Р Е Ш Е Н И Е
№ 17/12.01.2023 година, град Б.
Административен съд - Б., на десети
януари две хиляди двадесет и трета година, в закрито заседание, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар
Г.С.
разгледа
докладваното от съдия Енчев
адм. дело №
1470/2022 година
Производството по чл. 107 ал.
2 от Закона за автомобилните превози във връзка с глава десета раздел първи от
АПК.
Образувано е по жалба от „Е.Г.3“ ООД с ЕИК
********* и адрес на управление – град Б., кв. „Банево“, улица „Иван Вазов“ №
34, против заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) №
РД – 14 – 2794/14.07.2022 година на началника на областен отдел „Автомобилна
администрация“ – В. (ООАА) към регионална дирекция „Автомобилна администрация“
– Враца (РДАА) в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА).
С обжалваната заповед е
констатирано, че с лек автомобил „Ф.К.“ от категория М1 с рег. № ****,
собственост на дружеството се извършва обществен превоз на пътници на
територията на Република България, без дружеството да притежава национален
лиценз за това, нито лиценз на Общността за извършване на международен превоз
на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз
на пътници. Затова по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ - временно
спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца. С втория диспозитив на заповедта
СУМПС на водача на автомобила е отнето временно.
Жалбоподателят оспорва заповедта.с
общи мотиви за нейната незаконосъобразност (лист 3 от приложеното адм. д. №
144/2022 година на АдмС - В.). Отделно в съдебното заседание, чрез процесуален
представител, поддържа, че МПС не се нуждае от лиценз за извършване на
обществен превоз, защото е от категория М1. Твърди, че в административното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
„снемане на свидетелски показания от лице, което не е било компетентно, като в
последствие тези показания са послужили на административнонаказващия орган за
издаване на процесната заповед“.
Иска се отмяната на административния
акт и присъждане на разноски.
Съдът установи следната фактическа
обстановка.
Дружеството – жалбоподател се
легитимира като собственик на лек автомобил „Ф.К.“ от категория М1 с рег. № ****,
съгласно свидетелство за регистрация част II с № *********, издадено от Министерството на
вътрешните работи (лист 15 от адм. д. № 144/2022 година на АдмС - В.).
На 14.07.2022 година в 10:30 часа,
на ГКПП „В.“ на „Дунав мост“, при напускане на пределите на страната, от
служители на ГД „Гранична полиция“ била извършена проверка на самоличността на
пътниците, возещи се в лекия автомобил, управляван от А.М.И.с ЕГН **********.
В хода на извършената проверка
служителите на МВР констатирали, че на пътника Б. С. Н. с ЕГН ********** е
наложено ограничение за напускане пределите на Република България. За
установяване на обстоятелствата по опита на Недев да премине границата, чрез
оперативен работник при ГПУ „В.“, били изискани сведения от водача и пътниците -
за естеството на пътуването.
Водачът на МПС (И.) писмено посочил,
че работи за „Е.Г.3“ ООД, че е превозвал пътници, „пътувайки за Германия“, като
- при установяване на невъзможността на един от тях да напусне България,
пътникът и приятелят му са си поискали „парите за билетите сумата от 300 евро“.
Водачът написал, че пътува „редовно“, но такова нещо никога не му се е случвало
(лист 9 от адм. д. № 144/2022 година на АдмС - В.).
От пътниците, писмени сведения дали
А. И.а (пътуваща от София за Германия, заплатила 150 евро), Д. Б. (пътуваща за
Дрезден с уговорка да заплати пътуването при пристигането си), М. И. (пътуващ
за Регенсбург, платил 150 евро) и Б. М., който заявил, че е платил общо 300
евро за превоз (за себе си и за своя приятел Бончо), а след прекъсване на
пътуването си е поискал обратно парите (лист 9 – 14 от адм. д. № 144/2022
година на АдмС - В.).
На 14.07.2022 година, въз основа на
дадените писмени сведения, началникът на ГКПП „В.“ изготвил съобщение с № 3321,
в което обобщил данните по превоза, известни до този момент (лист 8 от адм. д.
№ 144/2022 година на АдмС - В.).
На същата дата, 14.07.2022 година,
инспектор от РДАА съставил акт за установяване на административно нарушение №
315593, с който установил административно нарушение – извършването на
международен превоз на пътници от дружеството, без да разполага с необходимия
национален или международен лиценз (лист 7 от адм. д. № 144/2022 година на АдмС
- В.).
Отново на 14.07.2022 година
ответникът наложил обжалваната ПАМ с процесната заповед. С т. 1 от диспозитива
на заповедта МПС било спряно временно от движение, а с т. 2 от диспозитива било
отнето временно свидетелството за управление на МПС на водача И. (лист 58 -
59).
На 21.07.2022 година заповедта – в
цялост - е обжалвана от дружеството по съдебен ред (лист 3 от адм. д. №
144/2022 година на АдмС - В.).
За компетентността на ответника е
представена заповед № РД – 01 – 553/23.11.2021 година на изпълнителния директор
на ИААА. С т. I.7 от тази заповед началниците на ООАА са оправомощени да прилагат ПАМ
по чл. 106 и чл. 106а от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр).
Като свидетел по делото е разпитан
водача на МПС, собственост на жалбоподателя. Той потвърждава фактите изложени в
административната преписка и мотивите на обжалваната заповед (лист 48 стр. 2 - 49).
Правото
Допустимост
Жалбата е частично допустима.
Подадена е в законоустановения срок от лице, чиито права и законни интереси са
засегнати непосредствено и неблагоприятно от правните последици, които тя
поражда. Правният интерес на жалбоподателят, обаче, е свързан единствено с
първия диспозитив на административния акт – този, с който се налага ПАМ по
отношение на МПС, собственост на дружеството. По отношение на втория диспозитив
във заповедта – този, с който се отнема временно СУМПС на водача Атанас И. – за
„Е.Г.3“ ЕООД не възникват непосредствени неблагоприятни последици, поради което
жалбата, в тази си част, е недопустима поради липса на правен интерес и следва
да се остави без разглеждане.
Основателност
ПАМ е наложена от компетентен административен
орган.
Съгласно чл. 107 ал. 1 от ЗАвтПр,
принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана
заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" или упълномощени от него длъжностни лица.
В конкретния случай, изпълнителният
директор на агенцията надлежно е оправомощил началника на ООАА – В. да налага
мярка като процесната, поради което изискването на закона за компетентност на
административния орган е изпълнено.
Заповедта е издадена в писмена
форма. Тя съдържа всички реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК, като е надлежно
мотивирана, в това число и чрез административната преписка, приложена към нея.
При издаването на заповедта не са
допуснати процесуални нарушения. Обжалваната ПАМ има преустановителен характер,
поради което е наложена незабавно след установяване на противоправния характер
на извършения превоз – в нарушение на изискването за притежаване на лиценз за
извършването на превоз на пътници. Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че заповедта е издадена въз основа на негодни
доказателства, защото писмените сведения са били получени от орган на МВР, а не
от орган на ИААА. Действително, писмените сведения от водача на МПС и пътниците
са дадени пред оперативен работник на ГПУ „В.“, който е служител на МВР, но
няма нормативна пречка съдържанието на тези сведения да бъде използвано и от
други държавни органи (в случая от ИААА), стига то да има отношение към
изпълнително – разпоредителната дейност, която осъществяват и тези органи да
имат достъп да тях. Кодексът не установява строго формални изисквания към
административния орган за начина, по който може да се снабди с необходимите му
сведения за издаването на съответния акт. Нормата на чл. 39 ал. 1 от АПК
предвижда, че фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения,
декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и
веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон
предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други
средства. В конкретния случай, ЗАвтПр не установява специфичен ред или условия
за събиране на данните, въз основа на които да бъде наложена ПАМ, поради което
използването на писмените сведения от пътниците, дадени пред орган на МВР, не
съставлява никакво нарушение.
Заповедта е съобразена с приложимото
материално право.
От приложената административна
преписка се констатира, че дружеството е извършвало обществен превоз на пътници
от България към Германия.
Според § 1 т. 1 и т. 2 от ДР на
ЗАвтПр, „обществен превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу
заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство,
а "превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по
извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или
срещу заплащане или икономическа облага.
Съгласно чл. 6 ал. 1 от ЗАвтПр,
обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава
лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на
Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или
товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на
"Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на
таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон.
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър към
лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или
товари на територията на Република България. Регистърът съдържа: № на лиценза,
наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на
превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой копия или
удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни постановления,
списък на превозните средства, с които превозвачът извършва дейността.
От административната преписка се
констатира, че на 14.07.2022 година с МПС, собственост на жалбоподателя е
извършван превоз на пътници от България за Германия, срещу заплащане, т.е.
налице е именно обществен превоз на пътници, за който е необходимо издаването
на лиценз, съгласно нормата на чл. 6 ал. 1 от закона. При извършената проверка
е констатирано, че такъв лиценз не е бил издаден на „Е.Г.3“ ЕООД. Този
отрицателен факт не е опроверган от жалбоподателя в настоящото производство.
Що се отнася до довода на
жалбоподателя, че, след като МПС е от категория М1, то не подлежи на лицензиране
за превоз на пътници, поради което няма как да се приеме, че такова изискване е
нарушено от дружеството, изложен в съдебното заседание на 15.11.2022 година, следва
да се отбележи, че необходимият лиценз за превоз на пътници и товари се издава
на конкретен правен субект – търговско дружество, а не на превозното средство,
с което се извършват превозите. Именно субектът, който желае да извършва превозите,
следва да осигури подходящо превозно средство, за да получи лиценз, съответно
- използването на МПС което не е от
подходящата категория, има за краен резултат липсата на лиценз и неправомерно
фактическо осъществяване на превоз, преустановено (в случая) с налагането на
обжалваната ПАМ.
По същество, допустимата част от
жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба
от „Е.Г.3“ ООД с ЕИК ********* против заповед за налагане на принудителна
административна мярка № РД – 14 – 2794/14.07.2022 година на началника на
областен отдел „Автомобилна администрация“ – В. към регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Враца в Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ в частта, в която се
оспорва временното отнемане на СУМПС № ********* на А.М.И..
ПРЕКРАТЯВА адм. дело №
1470/2022 година – в тази част.
ОТХВЪРЛЯ жалба от „Е.Г.3“ ООД
с ЕИК ********* против заповед за налагане на принудителна административна
мярка № РД – 14 – 2794/14.07.2022 година на началника на областен отдел
„Автомобилна администрация“ – В. към регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Враца в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в частта, в която спрямо дружеството е
наложена принудителна административна мярка на
лек автомобил „Ф.К.“ от категория М1 с рег. № ****.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд - в седемдневен срок от получаването му – за
частта, имаща характер на определение за прекратяване на делото, а в останалата
си част – в четиринадесетдневен срок от получаването му, отново пред същия съд.
СЪДИЯ: