Решение по дело №16/2021 на Окръжен съд - Добрич

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                         №  260027     ,10.02.2021 година, град Добрич

 

                                     В      ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

  На двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година

  В публичното заседание в следния състав :

 

                                       Председател : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                              Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

                                                              ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

                                                                                                                   

при секретаря Румяна Радева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 16 по описа за 2021 година намира следното:

 

                              

    Производството  е образувано по реда на член 258 и сл. от  ГПК, по въззивни жалби, с вх.№ 263552/15.10.2020 г . и № 267302/9.12.2020 г.               ( по регистратурата на ДРС )  на ответника – работодател О. К. срещу Решение № 260114 от 5.10.2020 г. на Добричкия районен съд по гр.д. № 1227/2020 г., постановено по спор по член 344,ал.1, т.1,т.2 и т.3 от КТ и срещу Решение № 260303/30.11.2020 г. за неговата поправка .   

Въззивните жалби са еднакви по съдържание . Съдържат оплаквания за : произнасяне на съда по невъведен от ищеца факт, че не му е връчена изготвената от г-жа Л. докладна записка с описание на нарушението и  необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за допуснати от работодателя нарушения при изискването на обяснения, мотивирането на заповедта за дисциплинарното уволнение и определянето на наказанието, както и по факта,че за невяването на ищеца на работа имало дадено от работодателя му разрешение .   

Въззиваемият В.М.В. *** оспорва жалбите .

Във въззивната жалба срещу решение № 260303/30.11.2020 г. ( за поправката ) няма оплаквания , относими към предмета му - допусната ли е очевидна фактическа грешка в първоначалното решение и подлежи ли тя на поправяне . Въззивният съд дължи само служебна проверка за валидността и допустимостта му – член 269,изр.1 от ГПК.

В разпореждането си от 19.11.2020 г. първоинстанционният съд е посочил , че се самосезира с поправяне на първоначалното решение, тъй като в диспозитива е пропуснал да се произнесе по иска по член 344,ал.1,т.3 от КТ макар в мотивите да го е разгледал и уважил. Поправката е извършена чрез заместване на наличното произнасяне по исковете по член 344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ с ново с възпроизвеждане на същото по тези два иска и добавяне на трети осъдителен диспозитив по иска по член 344,ал.1,т.3 от КТ.

Когато съдът предприема служебно поправка на част от решението , той поправя само нея . Несъобразяването с ограничените предели на поправката, посочени в съобщението по член 247,ал.2 от ГПК , обуславя недопустимост на съдебната поправка на решението извън тези предели .  Съдебният акт за поправяне на първоначалното решение в частта на диспозитивите по исковете по член 344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ следва като недопустимо да се обезсили . Решението за поправянето му чрез постановяване за пръв път на диспозитив по иска по член 344,ал.1,т.3  от КТ е допустимо и следва да се потвърди.

При проверката на решение № 260114 от 5.10.2020 г. , с поправено според допустимото решение по член 247,ал.4 от ГПК съдържание ,с оглед оплакванията в жалбата, доводите на въззиваемата страна и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, но неправилно.

В исковата молба (  „ жалба “ ) ищецът В.В., като „ ***“, изпълняващ дейността „ *** “ в О. К., посочил като основание на иска по член 344,ал.1,т.1 от КТ за отмяна на извършеното със заповед № ЧР -21-002 от 14.04.2020 г.  дисциплинарно  уволнение  обстоятелства за това, че на 31.03.2020 г. *** на О.та Д. К.  го уведомил, че трябва да излезе в платен отпуск за осем дни, считано от 1.04.2020 г. , че независимо от нежеланието му да ползва отпуск е намерен негов заместник             ( А. Е. ) и че ищецът следва да го въведе в работата ; ищецът видял заповедта за заместване ; изпълнил нареждането, свързано със запознаване на заместника с подлежащите на изпълнение трудови задължения , но не успял да подаде заявление за отпуск,тъй като в този ден експертът „човешки ресурси “ отсъствал ; ищецът не се явил на работа и поради въвеждането му в заблуждение, че работодателят разрешил ползването на отпуск, без да изисква спазването на други формалности .

Правилно първоинстанционният съд е приел, че дължи преценка за това дали заповедта отговаря на изискването по член 195,ал.1 от КТ за съдържание и ако то е спазено, дали описаното в него поведение е допуснато от работника и съставлява дисциплинарно нарушение и дали наложеното наказание съответства на нарушението съобразно критериите по член 189,ал.1 от КТ. Правилно е установил, че заповед № ЧР- 21-002/ 14.04.2020 г. ( едната от издадените две заповеди ) е за налагане на дисциплинарно наказание и с връчването й на ищеца на дата 14.04.2020 г. са настъпили правните последици по член 195,ал.3  от КТ и по член 330, ал.2,т. 6 от КТ, както и че другата заповед № ЧР -27-009/14.04.2020 г.  съставлява констативен правен акт без самостоятелно правно действие. Но неправилно е приел, че заповед № ЧР – 21-002/14.04.2020 г.  препраща относно описанието на допуснатото от работника нарушение към друг документ - докладна записка с изх.№ РД – 19 -1944/14.04.2020 г. на *** Н. Л., която не е връчена на работника преди или най - късно с уволнителната заповед. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание нарушението е посочено точно и ясно – неявяване на работа в течение на осем последователни работни дни от 1.04. 2020 година до 10.04.2020 година , включително без основателна причина. В мотивите й има позоваване на докладната записка и на направените в нея констатации за същото по продължителност отсъствие на ищеца от работа, но за преценката за спазване на изискването по член 195,ал.1 от КТ е достатъчно това, че фактическото основание за уволнение е описано самостоятелно в уволнителната заповед.

От показанията на свидетеля Д. К. ( ***) се установява, че във връзка с прилагане на противоепидемичните мерки по време на въведеното в страната извънредно положение част от служителите преминали на работа по домовете си, а на ищеца и други работници от уязвимата възрастова група -  на лицата на възраст над 60 години - било предложено да ползват платения си годишен отпуск. В проведения между двамата разговор  ищецът първо възразил, но после го уверил, че ще подаде заявление за отпуск. Междувременно с оглед ресора му за контрол върху дейностите по транспорта и непрекъсваемостта в извършването на услугата    „ *** “ свидетелят издал заповед № РД-08-171/31.03.2020 г. за утвърждаване на транспортна линия на автомобила и за възлагане на изпълнението на маршрутната линия на А. Е. А. за периода от 1.04.2020 г. до 10.04.2020 г. В същия ден свидетелят А. А. придружил ищеца по маршрута, получил ключовете за автомобила и започнал да изпълнява дейността на *** съгласно заповедта. Обслужил потребителите на услугата като допуснал забава в доставките само на двама от тях. По същото време, в началото на месец април 2020 г., свидетелят Д. М., който бил ***, отсъствал за пет дни , когато децата не били на училище, с устното нареждане на *** К. и без подадено заявление за отпуск, но при повикване от ръководството на О.та се отзовавал за изпълнение на възложените му задачи.

Свидетелката Т. С. Й.,  на длъжност „ ***“ в О.та, посочила, че на 31.03.2020 г. и в следващите дни не е ползвала отпуск и не е отсъствала от работа . Не била уведомена, че в този ден е била търсена от ищеца по повод подаване на заявление за отпуск. Бланки за заявления за разрешаване на отпуск имало при нея, както и в деловодството, и в отдел ГРАО . Въвеждането на попълнените заявления в електронната система е могло да се извърши от нея и от всеки служител с достъп до системата, работещ в деловодството и в отдел ГРАО. Тя имала задължение да докладва всяко постъпило заявление до 16 часа на текущия работен ден и при разрешаване на отпуска с *** да обработи документите. Ищецът се явил при нея на 13.04.2020 г.  с молба да получи заявление за отпуск, което да бъде въведено със задна дата, но свидетелката му отказала . После провел разговор с началника й - свидетелката В. И.. Оплакал й се от положението, в което се озовал поради колебливото си поведение – да поиска или да не поиска отпуск. Отправил същата молба, но и тя му отказала. Няма спор по делото, че във всеки един от работните дни от 1.04.2020 г. до 10.04.2020 г. , от които последователни са три и пет дни , ищецът не се явил на работа .

По делото е установено, че в предприятието са взети необходимите мерки предстоящият отпуск на ищеца да не се отрази на изпълнението на услугата „ *** “. И работникът, и работодателят са считали, че разрешаването на платения годишен отпуск е сигурно при условие, че работникът подаде искане по член 22,ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Ищецът е бил наясно с реда за предоставяне на платен годишен отпуск . Показателни са признанието в исковата молба, че в края на работното време на 31.03.2020 г. потърсил съответния експерт, за да подаде заявление за отпуск и свидетелствата на Т. Й. и В. И., че ищецът поискал да бъде заведена негова молба за отпуск със задна дата за оправдаване на направените отсъствия.Това оборва твърдението за въвеждането му в заблуждение, че устното съгласуване на отпуска между него и *** е достатъчно основание за неявяването му на работното място в следващите дни .

Изводът на първоинстанционния съд, че ползването на отпуска станало с разрешение на ***, е необоснован.  Нито е имало писмено искане за отпуск от работника В.В. , нито е имало писмено разрешение от работодателя по член 173,ал.1 от КТ . При това положение налице е неявяване на работа в продължение на последователни три и пет работни дни между 1.04.2020 г. и 10.04.2020 г.То съставлява дисциплинарно нарушение по член 190,ал.1,т.2 от КТ , за което работодателят може да наложи наказание – дисциплинарно уволнение. По делото е правноирелевантно дали други служители са отсъствали при същите условия : без да са поискали отпуск и без да има писмено разрешение за него от работодателя. Факт за неравностойно третиране на ищеца при уволнението не е въведен в исковата молба.

Касае се до неявяване в рамките на повече от съставомерните по закон два последователни дни . Нарушението е на установените законови правила за разрешаване на ползването на отпуска от работниците , обезпечаващи нормалното протичане на трудовия процес. Извършено е при умисъл и има висока тежест . Както правилно е посочил първоинстанционният съд не е предизвикало вреди за работодателя и ползвателите на услугата „ *** “ . Но причината за това е само своевременното взимане на мерки за заместването на ищеца с оглед очакването да получи надлежно разрешение за ползване на отпуск . Определеното наказание съответства на тежестта на нарушението и на обстоятелствата , при които е извършено с оглед изискванията на член 189,ал.1 от КТ . Исковете са неоснователни и след отмяна на първоинстанционното решение , с което са уважени , въззивният съд постановява отхвърлянето им и присъжда на въззивника на основание член 78,ал.3 от ГПК разноски за първоинстанционното производство  от платеното адвокатско възнаграждение в размер от 1 220 лева и за въззивното производство от платено адвокатско възнаграждение в размер от 2 500 лева и заплатена държавна такса в размер от 149,02 лева, или общо 3 869,02 лева.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

 

                                      Р   Е   Ш   И   :

ОБЕЗСИЛВА  решение № 260303/30.11.2020 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 1227/2020 г. в частта на допуснатата поправка на решение № 260114 от 5.10.2020 г. на същия съд по същото дело относно диспозитивите по исковете по член 344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ .

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260303/30.11.2020 г. на Добричкия районен съд по гр.д № 1227/2020 г. в частта на допуснатата поправка на решение № 260114 от 5.10.2020 г. на същия съд по същото дело чрез постановяване на осъдителен  диспозитив по иска по член 344,ал.1,т.3 от КТ.

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО  решение № 260114 от 5.10.2020 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 1227/2020 г. ,поправено с частично потвърденото решение № 260303/ 30.11.2020 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В.М.В., ЕГН: ********** *** искове за : установяване незаконосъобразността и отмяна на заповед № ЧР-21-002/14.04.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказание -уволнение - за нарушение по член 190,ал.1,т.2 от КТ - неявяване на работа в осем работни дни в периода от 1.04.2020 г. до 10.04.2020 г., включително ; възстановяване на работа на длъжността „ ***“ в дейност „ ***“ на отдел                 „ ***“ в О. К. и за осъждане на О. К. да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 14.04.2020 г. до 21.09.2020 г. в размер от 4 951                        ( четири хиляди деветстотин петдесет и един лева ) лева .

ОСЪЖДА  В.М.В., ЕГН: ********** *** да заплати на О. К. разноски за двете производства в общ размер от 3 869,02 ( три хиляди осем стотин шестдесет и девет лева и две стотинки ) лева, на основание член 78,ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от деня на обявяването му – 10.02.2021 г.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                             ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                               2.