Р Е
Ш Е Н
И Е
№
243
гр.
Перник, 13.07.2018
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 22.06.2018 г., ІI-ри въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Радост Бошнакова
Кристиан
Петров
при
секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело №
687 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано
е по жалба от Б.К. против решение № 78/29.07.2016 г. по гр.д. № 95/2016г. по
описа на Районен съд – Брезник, с което са: 1/ отхвърлени исковете с пр. осн.
чл. 109 ЗС, предявени от Б.К. срещу М. Л., Е. Е. и М.В. за солидарно осъждане на
ответниците - да не влизат в семейната гробница на ищеца и да не местят
бордюрите, паметните плочи, орнаментите и други аксесоари, както и да не копаят
по гробовете на дедите на ищеца; 2/ отхвърлени исковете с пр. осн. чл. 45 ЗЗД,
предявени от Б.К. срещу М. Л., Е. Е. и М.В. за солидарно заплащане на сумата 2
000 лева /частичен иск от пълния размер 15 000 лева/ - обезщетение за причинени
имуществени вреди, заедно със законните лихви, считано от деликта - 01.09.2010г.
до окончателното изплащане и сумата 2000 лева /частичен иск от пълния размер
500 000 лева/ - обезщетение за причинени неимуществени вреди, заедно със
законните лихви, считано от деликта - 01.09.2010г. до окончателното изплащане. Оплакванията
в жалбата се отнасят до неправилност на обжалваното решение, поради неправилно
прилагане на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и
необоснованост, с искане за неговата отмяна, като въззивният съд постанови
друго, с което исковете бъдат уважени.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите страни не са подали отговори на
жалбата. В съдебно заседание оспорват жалбата като излагат съображения за
нейната неоснователност и за потвърждаване на решението.
Пернишкият
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира следното:
При извършената по реда на чл.
269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо - в обжалваната му част.
Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките, поставени от
въззивната жалба, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията
на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
По
исковете по чл. 109 ЗС
Искът с правна квалификация
чл. 109 ЗС
е вещен иск, с който собственикът
или носителят на ограничено вещно право защитава притежаваните от него вещни права от
неоснователни /противоправни/ преки или косвени въздействия върху имота му, с
които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото
предназначение.
За уважаването на този иск, на първо място ищецът следва да докаже,
че е собственик на имота или че притежава ограничено вещно право върху него на твърдяното
от ищеца основание за придобиване на правото на собственост и ограниченото
вещно право. Не всяко въздействие върху имот може да обоснове основателност на
негаторен иск по чл. 109 ЗС,
а само онова въздействие, което засяга неоснователно обекта, принадлежащ на
предявилото иска лице и посредством което обективно се създават пречки за
установения правен режим на ползване на имота и по този начин се накърняват
правата на собственика или титуляра на ограничено вещно право и се създават
пречки правото на собственост или ограниченото вещно право да бъде упражнявано
в пълен обем. Следва да е налице неправомерно въздействие върху имуществената
сфера на ищеца, за да е адекватна и търсената с иска по чл. 109 ЗС
защита срещу въздействия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността
или ограниченото вещно право. Целта на негаторния иск е защита на правото на
собственост или ограничено вещно право, когато то е накърнено, а не защита на други
права. В този
смисъл е съдебната практика, например решение № 150 от 25.05.2011 г.
по гр. д. № на ВКС, II г. о., решение № 424 от 1.12.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1482/2009 г., II г. о., ГК и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК.
В разглеждания случай искът
по чл. 109 ЗС
се основава на твърдението, че по наследство и давностно владение ищецът е
собственик на фамилна гробница, в Гробищния парк в с. ***, общ.Трън,
представляваща недвижим имот с площ 50 кв.м, в който са обособени 4 гроба със
съответните паметници и други гробищни съоръжения и орнаменти, при посочени граници.
Гробницата е била изградена от баща му (Т.А. К.) и била оградена с бордюри. От
месец септември 2010г. до месец януари 2014г., ответниците в съучастие
неправомерно започнали да навлизат във фамилната му гробница, като увредили
гробницата и се опитвали да заграбят част от нея. Разрушили бордюрите на
фамилната гробница, а след това изместили и повредили паметните плочи от
гробовете на неговите предци. Започнали постоянно да ровят по гробовете и да
обругават погребаните му предци в тях.
Съгласно разпоредбите на отменения ЗТСУ,
"гробищата" са обществени терени със специално предназначение, държавна собственост. С
влизане в сила на парагр. 7, т. 4 от ЗМСМА/ ДВ. бр. 77/1991 г., в сила от
17.09.1991 г./, в собственост на общините преминават общинските пътища, улици,
булеварди, площади, обществени паркинги и зелени площи за обществено ползване
/в което са включват терени за гробища/. Съгласно чл. 61, ал. 4, ал. 3 и парагр. 5, т. 73 от ДР на ЗУТ терените, определени като "гробищни паркове" са собственост на
държавата и общините, имащи
статут на публична собственост. По делото е установено, че гробищният
парк в с. *** е публична общинска собственост, съгласно АОС № 480/25.11.2005г.,
като поддържането и стопанисването му се осъществява от общината, чрез кметския
наместник. Предоставянето на гробните места на физически лица се извършва чрез
ползване на стари гробни места от наследниците или изкопаване на нови на
свободни площи, поради това, че местата не са парцелирани.
С оглед изложеното, процесният
недвижим имот - съставляващ 4 гробищни места не може да принадлежи на ищеца,
макар да е налице наследствено правоприемство между него и баща му, тъй като не
е доказано с надлежен титул за собственост или ограничено вещно право наличието
на процесния имот в наследството на наследодателя на ищеца, който да опровергае
констатациите по АОС № 480/25.11.2005г., че имотът е със статут на гробищен
парк - публична общинска собственост, на основание чл. 3, ал. 2,
т. 1 от ЗОбС във вр. чл. 61, ал. 4
и парагр. 5, т.
73 от ДР на ЗУТ. Същевременно чл.86 от ЗС в различните му редакции предвижда
забрана за придобиване по давност на всички държавни и общински вещи и имоти, а
след 01.06.1996 г.- не могат да се придобиват по давност имотите и вещите -
публична държавна и общинска собственост /в този смисъл са и чл.7 от ЗДС от
1996 г. и чл.7 от ЗОбС от 1996 г./, което означава, че след като наследодателят
на ищеца не е могъл да упражнява давностно владение върху имота, то и ищецът не
е могъл да присъедини това на наследодателя или да осъществява самостоятелно свое
владение. Отделно от това следва да се има предвид, че /макар да липсват
категорични доказателства от ищеца за заплащане на изискуемата такса за това/ правото
на гробоползване е особен вид право на ползване на гробно място, което
независимо че възниква в полза на наследниците по закон или завещание с
полагането на покойник, за него не се прилагат правилата на чл. 56 и следващите от Закона за собствеността, т.е. не е ограничено вещно
право. Разпоредбата на чл. 120
от ЗМДТ не е аргумент за противното, защото само
определя размера на таксите за ползване на гробни
места над 8 години, а не регламентира правото на гробоползване като ограничено
вещно право. Ето защо, липсва първата и основна предпоставка за уважаване на иска по чл. 109 ЗС, а именно, че ищецът е собственик или титуляр на ограничени вещни права на имота,
поради което само на това основание искът е неоснователен. Защитата по чл. 109
ЗС е неприложима като способ за защита срещу неоснователни действия, с които се
засягат или застрашават други имуществени или неимуществени права, различни от
собствеността или ограничените вещни права, което изключва необходимостта от
обсъждане на доказателствения материал по делото, свързан с пасивната
материалноправна легитимация на ответниците, респ. доказано ли е извършване от
страна на ответниците на посочените в исковата молба пречещи действия.
По
исковете по чл. 45 ЗЗД за имуществени вреди
Искът
по чл. 45 ЗЗД е облигационен, но имуществената вреда е елемент от фактическия
състав на непозволеното увреждане като засягане на защитено материално благо,
затова е от значение настъпила ли е вреда в имуществото на ищеца, причинена от
твърдяното противоправно поведение, което следва да бъде установено по пътя на
пълно главно доказване от ищеца. Твърдяното основание на претендираните имуществените вреди може да
бъде различно, но дали засегнатото материално благо принадлежи на
увредения, разбирано като собственост или друго вещно право, е без значение за
редица възможни вредни последици /пропуснати ползи,
понасяне на разноски, намалена или изгубена работоспособност, изгубена издръжка -
настояща или бъдеща и други подобни/. Когато обаче заявената за обезщетяване
имуществена вреда, произтича като деликтно основание от увреждащо действие като
повреждане, унищожаване или отнемане на вещи, намаляване на стойността им,
тогава въпросът за собствеността върху вещта ще е обуславящ спрямо този за
обезщетение на деликтно основание, доколкото увреждането засяга самото вещно
право върху вещта.
В случая искът по чл. 45 ЗЗД се основава на твърдението, че с
разрушаване на бордюрите, паметните плочи и други аксесоари на Гробницата,
ответниците са нанесли на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в претърпени
загуби - равностойността на разрушените вещи, т.е. основанието на имуществените
вреди е повреда на вещи, като не се търси обезщетение на
друг вид имуществена вреда - понасяне на разноски и др. Условието да бъде
направен извод, че въпросът за собствеността върху вещта е обуславящ спрямо
този за обезщетение на деликтно основание, е заявената за обезщетяване вреда да
е имуществена, произтичаща от отнето, или накърнено право на собственост. Заявената
с иска по чл. 45 ЗЗД в случая имуществена вреда е от такова естество -
произтичаща от противоправно деяние с обект притежавани от ищеца бордюри,
паметни плочи и други аксесоари на Гробницата и е обоснована по този начин - с
твърдението за накърняване на имуществени блага, свойствени само за собственика
и затова заявени като обезщетяеми в размер, съответен на равностойността на
повредените вещи. В тази връзка притежанието от ищеца на вещно право върху повредените
вещи е нещо, на което искът по чл. 45 ЗЗД е основан, и се явява от значение за
основателността му, поради което самото процесно деликтно правоотношение между
страните по делото има връзка със собствеността върху повредените вещи,
доколкото правото на деликтно обезщетение при погиване или повреждане на вещта
е само на собственика на предмета на посегателство.
С оглед
приетото по-горе във връзка с иска по чл. 109 ЗС, не се установява от
доказателствата по делото, че ищецът е собственик на процесния имот -
съставляващ 4 гробищни места, от което следващият спрямо това извод е, че твърдяното
увреждане на вещите не представлява посегателство в имуществената сфера на
ищеца, тъй като повредените вещи не са намалили имуществото на ищеца, при
положение, че не се доказва последният да е техен собственик. Ето
защо, исковете по чл. 45 ЗЗД за имуществени вреди също са неоснователни, поради
което отпада необходимостта от обсъждане на доказателствата, свързани с
материалноправната легитимация на ответниците и размера на дължимото за
възмездяване на ищеца обезщетение.
По исковете по чл. 45 ЗЗД за
неимуществени вреди
В
исковата молба ищецът твърди, че посоченото противоправно деяние на ответниците
- разрушаване на бордюрите, паметните
плочи и други аксесоари на Гробницата и ровене по гробовете, е довело до
обругаване на неговите роднини, и други предци и с гавра с тяхната светла
памет, в резултат на което е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания, болезнени негативни преживявания, изживяване на негативни емоции,
системен тормоз, че не е могъл да опази паметта на роднините си и на предците
си, а също така и в опозоряване на неговото добро име в обществото.
По така заявените с иска неимуществени вреди, освен
останалите предпоставки, предвидени в чл. 45 ЗЗД, ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване описаните неимуществени вреди, изразяващи
се в неблагоприятно засягане на неимуществената сфера на увредения –
накърняване на неговия телесен интегритет, респ. на неговото добро име, които
вреди в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е
закономерна, необходима, естествена, присъща последица от твърдяното
противоправно поведение на делинквента.
Неимуществените
вреди представляват отрицателни физически усещания /болки/ или психически
изживявания /страдания/. Отрицателно физическо усещане /болки/ може да
предизвика само вредоносен факт, засегнал телесната неприкосновеност на човека.
Отрицателните психически-душевни изживявания /страдания/ обаче могат да бъдат
предизвикани и от най-различни факти - душевните страдания в резултат на
последиците от накърняване на доброто име, чест и достойнство, невъзвратимата
загуба в резултат на смъртта на член от семейството, моралното страдание от
загубата на дете, съпруг, майка, баща и т. н., т.е. когато има накърнение на
привързаността към определени лица. Общото за всичките е, че неимуществената
вреда като негативно въздействие върху благо се състои в засягане телесната
неприкосновеност на човека или в отрицателно изменение в духовната сфера на
един правен субект. Това общо положение обосновава, че засегнатият с
непозволеното увреждане обект трябва да е свързан с неимуществени права на
увредения, в накърняване на неимуществени блага на увредения, за да може да се
претендира обезщетение за неимуществени вреди, тъй като нарушаването на
имуществени субективни права не може да предизвика достойни за обезщетяване
отрицателни емоции.
Съотнесено
към конкретния случай, по мнение на настоящия съдебен състав това означава, че не
е допустимо обезщетението и на неимуществени вреди /включително и накърняване
на доброто име, чест и достойнство/, последвали от повреждане, унищожаване, отнемане или намаляване на стойността на
вещ, тъй като това е в противоречие на задължителната съдебна практика /Постановления № 4/61 г., № 5/69 г. и № 2/1984 г. на Пленума на ВС/, приемащи, че обезщетение за
неимуществени вреди не се дължи за причинени вреди на вещ. Щом не би могло да
се присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пострадал близък
човек /константната съдебна практика категорично приема, че при телесно
увреждане, недовело до смърт, право на обезщетение има само увреденото
физическо лице, а близките му нямат право на обезщетение за собствените им
неимуществени вреди, изразяващи се основно в притеснения за живота и здравето
на техния близък/, то още по - неоправдано и в разрез с морала е да се присъди
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от унищожена и повредена вещ.
е
допустимо вредоносно деяние срещу имуществен обект да доведе и до болки или
психически страдания /макар доколкото понастоящем в доктрината и практиката,
ако има дискусия по този въпрос се касае не за вещи въобще, а за специфичен вид
вещи - „животни компаньони“/, следва да се посочи, че не всяко отклонение от
нормалното физическо или психическо състояние на човека е неимуществена вреда,
подлежаща на обезщетяване, а само това, което се отличава с достатъчна
интензивност, като във всички случаи вредите следва да са пряка последица от
вредоносното деяние, която връзка не се предполага, а следва да бъде доказана
от увредения. Твърдяните неимуществени вреди, изразяващи се в болки както се
посочи по-горе може да предизвика само вредоносен факт, засегнал телесната
неприкосновеност на човека, каквото не
е разрушаване на бордюрите, паметните плочи и други аксесоари на Гробницата и
ровене по гробовете, доколкото по естеството си касае повреждане на вещи.
Следователно в конкретния случай от посоченото противоправно деяние ищецът не е
понесъл такива болки и страдания, които да дават основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди.
Относно
твърдяното опозоряване на доброто име на ищеца в обществото следва да се има
предвид, че с оглед естеството на правото на добро име на личността, обект на което
са лични и непрехвърлими морални блага, следва че противоправно би се явило
поведение, при което има конкретно засягане личността на ищеца, посредством
клеветнически твърдения и/или обидни квалификации, осъществено устно, писмено
или чрез действие. От друга страна, клеветническите твърдения и/или обидни
квалификации накърняват доброто име на дадено лице, но само ако те обективно са
в състояние да засегнат доброто му име според моралните норми, възприети от
обществото, когато са неприлични, цинични или вулгарни и изразяват лично унизително отношение към
определено лице, респ. съзнателно
се разгласяват неистински позорни обстоятелства за дадено лице или му се
приписва престъпление.
В
контекста на гореизложеното, според съда не се установява твърдяното увреждащото
действие на ответниците да е насочено единствено към засягане личността и
дискредитиране на ищеца и да съдържа и да е изразило обидни според общоприетите
норми действия и с тях конкретно да е охарактеризирана личността на ищеца или посредством
него съзнателно да се разгласяват неистински позорни обстоятелства за ищеца или
да му се приписва престъпление. В случая така целепоставено поведение - вкл.
клеветническо или обида, не се установява. Затова разрушаване на бордюри, паметните плочи и други аксесоари на Гробницата и
ровене по гробовете не е в частност клевета или обида и не представлява
накърняване на доброто име на ищеца, за да се обоснове наличието на нанесени му
неимуществени вреди, които да бъдат обезщетени. Дори да се приеме, че ищецът е
понесъл психически дискомфорт от това повреждане на вещи, те не подлежат на
обезщетяване, тъй като не представлява накърняване доброто име на ищеца. И това
е така, доколкото позорните обстоятелства трябва обективно да са в състояние да
засегнат доброто му име, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации,
интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. Следователно не
може да се направи извод, че в пряка причинна връзка от щетите по бордюрите, паметните плочи и други аксесоари
на Гробницата и ровене по гробовете, ищецът е претърпял твърдените
неимуществени вреди - опозоряване на доброто име на ищеца в обществото, като
въобще липсват доказателства, установяващи наличието на твърдените
неимуществени вреди, а още по-малко те да са да са пряка последица от
вредоносното деяние. При тези обстоятелства не е установено при условията на
пълно и главно доказване ищецът да е претърпял описаните в исковата молба
неимуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване по реда на чл. 45 и чл.
52 ЗЗД, затова предявеният иск за неимуществени вреди е неоснователен и недоказан.
В обжалваното
решение първоинстанционният съд, като е достигнал до същия краен резултат, е
постановил правилен съдебен акт, който не страда от пороците, посочени
във въззивната жалба и на основание чл. 271, ал.1 ГПК следва да бъде
потвърден, а въззивната жалба, като неоснователна- да се остави без уважение.
По
разноските:
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя
не се дължат разноски по въззивното производство.
Въззиваемият Е.Е. претендира и доказва разноски пред
въззивната инстанция общо 200 лв. – заплатено адв. възнаграждение (съгласно
представения договор за правна защита и съдействие от 16.11.2016 г., като
липсва списък по чл. 80 ГПК), които с
оглед изхода на спора му се дължат изцяло от жалбоподателя, съгласно чл. 78,
ал.1 ГПК.
Въззиваемите М. Л. и М.В. не претендират и не доказват
разноски пред въззивната инстанция, поради което такива не им се дължат.
На основание чл. 83 от ГПК, жалбоподателят е освободен от заплащане
на разноски по въззивното дело. По арг. от чл. 78, ал. 6 от ГПК в случай на отхвърляне на жалбата, жалбоподателят не заплаща разноските, от които е бил освободен. Ето защо, заплатените от бюджета на съда разноски за
възнаграждения на вещи лица във въззивното производство, не следва да се
възлагат в тежест на която и да е от страните, а остават в тежест на бюджета на
съда.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 78/29.07.2016 г. по гр.д. № 95/2016г. по
описа на Районен съд – Брезник.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, Б.Т.К., ЕГН **********
***, да заплати на Е.С.Е., ЕГН ********** ***, сумата 200 лв. – разноски за
производството пред ОС - Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.