Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№                                                  10.06.2021 г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на десети май две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА

 

секретар Йорданка Тянева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 858 по описа за 2020 г. и като обсъди:

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл.45 и 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

 Ищецът Л.А.А., чрез пълномощника и адвокат М.Т. твърди, че на 07.02.2020 г. около 15 часа, вървяла по ул.“Цар Иван Асен ІІ“ в град Асеновград – към центъра на града. Достигайки до сградата на съда, в посока „ЕВН“, на около 10 м. от входа на съда, същата се спънала на стърчащо на тротоара желязо и дупка в тротоара – вероятно от отрязан пътен знак  /които не бил обозначен и обезопасен/, след което паднала и изпитала силна болка в дясната страна  и се претъркулила на тротоара. Като се осъзнала след падането, усетила силна болка в дясната ръка и установила, че е охлузена цялата дясна част на тялото и. Две момчета, пътуващи в автомобил видели случилото се, които спрели автомобила и се притекли на помощ да се изправи. След инцидента ищцата била откарала в „Спешно отделение на УМБАЛ „Св.Георги“ град Пловдив. При направени там прегледи и снимки се установило: „множество счупвания на костите на дясната предмишница – закрито/счупване на горния край на дясната лакътна кост и счупване на тялото /диафиза/ на дясна лакътна кост, закрито“, след което била извършена спешна операция: открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус и улна и поставяне на метална остеосинтеза, като на ищцата е поставена гипсова шина. На 10.02.2020 г. тя била консултирана от Началника на отделението и насочена към болница „Пирогов“ в София за последваща операция, тъй като първата операция била по спешност и тя не би могла да движи дясната си ръка в лакътя отново.  В УМБАЛСМ „Пирогов“ и  е направена нова операция, там тя престояла от 12.02.2020 г. до 17.02.2002 г. включително. Дълъг период от време същата не можела да се обслужва сама, била подпомагана от близки си дори и за ежедневни нужди, не можела да спи, изпитвала силни болки – което наложила да пие болкоуспокоителни. Във връзка с настъпилия инцидент ищцата е била принудена да направи разходи за лечение за: закупуване на „остосинтеза на Вебер“ на стойност 360 лв. с ДДС, циментна модулна протеза за главичката на радиалната кост, комплект с винтове на стойност 3495 лв. с ДДС и заключваща плака на стойност 1869 лв. с ДДС. – всички но стойност 5634 лв. с ДДС, за което и са издадени фактури. Няколко месеца след инцидента  ищцата ходила на контролни прегледи, физиотерапия, не можела да работи и да изпълнява дори елементарните си задължения. Улицата и прилежащия тротоар, на които е паднала ищцата  се намира на територията на Община Асеновград, със статут  на публична общинска собственост. Ето защо моли да бъде осъдена Община гр.Асеновград да й заплати обезщетение за причинените й неимуществени и имуществени вреди,  от които: 12 000 лева за „множество счупвания на костите на дясната предмишница – закрито/счупване на горния край на дясната лакътна кост“ и 8 000 лева за „счупване на тялото /диафиза/ на дясна лакътна кост, закрито“ – в следствие на неполагането на дължимата грижа от ответника за вещи общинска собственост,  ведно със законната лихва в/у главницата от датата на увредата 07.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 5 634 лева с ДДС, от които 360 лв. по фактура № **********/07.02.2020 г. за заплатен комплект „остосинтеза на Вебер“, 3405 лв. по фактура № **********/14.02.2020 г. за циментна модулна протеза за главичката на радиалната кост, комплект с винтове и 1869 лв. по фактура  № **********/17.02.2020 г. за заключваща плака, ведно със законната лихва в/у главницата от датата на увредата 07.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението. Ангажира доказателства, претендира за разноски.

          В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника  Община Асеновград, с които оспорва иска като неоснователен и недоказан. Заявява, че на посоченото от ищцата място няма и никога не е имало задължение Община Асеновград да постави пътен знак. Също ищцата сама твърди, че не е наблюдавала своя ход, тъй като е гледала трафика по булеварда, или разсейването и невниманието от нейна страна е причина тя да залитне и падне. Заявяват, че по незнайни причини тя е заведена веднага в къщи, а не в лечебно заведение, където е приета в последствие. Твърдят, че не е ясно как е приета в лечебно заведение, как  и по каква причина е постъпила в друга лечебно заведение, дали лечение в първото е проведено правилно или не. Оспорва твърдението на ищцата, че преди произшествието същата е работила като „зъболекар“, тъй като със заявление от 14.03.2019 г. същата е преустановила ползването на стоматологичен кабинет. Завява, че ищцата не е представила доказателства за трудовата си ангажираност, платен членски внос, регистрация към РЗИ Пловдив, справка за осигурителни вноски за 2019-2020 г., а видно от данните същата е в пенсионна възраст. В случай, че съда приеме исковете на ищцата за основателни, възразяват срещу размера на претендираните неимуществени и имуществени вреди, като прекомерно завишен.  Твърдят, че от ищцата не са ангажирани доказателства за заплащане, както дали претенциите са заплатени по клинична пътека /по НЗОК/ или са по желание на пациента. Ето защо моли предявените искове да бъдат отхвърлени.  Ангажира доказателства, претендира за разноски.

          След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

            Ищцата твърди, че на 07.02.2020 г. вървяла по десния тротоара на ул. „Цар Иван Асен ІІ” в гр. Асеновград, от дома си към Библиотеката, достигайки пред сградата на съда в посока „ЕВН“ същата се спънала в стърчащо на тротоара желязо с височина около 10 см. и паднала на земята, в следствие на което получила подробно изброените телесни увреждания.

           От ищцата са представени: Епикриза от УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД Пловдив, Епикриза от  УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, Фактури и касови бележки, Снимков материал на мястото.

           От ответника са представени: молба от ищцата до Кмета на Община Асеновград, Писма, Заповеди, Приемо-предавателен протокол, Договор за наем и Анекс, Опис на движими вещи.

            От приетата по делото СПЕ на вещото лице д-р Д.К., която съдът кредитира като компетентно изготвена се установява, че  Л.А. в следствие на инцидента на 07.02.2020 г. е претърпяла остра стресова реакция. Същата има ясен спомен за случилото се. Последващите психични нарушения покриват критериите на „разстройство на адаптацията с преобладаващо нарушение на емоциите-тревожност, вегетативни реакции, страхове“. Ищцата е в началото на пенсионната възраст, без значима коморбидност и е възприела ситуацията адекватно, но с тревожност относно проспектиктивен риск от усложнения. При А. непосредствено след инцидента е настъпила остра стресова реакция и последващо разстройство на адаптацията. Последващите оперативни интервенции са субективно и емоционално травматично преживяни, като свързани с травматичното събитие. Свързани са с ограничаване на елементарен бит, промяна в планове и перспективи и промяна във фамилните отношения. Преживяното стресово събитие и към момента на експертизата при А. води до неудоволствени изживявания, които се засилват при коментиране на събитието: остатъчна тревожност, емоционална лабилност и чувствителност. Последиците от травматичното събитие зависят от общото здравословно състояние на подекспертната. Налице е емоционално възстановяване и автономно  функциониране на същата. Не са установени данни за задълбочаване на тревожността, страховете от бъдещи последствия. Подекспертната има правилна и адекватна самооценка за общото си здравословно състояние.

         От писмо на НОЙ се установява, че Л.А. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с начална дата 26.04.2016 г., отпусната на осн.чл.68 ал.1,2 от КСО.

         От писмо на ЗДК Пловдив е видно, че м/у ЕТ“Д-р Л.А.-АИПППДМ“  и НЗОК/РЗОК няма сключен договор за извършване на дентална помощ по НРД 2020-2022 г. за ДД. Последно действал между страните договор е по НРД за ДД 2018 г., а договора от 2018 г. е прекратен на 01.08.2019 г. по взаимно съгласие.

           От писмо на РК на БЗС Пловдив се установява, че д-р Л.А. е редовен член на колегията, а от писмо на НАП Пловдив е видно: какви суми са постъпили за задължителни осигурителни вноски от ищцата, какви декларация и за какъв период са подадени от същата.

         От показанията на свидетеля В. Т.Х.– очевидец на инцидента, които съдът кредитира се установява, че той същия ден е пътувал с автомобила си, в които са се возили приятеля и приятелката му. Посоката на движението била от центъра/тунела към бензиностанция „Петрол“, същия спрял пред пешеходната пътека пред „Енергото“ където пресичал човек, потеглил бавно и когато се намирал пред магазина за „битова техника“ с периферното си зрение  е видял на отсрещния тротоар, как една жена се спъва в нещо и  пада на земята.  Спрял колата  и веднага се притекъл на помощ, заедно с приятеля си Илия на падналата жена, която била паднала по лице – което било в кръв, оплакала се от силни болки в ръката. Свидетелят е помогнал на жената да се изправи, която била в шок – тогава забелязал, че тя се е спънала в част от метално колче, стърчащо над земята около 10 см. (вероятно остатък от пътен знак), около което е имало счупена тротоарна плочка. След това закарали с колата жената в дома и, която в движение им споделила, че синът и е лекар.

         От показанията на свидетеля И.И.Н.– очевидец на инцидента се установява, че в деня на инцидента, той, приятелят му В. и приятелката му обикаляли из града по задачи, автомобила управлявал В.. При приближаване до сградата на „Енергото“, В. спрял автомобила пред пешеходната пътека за де премине пешеходец, при потегляне на автомобила свидетелят е видял на отсрещния тротоар, как жена се спъва на тротоара в метално колче пред сградата на „Енергото“ и пада на земята.  Това метално колче свидетелят предполага, че е останало от пътен знак или стълб, същото било с височина около 10 см. над земята, ръждясало – до него имало счупена/разместена тротоарна плочка. Свидетелят и приятелите му са слезли от автомобила и помогнали на жената да се изправи, видели че по лицето и носа и има кръв, държала ръката си свита и казала, че има болки. След това са закарали жената до дома и.

          От показанията на свидетеля И.А.А.– син на ищцата, които съдът кредитира се установява че на 07.02.2020 г. е получил обаждане от баща му, че майка му е паднала и е в къщи. Прибирайки се видял, че Л. била пребледняла, с окървавено лице, оплаквала се от силни болки в дясната ръка. Разказала, че вървяла по тротоара към библиотеката и пред сградата на „Енергото“ се спънала в нещо и паднала на земята. Веднага свидетелят е закарал в УМБАЛ „Свети Георги“ Пловдив, където още същия ден тя била оперирана по спешност. След 3 дни била изписана с указания за повторна операция в „Пирогов“ за смяна на лакътна става, тъй като било възможно да не може да свива ръката си в лакътя. В „Пирогов“ била оперирана повторно, където е престояла 5 дни. След изписването е била с гипс 2 месеца, а се наложило да я обслужват около 6 месеца, тъй като не можела да се справи сама.   След втория месец започнала физиотерапия по два пъти седмично. Към датата на инцидента ищцата е била пенсионер, но е помагала в кабинета на свидетеля. След инцидента ищцата е изпитвала дълъг период силни болки, не можела: да спи, да се обслужва, да се грижи за домакинството, за внучетата си, психически била срината.

 

 

 

            От показанията на проф.д-р В.П.С. – Началник на „Клиника по ортопедия и и травматология“ в УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД Пловдив, които съдът кредитира се установява, че към 2020 г./2021 г.  клиниката работи по всички възможни ортопедични, клинични пътеки, тъй като тя е най високо – трето нива на компетентност. Лично свидетелят е разговарял с ищцата в клиниката, тъй като тя била с много тежко счупване в областта на лакътната става, като е насочил за операция в „Пирогов“. В клиниката в условията на спешност била извършена операция за стабилизация: открито наместване на фрактурата и вътрешна фиксация – по пътека 220. Повторната операция по това време не е могло да се извърши в клиниката в Пловдив, за това именно пострадалата е насочена за София, където са работили по пътека 221 (много тежка операция за реконструкция). За пътека 221 в момента в Клиниката в Пловдив са нямали достатъчно квалифицирани кадри  с опит. Тъй като фрактурата на ищцата е „полифрагмент“, или т.н. „Нещастна триада“ на лакътната става, свидетелят е преценил че повторната операция следва да се извърши в „Пирогов“ от специалисти-хирурзи, работещи само в тази област „хирургия на лакътна става“. В противен случай само с първата операция, след зарастване на ставата, е било възможно да има в бъдеще функционален дефицит в областта на лакътната става, да не може да свива  и разгъва напълно същата. За пътека 220 минималния болничен престой е три дни, или тя е напълно завършена. При ищцата е било установено: „нещастна триада“: разкъсване на колатериален лигамент на лакътната става, фрактура на короноидния израстък и фрактура на лакъта. Операцията при това счупване е много сложна и продължителна.

            От приетата по делото СМЕ на вещото лице д-р Светозар С., което съдът кредитира като компетентно изготвено се установява, че  от представената по делото документация се установява, че при инцидента на 07.02.2020 г. Л.А. е получила следните травматични увреждания: закрито счупване на дясната лакътна кост в частта й към лакътя; раздробяващо счупване на дясната лъчева кост в същата област (по данни от гласните доказателства: охлузвания на кожата в дясната половина на тялото, и налична травма на носа).  Описаните травми са причинени по най-общ механизъм: удар с или върху твърд тъп предмет и съобразно доказателствата по делото, може да се направи извод, че е напълно възможно всички травматично увреждания да са получени при падане на настилката. Падането от ръста е високоенергийна травма и е напълно възможно синетичната енергия от падането на тялото да доведе до ормирането на сравнително тежката травма на десния лакът и лекостепнното увреждане на лицето. Касае се за множествено счупване на костите  на дясната предмишница в областта на дясната лакетна става, което е било тежко, причинено е с голяма сила. Било е необходимо продължително лечение, през което пострадалата е изпитвала значителни продължителни болки и страдания след травмата, при и след оперативното лечение, по време на имобилизация, както и по време на рехабилитация със цел възвръщане на движенията на ръката след обездвижване. Към претърпените болки и страдания следва да се прибавят и неудобствата от затруднено обслужване на пострадалата по време на лечението, обездвижването и, рехабилитацията, тъй като през този период тя е изпитвала силни болки и невъзможност да се справя дори с елементарни житейски действия. Пострадалата е откарана в „Клиника по ортопедия и травматология“ на УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД Пловдив, където е била приета за спешно оперативно лечение. Оперативната интервенция е извършена по спешност и е целяла стабилизиране на дясната лакътна кост, като планово е било решено пациентката да бъде насочена за продължаване на лечението към УМБАЛСМ „Пирогов“ София, поради нуждата от ендопротезиране на главичката на дясната лъчева кост, оперативна интервенция, каквато в Пловдив не се извършва. След провизорна спешна операция за частично фиксиране на фрагментите на дясната лакътна кост, пациентката е изписана предсрочно на третия ден, като веднага е приета в Първа клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛСМ „Пирогов“ София. Касае се за планова колаборация, като пациентката е насочена към клиниката в София от Началника на КОТ на УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД Пловдив. Категорично не се касае за некачествено свършена или несвършена диагностично-лечебна дейност в болницата в град Пловдив. Касае  се за предварително планиране на съвместна лечебна дейност, след извършена пълна и правилна диагностика от медицински лица в Пловдив, спешен първи етап от оперативната интервенция и дефинитивно лечение с алопластика на лъчевата кост в София. Към момента на експертизата основните оздравителни процеси са приключили, извършени са рехабилитационните мероприятия. По принцип и конкретно по казуса е известно, че при заместване на естествени структури с изкуствени, функцията не се възстановява напълно, но в значителна степен възвръща способността на ръката да извършва действията в дясната лакътна става сравнително добре. Несъмнено са налице болкови усещания при свръхмерни движения и се налага щадене на ръката при крайно натоварване на ставата. Ще е налице и дългосрочна болезненост при преумора, промени в климата и други индивидуални особености. Съществува връзка между падането и констатираните травматични увреждания.  КОТ на УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД Пловдив е предприело лечение по спешност, единствено и само на счупването на дясната лакетна кост, със цел  стабилизиране на костите на предмишницита до приемането на пострадалата в   УМБАЛСМ „Пирогов“ София, за извършване на деинфитивно лечение, поради липсата на възможност такова да бъде извършено в Пловдив, поради високата специфика на извършената алопластика и факта, че тя не се извършва в Пловдив, т.е. касае се за извършен етап от първична оперативна намеса, с планирано дефинитивно завършване в град София. Несъмнено след стабилизиране на дясната лакетна кост е било извършено и обездвижване на ръката, до достигането на пациентката до град София, което е спомогнало за съхранение на мускулни, сухожилни и кости структури в годно състояние за предстоящата оперативна намеса с висока специфика, която е завършила в крайна сметка благоприятно за пациентката. В тази насока е и изводът, че медицинските лица в Пловдив са извършили планираните си задачи и за пациентката не са настъпили вредоносни последици.

           От Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Свети Георги“ ЕАД Пловдив е изпратено копие от медицинската документация на пациента Л.А.А. от „Клиника по ортопедия и травматология“, за периода от 07.02.2020 г. до 10.02.2020 г.

          От събрание по делото множество доказателства се установи, че на 07.02.2020 г. ищцата вървяла по тротоара на ул. „Цар Иван Асен ІІ” в гр. Асеновград, достигайки до сградата на РС Асеновград, продължила движението си по тротоара пред сградата на „ЕВН“, където се спънала в стърчаща на тротоара метална тръба с височина около 10 см. (останала евентуално от пътен знак или табела) и паднала на земята, в следствие на което получила подробно изброените телесни увреждания. Горното съдът установява от показанията на свидетелите: И.Н.и В. Х.- очевидци на инцидента, притекла се да помогнат на ищцата. Тези свидетели сочат, че на този тротоар е имало остатък от метална тръба с височина около 10 см. и разместена/счупена тротоарна плочка до него. От показанията на свид. А., представената медицинска документация и приетата СМЕ се установява, че в деня на инцидента ищцата е била оперирана по спешност, в болницата е останала 3 дни, а след това насочена за повторна операция в Болница „Пирогов“ София, където останала 5 дни. Няколко месеца след това същата не е могла да се обслужва сама, имала силни болки, не можела да спи, наложило се е дълъг период да приема различни лекарства, да посещава физиотерапия, чувствала се непълноценна и се сринала психически. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите се основават на преки и непосредствени впечатления от събитието, от оздравителния процес след него, не са опровергани от другата страна, а дори напротив - изцяло кореспондират с представените писмени доказателства: съдебномедицинска документация. В същата е посочено, че при инцидента на Л.А. е било причинено: „множествени счупвания на костите на дясната предмишница – закрито/счупване на горния край на дясната лакътна кост и счупване на тялото /диафиза/ на дясна лакътна кост, закрито.“ Съдебният лекар е посочил, че установените увреждания са в резултат на действието на твърд, тъп предмет – удар, с или върху такъв. Начинът на причиняване на уврежданията е съвкупност от обстоятелствата на произшествието за причиняване на уврежданията, в които се включват както медицински данни, така и данни получени от съдебните материали. Ето защо по време и начин е напълно възможно тези травматични увреждания да се получени така, както е отразено в представените по делото материали.  Описаните травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента на 07.02.2020 г., при които Л.А.  е пострадала.

          Няма данни с поведението си ищцата да е създала причина за злополуката. Движела се е правомерно, използвайки тротоар, предназначен за движение на пешеходци. Падането й на тротоара на ул. „Цар Иван Асен ІІ” в гр. Асеновград, пред сградата на „ЕВН“ (енергото) е резултат от необезопасяване и неподдържане на пътно съоръжение – недемонтиране на част от метална тръба, останала на тротоара след премахване на пътен знак или табела.

               Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

            Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр.чл.45 и 86 от ЗЗД срещу Община Асеновград.                                               

            Съгласно цитираната разпоредба този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия /ищцата/; същите да са причинени виновно и противоправно от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД /ответникът/ е възложил някаква работа; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 49   ЗЗД, съгласно константната практика на ВКС и Постановление № 7 от 1959 г. на Пленума на ВС, носят юридическите лица, каквото е и ответната община. Отговорността на възложилия работата е обективна, с гаранционно - обезпечителна функция. Тя възниква за него, когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, както чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, така и чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата. Субективното отношение на възложителя не е елемент от фактическия състав. То се изисква по отношение на лицето, на което е възложена работата, като се презюмира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Наличието на останалите обективни елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, доколкото същите представляват правопораждащи юридически факти за твърдяното право, трябва да се докажат от претедиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.

            Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установен механизмът на увреждането. Обстоятелствата, при които е настъпила процесната злополука, са установени така, както са описани в исковата молба, а именно: на 07.02.2020 г. ищцата вървяла по тротоара на ул. „Цар Иван Асен ІІ” в гр. Асеновград, достигайки до сградата на РС Асеновград е продължила движението си по тротоара пред сградата на „ЕВН“, където се спънала в стърчаща на тротоара метална тръба с височина около 10 см. (останала евентуално от пътен знак или табела) и паднала на земята, в следствие на което получила подробно изброените телесни увреждания. От събраните доказателства се установява също, че въпросните травматични увреждания са довели до  затрудняване движението на ищцата, било и е причинено:  „множество счупвания на костите на дясната предмишница – закрито/счупване на горния край на дясната лакътна кост и счупване на тялото /диафиза/ на дясна лакътна кост, закрито.“ Периода за възстановяване е около пет-шест месеца,  тези увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента на 07.02.2020 г., при които ищцата е пострадала. Доказа се също, че след шест месечен оздравителен период същата се е възстановили, но продължава да чувства болки, не може да използва пълноценно ръка си – както преди.

          Улицата, на която е настъпил процесния инцидент, е тротоар от общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 във вр. с чл. 8, ал. 3 ЗП. Законодателят е възложил на общините  изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, и т.н.- чл.30, ал.4 ЗП. От обстоятелството, че по тротоара   по ул. „Цар Иван Асен ІІ” е останала част от недемонтирана метална тръба – след премахване на пътен знак или табела, към момента на настъпване на процесния инцидент, се налага извода, че Община Асеновград не е изпълнила законовото си задължение за ремонтът и поддържането на тротоарите в града. Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените от тези лица вреди, при или по повод изпълнението на възложената им работа. При това положение съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 49  ЗЗД.

            По отношение размера на претендираното от ищцата обезщетение съдът намира следното: съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищцата болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България. Искът относно претенцията за неимуществени вреди е предявен за сумата 20 000 лева: 12 000 лева за „множество счупвания на костите на дясната предмишница – закрито/счупване на горния край на дясната лакътна кост и 8 000 лева за счупване на тялото /диафиза/ на дясна лакътна кост, закрито“. Съдът намира, че за обезщетяване на неимущественото увреждане на ищцата следва да се присъди общо сума 10 000  лева (за тези множество вътрешноставни счупвания на двете кости на лакътната става), тъй като множествените счупвания на костите в състава си включва двете счупвания/уврежданя – посочени от ищцата (което представлява счупване на повече от един фрагмент на ръката). Като при определяне на този  размер Съдът съобрази причинените на ищцата увреждания, доказания период на търпените болки и страдания, и времето през което ищцата е търпяла болки с по-интензивен характер, необходимостта от извършване на повторна операция, за която суми искът ще следва да се уважи, като до пълния предявен размер от 20 000 лева ще следва да се отхвърли.

           Искът за заплащане на имуществените вреди е основателен. От ищцата са претендирани следните суми: сумата от общо 5 634 лева с ДДС, от които: 360 лв. по фактура № **********/07.02.2020 г. за заплатен комплект „остосинтеза на Вебер“, 3405 лв. по фактура № **********/14.02.2020 г. за циментна модулна протеза за главичката на радиалната кост, комплект с винтове и 1869 лв. по фактура  № **********/17.02.2020 г. за заключваща плака. За претърпените от ищцата имуществени вреди са представени: фактури, касови бележки, от които е видно че те са заплатени от същата, във връзка с лечението и. От приетата СМЕ се установи, че изписаните заплатени консумативи са в пряко отношение към травмата, получена от пострадалата А. при инцидента на 07.02.2020 г. (монтирани в ръката и при операциите). А извършването на физиопроцедури и ЛФК е един от водещите фактори за правилното протичане на болестния и оздравителния процеси, които са допринесли пряко на правилното произтичане на тези процеси в срок. Поради което този иск също ще следва да се уважи в пълен размер.

            Съгласно чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължения от непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и без покана. Ето защо горните суми следва да бъдат присъдени ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 07.02.2020 г. до окончателното й изплащане.

          На осн.чл.78 ал.5 от ГПК от ответника е направено възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което е основателно. Видно от представените доказателства е, че е заплатено възнаграждение в размер на 2500 лева, а следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева.

            На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска, или сумата: 2394 лева. Ответникът също има право на разноски, съразмерно от отхвърлената част от иска,  но по делото липсва претенция за присъждане на такива, доказателства и списък за това, поради което съдът не следва да присъжда разноски в полза на ответника.

            Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ОСЪЖДА Община Асеновград, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, площад „Николай Хайтов“ № 9, представлявано от Кмета д-р Х.Г., да заплати на Л.А.А., ЕГН **********,***, следните суми:

           10 000 лева (десет хиляди) представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили на 07.02.2020 г. за следното телесно увреждане: „множество счупвания на костите на дясната предмишница – закрито/счупване на горния край на дясната лакътна кост и счупване на тялото /диафиза/ на дясна лакътна кост, закрито“, в следствие на неполагането на дължимата грижа от ответника Община Асеновград, за вещи общинска собственост: тротоарна настилка,  които вреди се изразяват във физически и психически болки и страдания, претърпени от ищцата Л.А., (уплаха, емоционален дискомфорт, затруднено самообслужване и придвижване, стрес), като причина за счупването е спъване  и падане в стърчаща на тротоара метална тръба с височина около 10 см. и разместена тротоарна плоча, на тротоара на ул.“Цар Иван Асен ІІ“ в град Асеновград, пред сградата на „ЕВН“,  ведно със законната лихва в/у главницата от датата на увредата 07.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 20 000 лева, или за разликата от 10 000 лева;

            5 634 лева (пет хиляди шестотин тридесет и четири), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които:  360 лева (триста и шестдесет) за закупен комплект „остосинтеза на Вебер“, за което е  фактура № **********/07.02.2020 г. и касова бележка;  3405 лева (три хиляди четиристотин и пет) за закупена циментна модулна протеза за главичката на радиалната кост, комплект с винтове, за което е издадена фактура № **********/14.02.2020 г. и касова бележка и 1869 лева (хиляда осемстотин шестдесет и девет) за закупуване за заключваща плака, за което е издадена фактура  № **********/17.02.2020 г. и касова бележка, ведно със законната лихва в/у главницата от 14.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;

             както и сумата от 2394 лева (две хиляди триста деветдесет и четири) направени разноски в производството.

 

              Решението е постановено при участието на трето лице помагач: УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД Пловдив, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул.“Пещерско шосе“ № 66.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: