процесната жалба с вх.№ИТ-00-3655/15.05.2020 г.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

            АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.193 ЗДДС във връзка със Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

По същество на спора, съдът намира следното:

Не се отрича от страна на дружеството-жалбоподател, че реализираният облагаем оборот от 109 458.12 лева, въз основа на който е възникнало основание за задължителна регистрация по ЗДДС, е реализиран за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. по реда на чл.96, ал.10 ЗДДС и е в резултат от последователно извършване на еднородна дейност (търговия на дребно с дрехи в един и същ обект – магазин, находящ се на адрес: гр.Поморие, област Бургас, улица „Княз Борис I“ №63) от трите посочени по-горе търговски дружества, между които и дружеството-жалбоподател, както и че управителите и съдружниците на тези дружества са едни и същи „свързани“ лица. Във възражението против АУАН се посочва, че заявлението за регистрация по ЗДДС е подадено на 07.01.2020 г., докато в същото време от самия Акт за регистрация (л.6 от делото) се установява, че проверката в тази връзка е извършена в периода 21-24.01.2020 г., което изключва подаването на заявлението на 07.02.2020 г. Още повече, че в обсъждания акт за регистрация по ЗДДС е посочено, че за неподаване на заявление за регистрация на основание чл.96, ал.1 във връзка с ал.10 ЗДДС в законоустановения срок ще бъде съставен АУАН.

Съгласно § 34 от ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 35, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75 и 97 от 2016 г., бр. 58, 85, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 15, 91, 98, 102, 103 и 105 от 2018 г. и бр. 24 и 64 от 2019 г.), лице, което към датата на влизането в сила на този закон отговаря на условията за задължителна регистрация по чл.96, ал.1 във връзка с ал.10 ЗДДС, е длъжно да подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок от влизането в сила на този закон. Според § 33, т.23 в чл.96 ЗДДС се създава ал.10, като този закон е в сила от 01.01.2020 г. При това положение 14-дневния срок е изтекъл на 15.01.2020 г. и не е бил спазен от дружеството-жалбоподател.

Според чл.96, ал.10 ЗДДС при последователното извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него, за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, включително текущия месец, и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице, като дейността се приема, че е еднородна, когато е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите. По делото не са установени обстоятелства по ал.11 на чл.96 ЗДДС, за да се приеме, че не е налице последователно извършване на еднородна дейност.

Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, нито случаят може да се квалифицира като такъв по чл. 9, ал. 2 НК, доколкото се касае за неотпечатване на пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет.

При посоченото дотук настоящият състав намира, че следва процесното НП да бъде потвърдено.

С оглед очерталия се завършек на производството искането на процесуалния представител на НАП за присъждане на разноски е основателно и не съществува причина да не бъде уважено. Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай представителят на административнонаказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК възнаграждение, което с оглед изхода на делото следва да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева съгласно чл. 27е от Наредбата за правната помощ.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №496061-F535640/20.02.2020 г., издадено от С.И.Д.– Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Бургас, упълномощена със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП,

с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.178 от Закона за данък върху добавената стойност за нарушение на чл.96, ал.1 във връзка с ал.10 от Закона за данък върху добавената стойност,

на дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „**”, с ЕИК 20**със седалище в гр.Поморие, област Бургас и адрес на управление гр.Поморие, област Бургас, улица „**“ №3, представлявано от М. Г.С., ЕГН **********,

е наложено административно наказание

по вид „имуществена санкция” в размер от 500.00 лева;

 

ОСЪЖДА дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „**”, с ЕИК 20**със седалище в гр.Поморие, област Бургас и адрес на управление гр.Поморие, област Бургас, улица „**“ №3, представлявано от М. Г.С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция за приходите сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:____Н. ГЕМЕДЖИЕВ_______________

 

В.О.: К.СЛ.



[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд