РЕШЕНИЕ
№ 313
гр. Благоевград, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Кавалова-Шекирова
Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20241200500265 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Р. А. Г., подадена
чрез адв.Г. Ю. против Решение №857/06.12.2023г., постановено по гр.д.
№2939/2021г. по описа на РС-Благоевград, в частта с която искът й по чл.
128, т. 2 от КТ е отхвърлен за разликата над 375,93 лв. до пълният предявен
размер от 7 675,20 лв. и за периода от 11.10.2018 до 31.12.2020 г., както и в
частта, с която е осъдена да заплати на ответната страна разноски в размер на
2085.64 лв., съобразно отхвърлената част на исковите претенции.
Жалбоподателката счита решението за недопустимо, което ако не се
приеме, изразява становище за незаконосъобразността му. Жалбата съдържа
подробно описание за сторените процесуални действия пред РС. Акцентира
се върху експертното заключение, като се твърди, че вещото лице е работило
по вътрешни правила на работодателя, каквито правила не са приети като
доказателство по делото. Счита, че основното спорно обстоятелство по
делото е на каква база се определя размера на допълнителното трудово
възнаграждение – на база договореното между страните с трудовия договор
по отношение начина, по който е определено като дължимо основното
1
месечно трудово възнаграждение или на база Вътрешни правила, каквито не
са приети по делото. Обобщава в с.з., че оглед трудовия договор между
страните, удръжките и отчисленията следва да се правят въз основа на
минималната работна заплата за страната, а не върху сума недоговорена за
месечно възнаграждение.
В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано е решението и в
частта за разноските, за размера срещу който е възразено пред РС, по което
възражение съдът не се е произнесъл и който размер не съответства нито на
минималните размери на адв. възнаграждения съгл. Наредба № 1, нито на
фактическата и правна сложност на казуса.
Въззиваемият оспорва жалбата. Сочи, че искът е предявен за заплащане
на допълнително трудово възнаграждение за прослужено време /клас/. От
събраните по делото от РС доказателства, от съдебно счетоводната
експертиза се установява, че по разплащателните ведомости за 2018 г., 2019 г.
и 2020 г. на ищцата й е заплащано претендираното допълнително трудово
възнаграждение, изчислявано на база минималната работна заплата.
Заплатеното й през 2021 г. в по-малък размер от действително полагащото й
се допълнително възнаграждение за клас в размер на 375, 93 лв. е присъден от
РС. Затова счита жалбата за неоснователна. Това че по делото се установява,
че начисленото на ищцата основно възнаграждение е при т.н. сделна форма, а
именно начисленото й за заработка, е по-малко от размера на минималната
работна заплата не е основание за друг извод, тъй като би се нарушил
принципа на диспозитивното начало, който е основен в гражданския
процес,който задължава съда да разгледа спора на въведеното от ищеца
основание. Иск за заплащане на основно трудово възнаграждение не е
предявен, а само за заплащане на допълнително възнаграждение за клас.
БлОС счита подадената жалба за допустима. Подадена е от лице с
правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в
закона срок за обжалване.
Ищцата Р. Г. е предявила иск по чл. 128, т. 2 от КТ във вр. с чл. 12, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/
срещу Кооперация „Р.П.К.“ за заплащане на неплатеното й допълнително
трудово възнаграждение за прослужено време /клас/, за период уточнен в с.з.
пред РС от 11.10.2018 г. до 10.10.2021 г. /за три години преди прекратяване на
2
трудовото й правоотношение/.
Според чл. 128, т. 2 от КТ Работодателят е длъжен в установените
срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа.
В чл. 12, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/ е разписано, че за придобит трудов стаж и
професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително
месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата,
определена с индивидуалния трудов договор.
В чл. 15, ал. 1 от НСОРЗ изрично се посочва, че допълнителните
трудови възнаграждения по чл. 11 и чл. 12 са с постоянен характер.
Следователно в дължимото трудово възнаграждение се включват и
допълнителните възнаграждения, които са с постоянен характер, с какъвто
характер е допълнителното трудово възнагражение за прослужено време и
като такова съгл. чл. 6, т. 1 от НСОРЗ и чл. 128, т. 2 КТ, се изплаща
задължително.
С атакуваното решение РС е осъдил РПК да плати на ищцата Р. Г. сума
в размер на 375,93 лв., представляваща допълнително трудово
възнаграждение за прослужено време /клас/, дължимо й за периода от
01.01.2021 г. до 10.10.2021 г. като е отхвърлил иска за разликата над 375,93
лв. до предявения размер от 7 675.20 лв. и за периода от 11.10.2018 г. до
31.12.2020 г., като неоснователен и недоказан.
Ищцата атакува решението в отхвърлителната му част.
Постановеното от РС решение е допустимо. Съдът се е произнесъл по
допустим иск, като е обсъдил фактите, относими към очертания от страните
предмет на спора с исковата молба и отговора.
За преценка основателността на доводите в жалбата, касаещи
правилността на решението, съобразно чл. 269, изр. 2 от ГПК, при отчитане
тезите на страните, въз основа на събраните по делото доказателства, в това
число и на доказателствата, събрани от настоящата инстанция, БлОС намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно е, че ищцата е работила при ответника от 05.01.1999 г., датата на
подписване от страните на Трудов договор № 2/05.01.1999 г. до 11.10.2021 г.,
когато със Заповед № 14/11.10.2021 г. трудовото й правоотношение е
3
прекратено.
С трудовия договор, а и с последващите такива, намиращи се в личното
й трудови досие е договаряно основно месечно трудово възнаграждение с
посочване на конкретния му размер.
Ищцата в ИМ сочи, че с Допълнително споразумение /ДС/ № 2 от
4.1.2021 г. трудовият й договор за пореден път е изменен чрез
съобразяването му с установената за страната МРЗ, като с него е договорено,
че от 1.1.2021 г. основното месечно възнаграждение се променя на 650 лв.
Допълнителното споразумение е представено с исковата молба, но няма
произнасяне от РС по приемането му, като РС по искане на ответника е
задължил ищцата да представи оригинала му, което ищцата не е сторила.
Въпреки, че допълнителното споразумение не е приемано, БлОС счита,
че основното възнаграждение което се следва на ищцата за процесния период
е в размер на минималната работна заплата, тъй като разпоредбата чл. 245,
ал. 1 от КТ, установяваща такъв минимален размер на основното месечно
възнаграждение е императивна и уговорянето му под него е без правно
значение. Ищцата не твърди, да е договорян през процесния период на
основно възнаграждение над установения за страната размер за минимална
работна заплата. Ответната страна също не твърди, да е уговорян друг
различен размер на трудово възнаграждение от размера на минималната
работна заплата, установена за страната, която съгл. чл. 244, т. 1 от КТ се
определя от Министерския съвет.
Предвид изложеното непредставянето от ищцата на оригинала на
Допълнителното споразумение и липсата на произнасяне от РС по
приемането му е без значение за законосъобразното решаване на делото.
Ищцата е представила с ИМ и заповед № 2/4.1.2021 г., подписана от М.
Костадинова – председател на Кооперация “РПК“. По отношение на
заповедта, както и по отношение ДС, ответникът е поискал ищцата да
представи оригинала й, което тя не е сторила като и по този документ липсва
произнасяне от РС по приемането му. С тази заповед е наредено, считано от
1.12.2020 г. на г-жа Р. Г. /ищцата/ да се начислява по 32,8% върху ЩРЗ.
Непредставянето и неприемането й като доказателство и на тази
Заповед, БлОС счита, че също няма значение за законосъобразното
произнасяне по съществото на делото.
4
Вещото лице е отразило в ССЕ за начисляваното на такова от
Кооперацията в платежните ведомости, като самата Кооперация по
съществото на спора заявява, че клас за прослужено време на Г. е
начислявано. Видно от експертното заключение, начислявания на ищцата
клас в Разчетни платежните ведомости /РПВ/, от м. декември, 2020 г. до
прекратяване на трудовото й правоотношение е 32,8 % т.е. откогато и
колкото е определено със заповедта, която Кооперацията иска ищцата да
представи в оригинал и която не е приета като доказателство по делото.
И двата документа - Допълнителното споразумение и Заповедта - не се
съдържат в представеното от Кооперацията лично трудово досие на ищцата.
Страните не спорят, че за периода, за който Г. претендира заплащане на
допълнително трудово възнаграждение за прослужено време/клас/ от
11.10.2018 г. до 11.10.21 г. е работила при РПК по трудово правоотношение.
По делото се установява, че през процесния период Г. получава сума за
заплата с разходни касови ордери, приложени по делото, в които фигурира
само една конкретна сума, за която се сочи, че е заплата за конкретно също
посочени месец и година /без разбивка какво включва тази сума и как се
формира/ и съответно подписите на съставилия РКО, на гл. счетоводител, на
ръководител, на бройл сумата и на получил сумата. РКО имат номера и дата
на издаването им, съответно името на ищцата като лице, на което
съответната сума да се брои. Ищцата не оспорва получаване на сумите,
визирани в РКО, които е подписала.
Представят се по делото и Разчетни платежните ведомости /РПВ/, но в
същите няма подписи на лицата, които получават начислените им по нея суми
за заплати, в които ведомости се съдържа и информация за начина /след
начисления и отдръжки/, по който се формира чистата сума за получаване.
Няма доводи от страните, за конкретния процент клас, който е
начисляван в РПВ.
От заключението на назначената по делото експертиза се установява, че
във ведомостите, изготвяни от ответника класа за прослужено време на Р. Г.
за процесния период е начисляван върху минималната работна заплата.
Видно от констатациите на експерта е, че конкретната брутна работна
заплата /БРЗ/, визирана във ведомостите за получавана от Р. Г. - е формирана
от така определения клас и от заработка за месеца, като визираната сума за
5
заработка е по-малка от размера на минималната работна заплата /МРЗ/ за
съответния месец.
БлОС счита, че от РПВ не се доказва твърдението на кооперацията, в
тежест на която е възложено с доклада на РС, че в сумата, получавана от
ищцата включва класа за прослужено време тъй като според съда очевидно
е, че отразеното в РПВ като заработка, не съответства на уговореното с
ищцата с подписаните трудови договори. В нито един от тях не е уговорено
възнаграждението да възлиза на заработката.
Това, че във вътрешните правила, изготвени от самата Кооперация се
съдържа такова правило, което определя основната работна заплата като
равняваща се на заработка, с нищо не задължава ищцата. Както самата
Кооперация сочи, Вътрешните правила са за организация на работата в
Кооперацията. От това обаче според съда не следва, че може да влияе върху
договорките по трудовите правоотношения.
В съответствие с Вътрешните правила може и да си организира
попълването на ведомостите, но в отношенията с лицата, с които са
сключили трудови договори от значение е договореното в трудовите
договори. А по делото за процесния очевидно е, като не се и твърди от
Кооперацията, да е уговаряно възнаграждение, което да е в зависимост от
заработка. Това означава, че при изготвянето на ведомостите е нарушен чл.
12, ал. 2 от /НСОРЗ/, според който за придобит трудов стаж и професионален
опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно
възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с
индивидуалния трудов договор.
Доказателствената стойност на ведомостта като частен документ съгл.
чл. 180 ГПК е изявление на съставилото я лице, посочено за нейн автор. Като
такава тя е без материална доказателствена стойност и отразените в нея
факти, предвид че удостоверява изгодни за изготвилата я страна факти, по
които се спори, от което следва, че същата подлежи на преценка от съда на
общо основание по вътрешно убеждение, наред с останалите доказателства
поотделно и в тяхна взаимовръзка,
Неизпълнението на задължението за точно оформяне на ведомостите за
заплати няма гражданскоправни последици.
Затова съдът счита, че с РПВ Кооперацията не доказа по несъмнен и
6
категоричен начин, че в сумата, получавана от ищцата за възнаграждение е
включен класа за прослужено време, като се съобрази, че и в РКО това също
не е отразено.
Затова БлОС счита, че предявения иск е основателен за целия
претендиран период.
С оглед посоченото по отношение на конкретния размер, за който иска
е основателен, съдът взе предвид експертното заключение, изслушано от
БлОС, във варианта, в който вещото лице е съобразило, че дъжимата основна
работна заплата, е минималната работна заплата на страна /а не посоченото в
разплащателните ведомости на ответника, че се равнява на заработката/, при
което вещото лице е съобразило и дължимите, в този случай удръжки от
работната заплата, като е отчело и отпуск за болнични, ползван през
процесния период от ищцата.
При съобразяване на посоченото за м. ноември и декември, 2018 г.
брутната работна заплата /БРЗ/, която се получава за дължима на ищцата,
видно от заключението възлиза на 969,12 лв., а нетната РЗ – на 749,02 лв.; за
2019 г. БРЗ възлиза на 8 576,25 лв., а нетната РЗ - на 6626, 04 лв; за 2020 г.
БРЗ - на 8 439,26 лв., а нетната РЗ на 6523, 66 лв.; за 2021 г. БРЗ възлиза на
8 015, 23 лв., а нетната РЗ - на 6 189,61 лв.
Сумата, който следва да получи ищцата след удръжките, изчислени от
вещото лице т.е. нетна работна заплата за периода м. ноември, 2018 г. –
11.10.21 г. като сбор от визираните по години от вещото лице нетни суми
възлиза на 20 088,33 лв., от която като се приспадне за получените с РКО 15
729 лв., /също посочена от експерта като изплатена с процесните РКО/, остава
за плащане 4 358,48 лв.
От тази чиста /нетна/ сума за получаване от ищцата следва да се
приспадне присъдената й от РС сума от 375,93 лв., за която РС е уважил иска
и решението е влязло в сила, поради което следва да се присъди сумата от 3
982,07 лв.
Ето защо решението в частта с която отхвърлен иска над 375,93 лв. до
пълния размер от 3 982,07 лв., и за периода от 11.10.2018 г. до 31.12.2020 г.
следва да се отмени и се постанови заплащане на сумата от 3 982,07 лв., която
се получава след като се приспадне от общо дължимата чиста сума за
получаване от 4 358,48 лв. на сумата, присъдена от РС от 375, 93 лв.
7
В останалата атакувана част решението, с която е отхвърлена
претенцията чл. 128, т. 2 КТ над размера от 375, 93 лв.до предявения от
7 675,20 лв., за частта от сумата в размер на 3 317,20 лв./която представлява
разлика между 7675,20 и 4 358,48/ следва да се потвърди.
С оглед частичната основателност на жалбата, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК на жалбоподателката се дължат разноски за настоящата инстанция в
размер на 845,59 лв., при съобразяване, че платеното от нея адвокатско
възнаграждение е в размер на 1550 лв., видно от приложените по въззивното
дело два договора за правна защита и съдействие – първият, представен с
подаване на жалбата за изготвянето й, в който е договорено възнаграждение
от 550 лв. и вторият, представен в последното с.з., за уговореното
процесуално представителство за пред въззивната инстанция, в който е
договорено възнаграждение от 1000 лв., като и в двата договора е отразено,
че съответната сума е платена в брой.
На въззиваемия съобразно частичната неоснователност на жалбата
също се дължат разноски съгл. чл. 78, ал. 3 от ГПК, които възлизат на 45,45
лв., предвид че реално направените разноски пред БлОС са за платен
депозит за вещо лице от 100 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Кооперацията следва да се
осъди да плати по сметка на БлОС разноските платени от бюджета на съда,
които съобразно частичната основателност на жалбата възлизат на 177,30 лв.
При изчисляването им съдът съобрази определението си с № 688/19.6.24 г., с
което отменя определенията в частта, с които е постановявал заплащане от
жалбоподателката на разноски за първоначалната експертиза, изслушана от
БлОС, чийто общ размер възлизат на 175 лв. Предвид чл. 359 КТ във вр. с чл.
83, ал. 1, т. 1 от ГПК те се следват от бюджета на съда, така както БлОС е
постановил при изслушване на допълнителната експертиза , за която е
присъдил възнаграждение, което да се плати от бюджета на съда от 150 лв.
Или общата сума, която е платена от бюджета на съда, вместо
жалбоподателката възлиза на 325 лв.
Кооперацията дължи и заплащане на държавна такса по сметка на
БлОС в размер на 124, 32 лв. /от дължимия общ размер за държавна такса от
174,32 лв. като се приспаднат 50 лв., за които е осъдена да плати от РС, се
следват още 124,32 лв/
8
По отношение на разноските направени пред РС и жалбата, подадена
срещу тях:
РС присъдил на Р. Г. за заплащане от Кооперацията на сумата от 36,73
лв. за направени разноси. Към нея следва да се прибави и сумата от 460,15
лв., тъй като направените от Г. разноски пред РС за иска по чл. 128, т. 2 от
КТ възлизат на 875 лв. - 625 лв. за адвокатско възнаграждение, /на колкото
възлиза половината от уговореното общо за двата иска от 1250 лв./ плюс
цялата сума заплатена от ищцата за вещо лице от 250 лв., тъй като
експертизите касаят само този иск. Предвид частичната основателност на
претенцията от 4 358,48 лв., то дължимия размер разноски възлиза на 496,88
лв., от която следва да се приспадне присъдената от РС сума от 36,73 лв. и
се осъди за заплащане на още 460,15 лв.
РС е осъдил Г. да заплати на Кооперацията сума в размер на 2085
лв. за сторените разноски, съобразно отхвърлената част на исковите
претенции. В тях РС е включил разноските и по двата предявени иска - по чл.
128, т. 2 КТ и по чл. 124, ал. 1 вр. ал. 2 от ГПК вр. чл. 128, ал. 1, т. 1 т. 2 от КТ.
Видно е, че РС не е уважил възражението на ищцата за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по отношение на иска по чл. 128, т. 2 КТ.
Първоинстанционният съд се е позовал на Наредба № 1 от 9.7.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Приел е, че по отговора на иска за неплатен клас се дължи
възнаграждението визирано в договора на Кооперацията за правна защита и
съдействие от 2176 лв.след разделянето му на две, колкото е броя на
исковете, тъй като е счел, че в договора това не е сторено, и като е съобразил,
че половината от общо уговорената сума за възнаграждение възлиза на 1038
лв., при минимален според наредбата размер за иска по чл.128, т. 2 КТ от
1067,52 лв. е отхвърлил възражението за прекомерност.
Настоящият състав споделя преценката на РС за липса на прекомерност
на адв. възнаграждение, платено от Кооперацията по иска по чл. 128, т. 2 от
КТ като отчита тезите на страните, интереса, вида на сторените услуги,
събрания доказателствен материал и пр., както и че направилата го страна
също е договорила възнаграждение в приблизително такъв размер.
БлОС съобрази, че за да отговаря едно възнаграждение на изискванията
на чл. 36, ал. 2 от ЗАДв. за обоснован и справедлив размер при преценка
9
прекомерността на размера му се взема предвид цената на предоставените
услуги, видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената
работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
РС се е съобразил с минималните размери в Наредба № 1 от 9.7.2004 г.,
като следва да се отбележи, че макар и да не са задължителни се ползват от
съда за ориентир. Това следва от наложилото се към настоящия момент
разбиране в практиката на ВКС, след Решение на СЕС от 25.1.2024 г. по
дело С-438/22 г. В решението на СЕС /което съгл. чл. 633 ГПК е
задължително за съдилищата / е постановено, че чл. 101, § 1 от ДФЕС във
връзка с член 4, § 3 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 от ДФЕС , националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба,
включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
По изложеното заявеното оспорване на разноските по отношение на
иска по чл. 128, т. 2 от КТ, което в жалбата е без никаква обосновка по
отношение на определените разноски в частта им за адвокатско
възнаграждение БлОС счита за несъстоятелно.
Към адвокатското възнаграждение от 1038 лв. следва да се прибави и
цялата сума заплатена от ответника за вещо лице от 100 лв., тъй като
експертизите касаят само този иск. Предвид частичната неоснователност на
претенцията от 3 317,20 лв. / 7675,20-4358/, то дължимия размер за
разноските направени от Кооперацията пред РС, които следва да им се
заплатят от ищцата възлиза на 491,84 лв.
За частта от 1000 лв., включени в общия размер разноски от 2085 лв. ,
присъдени с диспозитива на първоинстанционното решение като дължими от
Р. Г. на Кооперацията делото следва да се върне за произнасяне на
първоинстанционния съд. Изразеното несъгласие в жалбата с аргумента за
непроизнасяне от РС по възражението на ищцата срещу размера на адв.
възнаграждение и за който размер се твърди, че не съответства нито на
минималните размери на адв. възнаграждения съгл. Наредба № 1, нито на
фактическата и правна сложност на казуса, обективира молба по чл. 248 ГПК.
10
Предвид, че решението в прекратителната му част по отношение на
иска, на който РС е определил за правна квалификация чл. 124, ал. 1 вр. ал. 2
от ГПК вр. чл. 128, ал. 1, т. 1 т. 2 от КТ, не е предмет на въззивна проверка, то
по доводите за размера на адвокатското възнаграждение, се дължи
произнасяне от РС по реда на чл. 248 ГПК след връщане на делото.
С оглед приетото в настоящия акт, че дължимия размер разноски
направени от Кооперацията пред РС възлиза на 491,84 лв. и че по доводите в
жалбата срещу адвокатското възнаграждение, определено от РС в мотивите
по прекратения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. ал. 2 от ГПК вр. чл.
128, ал. 1, т. 1 т. 2 КТ от 1000 лв. се дължи произнасяне от РС след връщане
на делото, следва, че решението следва да се отмени в частта, с която на
Кооперацията за присъдени за плащане от Г. недължими разноски в размер на
593,80 лв. /2085-491,84-1000/, респ. потвърди за присъдената им сума за
разноски от 491,84 лв.
Водим от изложеното, БлОС
РЕШИ:
Отменя решение № 857/06.12.2023г., постановено по гр.д. №
2939/2021г. по описа на РС-Благоевград в частта, с която е отхвърлен иска за
разликата над 375,93 лв. до 3 982,07 лв. и за периода от 11.10.2018 г. до
31.12.2020 г., както и в частта му за заплащане на разноски на Кооперация
„Р.П.К.“ от Р. А. Г. за сумата от 593,80 лв. като вместо това постановява
Осъжда Кооперация „Р.П.К.“, с ЕИК *, със седалище и адрес: гр. Б.,
представлявана от М.П.К., да заплати на Р. А. Г., с ЕГН **********, с адрес:
гр. Б., ж.к. „Е., със съдебен адрес гр. Б. - кантората на адвокат Ю., сумата 3
982,07 лв. /три хиляди деветстотин осемдесет и два лева и 07 стотински/
представляваща нетната сума за получаване като допълнително трудово
възнаграждение за прослужено време /клас/, дължимо за периода от
11.10.2018 г. до 10.10.2021 г., ведно със законната лихва върху нея от
подаване на исковата молба 26.11.2021 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Кооперация „Р. П. К.“, с ЕИК * да заплати на Р. А. Г.
направените разноски по делото пред БлОС съобразно частичната
основателност на жалбата в размер на 845,59 лв.; както и допълнително сума
в размер на 460,15 лв. за разноските, направени пред БлРС.
11
ОСЪЖДА Р. А. Г. да заплати на Кооперация „Р.П.К.“, с ЕИК *
съобразно частичната неоснователност на жалбата разноски пред БлОС в
размер на 45,45 лв
ОСЪЖДА Кооперация „Р.П.К.“, с ЕИК * да заплати по сметка на БлОС
за държавна такса сума в размер на 124, 32 лв. и за разноски за изслушаните
експертизи в размер на 177,30 лв.
Потвърждава решението в останалата атакувана част, с която е
отхвърлен иска по чл. 128, т. 2 КТ за заплащане като допълнително трудово
възнаграждение за прослужено време /клас/, дължимо за периода от
11.10.2018 г. до 10.10.2021 г. на сумата от 3 317,20 лв.; както и в частта, с
която Кооперация „Р.П.К.“ е осъдена да заплати на Р. А. Г. сума за разноски в
размер на 36,73 лв.; в частта с която Р. А. Г. е осъдена да заплати на
Кооперация „Р.“ сумата за разноски в размер на 491,84 лв.
Постановява РС след връщане на делото да се произнесе по молбата по
чл. 248 ГПК на Р. А. Г., обективирана в жалбата, където е изразено несъгласие
с присъдените разноски от 1000 лв. за неоценяемия иск, спрямо който делото
е прекратено и което прекратяване не е предмет на въззивна проверка.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12