МОТИВИ към присъда №1/16.01.2020г.
по НОХД№346/2019г. по описа на Районен съд гр.Балчик
По отношение на подсъдимият А.С.А., ЕГН ********** е роден на *** ***, живущ *** е внесен
обвинителен акт от РП-Балчик ,по обвинение В ТОВА, ЧЕ: На 24.08.2019 год.
около 19.40 часа в гр.Балчик, по път № 90017 (ул.“Албенски
път“), управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Сузуки Самурай“ с рег.№ ТХ *** РХ, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0, 5 на хиляда, а именно 1, 58 на хиляда, установено по
надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ № ARDN - 0073, след като е осъден по
НОХД № 507/2013 г. по описа на Районен съд гр.Балчик, в сила от 14.02.2014 г.
за деяние по чл.343б, ал.1 от НК -
Престъпление по чл. 343б, ал.2 от НК.
По делото няма конституиран граждански ищец и няма предявен граждански
иск.
Представителя на Районна Прокуратура гр.Балчик поддържа повдигнатото обвинение.Пледира за
налагане на наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства ,което да
бъде определено при условията на чл.54 от НК в размер на три години,което следва
да бъде изтърпяно ефективно ,както и му бъде наложено наказание глоба в размер на 1000 лева.
В пледоарията си прокурора посочва,че след като съда определи
наказанието ,следва да приложи разпоредбата на чл.58а от НК и намали същото с
1/3-та .
Подсъдимият А. се явява лично в с.з и с адвокат А. от
АК-Добрич.
В хода на разпоредителното заседание подсъдимият и
неговият защитник изразиха становище, а
и желание да се възползват от диференцираната процедура по НПК и на осн.чл.371,т.2 от НПК,подсъдимия призна изцяло фактите и
обстоятелствата,изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт,като се
съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти.
Съдът като съобрази ,че самопризнанието на подсъдимия
по чл.371,т.2 от НПК се подкрепя от събраните в ДП доказателства с определение
от 16.01.2019г. обяви,че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимия без да събира повече доказателства за
фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Защитника на подсъдимият ,адв.А.
от АК-Добрич, пледира за минимално наказание,което да бъде намалено с 1/3-та, съгл.чл.58а от НК.
Подсъдимият изразява съжаление за постъпката си и моли
да му бъде наложено минимално наказание,така както е поискал защитника му,което
становище поддържа.
В последната си дума
дадена от съда подсъдимият заявява,че не е на себе си и съзнава какво е
направил и много съжалява.
По отношение на подсъдимият А. в досъдебното
производство е взета мярка за неотклонение ”Подписка”.
Съдът, след преценка на събраните доказателства,поотделно
и в тяхната съвкупност,прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А. не е правоспособен водач на МПС и не притежава
СУМПС.
По отношение на
подсъдимият,състав на РС-Балчик е одобрил Споразумение №10/14.02.2014г., за
прекратяване на наказателното производство по НОХД№507/2013Г.,влязло в сила на
14.02.2014г. за престъпление по чл.343б,ал.1 от НК,извършено на 26.10.2013г.Наказанието
което му е била наложено е било Пробация с пробационни мерки
по чл.42а,ал.2,т.т.1 , 2 и т.6 от НК за срок от две години и сто часа за срок от една година
безвъзмезден труд,изтърпяно на 24.02.2016г. видно от писмото на РП-Балчик от 09.09.2019г./-стр.23 от ДП/.
Въпреки горното осъждане на
24.08.2019г. около 19,00часа,подсъдимият
взел лев автомобил марка „Сузуки“, модел „Самурай“ с
рег.№ ТХ *** РХ, собственост на П.Д.П. ,негов работодател ,паркиран в комплекс
„Виктория“, в гр.Балчик, в.з. „Овчаровски плаж , за
да отиде до дома си и да занесе пари на съпругата си. Преди да тръгне с
автомобила обаче бил изпил две бири марка ”Загорка”-кутийка.
Връщайки се отново в комплекса бил изненадан ,че там
има полиция .
По делото било установено,че полицейските служители Н.Г.К. и М.М.М., като автопатрул
осъществяващ дейност по охрана на обществения ред били там поради подаден
сигнал за противозаконно отнемане на процесния
автомобил.В последствие,след като собственика установил кое лице го е
управлявало,направил отказ от подаване на сигнал като допуснато недоразумение.
Възприемайки автомобила,Св.Митев подал знак на водача
на лек.автомобил „Сузуки“, марка „Самурай“ с рег.№ ТХ
*** РХ ,подс.А.,да спре движението си.
Били му поискани документите за самоличност, както и
за правоуправление, на което А. заявил, че не разполага с шофьорска книжка.
Полицейските служители извършили справка чрез ОДЧ на
РУ Балчик ,откъдето било потвърдено, ,че подс.А. е
неправоспособен водач.
Св.Митев и К. поискали съдействие колегата им, извършващ
дейност по КАТ,св. И.К., при пристигането на който разяснили установеното до
този момент относно водача на л.а.“Сузуки Самурай“.
Св. К. извършил проверка на лицето за употреба на
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с инв.№ ARDN 0073,
като цифровият индикатор на техническият уред отчел концентрация от 1,58
промила алкохол в издишаният от А. въздух.
Съгласно изискванията на ЗДвП и Наредба №1/2017г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози Св.К.
съставил АУАН № 142463 от 24.08.2019 г. и АУАН с № 142464 от
24.08.2019 г.
АУАН били връчени лично на А.,подписал ги без
възражения.
На лицето бил издаден и талон за медицинско изследване
№0003672, след което А. бил съпроводен от полицейските служители до ФЦСМП
Балчик, където последния отказал да даде кръв за химически анализ.
Отказът бил надлежно отразен в протокола за отказ за
даване на кръв за химически анализ,като изрично е записано ,че подс.А. се съгласява с показанията на техническото средство.
Както протокола ,така и талона за медицинско
изследване били подписани от А. без възражения,в присъствието на полицейския
служител К., както и на медицинско лице при ФЦСМП гр.Балчик.
С оглед на това,че концентрацията на алкохол
надвишавала нормативно установеното количество в границите над 1,2 промила и с
оглед факта че по отношение на подсъдимият имало вече наложено наказание по
чл.343б,ал.1 от НК,преписката била изпратена в РП-Балчик и образувано ДП
№150/2019Г. по описа на РУ на МВР-Балчик,въз основа и на което след
приключването му е изготвен обвинителен акт
и е образувано настоящото производство спрямо подсъдимия А..
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на самопризнанието на
подсъдимият,направено в хода на съдебното следствие,който в съдебно заседание
,на осн.чл.371,т.2 от НПК признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,като се съгласява да не
се събират повече доказателства за тези
факти.
Освен това съдът също счита,че тези самопризнания на
подсъдимия се подкрепят от събраните в
ДП доказателства,които и приобщи на осн.чл.283 от НПК
,а именно-показанията на св.М.М.,Н. К. и И.К.,справка за съдимост,характеристични
данни, справка за
нарушител,справка за собственост на МПС-л.а.”Сузуки
Самурай” с рег.№ТХ***РХ,разпечатка с резултати от техническото средство, АУАН № 142463 от 24.08.2019 г. и АУАН с № 142464 от
24.08.2019 г.,Протокол за отказ за даване на кръв за химически анализ,талон за
изследване №0003672,снето сведение ,Заповед №1з-789/14.04.2010г. на
МВР,протокол за премината метрологична проверка на техническото средство
№3286р-20451/08.05.2019г.,указания за работа с техническото средство.
Съдът намира,че
събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и
взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,непораждащ никакво
съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му да
приеме,че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.343б,ал.2 от НК,поради следното:
Обект на престъплението са обществените
отношения,които осигуряват нормалните условия на движение на МПС по пътищата
отворени за обществено ползване.
Субект на престъплението е пълнолетно,вменяемо лице,което в случая не притежава СУМПС и което е
било осъдено по Споразумение
№10/14.02.2014г., за прекратяване на наказателното производство по
НОХД№507/2013Г.,влязло в сила на 14.02.2014г. за престъпление по чл.343б,ал.1
от НК,извършено на 26.10.2013г.Наказанието което му е била наложено е било Пробация с пробационни мерки по чл.42а,ал.2,т.т.1 , 2 и т.6 от НК за
срок от две години и сто часа за срок от
една година безвъзмезден труд,изтърпяно на 24.02.2016г. видно от писмото на
РП-Балчик от 09.09.2019г./-стр.23 от
ДП/.
Подсъдимият е имал качеството
на „Водач” Съгласно §6,т.25 от ДР
на ЗДвП,т.к. към момента на проверката е управлявал МПС,независимо от липсата
му на правоспособност .
Макар по делото не се
спори,съдът следва само да отбележи,че по отношение на подсъдимият за деянието,
което е предмет по НОХД№507/2013г. на РС-Балчик не е била и не е налице
реабилитация.Посоченото по-горе наказание е било изтърпяно на 24.02.2016г.,но
същият след тази присъда е извършил други две престъпления по които има
наложени и влезли в сила наказания лишаване от свобода определени да се търпят
ефективно,т.е.не са налице осн.чл.86,ал.1,т.2 от НК.
В случая съдът счита,че
правилно А. е привлечен към наказателна отговорност по чл.343б,ал.2 от НК.
От обективна страна
изпълнителното деяние се изразява в управление на МПС с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 промила на хиляда ,а именно 1,58 промила на хиляда,установено
по надлежния ред с техническо средство,след като подсъдимият е бил осъден за
престъпление по чл.343б,ал.1 от НК.
От субективна страна
престъплението е извършено виновно,под формата на пряк умисъл,т.к.подсъдимият е
съзнавал състоянието си на алкохолно опиване и факта на предишното осъждане за
такова по вид деяние,съзнавал е общественоопасния
характер на деянието,като е предвиждал и
искал настъпването на общественоопасните му последици.
Като причина за извършването
му следва да се посочи несъобразяването и незачитането на регламентираните в
закона правила за движение на МПС по пътищата отворени за обществено ползване
от страна на подсъдимия.
Съдът намира,че количеството
на алкохол в кръвта на подсъдимият е установено изцяло по надлежния
ред,съобразно Наредба №1/2017г.,техническото средство е преминало метрологична
проверка,било е годно да извършва коректно проверката.Протокола е съставен по
реда на чл.2 и чл.3 от Наредбата и съгласно одобрения образец-приложение №1.
По делото не се събраха
доказателства,които да оборват или поставят под съмнение така описаната
фактическа обстановка и извършването на пробата относно наличието на алкохол.
Обвинението се подкрепя по категоричен начин от всички
събрани в хода на досъдебното и
съдебното производство доказателства.
При определяне на вида и размера на наказанието което
да наложи на подсъдимия,съдът прецени следното:
Степента на обществена опасност на деянието съдът
преценява като много висока-касае се за управление на автомобил с концентрация
на алкохол 1,58 промила на хиляда и то след като лицето е било осъждано за
идентично деяние.
Степента на обществена опасност на дееца,съдът
преценява също като висока,с оглед данните за самоличността му,предишните му
осъждания,като последните две са за грабеж по чл.198 от НК и противозаконно
отнемане на автомобил по чл.346 от НК.
Според съда не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства които да налагат при определяне на размера на
наказание прилагането на чл.55 от НК,за което и определи наказание при
приложението на чл.54 от НК.
Определяне на наказанието по чл.55 от НК при вече
поредно осъждане за престъпление против транспорта-управление на МПС след
употреба на алкохол,противозаконно отнемана на МПС ,не би могло да изпълни нито целите на
специалната превенция ,превъзпитавайки и поправяйки подсъдимия,нито на
генералната превенция,така че да възпре и останалите членове на обществото.
При определяне на наказанието
,съдът прецени степента на обществената опасност на конкретното деяние,степента
на обществена опасност на дееца-данните за личността му,липсата на
правоспособност за управление на МПС,наложените му множество наказания ,вкл. и
такива за престъпления против транспорта,множество нарушения по ЗДвП изхождащи
от справка за нарушител/водач,съдът приема,като отегчаващи вината
обстоятелства.
При определяне на наказание
съдът съобрази и смекчаващите вината обстоятелства, а имено тежкото семейно
положение,изразеното съжаление,съдействие на органите на разследването,процесуалното
му поведение пред съда.
За престъплението по
чл.343б,ал.2 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от една
до пет години и наказание глоба в размер от 500 до 1500 лева.
Всичко това дава основание на
съда да приеме,че целите на наказанието ,посочени в чл.36 от НК,могат да бъдат
постигнати по отношение на подсъдимият,като наказанието лишаване от свобода
следва да бъде определено над предвиденият законов минимум от една година ,но
под средата ,а именно наказание Лишаване от свобода за срок от две години,което
съобразно нормата на чл.58а,ал.1 от НК бъде намалено с 1/3-та ,при прилагането
на нормата на чл.373,ал.2 от НПК.
Съдът намира,че така
определено наказанието е справедливо и
съответно на извършеното от подсъдимия и
след като приложи и разпоредбата на чл.58а ,ал.1 от НК и го намали с 1/3-та,като
определи на подсъдимият наказание в размер на една година и четири месеца
лишаване от свобода.
Очевидно за подсъдимият
условно наказание не може да бъде наложено,предвид предишните му
осъждания.Освен това ,съдът намира че за постигането целите на наказанието и
поправянето на осъдения е наложително същият да изтърпи наказанието ефективно.
Наложените до този момент
наказания не са изпълнили своята функция
и цел,не е постигнат ефект от тях,това говори за упоритост при извършване на
деянията.
С оглед на това и изхождайки
от последните две осъждания на подсъдимия,на осн.чл.57,ал.1,т.2,б.”б”
от ЗИНЗС,съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието .
По отношение на наказанието
глоба,което е предвидено наред с наказанието лишаване от свобода,съдът съобрази
имотното състояние на подсъдимия,семейното му положение-три деца и съпруга
която не работи ,като за съществуването на семейството се грижи единствено
подсъдимия и прецени ,че наказания глоба в размер на петстотин лева,т.е. към
предвиденият й законов минимум ще постигнат целите на наказанието и е в
достатъчна степен справедливо, предвид както личността на подсъдимия,така и с
оглед степента на обществена опасност на деянието, а и основно роля в
поправянето и превъзпитанието на подсъдимият ще изиграе основното наказание
лишаване от свобода което за него е и ефективно .
Съдът не приложи разпоредбата
на чл.343г от НК,предвид това ,че подсъдимият не е правоспособен водач и
съгласно съществуващата съдебна практика,не може да постанови наказание
„Лишаване от право да управлява МПС”,ако деецът не е носител на това право.
С оглед изхода на делото и
предвид на това,че съдът постанови и наказание Глоба,за чието събиране,в случай,че
не бъде внесен размера й доброволно от подсъдимия е необходимо принудително
събиране за което ще бъде издаден изпълнителен лист ,за което се дължи ДТ
,съдът осъди подсъдимият да заплати сумата от пет лева,представляваща държавна
такса ,в случай на служебно издаване на изпълнителен лист,която сума следва да
заплати по сметка на органа на съдебната власт а именно на РС-Балчик.
Така определеното наказание според съда е справедливо
и съответстващо на тежестта и обществената опасност на деянието ,неговата морална
укоримост и ще постигне целите на
наказанието,визирани в чл.36 от НК.
По делото няма направени деловодни разноски .
На основание чл.309,ал.1 от НПК ,съдът се произнесе и
по въпроса за мярката за неотклонение,взета на ДП,като счете за необходимо да
потвърди взетата на досъдебното производство мярка за неотклонение, а именно
”Подписка” по отношение на подсъдимия,предвид наложеното наказание,което е
лишаване от свобода ,определено да се изтърпи ефекти при строг режим.
Водим от гореизложеното ,съдът постанови присъдата си.
Гр.Балчик
РАЙОНЕН СЪДИЯ: