Р Е Ш Е
Н И Е
София, 09.12.
Софийският Окръжен съд, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
състав в публично заседание на 25.11. две хиляди и деветнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ :1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. КРИСТИНА ТОДОРОВА
при
секретар Р.А., с участието на прокурор
от СОП С. Т., като изслуша докладваното от съдия Бозаджиева ВНОХД № 649 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе , взе предвид следното :
Софийски ОС, в качеството си на инстанция по
въззивен контрол е сезиран с жалба от защитника на подсъдимия К.К., адв. Г. У.,
срещу присъда № 7 / 30.07.2019г., постановена по НОХД № 87/2019г. по описа на
РС- Е., по силата на която съдът е
Присъдата е обжалвана от адв. У., първоначално с бланкететна жалба,
лишена от конкретика.Впоследствие в допълнителна въззивна жалба излага
допълнителни писмени съображения, съставляващи неразделна част от жалбата, в
които се съдържат оплаквания за необоснованост на фактическите изводи от
доказателствата, неправилно приложение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствата и
изграждане на вътрешното убеждение на съда, които са довели на практика до
неправилни фактически изводи и неправилно приложение на материалния закон.
Оплакването е, че е приложен закон, който не е бил в сила по време на
извършване на престъплението, в новата редакция, която е приложима според
обжалващия е задължително изследване на кръвта на подсъдимия, независимо от
неговото становище. Още повече, че подсъдимият е възразил писмено в съставения
АУАН. Твърди се с.т., че бланката за
медицински талон за изследване е стар образец, новият съдържа различни
реквизити и съдържание, както и бланката за протокол за медицинско изследване.В
тази връзка са направени доказателствени искания.
Искането е за отмяна и за постановяване на нова
присъда- оправдателна за подсъдимия и алтернативно- за намаляване на наложеното
наказание.
В съдебно заседание защитата поддържа оплакванията си,
доводите, които ги обосновават и исканията си
по отношение на атакувания с жалбата съдебен акт.
Към това становище изцяло се присъединява подсъдимият.
В последната си дума моли за оправдателна присъда.
Становището на представителя на СОП е че фактическите
изводи на първия съд относно авторството на подсъдимия К. и нивото на
концентрация на алкохол в кръвта му, установена при проверката на полицейските
служители на КАТ, са правилни и съответни на доказателствата, постановената
присъда е законосъобразна и в съответствие с процесуалните правила.Поради
застъпеното становище моли да бъде изцяло потвърдена.
Пред въззивната инстанция, във връзка с направените
оспорвания на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, беше открито
въззивно съдебно следствие, като беше
допуснато изслушването на
заключение на комплексна съдебно медицинска и химическа експертиза. От
своя страна подсъдимият представи доказателства за семейното си положение и
здравословно състояние на членове от семейството, имащи отношение към
индивидуализацията на отговорността.
Съдът, като осъществи цялостен служебен контрол на
осн.чл.314,ал.1 НПК по отношение на обжалваната присъда, разгледа жалбата на
заявените основания, събраните доказателства в т.ч. и в хода на въззивното
съдебно следствие, в съответствие с приложимия закон, намери за установено следното:
При постановяване
на обжалваната присъда първият съд е изградил верни фактически и правни изводи,
като законосъобразно е ангажирал наказателната отговорност на подсъдимия К. за
престъпление по чл.343б, ал.1 НК.
Фактическите изводи на първия съд са обосновани от
гледна точка на доказателствената съвкупност и нейната законосъобразна преценка, съобразно правилата
на НПК за изграждане на вътрешно убеждение. Доказателствата са събрани в
съответствие с процесуалния закон и при съблюдаване правата на страните, най
–вече правото на защита на подсъдимия и неговия защитник. Поради това,
настоящата въззивна инстанция възприема изцяло, без резерви приетата фактическа
обстановка от РС –Е., а именно:
Свидетелите Ц. В. - мл.автоконтрольор и А.
В. били на работа на 06. Срещу 07.07.2019г. от 20.30 часа на 16.07. до 08.30
часа на 07.07.19г. по утвърден от Началника на РУМВР график. Свидетелите
осъществявали автопатрул в с.Л., община Е., като около 01.15 часа на 07.07.19г.
спрели за проверка л.а. марка „Нисан Терано“ с рег.№ ., управляван от
подсъдимия, който се движел по ул.“Н. М.“ срещу магазина „К.“. При разговора
при близък контакт установили, че подс. К. лъхал на алкохол полицейските
служители го попитали дали е употребявал такъв, но той не им отговорил, поради
което св.Ц. В. извършил проба с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр.№
ARDM0171, което отчело резултат от 1.41 на хиляда. Св.Ц.В. издал талон за
медицинско изследване № 0018773, съгласно приложение № 1 към чл.4 ал.З от
Наредба № 1 от 19.07.2017г. Служителите придружили подсъдимия до ФСМП –Е..
Подс. К. отказал собственоръчно да впише в талона дали приема или отказва
показанията на техническото средство, да положи подпис, както и да посочи как
избира да бъде изследван: с доказателствен анализатор и да положи подпис или с
медицинско и химическо или химико-токсилогично изследване. Отказът на
подсъдимия да попълни посочените по-горе обстоятелства в талона за медицинско
изследване били удостоверени с подписа на св.С. Г. - мед.сестра във
ФСМП Е.. На няколко пъти във ФСМП Е.
дежурния лекар А. приканял подс.К. да даде кръв за изследване, но последният ту
се съгласявал, ту отказвал и накрая си тръгнал, без да даде кръвна проба.
По описания по-горе начин РС Е. е формирал
извод за осъществяване от обективна и субективна страна на престъплението, към
което е бил привлечен да отговаря подсъдимия.След издаването на талона
подсъдимият е бил придружен до ФСМП Е. за даване на кръв за изследване. Същият
отказал да даде кръв, дълго време променял своята позиция, отказал да впише
собственоръчно в талона дали приема показанията на техническото средство, по
какъв начин желае да се установи концентрацията на алкохол, като това било
установено с подписа на св.С. Г.. Последната в показанията си в съдебно
заседание потвърждава, че неколкократно дежурния лекар е канил подсъдимия да
даде кръв, но той е отказал.
След като подсъдимият е отказал да впише
определените обстоятелства в талона за медицинско изследване и да даде кръвна
проба, първият съд е приел за неотносимо към фактическата обстановка
твърденията на защитата, че в РУМВР Е. няма доказателствен анализатор, както и
лица, които са обучени да работят с него.
Не съществуват правни съображения за
ревизия на приетото от първостепенния съд.Доводите на защитата, че не е спазепа
процедурата по Наредба №1 /17г. /в последната и редакция/, пространно развити
във въззивната жалба, не биха могли да бъдат споделени, поради липса на опора в
доказателствените материали по делото.Некоректно и в разрез със законовите
разпоредби е да се твърди като нарушение липса на поставени стикери върху
талона за медицинско изследване /съгласно последната законодателна промяна/,
при положение, че от показанията на разпитаните свидетели /полицейски служители , осъществили
проверката и св. С. Г.- медицинска сестра/ се установява, че подсъдимият, с поведението си е осуетил
вземането на кръв за алкохолна проба, а съгласно законовите разпоредби на
цитираната по- горе наредба стикери могат да бъдат лепени, едва след като се даде кръв от изследваното лице.
В този смисъл в разрез със закона и некоректно е подсъдимият да се
позовава на нарушения и да черпи права от собственото си недобросъвестно
поведение, изразяващо се в оттегляне на даденото съгласие да бъде изследван
лабораторно, чрез химически, лабораторен анализ на съдържанието на алкохол в
кръвта му. Съгласно основен принцип на правото / в т.ч. и наказателното право/,
правата следва да се упражняват в съответствие с действителното им предназначение,
а не във вреда на останалите страни в
процеса и за цели, противоречащи на основната му цел и начала- а именно – за
прикриване на истината за факти и обстоятелства, за препятстване на
наказателното производство посредством шиканирането му и опорочаването му от
дееца, целящ да се облагодетелства процедурно от осъществени от него самия
неправомерни действия при упражняване на правата.
Правилно и в съответствие със закона
първият съд е приел, че доказателственият анализатор, макар и да съдържа
показания с много по- голяма точност и прецизност от първоначалния алкотест
„Дрегер”, е само една от двете
алтернативи за изследване на концентрация на алкохол в кръвта, когато се касае
за стойности, превишаващи 1.2 %о, в случая –
подсъдимият е предпочел втората алтернатива- лабораторно изследване на
кръвта. Същият, в съответствие със заявеното от него съгласие е бил отведен от
полицейските служители до медицинско заведение, но при последвалия от К. отказ,
нито те, нито медицинските лица, не са оторизирани по закон да осъществят
принудително процедурата. По този начин сме изправени пред хипотезата на ал.9
на чл.6 от Наредба №1 / в последната и редакция ДВ бр.81/2018г. /, според
която при отказ на изследваното лице да
даде кръв и да подпише талона, меродавни са показанията на „Алкотест Дрегер”.
Съобразно принципа на липса на
доказателство/ доказателства с предварително определена сила в наказателния
процес бе изготвено и прието заключението на
комплексна съдебно- медицинска и химическа експертиза, съгласно което
вероятните граници, при отчитане на допустимата грешка на апарата, на
концентрация на алкохол в кръвта са от 1.38%о до 1.44 %о.
Изложеното по- горе обуславя извода на
първостепенния съд за извършено деяние по чл. 343б,ал.1 НК и за авторството на
подсъдимия, като законосъобразен и правилен.
Що се касае до индивидуализацията на
отговорността съдът по принцип е определил наказанието „лишаване от свобода” в
справедлив размер- минималния –предвиден в закона, отчитайки наличните
обстоятелства, смекчаващи наказателната отговорност, главното сред които е
необремененото съдебно минало на подсъдимия К.К..
В настоящото производство, след като бяха
представени доказателства за наличен здравословен проблем на съпругата на
подсъдимия и предприети лечебни мероприятия за отстраняването му, счита, че би
могла наложената му глоба да бъде намалена до минималния размер, предвиден в
закона, а именно- 200 лева.
Присъдата следва да бъде потвърдена в
останалата част.
Предвид гореизложеното и на осн. чл.337,ал.1
т.1 и чл.334,т.3 НПК съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯВА
присъда под № 7, постановена на
30.07.2019г. по НОХД № 87/2019г. по описа на РС – Е., като НАМАЛЯВА размера на
допълнителното кумулативно наказание ГЛОБА от 500 на 200 лева.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата и част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.