Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,20.04.2018 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, на двадесети март през двехиляди и осемнадесета година, в
публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №4727
по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК. Подадена е искова
молба от „ЕОС МАТРИКС"
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова
Долина, ул."*************“ №*, ЕИК *********, чрез пълномощника юрк.П.В.Й., с ЕГН **********, преупълномощена
от „Иванов и Денев-Адвокатско дружество“, с адрес
за призоваване: гр.Стара Загора, бул.„***********“ №*, ет.* против Е.Л.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 11.11.2010г.
в гр.Пазарджик е сключен Договор за потребителски кредит №FL558323/11.11.2010г.
между „Юробанк И Еф Джи България"АД (с настоящо наименование „Юробанк
България" АД), с ЕИК ********* в качеството
на кредитор и Е.Л.Н., с ЕГН **********,
в качеството на кредитополучател, по силата на който
„Юробанк И Еф Джи България"АД предоставя на кредитополучателя кредит в
размер на 940,00лв. за пълно предсрочно
погасяване на задължения по договор за потребителски кредит FL552212 oт 2010г., сключен със същия кредитор. Разрешеният
кредит е преведен по сметка в банката на името на кредитополучателя - Е.Л.Н.. Същата се задължава да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията,
уговорени в договора. Сочи, че в чл.3 ал.1 е договорено, че за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката през първите девет месеца от срока за
издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер на 5,00%. За периода
след това до крайния срок на издължаване, кредитополучателят
дължи на Банката променлива годишна лихва, формирана от сбора на базовия лихвен
процент на „Юробанк И Еф Джи България"АД за потребителски кредити за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на
1,250 пункта. Към момента на сключване на
договора БЛП на „Юробанк И Еф Джи България"АД за потребителски кредити е в
размер на 12,750% процента. Дължимите лихви
се начисляват от датата на усвояване на кредита по договора, като за дата на
усвояване се счита датата на заверяване на сметката на кредитополучателя. Посочва, че годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е
12,72%. Погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите
възнаградителни лихви, се заплащат ежемесечно на 11-то число на месеца, като
крайният срок на погасяване на кредита е до
11.11.2017г. Общата сума, която кредитополучателят
се задължава да върне в уговорения срок, е в размера, посочен в погасителния план, като ответникът се
задължава да погася задължението си общо на 84 анюитетни вноски, от които
първите 9 в размер на 3,92лв., останалите 74 вноски по 18,87лв. и една последна
изравнителна вноска в размер на 19,41лв. Сочи, че всяка
вноска включва в себе си два компонента - част от главницата плюс възнаградителна
лихва, подробно описани в приложения погасителен план към договора за
потребителски кредит. След усвояване на кредита,
кредитополучателят е извършил погасявания на дължими лихви, но не и на
главница, след което е преустановил плащанията. Твърди, че след преустановяване на плащанията (след 11.09.2011г.)
останало непогасено задължение по кредита в размер
на 1418,62лв., от които: главница-940лв. и договорна лихва - 478,62лв.
Твърди, че поради неизпълнение на договора, кредитът е станал предсрочно изискуем, като
впоследствие на 11.11.2017г. е настъпил и крайният срок за издължаване на
кредита, определен в чл.5 от договора. На основание
чл.15 ал.5 от същия, за кредитора се поражда правен интерес от съдебно
претендиране на паричното задължение.
На основание сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и приложенията към него между
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД (с предишно наименование „Българска пощенска
банка" АД и „Юробанк И Еф Джи България" АД), с ЕИК ********* и „ЕОС
Матрикс" ЕООД, с ЕИК *********, по силата на който задължението на Е.Л.Н.,
произтичащо от Договор за потребителски кредит №FL558323/11.11.2010г., било изкупено от „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД.
Твърди, че
в изпълнение на императивните
разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, длъжникът е
уведомен, че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия и за
предсрочна изискуемост, кредитор спрямо ответника по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД. Сочи, че съгласно т.5.1.1
от Договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложени изрични
пълномощни, Цесионера - „ЕОС МАТРИКС"ЕООД и „Иванов и Денев - Адвокатско
дружество" са упълномощени от Цедента „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, да
извършват уведомяване от името и за сметка на Цедента. Твърди, че разпоредбата на чл.99 ал.3 ЗЗД е осъществена, доколкото реализирането й чрез
пълномощник, било той и цесионер, не опорочава изпълнението. Видно от
приложената обратна разписка, на 21.08.2017г. уведомлението
за цесия и предсрочна изискуемост е получено лично от Е.Н., на постоянния й
адрес, който съвпада с този, посочен в Договора за кредит. Моли съда на основание чл.235 ал.3
ГПК да приеме, че длъжникът е надлежно уведомен втори път и с връчването на
Уведомление, изходящо от цедента, като приложение към
исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея
по делото, Н. получава уведомлението,
изходящо от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД (стар кредитор) за извършеното
прехвърляне на процесните вземания, като става
надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока.
Ищецът „ЕОС МАТРИКС" ЕООД твърди, че пристъпил към
принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление
до Районен съд Пазарджик за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
на 19.09.2017г. Образувано е частно гражданско дело №3747/2017г. по описа на
Районен съд - Пазарджик. Срещу издадената заповед
ответникът подал възражение, за което са уведомени със съобщение, надлежно връчено на 23.10.2017г.
Сочи, че във възражението се твърди, че ответникът не
дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение. Към настоящия момент
погасяване на задължението по Договора за кредит не е осъществено. Не им е известно и основание, на което задължението за
погасяване на получения кредит да е отпаднало.
Твърди, че
горното поражда правния
интерес на дружеството да предяви иск за
установяване на вземането, произтичащо от Договор
за потребителски кредит №FL558323/11.11.2010г. за сумата от 1418,62лв., от които 940,00лв. - главница и 478,62лв. - договорна лихва за периода от 11.09.2011г. до
19.09.2017г. - дата на подаване на Заявление по чл.410 ГПК,
представляващи останало неизплатено задължение по усвоения кредит.
Моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено,
че Е.Л.Н., с ЕГН ********** дължи на „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД - гр.София сумата от 1418,62лв., от които 940,00лв. - главница и 478,62лв. - договорна лихва за
периода от 11.09.2011г. до 19.09.2017г., представляващи неизпълнено задължение
по Договор за потребителски кредит №FL558323/11.11.2010г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумата. Моли да им бъдат присъдени
разноските по заповедното и по настоящото гражданско дело.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани и е
направено доказателствено искане.
В срока по
чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата,
чрез пълномощника й, с който изразява становище, че на 11.11.2010г. в гр.Пазарджик
действително е сключен договор за потребителски кредит №FL558323/11.11.2010г.
между „Юробанк И Еф Джи България" АД (с настоящо наименование „Юробанк
България“ АД), с ЕИК
*********, в качеството на кредитор и ответника Е.Л.Н., с ЕГН **********, в качеството на кредитополучател по
силата, на който „Юробанк И Еф Джи България“ АД предоставя на кредитополучателя кредит в размер на
940 лева за пълно предсрочно погасяване на задължения по договор за
потребителски кредит №FL552212/2010г., сключен със същия кредитор.
Заявява,
че разрешеният кредит действително е преведен по сметка в банката на
името на кредитополучателя и същият се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията, уговорени в договора. Ответникът се задължава да
погасява задължението си на общо 84 анюитетни вноски. Както ищецът е посочил след усвояване на кредита,
кредитополучателят е извършил погасяване на дължими лихви, но
не и на главница, след което е преустановил плащанията след 11.09.2011г.,
вследствие на което кредитът става предсрочно изискуем. Кредитополучателят е уведомен за извършената цесия,
съгласно което кредитор спрямо него е ищецът „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.
Сочи, че след пристъпване към принудително изпълнение
от страна на ищеца „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, чрез подаване на
Заявление до Районен съд гр.Пазарджик за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, ответникът Е.Л.Н. подава възражение, основанието, на което се опира във възражението си е чл.110 от ЗЗД - изтекла 5 годишна давност на задължението към
ищеца.
Заявява,
че ищецът посочва в исковата
си молба, че не им е известно основание, на което задължението за погасяване на
получения кредит да е отпаднало, което оспорва.
Поддържа възражението за изтекла 5 годишна
давност за задължението към ищеца.
Сочи, че в чл.15 ал.5 от представения от ищеца
договор за потребителски кредит №FL558323/1 1.11.2010 г. между „Юробанк И Еф
Джи България" АД и ответникът Е.Л.Н. е уговорено че „При непогасяване
изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита,
както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по настоящия договор,
вземането на банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно изцяло
изискуемо, без да се прекратява действието на договора. Изискуемостта настъпва
без да е необходимо каквото и да е волеизявление на
страните."
Твърди, че
в самото искане на ищеца „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД съвсем ясно е посочено, че
ответникът Е.Л.Н. е преустановила плащанията още в последните месеци на 2011г.
От тогава до момента, в който ищецът предприема действия, годни
да прекъснат давността (19.09.2017г.) - подаване на Заявление до Районен съд
гр.Пазарджик за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е изминал дори
срок по дълъг от изискуемия по чл.110 ЗЗД. Сочи, че в
разпоредбата на чл.114 ЗЗД ясно е посочен моментът в който започва да тече
давността – деня, в който вземането е станало изискуемо. В
случая съгласно уговореното между страните по договора, тази изискуемост е настъпила предсрочно и изцяло за
размера на целия кредит още през 2011г.
Предвид на изложеното вижда предявения от
ищеца „ЕОС МАТРИКС" ЕООД иск като недопустим,
поради липса на правен интерес от искова защита след като не е предприел
необходимите действия, за да получи изпълнение
по вземането си срещу ответника Е.Л.Н., по рано, а едва след като е изтекла
установената в закона давност, срок след който задължението губи качеството си
на задължение, годно да получи защита по принудителен
ред.
На основание разпоредбите на чл. 110 и сл. ЗЗД вижда иска като неоснователен, тъй като е налице
основание, на което задължението за погасяване на получения кредит по
принудителен ред е отпаднало.
В проведеното
по делото съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи. Претендира разноските по заповедното и
исковото производство и представя списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения
по същество излага в представената по делото писмена защита.
Ответницата,
чрез процесуалния си представител, изразява становище, че не оспорва размера на
дълга. Поддържа направеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът,
като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и възражението на ответницата
в писмения отговор и като обсъди събраните по делото писмени доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 19.09.2017
год., ищцовото дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е подало по пощата Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, постъпило в съда на 20.09.2017г.,
срещу ответницата Е.Л.Н., в качеството й на длъжник, въз основа на което е
образувано ч.гр.дело №3747/2017 год. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото
е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед №2274 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК на 27.09.2017год., с която е разпоредил
ответницата-длъжник да заплати солидарно на ищеца-заявител и кредитор сумата от 940
лв. - главница, дължими
по Договор за потребителски
кредит от 11.11.2010г., сумата в размер на 478,62 лв. – договорна лихва за периода от 11.09.2011г.
– дата на последно плащане до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 19.09.2017г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски
в размер на 28,37 лв. – държавна такса. Посочено е, че вземането произтича от неизпълнение на парично
задължение по Договор за потребителски кредит от 11.11.2010г.
Срещу така издадената
заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, ответницата е подала възражение в законния двуседмичен срок по чл.414 ал.2 от ГПК, в което е
отразила, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение, както и че вземането не подлежи на принудително изпълнение, поради
изтекла погасителна давност, съгласно чл.110 от Закона за задълженията и
договорите. В законния едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило настоящия
установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
При тези
данни съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на
разглеждане. По съществото му, съдът приема следното:
От
представените от ищеца и неоспорени от ответницата писмени доказателства се
установява, че на 11.11.2010г. в гр.Пазарджик между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и ответницата Е.Л.Н. в качеството й на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №FL558323/11.11.2010г. по силата, на който банката е предоставила на кредитополучателя
потребителски кредит в размер на 940 лева за пълно предсрочно погасяване на
задълженията по договор за потребителски кредит FL552212 от 2010г., като кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора.
Съгласно
чл.2 от договора, разрешеният
кредит се превежда по посочената сметка в банката на името на кредитополучателя Е.Л.Н.. В отговора
на исковата молба ответницата Е.Л.Н. призна получаването на сумата по кредита.
В чл.3 ал.1 от договора е уговорено,
че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката през първите девет месеца от срока на издължаване на
кредита фиксирана годишна лихва в размер на
5,00%.
За периода
след първите девет месеца до крайния срок на издължаване на кредита,
кредитополучателят дължи на банката променлива годишна лихва, формирана от
сбора на Базовия лихвен процент на банката за потребителски кредити за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на
1.250 пункта Отразено е че към момента на сключване на договора БЛП на банката
за потребителски кредити е в размер на 12,750 процента – чл.3 ал.2 от договора.
Дължимите лихви се начисляват от датата на
усвояване на кредита по договора, като за дата на усвояване се счита датата на заверяване
на сметката на кредитополучателя по чл.2 ал.1 от договора – чл.3 ал.3 от
договора. Годишният процент на разходите (ГПР) по разрешения кредит е 12,72% процента – чл.3 ал.4 от договора.
Съгласно
чл.4 ал.3 от договора, погасителните вноски за издължаване на кредита,
включително дължимите лихви се заплащат ежемесечно.
Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е до 11.11.2017г. – чл.5 от договора.
В чл.6
ал.1 от договора е договорено, че погасяването на кредита, включително
дължимите лихви, става на равни месечни вноски по 3,92 лв. – през първите девет месеца от срока на издължаване на
кредита и в размер от по 18,87 лева – за периода след първите девет месеца до
крайния срок на издължаване на кредита, посочени
като брой и размер в Погасителния план. Видно от последния е, че всяка вноска
включва в себе си два компонента - част от главницата и лихва.
Ответницата
не оспори твърденията на ищеца, че по процесния договор за кредит са останали
непогасени задължения за главница и договорна лихва в
размерите, посочени в исковата молба.
С Договор за прехвърляне на вземания (цесия)
от 18.01.2016г. и приложения към него, сключен между
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД (с предишно наименование „Българска пощенска
банка" АД и „Юробанк И Еф Джи България" АД), с ЕИК ********* и ищеца „ЕОС Матрикс" ЕООД, с ЕИК *********, вземането на банката от ответницата
по процесния договор за потребителски кредит от 11.11.2010г. е прехвърлено на
дружеството-ищец.
Съгласно т.5.1.1 от Договора за прехвърляне на вземания и приложени изрични
пълномощни, цесионерът -
„ЕОС МАТРИКС" ЕООД и Адвокатско дружество „Иванов
и Денев – Адвокатско
дружество" са
упълномощени от цедента -
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД да извършват уведомяване от името и за сметка на
Цедента за
извършената цесия. Уведомление до ответницата за цесията е изпратено
на адреса, посочен от нея в договора
за кредит и в молбата за отпускане на кредит и й е връчено на 21.08.2017г.,
видно от приложеното известие за доставяне.
С връчването
на препис от исковата молба, въз основа, на която е образувано производството по настоящето дело и приложенията към нея, на ответницата отново е връчено и
уведомление за извършената цесия. Предвид това тя се счита за надлежно уведомена за цесията, а последната е породила своето правно действие.
Ответницата
не оспори валидността на договора за цесия. Не направи възражение за ненадлежно
уведомяване за прехвърляне на вземането от банката на ищеца. Още повече, че
уведомяването би имало значение при извършено след цесията плащане, каквото не
се твърди в конкретния случай от ответната страна.
Направеното
в писмения отговор на ответницата и поддържано в съдебно заседание възражение
за изтекла погасителна давност, съдът счита за частично основателно.
Действително
в чл.15 ал.5 от процесния договор за кредит е предвидено, че при непогасяване
изцяло или отчасти, на която и да е вноска от главницата или лихвата по
кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по договора,
вземането на банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно изцяло
изискуемо, без да се прекратява действието на договора, като изискуемостта
настъпва, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.
Съгласно т.18 от Тълкувателно
решение №4/18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, вземането, произтичащо
от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В случая банката не се е
възползвала от това си право да обяви кредита за предсрочно изискуем до
цесията. Новият кредитор – ищецът по делото се е позовал на настъпила предсрочна
изискуемост по чл.15 ал.5 от договора в заявлението си по чл.410 от ГПК, подадено
на 19.09.2017г., а уведомлението за упражняване на това му право е достигнало
до ответницата най-рано на датата, на която тя е получила съобщението за
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, в
случая - 09.10.2017г. Крайният срок на договора е изтекъл на 11.11.2017г., в
хода на настоящия процес.
При тези данни, съдът приема за
неоснователно възражението на ответницата за изтекла погасителна давност относно
вземането за главница.
В настоящия казус, съдът приема,
че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /от който момент
искът по чл.415 ал.1 от ГПК се счита предявен/ е изтекъл тригодишния срок по
чл.111, б.“в“ от ЗЗД по отношение на
дължимата договорна лихва за периода преди 19.09.2014г., т.е за времето от
11.09.2011г. до 19.09.2014г. В тази му част възражението на ответницата се явява основателно и следва да се уважи.
Предвид
горното, съдът приема, че предявеният установителен иск с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК е доказан и основателен за процесното претендирано вземане
за главница в размер на 940 лева и за договорна лихва за периода от 19.09.2014г.
до 19.09.2017г. в размер на 140,04 лева /изчисленията са направени от съда на
база погасителния план към договора за кредит и отразените в него данни за
вноските за лихва/.
Основателна
е и претенцията на ищеца за законна
лихва върху
главницата, считано от датата
на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 19.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Претенцията
за вземане за лихва преди 19.09.2014. и над посочения размер от 140.04 лева и
до претендирания размер от 478,62 лева следва да се отхвърли, като
неоснователна.
При този
изход на делото, ответницата следва да заплати на ищеца сторените в заповедното
производство и в настоящето исково производство разноски, изчислени съразмерно
на уважената част от исковата претенцията, а именно сумата в размер на 76,13
лв., както и юрисконсултско възнаграждение, в размер от 150 лева, определен от
съда на основание чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната
помощ.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на
„ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина,
ул."*************“ №*, ЕИК *********, чрез пълномощника юрк.П.В.Й., с ЕГН **********,
преупълномощена от „Иванов и Денев-Адвокатско дружество“, с адрес за призоваване: гр.Стара Загора, бул.„***********“
№*, ет.* против Е.Л.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Е.Л.Н., с ЕГН **********, с адрес: *** дължи на
„ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК ********* сумата от 940 лв. - главница и сумата от 140,04 лв. - договорна лихва за периода от 19.09.2014г. до 19.09.2017г. - неизпълнено задължение по Договор за
потребителски кредит №FL558323/11.11.2010г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410
от ГПК в съда –
19.09.2017г. до окончателното
изплащане на сумата,
за които е издадена Заповед №2274 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 27.09.2017 год. по
ч.гр.дело №3747/2017г. по описа на Районен съд-Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за вземане за договорна лихва за периода от 11.09.2011г. до
19.09.2014г. и над размера от 140,04 лева и до претендирания размер от 478,62
лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА Е.Л.Н., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул."*************“
№*, с ЕИК *********, с адрес за призоваване:
гр.Стара Загора, бул.„***********“ №*, ет.* сторените в заповедното производство и в настоящето
исково производство разноски, изчислени съразмерно на уважената искова
претенция, в размер на 76,13 лева, както и юрисконсултско възнаграждение, в
размер от 150 лева, определен от съда на основание чл.78 ал.8 от ГПК, във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: