Определение по дело №3292/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3843
Дата: 20 ноември 2020 г.
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20203100503292
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 384320.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 20.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100503292 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивни жалби вх. № 41581/29.06.2020г. и
№44895/09.07.2020г., подадени от ГД“Национална полиция“-МВР, чрез процесуалните
представители – гл. юрисконсулт Г.Р и гл.юрисконсулт Р.С, срещу решение №2270 от
10.06.2020г., постановено по гр.д. №17070 по описа на Варненски районен съд за 2019г., с
което въззивникът е осъден да заплати на С. И. И. сумата от 1547,78лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода 21.10.2016г.-
30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-
21.10.2019г., 215,16лв., представлявящи сбор от дължимите обезщетения за забава върху
всяко неплатено допълнително възнаграждение, изчислени, считано от първо число на
месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане до 21.10.2019г., на основание чл.178,
ал.1,т.3 ЗМВР и чл.86 ЗЗД, както и 400лв., разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, като при
постановяването му съдът не е обсъдил в цялост и реално не е приложил относимите
нормативни актове, действали и уреждали дейността на слжителите в МВР през процесния
период. Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно субсидиарното
приложение на общия закон – КТ и приетите въз основа на него подзаконовите нормативни
актове – НСОРЗ относно преизчисляването на нощното работно време в часове дневно
работно време, доколкото между въззивника и въззиваемия е учредено служебно
правоотношение, чието съдържание е нормативно регламентирано от специалните правни
норми, обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове
– Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. Според жалбоподателя не е налице празнота в
специалното трудово законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на
общите норми. Но счита, че дори да се приложат последните, то те не могат да дерогират
приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213-776, съгласно която продължителността на
нощното работно време не следва да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че
1
коефициентът не е 1.143, а – 1, доколкото съотношението между продължителността на
дневното работно време и нощно такова дава този резултат. Твърди, че за всеки отработен
час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР се заплаща допълнително
трудово възнаграждение, което също е израз на наличие на специални норми, уреждащи
отношенията във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд на държавните
служители в МВР, изключващи приложението на общия ред.
Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените
искове да се отхвърлят като неоснователни, като се присъдят разноските по делото. С
жалбата не са направени искания по доказателствата.
Въззиваемата страна не е депозирал отговор по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл.
259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и
приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално
допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Доколкото въззивното производство е допустимо, то жалбата следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ




ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 26.01.2021г. от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3