№ 3695
гр. София, 13.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110216517 по описа за 2023
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от Д. И. Т., ЕГН ********** чрез адв. Ц. П.
срещу наказателно постановление № VI- 35/17.11.2023 г., издадено от
началника на 01 РУ-СДВР (НП), с което на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за
опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
(ЗООРПСМ) на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл. 21, т. 6 от
ЗООРПСМ.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на обжалваното
наказателно постановление, като се твърди, че вмененото на жалбоподателя
нарушение е недоказано. Застъпва се тезата за липса на връзка между
осъщественото деяние и спортното мероприятие, като се посочва, че
футболният мач между националните отбори на България и Унгария е
проведен на 16.11.2023 г. на стадион „***“ при закрити врата и без
присъствието на публика. Твърди се, че жалбоподателят се е намирал в
близост до стадион „***“ поради участието му в организиран мирен протест.
Алтернативно се претендира приложение на чл. 28 от ЗАНН. От съда се иска
отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. *** и адв. ***, които пледират за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Адв. *** счита, че в хода на
съдебното следствие не са събрани достатъчно доказателства, установяващи
извършването на инкриминираното деяние от страна на жалбоподателя, а от
разпита на свидетеля *** се установява точно обратното. Моли съда да
отмени наказателното постановление и да присъди в полза на жалбоподателя
разноски. Адв. *** се солидаризира със становището на адв. ***.
Въззиваемата страна - началникът на 01 РУ - СДВР се представлява от
юрк. **, който счита, че обжалваният акт е правилен и законосъобразен и моли
жалбата да се остави без уважение. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
претендиран от жалбоподателя.
В правото си на реплика адв. *** изтъква, че ЗООРПСМ се прилага във
връзка със спортни мероприятия, а в случая жалбоподателят е бил на протест.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка,
като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за установено
следното от фактическа страна:
На 16.11.2023 г. с начален час 19:00 часа в гр. София на стадион „***“
се провел футболен мач между националните отбори на България и Унгария.
Футболният мач се провел при закрити врати и без публика да бъде допусната
на стадиона.
На същата дата от 18:00 часа бил организиран и проведен протест
срещу ръководството на Българския футболен съюз, в който взели участие и
жалбоподателят Д. И. Т. и свидетелят **** ***. Свидетелят *** се срещнал с
жалбоподателя пред Спортната палата, находяща се на бул. „***“ и поради
ескалиращото напрежение, свързано с участието на множество футболни
привърженици и използването на водно оръдие от страна на полицейските
служители, ангажирани с охрана на обществения ред при провеждане на
протеста влезли в намиращо се в близост заведение. Впоследствие полицейски
служители влезли в заведението, а жалбоподателят бил задържан. На
17.11.2023 г. срещу Т. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № VI-35 от 17.11.2023г. за това, че на 16.11.2023 г. около 21:00 часа
на бул. „***“ и ул. „***“, пред сградата на Министерството на младежта и
спорта е осъществил проява на спортно хулиганство, изразяваща се в хвърляне
на камъни и строителни отпадъци по полицейски служители, ангажирани в
охраната на спортното мероприятие.
При идентично фактическо описание на нарушението на същата дата
било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя на основание чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ било наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл.
21, т. 6 от ЗООРПСМ.
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно
показанията на свидетеля **** ***, както и събраните по надлежния ред
писмени доказателства съдържащи се в административнонаказателната
преписка.
При изграждане на релевантната фактология съдът се довери на
свидетеля **** ***, отчитайки факта, че същият е пряк очевидец на
събитията, за които дава сведения. Прави впечатление изключително
детайлният спомен, който е съхранил свидетелят относно развитието на
протеста, както и ясното и безпротиворечиво възпроизвеждане на събитията
по начина, по който свидетелят ги е възприел. Факт е, че свидетелят *** не е
бил през цялото време с жалбоподателя и поради това не може даде сведения
относно поведението на последния през цялата вечер, но съдът отчете, че
свидетелят и жалбоподателя са били заедно преди влизане на полицейските
служители в заведението /респ. задържането на жалбоподателя/, поради което
се довери на твърдението му, че жалбоподателят не е хвърлял камъни и
строителни отпадъци спрямо полицейските служители непосредствено преди
това.
Съдът се довери на приетите по надлежния ред на чл. 283 от НПК
писмени доказателства, като намери същите за обективни и достоверни.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице и срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол. По делото не са ангажирани доказателства
относно датата на връчване на препис от НП на жалбоподателя /НП съдържа
разписка за получаването му, но в същата не е отразена датата, на която е
сторено това/, поради което съдът приема, че жалбата не е просрочена и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН е
съставен от компетентен орган – полицейски инспектор при 01 РУ – СДВР
/съгласно изискването на чл. 26 от ЗООРПСМ/. Компетентността на АНО –
началника на 01 РУ- СДВР произтича директно от разпоредбата на чл. 30, ал. 1
от ЗООРПСМ.
3
На база на установените факти съдът намира, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била
ангажирана неправилно.
Както в АУАН, така и в НП се твърди, че действията на жалбоподателя,
изразили се в хвърляне на камъни и строителни отпадъци по полицейски
служители представляват проява на спортно хулиганство по чл. 21, т. 6 от
ЗООРПСМ.
Съгласно цитираната разпоредба „Противообществена проява (спортно
хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява
престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния
обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след
спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект
във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се във: т. 6 – хвърляне на
предмети“. Анализа на разпоредбата води до извод, че само по себе си
хвърлянето на предмети не следва да се квалифицира автоматично като
спортно хулиганство, а следва да се налице и други елементи от обективна
страна. Така, за да бъде квалифицирано едно деяние като спортно хулиганство
е необходимо то да бъде извършено на определено място и определено време,
а именно в спортния обект или в спортната зона преди, по време или
непосредствено след спортното мероприятие. Възможно е проявата да се
квалифицира като спортно хулиганство и ако тя е извършена на отиване или
на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие. В
процесния случай, не се твърди проявата да е извършена в спортния обект или
в спортната зона, а на бул. „***“ и ул. „***“ пред сградата на Министерството
на младежта и спорта. В тази хипотеза, за да е налице съставомерно деяние по
чл. 21 от ЗООРПСМ, то трябва действията да са били извършени на отиване
или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие.
Ноторен факт е, спортното мероприятие, по време на което се твърди да е
извършена хулиганската проява, а именно футболната среща между
националните отбори на Република България и Република Унгария се проведе
при закрити врати, без публика, като на стадиона не бяха допускани зрители,
тоест обективно няма как жалбоподателят Т. да е отивал, а още по-малко да се
е връщал от спортния обект във връзка с провеждането на футболната среща,
на която не се е допускала публика. В случая, описаното деяние е било
4
възможно да се квалифицира като дребно хулиганство по смисъла на УБДХ,
ако се прецени, че не е налице престъпление по смисъла на НК, но не и като
спортно хулиганство по ЗООРПСМ. Следва да се отбележи, че присъствието
на жалбоподателя на мястото, на което се твърди да е извършил хулиганската
проява е поради участието му в организиран протест срещу ръководството на
Българския футболен съюз, а не поради провеждането на самата футболна
среща. Провеждането или непровеждането по това време на футболната
среща няма отношение към твърдените действия на жалбоподателя и
причината за присъствието му на мястото, на което е задържан. За да е налице
спортно хулиганство, трябва да се установи, че хулиганските действия са
свързани с конкретно спортно мероприятие – извършени са в спортния обект
или в спортната зона на конкретното спортно мероприятие, или на отиване
или връщане от него, а не че по време на извършване на хулиганските
действия някъде се провежда някакво спортно мероприятие. С оглед
изложеното дори и да бъде прието, че на инкриминираната дата и място
жалбоподателят е хвърлял камъни и строителни отпадъци по полицейски
служители /което не беше установено по несъмнен начин/, то доколкото не се
установи тези действия да имат отношение към провежданата по това време
футболна среща на Националния стадион „***“, нито да са извършени в
спортния обект или спортната зона или на отиване или връщане от спортния
обект, то неправилно вмененото на жалбоподателя деяние е било
квалифицирано като проява на спортно хулиганство по смисъла на чл. 21, т. 6
от ЗООРПСМ и Т. неправилно е бил наказан за това. Отделно, съдът намери,
че не е доказано по несъмнен и категоричен начин жалбоподателят да е
хвърлял камъни и строителни отпадъци по полицейски служители. С оглед
изложеното съдът намира, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие /л. 10/, видно от
който уговореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство по делото е в размер на 500 лева, като
договорът служи за разписка за получената сума. Съдът намира, че
уговореното и заплатено възнаграждение справедливо оценява адвокатския
труд, съответства на фактическата и правна сложност на делото, характера и
обема на извършената от процесуалния представител на жалбоподателя
5
работа, не е прекомерен и същият следва да се присъди в полза на
жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3 т. 1 от ЗАНН,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № VI- 35/17.11.2023 г., издадено
от началника на 01 РУ-СДВР, с което на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за
опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия на
жалбоподателя Д. И. Т., ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл. 21, т. 6
от ЗООРПСМ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Столичната дирекция
на вътрешните работи да заплати на Д. И. Т., ЕГН ********** сумата от 500
/петстотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6