Решение по дело №15/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба на Р. М. Т. от [населено място], ул. „П. м.“ № * чрез пълномощника му адв. П. от АК-[област] срещу Заповед № РД-1354/23.12.2022 г. на кмета на Община [област], с която се нарежда премахването на незаконен строеж. По съображения за незаконосъобразност и неправилност, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на фактическите обстоятелства, в жалбата се иска отмяна на оспорения акт. Твърди се, че предприетите действия били с цел саниране и закрепване на стълбищната клетка към таванското помещение на сградата. Жалбоподателят счита за неправилни изводите на административния орган, свързани с това, че извършените обикновени строително-монтажни работи са от вида, за който се изисква разрешение за строеж. Твърди се, че извършените дейности съставляват текущ ремонт и попадат в обхвата на дейностите по чл. 151, ал.1, т.1 от ЗУТ – обстоятелство, което се потвърждавало и от административния орган в разменената между страните кореспонденция по административната преписка. Пояснява се, че напълно противоречиви и погрешни са констатациите, че извършеното представлява основен ремонт по смисъла на закона. Уточнява, че не е засегната общата конструкция на сградата, както и не е извършено премахване и/или замяна на конструктивни елементи, а е изпълнена монтажна конструкция с монтиран гипсокартон. Жалбоподателят моли съда да отмени изцяло атакуваната заповед като незаконосъобразна; претендират се разноски.

В с.з. жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. В писмена молба вх.№ 616/20.02.23г. /л.116121/ пълномощникът поддържа жалбата, изразява становище по същество, претендира разноски като прилага списък и договор за правна защита.

Ответникът – кметът на Община [област] чрез пълномощник ст.юрисконсулт в писмен отговор вх.№ 373/31.01.23г. /л.88 и сл./ оспорва жалбата. Излага съображения, че констатираните в административното производство обстоятелства установяват и характеризират извършеното от жалбоподателя като основен ремонт по смисъла на §5, т.42 от ДР на ЗУТ. Строежът бил класифициран съгласно Наредба № 1/30.07.2003 г. на МРРБ като пета категория, но за него липсват издадени строителни книжа и/или съгласуван одобрен инвестиционен проект от гл.архитект на общината. Счита издадената заповед за правилна и законосъобразна, а подадената жалба неоснователна с искане да бъде оставена без уважение.Претендират се разноски.

В с.з. пълномощникът на ответника оспорва жалбата и пледира, че заповедта отговаря на процесуалния и материалния закон. Претендират се разноски за юрисконсулт.

Установени по делото релевантни факти и обстоятелства, и доказателствата за тях:

С обжалваната Заповед № РД-1354/23.12.2022 г. на кмета на Община [област], на основание чл. 225а, ал.1 от ЗУТ във връзка с чл. 225, ал.2, т.2 и чл. 223, ал.1, т.8 от ЗУТ е наредено на Р. М. Т. да премахне незаконен строеж – „преграждане на стълбищна клетка от метални профили и „кнауф“ върху общи части на жилищна сграда с иден.№ 67653.914.278.1 по КК и КР на [населено място], находяща се в [населено място], ул. „П. м.“ №* на строеж“. Разяснени са последиците при неизпълнение на заповедта в дадения доброволен едномесечен срок, а именно принудително премахване на незаконния строеж. В мотивите на оспорената заповед се сочи, че по повод извършеното преграждане на стълбищната клетка с метални профили и „кнауф“ върху общи части на сградата, съсобствениците са уведомени от административния орган да спазват Закона за етажната собственост, уреждащ обществените отношения свързани с управлението на общите части на сградата в режим на етажна собственост, както и че собствениците на отделните самостоятелни обекти имат право да ползват общите части на сградата според тяхното предназначение и да участват в управлението на етажната собственост, като не пречат на другите собственици да ползват общите части на сградата. Отразено е в мотивите, че е дадена възможност Т. да представи документи за разрешение за строеж и затварянето на общата част – стълбището. В последствие е установеното от комисия в присъствието на съсобствениците, че изградената стълбищна клетка е с размери 107/205 см. за врата и нямало съгласие на всички съсобственици на сградата. Със съставения констативен протокол е дадено предписание за премахване затварянето на стълбищната клетка в 15-дневен срок. Според административният орган, извършеното съответства на характеристиките на „основен ремонт“ по смисъла на §5, т.42 от ДР на ЗУТ и представлява строеж с частично изграждане на конструктивни елементи по основни части на жилищната сграда, чрез извършени нови видове работи в нея, без за това да са представени доказателства за законосъобразното им извършване. Установени са извършителя на строежа – жалбоподателят Р. Т. и времето на изпълнение – лятото на 2022г. С. Н. за номенклатурата на видовете строежи, процесният е определен като пета категория. Изпълнен е без изискващите се строителни книжа – съгласуван одобрен инвестиционен проект, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, определяне на строителна линия и ниво, в нарушение на чл.142, ал.1, чл. 148, ал.1 и чл. 157, ал.1 от ЗУТ, поради което е определен като незаконен по смисъла на чл. 225 ал.2, т. 2 от ЗУТ.

На 20.10.2022 г. е съставен констативен протокол № 56 /л.60/, от дл.лица при община [област] в присъствието на лицата Р. Т., И. Д. и Д. А.. Констатациите според протокола са, че е извършено преграждане на стълбищна клетка – обща част с размери 107/205 см за врата към таван, без съгласието на съсобствениците. Преграждането е от мет.профили (външно) и кнауф. Отразено е в 15 дневен срок да се премахне преграждането. Протоколът е подписан от всички присъствали лица, като липсва отразяване дали препис от него е връчен на Татаров за възражение или изпълнение на указанията.

Становището на гл.архитект на община [област] /л.43/, изготвено на база извършена проверка и налична документация, е че за извършеното преграждане на стълбищната клетка от метални профили и гипсокартонени плоскости върху общите части на процесната жилищната сграда, липсват и не са издавани строителни книжа, не е съгласуван одобрен инвестиционен проект по чл.142, ал.1 ЗУТ, не е издавано разрешение за строеж – чл. 148, ал.1 ЗУТ, липсва протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво по чл. 157, ал.1 ЗУТ, липсват документи за отстъпено право на строеж от останалите собственици на сградата, а с оглед годината на извършване, строежа не попада в обхвата на §16 и §127 ПЗР на ЗУТ.

Към преписката се представят и жалбите - общо 6 бр.Първата е с дата 01.07.2022г., тя е дала началото на административното производство, подадена е от И. Д. /л.83/, с която кметът на община [област] е сезиран срещу извършващото се в съсобствената им къща незаконно строителство от Р. Т..

Собствеността на процесната сграда с идентификатор 67653.914.278, кад.район 914 по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], в която се твърди да е извършен незаконния строеж, се установява от представените към административната преписка нотариални актове: С нот.акт № 100 от 12.04.2021 г., дело № 83/2021 г. на нотариус № 122 по регистъра на НК Д. А. и съпругата му Ц. А. се легитимират като собственици на самостоятелен обект-апартамент на първи, сутеренен етаж и югоизточната част на тавански етаж и 1/4 ид.ч. от общите части на сградата; Съгласно нот.акт №50/16.02.2021 г. по н.дело №43/21 г. на същия нотариус, Р. Т. и съпругата му Е. Т., в режим на СИО, се легитимират като собственици на втори жилищен етаж и 1/4 ид.ч. от общите части на сградата (Т. не притежава дял/съсобственост от таванския етаж на сградата); Съгласно договор за доброволна делба с нотариална заверка от 16.02.1995 г. съпругът на И. Д. - Г. Д. получава в дял и става собственик на югозападната част от сутеренния етаж и югозападната част от таванското помещение с площ от 45 кв.м. и източния гараж.

Между страните в административното производство е водена кореспонденция. С писмо от 06.07.2022 г. по повод първоначалната жалба на И. Д., Т. е уведомен от кмет на община [област] да спазва относимите разпоредби на ЗУЕС по отношение на общите части на сградата и ползването им по предназначение. В последното уведомително писмо, от 08.11.2022 г. /л.55/ на страните по възникналия спор, е съобщено, че извършеното преграждане на стълбищната клетка от метални профили и кнауф не представлява строеж по смисъла на ЗУТ и че възникналите проблеми с ползването на общите части между съсобствениците се решават по съдебен ред.

По делото е назначена и изслушана СТЕ /л.102-л.108/, според която жилищната сграда се състои от сутеренен /приземен/ етаж, два жилищни етажа и таван, построена е на основание Разрешение за строеж № 79/19.08.1968г. и е с масивна, монолитна, стоманобетонова конструкция, а връзката между всички нива се осъществява по вътрешна стълбищна клетка. Тя е без настилка върху стоманобетоновите стъпала, без предпазен парапет и е частично измазана. Стълбището, водещо към тавана е с неизмазана тухлената зидария. Покривната конструкция е видима и се състои от дървена скара и керемиди върху нея /без плътна дъсчена обшивка, хидро- и топлоизолация/. На място вещото лице е установило строителни дейности, изразяващи се в шпакловка с бял латекс върху гипсокартон на междинната площадка, стълбищното рамо и площадката, водещи към жилището на втори етаж /последен преди таванското ниво/ и направа на рамка от алуминиеви профили на стълбището, водещо към тавана, с която разстоянието от стълбището до тухлената стена от 1,10м се намалява на 0,82м, а височината от стъпалото до таванската плоча от 2,04м е намалена на 1,92м., тази рамка е обрамчена е гипсокартон. В момента на огледа е констатирано от експерта, че върху рамката е нямало монтирана врата или друга преграда към тавана. Според вещото лице, реализираните дейности не представляват „строеж“ по смисъла на §5, т.38 от ЗУТ. Счита, че тези дейности са „текущ ремонт“, за който не се изисква издаване разрешение за строеж, съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Според вещото лице, измазването на площадката пред втори етаж и част от стълбищните рамена, и поставянето на рамка от алуминиеви профили, облицована с гипсокартон, не засягат конструкцията на сградата или на основни нейни елементи. Стените от гипсокартон се водят „щендерни“ прегради, които са леки и не утежняват конструкцията на сградите. Установена е на място рамка от гипсокартон с три страни, закрепена на леки алуминиеви профили с ширина от 12 см до 15 см. Сочи се в заключението, че с извършените дейности не се заменят първоначално вложените конструкции и конструктивни елементи. Преди монтирането на олекотената алуминиева рамка стълбището е нямало преграждане. Вещото лице е категорично, че извършените дейности представляват подобрения, защото измазването на стълбищната площадка неоспоримо е подобрение за създаване на здравословни и благоприятни условия на живот за обитателите на сградата, а поради факта, че покривът не е изпълнен по строителните правила, с необходимите слоеве, създаващи здравина на покривната конструкция и топло- и хидроизолиране на сградата, липсата на плътно преграждане с врата, води до охлаждане на стълбищната клетка, а от там и на самите жилищни етажи в сградата; възможна е и поява на течове от дъждовна вода при разместване на покривните керемиди. Вещото лице заключава, че с извършеното не са изградени конструктивни елементи по основни части на сградата и не е засегната конструкцията на сградата, начина на закрепване не представлява засягане, отслабване или увреждане на носещия скелет на къщата. Пояснява се в съдебно заседание от вещото лице, че за тези ремонтни работи не се изискват строителни книжа, респ. одобрен архитектурен проект, строително разрешение и протокол за строителна линия и ниво. Заключението не е оспорено от страните и е прието по делото, като съдът кредитира заключението като компетентно и обективно изготвено.

Събрани са по делото гласни доказателства, ангажирани от ответника. Разпитана, свидетелката И. Д. заявява, че била уведомена от Т., че ще измаже стълбището, за да не се срамува когато му идват гости, защото таванските помещения не са поддържани. Извършеното преграждане, според нея, било без одобрение и съгласие на останалите съсобственици, с което „преляла чашата на търпението им“, тъй като Т. извършвал и други действия, с които накърнявал съсобственическите им права. Свидетелят Д. А. заявява, че Т. е поставил каса за врата на последната площадка към тавана, в който таван няма собственост. Според свидетеля, Т. е поставил касата за врата, защото му било студено, но за това не било искано съгласието на останалите съсобственици на сградата.

Правни изводи.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 06.01.2023 г., а жалбата срещу нея е подадена директно в съда на 18.01.1023 г., тоест спазен е преклузивния 14-дневен срок и жалбата се явява допустима.

След служебна проверка по чл. 168 от АПК съдът намира жалбата за допустима, по същество за основателна, породи следното:

Заповедта е издадена от компетентен по степен, място и материя орган и компетентността на издателя на оспорения административен акт не се оспорва по делото; спазена е формата; посочени са фактически и правни основания. Нарушен е обаче процесуалния и материалния закон при издаване на атакувания акт.

По делото липсва съставен констативен акт по чл. 225а, ал.2 ЗУТ, чието изготвяне като етап в административното производството се предхожда от изготвяне на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 ЗУТ. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Съставен е констативен протокол /л.60/, който дори и по съдържание да замества/отговаря на задължителния в производството по чл.225а ЗУТ констативния акт, то не е спазено изискването да бъде връчен на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. В този смисъл следва да се отбележи, че присъствието на страните при изготвянето му не санира допуснатия от административен порок в предприетата процедура по чл. 225а ЗУТ.

Не се спори по делото, че единият от съсобствениците на процесната сграда - Р. Т. е извършил фактически дейности на стълбищната клетка – шпакловка с бял латекс върху гипсокартон на междинната площадка между последния жилищен и тавански етаж, и поставена рамка от алуминиеви профили на тази площадка, извършено без съгласието на останалите съсобственици, за което били подавани многократни жалби до община [област]. Според кореспонденцията с общината, между собствениците не е постигнато доброволно уреждане на отношенията по повод извършеното преграждане на стълбищната клетка и те са били задължени да спазват ЗУЕС. Спорно по делото е обстоятелството, съставлява ли съграденото „строеж“ по смисъла на ЗУТ и попада ли в обхвата на дейностите, за които се изисква издаване на разрешение за строеж. Съдържателно, означаваното за „строеж“ се дефинира от нормата на т.38, пар.5 на ДР на ЗУТ, съгласно която "Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Оспорената заповед е издадена без да е установено по безспорен начин, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Изяснено е по делото, че дейностите не засягат конструкцията и конструктивните елементи на сградата, не представляват отслабване или увреждане на носещия скелет на къщата – в този смисъл вещото лице. Експертът заключава, че осъществените дейности, в т.ч. измазването на стълбищната площадка представляват подобрения. Или, дейностите на Т., които са извършени лятото на 2022г., са такива по пар.5, т.43 от ДР на ЗУТ, а именно "текущ ремонт". Вярно е, че извършеното подобрение е без съгласието на останалите съсобственици в процесната сграда, но не всяко несъгласие е еднозначно и/или оприличимо с незаконен строеж. Като е приел, че извършеното преграждане представлява строеж по смисъла на ЗУТ, административният орган е издал материално незаконосъобразна заповед, която следва да се отмени.

С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски в производството /на л.2, л.96 и л.113 от делото/, от които: 10 лв. - ДТ, 400 лв.-депозит за ВЛ и 1250 лв.-адв.възнаграждение в минималния размер по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (актуалната редакция спрямо сключване на договора за правна защита и съдействие -16.01.2023 г.), платени в брой при подписването му.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл.второ АПК Административен съд - [област]

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-1354/23.12.2022 г. на кмета на Община [област], с която е наредено на Р. М. Т. от [населено място], ул. „П. м.“ № * да премахне „установен незаконен строеж: преграждане на стълбищна клетка от метални профили и „кнауф“ върху общи части на жилищна сграда с иден.№ 67653.914.278.1 по КК и КР на [населено място], находяща се в [населено място], ул. „П. м.“ * на строеж.

ОСЪЖДА Община [област], представлявана от кмета на общината Н. М. да заплати на Р. М. Т. с [ЕГН] от [населено място], ул. „П. м.“ № *, разноски по делото в общ размер на 1 660 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: