РЕШЕНИЕ
№ 20.04.2020 г. Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ- ти граждански състав
На четвърти март , две
хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Иванка Панчева
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №3625 по описа
за 2019 година.
Депозирана е искова молба с
правно основание чл.128,т.2 КТ във вр. с
чл.221 от КТ и чл.224 от КТ, от ищеца П.Н.С.,
ЕГН-********** ***, чрез процесуалният представител адв. Д., срещу МБАЛ
„Ескулап“ООД, ЕИК -
…, със седалище и
адрес на управление: гр.П., ул.„Св.А.“№…, представлявано от управителя К.Н.Н..
С подадената искова молба, ищецът
е П.Н.С., ЕГН-**********, е предявила против "Многопрофилна болница за активно лечение -
Ескулап"ООД, с управител д-р К.Н.Н., осъдителни искове по чл. 128 от КТ, чл. 221 от КТ чл.224 КТ, както следва :
-
За месец ноември 2018г. - в размер на 268,06 лв.,
-
За месец декември 2018г. - в размер на 310,39лв.,
-
За месец март 2019г. - в размер на 129,91 лв.,
-
За месец април 2019г. - в размер на 310,39 лв.,
-
За месец май 2019г. - в размер на 310, 39лв,.
-
За месец юни 2019г. - в размер на 307,13 лв.,
-
За времето от 15 юли до 19 юли 2019г. - в размер на 86.96 лв.,
КАКТО и Обезщетение по чл. 221 от КТ - в размер на 200 лв., и обезщетение по чл.224 КТ за неползването на 12 дни
платен годишен отпуск общо от които 1 ден за 2018г. и 11 дни за 2019г. в размер
на 240 лв., ведно със законната лихва върху
тези суми от датата на завеждане
на исковата молба в съда - 12.09.2019г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, с който се оспорват исковете, като
неоснователни по размер и се иска отхвърлянето им, като излага следните
съображения:
Твърди, че представените с ИМ
трудов договор № 21/09.102018г. и заповед № 43/19.07.2019г. за прекратяване на
трудовите правоотношения касаят единствено „ДКЦ Ескулап-Цитомед“ООД, което е
различно от ответното дружество и тъй като според тези доказателства,
ответникът не е пасивно легитимиран да отговоря в настоящото производство и се
иска отхвърляне на иска.
Намира трудовия договор
за недействителен, тъй като не
било налице съгласие между страните,
изразено писмено.
С оглед неоснователност на
главните искове за трудови
възнаграждения,поради недействителност на трудовия договор, оспорва и
задължението за заплащане на обезщетение
по чл. 221 и чл. 224 КТ, като акцесорни задължения.
В случай, че съдът счете наличие
на трудово правоотношение, намира
предявените суми за неправилно определени по размер, по съображения, че
на работника не се дължи чисто брутно
трудово възнаграждение, а само нетното такова, след начисляване на удръжки.
Правото по чл. 224 КТ произтича
от наличие на валидно трудово правоотношение и останал неизползван платен
годишен отпуск за срока на договора.
Правна квалификация на исковете е
по чл.128, както и чл.221, във вр. с чл. 327 ал.1 т.2 от Кодекса на труда, във
вр. с чл. 224 от КТ, както и чл. 86 ЗЗД.
Претендираните от ищеца права
произтичат от следните обстоятелства: ищецът е работил на трудов договор при
ответника, полагал е труд в периода ноември, декември 2018г. и от 1.3. 2019 г. до 19.7. 2019г., но не му е платено дължимото трудово възнаграждение за тези месеци в установените за това срокове.
Поради неизплащане на трудово
възнаграждение ищецът е прекратил едностранно трудовия си договор работодателя
чрез отправяне на изявление по чл.327
ал.1 т.2 КТ, за което прекратяване е издадена заповед № 43 от 19.7.2019 г. и от тази дата трудовия
договор е прекратен.
Правото на обезщетение за останал
неизползван платен годишен отпуск
произтича от прекратяване на трудовия договор и останал полагащ се такъв за срока на договор.
Поради неизпълнение на
задълженията за заплащане на трудовите възнаграждения в установените срокове и
прекратяване на трудовия договор по тази
причина, работодателят дължи обезщетение на едно брутно трудово възнаграждение
за пълен работен месец, каквото
обезщетение и до момента не е изплатено, каквото обезщетение и до
момента не е заплатено.
За неизпълнение на парично
задължение се дължи законната лихва от датата на поканата до датата предявяване
на ИМ.
Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на
чл.235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а същото обстоятелство се
установява и от приетите по делото доказателства, че ищецът П.Н.С.,
ЕГН-********** ***, е работила при МБАЛ „Ескулап“ООД, ЕИК - ********* на длъжност „технически секретар , на основание Трудов договор
№ 21/ 09.10. 2018 год.
Съгласно сключения между страните трудов договор,
продължителността на ежедневното работно време било 4 часа дневно, а размерът
на основното месечно трудово възнаграждение на ищеца – 400.00 лв.
Със Заповед №43 от 19.07.2019г., на основание
чл.327,ал.1,т.2 от КТ, било прекратено трудовото правоотношение между страните,
считано от 19.07.2019г. Посочената
заповед била връчена на ищеца С. на 25.07.2019г.
В хода на производството, по
делото е била допусната съдебно-икономическа експертиза. От експертното
заключение се установява размерът на дължимото нетно възнаграждение на
ищеца по месеци, както следва: за месец
ноември 2018г. - в размер на 268,06лв.; за месец декември 2018 г. - 310,39 лв.;
за месец март 2019 г. - 129,91 лв.; за месец април 2019 г. - 310,39 лв.; за
месец май 2019г. - 310,39 лв.; за месец юни 2019 г. - 307,13 лв.; за месец юли,2019г.
- 92,01 лв.
От изготвеното допълнение към
експертизата се установява, че нетният размер на дължимото обезщетение по
чл.221 от КТ, съгласно експертното заключение, е 360.00лв. За обезщетението по чл.224 от КТ за
12 дни следва да бъдат начислени 218.80лв. /бруто/, като след удържане на данък
общ доход в размер на 21.82лв., се получава чиста сума за получаване в размер
на 196.36лв.
Съдът кредитира приетото по
делото и неоспорено от страните експертно заключение като обосновано,
компетентно изготвено и правилно.
В хода на производството по
делото е била разпитвана в качеството си
на свидетел Г.А.К.. От показанията на
св.Колчакова се установява, че както ищцата С., така и св.Колчакова изпълнявали
длъжността „технически секретар” в ответното лечебно заведение. Считано от края
на 2018г., работодателят преустановил заплащането на трудовите възнаграждения
на работниците. Ищцата С. изпълнявала съвестно служебните си задължения, не
била ползвала целият й полагащ се отпуск за 2018 и 2019г.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля като обективни, последователни и непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема
следното :
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл.128,т.2 от КТ във вр. с чл.221
и чл.224 КТ. Исковете са допустими
и основателни, и като такива следва да
бъдат уважени в размерите, които се установяват от приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно- икономическа експертиза.
От съвкупния анализ на
доказателствените материали, се установи, че
страните са били във валидно учредена трудовоправна връзка като ищцата е работила в ответното дружество през исковия период.
Установи се, че през исковия период ищцата е полагала труд, като на същата се
дължи възнаграждение съобразно действащите трудово правни норми.
За установяване на твърденията на ищцата, по делото е била допусната
съдебно-икономическа експертиза,видно от заключението на която, размерът на дължимото на ищцата трудово възнаграждение
/нето/ е следното: за месец ноември 2018г. - в размер на 268,06лв.; за месец
декември 2018 г. - 310,39 лв.; за месец март 2019 г. - 129,91 лв.; за месец
април 2019 г. - 310,39 лв.; за месец май 2019г. - 310,39 лв.; за месец юни 2019
г. - 307,13 лв.; за месец юли,2019г. -
92,01 лв.
Съдът кредитира изцяло
заключението на вещото лице, тъй като същото е пълно, ясно и компетентно
изготвено.
Не са налице данни по делото и
лисват твърдения от страна на ответника, че ищцата не е изпълнявала
добросъвестно трудовите си задължения, поради което да не й се дължат трудови
възнаграждения. Не се ангажираха каквито и да е доказателства от страна на
ответника в тази насока.
При това положение, съдът намира
за изцяло основателни главните
претенции за заплащане на трудово възнаграждение за исковия период, същите
следва да бъдат уважени. За месец юли, 2019г. ищцовата страна претендира
заплащане на трудово възнаграждение в размер на 86.96лв., като претенцията
следва да се уважи до този й размер.
По иска с правно основание
чл.224, ал.1 от КТ съдът намира следното: Правото на обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск възниква само при прекратяване
на трудовото правоотношение. Прекратяването на трудовото правоотношение е
първата предпоставка за пораждане правото на обезщетение, която предпоставка в
настоящия случай е налице. От обсъдената по-горе доказателствена съвкупност се
установи, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено от служителя без
предизвестие, съгласно чл.327,ал.1,т.2 КТ.
Втората предпоставка за уважаване на иска е работникът или служителят
реално да не е ползвал полагаемия му се платен годишен отпуск през календарната
година на прекратяването на трудовото правоотношение или през предходните,
поради което законодателят е предвидил в този случай работодателят да му
заплати обезщетение съобразно броя на дните, неизползван платен годишен отпуск
и предвид последното получено брутно трудово възнаграждение/ това за предходния
месец/ и на база средно дневното брутно трудово възнаграждение / чл.224, ал.2
във вр.с чл.177, ал.1 от КТ/. По делото
не бе оспорено от ответната страна обстоятелството, че в конкретният случай, размерът на полагащият се платен отпуск на
ищцата за 2018г. е 1 работен ден, а за 2019г. - 11 работни дни. Касателно размерът
на възнаграждението за неползван отпуск - за обезщетението по чл.224 от КТ за
12 дни следва да бъдат начислени 218.80лв. /бруто/, като след удържане на данък
общ доход в размер на 21.82лв., се получава чиста сума за получаване в размер
на 196.36лв. Възнаграждението не е платено на работника, като не се установи и
не бяха ангажирани конкретни доказателства това обезщетение да е изплатено от ответника. Ето защо като основателен искът по чл.224,
ал.1 от КТ следва да бъде уважен частично до установените от експертизата
размери.
Следва да бъде уважен и предявения
иск по чл.221,ал.1 КТ. От изготвеното допълнение към експертизата се
установява, че нетният размер на дължимото обезщетение по чл.221 от КТ,
съгласно експертното заключение, е
360.00лв., същото е неплатено. Съгласно разпоредбата на на чл.221 КТ,
при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без
предизвестие в случай на чл.327 КТ /какъвто е настоящия случай/, работодателят
му дължи обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Дължимостта на обезщетението
по чл.221,ал.1 КТ, както и неговият размер се установява по несъмнен начин от приетото
заключение на извършената по делото съдебно- счетоводна експертиза.
При това положение, от правна
страна, съдът приема,че предявените искове са
основателни и следва да бъдат
уважени до установените от приетата от съда в хода на производството съдебно-икономическа
експертиза.
Неоснователно се явява
възражението на ответника относно действителността на представения трудов
договор. Въпреки разпределената от съда доказателствена тежест, ответникът не е
ангажирал каквито и да е доказателства в подкрепа на тезата си, че по отношение
на процесният трудов договор не е налице съгласие между страните. Твърденията
на ответника за недействителност на представения от ищеца трудов договор не
намират опора в приетия по делото доказателствен материал.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК
следва да се допусне предварително изпълнение на решението за присъдените
трудови възнаграждения, обезщетения и законните лихви върху тях.
Предвид
изхода на делото, на
основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка от страните по делото
следва да се присъдят разноски по съразмерност на отхвърлена и уважена част от
исковите претенции. Ищецът претендира заплащането на разноски в общ размер от 380.00
лв.- заплатено адвокатско възнаграждение, от които по съразмерност следва да му
се присъди сумата от 372.33 лв.
Ответникът също претендира присъждането на
разноски, но по делото не са представени доказателства,че уговореното
възнаграждение за процесуално представителство действително е било изплатено,
поради което такива не следва да му се присъждат.
На
основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът по предявените искове следва да внесе държавна такса върху
уважената част от предявените срещу него
искове в размер на
168.93 лв., както и да заплати 147.00лв. възнаграждение за вещото
лице по извършената по делото основна
съдебно-счетоводна експертиза по
съразмерност, върху уважената част от исковете /възнаграждението на вещото лице
в размер на 150.00 лв. е било изплатено от
бюджета на съда/.
Водим от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД :
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА МБАЛ
„Ескулап“ООД, ЕИК -
…., със седалище и
адрес на управление: гр.П., ул.„Св.А.“№…, представлявано от управителя К.Н.Н., да заплати на П.Н.С., ЕГН-********** ***, на основание
чл.128, т.2 от КТ, следните суми: сумата в общ размер на 1723.23 лв. /хиляда
седемстотин двадесет и три лева и двадесет и три стотинки/ , която включва незаплатени нетни трудови възнаграждения за
съответните месеци, както следва: за месец ноември 2018г. - в размер на 268,06лв.;
за месец декември 2018 г. - 310,39 лв.; за месец март 2019 г. - 129,91 лв.; за
месец април 2019 г. - 310,39 лв.; за месец май 2019г. - 310,39 лв.; за месец
юни 2019 г. - 307,13 лв.; за месец юли,2019г. -
86,96 лв., ведно със законна лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковата молба
/12.09.2019г./ до окончателното изплащане на същите
ОСЪЖДА МБАЛ „Ескулап“ООД, ЕИК - …, със седалище и адрес на
управление: гр.П., ул.„Св.А.“№…, представлявано от управителя К.Н.Н., да заплати на П.Н.С.,
ЕГН-********** ***, на основание чл.221 от КТ, обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие, в нетен размер на 200.00лв. /двеста
лева /, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба
/12.09.2019г./ до окончателното изплащане на същата
ОСЪЖДА МБАЛ
„Ескулап“ООД, ЕИК -….., със седалище и адрес на управление : гр.П., ул. „Св.А.“№…,
представлявано от управителя К.Н.Н., да заплати на П.Н.С., ЕГН-********** ***, на
основание чл.224 от КТ , обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на общо 12 работни дни /за 2018г.
– 1 ден и за 2019г. – 11 дни/, в размер на 196.36лв. /сто деветдесет и
шест лева и тридесет и шест стотинки /, ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на
исковата молба /12.09.2019г./ до окончателното изплащане на същата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата
му част – над присъдените размери от
196.36 лв. до претендираните размери
от 240.00лв., като неоснователен и недоказан
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението за присъдени трудови
възнаграждения, обезщетения и
законните лихви върху тях, на осн. чл.242,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА МБАЛ
„Ескулап“ООД, ЕИК -…, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Св.А.“№.., представлявано от управителя К.Н.Н., да заплати на П.Н.С.,
ЕГН-********** ***, сторените по делото разноски за платен адвокатски хонорар в
размер на 372.33 лв. /триста седемдесет
и две лева и тридесет и три стотинки/ , на осн. чл.78,ал.1 ГПК, съразмерно на
уважената част от исковете
ОСЪЖДА МБАЛ
„Ескулап“ООД, ЕИК -
…., със седалище и
адрес на управление: гр.П., ул.„Св.А.“№.., представлявано от управителя К.Н.Н., да заплати по сметка на РС-Пазарджик държавна такса в размер на 168.93
лв., както и сумата от 147.00лв. –
изплатено възнаграждение от бюджета на съда
на вещото лице по изслушаната съдебно-икономическа експертиза, на осн.
чл.78,ал.6 ГПК
Решението подлежи на обжалване
пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: