РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Силистра, 19.11.2009 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Величка Маринова
Валери Раданов
при секретаря Индира Занова
и с участието на прокурора С.Т. разгледа КАНД № 105
по описа на съда за
С решение № 394 / 28.08.2009 г. по АНД № 411 /
Касаторът „***" ООД, ЕИК по БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „***" № **, с управител С.Н.С, моли съда да отмени горепосоченото решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и да реши спора по същество, като отмени наказателното постановление.
Ответникът ТД на НАП – Силистра оспорва подадената жалба.
Прокурорът дава заключение, според което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
Съдът прие за установено следното:
Районният съд надлежно е аргументирал следните фактически и правни констатации: на 13.04.2007 г. в гр. Силистра, на основание ПМС № 190 / 26.03.2007 г., от фонд „Тютюн" по сметката на касатора е била преведена целева парична помощ (ЦПП) в размер на 6256,32 лв. за продадения на „***" АД тютюн по фактура № ********** / 21.07.2007 г. Отпуснатата ЦПП е по чл. 19а, ал. 2, т. 3 ЗТТИ, поради което е бил реализиран хипотезиса на чл. 26, ал. 3, т. 2 ЗДДС; с размера на същата е следвало да се увеличи данъчната основа на доставката и да се начисли за данъчния период 01.04.2007 г. – 30.04.2007 г. сумата 1251,26 лв. Тъй като това не е сторено, било е нарушено правилото на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, което е обусловило налагането на имуществена санкция в размер на 1251,26 лв. на основание чл. 180, ал. 1 от ЗДДС.
Правилно СРС е игнорирал факта, че ревизионният акт не е влязъл в сила. Извършването на данъчна ревизия и издаването на ревизионен акт, респ. влизането му в сила, не е необходима предпоставка за определяне на данъчното задължение в административнонаказателното производство и за ангажиране на административно-наказателната отговорност на деееца (в подобен смисъл вж. ТР 1-2009-НК на ВКС). Следователно не е налице твърдяното от касатора съществено нарушение на процесуалните правила.
Неоснователен е доводът, че към установените по делото факти е приложим не чл. 180, ал. 1 ЗДДС, а чл. 182, ал. 1 ЗДДС. В случая не е извършено нито едно от действията по чл. 86, ал. 1 ЗДДС, поради което правилно е наложена санкцията по чл. 180, ал. 1 ЗДДС. Чл. 182, ал. 1 ЗДДС се прилага при частично неизпълнение на задълженията по чл. 86, ал. 1 ЗДДС. Следователно атакуваното въззивно решение не противоречи на материалния закон.
С оглед на гореизложеното, оспореният съдебен акт трябва да бъде оставен в сила, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решението № 394 / 28.08.2009 г.
по АНД № 411 /
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.