РЕШЕНИЕ

гр.София,14.06.2019 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесети май  през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                                 мл.с.ПАВЕЛ  ПАНОВ

при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 13792 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

         С решение от 08.05.2018 г. по гр.д. № 38198/16 г., СРС, ГО, 79 с-в ДОПУСКА на основание чл. 34, ал. 1 ЗС да се извърши делба между „П.“ ООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, и С.М.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на следния техен съсобствен недвижим имот: апартамент № 10, находящ се в гр. София, р-н „Подуяне“, ул. „******в сградата на ЕС „Х.**“, вх. А, ет. 2, състоящ се от дневна-кухня, спалня, баня с тоалетна, коридор и балкон, със застроена площ от 47,56 кв. м., представляващ имот с идентификатор 68134.600.737.1.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД- 18-4/09.03.2016 г. на изп. директор на АГКК, заедно с мазе № 22 с площ от 4,35 кв.м. към него и 1,354 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху общинско дворно място, съставляващо УПИ VIII- 732, 733, 736, 737 по плана на гр. София, местност ж. к. „Хаджи Димитър“ с площ от 1 332 кв. м., при следните КВОТИ:

1/2 (една втора) идеална част за „П.“ ООД

         1/2 (една втора) идеална част за С.М.В., като

         ОТХВЪРЛЯ предявения от С.М.В., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу „П.“ ООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на „П.“ ООД, че С.М.В. е изключителен собственик на следния недвижим имот: апартамент № 10, находящ се в гр. София, р-н „Подуяне“, ул. „******в сградата на ЕС „Х.**“, вх. А, ет. 2, състоящ се от дневна-кухня, спалня, баня с тоалетна, коридор и балкон, със застроена площ от 47,56 кв. м., представляващ имот с идентификатор 68134.600.737.1.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-4/09.03.2016 г. на изп. директор на АГКК, заедно с мазе № 22 с площ от 4,35 кв.м. към него и 1,354 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху общинско дворно място, съставляващо УПИ VIII- 732, 733, 736, 737 по плана на гр. София, местност ж.к. „Хаджи Димитър“ с площ от 1 332 кв. м.

ОСЪЖДА С.М.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „П.“ ООД, ЕИК: ******,сумата 1100 лв.разноски по предявения насрещен иск.

        Решението е обжалвано с въззивна жалба  на ответницата по главния иск и ищца по насрещния иск.Оплакванията на жалбоподателя са,че решението е неправилно и незаконосъобразно . От една страна съдът приел,че въз основа на съдебно решение влязло в сила на 02.07.2011 г. тя е изключителен собственик на имота,а от друга ,че по силата на възлагателно постановление на ЧСИ,влязло в сила на 16.05.2016 г.“Партньори-2006“са собственици на ½ ид.ч.Обективно било невъзможно да впише решението,с което е призната за изключителен собственик преди възбраната,тъй като това решение следвало развода,който влязъл в сила на  29.12.2009 г.В хода на изпълнителния процес било представено влязлото в сила  решение от 2011 г.,с който тя била призната за изключителен собственик и въпреки това е проведена публичната продан.Не били налице предпоставките на чл.496 ал.2 ГПК във вр. с чл.77 ЗС,поради което съдът достигнал до грешен правен извод.

              Моли решението да се отмени ,да се отхвърли исковата претенция за делба и да се уважи насрещния иск. Не претендира разноски.

               Постъпил е отговор на  въззивна жалба,с който  същата се оспорва.Претендират  се разноски във връзка с оспорване на насрещния иск.

                Въззивната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 258, ал. 1 от ГПК, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК.

                Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК относно правомощията на въззивния съд, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

               В случая постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо ,както и правилно.

    На основание чл.272 ГПК СГС препраща към мотивите на първоинстанционния съд които стават част от настоящите мотиви.

     За пълнота следва да се отбележи следното:

                  Установено е по делото,че влязло в сила решение на 02.07.2011 г. С.В. е призната за изключителен собственик на процесния апартамент,а по  силата на възлагателно постановление на ЧСИ,влязло в сила на 16.05.2016 г.“Партньори-2006“са станали собственици на ½ ид.ч от имота.

          Възлагателното постановление представлява едностранен властнически акт, с който се удостоверява, че съответният недвижим имот е възложен на купувача, при определена цена. Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 2, изр. 1 ГПК от момента на влизането в сила на постановлението за възлагане на имота купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху същия, т. е. възлагането има вещноправно прехвърлително действие. Това определя придобиването чрез публична продан като самостоятелен специфичен придобивен способ по смисъла на чл. 77 ЗС с деривативен характер - прехвърля само тези права, които реално е притежавал длъжникът.

          Процесното възлагателно постановление е влязло в сила на 16.06.2016 г.и  от този момент дружеството-купувач от публичната продан „П.“ ООД е придобило правата, които длъжникът В.К. е имал върху процесния имот -1/2 идеална част, предвид придобиването на последния в режим на съпружеска имуществена общност със С.В. на 22.06.2009 г.

            Действително, със съдебно решение влязло в сила на 02.07.2011 г.със сила на пресъдено нещо е признато за установено по отношение на В.И.К.- длъжникът по изп. дело № 20098400400221/2009 г. по описа на ЧСИ М.Ц., че вследствие на пълна трансформация С.М.В. е изключителен собственик на процесния апартамент .Правата, признати с този съдебен акт, се явяват непротивопоставими както на взискателя по изпълнителното дело, така и на съделителя купувач от публичната продан - „П.“ ООД, легитимиращ се с влязлото в сила възлагателно постановление. Този извод следва от систематичното тълкуване на чл. 496, ал. изр. 2 ТПК с чл. 453, т. 2 ТПК, предвиждащи непротивопоставимост спрямо взискателя, респ. спрямо купувача от публичната продан на решения, постановени по подлежащи на вписване искови молби, които не са били вписани преди наложената върху имота възбрана.

       По изпълнително дело № 20098400400221/2009 г. по описа на ЧСИ М.Ц. върху процесния недвижим имот е наложена възбрана с постановление на ЧСИ от 11.09.2009 г. Доколкото към този момент все още не е било образувано производството по гр. дело № 16082/2010 г. по описа на СРС, съответно не е било постановено решението, с което е признато за установено по отношение на длъжника в изпълнителния процес - В.И.К., че С.М.В. е изключителен собственик на имота, то това решение се явява непротивопоставимо, както на взискателя и присъединените кредитори в изпълнителния процес, така и на купувача от публичната продан - „П.“ ООД. Спрямо последните към момента на налагане' на възбраната собственик на 1/2 идеална част от апартамента е бил именно В.К., предвид придобиването на жилището в режим на СИО със С.В..

При това положение, съделителят „П.-****“ ООД е придобил върху делбения имот правата, които е притежавал длъжникът - 1/2 идеална част - арг. чл. 496, ал. 2, изр. 1 ГПК, като в подкрепа на този извод са и изявленията на другия съделител - С.В., обективирани в двете нотариални покани, адресирани до дружеството, в които се съдържат недвусмислени твърдения, че последното е съсобственик на делбения имот, респ. за правата му да ползва последния, представляващи форма на извънсъдебно признание за неизгодни за страната обстоятелства.

При така установеното правилно съдът е уважил иска за делба при квоти ½ към ½ и отхвърлил насрещния иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК  да бъде признато за установено по отношение на „П.-****“ ООД, че С.В. е изключителен собственик на процесния апартамент.

Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то като законосъобразно постановено следва да се потвърди.

         На въззиваемата страна се дължат разноски за адвокатски хонорар за неуважената жалба срещу отхвърления насрещен иск  .Такива са сторени в размер на 1 200 лв.и следва да се присъдят.Възражението за прекомерност е неоснователно-сумата е заплатена в минималния определен размер по Наредба №1/2004 г.за МРАВ.

               Воден от горното съдът

                                       Р  Е Ш  И:

           ПОТВЪРЖДАВА   решение  от 08.05.2018 г. по гр.д. № 38198/16 г., СРС, ГО, 79 с-в

     ОСЪЖДА С.М.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „П.“ ООД, ЕИК: ******,сумата 1200 лв.разноски пред въззивната инстанция .

   РЕШЕНИЕТО   подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните .

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                                                        

                                                                        

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:1.        

 

 

 

                                                                                                  2.